РЕШЕНИЕ
№ 431
гр. Русе, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Аглика Гавраилова
Членове:Татяна Черкезова
Палма Тараланска
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело №
20244500500429 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от адв.Л. П. и адв.К. Т., в качеството на
пълномощници на Г. Л. Д., против Решение № 389/22.03.2024г., постановено
по гр.д.№ 6566/2022 г. по описа на Русенския районен съд, с което е отхвърлен
предявеният против М. Д. П. иск.
Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено при
допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила,
като са изложени подробни съображения.
Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на
ново, с което се уважи претенцията. Претендират се разноски за
производството.
Ответницата по жалбата, чрез пълномощника си адв.Б. Д., е депозирала
отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита
атакуваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено.
Претендира разноски за въззивната инстанция.
След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото,
въззивният съд приЕ. следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
1
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима и подлежи на разглеждане.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд извършва служебно проверка
на валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част,
като е ограничен от заявеното в жалбата.
На основание чл. 272 от ГПК, окръжният съд споделя изцяло мотивите
на районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено, по изложените в него съображения.
От фактическа страна по делото е установено следното :
На 05.05.2016г. страните по делото - Г. Л. Д. и М. Д. Д. / понастоящем –
П. /, сключили брак. На 31.05.2016г. се родило детето им Е..
След като съпрузите решили да купят семейно жилище в гр.Русе, на
11.11.2018г. между ищеца и „Балкански имоти“ООД бил сключен т.нар.
договор за капариране на недвижим имот, с който първият купува
договорения от кантората за недв.имоти апартамент в гр. Русе, ул. “К. ” №**,
ж.б. „ К. – Б ”, втори етаж, с площ 77.86 кв.м, заедно с ½ ид.ч. от входното
антре, избено помещение №4, таванско помещение №2 и 14.24 % ид.ч. от
общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху терен,
собственост на Е.М.М.-Т., за цена от 52 000 евро, с уговорка да внесе капаро
от 3 900 лева / 2000 евро / до 30.11.2018г., до когато трябва да се изповяда
сделката по нот.ред или се подпише предварителен договор / л.36 от делото /,
като останалата сума следва да се преведе по банков път в деня на
нотариалното прехвърляне на имота.
Междувременно, родителите на ответницата й дарили сумата от 17 000
лева, които да използва като лични средства за лични нужди, за което бил
съставен Договор за дарение от 10.11.2018г. / л.45 от делото/.
На 14.11.2018г. бащата на ищеца – Л.Б. Д., превел по банковата сметка
на сина си сумата от 35 000 евро, като посочил за основание за превода : „
семейни средства за закупуване на жилище „ / л.42 от делото /.
На 18.11.2018г. бил сключен предварителен договор за покупко -
продажба на недвижим имот / л.37 / – процесния апартамент, с продавач
Е.М.М.-Т. и купувач ищецът Г. Л. Д..
В договора била уговорена продажна цена 52 000 евро, от която, съгласно чл.2,
преди подписването на договора купувачът внесъл депозит 2 000 евро за
посредничество на агенцията, представляваща продавача, сумата от 5000 евро
следвало да преведе по банков път на продавача на 19.11.2018г., като сумата от
общо 7 000 евро представлява капаро за сделката.
Договорено било и остатъкът от 45 000 евро да се изплати по сметката
на продавача по банков път в деня на нотариалното прехвърляне на имота,
като съгласно т.3 от договора страните се задължили да сключат нотариален
акт след набавяне на необходимите документи, но не по-късно от 21.12.2018г.
На 19.11.2018г. и на 07.12.2018г. ответницата превела по банковата
сметка на продавача Т., на два пъти, сумата от 9 779,15 лева / 5 000 евро /, като
2
за първия превод посочила основание : „ капаро за покупка на недвижим имот
ул.К. 20,бл.К. Б, а за втория – „ закупуване на обзавеждане“ / л.38 от делото /.
На 07.12.2018г. продажбата на описания апартамент била обективирана
в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №167/07.12.2018г.,
том IV, рег. №8252, нот. дело №698/2018г. на русенския нотариус Л. Ш.,
съгласно който Г. Л. Д. придобил недвижимия имот за сумата 30 700 евро, от
която 5 000 евро капаро, платено в деня на подписване на предварителния
договор и остатък от 25 700 евро, платени при подписване на нотариалния акт.
В последния, в т. 5, било отразено и че продавачът продава на купувача цялото
налично обзавеждане и движими вещи в имота на обща стойност 19 300 евро.
На същата дата – 07.12.2018г. Г. Л. Д. превел по сметката на
продавачката по договора – Е.М.Т., на два пъти, сумата от 14 300 евро, за
която като основание за превода било посочено- закупуване на обзавеждане, и
сумата от 25 700 евро - с основание : закупуване на жилище / л.41 от делото /.
След сделката семейството на ищеца и ответницата влязло във владение
на имота и започнало ремонт на същия, за което на 22.03.2019г. бил сключен с
“Калия Дизайн” ООД договор за извършване на строително- ремонтна услуга.
С Решение №1206/04.10.2022г., в сила от 04.10.2022г., постановено по
гр. дело №4803/2022г. на Русенския районен съд, бракът между страните по
делото бил прекратен с развод. Съгласно одобреното от съда споразумение
между съпрузите ползването на семейното жилище / процесния имот/ -
придобито по време на брака, се предоставя на майката М. Д. и детето Е., до
неговото пълнолетие.
От показанията в първоинстнационното производство на бащата на
ищеца – св. Л. Д., се установява, че семейството на сина му искало да си купи
апартамент в гр.Русе. Той им помогнал финансово, както им помагал и през
годините, тъй като работел в Кипър, като изпратил по банков път сумата от 35
000 евро, с основанието за превода – семейни средства за закупуване на
жилище. Представил пред банката и копие на договора за закупуване на
жилище, което било условие да се разреши превод на такава парична сума.
Парите изпратил по сметката на сина си, тъй като счита,че няма как да ги
изпрати едновременно на две лица, като семейство. Свидетелят заявява и че
не е имал уговорка с ищеца за връщане на парите, а само когато след
пенсионирането си се прибере от Кипър, където живеел, да остане известно
време в тяхното жилище, тъй като няма друго жилище в Русе. Сочи и че
докато съпругата му била жива, продавала изпращани й от ответницата
български козметични продукти, на служителки в банката в Кипър, в която
работела. Той самият превеждал на ответницата по банков път получените от
продажбите суми.
Свидетелят установява и че когато видял апартамента за първи път, той
бил изцяло опразнен. Сочи, че след като е купен, всичко е изхвърлено, в това
число и старите мебели, и след ремонта е направено и купено всичко наново.
Не знае дали е имало уговорка за купуване на старото обзавеждане.
Свидетелят А.С. в показанията си не сочи обстоятелства, имащи
отношение към купуването от страните на процесния имот.
3
Св. Р.Р., роднина по сватовство на ответницата, сочи , че
първоначално ищецът и ответницата живеели в г.Русе в жилището на бабата
на последната, след което решили да си купят жилище. Той им помагал, ходел
с тях на огледи и ги консултирал, тъй като малко преди това неговото
семейство си купило апартамент. Знае от ответницата, че цената на процесния
имот е 52 000 евро и счита, че е ниска, тъй като тяхното жилище, сходно,
купили за 67 000 евро. Сочи, че апартаментът бил в много лошо състояние, за
основен ремонт, с мебели отпреди 50 – 60 години, което лично установил,
когато неколкократно го посещавал. Счита, че страните по делото са теглели
заеми за купуване на имота, за ремонта, а за новото обзавеждане знае, че
родителите на ответницата помогнали. Те й дали и цялата сума за капарото.
Свидетелят сочи и че около 5-6 години ответницата била дистрибутор на
козметика „ Ейвън“, която продавала и в Кипър, и имала
добри доходи, работела и надомно - изработвала покани, картички и пр.
При тези установени след анализ на писмените и гласни доказателства
по делото факти правилен е изводът на първоинстанционния съд, че реалната
цена на покупко – продажбата на недвижимия имот не е отразената в
нотариалния акт 30 700 евро, а 52 000 евро, които са платени на продавача. С
оглед предявената претенция – по чл. 23 ал.1 от СК, от значение е не само
произходът на средствата, с които е заплатен имотът, но и каква е
действителната цена на придобиването. Фактите за действително уговорения
размер на цената и произхода на средствата, с които същата е заплатена,
подлежат на доказване с всички доказателствени средства, включително и със
свидетелски показания / в този смисъл Решение № 8 от 15.02.2019 г. на ВКС
по гр. д. № 1314/2018 г., II г. о., ГК/. Твърдението, че е заплатена цена,
различна от посочената в нотариалния акт, не съставлява оспорване на
удостоверените от нотариуса обстоятелства /волеизявленията на страните по
сделката имат характера на частен документ и поради това, обвързваща съда
формална доказателствена сила само относно авторството/.
Правилно е отчетено от районния съд, с оглед спазването на
изискването на чл.19, ал.1 от ЗЗД предварителният договор да е сключен в
писмена форма /доколкото за окончателния се изисква нотариална /, и тъй
като съдържа всички елементи относно съществените условия на една
продажба, че има облигационноправно действие между страните по договора,
и е обсъден като доказателство по делото. Именно в предварителния договор
/ а и в предшестващия го договор за капариране на недвижим имот от
11.11.2018г. / е посочена цена от 52 000 евро, за каквато сочи не само
ответницата, но и св. Р.. Посочената в нотариалния акт цена на имота от
30 700 евро и цена за обзавеждане от 19 300 евро, формират общата цена
52 000 евро, уговорена в предварителния договор. Свидетелските показанията
на бащата на ищеца, че всичко от апартамента, вкл. старите мебели, е било
изхвърлено и след това са купени нови мебели, оборва твърдението, че за
старо обзавеждане, което е изхвърлено като негодно, са платени 19 300 евро.
Подкрепя се и от показанията на св.Р., че при посещенията в имота преди
покупката му видял мебелите, които били на 50-60 години.
Отразената в нотариалния акт цена на имота 30 700 евро съответства на
4
данъчната му оценка, която е минималната цена, на която може да бъде
извършена по закон покупко-продажбата. С посочването й на практика се
избягва плащане на по-висок данък, а с отразяването в нотариалния акт, че са
платени 19 300 евро за обзавеждане, се изпълнява договорката по
предварителния договор продажната цена по сделката да е 52 000 евро.
При режима на съпружеската имуществена общност, при какъвто е
придобит процесният имот, имуществото има статута на средствата, вложени
в придобиването му, като искът по чл. 23, ал. 1 от СК цели установяване, че
при осъществяване на придобивния способ са вложени лични на единия
съпруг средства / Тълкувателно решение № 5 от 29.12.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 5/2013 г., ОСГТК /. По делото ищецът е ангажирал доказателства, че баща
му е превел по негова банкова сметка сумата от 35 000 евро, за да закупи
жилището, с твърдение, че тези средства са лични. В показанията си
свидетелят обаче сочи, че е превел парите за закупуване на жилище за
семейството на сина си, тъй като „ Г. и М. нямаха всичките пари, за да им
помогна, аз съм изпратил 35 00 евро, като една сума“. Заявява още : „ Аз съм
изпратил парите, за да си закупят апартамент, и съм посочил : за закупуване
на жилище“. Свидетелят сочи и че имали уговорка като се пенсионира „…да
остана дори за малко в тяхното жилище, защото друго жилище тук в Русе
нямам „. Анализът на посочените свидетелски показания, които макар и на
лице от кръга по чл. 172 от ГПК съдът намира за достоверни и обективни,
обуславя извода, че бащата на ищеца действително е превел 35 000 евро, но не
като лични средства на сина си – ищеца, а за семейството му, за да помогне да
си купят семейно жилище, както посочил и в основанието за банковия превод.
Освен придобивната стойност на имота и размера на вложените
средства, които имат личен произход по смисъла на чл. 22 от СК, при
предявен иск за трансформация на лични средства по отношение на придобит
по време на брака на страните недвижим имот, ищецът - бивш съпруг следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване и влагането на тези
средства за придобиване на имуществото / Решение № 35 от 13.07.2021 г. на
ВКС по гр. д. № 1783/2020 г. /. По изложените по-горе съображения,
въззивната инстанция приЕ., че сумата от 35 000 евро не съставлява цялата
цена, платена за процесния имот, като за част от нея се установява, че е
преведена от ответницата на продавача, на два пъти – по 9 779,15 лева /
равностойността на 5 000 евро /. Налице е и писмено доказателство - договор
от 10.11.2018г., че родителите на ответницата дарили лично на нея сумата от
17 000 лева. От свидетелските показания по делото се установява и че през
годините ответницата е работела – и като дистрибутор на козметика, и
надомно, следователно е реализирала доходи и имала лични средства, обратно
на твърдяното от ищеца. Отделно от това, съвместният принос в имуществото,
придобито по време на брака, макар и да няма точен финансов еквивалент, се
изразява и в полагането на грижи за семейството и детето.
Освен, че не се установява бащата на ищеца да е дарил лично на него, а
не на семейството му с ответницата, сумата от 35 000 евро, ищецът не е
ангажирал и доказателства, макар да е негова доказателствената тежест, че
тази парична сума е изцяло вложена за покупката на процесния имот.
5
Условието, с което чл.23, ал.1 от СК свързва възникването на правото да
се признае индивидуална собственост на един от съпрузите в резултат на
преобразувано лично имущество, е конкретно влагане на лични, извънсемейни
средства в придобиването на вещите по време на брака. Последното не е
функция на обстоятелството, че като купувач в договорите / за капариране,
предварителния и НА / е посочен само ищецът.При липсата на ангажирани по
делото категорични доказателства, които да оборват презумпцията на чл.21,
ал.3 от СК за общност на придобитото по време на брака имущество,
законосъобразен и правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не е
доказано придобиването на имота изцяло с лични средства на ищеца.
Правилно претенцията, че ищецът е изключителен собственик на придобития
по време на брака с ответницата процесен имот, като недоказана, е
отхвърлена.
По доводите във въззивната жалба относно допуснати от
първоинстанционния съд нарушения на процесуалните правила :
С молба ищецът оспорил договора за дарение с твърдение, че
документът е антидатиран, посочената като дарение сума или не е дадена на
ответницата, или е в по-малък размер. В разпоредбите на чл. 193, ал. 1 от
ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна да оспори
истинността на представен документ по делото и по този начин да постави
началото на производството по чл. 193-194 от ГПК. Целта е да се обори
обвързващата съда доказателствена сила на документа, който е представен по
делото - формалната доказателствена сила на подписан частен документ и
материалната доказателствена сила на официален удостоверителен документ.
С установяване на неистинността или съответно с потвърждаване истинността
на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на
пресъдено нещо спора относно неговата истинност. В случая обаче не се
открива производство по чл. 193 от ГПК, тъй като не се касае за истинността
на документа, а се иска да се опровергае съдържанието на документа, по
смисъла на чл.164, ал.1, т.6 от ГПК с допустимите за това доказателствени
средства. То е изцяло в тежест на оспорващия и в доклада по чл. 146 от ГПК
първоинстанциононият съд е указал, че всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава исканията и възраженията си. Доколкото
договорът представлява и разписка, както и изрично е посочено в него,
достоверността на датата му, съгласно чл. 181 ал.2 от ГПК може да се
установява с всякакви доказателствени средства, допустими от съда, с оглед
обстоятелствата по делото. Доказателствени искания в подкрепа на
оспорването си ищецът не е направил, съответно не е ангажирал
доказателства, поради което и оспорването е недоказано. Ограниченията на
Закона за ограничаване на плащанията в брой – за суми над 10 000 лева, в
случая не са приложими, тъй като се касае за роднини по права линия / чл. 2
т.2 /.
Относно оспорването на представения трудов договор следва да се
посочи, че същият, на основание чл. 62 ал.3 от КТ, подлежи на вписване в
НАП, в регистъра на заетостта, където именно се съхраняват данните за
трудовото правоотношение. Такива не са ангажирани по делото от страната,
6
която е представила по делото документа, за да го полза, съответно и
първоинстанционният съд не го е обсъждал в решението си. Не са
кредитирани и твърдения за получени стипендии, като недоказани.
Гореизложеното обуславя потвърждаване на атакувания
първоинстанционен съдебен акт.
С оглед изхода от въззивното производство в.жалбоподател следва да
заплати на ответницата по в .жалба сумата от 2650 лева - разноски за
адвокатско възнаграждение, платено в брой, съгласно приложени списък по
чл. 80 от ГПК и договор.
Мотивиран така, на основание чл. 272 от ГПК Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 389/22.03.2024г., постановено по гр.д.№
6566/2022 г. по описа на Русенския районен съд,
ОСЪЖДА Г. Л. Д., ЕГН **********, ДА ПЛАТИ на М. Д. П., ЕГН
**********, сумата от 2650 лева - деловодни разноски за
адв.възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва в 1-месечен срок от връчването му, пред
ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7