№ 161301
гр. С, 06.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:С И
като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №
20241110157141 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.410 от ГПК. Образувано е по заявление на „И Ф“ ЕООД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.“Б“ № 17, партер, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК против М. Н. И., ЕГН
**********, с адрес гр.С, ул.“62“ №...,
След запознаване с данните по делото, съдът е преценил, че заявлението не отговаря
на изискванията на чл.410, ал.2 ГПК вр. чл.128, т.2 от ГПК, изразяваща се в липсата на
доказателства за заплатена държавна такса по сметка на Софийски районен съд, поради
което в съответствие с чл.411, ал.2, т.1 от ГПК е указал на заявителя в 3-дневен срок от
получаване на разпореждането да представи такива.
Разпореждането е връчено на заявителя чрез ССЕВ на 07.10.2024 г.
На 08.10.2024 г. е депозирана молба, в която е заявено, че няма да бъде внесена
държавната такса по делото. В молбата се обяснява, че заявлението е подадено чрез ЕПЕП,
поради което приложение следва да намери чл.73, ал.4 от ГПК и размера на дължимата се
държавна такса не е посочения от съда 25.45 лв., а 21.64 лв.
При тези данни съдът намира, че не следва да дава нова възможност на заявителя да
отстрани нередовностите на заявлението си. Видно от изложеното в молбата му от
08.10.2024 г., заявителят е наясно с начина на определяне на таксите по заповедните
производства, като дори прави разграничение на приложимата уредба при сезиране на съда
на място и по електронен път. Въпреки това той не е заплатил таксата нито при подаване на
заявлението, нито след указанията на съда. Освен принцип на гражданския процес, залегнал
в чл.3 от ГПК е добросъвестността. В цитираната разпоредба е въведено задължение за
участващите в съдебните производства лица и техните пълномощници за упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В случая поведението на заявителя е в разрез с посочения принцип, като то е индиция
и за липсата на защитим интерес, който се преследва с инициираното заповедно
производство, доколкото самият заявител с действията си шиканира процеса.
Водим от горното, съдът:
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „И Ф“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление гр.С, ул.“Б“ № 17, партер, за издаване на заповед за изпълнение на парично
1
задължение по реда на чл.410 ГПК против М. Н. И., ЕГН **********, с адрес гр.С, ул.“62“
№...,
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2