Номер 332614.10.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 14.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100502698 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна частна жалба с вх. Рег. № 265 498 от 14.09.2020 г.
подадена от В.Н.Й. с ЕГН ********** от гр.Варна, ул. „Народни Будители“ № 55, ет. 4, ап.
10, представлявана от адв. Д.Г. от ВАК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване
– гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 5а срещу Определение № 260442 от 28.08.2020 г.
постановено по гр.д. № 18707 по опис на ВОС за 2018 г. 30 –ти състав, с което
първоинстанционния съд е върнал молба с вх. Рег. № 202764 от 29.07.2020 г. за
възстановяване на срока за обжалване на Определение № 3501 от 02.03.2020 г., постановено
по гр.д. № 18 706 по опис на ВОСза 2018 г. на ВРС, 30-ти състав. Отправено е искане за
отмяна на обжалвания съдебен акт по съображения за неговата неправилност. Твърди се, че
съдът не е следвал указанията на въззивната инстанция да се произнесе по основателността
на молбата за възстановяване на срок, а е приел същата за недопустима.
Жалбата е депозирана в срока за обжалване, изхожда от лице с правен интерес от
обжалване и по същество е основателна предвид следното:
С протоколно определение от 17.08.2020 г. по в.гр.д. № 1215 по опис на ВОС за 2020
г., съдът е прекратил производството, образувано възоснова на въззивна жалба с вх.рег. №
7268 от 21.01.2020 г. срещу Решение от 13.01.2020 г. по гр. № 18 706 по опис на ВОС за
2018 г. и е върнал делото на първоинстанционния съд, с указания да се произнесе по молба с
вх. Рег. № 262764/29.07.2020 г. депозирана от В.Н.Й. – Симеонова, в частта, в която
обективира искане с правно основание чл. 63 от ГПК.
С определение № 260442 от 28.08.2020 г., първоинстанционния съд е разгледал
молбата, приложена на л. 29 от в.гр.д. № 1215 по опис на ВОС и е постановил обжалваното
определение.
Съдът, като вре предвид че жалбата срещу това определение е постъпила в срок и
изхожда от лице, процесуално легитимирано с правото на жалба и с обоснован в
съдържанието правен интерес, приема същата за допустима. По същество жалбата е
основателна по следните съображения.
В мотивите към обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд е приел, че е
подадена след изтичане на едномесечния срок от узнаване, че е пропуснат срока.
Преценката се основава на разбирането, че връчената призовка за доброволно изпълнение
представлява и съобщение, че срокът за обжалване на определението за присъдени разноски
1
е пропуснат. Настоящият съдебен състав, не споделя това становище. Призовката за
доброволно изпълнение, представлява съобщение с адресант съдебният изпълнител и
адресат длъжника и има за цел, да го уведоми за образуваното изпълнително дело, размера
на дълга и срока да доброволното изпълнение. ПДН не представлява съобщение за
пропуснат срок за обжалване. Такова съобщение инкорпорира само разпореждането за
връщане на частната въззивна жалба поради просрочие. От момента, в който страна е
изрично уведомена, че е пропуснала срока за обжалване, започва да тече едноседмичния
срок за упражняване правото да поиска възстановяване на срока. Страните не могат да
предполагат кои актове подлежат на обжалване, затова основаното служебно начало,
задължава съда да връчва на страните препис от актовете, които подлежат на самостоятелно
обжалване /чл. 7, ал.2 от ГПК/. Затова, съдът който преценява допустимостта на молбата за
продължаване на срока, може да изхожда само от факти, които осъществяват действия по
правораздаване, а не от действия извършени в изпълнителното производство.
С оглед горе изложеното, настоящият въззивен съд приема, че е невярна
констатацията на първоинстанционния съд, че молба с вх. Рег. № 208764 от 29.07.2020 г. по
опис на ВОС е подадена след изтичане на преклузивен едномесечен срок, считано от
17.07.2020 г. – датата на връчване на ПДИ. Независимо от твърденията на молителката,
когато съдът преценява процесуалните срокове и съответно редовността на извършените от
страните процесуални действия, не може да изхожда от техните твърдения. Преценката се
прави възоснова на релевантни доказателства, а такова не е ПДИ. Отделен е факта, че
първинстанционния съд е основал изводите си само на твърдения, без да преценявал
писменото доказателство. Твърденията за неизгодни факти, които имат доказателствена
сила, се отнасят само за преценката на материалните права на страните, но не и за техните
процесуални права.
В обжалваният първоинстанционнен съдебен акт, съдът е приел, че молбата е
нередовна и защото страната не е изпълнила друго условие за редовност визирано в
разпоредбата на чл. 65, ал.2 от ГПК. В конкретният случай, че не е подадена частна жалба
срещу Определение № 3501 от 02.03.2020 г. Цитирал е съдебна практика на ВКС.
Действително, когато страната иска възстановяване на срока, тя следва да извърши и
действието, чиито срок иска да бъде възстановен. Тъй като едновремеността по чл. 65, ал.2
от ГПК се отнася до редовността на молбата за възстановяване на срока, съдът, който е
компетентен да се произнесе по молбата следва да даде указания на страната, че молбата не
е редовна. Този съд може да върне молба с правно основание чл. 63 от ГПК, само ако
страната не изпълни в срок указанията за нередовната молба. В останалите случаи, следва да
се произнесе по същество на искането, след като спази процедурата по чл. 66 от ГПК като за
целта трябва да даде указания на страната депозирала молбата за възстановяване на срока –
да представи преписи от молбата за връчване на насрещната страна, да представи частната
въззивна жалба срещу определението, за което твърди че не и е съобщено със съответните
приложения – преписи от жалбата и доказателство за платена държавна такса. Всички тези
действия са подготвителни за въззивното произнасяне, както по законосъобразността на
определението, с което съдът уважава или отхвърля искането за възстановяване на срока,
така и относно законосъобразността на действието, срокът за обжалването на което е
пропуснат.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 260442 от 28.08.2020 г. и връща делото за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Определението не подрежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3