РЕШЕНИЕ
№126
гр. Плевен, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Х административен състав, в открито съдебно заседание на тринадесети
март две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Веска Андреева,
като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 168 по описа на АдмСПлн
за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 111 от Закон за изпълнение на наказанията и
задържането под стража /ЗИНЗС/.
Производството е образувано въз основа на жалба с вх.№1194/27.02.2023
г. подадена от Х.Т.Т., ЕГН**********, задържан под стража Затвора Плевен, VІ
група, против Заповед № Л-524/21.02.2023 г. издадена от Началник на Затвора
Плевен, с която на основание чл. 102, чл. 104 ал. 1, чл. 240 и чл. 257, ал. 3
от ЗИНЗС и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „изолиране в наказателна килия за 14 денонощия“ за нарушение на чл.
96 т.3, чл.97, т.4 чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
Иска се отмяна на заповедта.
Жалбоподателят се явява лично и с назначения по реда на ЗПП процесуален
представител адв. И.В.Н. ***, вписан под № 3216. Поддържат жалбата.
Ответникът - Началник на Затвор Плевен, не се явява, представлява се от
юрисконсулт Първолета Попова. Оспорва жалбата като неоснователна. Претендират
се сторените разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 111, ал. 1 от ЗИНЗС
/ДВ бр.13 от 07.02.2017г./. Жалбата е подадена от лице, за което оспореният
административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.
Съгласно чл. 96, ал. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да
спазват точно установените за тях правила, а чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС забранява на
лишените от свобода да упражняват физическо или психическо насилие, включително
за решаване на възникнали конфликти помежду им.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние
/действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За
дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон /чл. 100, ал. 2, т. 5, пр.първо от ЗИНЗС/ и физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и
закана за такава /т. 7 на същия текст/.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Спрямо жалбоподателя Х.Т.Т. е приложена мярка „задържане под стража“ в
качеството му на обвиняем. Същият към м.02.2023 г. е бил настанен в VІ група на
4 етаж, ст.412, в Затвора Плевен.
На 02.02.2023 г. преди обед ИСДВР и постови служител са влезли на етажа
за настаняване на новопостъпили лица по спални помещения. В този момент от
спално помещение №412 излиза настаненият в него подсъдим с мярка „задържане под
стража“ Х.Т. и започва вербална агресия спрямо ИСДВР Силния К. – на висок тон
се държи грубо и арогантно, отравяйки обвинения, че К. кара лишени от свобода
да пишат лъжи срещу Т.. Т. отправил заплахи към инсп. К. и нейни роднини – че
знае коя е сестра ѝ, за кого е омъжена, къде живеят, че може да ги намери. Служител от охранителния състав
разпоредил на Т. да прекрати заканите и заплахите, уведомил дежурния и се
сформирала група от служители от охранителния състав, която преместила Т.
дежурната стая за снемане на обяснения.
За случая са събрани писмени обяснения от очевидци, съставени са
докладни записки и справка от инспектор СДВР.
След анализа на събраните обяснения от лицата, присъствали на събитието,
е установена фактическата обстановка, изготвена е докладна записка с
приложения, които са предоставени на дисциплинарно-наказващия орган.
Въз основа на представените пред него доказателства Началникът на
Затвора Плевен издал оспорената заповед, с която на Х.Т. е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за 14 денонощия“.
За допуснатите нарушения на дисциплината и реда в мястото за лишаване
от свобода, с оспорената заповед жалбоподателят Х.Т. е наказан на основание чл.
чл. 102, чл. 104 ал. 1, чл. 240 и чл. 257, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС с дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за 14 денонощия“
за нарушение на чл. 96, т.3, чл. 97, т. 4 чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
Тази фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства – 5 броя писмени обяснения от лишени от свобода, докладна записка
от дежурния на пост №9 инспектор и докладна записка от ИСДВР на VІ група и
приемно отделение, становище от ИСДВР, както и докладна записка от ИСДВР на VІІ
група и приемно отделение.
Т. е изслушан във връзка с дисциплинарната преписка на 20.02.2023 г.,
видно от направеното отбелязване в преписката върху подадените писмени
обяснения (лист 63).
Съдът е изслушал показанията на свидетели, които са били очевидци на
случилото се.
Разпитани са свидетели :
С.К.К. ***; М.К.К. ***; л. от св. Х.Й.К. ***; л. от св. И.П.З. ***; л.
от св. Н.Д.Б. ***; л. от св. Б.Б.С. *** и л. от св. Л.Т. ***;
Показанията на свидетелите С.К.К. ***; М.К.К. *** се отнасят до целия
проведен разговор и казаното от Т. – виковете му, че К. кара лишени от свобода да пишат лъжи
срещу него, отправените заплахи, че знае коя е сестра ѝ, за кого е
омъжена и къде живеят. К. посочва, че К. се е притеснила от думите на Т., същият не се е подчинил на разпореждането
да прекрати това поведение, поради което К. е повикал подкрепления от
охранителния състав, които са извели Т. от групата.
Показанията на свидетелите л. от св. Х.Й.К. ***; л. от св. И.П.З. ***;
л. от св. Н.Д.Б. ***; л. от св. Б.Б.С. *** и л. от св. Л.Т. *** не обхващат началото и края на разговора, а
само част от репликите на Т. – че знае коя е сестрата на К. и за кого е омъжена.
Всички заявяват, че в коридора е било пълно с хора по време на
разговора между Т. и К., имало е шум, повечето свидетели казват, че са се
намирали на поне 5 метра от Т. и К., че са чули как той ѝ казва на висок
тон, че знае коя е сестра ѝ, за кого е омъжена.
Свидетелите Б. и С. дори казват, че Т. е заявил на К., че сестра
ѝ е омъжена за началник и затова си позволява шуробаджанащина и своеволия.
Всички свидетели са единодушни, че К. не е викала, не е обиждала Т., че
са чули само неговите думи, защото говорел високо, че знае коя е сестрата на К.
и за кого е омъжена.
Част от свидетелите посочват, че или са чули само гласа на Т., защото
говорел високо (Б.), или са излезли от стаите си и се отдалечили към дъното на
коридора или в кухнята (С.), който е поне 15 метра дълъг, или, че са се върнали
обратно в стаите си (К., З.), или че е било шумно и не са чули и видели
началото и края на разговора.
Единствените свидетели, които са чули целия разговор от начало до край
са К. и К..
Изложеното от свидетелите при разпита пред съда кореспондира с данните
съдържащи се в събраните в хода на дисциплинарното производство писмени
доказателства.
Дадените от свидетелите показания са непротиворечиви, ясни и
последователни, и съдът ги кредитира.
По делото е налице превес на събраните доказателства в подкрепа на
изложените в оспорения административен акт мотиви и основания – 4 писмени
обяснения, показанията на разпитаните
свидетели, докладни записки, които са непротиворечиви и ясни, и сочат на
логичен извод, че на 02.02.2023 г. жалбоподателят Т. е извършил описаните в
издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на ЗИНЗС,
като е упражнил психическо насилие спрямо служител на Затвора Плевен,
придружено със закана.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед, направи
следните правни изводи:
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.
Съгласно чл. 268 от ППЗИНЗС разпоредбите относно осъдените на лишаване
от свобода се прилагат и по отношение на задържаните по реда на
Наказателно-процесуалния кодекс лица.
Съгласно чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода, следователно и
задържаните под стража в затворите, са длъжни да спазват точно установените за
тях правила, а чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС забранява на лишените от свобода,
следователно и на задържаните под стража в затворите, да упражняват физическо
или психическо насилие, включително за решаване на възникнали конфликти.
Съгласно чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние
/действие или бездействие/, извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За
дисциплинарно нарушение се смята
неизпълнението на задълженията или неспазване на ограниченията,
предвидени в този закон /чл. 100, ал. 2, т. 5, пр.първо от ЗИНЗС/ и физическата
саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава /т. 7
на същия текст/.
Оспорената заповед е постановена от материално и териториално
компетентния административен орган по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС - Началник на Затвор Плевен. Постановена е в
предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви от фактическо и правно
естество. Заповедта изрично препраща и към Докладна записка № В-1081/06.02.2023г.,
т.е. към изложени мотиви, съдържащи се в други документи, част от
дисциплинарната преписка, съгласно ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС на РБ.
Съдът не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения
при издаването й. Спазени са сроковете по чл. 106, ал. 1 от ЗИНЗС, нарушителят
е изслушан от началник на Затвора Плевен, наложеното наказание правилно е
определено по вид, който е предвиден в закона за извършеното нарушение и в
определените от закона размери.
При осъществения съдебен контрол за законност съдът установи наличие на
описаното от Началник на Затвор Плевен дисциплинарно нарушение на чл. 100, ал.
1 и ал. 2, т. 5 и т. 7 вр. чл. 96, т. 3 и чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС.
Жалбоподателят не е изпълнил задължението по чл. 96, т. 3 от ЗИНЗС,
нарушил е забраната предвидена в разпоредбата на чл. 97, т. 4 от ЗИНЗС, като е
упражнил психическо насилие (обидно отношение) и е отправял закани за физическа
саморазправа спрямо инспектор С.К. на 02.02.2023 г., която е отговорник на VІ
група и приемно отделение в Затвора Ловеч.
Този извод се потвърждава изцяло от събраните от съда доказателства. В
случая са налице предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание
"изолиране в наказателна килия" по чл. 101, т. 7 от ЗИНЗС.
Няма никакво значение от какво твърди Т., че е предизвикано поведението
му. Няма разпоредба в закона, която да дерогира забраната за подобно поведение на
лицата в местата за лишаване от свобода, ако същите смятат, че по някакъв начин
са засегнати негативно правата им, нито да им дава право да търсят лично
обяснения за това как служители на ГДИН изпълняват служебните си задължения. Редът
за защита не е чрез нарушаване на забраната за обидно отношение и закани към
служители.
Твърденията на Т., че К. е карала други лишени от свобода да пишат лъжи
против него, не оневинява Т. и не е предмет на изследване по това дело.
Забраната по чл. 97, т. 4 и чл. 100, ал. 2, т. 7 от ЗИНЗС се отнася до всички и
във всяка ситуация и не са посочени изключения. Ако служител е извършил
нарушение на служебните си задължения, редът за реализиране на отговорността му
не е чрез търсене на лично обяснение от лицата, лишени от свобода или задържани
под стража.
Наложеното наказание е правилно определено в предвидените от ЗИНЗС вид
и размер. При налагането му наказващият орган е съобразил характера и тежестта
на извършеното дисциплинарно нарушение и отношението на лишения от свобода към
него.
Процесуалният представител на ответника претендира възстановяване на
сторените деловодни разноски за юрисконсулт.
С жалбоподателят е освободен от заплащането на държавна такса и разноски
по делото.
С оглед изхода на делото, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателно, но предвид обстоятелството, че с
определение №492/06.03.2023 г. на съда жалбоподателят е освободен от
заплащането на държавна такса и съдебни разноски по адм. дело № 168/2023 г. по
описа на Административен съд Плевен, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК и по
аргумент на противното от чл. 78, ал. 6 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, такива не
следва да бъдат присъждани.
По тези съображения съдът намира, че оспорената Заповед е валидна,
законосъобразна и следва да бъде потвърдена. Не са налице основания за
нищожност на заповедта, нито за отмяната ѝ като незаконосъобразна.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Плевенски административен
съд, десети административен състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№1194/27.02.2023 г. подадена от Х.Т.Т.,
ЕГН**********, задържан под стража Затвора Плевен, VІ група, против Заповед №
Л-524/21.02.2023 г. издадена от Началник на Затвора Плевен, с която на
основание чл. 102, чл. 104 ал. 1, чл. 240 и чл. 257, ал. 3 от ЗИНЗС и чл. 101,
т. 7 от ЗИНЗС на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „изолиране в
наказателна килия за 14 денонощия“ за нарушение на чл. 96 т.3, чл.97, т.4
чл.100, ал.1 и ал.2, т.5 и т.7 от ЗИНЗС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението чрез АдмСПлн пред тричленен касационен състав на АдмСПлн.
Препис от решението да се връчи на страните.
Административен съдия: