Решение по дело №11373/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.11.2023г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І-22 с-в, в публично заседание на четиринадесети ноември две хиляди и дванадесет и трета година в състав:

 

                                           председател: СТЕФАН ШЕКЕРДЖИЙСКИ

                       

при секретаря Вяра Баева и в присъствието на прокурора __________, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11373 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

           

            искове с пр. осн. чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД:

Ищецът – К.С.Ш., твърди че на 03.12.2019г., около 19.⁰⁰ч. в гр. София, в района на кръстовището, образувано между ул. „Осогово" и бул. „Ал. Стамболийски" било реализирано ПТП между нея и л.а. „Киа", модел „Сеед", peг. № *****, управляван от Б.Б.Ц., ЕГН **********.

Местопроизшествието било посетено от дежурен при 0"ПП“-СДВР, който съставил Констативен протокол № 717/03.12.2019г.

Непосредствено след ПТП, на 03.12.2019г., ищцата посетила УМБАЛСМ  „Н. И. ПИРОГОВ", София. При извършените прегледи и изследвания и била поставена диагноза - счупване на горния край на тибията - голям пищял (външен епикондил на дясна тибиална кост), счупване на опашната кост - закрито и контузия на главата. Предписано щ било медикаментозно лечение и поставена туторна шина.

По-късно било установен и локален хематом в същата област.

Изживяла личен дисконфорт, болки и страдания.

Застраховател на ГО на водача на л.а. бил ответникът – З. „О." АД, със застрахователна полица № BG233190002601226/20г.

С оглед изложеното, ищецът моли да се осъди ответникът да му заплати следното:

- сумата от 30 000 лева (частично от 60 000 лева), представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и страдания в резултат на причинени телесни увреждания (щета № 0411-180-0001-2020), ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020г. до окончателното щ изплащане;

Претендират и разноски.

Ответникът - ЗАД “ОЗК - З.” АД, оспорва иска:

- искът бил недопустим предвид неспазеното изискване на нормата на чл. 380 от КЗ; не оспорва обаче че покрива ГО на лицето, сочено в исковата молба, като делинквент;

- оспорва протокола за ПТП;

- прави възражение за съпричиняване (не се огледала);

- уврежданията не били следствие от инцидента; и

- претенцията била прекомерна;

- оспорва и началния момент от който се претендират лихви.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

от фактическа страна:

            Съобразно констатациите на Протокол за ПТП от 03.12.2019г. В него се сочи, че г-н Ц., като водач на л.а., съобразно изложеното в исковата молба, не пропуснал ищцата, пресичаща от ляво на дясно спрямо посоката му на движение, по обозначена пешеходна пътека с пътна маркировка М8.1 и пътен знак Д 17 от ЗДвП, поради което реализирал ПТП.

            Протокол обвързва съда до доказване на нещо различно от страната, която има интерес да го стори (арг. от - чл. 189, ал. 2 от ЗДП и чл. 125, ал. 1, т. 1, предл. 2, както и Р. № 85 от 28.05.2009г. на ВКС, т.д. № 768/2008г.; също: Р. на ВКС № 24 от 10.03.2011г., т.д. № 444/10, І т.о.; Р. № 29 от 17.05.2008г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ т.о.; и Определение № 372 от 18.06.2010г. по т.д. № 209/2010г., т.к., ІІ т.о. на ВКС).

            Ответникът е сезиран с Молба с вх. № 99358/14.01.2. Към него са били приложени констативен протокол и медицинска документация (л. 25).

            Последвал е отказа (изх. № 99-2982/15.04.2020г.). Документът е непълен – л. 26. Липсва втора страница, като е в тежест на дружеството да установи, че законосъобразно е отказало да плати поради неокомплектована молба.

             

            Събрани са гласни доказателства – разпитан е св. Г., св. Ш.(показанията му са преценени по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като е съпруг на пострадалата) и св. Ц.. От тях се установява, че:

            - св. Г.:***. Една жена тръгнала да пресича към 6-7ч. и едно такси я ударило. Тя била на пешеходната пътека, а л.а. щ отнел предимството. Автомобилът се движел в посока „Западен парк“. Имало една лента. От страни имало спрели автомобили, било и сумрачно. Жената се движела спокойно;

            - св. Ш.: след инцидента сложили шина на съпругата му. Кракът бил така около месец. През това време не можела да ходи, а и два дена се оплаквала от болки в опашката. При преглед се установило че има пукване в опашната кост. Не можела да седи (около 2 месеца) и изпитвала силни болки. Взимала обезболяващи. След шината носела ботуш около 2 месеца. Болките обаче продължили. Ходела на рехабилитация. Стресът бил голям; и

            - св. Ц. – всъщност не дава показания.

            Съдът кредитира показанията на първите двама свидетели.

            Депозирано е заключение на комплексна СЕ, неоспорено от страните и прието от съда, като компетентно изготвено. От нея, както и от разпита на в.л.-а в о.с.з. от 14.11.2023г. се установява, че:

            Процесното ПТП настъпило в гр. София на бул. „Александър Стамболийски” след кръстовището с ул. „Осогово” в посока от бул. „Опълченска“ към бул. „Константин Величков“. Бул. „Стамболийски” се състой от две платна, разделени с трамвайно трасе и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока, има по две пътни ленти. ПТП настъпило в тъмната част от денонощието с добра метеорологична видимост. Кръстовището е регулирано с пътни знаци, като бул. „Александър Стамболийски” е главен път. Дясната пътна лента за посоката на движение от бул. „Александър Стамболийски“ се използва за паркиране на автомобили успоредно на платното за движение, а след кстътовището е с ул. „Осогово“ е обособена пешеходна пътека.

            Процесният лек автомобил „КИА” се движил по бул. „Александър Стамболийски” в лявата пътна лента от двете с посока от бул. „Опълченска“ към бул. „К. Величков със скорост на движение 30 км/ч. приближавайки към кръстовището с ул. „Осогово”. В същото време, пострадалата пещеходка пред-приема пресичане на платното за движение на бул. „Александър Стамболийски”, от ляво на дясно за посоката на автомобила върху обособената пешеходна пътека. Пешеходката преминала със спокоен ход върху двете пътни ленти за насрещно движение на автомобила, върху трамвайното трасе и навлязла върху лявата пътна лента за посоката на л.а. „KИA“, по която се движело МПС-то. Водачът реагирал с  аварийно спиране, но въпреки това се реализирал удар с пешеходката. Автомобилът, с предната си средна част, челно я ударил от дясната ѝ страна. Вследствие на удара, който бил под масовият център на тялото на пешеходката, тя била качена върху предния капак на автомобила, като не достигнала с главата до предното стъкло. След удара, пешеходката била отхвърлена напред от автомобила като се установила върху платното за движение. След удара автомобилът продължил движението си в първоначалната му посока с аварийно спиране, като се установил пред пешеходката, без да я прегазва.

            От техническа гледна точка, причината за настъпилото ПТП, е: субективните действия на водача на лекия автомобил КИА със системите за управление на автомобила, който не задействал спирачната система на автомобила своевременно, при наличие на пешеходец върху платното за движение, при което реализирал закъснение, от което последвал удара с пешеходката.

            Пешеходецът е могъл да забележи л.а. от около 100 метра. Мястото на удара е осветено.

            На 03.12.2019г след ПТП, като пешеходец К.Ш., е получила следните травматични увреждания: Контузия на дясното коляно без рентгенови данни за счупвания на костите, изграждащи колянната става. Хематом в областта на опашната кост (в зоната над аналното отвърстие); контузия на главата (по анамнестични данни, съобщени от пострадалата). Несигурни рентгенови данни за счупване на опашната кост.

            Тези травматични увреждания са получени на фона на многоетажни дегенеративни промени на гръбначния стълб - шийна и поясна област и на фона на дегенеративни промени на колянната става (артроза) с натрупване на ръбови костни остеофити.     

            Травмата на дясното коляно предполага обездижване за около месец. Контузията на главата предполага изпитване на болки (по принцип отшумяват за около 20-5 дни). Всички травми могат да се получат от процесното ПТП.

            Дегенеративните промени предполагат засилен болков синдром и по-продължителен оздравителен процес.

            При счупен опашечен прешлен, лечението налага първоначален покой на легло за около 7-10 дена. Оздравителният процес е около 2-4 седмици. Такава травма може да обуслови хронични болки, които продължават месеци, а може и да се наложи хирургично отстраняване на разместения костен фрагмент.

            Отказът от болнично лечение не се е отразил на оздравителния процес. При хоспитализация обаче е било възможно диагностично уточняване на травмата на таза. Пострадалата е носила туторната шина при контролен преглед на 10.12.2019г.

            Към момента (седмица преди о.с.з. от 14.11.2023г.) ищцата се е възстановила напълно от травмите, но не и от дегеративните промени на опорно двигателния апарат. Не може категорично да се отговори, че няма или има счупване.

            от правна страна:

            Съгласно нормата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380.

            Ищецът е претърпял всички увреждания, описани в исковата молба (това обстоятелство не се и оспорва в отговора).

            Съгласно нормата на чл. 113, ал. 1, т. 1-2 от ЗДП, при пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните пътеки при спазване на следните правила:

1. преди да навлязат на платното за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства;

2. да не удължават ненужно пътя и времето за пресичане, както и да не спират без необходимост на платното за движение.

Доводът за съпричиняване е неоснователен – ищцата е с предимство (арг. от чл. 119 от ЗДП). Тя няма задължение да се съобразява с поведението на водачите – да се разбира тези, които са на съществено разстояние от нея. Преминала е спокойно по-голямата част от платното (за насрещно движение, включително и трамвайните релси), като водачът е следвало да я пропусне, като според заключението на експертизата, е и могъл да го стори. Г-н Ц. не се е съобразил със следните норми на ЗДП -  чл. 5, ал. 2, т. 1; чл. 116, ал. 1, предл. 1; и чл. 119, ал. 1.

            Неимуществени вреди се свеждат най-често до претърпени болки, страдания, недъзи, емоционален дискомфорт. Размерът им се определя от съда по справедливост – чл. 52 от ЗЗД.

            Според Решение № 32 от 19.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2269/2014 г., IV г. о., ГК: … Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания – това са фактите и обстоятелствата, които имат пряко значение за размера на предявения иск – продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето (заболяване), а ако увреждането е трайно – медицинската прогноза за неговото развитие. Не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка или като вземе заключението на вещо лице съгласно чл. 162 ГПК (чл. 130 ГПК отм.).

                В случая се установява, че ищцата около месец е била напълно обездвижена. Не е могла да се самообслужва за каквото и да е, с оглед травмата на крака, а и дори и да стои в леглото в определени пози, предвид хематома.

            Съобразени са две обстоятелства:

            1. В Р. 272/1984 IV, Върховният съд е приел 1/2 съпричиняване от пострадалата поради това, че за вредния резултат е допринесъл нейният чувствителен към работната среда организъм; Р. 413/1983-IV, съдът е намалил наполовина обезщетението на пострадалия, тъй като смъртта му се е дължала не само на предизвиканото от лошите условия на труд силикозно заболяване, но и от предшествуваната го бъбречна недостатъчност; Р. 81/1986-IV, Върховният съд е приложил чл. 51, ал. 2 ЗЗД при следната фактическа обстановка: работник с болна ретина се е опитал да вдигне 54 kg тежък акумулатор. В резултат на това ретината му се е отлепила. Ангажирана е гражданската отговорност на съответното предприятие поради невзети мерки да се осигурят подемни машини за този вид дейност. Наред с това е прието, че болестта на ретината, която е предхождала непозволеното увреждане, е допълнителен фактор за настъпването на вредите. Без каузалното действие на този фактор не би настъпил отрицателният резултат.

            Съобразно цитираната практика, „съпричиняване“ (по-скоро специфичен принос на пострадалия) е налице, тъй като предходните на инцидента заболявания са допринесли за усложненото лечение и възстановяване (т.е. за настъпването на част от усещането за болка).

            2. Редукцията се прилага спрямо действителния размер на вредата, а не спрямо претендирания. Или, редукцията на обезщетението се прилага към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило намаляването му, поради допринасянето от пострадалия за настъпването на вредата, а не към претендирания. Претендираният размер има правното значение на горна граница с оглед забраната за присъждане plus petitum, но не и решаващо значение при преценката на действителния размер на претърпяната вреда, който се определя от съда. Дължимият размер е този, до който е намален действителният след прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но не повече от претендирания.

Например - Решение № 43 от 16.04.2009г. по т.д. № 648/2008г., т.к., ІІ т.о. на ВКС.

В случая, ищцата е установила (главно пълно доказване) само мекотъканни увреди. Не е доказано каквото и да е счупване. Отказът от хоспитализация не е повлиял на оздравителния процес (в обратния случай това би било хипотеза на съпричиняване), но има отношение, съобразно заключението на в.л.-а, към установеността на увредите.

Изложеното е по-скоро за пълнота, тъй като заключението е дадено във варианти. Болките, съпътстващи увредата и следствие от дегенеративното промени въобще не се съобразени.

Така, обезщетението, определено по реда на чл. 52 от ЗЗД, възлиза на:

- стрес при самото ПТП – 5 000 лева;

- страдания и дисконфорт, свързани с едномесечното обездвижване – 10 000 лева.

            Общо 15 000 лева.

            Искът обаче е частичен. На базата на задължителната практика (основно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г.), може да се изведе и понятието за частичен иск, съответно разликата му от обикновения „пълен“ иск. Пълният иск е твърдение, че се претендира вземането изцяло. Претендира се 100 % от заявеното вземане. Съответно, частичният иск е претенция за част (по-малък процент от 100) от вземането, което следва да е заявено изрично от ищеца.

За да бъде редовен, частичният иск, както всеки други иск, следва да има петитум (или такъв поне да може да се изведе от мотивационната част), в който ясно да се посочи каква сума се иска и тя каква част от цялото, което се дължи, е (т.е. параметрите на иска).

При частичния иск, ищецът претендира не конкретно обособена част от вземането си, а дял (идеална част) от цялото задължение. Това води до неизбежни ограничения, продиктувани от формалната логика. Така,  например, не би било допустимо да се претендират „първите“ или „последните" 100 лева от по-голямо единно вземане. Претендираното с частичен иск вземане следва да е единно. Ако се твърди обаче, че се дължат 10 наема, но се претендира само първият - това всъщност е пълен иск (Опр. № 99/12.02.2009г. по т.д. № 681/2008г., т.к., I т.о. на ВКС) и той е допустим.

Допустими хипотези на частичен иска са:

- Ищецът няма средства, за да финансира гражданско производство, чийто предмет е пълен. Ако спечели дело за част от вземането, той би могъл по-лесно икономически да се справи и с останалата част;

- Ищецът не е сигурен, че би могъл да спечели подобна претенция, поради което, ограничавайки разходите си, предявява частичен пробен иск; и

- Ищецът и ответникът са добросъвестни, но не могат да се ориентират в параметрите на дълга (мотивите на решението по частичния иск съдържат изцяло тези по пълна претенция).

Често се предявява частичен иск, като идеята е че след това, той ще бъде увеличен и то вече като пълна претенция, с размер в зависимост от събраните доказателства. Това е позволен процесуален способ за поведение, но не е коректен (тъй като не отговаря на целите на института). В тази хипотеза би следвало да се предяви пълен иск за малка сума (например 1 лев), с уточнението, че стойността е малка (условно посочена), за да може после да се прецени (обикновено след експертиза) по-големият размер на вземането, като искът се увеличи – чл. 214 от ГПК.

Настоящият състав счита, че частичен иск се уважава изцяло само ако се констатира, че се дължи пълната сума. Ако се установи по-малко се съобразява съотношението между размерите (така - Решение № 904 от 01.07.2016 г. на ОС - Варна по гр. д. № 1808/2011 г.). Целта е да има отхвърлителна част на иска, което гарантира, че ако решението не се обжалва по отношение на нея – там спорът ще приключи със СПН (целта е да не се получи ефектът на взаимопротиворечиви решения – например: Решение № 101639 от 25.04.2017 г. на СРС по гр. д. № 37091/2016 г. и Решение № 219168 от 30.09.2019 г. на СРС по гр. д. № 87224/2017 г.).

            Ищецът счита, че пълната сума, която му се дължи е 60 000 лева = 100 %.

            921,22 лева = 25 %

            15 000 лева Х 25 % = 3 750 лева. за горницата искът следва да се отхвърли.

            Или от 60 000 лева се дължи една четвърт, което означава, че и претендираната сума следва да се уважи в този размер.

            относно лихвите:

            Съгласно нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, Застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3.

            В случая въобще не е ясно защо е последвал отказ и какво точно е поискано от ответника. Тази документация, съобразно изложеното по-горе относно главницата, е достатъчна, и е налична и по делото.

            Съответно, дължи се и мораторна и законна лихва.

            по разноските:

1. на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената част от исковете – 762,50 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК), съобразени са 3 050 лева (чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

2. на самата ищцова страна, съобразно списъка по чл. 80 от ГПК, се дължи сумата от 87,50 лева.

3. на ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – чл. 78, ал. 3 от ГПК, и списъците за разноски, или 2 359,50 лева.

            Разноските се компенсират, дори и в хипотеза на чл. 38 от ЗА, съобразно първото цитирано решение (Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на ВКС и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.).

            Така ищецът дължи сумата от 2 359,50 лева – (762,50 лева + 87,50 лева) = 1 509,50 лева.

           

 

Воден от гореизложеното, СЪДЪТ

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД, ЗАД “ОЗК - З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителен Директор - А.Л.и Изпълнителен Директор – Р.Д.,***, e-mail: office.*****@gmail.com, да заплати на К.С.Ш., ЕГН **********,***, ул. „*****, тел.: *****, чрез адв. Я.Д. - САК, сумата от 3 750 (три хиляди седемстотни и петдесет) лева, представляващи застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 03.12.2019г., около 19.⁰⁰ч. в гр. София, в района на кръстовището, образувано между ул. „Осогово" и бул. „Ал. Стамболийски" случило се между нея и л.а. „Киа", модел „Сеед", peг. № *****, управляван от Б.Б.Ц., ЕГН **********, чиято гражданска отговорност е била покрита от ответника (болки и страдания / щета № 0411-180-0001-2020), ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020г. до окончателното щ изплащане, част от общо дължимото – 15 000 лева, като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата над 15 000 (тридесет хиляди) лева до пълния предявен размер от 30 000 (тридесет) хиляди, част от общо твърдени 60 000 лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА;

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, във вр. с ал. 1 от ГПК, К.С.Ш., ЕГН **********,***, ул. „*****, тел.: *****, чрез адв. Я.Д. - САК, да заплати на ЗАД “ОЗК - З.” АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителен Директор - А.Л.и Изпълнителен Директор – Р.Д.,***, e-mail: office.*****@gmail.com, сумата от 1 509,50 (хиляда петстотин и девет лева и петдесет стотинки) лева, сторени деловодни разноски от ответника, съобразно отхвърлената част от иска и направена компенсация.

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

председател: