№ 4 / 6.1.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 06.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд - Монтана, ІV – ти граждански състав в ОТКРИТО съдебно заседание на 17.12.2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Силвия Г. и с участието на прокурора......................................................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 2588 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.144 от Семейния кодекс.
Производството е по реда на чл.310 ал.1 т.6 ГПК, във връзка с чл.146 ал.2 ГПК.
Ищецът, В.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат В.В.,xxx, е предявил иск срещу В.П.Г. xxx за издръжка.
В исковата си молба твърди, че е студент в 1 курс в УНИБИТ гр.София, по специалност „Национална сигурност”, факултет ФИН, с факултетен № 91116р. Живее в гр.София, Студентски град и плаща като начало 70 лева за общежитие.
До 01.06.19г. баща му В.П. му заплащал по 170 лева месечна издръжка до месец юни 2019г. , която била присъдена по гр.дело № 2051 по описа на Районен съд Монтана за 2017г. Майка му Надя Стефанова също му предоставяла парични средства не по-малко от 200 лева месечно.
Сега и за в бъдеще време ще му бъдат необходими повече средства и майка му не е във състояние сама да му оказва финансова помощ. Баща му работи като шофьор на автобус към „Карат С” АД. Поради това разговарял с него да му помага поне със 250 - 300 лева месечно, но той категорично отказал, като му заявил че има и друго дете и да се оправя сам.
Моли съда да постанови решение, с което да се осъди В.П.Г. да му заплаща по 300 лева месечна издръжка от подаване на молбата до настъпване на причини за увеличение или намаление на издръжката, както и направените по делото разноски включително и адвокатско възнаграждение.
Ответникът, В.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.Б.,xxx, в срока, предвиден за отговор, взема становище по иска.
Претендира се издръжка от родител при хипотезата на продължаващо образованието сипълнолетно дете във висше учебно заведение.
Предявеният иск е допустим, но се явява неоснователен.
Съображенията му са следните:
С решение по гр.д. № 2051 от 2017 година по описа на Районен съд бил осъден да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 170 лева. Същата изплащал до завършване на средното му образование.
Видно от представеното уверение № 2268 от 02.10.2019 година В. е записан за зимното полугодие на учебната 2019/2020 в специалност „Национална сигурност“, І курс, редовно обучение, субсидирано от държавата, в Университет по библиотекознание и информационни технологии гр. София.
Неоснователно е твърдението на ищеца, че е разговарял с него да му помага поне с 250 - 300 лева и той категорично отказал.
Такъв разговор не се е състоял. От години ищецът е отказвал всякакви контакти с него. Твърди, че има още две дъщери Полина Вениславова Петкова, родена на xxx г. и Виктория Вениславова Петкова, родена на xxx година. Виктория е ученичка в ІХ- ти клас на ПГПЧЕ ,, Петьр Богдан“ и е длъжен да се грижи за нейната издръжка, като това негово задължение е безусловно.
През месец юли 2019 година претърпял сериозна оперативна интервенция и е в продължителен отпуск по болест. Не получава трудово възнаграждение, а обезщетение за нетрудоспособност.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение, до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Но докато задължението за издръжка по чл.143 СК- при ненавършили пълнолетие деца е безусловно от гледна точка на положението на детето, то при издръжката на пълнолетен учащ, пълна безусловност на задължението не е налице. Необходимо е детето да не може да се издържа от доходите/имуществото си и даването на издръжка да не съставлява особено затруднение за родителя.
Логиката на законодателя, вложена в текста на нормата на чл.144 от СК, предвижда заплащане на издръжка от родителя, но само след като той е покрил своите нужди и има възможност без особени затруднения да поеме тази издръжка.В закона няма легално опреление на понятието „особени затруднения“, но константната съдебна практика приема, че наличието на особени затруднения“ се преценява с оглед реалните материални възможности на родителя и най-вече с оглед размера на неговите евентуални доходи, както и възможността на родителя с тези доходи да осигури на първо място средства за собствената си издръжка.
В настоящият случай от доходите си на първо място е длъжен да осигури издръжката на непълнолетната си дъщеря, която е ученичка в девети клас, на следващо място са средствата за неговата издръжка и едва след това, ако има възможност да осигури средства за издръжката на ищеца. Отделянето на средства за издръжка на ищеца би го поставило в особено затруднено положение.
Не на последно място моли да се отчете и обстоятелството, че по чл.144 от СК, изръжката на пълнолетно дете се дължи и от двамата родители.
В тази връзка следва да се вземат под внимание наличието на доходи и възможност за даване на издръжка от другия родител.
Моли съда да постанови решение, като отхвърли изцяло предявения иск и му се присъдят направените разноски в производството.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено гражданско дело № 2051 по описа за 2017 година на Районен съд Монтана.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и на основание чл. 315 ГПК, приема за установени следните обстоятелства:
Предявен е иск за присъждане на издръжка на навършило пълнолетие дете, с правно основание чл. 144 от СК.
Съгласно чл. 144 от СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения.
Субект на задължението за издръжка е лице, притежаващо качеството "родител", а условие за задължението му са неговите добри материални възможности, при които доставянето на издръжка няма да се чувства осезателно от него. Субект на правото да претендира издръжка е лице, което притежава качеството "пълнолетно дете", а условията за правото му са свързани с обучението му, възрастта и материалното му състояние.
Предявеният иск е процесуално допустим.
Разгледан по същество се явява частично основателен.
Съображенията на съда са следните:
Безспорно установено по делото е, че ищеца В.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, е син на ответника В.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx и е навършил пълнолетие. Установено е също така, че ищецът е студент, редовна форма на обучение, първи курс през учебната 2019/2020 година, в УНИБИТ гр.София, по специалност „Национална сигурност”, факултет ФИН, с факултетен № 91116р. Живее в гр.София, Студентски град на общежитие, за което заплаща наем от по 70 лв. месечно и консумативи. Майката на ищеца реализира постоянни трудови доходи, като Държавен финансов инспектор в Агенция за държавна финансова инспекция град Монтана, които биха били достатъчни за нейната издръжка. Единственият човек, осигуряващ средствата, необходими за ищеца са от неговата майка, след навършване пълнолетие на ищеца. Средно месечното трудово възнаграждение на майката е от 2 108.33 лв.
По делото ответникът, с представеният отговор не е оспорил, че ищецът е негово дете и че е навършил пълнолетие, че продължава обучението си във висше училище и се нуждае от издръжка.
Не се спори също така, че ответникът дължи издръжка още на едно ненавършило пълнолетие негово дете, ученичка в ІХ клас за учебната 2019/2020 година на ПГПЧЕ „Петър Богдан” град Монтана. От месец юли 2019 година е в болничен, който е продължил да 01.12.2019 година. Средно месечното трудово възнаграждение преди излизането в болничен е от 2 125.00 лв.
Установено е също така, че ищеца не реализира трудови или други доходи, няма имущество, от което да се издържа.
На база на така изяснената фактическа обстановка могат да се направят следните изводи:
В тежест на ищеца в настоящото производство бе и той установи, че учи в редовна форма на обучение във висше учебно заведение, че не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, тъй като не притежава такова. Четвъртата, най-съществена предпоставка е, дали родителят-ответник може да плаща претендираната сума за издръжка без особени затруднения.
Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице - макар да се установи, че детето продължава да учи редовно във висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си и от използването на имуществото си, то даването на издръжката в претендираните размери, по разбиране на докладчика създава особени затруднения за родителя. За да се приеме, че иска е основателен и по размер, следваше да се установи, че родителят притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителите. В този смисъл е постановена и съдебна практика със задължителен характер - решения по реда на чл. 290 ГПК, а именно: решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 195 от 01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на ВКС, III г. о., решение № 469 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 2/2011 г. на ВКС, IV г. о., решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др. В ППВС № 5/70 г. е посочено принципното положение, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от доходите на задълженото лице. В случая са налице посочените по-горе предпоставки. Установено е, че ответникът е баща на ищеца, че същият е навършил 20 годишна възраст, че е студент в І - ви курс в УНИБИТ гр.София, специалност „Национална сигурност”, факултет ФИН, с факултетен № 91116р. Живее в гр.София, Студентски град, за което изплаща наем и консумативи. Семестриалната такса е от 450.00 лв., срокът на обучение е 5 години. Издръжката е претендирана за бъдеще време, от депозиране на исковата молба. Ищецът не може сам да се издържа, тъй като не реализира доходи, както и не притежава недвижими имоти, от които да получава наеми. Ответникът реализира месечни трудови доходи в размер над минималната работна заплата, определена за страната, която от 01.01.2020 година е в размер на 610.00 лв. месечно. Тези обстоятелства не са достатъчни, за да обоснове извода за основателност на претендираната издръжка в посочения размер. Действително, на ищеца са необходими средства за задоволяване от храна, облекло, пособия, свързани с обучението и, консумативи и други ежедневно необходими разходи без луксозните такива, и в ежемесечната й издръжка ответникът би могъл да участва, без това да му създаде особени затруднения. В случая не може да се пренебрегне факта, че ответникът дължи издръжка на още едно ненавършило пълнолетие дете, спрямо което същата е безусловна. Макар и да се установиха здравословни проблеми, свързани със състоянието на ответника, то същите вече са отшумели. Същият е в трудоспособна възраст и е реализирал постоянни трудови доходи, няма доказателства да прекратен трудов договор.
Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ответника бе да установи по безспорен и категоричен начин, че претендираната издръжка от навършилия му пълнолетие син съставлява особени затруднения за него. Разпоредбата на чл. 142, ал.1 от СК сочи, че размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи и тези два критерия следва да се преценяват при условията на кумулативност и в определените от Министерския съвет размери, но докладчикът счита, че основен фактор при определяне размера на издръжката следва да се преценява доколко няма да бъде затруднен дължащия такава, тъй като възрастта му и здравословното състояние позволяват реализирането на други доходи, извън получаваното месечно трудово възнаграждение. Не се установи какви средства са необходими за задоволяване на неговите потребности, за неговия нормален, обичаен начин на живот. По този начин, съда намира, че ответникът реализира доходи, които не биха го затруднили значително, за да не може да изплаща издръжка за бъдеще време. Претенцията е основателна до размера на 150.00 лв. месечно, съобразено и с начина на живот, с растящите стойности, необходими на храна, облекло, услуги, за задоволяване на потребности, а и с безусловната издръжка, която се дължи от ответника и на другото ненавършило пълнолетие дете.
Предвид изложените по - горе обстоятелства, крайният извод, който се налага е, че са налице условията на чл. 144 от СК, поради което искът следва да се уважи в посочения размер.
Съобразно този изход на делото, в тежест на ответника са и разноските, направени от ищцата, съобразно уважената част от иска, а в тежест на ищеца - разноските, направени от ответника, съобразно отхвърлената част от иска, съгласно представени списъци по чл. 80 ГПК.
ОСЪЖДА В.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАЩА на В.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, по 150 лева месечна издръжка, считано от 14.10.2019 година до настъпването на законоустановени причини или условия за нейното изменяване или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска над уважения размер до предявения от 300 лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН;
ОСЪЖДА В.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на В.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 25.00 лв., адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.В.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ на В.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 100.00 лв., адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В.П.Г., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА дължимата държавна такса в размер на 216.00 лева за присъдения размер на издръжката, както и 5.00 лева държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
На основание чл. 242, ал. 1, предложение първо ГПК ПОСТАНОВЯВА ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ, в частта му за присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд Монтана, считано от 06.01.2020 година.