РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Велико Търново, 01.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
двадесет и пети юни две хиляди и
двадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при участието на секретаря п.и., изслуша
докладваното от съдия Костова Адм. д. №
253 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 156 от ДОПК.
Образувано е по
жалба на М.С.М. чрез *** С.М. *** против
Акт за установяване на задължение №386-1/10.12.2019г. по чл. 107, ал.
3 от ДОПК , издаден от Валентина Байчева, младши специалист АМДТ, упълномощена
със Заповед № 2106/3.9.2018г. на основание чл. 44, ал.1, т. 5 и ал.2 от ЗМСМА
във вр. с чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ. Последният ИАА е оспорен пред Кмета на Община
Стражица, който не се е произнесъл в законоустановения срок, поради което на на
основание чл.156, ал.4 от ДОПК, следва да се приеме, че същият е потвърден.
Излагат се подробни доводи за незаконосъобразност на оспорвания АУЗД, като се
твърди , че са допуснати съществени процесуални нарушения, касаещи служебно
започване на производството и неуведомяване на
длъжника, както и нарушение на материалния закон. По тези съображения от
съда се иска да отмени обжалвания АУЗД.
В съдебно заседание се представлява от *** М., който поддържа така
подадената жалба. Претендира заплащането на разноски, за което представя списък
на разноските по чл. 80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Ответник жалба Директор Дирекция „
Местни данъци и такси“ при Община Стражица оспорва подадената жалба. Намира за
невярно твърдението на жалбоподателя, че е налице мълчаливо потвърждаване на
издадения акт , доколкото видно от приложената по делото административна жалба,
същата е подадена до Кмета на Община Стражица, а не до ответник жалба.
Съдът като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени доказателства съдът намира за установена
следната фактическа обстановка: От приложеното по делото удостоверение за
наследници на стр. 27 от делото се установява, че жалбоподателят е наследник по
закон на АНН Павлова Евстатиева, като са представени от Валентина Симеонова Петрова и Петър
Драгиев Евстатиев декларации по чл.14 от Закона за местните данъци и такси
(ЗМДТ). Административният орган е издал оспорваният АУЗД след като служебно е
открил партида на жалбоподателя, след като същият не е подал в
законоустановения срок декларация по чл.
14 от ЗМДТ. Актът му е връчен като от
доказателствата на стр.11 от делото се установява, че 4.02.2020г. е подадена
приложената на стр. 8-10 от делото жалба до Кмета на Община Стражица. В
представената от Община Стражица преписка липсват доказателства за произнасяне
на кмета на Община Стражица, респ. изпращане на жалбата на компетентния
административен орган по чл.4, ал.5 от ЗМДТ.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема, че подадената жалба е процесуално недопустима поради
следните съображения:
Съгласно чл.144, ал.1 от ДОПК, по реда за обжалване на
ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите,
доколкото в този кодекс не е предвидено друго.
Съгласно
чл.156, ал.1 от ДОПК, на обжалване пред съда подлежи ревизионния акт в частта, която
не е отменена при обжалването по административен ред, в случая акта за
установяване на задължения по декларация, като съгласно ал.2 на чл.156 от ДОПК,
ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е
обжалван по административен ред.
Видно от
цитираните разпоредби, в ДОПК не е предвидена възможност за обжалване на тази
категория актове направо пред съд, без да е изчерпан предварително
административния ред. Административното обжалване пред горестоящия
административен орган, който в случая е директорът на дирекция „МДТ” при община
Стражица, е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на обжалването
на акта по съдебен ред. Съгласно чл. 107, ал. 4 от ДОПК актът за установяване на задължение по декларация може да се
обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната
дирекция, като в чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ съответно е прието, че правомощията на териториален директор се
изпълняват от ръководителя на звеното за местни приходи в съответната община.
Кметът на Община Стражица не е компетентният орган, поради което не дължи
произнасяне и неговото мълчание не може да се приеме за мълчаливо потвърждаване
по смисъла на чл. 156, ал. 4 от ДОПК.
Поради
изложените съображения, тъй като не е изчерпана възможността за оспорване по
административен ред на акта за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК, подадената жалба е процесуално недопустима. От това следва, че трябва да
се остави без разглеждане, като се прекрати образуваното съдебно производство,
а преписката се изпрати на компетентния административен орган по чл. 4, ал. 5
от ЗМДТ – ръководителя на звеното
за местни приходи в Община Стражица.
Неправилно
с разпореждането си от 15.5.2020г. съдът е приел, че е налице мълчаливо
потвърждаване, като е приел жалбата за допустима, но този негов акт е от
категорията на отменяемите, като съдът може по всяко време на делото да
установи , че подадената жалба е процесуално недопустима и да прекрати
производството.
Досежно
разноските съдът намира, че такива не се дължат на жалбоподателя. Както е
посочено в мотивите на Тълкувателно решение № 3/13.5.2010г. на ОС на ВАС,
правният разум, залегнал в текстовете на чл. 143, ал. 1 – ал. 4 от АПК, изисква
да бъдат заплатени разноските на страната, в чиято полза е постановеният
съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило неблагоприятно – с
отмяна на обжалвания административен акт, респективно на отказа такъв да бъде
издаден, при прекратяване на делото поради оттеглянето на акта, съответно при
отхвърляне на оспорването или оттеглянето на жалбата. Задължението за разноски
за страната произтича от неоснователно предизвикания правен спор, поради което
не може да бъде поставено в зависимост от качеството й в процеса – на
жалбоподател или ответник.
Както се посочи по- горе нормата на чл. 143, ал.2 е специална и същата посочва,
че само в случая на прекратяване на производството поради оттегляне на ИАА
върху АО се възлагат разноски, какъвто не е настоящият случай. Такива не могат
да се възложат и с оглед разпоредбата на
чл. 78, ал.2 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК , доколкото ответник жалба
не е дал основание за започване на настоящото производство, тъй като самият
жалбоподател е насочил неправилно своята административна жалба пред Кмета на
Община Стражица, а не пред съответния Директор ДМДТ.
Водим от горното и на основание чл. 159,
т. 1 от АПК и чл. 130, ал. 4 от АПК,осми състав на Административен съд Велико
Търново
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.С.М. чрез *** С.М. *** против
Акт за установяване на задължение №386-1/10.12.2019г. по чл. 107, ал.
3 от ДОПК , издаден от Валентина Байчева, младши специалист АМДТ, упълномощена
със Заповед № 2106/3.9.2018г. на основание чл. 44, ал.1, т. 5 и ал.2 от ЗМСМА
във вр. с чл. 4, ал.1-5 от ЗМДТ.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело №
253/2020 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново.
ИЗПРАЩА жалбата на М.С.М. чрез *** С.М. ***
против Акт за установяване на задължение
№386-1/10.12.2019г. по
чл. 107, ал. 3 от ДОПК на Директор
Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Стражица по подведомственост.
Решението, подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: