Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 05,12,2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Г. като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 11543 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Д.Н.Ч.,
С.С.Ч., Ц.Б.Ч. и Д.Н.Ч. срещу З. „Б.И.“АД обективно съединени искове с правна
квалификация чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сума в размер на по 200000,00лв.,
за всеки от ищците, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди по повод възникнало на 27,09,2014год. пътнотранспортно произшествие,
ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането до
окончателното изплащане на вземането.
Релевират се доводи, че на
27,09,2014год., в гр.Дупница, по ул.Самоковско шосе“ водачът на лек автомобил
Ауди, модел А4 , с рег. № КН ******-Е.К.Х.е нарушил правилата за движение по
пътищата, поради което е реализирал ПТП с лек автомобил, Фиат, модел Мареа, с
ДКН ******управляван от Б.К.Н., при което на Н.Д.Ч. -пътник в лек автомобил
Фиат са причинени несъвместими с живота травматични увреждания. Вината на
делинквента е установена с влязла в сила присъда №17/10,07,2017год.,
постановена по НОХД №73/2017год. по описа на ОС Кюстендил. Ищците -родители,
съпруга и дете на починалия сочат да търпят неимуществени вреди от смъртта на Н.Д.Ч.,
подлещажи на обезщетение. Навеждат се доводи, че гражданската отговорност на
делинквента е застрахована при ответното дружество, поради което за ищците е
възникнало право да претендират обезщетение пряко от застрахователя на
делинквента.
Съобразно изложеното е заявено
становище за основателност на исковата претенция. Претендират се разноски.
Ответникът-З.Б.и. АД в указания
законоустановен срок по реда на чл. 367-373 от ГПК излага становище за
неоснователност на предявените искове. Оспорва иска по основание и размер.
Релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото лице, което е пътувало без поставен предпазен колан. Излага доводи
за прекомерност на претендираното обезщетение, което е несъобразено с принципа
за справедливост. Релевира възражение за съпричиняване на основание
обстоятелството, че вина за
произшествието има и водачът- Б.К.Н., застраховано при ЗАД А..
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция. Претендира разноски.
Предявен е при условията на евентуалност обратен иск от З.Б.и. АД срещу „З.А.“ АД за
заплащане на сумата от 150000,00лв., частичен иск от обща сума от 600000,00 лв.,
представляваща парична сума, съответна на приноса на застрахования при третото
лице помагач водач на МПС – Б.К.Н., ведно със законната лихва от датата на
плащането до изплащане на вземането. Излагат се съображения, че с постановената
по отношение на произшествието присъда, за виновен за причиняването му е
признат и водачът на лек автомобил, с марка „Фиат Мареа“, застрахован при
третото лице помагач. Ответникът твърди, че приносът на този водач в
причиняването на процесното пътнотранспортно произшествие е в размер на 75 %.
Ответникът по обратен иск –ЗАД Армеец излага
становище за неоснователност на исковата
претенция. Оспорва механизъм на пътнотранспортното произшествие. Оспорва ищците
да търпят неимуществени вреди. Релевира доводи размерът на претендираните
обезщетения да е прекомерно завишен. Заявява
възражение за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат,
тъй като е бил без поставен предпазен колан в нарушение на чл.137а от ЗДВП.
Твърди, че по-голям принос за настъпване на пътнотранспортното произшествие има
застрахования при „З.Б.И.“ АД водач – Е.Х.- в дял от 75 %.
Съобразно изложеното е заявено становище за
отхвърляне на исковата претенция както по предявените главни искове, така и по заявения при условията
на евентуалност обратен иск. Претендира разноски. Релевира възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК по отношение адв.хонорар на на процесуалния представител на
ищците.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
С представената по делото Присъда № 17 от
10,07,2017 г. по НОХД № 73/2017 г. по
описа на ОС – гр. Кюстендил, влязла в сила на 26,07,2017 г. /л. 7/, Б.К.Н. е
признат за виновен в това че на 27.09.2014 г. в гр. Дупница, на кръстовището,
образувано между улиците „Самоковско шосе“ и „Яхиновско шосе“, в условията на
независимо съпричинителство с Е.К.Х., при управляване на МПС - лек автомобил
марка „Фиат“, модел „Мареа“ с рег. № *******, негова собственост, извършвайки
маневра завой наляво от ул. „Самоковско шосе“ към ул. „Яхиновско шосе“, е
нарушил правилата за движение, както следва:
- чл. 37 от ЗДвП – като при завиване наляво за
навлизане в друг път, като водач на завиващо нерелсово пътно превозно средство,
не е пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство - лек автомобил
марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № *******, управлявано от Е.К.Х.;
- чл. 132 от ЗДвП - като при превозване на пътника Б.В.Н.преди
потегляне не се е убедил, че са осигурени всички условия за безопасното му
превозване и по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице, в
случая на две лица – Б.В.Н.и Н.Д.Ч., поради което и на основание чл. 343, ал.
3, буква „б", пр. 1 във връзка с ал. 1, буква „в“, пр. 1, във връзка с чл.
342, ал. 1 от НК (в редакция ДВ бр. 60/2012 г.) и чл. 373, ал. 2 от НПК, във
връзка с чл. 58а, ал. 4 от НК му е наложено редуцирано наказание „лишаване от
свобода”, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен
срок от 4 години.
С присъдата е признат за виновен и Е.К.Х.в това, че
на 27.09.2014г. в
гр. Дупница, на кръстовището, образувано от улиците „Самоковско шосе" и „Яхиновско
шосе", в условията на независимо съпричинителство с Б.К.Н., при
управляване на МПС - лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“ с рег. № *******,
негова собственост, по ул. „Самоковско шосе“ в посока центъра на гр. Дупница е
нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като при избиране
скоростта на движение като водач на МПС е пренебрегнал забраната за превишаване
стойността на скорост в населено място, предвидена за МПС от категория Б – 50
км/ч., движейки се със скорост от 139 км/ ч. и по непредпазливост е причинил
смъртта на повече от едно лице, в случая на две лица - Б.В.Н.и Н.Д.Ч., поради
което и на основание чл. 343, ал. 3, буква „б", пр. 1 във връзка с ал. 1,
буква „в“, пр. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК (в редакция ДВ бр. 60/2012
г.), чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК, му е наложено редуцирано
наказание „лишаване от свобода” в размер на 3 години, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 5 години.
По делото не се спори, а и от представените по
делото справки от базата данни на информационния център към Гаранционния фонд
се установява, че гражданската отговорност на Е.К.Х.е застрахована при
ответника „З.Б.И.“ АД, а тази на Б.К.Н. - при третото лице помагач – „З.А.“ АД.
Признат безспорен факт в отговор на З.А. АД.
Видно от удостоверение изх. № 5/12,01,2015 г. на О.Д.,
с. Червен бряг, се установява Н.Д.Ч. да е оставил законни правоприемници
Съпруга Ц. Б.Ч. и син Д.Н.Ч.. От удостоверение за родствени връзки изх.№18/06,02,2017год. на
О.Д. е видно Д.Н.Ч. и С.С.Ч. да са родители на
починалото лице.
От заключението на изслушаната по делото съдебна
автотехническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което като
компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване
на съдебния акт, се установява, че мястото на удара между лек автомобил „Ауди“ и лек автомобил „Фиат“ по широчина на платното за движение на ул.
„Самоковско шосе”, е на около 1,5 - 2,5 м. вляво от десния бордюр по посока на
движението на л.а. Ауди и по дължина на платното за движение, е в зоната на
кръстовището. Ударът е настъпил върху продължението на пътната лента, по която
се е движил л.а. Ауди. По време на настъпването на процесното ПТП, пострадалият
Николай Ч. е седял на предна дясна седалка на л.а. Фиат. Ударът от л.а. Ауди е
настъпил странично в зоната на предна дясна врата, където се е намирал
пострадалият. Тялото му е понесло директен удар от дясно, в следствие на силно
деформирани части на автомобила в посока към вътрешността на автомобила. Вещото
лице посочва, че ако пътникът, седящ на предна дясна седалка, е бил с поставен
предпазен колан в момента на настъпването на ПТП, тялото му ще се плъзне в
дясно, като ще достигне до вътрешната част на предна дясна врата. В конкретния случай, е
малко вероятно предпазните колани на предна дясна седалка да са се повредили
вследствие на механизма на ПТП. В зоната на захващането на колана има
деформации, но те не са големи. В конкретния случай е изложено становище предпазния колен да не би могъл да осуети
получаването на травматичните увреждания. Експертизата установява, че налице е
хлътване на части от купето навътре в областта на предна дясна седалка. Лек автомобил
„Фиат“ модел „Марея“ е бил с оборудван предпазен колан.
От заключението назначената по делото
съдебномедицинска експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт се установява, че травматичните увреждания
причинили смъртта на Николай Ч. са тежка съчетана травма – черепно-мозъчна
травма, гръдна, коремна , травма на ОДА, с водеща - гръдната травма, която е
причинила увреди несъвместими с живота, като значение има и коремната травма с
разкъсване на черния дроб и излив на кръв в корема. По съвкупност - съчетаната
травма е довела до остра кръвозагуба, като смъртта е била бърза, но не
моментална. Изложено е становище пострадалият да е бил без поставен колан, с
оглед получените травматични увреждания. Въпреки това с оглед на установения
механизъм на пътнотранспортното произшествие е изложено становище за настъпване
на летален изход незавизимо от поставянео на колан.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. М.А.С.и Д.Б. М., чиито
показания съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, от които се установяват
неимуществени вреди за ищците.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
По главния иск:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство е предявен иск с пр.кв. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл.45 от ЗЗД.
За да бъде уважен предявеният
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените пет законови предпоставки,
а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди,
причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и вина,
както и валидно застрахователно правоотношение между ответника-застраховател и
делинквента по договор за застраховка Гражданска отговорност. Съгласно
разпоредбата на чл.45, ал. 2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината
на делинквента се предполага до доказване на противното.
От събрания по делото доказателствен материал и съобразно разпоредбата на чл. 300 от ГПК, съдът разглеждащ гражданско правните последици от деянието е обвързан от това дали е налице противоправно деяние виновно извършено от дееца. От приложената по делото присъда на Окръжен съд Кюстендил, постановена по НОХД № 73/2017год., НО е видно да е осъществено противоправно деяние от страна на Б.К.Н. и Е.К.Х., при условията на независимо съизвършителство, поради което настоящия състав намира, че е налице фактическият състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди, претърпени от увреденото лице.
Установи се и наличието на договорно правоотношение по застраховка гражданска отговорност на делинквента –Е.Х.в с ответното застрахователно дружество за процесния период, съгласно което искът с пр.кв.чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.) е основателен и застрахователят е пасивно, материално правно легитимиран да отговаря по предявения иск-чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм.).
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено ППВС №4/1968год., т.11, според което същите се възмездяват от съда по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008 г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; № 59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние, както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението, е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в конкретната държава.
С оглед изложеното съгласно чл. 51, вр.чл. 52 от ЗЗД на увреденото лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди от Ц.Б.Ч. – съпруга на Николай Ч. следва да бъде обезщетена в размер на 120000.00лв. При определяне на същия съдът съобрази възрастта на починалият - /44 години/ при настъпване на ПТП, който е бил в добро здравословно състояние, обстоятелството, че са живели в общо домакинство, били са в добри и хармонични отношения, възрастта на ищцата към датата на събитието /41год./, преживяната скръб и обстоятелството, че след смъртта на съпруга си същата преживяла тежко загубата му, затворила се в себе си, възникнали проблеми със съня.
На ищците Д.Н.Ч. и С.С.Ч. – родители на починалия се следва справедливо обезщетение в размер на по 120000,00лв., съдът съобрази родствената връзка с пострадалия фактът, че инцидентът ги е лишил от възможността за в бъдеще да разчитат на подкрепата на сина си, която е очаквана предвид възрастта им /68 и 66г./. В тази насока, съдът взе предвид и обстоятелството, че ищците са живели с починалия в едно домакинство.
На ищецът Д.Ч. – син на починалия се следва справедливо обезщетение в размер на 130000,00лв., за определяне на което съдът съобрази родствената връзка с пострадалия /пълнолетно дете-родител/, фактът, че лицата са живели в едно домакинство, / независимо от обстоятелството, че Д.Ч. е учил към момента на произшествието в Благоевград/, че са се разбирали и отношенията между тях били добри, че ищецът е разчитал на подкрепата на пострадалия, финансово и морално, че скръбта от загубата на баща му все още не е преодоляна.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за съпричиняване по реда на чл.51, ал.2 от ЗЗД. видно от заключението на изслушаната по делото съдебномедицинска експретиза се установява, че действително пострадалия е бил без поставен предпазен колан, но леталния изход би настъпил и при поставен предпазен колан, с оглед установения механизъм на произшествието и получени травматични увреждания.
Предвид изложеното, исковете следва да бъдат уважени до посочените размери и отхвърлени за разликите до 200000,00 лв. като неоснователни.
По иска с пр.кв.чл.86, ал.1 от ЗЗД:
Предвид основателността на исковата претенция
основателна е и претенцията за лихва съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, поради което върху обезщетенията следва да се присъди и законната лихва.
Същата е дължима от датата на деликта - 27,09,2014 г. до окончателното изплащане
на сумите и без покана, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на делинквента, който отговаря на осн. чл. 84, ал.
3 от датата на деликта, както и по арг. от чл. 226, ал. 2, изр.1 от КЗ.
По обратния иск:
Предвид основателността на главната искова
претенция, съдът намира да е налице процесуалното условие за разглеждане на
предявения при условията на евентуалност обратен иск за сума в размер на
150000лв., частично от 800000лв., ведно със законната лихва от плащането на
увредените лица до окончателно изплащане на
вземането.
Предвид обвързващата сила на присъдата съгласно
разпоредбата на чл. 300 от ГПК, следва да се приеме, че процесното произшествие
е настъпило по вина на двамата водачи-Е.К.Х.и Б.К.Н. при независимо
съизвършителство.
Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те
отговарят солидарно. Установяването на
солидарната отговорност има значение в отношенията между делинквентите съгласно
чл. 127 от ЗЗД, респективно техните застрахователи, тъй като
всеки от причинителите отговаря съобразно своя принос. При заявена
претенция от трети лица, претендиращи вреди от деликта съизвършителството е
ирелевантно, тъй като застрахователят на всеки от съизвършителите отговаря в
пълен обем за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
В отношенията между
застрахователите на делинквентите Кодекса за застраховане /отм. / не се
предвижда солидарна отговорност нито в текста на чл.226 от КЗ, нито в чл.267, ал.1 КЗ. Ето защо съдът
дължи произнасяне относно отговорността на застрахователите съобразно действителния обем на отговорността
на всеки от делинквентите.
При установеното
от фактическа страна, че произшествието е настъпило при условията на независимо
съизвършителство от страна на всеки един от водачите, тъй като Борислав Н. е нарушил чл.37 ЗДВП и чл.132 от ЗДВП, а Е.Х.в
е нарушил чл.21, ал.1 от ЗДВП следва, че
всеки един от тях е допринесъл в еднаква степен за настъпването на вредоносния
резултат.
Предвид изложеното, съдът определя
размер на съпричиняване от 50 % за всеки от делинквентите, респективно всеки от
застрахователите отговаря за половината от
сумата предмет на обезщетение за неимуществени вреди изплатени на трети
увредени лица или ЗАД Армеец отговаря за
сума в размер на 60000лв. –обезщетение за неимуществен вреди за Д.Ч., С. Ч. и Цвтомира Ч. и 65000лв. –обезщетение
за Д.
Н.ч..
За основателността на
предявения в условията на евентуалност иск не е необходим елемент от фактическия състав в рамките на настоящото производство да
се установи, че ищецът-застраховател е изпълнил задължението си към
пострадалия, тъй като в случая се създава условно изпълнително основание - то
възниква при условие, че ищецът по
обратния иск изпълни
задължението си към пострадалия. /В
този смисъл решение № 228/22.02.2012 г. по т. д. № 877/2010 г., ВКС, ТК, ІІ ТО на ВКС; решение №
49/2010 г. по т. д. № 814/2009 г., постановени по реда на чл. 290 ГПК и др./.
Съобразно изложеното съдът намира исковата претенция за
основателна в предявения размер от 150000лв., ведно със законната лихва от плащане на процесните суми до
изплащане на вземането.
По
разноските:
Ищците са освободени от плащане на държавни такси и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички разноски по
делото в полза на бюджета на съда. Същите са в размер на общо 19844,00лв., от
които 19600,00лв.-д.т. и 244,00лв. от общо 400,00лв.-в.л.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски, съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 6737,40лв., от общо 17730,00лв., от които 200,00лв.-в.л. и
17530лв.-адв.възнаграждение. /По делото са представени
доказателства за заплащане на адвокатски хонорар в общ размер на 56250,00 лв. В
договора за правна защита и съдействие –стр.101 е посочено възнаграждение в
размер на 50000лв. без ДДС. Не са представени доказателства за регистрация по
ЗДДС, поради което адв. възнаграждение следва да се определи без начисляване на
ДДС. Не е посочено каква сума е възнаграждение по главната искова претенция и
каква по предявения обратен иск. Предвид това следва да се приеме, че възнаграждението
е уговорено по равно за сума от по 25000,00лв. Ищците са направили възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Съдът
намира същото за основателно. Заплатеното адвокатско възнаграждение, съобразно
предмета на делото, фактическата и правна сложност на спора, извършените
процесуални действия, брой открити съдебни заседания се явява прекомерно. Ето
защо адвокатското възнаграждение следва да бъде определено, с оглед цената на
исковите претенции съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ в размер на 17530лв./.
Въпреки, че по делото молба вх.№145274/02,11,2018год. е постъпила в
деловодството на състава след провеждане на с.з. от 05,11,2018год., то с оглед
датата на депозиране по пощата следва да се приеме да е депозирана в срок с
приложен списък по чл.80 от ГПК.
На осн.чл.38, ал. 2 от ЗА на Адвокатско дружество
„Ч., П. и И.“ се дължи адв.хонорар определен по чл.7, ал.2 от Наредбата за
минимални адвокатски възнаграждения и съобразно уважената част от иска в размер
на 10693,30лв. от общ размер от 17530,00лв. С оглед данните за регистрация по
ЗДДС се начислява 20% ДДС / 2138,66лв./ или общ размер на адв. възнаграждение е
12831,96лв.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на З.Б.и. АД се
дължат разноски по предявения обратен иск срещу ЗАД Армеец съобразно уважената
част от иска, които съдът намира за доказани в общ размер на 10530,00лв., от
които 6000,00лв.-д.т. и 4530,00лв. от
25000.00лв.- адвокатско възнаграждение /_ Възражението на ответника по абратния
иск по чл.78, ал.5 от ГПК е основателно, поради което съдът приема същото
съобразно чл.7, ал.2 от НМРАВ с оглед цената на исковата претенция по ОИ в
размер на 4530,00лв., вместо 25000,00лв. по договор за правна защита и
съдействие/.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. И. да заплати на Д.Н.Ч.,
ЕГН ********** и С.С.Ч., ЕГН ********** и двамата със съдебен адрес: *** – адв.
Ч., на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, суми от по
120000,00лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от
смъртта на Н.Д.Ч., настъпила във връзка с възникнало на 27,09,2014 г. ПТП,
ведно със законната лихва върху тази сума от 27,09,2014 г. до окончателното
изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковите
претенции за горницата над 120000,00лв./ за всеки/ до предявените размери от по
200000,00лв./ за всеки/ като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. И. да заплати на Ц.Б.Ч.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Ч., на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./, сумата от 120000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Н.Д.Ч.,
настъпила във връзка с възникнало на 27,09,2014 г. ПТП, ведно със законната
лихва върху тази сума от 27,09,2014 г. до окончателното изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата над 120000,00лв. до предявеният размер от 200000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. И. да заплати на Д.Н.Ч.,
ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Ч., на осн. чл. 226, ал.1 от КЗ /отм./ сумата от 130000,00лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на Н.Д.Ч.,
настъпила във връзка с възникнало на 27,09,2014 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху тази сума от 27,09,2014 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
горницата над 130000,00лв. до предявеният размер от 200000,00лв. като
неоснователна.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със съдебен адрес *** – адв. И. да заплати по
бюджетна сметка на Софийски градски съд на осн.чл.78,
ал.6 от ГПК сумата от 19844,00лв.
- държавна такса и разноски.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със съдебен адрес:*** – адв. И. да заплати на Адвокатско
дружество „Ч., П. ***, на осн. чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв., сумата от 12831,96лв.- - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д.Н.Ч., Ц.Б.Ч.,
Д.Н.Ч. и С.С.Ч., всички със
съдебен адрес:*** да заплатят на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, на осн.
чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 6737,40лв.-
разноски.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление,*** да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на осн. чл. 219, ал. 3 от ГПК вр. чл.127, ал.2
от ЗЗД, сумата от 150000,00лв., частично
от 600000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на Н.Д.Ч., настъпила във връзка с ПТП от 27,09,2014год., реализирано при
съизвършителство с Б.К.Н.,***“АД заплати на Д.Н.Ч., Ц.Б.Ч., Д.Н.Ч. и С.С.Ч., присъденото по иск с пр.кв.чл.226, ал.1 от КЗ/отм./
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва
от изплащане на вземането на пострадалите.
ОСЪЖДА „З.А.“ АД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление,***
да заплати на З. „Б.И.“ АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 10530,00лв. - разноски.
РЕШЕНИЕТО
е постановено при участието на
третото лице помагач „З.А.“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: