РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Благоевград, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210200256 по описа за 2023 година
Производството е с правно основание чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Г. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес:
гр. П., бул.“Д.“ № срещу Наказателно постановление № 7989 от 12.01.2023
година на началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към
Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция Пътна
инфраструктура – гр. София, с което на жалбоподателя за административно
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ предл.2 от Закон за пътищата във
връзка с чл.8, ал.2 във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.1
от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки пътни превозни средства, издадена от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, на основание чл.53, ал.1, т.2,
предл.2 от Закона за пътищата във чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ предл.2 от Закон
за пътищата във връзка с чл.8, ал.2 във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с чл.37,
ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от
Министъра на регионалното развитие и благоустройството му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /две хиляди/ лева.
С жалбата се сочи, че жалбоподателя не е субект на процесното
административно нарушение. Оспорва се компетентността на издателя на
обжалваното наказателно постановление, както и реда за извършване на
съответното измерване, реализирано с електронна мобилна везна. Сочи се, че
наказващият орган е направил неправилна правна квалификация на
1
нарушението, като същото е такова по ЗДвП, а не по Закона за пътищата.
Развиват се съображения и за това, че наказателно постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на установените в ЗАНН
процесуални правила, като се излагат доводи за допуснати процесуални
нарушения по чл.42 и чл.57 ал.1 от ЗАНН, при неточно и неправилно
описание на фактическата обстановка на нарушението, водеща и до
неправилно квалифициране на деянието. Развиват се съображения и за
неправилно определен размер на наложената санкция, като липсват мотиви в
тази насока и насока, защо не се прилага нормата на чл.28 от ЗАНН. Иска се
от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от
процесуален представител адв. Р. Р., който ангажира доказателства в
подкрепа на защитната теза и излага становище по същество на делото, като
моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно. Претендира присъждане и на направените в хода на
съдебното производство разноски за един адвокат.
Административнонаказващият орган чрез процесуалния си
представител - юрист П. ангажира доказателства в подкрепа на теза си и
излага становище по същество на делото, като моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по същество на делото.
Съдът, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото
доказателствен материал и закона, установи от фактическа страна следното:
На 15.12.2022 година в 13.00 часа актосъставителят Г. Б. Б. – инспектор
в отдел “Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“ при АПИ - гр. София, в присъствието и
съвместно със свидетеля З. С. З.в извършили проверка на жалбоподателя Г. В.
С., с ЕГН **********, от гр.С., ул.“Х. С.“ № , със съдебен адрес гр. П.,
бул.“Д.“ № , при която установили, че на път I-1, к.359, в посока гр.София –
гр.Благоевград жалбоподателят Г. В. С. управлява и извършва превоз на товар
(асфалт) с МПС с четири оси с две управляеми оси, марка „М.“ с рег. № .
След направено измерване с техническо средство мобилна електронна везна
за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел PW-10 №
К0200009, за което е съставен и отпечатал нарочен Протокол за измерване на
превозно средство № 0000161/2022 от 15.12.2022г. в 13.00 часа (лист 19 от
делото), отразяващ конкретните показания от измерването на осите, подписан
от жалбоподателя С. и ролетка № 1307/18/5м./, в процеса на проверката от
контролните органи се констатирало, че водачът Г. В. С. осъществявал
движение с ППС, при надвишения на нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001
година на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, а именно:
при направено измерване на разстоянието между осите 1,36 м., сумата от
2
натоварването (на 3-та и 4-та ос) на двойната задвижваща ос на МПС е 29700
т. при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл.7 ал.1 т.5
буква „в“ от Наредбата, като превишаването е 10 700 т., поради което по
аргумента на чл.3 т.2 от същата Наредба, при надвишения на нормите по чл.7
от Наредбата, ППС се класифицира, като тежко. Предвид така измерените
параметри на ППС се установило, че жалбоподателят извършва превоза с
тежко ППС, което е без разрешение за дейности в рамките на специалното
ползване на пътищата – Разрешително, съгласно изискванията на чл.8 ал.2
във връзка с чл.8 ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 година на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. Тъй като, съгласно чл.26,
ал.2, т.1, буква „а“ от Закона за пътищата, движението на извънгабаритни и
тежки ППС е забранено в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия, и се осъществява само с разрешение за дейности от специалното
ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя (АПИ),
проверяващите приели, че е налице нарушение на посочената разпоредба и на
място на проверката съставили на жалбоподателя Г. В. С. АУАН № 0009289
от 15.12.2022г. (лист 17 от делото). Акта се връчил на жалбоподателя С.
лично и срещу разписка (лист 18 от делото), като същият отразил в графата за
възражения „НЕ“. Писмени възражения по акта не постъпили в
законоустановения срок. Въз основа на акта за нарушение, на 12.01.2023г.
Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
“Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“ - гр.София, надлежно упълномощен представител на
административно-наказващият орган с Заповед № РД-11-246 от 31.03.2022г.
на Председателя на УС на АПИ (лист 24 от делото), е издал атакуваното
Наказателно постановление № 7989/12.01.2023г. (лист 14-16 от делото), с
което за административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“ предл.2 от
Закон за пътищата във връзка с чл.8, ал.2 във връзка с чл.8 ал.1 във връзка с
чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание
чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата във чл.26, ал.2, т.1, буква „а“
предл.2 от Закон за пътищата във връзка с чл.8, ал.2 във връзка с чл.8 ал.1 във
връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството на
жалбоподателя Г. В. С. е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 3000 /две хиляди/ лева. Наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя Г. В. С. на 16.01.2023г., видно от приложеното известие за
доставяне (лист 13 от делото), като в законоустановения срок, на 31.01.2023г.
е постъпила чрез пощенски оператор (пусната на 30.01.2023г.) и
разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № 94-00-4646 от
31.01.2023г.
Посочените в акта за нарушение фактически констатации се
3
потвърждават с показанията на разпитаният по делото свидетел Г. Б. Б., които
установяват, че е актосъставител и при извършване на контрол на пътя
съгласно Наредба № 11 на МРРБ, на 15.12.2022г. в 13.00 часа спрели за
проверка автомобил „М.“ движещ се посока Б. с, управляван от
жалбоподателя. При проверката и направените замервания с електронна везна
на осите на ППС и ролетка установили, че същият управлявал и осъществил
движение на ППC с четири оси и две управляеми оси на което максимално
допустимите норми са надвишени и ППС се квалифицира като тежко,
съгласно изискванията на Наредба № 11 на МРРБ. Свидетелят сочи, че ПП
било претоварено с 10,700 т., като на 3-та и 4-та задвижващи оси общата сума
била 29,700 т. при максимално допустима от 19,000 т. ППС превозвало
асфалт, без специално разрешително. Изискано било от жалбоподателя
разрешение за движение на тежко ППС за платени пътни такси в Република
България, каквото същият не представил. За констатираното нарушение на
място на проверката и в присъствието на нарушителя съставили акт за
установяване на административно нарушение, който връчили надлежно и
лично на жалбоподателя.
От представените копие на свидетелство за регистрация част ІІ №
********* на товарен автомобил М. А. с рег. № е видно, че същото е
регистрирано, като собственост на „“МОТО – ПФОЕ ЛИЗИНГ“ ЕООД и се
ползва от „ЕВРОПЕЙСКИ ПЪТИЩА“ АД, гр.П., бул.“Д.“ № (лист 20 от
делото).
От представен Пътен лист № 428597 от 15.12.2022г. (лист 22 от делото)
за товарен автомобил М. с рег. № , управляван от Г. С. на 15.12.2022г. е
извършвал товарен превоз по маршрут Зелен дол – с.Бело поле; с.Бело поле –
Симитли Предел; Симитли Предел – с.Бело поле; с.Бело поле – Симитли
Предел; Симитли Предел.
От Експедиционна бележка № ********** от 15.12.2022г. от
АГРОМАХ ПРОДАКШЪН, с.Бело поле е видно, че за сметка на „Бул строй
груп ИГ“ ЕООД, жалбоподателя Г. В. С. с товарен автомобил рег. № е
получил Асфалтобетон АС 12.5 – А -50/70л в количество 31.32000 т. с
отбелязан час на излизане 09.00.21 часа.
Видно от представените Заповед № РД-11-247 от 31.03.2022г. и Заповед
№ РД-11-1145 от 31.10.2022г., двете на АПИ се установява (лист 25-27 от
делото), че актосъставителя Г. Б. Б. на длъжност инспектор е оправомощено
лице, което да извършва контролни проверки на ППС и съставя актове за
установяване на административни нарушение.
Материалната компетентност на издателя на наказателното
постановление се удостоверява с представената Заповед № РД-11-246 от
31.03.2022г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура“.
В съдебно заседание са представени и приети като писмени
доказателства, на чужд език и в превод на български език, както следва: ЕО
сертификат за одобряване на типа, номер ТСМ 128/04 – 4103, Ревизия 2,
4
производител „ТЕНЗИВАХИ“ АД, Чешка Република, удостоверяващо, че
везна с неавтоматично действие тип PW-10 е съобразна с ЕС Сертификат за
одобряване на типа, номер: 011-CS-c140-04, издаден на 19.04.2016г.;
Заявление № 29-3451 от 20.06.2022г. за проверка на средство за измерване
везна с неавтоматично действие тип PW-10 № К0200009, за използването му,
съгласно чл.5 от Закона за измерванията; Заповед № А-333 от 29.05.2014г. на
ДАМТН и Заповед № А-616 от 11.09.2018г. на Председателя на ДАМТН за
определяне периодичността на проверките на везни с неавтоматично действие
(лист 48-68 от делото), от които се установява, че използваната при
проверката и измерването преносима електронна везна с неавтоматично
действие тип PW-10 № К0200009, към момента на проверката представлява
одобрено техническо средство, годно и технически изправно за извършване
на измервания с него, преминало периодична проверка за калибриране.
Представените на чужд език и в превод на български език ЕС
декларация за съответствие, Сертификат за съответствие 50049-2.1, относно
джобна ролетка, неръждаема, 5м, разграфена ММ с инвентарен номер 1302/18
(лист 69-70 от делото) е одобрен тип средство за измерване.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на разпитаните по делото свидетели, и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице в установения от закона 7-
дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е
допустима, разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Обжалваното НП е издадено от компетентен за това орган по смисъла
на чл.56 ал.3 т.1, предл.1-во във връзка с ал.1 от Закона за пътищата, за което
по делото се представи нарочна Заповед за надлежно упълномощаване на
процесният издател. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34 на ЗАНН,
като същите са и надлежно връчени на жалбоподателя. При издаване на
АУАН и НП административнонаказващия орган не е допуснал съществени
процесуални нарушения водещи до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя. Както акта така и наказателното постановление съдържат
необходимите реквизити на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Неоснователни са
твърденията на жалбоподателя, че липсва в НП пълно и точно описание на
твърдяното нарушение на обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Наказващия орган в АУАН и НП е
направил пълно и точно описание на административното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
5
подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е конкретизирал цифрово и
буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия
така и подзаконовия нормативен акт, а именно чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за
пътищата и чл.8 ал.1 и ал.2 и чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г.
на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, издадена от Министъра на регионалното развитие и
благоустройството. Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а именно
чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата въз основа, на която е наложено
административното наказание на жалбоподателя. Действително в
разпоредбата на чл.53 ал.1 от Закона за пътищата законодателят е предвидил
няколко хипотези за ангажиране на административнонаказателната
отговорност на нарушителите, в НП е конкретизирано от наказващия орган,
че жалбоподателя е нарушил предл.2 на т.2, ал.1 от чл.53, и в НП подробно са
посочени нарушените правни норми и в какво се състои административното
нарушение. Съгласно чл.26 ал.1 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата, е посочено
от законодателя, че за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забраняват движението на извънгабаритни и тежки пътни
превозни средства. В случая контролните органи безспорно са констатирали,
предвид установеното от фактическа страна в АУАН и НП, което съдът
приема за доказано, с оглед събраните в хода на
административнонаказателното производство гласни доказателства -
показанията на свидетеля Г. Б. Б., както и писмените такива, че
жалбоподателят управлявал ППС, „тежко“ по смисъла на Наредба № 11от
03.07.2001 г. на МРРБ. Това обстоятелство се доказва от получените
стойности при измерване на разстоянието между осите (1,36 м.) и сумата от
натоварването на ос на всяка от четирите оси на МПС, които са много над
допустимото максимално натоварване от 19 тона, съгласно чл.7 ал.1 т.5 б.“в“
от Наредба № 11от 03.07.2001г. на МРРБ.
Съгласно чл.53 ал.1 т.2 от Закона за пътищата се наказват с глоба от
1000 до 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2,
ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
следните дейности: движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. В настоящия случай безспорно е установено от
контролните органи, че жалбоподателят е управлявал процесното ППС, с
оглед на което по смисъла на цитираната правна норма на чл.53 ал.1 т.2
предл.2 от Закона за пътищата същият е лице, което извършва дейност
движение на тежко ППС без разрешение на собственика или администрацията
управляваща пътя. В тези случаи законодателят е имал предвид, че следва да
бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето
извършващо физически превоза, а не на „превозвача“ по смисъла на параграф
1 т.5 от ДР за Закона за автомобилните превози (всяко физическо или
юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен
6
превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени
за тази цел). Съгласно чл.37 ал.1 т.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
за движение на извън габаритни и/или тежки пътни превозни средства във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ
спират и съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно
превозно средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица,
когато при проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или
тежки ППС се извършва без разрешително или документ за платена такса по
чл.14 ал.3 от същата наредба. За да е налице такова нарушение, то същото
следва да се изразява именно в движението на извънгабаритно и/или тежко
ППС в обхвата на пътя без разрешение. Текстът на чл.26 ал.2 от Закона за
пътищата си служи именно с термина „разрешение“, а не с думата
„разрешително“, като между двата термина е налице различие, те не са
еквивалентни синоними и не се припокриват. „Разрешителното“ е документ,
издаден от определен оправомощен за целта орган при наличието на законово
регламентирани условия по смисъла на глава ІV от Наредба № 11 от 3 юли
2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. Разрешението е позволение за осъществяване на определено
поведение или дейност, което може да стане или при условията на издаване
на такъв документ (разрешително) или директно на база реализацията на
елементи от хипотезата на състава на специална правна норма, която
разрешава (позволява, допуска, легитимира, легализира) съответен тип
поведение. Без реализацията на тези елементи от състава на правната норма
това поведение е незаконно, то е забранено и недопустимо и за
осъществяването му се носи административно наказателна отговорност.
Описаното в процесното НП деяние е движение на посоченото тежко ППС без
разрешение, включващо „разрешително или квитанция за платена пътна
такса“ и то съответства на хипотезата на сочената като нарушена правна
норма, тъй като разпоредбата на чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ предл.2 от Закона за
пътищата забранява именно движението на „тежко“ ППС „без разрешение“,
каквото е посочено от административнонакзващия орган, че липсва.
Според чл.8 ал.1 и ал.2 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства,
движението на извънгабаритни и тежки ППС се осъществява в рамките на
специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е
невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или
когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките
на общественото ползване на пътищата. Извънгабаритните ППС могат да се
движат с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя,
съгласувано със съответната служба за контрол при МВР. Според чл.8 ал.4 от
наредбата на извънгабаритните и тежките ППС в случаите по чл.14 ал.3 от
Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки пътни превозни средства, се разрешава да се движат след заплащане
7
само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми
по раздел II, като в този специален случай движението на превозното
средство, отговарящо на специфичните изисквания на така посочената правна
норма, също подлежи на „разрешаване“ (а не на издаване на разрешително),
но такова разрешаване става по силата на закона при изпълнение на
посоченото в него условие, а именно - чрез заплащането на съответната такса.
При незаплащането й не се разрешава, съответно, и движение на ППС. При
движение на такова, неговият водач осъществява състава на административно
нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ от Закона за пътищата, като се движи без да
му е разрешено.
Правилно въз основа на така изложените факти
административнонаказващия орган е стигнал до извода, че в случая
жалбоподателят Г. В. С. е именно това физическо лице, което е управлявало
тежко ППС без разрешително, съгласно изискванията на чл.8 ал.2 във връзка
с ал.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и съответно е
осъществил състава на вмененото му във вина административно нарушение
по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ предл.2 от Закона за пътищата.
За административно нарушение по чл.26 ал.2 т.1 б.“а“ предл.2 от Закона
за пътищата, санкционната разпоредба на чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за
пътищата предвижда налагане на глоба в размер от 1 000 до 5 000 лева. Съдът
намира, че по отношение на това деяние административнонаказващият орган
правилно е издирил приложимия закон, като правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно посочената санкционна норма.
Намира, обаче, че липсват мотиви от страна на наказващия орган по
отношение на начина на определения размер на санкцията, ориентиран към
максималния. В НП е вписано, че установеното административно нарушение
е за първи път, а при определяне на размера й, административнонакзващия
орган не е изложил никакви мотиви. Съдът намира, че налагане на глоба в
размер на 3000 лева е неоснователно и недоказано. В настоящият случай не са
налични по делото доказателства продължило ли е движението си тежкото
ППС, управлявано от жалбоподателя и издадено ли е или не разрешително, за
да бъде взето предвид, като отегчаващо вината обстоятелство. В тази връзка,
съдът намира, че атакуваното наказателно постановление следва да бъде
изменено, като размера на наложената санкция следва да бъде намален до
минималния предвиден, а именно глоба в размер на 1 000 (хиляда) лева.
Съдът намира, че този размер се явява достатъчен за постигане на целите на
наказанието, регламентирани в чл.12 от ЗАНН и доколкото по делото не са
налице основания за налагането на по-висок размер, обжалваното НП следва
да бъде изменено в посочената насока.
Предвид този резултат по делото, като съобрази че процесното
административно нарушение е извършено виновно от жалбоподателя С., а
единствено неправилно е приложена санкционната норма, поради което се
измени наказателното постановление в санкционната му част, като се намали
8
размера на наложената глоба до нейния минимум, съдът намира претенцията
на процесуалния представител на жалбоподателя за неоснователна. Именно
по аргумента на чл.63д ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.143 ал.1 и ал.3 от АПК,
доколкото процесната жалба реално е отхвърлена, като е приета по същество
за неоснователна, а наказателното постановление за законосъобразно, то
разноски в полза на жалбоподателя не се следват. Именно в тази насока и по
аргумент на противното е разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, приложима
субсидиарно съгласно чл.144 от АПК, според която разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се дължат на страната
иницирала производството (ищеца) пропорционално на уважената част от
претенцията (иска), в която хипотеза настоящия случай също не попада,
предвид установената и възприета материална и процесуалноправна
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление.
От друга страна, доколкото се прие обжалваното наказателно
постановление за законосъобразно, а процесната жалба се отхвърли по
същество, като неоснователна, то направеното искане от процесуалния
представител на административнонаказващия орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за участие в делото съдът счита за
основателно. С оглед изхода на делото и на основание чл.63д ал.1 във връзка
с ал.4 от ЗАНН следва на Агенция Пътна инфраструктура – гр. София да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на
чл.63д ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В
случая за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева.
Производството по делото продължи в две съдебни заседания, с разпит на
един свидетел, като фактическата и правна сложност не е значителна, поради
което съдът намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 100
лева, който размер според съда съответства на действителната фактическа и
правна сложност на делото, като над посочения размер искането следва да
бъде отхвърлено като неоснователно.
Водим от горното и на основание чл.58д т.1 във връзка с чл.63, ал.2 т.4
от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 7989 от 12.01.2023 година на
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция Пътна инфраструктура
– гр. София, с което на Г. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П.,
9
бул.“Д.“ № , за административно нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква „а“
предл.2 от Закон за пътищата във връзка с чл.8, ал.2 във връзка с чл.8 ал.1 във
връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, на основание
чл.53, ал.1, т.2, предл.2 от Закона за пътищата във чл.26, ал.2, т.1, буква „а“
предл.2 от Закон за пътищата във връзка с чл.8, ал.2 във връзка с чл.8 ал.1 във
връзка с чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена
от Министъра на регионалното развитие и благоустройството е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 /две хиляди/ лева, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ до размер от 1000 /хиляда/
лева.
ОСЪЖДА Г. В. С., с ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П.,
бул.“Д.“ № да заплати на Агенция Пътна инфраструктура – гр. София
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева, като в останалата
част, над уважения размер ОТХВЪРЛЯ искането, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните, пред Административен съд Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
10