№ 17981
гр. София, 28.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета годИ. в следния
състав:
Председател:П. ИВ. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от П. ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20241110116652 по описа за 2024 годИ.
Ищците М. Д., П. В. и И. Мутафчиева- Луканова твърдят, че са етажни собственици в
сграда с идентификатор 68134.401.200.1., находяща се в гр. София, ул. Бачо Киро № 42,
която била със статут на Етажна собственост. Поддържат, че построеното в таванския етаж
на сградата не съответствало на разрешението, обективирано в позволителен билет №
271/1971г., предвид което ответникът не бил собственик на апартамента, разположен на
таванския етаж в сградата. Сочат, че М. Д. притежава 26 % идеални части от общите части
на сградата; П. В. притежавал 27 % идеални части от общите части на сградата, а И.
Мутафчиева- Луканова притежавала 32 % от общите части на сградата. Ответникът
притежавал 15 % от общите части на сградата. Обуславят правния си интерес от
обстоятелството, че за изграждането на жилището на таванския етаж нямало налични
строителни книжа в НАГ и в район Оборище. Сочат, че ответникът завладял общи части от
сградата в подпокривното пространство и изградения тавански апартамент бил извън
площта, която била позволена в позволителен билет № 217/23.04.1971г. Като забележка в
позволителния билет било вписано „Да се използва стриктно съществуващото подпокривно
пространство“. По силата на чл. 92 ЗС всичко построено извън позволителния билет било
собственост на собствениците на поземления имот. Твърдят, че собственици на поземления
имот с идентификатор 68134.401.200 били: М. Д. с 26 % идеални части от дворното място;
П. В. с 27 % идеални части от дворното място; И. Мутафчиева- Луканова с 32 % идеални
части от дворното място и А. А. с 15 % идеални части от дворното място. Поддържат, че
праводателите на ищците по делото били продали на праводателите на ответника
недовършен тавански етаж в сградата на ул. Бачо Киро № 42 без посочена площ и граници,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, клозет- баня и антре, заедно с мазе с площ от 10 кв.м,
заедно с 15 % идеални части от общите части на сградата и дворното място. Върху
позволителния билет била направена забележка „да се използва стриктно само
съществуващото подпокривно пространство“ с одобрени икономически показатели: полезна
площ от 53,90 кв.м., приблизителна стойност 3900 лева. Твърдят, че със съществуващия
1
нотариален акт за собственост върху тавански апартамент на ответника можело да бъдат
извършвани разпоредителни сделки в ущърб на останалите етажни собственици и с това да
бъдат накърнени техни права върху общите части, респ. върху идеални части от общите
части, които притежават. С исковата молба е направено искане да бъде признато за
установено, че А. А. не е собственик на апартамент с идентификатор 68134.401.200.1.4,
както и да бъде признато за установено, че ищците са собствениците по силата на закона на
85 % идеални части от застроеното в таванския етаж на сградата извън разрешението по
позволителния билет, както и да бъде осъден ответника да предаде владението върху 85 %
идеални части от незаконно изграденото жилище в таванския етаж на сградата.
С молба от 06.11.2023г. ищците са посочили, че оспорват собствеността на ответника
по делото като твърдят, че същият не е собственик на полезна площ, по-голяма от 53,90
кв.м. съгласно позволителен билет № 217/1971г. от недвижим имот с идентификатор
68134.401.200.1.4. Искането към съда е да признае за установено, че ответникът не е
собственик на площ, по-голяма от 59,30 кв.м. полезна площ на основание позволителен
билет № 217/1971г., одобрен и съгласуван от СГНС Дирекция „Архитектура и
градоустройство“ от апартамент с идентификатор 68134.401.200.1.4., поради изпълнено в
сграда със статут на етажна собственост приобщаване на общи части от подпокривното
пространство и надстрояване чрез надзиждане и промяна на покривната конструкция в
обект с идентификатор 68134.401.200.1.4 без строителни книжа. Посочено е, че за
съсобствениците не е без значение кой е титуляр на правото на собственост наред с тях и
каква е квотата му в съсобствеността. Поддържат, че ответникът продължава да отрича
правото им на собственост върху идеална част от имота. Посочено е, че между страните има
множество образувани искови производства по чл. 41 ЗУЕС по отношение на споровете им
за притежаваните от тях идеални части от сградата и задължението им да заплащат
дължимите разходи за ремонт и поддръжка на общите части на сградата.
С молба от 13.11.2023г. ищците са посочили, че на стр. 1 от молбата в конкретизирания
петитум вместо цифрата 59,30 кв.м. следвало да се чете 53,90 кв.м. На стр. 3 от молбата чл.
41 ЗУЕС следвало да се чете чл. 40 ЗУЕС.
С молба от 01.12.2023г. ищците са посочили, че предявяват отрицателен установителен
иск с искане да бъде признато за установено, че А. А. не е собственик на апартамент с
идентификатор 68134.401.200.1.4 с площ по-голяма от 53,90 кв.м., построен на основание
позволителен билет № 217/1971г., поради изпълнено без строителни книжа приобщаване на
общи части от подпокривното пространство и надстрояване чрез надзиждане и промяна на
покривната конструкция в сграда, находяща се в гр. София, ул. Бачо Киро № 42, построена
върху поземлен имот с идентификатор 68134.401.200. Посочено е, че само в хода на
съдебното дирене можело да се установи какви са идеалните части от процесния недвижим
имот, които са собственост на ответника на правно основание, годно да го направи
собственик. Сочат, че ищците са съсобственици в сграда със статут на етажна собственост и
техният правен интерес е да установят със сила на присъдено нещо нарушеното им право на
собственост от собственика на процесния недвижим имот- ответник по иска в общите части
2
от подпокривното пространство на сградата.
С молба от 31.01.2024г. ищците са посочили, че в качеството си на етажни собственици
в сграда със статут етажна собственост притежават 85 % идеални части от общите части на
сградата, като оспорват неправомерното завземане от страна на ответника на общи части от
сградата над притежаваните от него 15 % идеални части от общите части на сградата.
Искането към съда е да постанови решение, с което да признае за установено, че А. А. не е
собственик на 85 % идеални части от апартамент с идентификатор 68134.401.200.1.4. Сочат,
че в хода на съдебното дирене могат да бъдат установени идеалните части от процесния
недвижим имот, които били собственост на ответника на база съответната строителна
документация. Поддържат, че имат правен интерес да установят със сила на присъдено нещо
нарушеното им право на собственост чрез отнемане на общи части от сградата от
собственика на процесния недвижим имот, а именно в общите части от таванския етаж и
подпокривното пространство на сградата.
Съдът като взе предвид исковата молба и постъпилите уточнителни молби наМ., че е
сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от М. Д. Д., П. З.
В., И. Я. Мутафчиева Луканова срещу А. Н. А. с искане да се постанови решение, с което да
се признае за установено, че ответникът не е собственик на 85 % ид.ч. от апартамент без
номер, с идентификатор 68134.401.200.1.4, състоящ се от антре, две стаи, хол, кухня и баня –
тоалетна, с предназначение жилище, апартамент на едно ниво, при съседи: на същия етаж и
над обекта няма, под обекта – самостоятелен обект с идентификатор 68134.401.00.1.3,
находящ се в поземлен имот с идентификатор 68134.404.200, с адрес на имота гр. София, ул.
„Бачо Киро“ № 42.
При преценка на редовността и допустимостта на предявения отрицателен
установителен иск, съдът наМ. следното:
Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е
налице, когато ищецът заявява самостоятелно право, което се оспорва, позовава се на
фактическо положение или има възможност да придобие права, ако отрече правата на
ответника.
Oт съдържанието на исковата молба и всяка една от постъпилите уточнителни молби
се установява, че спорът между страните касае притежаваните от всеки от етажните
собственици идеални части от общите части в сградата в режим на етажна собственост,
находяща се в гр. София, ул. Бачо Киро № 42, респ. дали ответникът е приобщил общи части
на сградата при изграждането на апартамента, разположен на таванския етаж в сградата.
Тези обстоятелства, обаче, не могат да бъдат установени в рамките на настоящото
производство, чийто предмет е собствеността върху 85 % ид.ч. от апартамент без номер с
идентификатор 68134.401.200.1.4, а не притежаваните от всеки от етажните собственици
идеални части от общите части в сградата. В случая дори да се отрекат правата на
ответника, няма да се установи притежаваният от него и от ищците обем права от общите
части на сградата, респ. не би могло да се внесе яснота и безспорност във вътрешните
3
отношения между страните касателно спорния между тях въпрос за статута на таванското
помещение и обема права в него на отделните собственици от Етажната собственост.
Правата в съсобствеността на общите части следват не само от правата в съсобствеността на
самостоятелния обект, но и от идеалните части от общите части, които прИ.длежат на този
обект и чието определяне може да стане само по реда на чл. 40 ЗС, т.е. според стойността на
самостоятелните обекти към момента на възникване на етажната собственост. В този смисъл
е и съдебната практика, намерила отражение в Решение № 89 от 17.06.2014г. на ВКС по гр.
д. № 764/2014г., II г. о., ГК, Определение № 128 от 30.01.2023г. на ВКС по ч. гр. д. №
4459/2022г., I г. о., ГК и Определение № 299 от 13.05.2016г. на ВКС по гр. д. № 761/2016г., I
г. о.
Предвид гореизложеното съдът наМ., че дяловете на отделните собственици в
общите части, които са съразмерни на съотношението между стойностите на отделните
помещения, които те притежават, изчислени при учредяване на етажната собственост,
следва да бъдат установени в производство по реда на чл. 40 ЗС, в което следва да бъде
съобразено, че по-късни изменения в отделните помещения не се отразяват върху размера на
дяловете. Именно в производството по чл. 40 ЗС ще се установят с категоричност
притежаваните от всеки етажен собственик идеални части в общите части на сградата, в
това число и таванското помещение.
Предвид гореизложеното ищците нямат правен интерес от предявените отрицателни
установителни искове и производството следва да бъде прекратено като недопустимо на
основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба, подадена от М. Д. Д., П. З. В. и
И. Я. Мутафчиева- Луканова срещу А. Н. А..
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от разпореждането да се връчи на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на СРС, 127-ми състав по гр. дело № 4525/2021г. препис от
постановеното разпореждане
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4