Р Е Ш Е Н И
Е № 477
гр. Стара Загора,
02.12.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски административен съд, седми състав в публичното заседание
на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: КРЕМЕНА КОСТОВА - ГРОЗЕВА
при секретаря: Албена Ангелова
като разгледа докладваното от съдия КОСТОВА-ГРОЗЕВА адм. дело №589 по описа за 2022 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 197,
ал. 2-4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на А. П. с., действаща
като ЕТ „Т.-А. с.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с. Борущица,
Община Мъглиж, представлявано от А. П. с., против Решение №282 от 04.08.2022 г.
с изх. №70-00-6949#1 от
04.08.2022 г. на упълномощеното да упражнява правомощията на Директор на
Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите /ТД на
НАП/ длъжностно лице, с което на основание чл.197, ал. 1 от ДОПК е потвърдено
постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ с изх. №C220024-022-0048507 от 14.07.2022 г., издадено от публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП
– Пловдив.
В жалбата са изложени доводи, че
решението и потвърденото с него ПНОМ били издадени при допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при
неправилно приложение на материалния закон и в при несъответствие с целта на
закона. Сочи се, че постановлението и съответно решението, с което то било потвърдено,
били постановени при недостатъчна обоснованост и по-скоро липса на
обезпечителна нужда, тъй като не били посочени конкретни обстоятелства, от
които да било видно, защо органът приемал, че било застрашено удовлетворяването
на публичния взискател. В тази връзка се заявява, че липсвала каквато и да било
преценка и изложени съображения, че в конкретният случай събирането на
задължението щяло да бъде затруднено, като това изискване на закона не можело
да бъде преодоляно единствено с позоваване на факта за липса на предприети
действия от страна на длъжника, насочени към погасяване на дълга.
Според жалбоподателя, липсата на въведени
конкретни мотиви, обосноваващи необходимостта от налагането на обезпечителни
мерки, както и липсата на описание на фактическите основания, довели до
издаването на акта, представлявало абсолютно основание за отмяната му,
аргументи в подкрепа на което твърдение търговецът черпел от разпоредбата на
чл. 196, ал. 1, т. от ДОПК. Твърди също, че бил нарушен принципът за
съразмерност, прокламиран в чл. 6 от АПК, във връзка с връзка с чл. 195 от ДОПК. Не на последно
място оспорва и наличието на годно изпълнително основание, доколкото решението
за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ не било сред изчерпателно посочените основания в чл. 209 от ДОПК.
По изложени подробни съображения в
жалбата и в представеното по делото писмено становище е направено искане
обжалваното решение на директора на ТД на НАП да бъде отменено, както и да се
отмени потвърденото с него ПНОМ с изх.
№C220024-022-0048507 от
14.07.2022 г., издадено от
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив. Претендират
се сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят –
редовно и своевременно призован в съдебно заседание, не се явява и не се
представлява.
Ответникът – Директор ТД на НАП
Пловдив, чрез процесуалните си представители по делото, в писмено становище и в
съдебно заседание оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение,
тъй като не били налице изложените в нея твърдения за незаконосъобразност на
допуснатите и наложени обезпечителни мерки. В случая било налице, както годно
изпълнително основание по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, така и били
изпълнени законовите предпоставки по чл. 195 от ДОПК. Потвърждава се
застъпената теза, че предвид липсата на доброволно плащане на публичното
задължение, обезпечителната мярка се явявала необходима и наложителна с оглед
гарантиране интересите на публичния взискател. Преценката за възможното
затруднение във връзка със събиране на публичното вземане, направена при
съпоставка между размера на задължението и наличните активи на длъжника била
напълно основателна. Претендира се заплащане на юрисконсултско
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.
Съдът, въз основа на събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С ПНОМ с изх. №C220024-022-0048507 от 14.07.2022 г. на С. П. - публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП –
Пловдив /л. 28-29/, на основание чл. 200 и чл. 205 от ДОПК, във връзка с чл.
195, ал. 1-3 от ДОПК и във връзка с изпълнително дело №*********/2022 г. по
описа на ТД на НАП- Пловдив била наложена обезпечителна мярка „възбрана“, върху
следните недвижими имоти: 1.
½ идеална част от УПИ, УПИ V-68, квартал 28 по плана на с. Борущица, Община Мъглиж, ЕКАТТЕ: 5671, площ
1406 кв. м., находящ се в с. Борущица, Община Мъглиж, Област Стара Загора с
граници – север- река и улица, юг-гора, запад – УПИ IV-69, придобит с нотариален акт НА №172, том I, рег. №2072, дело 157 от 2013 г., вх. рег.
№2496/10.04.2013 г. и договор за продажба на недвижим имот –частна общинска
собственост №58-2013/20.08.2013 г., с данъчна оценка /за недвижими имоти/
1268.60 лв. за съответната част и 2.
къща, двуетажна жилищна сграда за обществено обслужване –„КПИИ-Къща за гости“ с
разгъната застроена площ 604.44 кв. м., намираща се в УПИ V-68, квартал 28 по плана на с. Борущица, Община
Мъглиж, площ 285. 24 кв. м., находящ се в с. Борущица, Община Мъглиж, Област
Стара Загора, с граници – север-река и улица, юг – гора, запад – УПИ IV-69, придобит с нотариален акт №35, том II, рег. №1287, дело 202 от 2013, вх. рег.
№4286/11.06.2013 г. с данъчна оценка /за недвижим имот/ 19 464.30 лв. ПНОМ
било издадено за обезпечаване на публични задължения на А. П. с. в размер на
59 206.85 лв., в т. ч. лихва от 1678.06 лв. и главница от 57 528.79 лв.
Съобразно доказателствата по делото задължението за главница било определено по
основание и размер с решение за налагане на финансова корекция
№24/312/02906/3/01/04/02 с изх. №01-6500/373#3 от 15.03.2022 г., издадено от Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“. Като допълнително основание за налагането на
обезпечителната мярка, публичният изпълнител посочил и обстоятелството, че щяло
да бъде затруднено събирането на установеното и изискуемо публично вземане по
цитираното вече изпълнително дело. Съгласно представеното по делото
удостоверение за извършено връчване по електронен път /л. 29/, ПНОМ с изх. №C220024-022-0048507 от 14.07.2022 г. било връчено по електронен път на 18.07.2022 г.
ПНОМ било обжалвано от
ЕТ „Т.-А. с.“ пред Директора на ТД на НАП-Пловдив чрез жалба с вх. №70-00-6949
от 25.07.2022 г. С Решение №282 от 04.08.2022 г. с изх. №70-00-6949#1 от 04.08.2022 г. горестоящият
административен орган потвърдил изцяло ПНОМ с изх. №C220024-022-0048507 от 14.07.2022 г., като правилно и законосъобразно. Решение №282 от 04.08.2022 г. било
връчено надлежно на жалбоподателя на 05.08.2022 г., видно от представеното по
делото удостоверение за извършено връчване по електронен път – л. 21, а жалбата
срещу него била подадена чрез входирането й в
деловодната система на ответника на 12.08.2022 г.
Въз основа на така установеното
от фактическа страна, Съдът намира от правно следното:
По допустимостта й -
жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.
197, ал. 2 от ДОПК, от лице с правен интерес, срещу подлежащ на съдебно
оспорване акт. Не се установяват други обстоятелства, които да я правят
недопустима.
Разгледана по
същество, настоящият състав я намира за основателна по следните съображения:
На основание чл.
197, ал. 2 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в
производството пред настоящата инстанция, е решението на директора на ТД на НАП
– Пловдив. По аргумент от нормата на чл.
197, ал. 3 от ДОПК, Съдът извършва преценка и на законосъобразността на
постановленията за налагане на обезпечителни мерки. Следователно, съдът, съобразно
задължението си за пълна служебна проверка на законосъобразността на оспорвания
акт по чл.
168 от АПК, във връзка с §2 от ДР
на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни
акта са спазени всички изисквания за законосъобразност.
Обжалваното Решение №282
от 04.08.2022 г. Съдът намира за постановено от компетентен орган. По делото е
налично необорено писмено доказателство – /л. 17 / за наличието на надлежно
упълномощено от изпълнителния директор на НАП длъжностно лице при ТД на НАП-
Пловдив, което по заместване да изпълнява функциите на директор на ТД на НАП -
Пловдив. Последното, ведно с представената по делото заповед на изпълнителния
директор на НАП, разрешаваща платен отпуск на титуляра
на длъжността Директор на ТД на НАП-Пловдив за периода от 04.08.2022 г. до
05.08.2022 г., обосновава извода за
валидността на процесния акт, доколкото същият е постановен на 04.08.2022 г.
именно от визираното в акта за заместване длъжностно лице и в така определения
времеви период.
Решението е издадено в рамките на установения в чл. 197, ал. 1 от ДОПК 14-дневен срок, в изискуемата писмена форма, след обсъждане на наличните в преписката писмени доказателства и оплакванията на лицето, подало жалбата пред решаващия орган. Обжалваното по административен ред ПНОМ също е издадено от компетентен орган – публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП гр. Пловдив, определена съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК и в рамките на правомощията му по чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Същото е издадено в предвидената в чл. 196 от ДОПК писмена форма.
Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК, подлежат на обезпечаване установените и изискуеми публични вземания. Чл. 195, ал. 2 от ДОПК определя, че обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. В случая е безспорно, че публичното вземане, предмет на събиране по образуваното изпълнително дело №*********/2022 г. по описа на ТД на НАП- Пловдив е установено по основание и размер с решение за налагане на финансова корекция №24/312/02906/3/01/04/02 с изх. №01-6500/373#3 от 15.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 – 9 от ЗУСЕФСУ /заглавие изм. в сила от 01.07.2022 г./, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Тези решения, като подлежащи на предварително изпълнение по силата на чл.27, ал. 2, изр. първо, във връзка с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ /обжалването им по съдебен ред не спира тяхното изпълнение/, са годни изпълнителни основания по смисъла на чл. 165 от ДОПК, във връзка с чл. 162, връзка с чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, като съответно въз основа на тях се допуска принудително изпълнение по смисъла на чл. 209, ал. 1 от ДОПК, доколкото вземанията по чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, каквото безспорно се явява и настоящото, се установяват с изрично предвиден по чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, във връзка с чл. 73, ал. 4 от ЗУСЕФСУ акт – решение за налагане на финансова корекция. В тази връзка възраженията на жалбоподателя за липса на годно изпълнително основание са неоснователни и не се споделят от Съда.
Неоснователни са възраженията за липса на мотиви за издаването на ПНОМ, макар и същите да са в известна степен пестеливи и лаконични, и доразвити едва в оспореното понастоящем решение. Обратно на поддържаното от жалбоподателя, в случая са изложени фактическите основания, мотивирали публичния изпълнител да издаде административния акт. Те се свеждат, както до липсата на проявена активност от страна на длъжника за заплащане на дължимото от него в определения за това доброволен срок, така и до извършената съпоставка между реалния размер на дълга и активите на длъжника, която съпоставка водела до извод за възможното затруднено събиране на дълга. Съобразно изложеното, Съдът приема, че формалното е спазено изискването за мотивиране на административния акт.
Независимо от горе приетото, настоящият съдебен
състав намира, че в случая, както първоначално обжалваният административен акт,
така и решението на горестоящия административен орган
са постановени в противоречие с материалния закон. Предприемането на мерки за
обезпечаване на установените и изискуеми публични вземания от страна на
компетентния за това публичен изпълнител, изисква да бъде установено
проявлението на обстоятелствата по чл. 195, ал. 2 от ДОПК, като при всички
случаи следва да бъдат спазени и общите правила в закона за налагане на обезпеченията. На следващо място е нужно да бъдат спазени и
основните принципи на правото, част от които е принципът за съразмерност в
административния процес, дефиниран в разпоредбата на чл.6 от АПК. Същият е приложим с оглед на обстоятелството, че е съотносим
спрямо всички административни производства, специфична част от които е и самото
данъчно производство, и които принципни правила се прилагат спрямо него
субсидиарно. Проявна форма на принципа за
съразмерност е правилото, че наложеното обезпечение следва да съответства на
установеното задължение.
В тази връзка, за да не се допусне свръх обезпечаване и непропорционално засягане на правната сфера на лицата, в несъответствие с посочената в закона легитимна цел на обезпечителните мерки, в ДОПК е предвиден начин и ред за оценяване на обезпечените активи. Съгласно чл. 195, ал. 6 от ДОПК, обезпеченията се извършват по балансовата стойност на активите, а когато такава няма - в следната последователност: 1. по данъчната оценка; 2. по застрахователната стойност; 3. по придобивната стойност на вещи - собственост на физически лица.
В конкретният случай, този процесуален ред очевидно е напълно игнориран, тъй като публичният изпълнител, независимо от предоставените му в чл. 12, ал. 4 от ДОПК правомощия, чрез упражняването на които служебно е могъл да определи балансовата стойност на възбранените недвижими имоти, притежание на ЕТ, е извършил обезпеченията не по нея, а по данъчната им оценка, която дори е от далечната 2013 г. По този начин не е спазена уредената от законодателя задължителна последователност, при която следва да определи стойността на обезпечението. Извършването на обезпеченията по данъчна оценка на активите, принципно е допустимо, но само и единствено в случаите, когато същите нямат балансова стойност. В случая, предвид търговското качество на жалбоподателя, подобна възможност е изключена с оглед характера на воденото от него счетоводство. Тази последователност е предвидена, за да се защитят максимално интересите, както на фиска, така и на лицата и да се постигне максимално справедливо определяне на стойността на обезпечението, като се избягва прекомерното обременяване на длъжниците. Нарушаването на установените в чл. 195, ал. 6 от ДОПК правила относно оценката на имуществото, върху което са наложени обезпечителни мерки, води до невъзможност да бъде извършен съдебен контрол дали в конкретният случай е спазено изискването за пропорционалност на наложените обезпечения, т. е. дали реално не е извършено свръхобезпечение. Подобни доводи се съдържат в жалбата, депозирана пред решаващия орган, но същите не са били обсъдени в постановеното решение, нито е мотивиран и конкретен довод, защо евентуално се явяват неоснователни.
Не на последно място следва да се посочи и, че издавайки процесното ПНОМ без да е изяснил всички факти и обстоятелства, относими за конкретният случай, административният орган в лицето на публичния изпълнител при ТД на НАП-Пловдив е допуснал съществено нарушение на административно-производствените правила, което нарушение се явява самостоятелно основание за отмяна на първоначално обжалвания акт и потвърдителното го решение. Това нарушение от своя страна е довело и до нарушение на материалния закон, доколкото при различни установявания би могло да се стигне и до налагане на различна по естеството си обезпечителна мярка от гл. т. размера на задължението и действителните активи на търговеца. Т. е., при извършена правилно оценка на обекта по неговата балансова стойност, вероятно същата би била по-висока от данъчната такава, преценена към настоящия момент, което съотв. би довело до предприемане на друг, различен и по-пропорционален способ за обезпечаване на вземането, като например изпълнение върху парични средства и вземания на длъжника или върху негови движими вещи. Доказателства за подобен анализ или предприети действия от страна на публичния изпълнител по административната преписка липсват, което е и допълнителен аргумент в подкрепа на изтъкната от съда теза, за наличие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което, както бе посочено, води и до материална незаконосъобразност.
По изложените съображения обжалваното ПНОМ с изх.
№C220024-022-0048507 от 14.07.2022 г., се явява
незаконосъобразно, като постановено при допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила и в противоречие и при неправилно приложение
на материалния закон. Отхвърляйки жалбата срещу него и потвърждавайки изцяло
ПНОМ, Директорът на ТД на НАП-Пловдив, също е постановил неправилно и необосновано
решение, което следва да се отмени, ведно с постановяване и на отмяната на контролираното
ПНОМ, също като незаконосъобразно издадено.
При този краен изход на спора и предвид своевременно направеното от страна на жалбоподателя искане за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски, Съдът намира, че следва да постанови осъждане на ТД на НАП-Пловдив да заплати на ЕТ „Т.-А. с.“ сумата от 50.00 лв., представляваща платена държавна такса за образуване на делото пред съда.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на ЕТ „Т.-А. с.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление с. Борущица, Община Мъглиж, Решение №282 от
04.08.2022 г. с изх. №70-00-6949#1 от
04.08.2022 г., издадено от упълномощеното да упражнява правомощията на Директор
на Териториална дирекция гр. Пловдив на Национална агенция за приходите длъжностно
лице и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки с
изх. №C220024-022-0048507 от
14.07.2022 г., издадено от
публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА ТД на НАП-Пловдив да заплати на ЕТ „Т.-А. с.“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление с. Борущица, Община Мъглиж, представлявано от А. П. с. разноски
по делото в размер на 50.00 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Административен съдия: