№ 10756
гр. София, 05.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110164377 по описа за 2022 година
Предявени са от ищеца С. И. Б. срещу ответника ЧСИ С. Б. Я., рег. № ***,
искове с правно основание чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 881,72 лв., представляваща имуществени
вреди от незаконосъобразни действия в хода на изпълнителното производство,
изразяващи се в явна несъразмерност на наложените запори /4355,79 лева/ с размера на
дълга /700 лева/ спрямо ищеца и пристъпване към принудително изпълнение без на
длъжника да е предоставен срок за доброволно изпълнение, от които сумата от 80,85
лв.- законна лихва върху надвзета сума на изпълнението от 2007,40 лв., начислена за
периода от 20.05.2022 г. до 14.09.2022 г., сумата от 695,37 лв.- разлика между
надвзетата сума и възстановената сума от ответника, сумата от 63,50 лв.- заплатени
банкови такси, които не биха били заплатени при предоставен срок за доброволно
изпълнение, и сумата от 42 лв.- заплатени такси за неизвършена справка в НАП /6 лв./и
за наложени 2 бр. запора/36 лв./, без да се изчака отговор от ЦКБ, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.11.2022 г., до окончателното
й изплащане, и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в силен стрес и чувство за тревога в продължение над 45 дни,
причинени от незаконосъобразно принудително надвзети суми и събрани разноски,
които не биха били принудително събрани в случай че на ищцата е бил предоставен
срок за доброволно изпълнение по изп. д. № 779/2022 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. №
***, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда-
25.11.2022 г., до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ЧСИ С. Б. Я. депозира отговор на исковата
молба, чрез адв. А. Т., с който оспорва иска като недопустим, респ. като
неоснователен. Поддържа, че исковата молба е нередовна. Оспорва да е налице
пасивна процесуална легитимация за ответника. Сочи, че по изпълнителното дело били
наложени запори на банковите сметки на ищеца в ******* и в ****************,
както и върху пенсията на ищеца. С платежно нареждане от 18.05.2022 г. от запора на
банковите сметки в **************** са постъпили 1451,93 лв., като с разпореждане
от 25.05.2022 г. били вдигнати обезпечителните мерки. С оглед неуспешното връчване
1
на първата ПДИ на ищеца била изпратена нова такава, за което били събрани
допълнително разноски. На 23.08.2022 г. ищецът е подал молба за възстановяване на
надвзетите суми, като последната е уважена за надвнесена сума в размер на 1312,03
лв., върната изцяло с платежно нареждане от 14.09.2022 г. Размерът е бил определен
след приспадане на дължимите от длъжника обикновени такси по ТТРЗЧСИ. Сочи се,
че след подаден сигнал пред Министерство на правосъдието е извършена проверка по
изпълнителното дело, като не са установени нарушения по отношение на извършените
от съдебния изпълнител действия. Оспорва да са налице незаконосъобразни
изпълнителни действия, свързано с процесното изпълнително дело. Оспорва исковата
претенция и за неимуществени вреди. Моли за прекратяване на делото, респективно за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
Между страните е отделено за безспорно, че срещу ищеца е образувано изп. д. №
779/2022 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № ***, по което са били възстановени на
длъжника надвзети в хода на принудителното изпълнение суми в размер на 1312,03 лв.
От приобщения препис от изпълнително дело № 779/2022 по описа на ЧСИ С. Я.
се установява, че изпълнителното дело е образувано по молба от Д. П. от 29.04.2022 г.
до ЧСИ С. Я. въз основа на изпълнителен лист № 3 от 16.03.2022 г. по ч.гр.д. №
447/2020 г., РС Р., с който С. Б. е осъдена да заплати на Д. П. сумата от 700 лева
представляващи заплатено адвокатаско възнаграждение по делото пред РС Р. и 500
лева, заплатено адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
С постановление от 12.05.2022 г., ЧСИ е разпоредил образуване на
изпълнителното дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение, извършване на
справки, ГРАО, БНБ, НОИ, имотен регистър, присъединяване на държавата на осн. чл.
458 ГПК, налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в БАКБ и ЦКБ и
налагане на запор върху пенсията на длъжника. На 16.05.2022 г. е наложен запор на
банковите сметки на длъжника в БАКБ и в ЦКБ. На 16.05.2022 г. е наложен запор на
пенсията на длъжника в НОИ.
Видно от отговори от ЦКБ /л. 59/ е извършено пълно плащане на запорираната
сума в размер на 1451,93 лева, което се установява и от платежни документи на л. 92.
Видно от отговор от БАКБ/ л. 57/ е извършено пълно плащане на запорираната сума в
размер на 1451,93 лева, което се установява и от платежни документи л. 91. С
разпореждане от 25.05.2022 г. са вдигнати наложените запори / л. 61-л. 70/.
По делото са правени неуспешни опити за връчване на поканата за доброволно
изпълнение по пощата. Изпратена е за връчване по делегация чрез ЧСИ М. К., който
след три посещения и залепено уведомление на 03.08.2022 г. по реда на чл. 47 ГПК е
връчил на С. Б. поканата за доброволно изпълнение на 18.08.2022 г.
С молба от 23.08.2022 г. от С. Б. е постъпило искане за възстановяване на сумата
от 1451,93 лева, като е посочена и банкова сметка, по която да бъде възстановена
сумата. ЧСИ е установил, че са постъпили суми от запорите в общ размер на 2903,86
лева и след приспадане на дължимите суми по изпълнителния лист и такси по
изпълнителния е разпоредил възстановяване на сумата в размер на 1312,03 лева, което
е сторено на 14.09.2022 г./ л.97/. Между страните е безспорно, че тази сума е
възстановена на С. Б..
При така установената фактическа страна от правна страна намира следното:
Съгласно чл. 441, ал. 1 ГПК частният съдебен изпълнител отговаря при
условията на чл. 45 ЗЗД за вредите, причинени от процесуално незаконосъобразно
принудително изпълнение. Съгласно ал. 2 на същия законов текст, налице е
2
незаконосъобразно принудително изпълнение и когато съдебният изпълнител е
наложил обезпечения, които са явно несъразмерни с размера на задължението по
изпълнителното дело.
За уважаване на исковете в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно
и главно доказване извършени от ответника процесуални незаконосъобразни
действия/бездействия при провеждане на принудително изпълнение, в резултат от
които са настъпили имуществени с посочен в исковата молба размер и основание, и
неимуществени вреди в правната сфера на ищеца, причинна връзка между вредите и
процесуално незаконосъобразното принудително изпълнение. В тежест на ответника е
да докаже възраженията си. В случай че се установят предпоставките от фактическия
състав на иска, да докаже плащане на претендираните суми. В тежест на всяка от
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
В разглеждания случай не се установява процесуално незаконосъобразно
изпълнение от страна на ответника по изп. дело № 779/22 г. по неговия опис.
Неоснователно се явява твърдението на ищцата, че е недопустимо да се налага запор
преди да изтече срока за доброволно изпълнение, защото законът задължава ЧСИ
едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, да изпрати
запорно съобщение до всяко трето лице, към което длъжникът има вземане. В този
смисъл е разпоредбата на чл. 428, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, съгласно която в поканата за
доброволно изпълнение се съобщават наложените запори и възбрани. Запорът върху
вземане обезпечава изпълнението, като запазва принадлежността на вземането към
имуществото на длъжника, осуетява погасяването на вземането чрез плащане,
извършено в полза на длъжника, и задължава третото лице да пази запорираните суми
/чл. 507, ал. 3/. Съгласно разпоредбите на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху
вземания на длъжника спрямо третото задължено лице, включително по сметка в
банка, се счита наложен от деня, в който му е връчено запорното съобщение. Когато
запорът върху вземанията по банковите сметки на длъжника е наложен в
изпълнителното производство, както е и в настоящия случай, неговата цел е да се
обезпечи изпълнението на паричните притезания, което следва да се извърши чрез
превеждане на сумите от третото задължено лице /банката/ по сметката на съдебния
изпълнител, който е длъжен да изплати дължимите на взискателя и на присъединилите
се кредитори суми в сроковете и по реда на чл. 455 ГПК /чл. 508, ал. 3 ГПК/ при
спазване на предвидения в чл. 136 ЗЗД ред за удовлетворяване на вземанията.
Не се установява и хипотезата на чл. 441, ал. 2 ГПК. Съдебната практика
последователно приема, че при преценката си за съразмерността на наложените мерки
съдебният изпълнител, трябва да има предвид не само стойностното съответствие
между дълга и запорираното и възбранено имущество (известна несъразмерност е
допустима), но и комплекс от фактори с различна относителна тежест по конкретното
делото и в хода на целия изпълнителен процес, които законодателят най-общо е
посочил в чл. 442а ГПК. Тази разпоредба цели да се избегнат случаите на насочване на
принудителното изпълнение върху имущество на длъжника, чиято стойност
многократно надхвърля размера на вземането на кредитора. Така Решение № 14 от
15.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3343/2020 г., III г. о., ГК. В разглеждания случай не се
констатира такава явна несъразмерност. ЧСИ е изпълнил вменените му задължения по
закон да проучи имущественото съС.ие на длъжника и да наложи запори. Установява
се, че от наложените запори е преведена сума в размер на 2903,86 лева, която не се
явява явно несъразмерна по смисъла на чл. 441, ал. 2 ГПК.
В случай на надвзета сума от длъжника, законът регламентира процедурата,
предвидена в чл. 455 ГПК. Съгласно чл. 455, ал. 3 ГПК когато взискателят и
длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по
3
сметката на съдебния изпълнител до поискване. Следователно действията на ЧСИ по
задържане на сумата от 1314,92 лв. по негова сметка са законосъобразни, предвид
липсата на доказателства те да са били поискани изрично от длъжника/ищец по-рано от
23.08.2022 г. В разглеждания случай след поискване, ЧСИ е наредил превода. В
светлината на изложеното неоснователна се явява претенцията за законна лихва върху
надвнесената сума.
По отношение начислените такси по изпълнението, настоящият състав намира
следното: Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда.
Съгласно чл. 79, ал. 2 ГПК когато таксите по изпълнението не са внесени от
взискателя, те се събират от длъжника. Плащането е направено след започване на
изпълнителното производство, когато длъжникът е погасил задължението си след
предявяване на изпълнителния лист от взискателя пред съдебния изпълнител по
смисъла на чл. 426, ал. 1 ГПК. Таксата върху събраната сума за изпълнение на парично
вземане по т. 26 ТТРЗЧСИ, по общото правило на чл. 79, ал. 1 ГПК е за сметка на
длъжника, платил след започване на изпълнението, независимо дали е извършил
плащането пряко на взискателя или сумата е постъпила по изпълнителното дело в
следствие на наложения запор, какъвто е и процесния случай. Според разпоредбата на
чл. 78, ал.1, т. 1 ЗЧСИ такси по изпълнението се събират за извършването на
изпълнителни действия, а съгласно т. 34 ТТРЗЧСИ таксите и разноските по
изпълнителното дело се плащат от взискателя и са за сметка на длъжника. При
систематичното тълкуване на гореописаните разпоредби се налага извода, че
съдебният изпълнител придобива качеството кредитор спрямо длъжника по
изпълнителното производство по отношение на частното си вземане за възнаграждение
за положен труд, когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя или
когато таксата се събира директно от осребреното имущество (Така решение №
82/8.05.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 523/19.07.2012 г. по
гр. д. № 1496/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 266/19.12.2013 г. по гр. д. №
1427/2012 г. на ВКС, IV г. о.).
Съгласно ТТРЗЧСИ, по делото са начислени обикновени такси с вкл. ДДС ( т. 1
– образуване – 24 лева, т. 3 – 3 бр. справки – 18 лева, т. 4 ПДИ – 12 лева, т. 9 – 3 броя-
54 лева и 4,73 лева – държавни такси ( 2,50 лева – БНБ и 2,23 лева – транспортни
разходи. Съгласно чл. 5 ТТРЗЧСИ за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или
от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа,
включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК, се
събира такса 20 лв., т. е. таксуват се само такива книжа, които са връчени от самия
ЧСИ или служители на кантората му, в разглеждания случай три броя запорни
съобщения– 60 лева. Неоснователно се твърди от ищцата, че са наложени два броя
ненужни запори, доколкото съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ на ЧСИ е възложено да проучи
имущественото съС.ие и да предприеме всички необходими мерки за събиране на
вземането, което същият е сторил, наложил е запори на вземания по банкови сметки в
две банки, както и запор на пенсия. Предприетите действия не са несъразмерни с дълга
по изпълнителния лист, както вече бе посочено по-горе. За изпращане на ПДИ за
връчване чрез ЧСИ М. К. е начислена сумата от 20 лева – на осн- т. 4 от ТТРЗЧСИ и 10
лева на същото основание, а за връчване – 24 лева на осн. т. 5 от ТТРЗЧСИ. Поради
събиране на дълга на осн. т. 26 от ТТРЗЧСИ, на ЧСИ се дължи такса в размер на 116
лева. Предвид горното, не се установяват недължимо събрани такси по изпълнението.
От получената сума от двата запора 2903,86 лева след погасяване на дълга по
изпълнителния лист и дължимите такси към ЧСИ , посочени подробно по-горе и
4
връщане на сумата на длъжника в размер на 1312,03 лева, не се установява остатъчна
сума. Ето защо, претенцията за сумата от 695,37 лева, представляваща разликата между
навзетата сума и възстановената се явява неоснователна.
Предвид гореизложеното, по делото не се установява противоправно поведение
от страна на ЧСИ. При липсата на една от предпоставките за ангажиране на деликтната
отговорност на ответника, то предявеният иск е неоснователен, без да е необходимо да
се обсъждат останалите предпоставки на деликтната отговорност, включително
обсъждане на твърдените от ищеца неимуществени вреди, наличието на причинна
връзка между тях и действията на частния съдебен изпълнител.
По разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ответникът. Същият е
претендирал разноски в размер на 720 лева, платени съгласно договор за правна защита
и съдействие от 30.10.2023 г., приложен към отговора на исковата молба. По делото
ищецът не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ето защо и доколкото същото е доказано като реално заплатено в тежест на ищеца
следва да бъдат възложени сторените от ответника разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 720 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/
срещу ответника ЧСИ С. Б. Я., рег. № ***, с адрес: /адрес/ искове с правно основание
чл. 441, ал. 1 ГПК вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ за осъждане на ответника да
заплати сумата от 881,72 лв., представляваща имуществени вреди от
незаконосъобразни действия в хода на изпълнителното производство, от които сумата
от 80,85 лв.- законна лихва върху надвзета сума на изпълнението от 2007,40 лв.,
начислена за периода от 20.05.2022 г. до 14.09.2022 г., сумата от 695,37 лв.- разлика
между надвзетата сума и възстановената сума от ответника, сумата от 63,50 лв.-
заплатени банкови такси, които не биха били заплатени при предоставен срок за
доброволно изпълнение, и сумата от 42 лв.- заплатени такси за неизвършена справка в
НАП /6 лв./и за наложени 2 бр. запора/36 лв./, без да се изчака отговор от ЦКБ, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.11.2022 г., до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в силен стрес и чувство за тревога в
продължение над 45 дни, причинени от незаконосъобразно принудително надвзети
суми и събрани разноски по изп. д. № 779/2022 г. по описа на ЧСИ С. Я., рег. № ***,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 25.11.2022
г., до окончателното й изплащане като неоснователни.
ОСЪЖДА С. И. Б., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ да заплати на ЧСИ С. Б. Я.,
рег. № ***, с адрес: /адрес/ сумата в размер на 720 лева , представляващи разноски за
адвокатско възнаграждение в исковото производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
получаването му от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5
6