РЕШЕНИЕ
№ 13.10.2010г. гр.Свиленград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Свиленградски
районен съд, гражданска колегия, в публично заседание проведено на пети
октомври две хиляди и десета година, в
състав:
Районен съдия: Ива Димитрова
при участие на секретаря А.Д. след като разгледа докладваното от съдия
Димитрова гр. дело №405 по описа за 2010 г. на СвРС и, за да се произнесе,взе предвид:
Предявен е иск с правно основание по чл.45 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на Н.Л.Г., ЕГН:********** *** против Г.С.Н., ЕГН:**********
*** и настоящ адрес – затвора в
гр.Стара Загора. В исковата молба се сочи, че с влязла в сила присъда №33 от 05.02.2010г. на Районен съд-Свиленград по НОХД №759/2009г. по описа на съда ответникът бил
осъден за извършено от него престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр.
чл.194, ал.1, вр. чл.28 от НК за това, че на 02.08.2009г. от магазин на главен
път Е-80, собственост на ищцата, отнел чужди движими вещи, също нейна
собственост, на стойност от 234,90 лв., от владението й без нейно съгласие с
намерението противозаконно да ги присвои. С така извършеното деяние й бил
нанесъл щети в размер на 234,90 лв., представляващи равностойността на
откраднатото, а именно 2 чифта мъжки сандали, 3 чифта мъжки чехли с препаска
между пръстите от изкуствена кожа, 7 чифта мъжки чехли с тънка подметка, един
чифт маратонки с марка XCESS,
3 броя мъжки панталони седем осми и три броя парфюми от по 100 мл с марки
„Предатор”, „Карлос моя” и „Нико”. Моли за осъждане на ответника да заплати сумата от 234,90 лв., представляващи равностойността на откраднатите
движими вещи. Претендира за
присъждане на разноските по делото.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника Г.Н..
В съдебно заседание ищцата Г. чрез пълномощника си адв.Капасъзова поддържа
предявения иск.
В съдебно заседание ответникът Н., редовно призован, се явява лично,
като прави признание на иска,
заявявайки, че същият е основателен, но че нямал възможност да плати
претендираната сума.
Във връзка с така направеното признание на иска от ответника Г.Н.,
ищцата Г. чрез пълномощника си адв.Капасъзова в съдебно заседание на
05.10.2010г. прави искане за постановяване на решение при признание на иска,
като на основание чл.237 от ГПК е допуснато искането в тази насока, събрани са
представените по делото писмени доказателства, като е приложено НОХД №759/2009г. по описа на СвРС, прекратено е
съдебното дирене и е обявено постановяване на решение при признание на иска по
реда на чл.237 от ГПК.
От фактическа и правна страна
съдът намира следното:
С влязлата в сила присъда №33 от 05.02.2010г. на Районен съд-Свиленград по НОХД №759/2009г. по описа на съда ответникът Г.Н. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.2 и т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК за това, че на 02.08.2009г. от магазин на главен
път Е-80, собственост на ищцата Н.Г., отнел от владението й без нейно съгласие
чужди движими вещи нейна собственост - 2 чифта мъжки сандали, 3 чифта мъжки
чехли с препаска между пръстите от изкуствена кожа, 7 чифта мъжки чехли с тънка
подметка, един чифт маратонки с марка XCESS, 3 броя мъжки панталони седем осми и
три броя парфюми от по 100 мл с марки „Предатор”, „Карлос моя” и „Нико”, на
стойност от 234,90 лв., с намерението противозаконно да ги присвои.
Така изложените факти не се
оспорват от страните предвид направеното от ответника Н. признание на иска в
съдебно заседание на 05.10.2010г.
С
оглед направеното признание на иска и допуснатото постановяване на решение при
условията на чл.237 от ГПК, съдът намира, че са налице
предпоставките на тази разпоредба и съдът следва да постанови решение,с
което предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да бъде уважен. Предявения
иск е допустим доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен
интерес от търсената с иска защита, обусловен от качеството на ищцата Г. на
пострадала от противоправно деяние - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28 от НК, извършено
от ответника Г.Н., в резултат на което са й причинени имуществени вреди на
стойност 234,90 лв., представляващи равностойността на отнетите без нейно
съгласие собствени й движими вещи - 2 чифта мъжки сандали, 3 чифта мъжки чехли
с препаска между пръстите от изкуствена кожа, 7 чифта мъжки чехли с тънка
подметка, един чифт маратонки с марка XCESS, 3 броя мъжки панталони седем осми и
три броя парфюми от по 100 мл с марки „Предатор”, „Карлос моя” и „Нико”, видно
от влязлата в сила присъда
№33 от 05.02.2010г. на Районен съд-Свиленград по НОХД №759/2009г. по описа на съда, с която е
реализирана наказателната отговорност на ответника Н. и която присъда е
задължителна за съда, разглеждащ гражданските последици на деянието, съгласно
чл.300 от ГПК относно деянието, противоправността и вината.
Валидно е направеното признание на иска, представляващо
по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от
защита срещу иска, тъй като го счита за
основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца,заявено с иска, отговаря
на действителното правно положение - т.е.претендираното от ищцовата страна
право съществува, което от своя страна води до съвпадение на правните твърдения
на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато
от нашия правен ред и не попада в изключващите го хипотези на чл.237, ал.3 от ГПК, тъй като не е противоречащо на закона или на добрите нрави, нито пък е
право, с което страната не може да се разпорежда, то съдът следва да го зачете,
уважавайки на това основание предявения иск по чл.45 от ЗЗД.
Предвид признанието на иск от
ответника Н. и направеното изричното
искане на ищцата Г. чрез пълмонощника й адв.Капасъзова за прилагане на
разпоредбата на чл.237 от ГПК и постановяване на решение при признание на иска,
с което следва да се уважи претенцията и да се осъди ответникът Н. да й заплати
сумата от 234,90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди
вследствие на непозволено увреждане. Съгласно чл.237, ал.2 от ГПК настоящото
решение се основава на признанието на иска от ответника Г.Н., поради което в
мотивите на решението не следва да се обсъждат доказателствата и установените
въз основа на тях факти.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на
ищцата Г. следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 300
лв. за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК следва ответникът Г.Н. да бъде осъден да
заплати дължимата се държавна такса за настоящото съдебно производство в размер
на 50 лв., платими по сметка на съда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.235 и чл.237 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.С.Н.,
ЕГН:********** *** и настоящ
адрес – затвора в гр.Стара Загора на основание чл.45 от ЗЗД да заплати
на Н.Л.Г., ЕГН:********** *** сумата в
размер на 234,90 лв. (двеста тридесет и четири лева и деветдесет стотинки),
представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на
непозволено увреждане, осъществено на на 02.08.2009г.
ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН:********** *** и настоящ адрес – затвора в гр.Стара
Загора на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на Н.Л.Г., ЕГН:**********
*** направените по делото разноски в размер на 300,00 лв. (триста лева) за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.С.Н., ЕГН:********** *** и настоящ адрес – затвора в гр.Стара
Загора на основание чл.78, ал.6 от ГПК да заплати по сметка на РС-Свиленград
държавна такса в размер на 50,00 лв. (петдесет лева).
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба пред ОС-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия: