Решение по дело №2192/2020 на Районен съд - Пловдив

                                               Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

   № 260344 гр. Пловдив, 07.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският районен съд, VI н.с., в публичното заседание на 10.09.2020г.в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН КАЛИБАЦЕВ

 

при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2192/2020г. по описа на ПРС, VI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

          Обжалвано е Наказателно постановление №                                                                    19-1030-012644/06.01.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР                       Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Д.Ю.Д., с ЕГН:  **********, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 /двеста лева/ и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца,  за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба N Iз-2539 на МВР са отнети 10 контролни точки.

          Жалбоподателят, по съображения, изложени в жалбата и в допълнителна писмена молба, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно. Моли да му бъдат присъдени разноските по делото. Редовно призован за съдебно заседание, не се явява лично и не изпраща процесуален представител. 

Въззиваемата страна, ОДМВР гр. Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призована, не изпраща представител. В молба-становище, депозирана до съда, излага доводи и моли за потвърждаване на процесното наказателно постановление. Прави възражение за прекомерност при евентуално присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

          Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество  НЕОСНОВАТЕЛНА.  

С обжалваното наказателно постановление /НП/ административнонаказателната отговорност на Д.Ю.Д. е ангажирана за това, че на 12.12.2019г. около 16:04 часа в община Марица на път Автомагистрала „Тракия“ № А-1, в района на 119 км, посока гр.Бургас, същият като водач на състав от ППС – влекач „Ивеко Стралис“,                                             с рег. № ****, собственост на  „Протрансимпекс“ ЕООД, ЕИК ********* с прикачено полуремарке „Буюк“, с рег. № ****, собственост на „Вива Метал“ ООД, ЕИК *********, като нарушението му се изразява в това, че управляваното от него МПС - влекач не е регистрирано по надлежния ред. МПС е с прекратена регистрация на 31.07.2019г., поради това, че не е спазен срокът за регистрация при придобиване на МПС.

Нарушението било установено от полицейските служители – свид. А.С.С. и актосъставителя К.В.Р., които по това време били на обход по автомагистралата. Същите забелязали товарния автомобил в лентата за принудително спиране на автомагистралата и след извършена проверка в системата, установили, че влекачът е с изтекла регистрация.

За така извършеното нарушение на водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков № 36541/12.12.2019г., с който актосъставителят К.Р. квалифицирал нарушението по чл.140 ал.1 пр.1 от ЗДвП.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя Д. било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месецa за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП. 

В хода на съдебното производство в качеството на свидетел беше разпитан   свидетелят А.С., който потвърждава констатациите по установеното нарушение. Свид. сочи, че в процесното време и място, с колегата му К.Р. били изпратени при магистрална полиция на обход. Забелязали водача на товарния автомобил в лентата за принудително спиране на автомагистралата, извършили проверка в системата и в хода, на която установили,че влекачът е с изтекла регистрация.

Показанията на свидетеля съдът кредитира като логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както и с приложените в административната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал.

При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно нормата на чл.140 ал.1 от ЗДвП По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

По делото безспорни обстоятелства са, че процесното МПС - влекач „Ивеко Стралис“, с рег. № ****, собственост на  „Протрансимпекс“ ЕООД, ЕИК ********* не е регистрирано към датата на нарушението - 12.12.2019г., поради служебно прекратена регистрация на 31.07.2019г., с  оглед неспазен срок за регистрация при придобиване на МПС. Не се спори и по това, че водач на същото е жалбоподателят Д., изпълняващ трудови задължения в това си качество към „Вива Метал“ ООД.

За нарушението по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата се отчита, че жалбоподателят не е собственик на процесния влекач, но го управлява на инкриминираната дата по отворен за обществено ползване път, а задължението за допускане на пътя само на регистрирани моторни превозни средства е за водачите им. В този смисъл като субект на правото жалбоподателят Д. е длъжен да познава законите в страната и в частност /като правоспособен водач/ – разпоредбите на ЗДвП, вменяващ задължение управляваните моторни превозни средства да са с надлежна регистрация, както и че служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство, според разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП. Нещо повече, към 12.12.2019г. непреждвиждането на общественоопасните последици от деяниято си на просто извършване, които настъпват със самото управление на нерегистрирания процесен влекач, не освобождава жалбоподателят от това, че е бил длъжен и могъл да ги предвиди, а по аргумент на противното от                 чл. 7, ал. 2 на ЗАНН, непредпазливостта като проявна форма на вина не изключва противоправността на деянието, освен в изрично предвидените от закона случаи, каквито не са настоящите. Да се приеме обратното, означава да се допусне несправедливото третиране на многократни случаи, в които водачи - работещи като шофьори, нарушители на правилата за движение по пътищата да бъдат освободени от отговорност, само защото процесното МПС е наето или собственост на друго лице. Ето защо, съдът не споделя наведеното в тази посока възражение от страна на жалбоподателя за незнание липсата на регистрация по надлежен ред, относно управлявното от него МПС.

Описанието на нарушението е в достатъчна степен пълно, точно и ясно, така че жалбподателят е разбрал за какво негово поведение е бил наказан. В тази връзка неоснователно е наведено възражение за това, че квалификацията на нарушението в АУАН била по чл.140 ал.1 пр. 1 от ЗДвП, а в НП - по чл.140 ал.1 от ЗДвП, доколкото първо от една страна не се констатира противоречие, а от друга - от обстоятелствата във фактическата обстановка на акта и постановлението безспорно се разбира какво е установеното нарушение, при което по никакъв начин не се е рефлектирало върху правото на защита на жалбоподателя да организира защитата си.

Установеността на нарушението безспорно се подкрепя от приложените по преписката писмени доказателства по делото, както и от гласните доказателства –показанията на разпитания в качеството на свидетел А.С.. Освен това съгласно законовата разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а от страна на жалбоподателя същата не беше оборена. 

При това положение, съдът намира, че основателно е ангажирана отговорността на жалбподателя за така вмененото му нарушение. Спазено е от наказващия орган и изискването за точно определяне на вида и размера на административното наказание, като за нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е наложено по реда на чл. 175, ал. 3, предложение 1 от Закона – глоба в размер от 200 лв и лишаване от право да управлява МПС в срок от 6 месеца , които са минимално предвидените от законодателя и не подлежат на редуциране от страна на съда. 

Настоящият случай не може да бъде определен като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, изключващ възможността за санкциониране на дееца, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната такава за нарушения от същия вид.   Следва да се съобрази и това, че деянието, изразяващо се в управление на МПС, което не е регистрирано, се отличава с една значителна степен на обществена опасност, с оглед засегнатия обект на обществените отношения и включително същата, мотивирала криминализирането на нарушението от законодателя като престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Нещо повече, видно от приложената по административната преписка справка за нарушител/водач, става ясно, че процесното административно нарушение не се явява инцидентна, изолирана проява от страна на Д., като водач на пътно превозно средство, напротив установява се проявена упоритост в нарушаване правилата за движение по пътищата. Посоченото е допълнително основание за липса на предпоставки по приложението на института за „маловажен случай“.

Ето защо в случая, единствено с поемане отговорността за така вмененото нарушение от страна на жалбоподателя биха могли да се постигнат личната и генералната превенция на наказанието .

Съдът не констатира допуснати в хода на административно – наказателното производство съществени процесуални нарушения на материалния и процесуалния закон, които да опорочават атакуваното наказателно постановление и да налагат неговата отмяна или изменение, поради кеото същото следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на контролни точки.

Относно разноските:

По горните съображения съдът прие да потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно. Доколкото в хода на производството по делото, в неговата съдебна фаза пред настоящата инстанция, се направиха разноски в размер на 20.00 лв. – издаден РКО от бюджета на съда за сумата от 20.00 лв. – за пътни разноски за явяване на свидетел, то тези разноски с оглед преценената законосъобразност и правилност на обжалваното НП, респ. следващото се потвърждение на НП, следва да се възложат на основание чл.189 ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН в тежест на нарушителя Д.Ю.Д. за заплащането им по сметка на РС Пловдив в полза на Висш съдебен съвет.  

 С оглед изхода на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН, въвзиваемата страна има право на разноски, поради което претенцията на жалбоподателя за присъждане на адвокатско възнаграждение, съдът намира за неоснователна. Доколкото, обаче, липсва изрично искане от въззиваемата страна за присъждане на разноски за процесуално представителство, такива не следва да се присъждат и в нейна полза.

 Ето защо и поради горните мотиви и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН , Съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №                                                                    19-1030-012644/06.01.2020г., издадено от Началник Група към ОДМВР                       Пловдив, сектор „Пътна полиция“ - Пловдив, с което на Д.Ю.Д., с ЕГН:  **********, на основание чл.175 ал.3 пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни наказания: глоба в размер на 200 /двеста лева/ и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца  за нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП.

 

ОСЪЖДА на основание чл.189 ал.3 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН Д.Ю.Д., с ЕГН:  **********, да заплати направените по делото разноски в размер на 20.00 /двадесет/ лв. по сметка на Районен съд Пловдив в полза на Висш съдебен съвет.

 

           Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му пред Административен съд - Пловдив по реда на АПК.

 

 

 

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Вярно с оригинала!

 М.Г.