№ 46
гр. Варна, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Св. В. К.
като разгледа докладваното от Ангелина Й. Лазарова Наказателно дело за
възобновяване № 20223000600033 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава тридесет и трета на НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ на основание чл.
чл.419, ал.1, вр. чл.420, ал.1 предложение последно, вр. чл.422, ал.1, т.5, вр.
чл.348, ал.1, т.1 и т. 2, чл.424, ал.1 и чл.425, ал.1, т.1 НПК и има за предмет
определение от 08.12.2021г. по НОХД № 494/2021г. на Районен съд – гр.
Нови пазар, с което било одобрено споразумение. Иска се възобновяване на
производството, отмяна на постановеното определение и връщане на делото
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
Представителят на Варненската апелативна прокуратура поддържа
искането и моли да бъде уважено.
Защитникът счита, че при условно отлагане на наказанието лишаване от
свобода, наказанието лишаване от право може да бъде наложено и за по-
кратък срок, намира искането за неоснователно и моли да не бъде уважено.
Осъденият Х.А. се придържа към становището на защитника си.
Варненският апелативен съд провери правилността на производството
съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и за да се произнесе, съобрази
следното:
С определение по протокол № 70 от 08.12.2021г. по НОХД №
494/2021г. Районен съд - Нови пазар е одобрил споразумение за решаване на
1
делото в съдебното производство между прокурор от Районна прокуратура -
Шумен и защитника на подсъдимия Х. М. АХМ.. С одобреното споразумение
подсъдимият Х.А. се е признал за виновен в извършено на 21.11.2021г.
престъпление по чл. 343б, ал.1 НК, за което при условията на чл. 55, ал.1 НК
му е определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 /четири/
месеца, като на основание чл. 66, ал.1 НК изпълнението на наказанието
лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от 3 /три/ години и глоба
в размер на 200 лева. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал.1, т.7 НК подс. Х.
М. АХМ. е лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /два/ месеца.
Определението влязло в сила на 08.12.2021г. и не подлежи на касационна
проверка.
Варненският апелативен съд намира, че искането е подадено от
процесуално легитимирано лице, имащо съответното право и в законния срок
по чл. 421, ал. 3 от НПК, срещу съдебен акт, непроверен по касационен ред,
поради което е допустимо. Разгледано по същество е основателно по следните
съображения:
Изложените в искането на Главния прокурор на РБ аргументи се
споделят напълно от състава. Първоинстанционният съд е приложил
неправилно материалния закон, като определил срокът на кумулативното
наказание лишаване от право да управлява МПС в нарушение на чл. 49, ал.2
НК за срок по-кратък от срока на наложеното наказание лишаване от свобода.
Защитникът на осъденото лице счита, че е налице противоречива
съдебна практика по чл. 49 ал. 3 от НК, като наказанието по чл. 37 ал. 1 т. 7 от
НК не би могло да бъде изпълнено преди да е било изтърпяно наказанието
лишаване от свобода. В случаите на условно осъждане, лишаването от
свобода би било изтърпяно с изтичане на изпитателния срок и до този момент
наказанието лишаване от право не би било изтърпяно. Намира, че при
отлагане на наказанието лишаване от свобода по реда на чл. 66 от НК,
допълващото наказание може да бъде определено за срок, по-кратък от
основното.
По отправеното възражение съставът счете следното:
Видно от разпоредбата на чл. 49 ал. 2 от НК, когато лишаването от
право се налага заедно с лишаване от свобода, неговият срок може да
надминава срока на последното най-много с три години, освен ако в
особената част на този кодекс е предвидено друго. При граматическо
тълкуване следва се приеме, че срокът на лишаване от право е най-малкото
равен на срока на лишаването от свобода, като може да достигне до три
години над него.
В случаите на условно отложено наказание лишаване от свобода не са
приложими други критерии и поради това, минималният срок на наказанието
лишаване от право е равен на определения за наказанието лишаване от
свобода. Правилото по чл. 49 ал. 3 от НК има предвид изтърпяване, а не
отлагане по чл. 66 от НК, на наказанието лишаване от свобода. Несъстоятелно
2
е да твърди, че отложеното при определен изпитателен срок наказание
лишаване от свобода е изтърпяно при изтичане на изпитателния срок, тъй
като то може да бъде приведено в изпълнение и след изтичането му при
предпоставките на 68 ал. 1 от НК. От друга страна, ако в рамките на този срок
не настъпят основания за привеждането му, отложеното лишаване от свобода
не би било изтърпяно изобщо. Следва да се разграничават изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода и правните последици на изтичане на
изпитателния срок, за който е било отложено, регламентирани от чл. 30 ал. 2
от НК, чл. 88 а ал. 3 от НК и др.
При налагане на наказанията лишаване от свобода и лишаване от право,
сроковете им започват да текат едновременно с влизането на присъдата в
сила, като водещо е понасянето на първото наказание. В този смисъл и чл. 49
ал. 3 от НК предвижда осъденият да не може да се ползва от правата, от
които е лишен, преди да е изтърпял наказанието лишаване от свобода,
допълнителен аргумент, че те следва те да са най-малкото еднакви по размер.
В този смисъл са и задължителните указания по Постановление № 1 от
17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС, т. 6, б. „Б“, както и актуалната
съдебна практика, вкл. и по гл. 33 от НПК, напр. Решение № 175 от 3.10.2019
г. на ВКС по н. д. № 742/2019 г., II н. о.; Решение № 61 от 27.04.2021 г. на
ВКС по н. д. № 268/2021 г., II н. о.: „Същевременно обаче съдебната практика е повече от
категорична по въпроса, че кумулативно наложеното наказание не може да бъде отмерено за срок, по-
малък от определеното лишаване от свобода-например ППВС 1/83 г., постановено по Н. Д. 8/82 г., т. 6, б. Б
/точно що се касае до лишаване от правоуправление на МПС/; ТР № 61/80 г., постановено по Н. Д. 56/80 г. на
ОСНК и др. И това е така, независимо дали изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК или не.“, Решение № 60142 от 8.10.2021 г. на ВКС по
н. д. № 562/2021 г., III н. о., Решение № 22 от 23.02.2022 г. на ВКС по н. д. №
1118/2021 г., I н. о.
Преди да одобри споразумението по конкретно разглежданото
наказателно производство, съдът е бил длъжен да провери неговата
законосъобразност и само ако то не противоречи на закона и морала, съгласно
чл. 382, ал.7 НПК да пристъпи към одобрението му. В конкретния случай,
страните са предложили клаузата по дял ІІІ т. 2 от споразумението в
нарушение на материалния закон, което PC – Нови пазар не е констатирал,
поради което и не е предприел действия по предлагане на промени по реда на
чл. 382, ал.5 НПК. Като е одобрил споразумението в този вид, съдът е
допуснал нарушение на материалния закон - чл. 49 ал.2 от НК.
Настоящият състав на ВАпС намира, че определението, с което е
одобрено споразумението по НОХД № 494/2021г. по описа на Районен съд –
Нови пазар, разкрива особено съществени нарушения на закона и
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. С оглед на
което са налице основания по чл. 422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на
производството и отмяна на съдебния акт. Настоящата инстанция не е
процесуално легитимирана да се произнесе директно по акта след
възобновяване на производството, тъй като отстраняването на допуснатите
нарушения не е в полза на осъдения. Делото следва да бъде върнато на
3
първата инстанция за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание по
чл. 382 ал. 2 от НПК, като съдът упражни правомощието си по чл. 382 ал. 5 от
НПК.
Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 т. 1 от
НПК, Варненският апелативен съд,
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 494/2021 г. по описа на
РС гр. Нови пазар, като
ОТМЕНЯ определението от 08.12.2021г. за одобряване на
предложеното споразумение, и
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на съда от стадия
на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4