Р Е Ш Е Н И Е № …
05.07.2022 г., гр.
Лом
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИ РАЙОНЕН
СЪД , V-ти граждански състав, на седемнадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в
публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
секретар: Красимира Атанасова, като разгледа докладваното
от съдията Елица Орманова гр.
дело № 1154 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са иск с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ във връзка
с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД и обратен
евентуален иск по чл. 500, ал. 1, т. 1 и чл. 500, ал. 2 от КЗ.
Предявени са от И.Н.Л., с ЕГН: **********,***,
чрез процесуален представител адв. В.Н. от САК, със съдебен адрес:***, срещу „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: , представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж С К, искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ
вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата
от 15 000 (петнадесет хиляди) лева, представляваща застрахователно обезщетение
за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
получени като пряка и непосредствена последица от настъпилото на 29.07.2019г.
пътнотранспортно произшествие /ПТП/, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на събитието - 29.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че на 29.07.2019г. в гр.
Лом е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ауди 80" с per. № М 6230 ВР, управляван от М.Е.И., и лек автомобил «Нисан X трейл» с per. № М 4005 ВР, управляван от ищеца И.Н.Л., в резултат на
което последният е пострадал. На 29.07.2019г. около 00:35 часа в гр. Лом М.И.
управлявал л. а. „Ауди 80" с per. № М 6230 ВР по
бул. „Белоградчишко шосе". Същият нарушил правилата за движение по
пътищата, като поради движение с несъобразена с пътните условия скорост и
употреба на алкохол, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил насрещно
движещия се по нея в този момент л. а. „Нисан X трейл" с per. № М 4005 ВР,
управляван от ищеца. При така настъпилото ПТП били причинени телесни увреждания
на ищеца като водач на л. а. „Нисан X трейл“ с per. № М 4005 ВР. Във
връзка с настъпилото събитие е образувано ДП № 594/2019 г. по описа на РУ на
МВР - Лом, пр. пр. № 949/2019 г. по описа на РП - Лом. Ищецът е прегледан по
спешност в МБАЛ "Св. Чудотворец" ЕООД - гр. Лом, като му е
поставена диагноза: «Фисура на 9-то ребро. Оток и
болки в дясна гръдна половина. Контузия на гръден кош. Счупване на гръдната
кост без дислкоцаия». На 02.08.2019 г. ищецът е
прегледан от д-р Е С – рентгенолог, който му е поставил диагноза: «Фрактура на дисталната трета без дислокация». На 07.08.2019г. ищецът е
прегледан от д-р В Р, който му е поставил диагноза: «контузия на гръден кош със
счупване на гръдната кост без дислокация. Оток и болки в областта на гръдната
кост». Твърди се, че по своя медико-биологичен характер тези травматични
увреждания са обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота и
представляват средна телесна повреда. Лечебният и възстановителен период на
ищеца продължава и към настоящия момент. Вследствие на случилото се на
29.07.2019г. целият му живот се е преобърнал, белязвайки
го завинаги във физически и емоционален аспект. Той получил телесни увреждания, търпял е болки и
страдания за един продължителен период и ще изпитва негативните последици от
събитието през целия си живот. Посочва се в исковата молба, че водачът на л. а.
„Ауди 80“ с per. № М 6230 ВР - М.Е.И. попада в кръга
лица, чиято отговорност се покрива от застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите по полица № 30/119001088956 със срок на валидност от
16.04.2019г. до 16.04.2020г., издадена от „ЗАД Даллбогг:
Живот и Здраве" АД. Със Заявление № 4103/19.12.2019 г., пред „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве" АД била предявена претенция
за заплащане по доброволен ред на застрахователно обезщетение на ищеца, като
били представени всички изискуеми и относими писмени
доказателства, необходими за определяне и изплащане на обезщетение по основание
и размер. Била образувана щета № 0801-003164/2019-02, по която ответното
дружество изразило становище, че няма законно основание за изплащане на
обезщетение, което становище ищецът счита за изцяло неоснователно и незаконосъобразно.
В тази връзка посочва, че разпоредбата на чл. 498. ал. 1 от КЗ /респективно чл.
380, ал. 1 от КЗ/ е неправилна и противоконституционна, като излага подробни
правни съображения. Претендира се присъждане на направените в производството
разноски.
В законоустановения
срок по чл.131 ГПК ответникът „ЗАД Даллбогг:
Живот и Здраве” АД, чрез процесуалния си представител, е подал отговор на
исковата молба, в който заявява, че предявеният
иск е допустим, но неоснователен. В случай, че исковите претенции се приемат за
основателни, ответникът моли да се намали размера на претендираните
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, тъй като заявеното с исковата
молба искане за репариране на неимуществените вреди е прекомерно завишено и не
съответства от една страна на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии, запълващи
със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга
страна - на характера и степента на причинените от процесното
ПТП телесни увреждания, респ. на интензитета и продължителността на търпените
болки и страдания от ищеца, и от трета страна, с оглед наличието на принос от
страна на ищеца за настъпване на вредоносните последици от ПТП, изразяващ се в
непоставянето на обезопасителен колан в нарушение на
чл. 137а ЗДВП, както и в управлението на МПС след употреба на алкохол.
Ответникът твърди, че процесното ПТП е настъпило при
условията на съпричиняване от страна на ищеца като
водач на л. а. «Нисан Х-трейл»
с per. № М 4005 ВР поради управление на последния с
превишена скорост и невъзможност да реагира и спре в случай на възникналата
опасност от насрещно идващото МПС. Ответникът излага твърдения, че: 1.
Предявената искова молба е изцяло неоснователна, тъй като липсва виновно и противоправно поведение от страна на застрахования в
дружеството водач - М.Е.И., което от своя страна води до липса на основание за
ангажиране отговорността на дружеството като негов застраховател по
задължителна застраховка. Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ЗЗГОА),
доколкото отговорността на застрахователя по ЗЗГОА е функционално обусловена от
отговорността на застрахования водач.; 2. Претендираното
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП
от 29.07.2019г. в гр. Лом е прекомерно завишено и не представлява справедлив
еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му
телесни наранявания. Същото не е съобразено и с приноса на пострадалия за
настъпване на вредоносните последици от ПТП. При условие, че предявеният иск
бъде приет от съда за основателен, ответното дружество прави възражение за
прекомерност на претендираното обезщетение като
несъответстващо на реално претърпените от ищеца болки и страдания, както и възражение
за съпричиняване на вредоносните последици от ПТП,
изразяващо се от една страна в нарушение на изискванията на Закона за движение
по пътищата относно превоз на пътници - чл. 137а ЗДвП, а от друга страна - в
управление на МПС след употреба на алкохол - установено количество при проба
0.26 промила, което му е попречило да контролира непрекъснато управляваното от
него пътно превозно средство и да предприеме спасителна маневра в случай на
възникналата опасност от приближаващото МПС. Поради това и при евентуална доказаност на исковата му претенция, определеното от съда
за справедливо обезщетение следва да бъде намалено на половина заради наличието
на принос в изложените по-горе аспекти.; 3. Процесната
катастрофа е настъпила и поради наличието на виновно и противоправно
поведение от страна на ищеца - водач на л. а. «Нисан Х-трейл» с per. № М 4005 ВР - И.Н.Л.,
поради управление на последния с превишена и/или несъобразена с конкретните
пътни условия скорост, която не му е позволила да спре или по друг начин да се
опита да предотврати ПТП с идващия насреща лек автомобил, както и поради факта,
че се е движел в тъмната част от денонощието на дълги светлини и е заслепил
идващия срещу него водач на л. а. «Ауди».; 4. Ищецът не е получил тежки и сложни
травматични увреждания, които да са застрашили живота и здравето му и да са го
белязали завинаги във физически и емоционален аспект, както и че не са налице
усложнения в оздравителния и възстановителния период, поради което същият се е
възстановил бързо, без да са останали невъзстановени остатъчни проблеми за
здравето му. Ответното дружество признава за безспорно съществуването на
валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 29.07.2019г., по
отношение собствеността и ползването на л. а. «Ауди», модел «80» с per. № М 6230 ВР по силата на Застрахователна полица №
BG/30/119001088956/16.04.2019 г., сключена със „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД. Оспорва се началният момент, от който се претендира лихва
за забава - датата на ПТП предвид разпоредбата на чл. 497, ал.1, т.З КЗ -
изтичане на 3 месечния срок за произнасяне от страна на застрахователя при
предявена извънсъдебна застрахователна претенция, както и с оглед разпоредбата
на чл. 429, ал.З КЗ, предвиждаща изрично, че застрахователят по ЗЗГОА отговаря
за лихва за забава от датата на уведомяването му за ПТП или от датата на
предявяване на застрахователна претенция, която от двете е по-ранна. Ищецът е
предявил извънсъдебната си претенция пред застрахователя на 19.12.2019г., а
тримесечният срок на застрахователя за окончателно произнасяне по нея е изтекъл
на 19.03.2020 г. Следователно при основателност на главните претенции за
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, лихва може да се претендира и
да се присъди най-рано считано от 20.03.2020 г. Претендира
всички направени по делото разноски.
По делото
е конституирано като трето лице-помагач на страната на ответника водачът на лек автомобил «Ауди 80» с рег. № М 62 30 ВР - М.Е.И., ЕГН **********,
като срещу последния е предявен от ответника и приет за разглеждане в условията на евентуалност обратен иск с правно
основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ (нов) и цена
15 000,00 лв., ведно с присъдената лихва и разноските, които дружеството ще бъде осъдено
да заплати, както и законна лихва от датата на извършеното плащане от застрахователя до
момента на плащане от ответника
по регресния иск. Предявеният обратен иск се основава на виновното поведение
на застрахования - водача на лек автомобил
«Ауди 80» с рег. № М 62 30 ВР - М.Е.И., който при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
извършил нарушение по Закона за движението
по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под въздействие
на алкохол с концентрация на алкохола
в кръвта над допустимата по
закон норма и не е притежавал изискуемата
от закона правоспособност, като
последният е причинил ПТП, от което
са причинени телесни увреждания на ищеца, управлявал насрещно движещия се автомобил.
В срока за отговор по чл.
131 от ГПК от ответника по обратния
иск – М.Е.И., е постъпил
отговор на същия
иск, с който заявява, че предявените главни искове са
допустими, но неоснователни.
Счита предявеният главен иск за
неоснователен, като оспорва
същия както по основание, така и по размер, тъй като претендираното обезщетение за неимуществените
вреди е прекомерно завишено,
несъответващо на практиката
на съдилищата по аналогични
случаи за процесния период, с оглед
релевантните критерии на понятието
„справедливост“ по смисъла
на чл.52 от ЗЗД, както и съответващи
на характера и спепента на причинените
телесни увреждания, продължителността на претърпените
болки, страдания и въстановителения
период от ищеца. Сочи наличието
на принос на ищеца за настъпване
на вредоносните последици
от ПТП, изразяващи се в непоставяне
на обезопасителен колан. Твърди, че ПТП е настъпило при съизвършителство на
ищеца-водача на лекия автомобил Нисан Х-трейд с рег.№ М 4005ВР, който се е движел с несъобразена скорост с пътните условия, на хлъзгав и мокър участък и на дълги светлини в тъмната част на денонощието по неосветен участък от пътя и е заслепил ответника по обратния иск при разминаванито на двата автомобила. Моли да бъде прието, че ищецът е допринесъл за настъпването на вредоносните последици в съотношение 50% от страна на ответника по обратния иск и 50%
от страна на ищеца - водача
на лекия автомобил Нисан
Х-трейд с рег.№ М 4005ВР и да бъде намален размера на обезщетението съобразно с личния принос на всеки един. Заявява се, че с оглед на претърпените
от ищеца неимуществени
вреди справедливият размер на обезщетението,
което му се следва по смисъла на чл.52 от ЗЗД, е 1000,00 /хиляда/ лева, като
се иска предявеният иск над посочения
размер да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Моли да се намали така определения
справедлив размер на обезщетението с процента на съпричиняване от страна на ищеца
(50% ), като се присъди на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди за сумата от 500.00 /петстотин/
лева. Заявява, че е безспорно
участието на ответника по обратния иск в настъпилото ПТП на
29.07.2019г. който при управление на собственият си лек автомобил
„Ауди“, модел 80, с рег.№
М6230ВР, за който към настъпване на ПТП-то е притежавал
валидна Застрахователна полица
№ BG/30/119001088956/16.04.2019г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Посочва, че същият се е признал
за неговата част от вината, за което е сключил споразумение, одобрено по
НОХД № 347/2020г. на ЛРС. Оспорва се, че ищецът е получил травматични увреждания, които да са обусловили разстройство на здравето,
временно опасно за живота, които да представляват средна телесна повреда, както се твърди в ИМ, както и наличието на усложнения, като същият се е въстановил бързо, без да са останали невъзстановени
остатъчни проблеми за здравето му. Твърди се, че ответникът по обратния иск вследствие на възникването на ПТП, настъпило
при съизвършителство на ищеца-водач
на лекия автомобил Нисан
Х-трейд с рег.№ М 4005ВР, е претърпял тежка телесна повреда,
изразяваща се във „Фрактура
ацетабуле, фрактура феморис,
ет фрактура талии синистра“,
което е довело до „оперативни
процедури с голям обем и сложност на таза и долния
крайник“, водещи до голям риск и опасност за живота и
здравето му. Така получените телесни увреждания представляват тежка телесна повреда
по смисъла на закона, като възстановителния период все още продължава, а получените травми ще му
останат за цял живот.
По делото
са събрани писмени и гласни доказателства и са назначени и
изслушани експертизи - съдебно-автотехническа, съдебно-медицинска
и съдебно-психологическа.
В съдебно заседание ищецът и процесуалният
му представител адв. Н., не се явяват, като с писмено
становище заявяват, че поддържат исковата молба и изложените в нея доводи.
В съдебно заседание ответното дружество „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, не изпраща процесуален
представител, като с писмено становище оспорва иска по изложените в отговора
съображения. Поддържа обратния иск, предявен срещу третото лице помагач.
В съдебно заседание третото лице – помагач
и ответник по обратния иск – М.И., чрез процесуалния си представител адв. Д.Ц. от МАК, оспорва исковата претенция на ищеца,
както е изложил в отговора си.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12
ГПК, намира за установено следното:
На 29.07.2019г. в гр. Лом е настъпило ПТП с участието
на лек автомобил „Ауди 80" с per. № М 6230 ВР,
управляван от М.Е.И., и лек автомобил «Нисан X трейл» с per. № М 4005 ВР,
управляван от ищеца И.Н.Л., в резултат на което последният е пострадал. На
29.07.2019г. около 00:35 часа в гр. Лом М.И. управлявал л. а. „Ауди 80" с per. № М 6230 ВР по бул. „Белоградчишко шосе". Същият
нарушил правилата за движение по пътищата, като поради движение с несъобразена
с пътните условия скорост и употреба на алкохол, навлязъл в лентата за насрещно
движение и ударил насрещно движещия се по нея в този момент л. а. „Нисан X Трейл" с per. № М 4005 ВР, управляван от ищеца. При така настъпилото
ПТП били причинени телесни увреждания на ищеца като водач на л. а. „Нисан X трейл“ с per. № М 4005 ВР. Във връзка с настъпилото събитие е
образувано ДП № 594/2019 г. по описа на РУ на МВР - Лом, пр. пр. № 949/2019 г.
по описа на РП - Лом.
Видно от заверен препис от протокол от
03.11.2020 г. по НОХД 347/2020г. по описа на ЛРС, с одобрено на 03.11.2020 г.
от съда споразумение по чл. 381 НПК, М.Е.И., с ЕГН **********,***
се е признал за виновен в това, че: На
29.07.2019г. около 00,35 часа гр.Лом.,
на ул.“Белоградчишко шосе“, по непрадпазливост при
управление на моторно превозно средство-
лек автомобил марка „Ауди“, модел 80, с рег.№ М6230ВР негова собственост, в пияно състояние над 0,5
промила, а именно 1,33 промила етилов алкохол в кръвта, установено с протокол
за химическо изследване с № 240/31.07.2019г. на ЦСМП-Плевен, без необходимата
правоспособност, нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата,
като допуснал нарушение на чл.16, ал.1: „На пътно платно с двупосочно движение
на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за
движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно
движение, освен при изпреварване или заобикаляне.“ , чл.20., ал.2: „ Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скороста
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местноста, със сътоянието на пътя
и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивноста
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скороста и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опастност за движението., чл.21, ал.1: „при избиране на скороста
на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скороста в кm/h
: за неселено място 50км.ч.“, се е движел със скорост 120,5 км./ч., в
населено място, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъснал се в лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“
с рег.№ М 4005ВР, собственост и управляван от И.Н.Л. ***, като причинил на
пътуващата в лекия автомобил марка „Нисан“- Силвия П.
Георгиева от гр.Лом, средна телесна повреда изразяваща се в счупване на 5-та ходилна кост на дясното ходило, водещо до трайно
затруднение на движението на десен долен крайник за срок не по-малък от месец и
половина - два месеца- престъплене по чл.343, ал.3,
буква „а“, предложение първо и пето във вр.с чл.342,
ал.1 от НК, поради което и на основание чл.343, ал.3, буква „а“, предложение
първо и пето във вр.с чл.342, ал.1 от НК, във връзка
с чл. 54 и сл. от НК му е наложено наказание при условията на чл.381, ал.4 от НПК, лишаване
от свобода за срок от една година, като на основание чл. 66, ал.1 от НК е
отложено изтърпяването на така наложеното наказание лишаване от свобода с
изпитателен срок от три години. На
основание чл.381, ал.5, т.4 от НПК, във връзка с чл. 67, ал.1 от НК
възпитателната работа по отношение на условно осъдения е възложена на Районен
инспектор при РУ - град Лом, отговарящ
за района по местоживеене на обвиняемия.
Съгласно съдебно-автотехническата
експертиза, изготвена
от вещото лице инж. И.А., се установява, че на 29.07.2019 около 00,35 ч. л.а.
марка „Ауди 80“, управляван в пияно състояния от третото лице-помагач М.Е., се
движел с превишена скорост – 120,35 км/ч, като губи контрол над МПС-то и навлиза
в насрещната лента за движение. От това навлизане настъпва и челен удар с идващия
срещу него л.а „Нисах Х Трейл“
с ДКН М 4005 ВР. Мястото на удара става на 1,40 м. от началото на пътното платно
за движение на „Нисах Х Трейл“
и на около 24,48 м от ПО. /л. 136/. По отношение на л.а „Нисах
Х Трейл“ се установява, че се е движел с 52,83 км/ч.
Нанесените на ищеца телесни увреждания вследствие
ПТП – то се установяват от събраните писмени доказателства – фиш за спешна
медицинска помощ от 29.07.2019 г., видно
от който е била оказана първа помощ на ищеца, медицинско свидетелство за пред
съда, издадено от д-р В. Р, Болничен лист
№ Е20197132495/30.07.2019 г. /л.127/ и Болничен лист №
Е20197132523/06.08.2019 г. /л. 128/, в които е отразено, че И.Н.Л. е получил
контузия на гръдния кош, Болничен лист с №
Е20196275805/07.11.2019 г. /л.129/ , в който е отразено, че И.Н.Л. е получил есенциална /първична/ хипертония, Болничен лист с №
Е20198222383/10.12.2019 г. /л.130/ с
диагноза „генерализирана тревожност“.
Също така от свидетелските показания на
свидетеля С П. се установява, че около два месеца след инцидента ищецът е
изпитвал болки и не е можел да работи. Към датата на ПТП ищецът работел в
автосервиз. След инцидента разглобявал /авто/частите
легнал, защото, като стоял прав, изпитвал болки. Сутринта след индидента не е бил приет в болница, като нямал нужда от
хоспитализация. Било му назначено домашно лечение. Три месеца след катастрофата
започнал работа.
От показанията на св. Ц.Д. се установява, че непосредствено след инцидента
водачът на л.а. „Нисан“ се оплаквал от болки в
гърдите и бил под стрес, като отказал да отиде до болницата, за да се прегледа.
И.Л., видно от приложените фиш за спешна медицинска
помощ, медицинско свидетелство от 30.07.2019 г. и медицинско свидетелство от
07.08.2019 г., както и от СМЕ и свидетелските показания на св. П. и св. И.Г., не е постъпвал в болнично звено за болнично
лечение. На следващия ден след инцидента е посетил хирург и при прегледа му е
издаден документ, в който са описани оток и субективно оплакване от болки в
гръдната област. Девет дни след инцидента /07.08.2019 г./ има данни за повторно
проведен преглед при хирург с описание „Счупване на долната трета на гръдна
кост“.
Съгласно заключението на съдебно – медицинската
експертиза и допълнителното такова заключение /л. 206 – л. 208/, което съдът
кредитира като пълно, ясно и добросъвестно изготвено, ищецът е получил травма в
областта на гръдния кош със счупване на гръдната кост в долната й трета без
значително разместване на костните фрагменти и контузия /натъртване/ в областта
на дясната колянна става. Вещото лице е констатирало,
че при И.Л. периодът за възстановяване е продължил около 25-30 дена. Към
настоящия момент е напълно възстановен ищецът според заключението, като няма
настъпили усложнения, които да влошават за в бъдеще здравословното му състояние.
Към момента на прегледа няма останали външни следи и белези от травматични увреждания.
Вещото лице е посочило, че
констатираните увреждания като вид, характер и локализация при ищеца много
добре отговарят да са получени по време и начин, посочен в исковата молба –
условията на настъпилото ПТП, при травма
в автомобил, блъснат от друг лек автомобил. Посочените травматични увреждания
са от естество да е било причинено на ищеца временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
няма увреждания, които да водят до
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Няма данни за настъпили
усложнения на тези увреждания. Оздравителният период на такива травми, при
условие, че не настъпят усложнения, е около 25-30 дни. Такива увреждания могат да се получат и при
поставен правилно и нормално функциониращ обезопасителен
/предпазен/ колан. Уврежданията в областта на гръдния кош могат да се получат
от поставения обезопасителен колан. Ако ищецът не е
бил с обезопасителен колан и не са се задействали
предпазните въздушни възглавници, същият най-вероятно би получил много повече и
по- тежки увреждания, но експертът не може да отговори какви по вид и тежест
биха били те.
В изготвената съдебно-психологическо
експертно заключение от д-р И.П., което съдът кредитира с доверие като
обосновано и пълно, неоспорено от страните, вещото лице сочи, че у ищеца е
налице посттравматично стресово разстройство, което с голяма вероятност е получено в резултат на инцидента /ПТП/ от
29.07.2019 г. Няма данни за влошено психично състояние на ищеца преди 29.07.2019
г. Психичното състоянеие на ищеца към датата на
изготвяне на заключението се характеризира с: функционално претоварване и
изтощение /на фона на депресивно състояние/; високи нива на ситуативна
тревожност; изместена /влошена/ базисна тревожност; синдром на паническо разстройство;
емоционална лабилност /на фона на страхов афект от
преживяната ситуация/. Настъпилото на
29.07.2019 г. пътно-транспортно произшествие е довело до промени в психиката на
ищеца – в посока влошаване на базисното функициониране.
Прогнозата за пълното възстановяване на ищеца е следната: Оздравителният период
за психическото състояние е в рамките на няколко месеца след началото на
посттравматичното стресово разстройство при редовно приемане на медикаменти,
назначени от специалист- психиатър.
Индикативното начало на синдрома е около два месеца след инцидента.
Периодът на пълно възстановяване от психичното разстройство обаче зависи от
индивидуалните особености на лицето, правилните медикаменти и редовното им
приемане, като е уместно да бъде приложена и психотерапия. В настоящия случай би могло да се предположи,
че този период ще продължи от три до пет години.
Съдът приема за безспорно установено, че е
настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Ауди 80" с per.
№ М 6230 ВР, управляван от М.Е.И. и лек автомобил «Нисан
X трейл» с per. № М 4005
ВР, управляван от И.Н.Л.. По делото не е спорно между страните, че към датата
на настъпване на ПТП –то - 29.07.2019 г.,
по отношение на управлявания от М.Е.И. л.а. „Ауди“, модел 80, с рег.№
М6230ВР, е действал валиден договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена със застрахователна полица №
BG/30/119001088956/16.04.2019г. със „ЗАД ДаллБогг:
Живот и здраве“ АД, със срок на действие от 16.04.2019 г. до 16.04.2020 г.
Видно от представените доказателства за
разменената между страните кореспонденция – заявление за изплащане на
застрахователно обезщетение с вх. № от 19.12.2019 г. и допълнително заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение с вх. № от 22.01.2020 г., уведомление от 15.01.
2020 г. и уведомление от 12.02.2020 г. /л. 23-27/същите не спорят и относно
това, че ищецът е отправил претенция за заплащане на причинените вследствие на
ПТП – то вреди към застрахователя (ответник по делото). Тъй като към
претенцията са били приложени от ищеца недостатъчно документи, застрахователят е
изискал допълнително такива, каквито отново, според отговора на застрахователя,
не са били представени в достатъчен обем и съдържание. Няма спор, че застрахователят
не се е произнесъл по претенцията на ищеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:
Искът с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД е допустим, тъй като е
спазена разпоредбата на чл. 380 от КЗ /нов/ - предявена е застрахователна
претенция към ответното дружество на 19.12.2019г. със Заявление за заплащане на
застрахователно обезщетение /л.23/. Съгласно чл. 498, ал.3 във вр. чл.496 във вр. чл.380 от КЗ /нов/
допълнителна специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия
срещу дружеството, застраховало „ГО“ на виновния водач на МПС, е изтичането на
тримесечен рекламационен срок от сезиране на
застрахователя по реда на чл.380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия и застрахователя по повод плащане на застрахователно
обезщетение. Съгласно чл. 498, ал.3 от КЗ увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в
срока по чл.496 от КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е
съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния
случай няма спор, че застрахователят е бил своевременно сезиран от ищеца, но
претенцията не е уважена.
За да бъде уважен предявеният иск, е необходимо към
момента на увреждането да се установи кумулативното наличие на предвидените
законови предпоставки за наличие на отговорност, а именно: извършено деяние, противоправност на същото, настъпили вреди, причинна връзка
между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина, както и валидно застрахователно правоотношение между
ответника-застраховател и делинквента по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД при извършено непозволено увреждане вината на делинквента
се предполага до доказване на противното.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от
05.04.2006г. по т.д. № 5/2005г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде
признат за виновен с присъда, споразумение (както е в случая) или с решение за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание, актовете на наказателния съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са
задължителни за гражданския съд. Следователно в гражданския процес е изключена
свободната преценка относно осъществяването или неосъществяването на фактите,
които съставляват елементи от престъпния състав, който е установен с влязла в
сила присъда, респ. споразумение или решение. Следователно в случая със задължителна за
настоящия съдебен състав сила е установено виновното и противоправно
поведение на водача, който при управление на лек автомобил „Ауди“, модел 80, с рег.№ М6230ВР, нарушил правилата за движение – в пияно състояние над 0,5 промила,
а именно 1,33 промила етилов алкохол в кръвта, установено с протокол за
химическо изследване с № 240/31.07.2019г. на ЦСМП-Плевен, без необходимата
правоспособност, нарушил правилата за движение по Закона за движение по
пътищата, като допуснал нарушение на чл.16, ал.1: „На пътно платно с двупосочно
движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното
за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за
насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне.“ , чл.20., ал.2: „
Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скороста
на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местноста, със сътоянието на пътя
и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивноста
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скороста и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опастност за движението., чл.21, ал.1: „при избиране на скороста
на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скороста в кm/h
: за неселено място 50км.ч.“, се е движел със скорост 120,5 км./ч., в
населено място, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъснал се в лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“
с рег.№ М 4005ВР, собственост и управляван от И.Н.Л. ***…“ Доколкото одобреното
споразумение от съда по чл. 381 и сл. от НПК не касае ищеца И.Л. и не обхваща
претърпените от него вреди, вследствие процесното
ПТП, то тези факти подлежат на общо доказване в настоящия съдебен процес. Съдът
приема, че от събраните писмени и гласни доказателства и от заключението на СМЕ
се доказва по безспорен начин, че в резултат на ПТП – то на ищеца е причинена
телесна увреда –
травма в областта на гръдния кош със счупване на
гръдната кост в долната й трета без значително разместване на костните
фрагменти и контузия /натъртване/ в областта на дясната колянна
става. Вещото лице по назначената на СМЕ
на база писмените доказателства и извършения актуален преглед на ищеца на
06.08.2021 г. е констатирало, че при И.Л. не е настъпило усложнение и възстановителният
период е продължил 25-30 дни. Не се сочи в заключението увреждането да се харакретизирало със засилена болкова
симптоматика.
Неоснователно е възражението на ответното
дружество за липса на причинна връзка между увредата
на ищеца и ПТП – то, което се опровергава от заключението на вещото
лице по СМЕ, според което същата отговаря да е причинена вследствие процесното ПТП. В този смисъл данни се съдържат
и в медицинските документи, приети като писмени доказателства по делото и в
изслушаните свидетелски показания.
Следователно отговорността на застрахователя
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на
основание чл. 432,
ал. 1 КЗ във връзка с чл. 493, ал.1 КЗ, следва да бъде ангажирана, като
предявеният иск се явява доказан по своето основание. По делото се установи
също така, че ищецът е изпълнил задължението си по чл. 380 КЗ, да предяви
претенцията си пред застрахователя, т.е. е изпълнена разпоредбата на чл. 498,
ал. 3 КЗ.
Що
касае размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта
изисква претърпените болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно
обезщетени. Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е
станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и др. Критериите за определяне на този
размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените
неимуществени вреди, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, продължителността на възстановителния период, общо възприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е
от значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки. Като изходи от
обстоятелствата, при които са причинени уврежданията /ПТП/, от техния вид,
характер и времетраене /травма в областта на гръдния кош със счупване на
гръдната кост в долната й трета без значително разместване на костните
фрагменти и контузия /натъртване/ в областта на дясната колянна
става/, без настъпило усложнение, като възстановителният период е продължил 25
– 30 дни, съдът следва да определи обезщетението за ищеца. В тази
връзка след процесния инцидент свидетелката С П. има
непосредствени впечатления за претърпените вреди от ищеца. Същата разказва, че около два месеца след инцидента ищецът
е изпитвал болки и не е можел да работи, които показания съдът кредитира като
еднопосочни и взаимодопълващи се, съответни на
писмените доказателства и на заключението на назначената по делото съдебно –
медицинска експертиза. Към датата на ПТП
ищецът работел в автосервиз в гр. Лом. След инцидента разглобявал /авто/частите легнал, защото като стоял прав, изпитвал
болки. Сутринта след индидента не е бил приет в
болница, като нямал нужда от хоспитализация. Било му назначено домашно лечение.
Три месеца след катастрофата започнал работа.
Неимуществените вреди са винаги свързани с
психични преживявания. В случая от събраните доказателства – СПЕ и свидетелски
показания на св. С. П., е доказано, че
неимуществената сфера на ищеца е била засегната, като същият е претърпял и не
само физически болки. Претърпяното събитие е нанесло и психологическа травма,
поради което следва да се приеме, че в полза на ищеца следва да се присъди
обезщетение на неимуществени вреди. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/
1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период - около месец в случая, ограниченията, които
е търпял пострадалия – не е работил около два месеца. Не са установени по
делото усложнения, настъпило при ищеца съгласно СМЕ. Съгласно СПЕ оздравителният период за
психическото състояние е в рамките на няколко месеца след началото на
посттравматичното стресово разстройство при
редовно приемане на медикаменти, назначени от специалист- психиатър.
Периодът на пълно възстановяване от психичното разстройство обаче зависи от
индивидуалните особености на лицето, правилните
медикаменти и редовното им приемане, като е уместно да бъде приложена и
психотерапия. Да са предприети посочените изброени като правилни в СПЕ
мерки от страна на ищеца не се установи, поради което съдът намира, че
влошаване на психилогическото състояние на ищеца е
настъпило от липсата на лечение, респ. от неправилно такова, за което
ответникът не следва да отговаря.
Поради изложеното съдът приема, че следва
да уважи предявеният иск частично - за
сумата от 5000 лева от предявената сума за 15 000 лева обезщетение за причинените на ищеца неимуществени
вреди.
Съдът възприема за основателно
възражението на ответника, че претендираният размер на
обезщетението - 15 000 лв., е завишен с
оглед на това, че: ищецът не е бил
хоспитализиран след инцидента, като не е имал болничен престой в лечебно
заведение, не е предприемана оперативна лекарска намеса, не се сочи в СМЕ и не
се установи от свидетелските показания увреждането да се е харакретизирало
със засилена болкова симптоматика, ищецът се е възстановил
в домашни условия, липсват данни да не е
могъл да се самообслужва през възстановителния период, дори е могъл да работи,
макар непълноценно /разглобявал е части в легнало положение според показанията
на св. С.П./ и към датата на прегледа от вещото лице се е възстановил напълно
от причинената физическа травма. Определяне
на по – нисък размер обаче от определения такъв от 5000 лв. на обезщетението
съдът намира за несправедливо, предвид преживените от ищеца болки и страдания
вследствие телесната увреда, причинения му психилогически стрес, както и препятстване полагането на
труд от ищеца за период от около два месеца /според показанията на св. С.П. и
видно от приложените болнични листа/.
Съдът отчита и обществено-икономическите
условия в страната към момента на увреждането – 2019 г., чиито промени намират
отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите", както и
нарастващия размер на минималната работна заплата за страната.
При прекия иск, с който увреденият
претендира обезщетение направо от застрахователя, лихвите върху обезщетенията
за имуществените и неимуществените вреди се дължат съгласно правилото на
чл.497, ал. 1 КЗ, а не съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ,
която разпоредба се явява обща по отношение на специалната разпоредба на чл.
497, ал.1 КЗ. Съгласно чл. 497, ал.1, т.1 и т. 2 КЗ застрахователят дължи
законна лихва върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е
определил и изплатил в срок (както е в случая, защото съгласно чл. 496, ал. 3 КЗ
застрахователят няма право да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията, след като му е представен протокол за ПТП), считано от по – ранната дата: изтичане
на 15 работни дни от представяне на доказателствата по чл. 106, ал.3 КЗ или от
изтичането на 3-месечен срок от нейното предявяване по реда на чл. 380, пред
застрахователя съгласно чл. 496, ал.1 КЗ. С оглед установеното по делото, че на
19.12.2019 г. ищецът не е представил достатъчно медицинска документация, за да
се установят конкретните увреждания,
възстановителния процес у ищеца и проведената медицинска терапия, а
освен протокол за ПТП, е представил медицински документи единствено фиш за
спешна медицинска помощ, медицинско направление и медицинско свидетелство, то съдът намира, че следва на основание чл.
497, ал.1, т. 2 КЗ да присъди законната лихва, считано от 20.03.2020г. /датата на изтичане на
тримесечния срок за произнасяне/ до окончателното изплащане, като следва да
бъде отхвърлено като неоснователно искането на ищеца законната лихва да бъде
присъдена, считано от 29.07.2019 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че
следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 5000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие ПТП от
29.07.2019 г., ведно със законната лихва от 20.03.2020 г., като следва да бъде отхвърлен
искът за размера над 5000 лв. до размера от 15000 лв. като неоснователен, като
бъде отхвърлено като неоснователно и искането
на ищеца законната лихва да бъде присъдена от датата на увреждането - 29.07.2019г.
Относно
твърденията на ответника и на ответника по обратния иск за наличие съпричиняване на увреждането от страна на самия пострадал:
За конкретния механизъм на ПТП, който следва да бъде
обсъден във връзка с възражението на ответника за съпричиняване
на деликта от водача на л. а. „Нисах
Х Трейл“ с ДК № М 4005 ВР, по делото е допусната съдебно-автотехническа експертиза, заключението по която е
прието като обективно и компетентно дадено. От заключението, изготвено от
вещото лице инж. И.А., се установява, че на 29.07.2019 около 00,35 ч. л.а.
марка „Ауди 80“, управляван в пияно състояния от третото лице-помагач М.Е., се
движел с превишена скорост – 120,35 км/ч, губи контрол над МПС-то и навлиза в
насрещната лента за движение. От това навлизане настъпва и челен удар с идващия
срещу него л.а „Нисах Х Трейд“ с ДКН М 4005 ВР. От
същата експертиза се установява, че мястото на удара става на 1,40 м. от
началото на пътното платно за движение на „Нисан Х Трейл“ и на около 24,48 м от ПО. / л. 136/. По отношение на
л.а „Нисах Х Трейл“ се
установява, че се е движел с 52,83 км/ч. Установеното от САТЕ се подкрепя и
кореспондира с показанията на св. Силвия П. - „Видяхме, че идва кола….. В
последните секунди видях, че фаровете са срещу нас“ /л.89/. Съгласно
САТЕ /л. 157/ максимално допустимата скорост за процесния
участък, на който е настъпило ПТП, е била 50 км./ч, а ищецът, управляващ
автомобила „Нисан“ се е движил с 52,83 км/ч, т.е.
според съда превишението на скоростта е незначително,
противно на твърдението на ответника. Количеството алкохол в кръвта при ищеца, видно
от констативния протокол за ПТП, е 0,26 промила, което е в рамките на
допустимото от ЗДВп – 0,5 промила, с което наличие
законодателят е намерил за резонно да приеме, че може да се управлява МПС безопасно. От допълнителното СМЕ /л.208/ се
установява, че поставянето на предпазен колан и задействанеето
на предпазните въздушни възглавници значително намалява възможността за получаване
на увреждания, както и намалява тежестта им, но не изключва напълно
възможността за получаване на увреждания, като не може да се определи точно и
конкретно какви увреждания мога да се получат. Сочи се в СМЕ, че ако ищецът не
е бил с поставен обезопасителен колан и не са се
задействали предпазните въздушни възглавници, същият най-вероятно би получил
много повече и по- тежки увреждания, но експертът не може да отговори какви по
вид и тежест биха били те. В съдебно заседание /л. 147/ вещото лице И.А.,
изготвило САТЕ, сочи, че при поставяне на колана тялото на водача няма да
достигне до стъклото и ако достигне до стъклото, вече се получава и удар в
главата, като при това положение достигане на стъклото ще стане с главата, не с
плаващите ребра, а няма данни за контузия на главата. От това съдът намира, че
след като липсват данни за удар на главата, ищецът е бил с поставен обезопасителен колан. От друга
страна вещото лице А. сочи, че травмата
е 70 процента при непоставяне на колан и удар на кръдния
кош в кормилото, а 30 процента в резултат на ползването на колана, което според
съда при всяко положение – с или без поставен обезопасителен
колан, ищецът би получил травми, като не може да се посочи с точност какви биха
били уврежданията на гръдния кош. От изложеното съдът намира, че ищецът, след
като не е ударил главата си в стъклото, е бил с поставен обезопасителен
колан, като и самият колан е допринесъл до известна степен за настъпилата травма.
В този смисъл съдът намира твърденията за съпричиняване
от пострадалия за неоснователни. Възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултата поради липсата на
поставен предпазен колан, съдът намира за недоказано от събраните по делото доказателства.
Липсват доказателства, от които да се направи извод, че при поставен предпазен
колан травмите не биха настъпили или същите биха били с по-малък интензитет,
поради което обективният факт на съпричиняване
вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан не е установен по делото.
С оглед уважаване на първоначално предявените искове,
съдът следва да се произнесе по предявения от ответника по първоначалния иск
срещу третото лице-помагач М.Е. обратен
иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т.1 и ал.2 от КЗ /нов/. По силата на
цитираните разпоредби застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски,
когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение на Закона
за движение по пътищата, като е управлявал МПС под въздействието на алкохол с
концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма и е бил
неправоспособен. Фактът, че ответникът по обратния иск е управлявал МПС л.а. марка „Ауди“, модел 80, с рег.№ М6230ВР, след употреба на алкохол и с концентрация на
алкохол в кръвта над допустимата по закона норма и без да притежава изискуемата
от закона правоспособност, е безспорно установен от влязлото в сила на
03.11.2020 г. споразумение, равнозначно на присъда, по НОХД № 347/2020г. по
описа на РС-Лом. Според присъдата М.Е.И.
е признат за виновен в това, че: На 29.07.2019г. около 00,35 часа гр.Лом., на ул.“Белоградчишко шосе“, по непрадпазливост при управление на моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Ауди“,
модел 80, с рег.№ М6230ВР негова
собственост, в пияно състояние над 0,5 промила, а именно 1,33 промила
етилов алкохол в кръвта, установено с протокол за химическо изследване с №
240/31.07.2019г. на ЦСМП-Плевен, без необходимата правоспособност, нарушил
правилата за движение по Закона за движение по пътищата, като допуснал
нарушение на чл.16, ал.1: „На пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: 1. Когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен
при изпреварване или заобикаляне.“ , чл.20., ал.2: „ Водачите на пътни превозни
средства са длъжни при избиране скороста на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местноста, със сътоянието на пътя
и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивноста
на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скороста и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опастност за движението., чл.21, ал.1: „при избиране на скороста
на движение на водача на пътното превозно средство е забранено да превишава
следните стойности на скороста в кm/h
: за неселено място 50км.ч.“, се е движел със скорост 120,5 км./ч., в
населено място, навлязъл в лентата за насрещно движение, блъснал се в лек
автомобил марка „Нисан“, модел „Х Трейл“
с рег.№ М 4005ВР, собственост и управляван от И.Н.Л. ***, като причинил на
пътуващата в лекия автомобил марка „Нисан“- Силвия П.
Георгиева от гр.Лом, средна телесна повреда изразяваща се в счупване на 5-та ходилна кост на дясното ходило, водещо до трайно
затруднение на движението на десен долен крайник за срок не по-малък от месец и
половина - два месеца- престъплене по чл.343, ал.3,
буква „а“, предложение първо и пето във вр.с чл.342,
ал.1 от НК.
Безспорно е установено по делото и че ответникът по
обратния иск е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
към датата на ПТП-29.07.2019 г. Поради това предявеният от застрахователя
против виновния водач обратен иск е доказан по основание. Този иск следва да
бъде уважен условно - при условие, че застрахователят изплати на пострадалия И.Н.Л.
присъденото по главния иск, т.е. след заплащане на присъдената като обезщетение
сума в размер на 5000,00 лв. за причинените неимущетвени
вреди, лихви и разноски. При горното
обратният иск с правно основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 КЗ следва да бъде
уважен до размера, в който е уважен главният иск на ищеца -
5 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на отправена покана от „ЗАД Даллбогг: Живот и
Здраве” АД до окончателното й изплащане. Задължението на ответника по обратния
иск за заплащане на платеното от застрахователя обезщетение /регресно вземане, включващо платено обезщетение-главница,
лихва и разноски/ е задължение без срок за изпълнение, поради което забавата на
длъжника върху същото настъпва след покана, отправена до него по общите правила
на чл.86, ал.1 от ЗЗД и намира приложение нормата на чл.84, ал. 2 от ЗЗД. За
разликата до пълния предявен размер от 15 000 лв. поради неоснователност
обратният иск подлежи на отхвърляне.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноските за
процесуално представителство на ищеца за един адвокат. Видно от представения по
делото договор за правна помощ /л.86/ е оказана безплатно правна помощ на ищеца
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Съгласно ал. 2 от тази разпоредба, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА и осъжда
другата страна да го заплати. С оглед това правило и с оглед изхода на делото,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 7, ал. 2,
т. 2 от Наредба № 1/2004 г. ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Н.Н.,
САК, сумата от 580,00 лева за
адвокатско възнаграждение.
Ищецът е освободен от заплащане на дължимите за
производството държавни такси на основание чл. 83,ал.2 от ГПК, а на основание
чл. 83,ал.1,т.4 от ГПК - и от разноски,
поради което и на основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на съда държавна такса с оглед размера на уважения иск, възнагражденията
за вещи лица и пътните им разноски, платени от бюджета на съда, както и 5 лева
държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист. Осъденият по
главните искове ответник „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД следва да заплати в полза на Районен съд - Лом
направените разноски за съдебно-медицинска, съдебно-автотехническа
и съдебно-психологическа експертизи, платени от бюджета на съда, общо в размер на 400,00 лв., пътните разноски
за вещите лица в размер на общо 36,99 лв., както и дължимата държавна такса
върху размера на уважения иск, която е в размер на 200,00 лева.
Ответникът по главните искове „ЗАД Даллбогг: Живот
и Здраве” АД, на основание чл.78, ал.3
от ГПК, има право на разноски спрямо ищеца, съразмерно с отхвърлената част от
исковете. Общият размер на направените от ответника разноски според
представените доказателства за тяхното извършване в процеса е 200,00 лв. - за две
експертизи и за юрисконсултско възнаграждение,
определени от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на 300 лева, или общо 500 лв. С
оглед размера на отхвърлените искове ищецът следва да му заплати пропорционално
сумата от 333,33 лева разноски в производството.
Ищецът по обратния иск „ЗАД Даллбогг: Живот
и Здраве” АД, на основание чл.78, ал. 1
от ГПК, има право да му бъдат присъдени разноски съразмерно с уважената част на
обратния иск за юрисконсултско възнаграждение и за
платена държавна такса. Същият е внесъл
държавна такса от 600, 00 лв. Според съда му се полага юрисконсултско
възнаграждение от 300 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, или общо разноски –
900 лв. Т.е. ответникът по обратния иск М.Е.И.
следва да заплати на ищеца по обратния иск „ЗАД Даллбогг:
Живот и Здраве” АД, разноски за сумата от
300 лева общо /уважената част на иска е 1/3 ид.ч./
На ответника по обратния иск се следват разноски на основание чл.78, ал. 3
от ГПК съобразно отхвърлената част на обратния иск. Същият е направил разноски
за адвокатско възнаграждение 980 лв. и е внесъл депозити за вещи лица 200 лева,
или общо 1180 лв. Поради това му се
дължат разноски от ищеца по обратния иск „ЗАД Даллбогг:
Живот и Здраве” АД в размер на 786,67 лева /отхвърлената част на обратния иск е
2/3ид.ч./
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Даллбогг: Живот
и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж С К, да заплати на И.Н.Л., с ЕГН: **********,
адрес: ***, сумата 5000,00 лв. /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществни вреди - болки и страдания от
причинената му увреда, причинени в резултат на ПТП на
29.07.2019г., настъпило по вина на М.Е.И., ЕГН **********, при управление на лек автомобил „Ауди 80" с ДК № М 6230 ВР, за който към
момента на ПТП има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите със застраховател „ЗАД Даллбогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.03.2020 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над 5 000,00 лева /пет хиляди лева/ до претендираната сума от 15 000,00 лева /петнадесет хиляди лева/ и за законната лихва
за периода от 29.07.2019 г. до 20.03.2020 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „ЗАД Даллбогг: Живот
и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж С К, да заплати на адвокат Н.И.Н. с ЕГН **********,
вписан в САК, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, сумата 580,00 /петстотин и
осемдесет/ лева за осъществено безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, „ЗАД Даллбогг: Живот
и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж С К, да заплати по сметка на Районен съд-
Лом, в полза на Бюджета на съдебната власт, разноските, платени от бюджета на
съда - общо 436,99 лева /четиристотин тридесет и шест лева и деветдесет и девет
стотинки/, от които 400,00 лева за три съдебни експертизи и 36,99 лева пътни
разноски за вещи лица, както и дължимата държавна такса върху размера на
уважения иск в размер на 200,00 /двеста/ лева и 5 /пет/ лева държавна такса при
служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И.Н.Л., с
ЕГН: **********, адрес: ***, да заплати на „ЗАД Даллбогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:,
представлявано от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж С К, сумата от общо 333,33 лева /триста
тридесет и три лева и тридесет и три стотинки/ деловодни разноски съразмерно с
отхвърлената част на иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.500, ал.1, т.1 и ал.2 от КЗ, М.Е.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***«Белоградчишко шосе» № 21„ вх. А, ет.1, ап.1, да
заплати на „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: , представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.
и Ж С К, сумата 5000 лева /пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на отправена покана от „ЗАД Даллбогг:
Живот и Здраве” АД до окончателното й изплащане, ПОД УСЛОВИЕ, че тази присъдена
по главния иск сума, ведно с лихви и разноски, бъдат заплатени от „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, на
пострадалия И.Н.Л., с ЕГН: **********, както
и направените от „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД разноски
във връзка с главния иск - за присъдено
адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА, за държавна такса и за платени в полза
бюджета на съда суми - общо 1216,99 лева
/хиляда двеста и шестнадесет лева и деветдесет и девет стотинки/, като ОТХВЪРЛЯ обратния иск за размера над 5000
лв. до предявения размер от 15 000
лева като неоснователен.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, М.Е.И., ЕГН **********, с адрес: , да заплати
на „ЗАД Даллбогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:, представлявано от Б.Г.И., Р.В.М.
и Ж С К, разноски по делото по обратния иск общо 300,00 лева /триста лева/за юрисконсултско възнаграждение и за държавна такса.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „ЗАД Даллбогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: представлявано
от Б.Г.И., Р.В.М. и Ж С К, да заплати на М.Е.И., ЕГН **********, с адрес: , общо
разноски в размер на 786,67 лева /седемстотин осемдесет и шест лева и шестдесет
и седем стотинки/ съобразно отхвърлената част на обратния иск.
Решението е
постановено при участието на М.Е.И., ЕГН **********, с адрес: - трето
лице-помагач на ответника по главните искове „ЗАД Даллбогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: