РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 24.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на деветнадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария
Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3874 по описа на съда за
2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Г.А.К. твърди, че е
собственик на нива с площ 2 005 кв.м., представляваща имот № 063014 по плана за
земеразделяне на с. В., обл. П., местност М., …. кв.м. от която ответникът С.С.Г.
е ползвал през 2014 г. без основание като по този начин последният се е
обогатил за негова сметка. Поради това претендира заплащане на обезщетение в
размер на 6 лв., представляващо пропуснатия пазарен наем за ползване на посочената
част от имота за последното тримесечие на 2014 г. (след допуснатото от съда
изменение на иска), ведно със законната лихва за забава от датата на
предявяване на исковата молба.
Претендира разноски.
Ангажира доказателства.
В срока по
чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.С.Г. признава, че през стопанската 2014 г. е
обработвал процесните 1 600 кв.м. от поземления имот на ищеца, но с негово
знание и без противопоставяне от страна на ищеца. Прави възражение за
погасяване по давност на вземането, а при условията на евентуалност оспорва
иска по размер.
Не сочи доказателства.
Съдът като
взе предвид доводите на страните и прецени по отделно и в съвкупност доказателствата
по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и
се установява от приетото по делото писмено доказателство – нотариален акт за
дарение на недвижим имот № .., том.., рег. № …, дело № … г. от ….г., че ищецът Г.А.К.
е собственик на недвижим имот: нива, представляваща имот №.. с площ .. дка, находяща
се в землището на с. В., обл. П., местност М., категория на земята при
неполивни условия: седма, при граници и съседи: …– напоителен канал на МЗГ-ХМС,
№ … – нива на наследниците на Е. Й. К., № … – полски път на Община П., № …. –
нива на наследниците на С. Т. Н.
Не е спорно също така, че през
стопанската 2014 г., която съгласно § 2, т. 3 от ДР на ЗАЗ е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година, ответникът С.С.Г.
е ползвал процесните 1 600 кв.м. от имота на ищеца.
От приетото по делото и
неоспорено от страните заключение по съдебно-техническата експертиза се
установява, че е налице застъпване върху процесния имот по плана за
земеразделяне на с. В. с базисните земеделски стопанска на ответника за 2014 г.
в размер на ..дка. Категорията на имота, представляващ поземлен имот с
идентификатор 10505.63.14, област Пазарджик, Община П., с. В., местност М., вид
собственост: частна, вид територия: земеделска, НТП нива с площ от … кв.м.,
стар номер …, съгласно Заповед № РД-18-243/24.08.2017 г. на изпълнителния
директор на АГКК за одобрение на КККР, е седма при неполивни условия.
Средногодишният пазарен наем за 2014 г. е в размер на 15 лв. за декар за имоти
от същата категория и НТП в същото землище. Размерът на средногодишния пазарен
наем на застъпените от ответника площи в имота от базисните му земеделски
стопанства през 2014 г. е 24 лв., а за последното тримесечие на 2014 г. – 6 лв.
Представеното от ищеца
постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка с вх.
№ 1551/2019 г. по описа на Окръжна прокуратура – Пазарджик няма отношение към
правния спор, поради което не следва да бъде обсъждано от съда.
При така установените правнорелевантни
факти съдът намира следното от правна страна:
Предявен е осъдителен иск с
правно основание чл. 59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване на ответника посредством лишаване на ищеца от възможността да
ползва част от собствения си земеделски имот.
За
основателността на иска в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно
главно доказване, че е собственик на имот, част от който е ползвана от
ответника, периода на ползването и размера на обедняването.
В тежест на ответника е да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на правно
основание за ползване на съответната част от имота.
По отношение на подлежащите на
доказване правнорелевантни факти страните не спорят, а и те се установяват от
събраните по делото писмени доказателства. Ответникът, въпреки разпределената
му доказателствена тежест, не твърди, нито ангажира доказателства ползването да
е осъществено на правно основание. Знанието на ищеца, че ответникът ползва
съответната част от имота му, и липсата на противопоставяне от негова страна е
без правно значение за наличието на неоснователно обогатяване, доколкото
предмет на установяване е неоправдано разместване на имуществени блага.
Противопоставянето на ищеца не е необходимо условие, за да възникне в негова
полза правото да получи обезщетение за неоснователното ползване на имота му. За
пораждане на вземането не е необходима и покана от собственика до ползвателя,
като за такава се приема исковата молба.
Размерът на обезщетението за
лишаване от ползване на недвижим имот се определя от средния пазарен наем на
имота за периода на ползването, който за последното тримесечие на 2014 г. е в
размер на 6 лв.
Направеното от ответника
възражение за погасяване по давност на вземането е неоснователно. Вземането за
неоснователно обогатяване се погасява с изтичане на петгодишна давност съгласно
чл. 110 от ЗЗД. Същата съгласно чл. 114,
ал. 1 от ЗЗД почва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
случая – от момента на неговото възникване съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД, т.е. от
момента, в който е започнало неоснователното ползване на имота на ищеца.
Претендираното обезщетение е за последното тримесечие на 2014 г., т.е. за
периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г. Исковата молба е подадена в съда на 30.09.2019
г., към който момент вземането не е било погасено по давност.
По тези съображения съдът намира
искът за основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
В
тежест на ответника следва да се възложат заплатените от ищеца разноски по
делото съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК с изключение на разноските
за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за изготвяне и защита на
частна жалба, тъй като по в.ч.гр.д. № 889/2019 г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик няма данни ищецът да е бил представляван от пълномощник.
По изложените съображения
Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА С.С.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на Г.А.К., ЕГН ЕГН ********** *** сума в размер
на 6 лв., представляваща обезщетение за лишаване на ищеца от ползване през последното тримесечие на 2014 г. на …кв.м. от
нива с площ от … кв.м., представляваща имот № … по плана за земеразделяне на с.
В., обл. П., местност М., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба – 30.09.2019 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА С.С.Г.,
ЕГН ********** *** да заплати на Г.А.К., ЕГН ЕГН ********** *** разноски по
делото за държавна такса в размер на 51,41 лв., адвокатско възнаграждение в
размер на 600 лв., депозит за възнаграждение на вещо лице в размер на 150 лв. и
държавна такса по в.ч.гр.д. № 889/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик в
размер на 16,02 лв.
Решението може да
се обжалва от страните пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването
му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: