Р Е Ш
Е Н И
Е
N
гр.Радомир,02.12.2019г.
Радомирски районен съд
- наказателна колегия, в публичното заседание на седми ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Районен съдия: ИВЕТА ПАВЛОВА
при секретаря Т. П. и с участието на прокурора _______________
като разгледа докладваното от съдията АНД дело N238 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление №14-0000640/11.04.2019г. на Директора на Д „ИТ”- Перник, на основание чл.416 ал.5, във вр.с чл.414 ал.3 от КТ е наложено на „Д.Г.” ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от Евгени Станков- управител имуществена санкция в размер на 1 700 лева за
нарушение по чл.62, ал.1 във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса
на труда.
Недоволен от така наложеното му наказание дружеството-жалбоподател
чрез адвокат-пълномощника си по подробно изложени съображения в жалбата и
в с.з моли съда да отмени същото. Навеждат се доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на обжалваното НП.По
същество на спора се пледира за несъставомерност на
деянието, като се твърди, че дружеството-жалбоподател не е извършило
административното нарушение, за което е
ангажирана административно-наказателната му отговорност с атакуваното НП.
Въззиваемата страна Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда „Инспекция по труда“ гр.Перник чрез
процесуалния си представител по подробно изложени в с.з. съображения моли
атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено.
Р.п.Р. редовно и своевременно призована не изпраща
представител и не е изразила становище по жалбата.
Радомирски районен
съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното
разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Във връзка с извършвана проверка по
спазване на трудовото законодателство на 07.03.2019 г. от служители на Дирекция
„ИТ“гр.Перник, св.Е.Т. и И.Я. в обект стопанисван от жалбоподателя, а именно обект на контрол „Транспортна база и офис“, находящ се в гр.Радомир, до гарата, бивша сграда на
„Топливо“, стопанисвано от „Д.г.“ ООД, със седалище и адрес на управление:***, представлявано
от Е. С. – управител и за приключване на проверката по документи в сградата на
Д „ИТ“ – Перник контролните органи на Инспекцията по труда са установили, че „Д.г.“
ООД, в качеството си на работодател по смисъла на параграф 1,
т.1 от ДР от Кодекса на труда, не е уредил отношенията при предоставянето на
работна сила като трудови правоотношения, като не е сключил трудов договор в писмена
форма с лицето Б.Д.Й.. Към момента на проверката на място в обекта на
07.03.2019 г. в 12.10 ч. лицето е заварено да работи като „шофьор“, което
представлява нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с
чл.1, ал.2 от КТ.
Проверката е обективирана в Протокол за извършена
проверка от ПР1907296/07.03.2019г.
Въз основа на тези констатации контролните органи са съставили АУАН
№14-0000640/20.03.2019г. , който е връчен надлежно на управителя на дружеството –жалбоподател на същата дата.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Преди да пристъпи към разглеждане на правния спор по същество съдът
следва служебно да провери дали са налице допуснати съществени процесуални нарушения при издаване
на обжалваното НП и процесния АУАН.
Настоящият състав на решаващия съд намира за неоснователни доводите изложени във въззивната
жалба за допуснати съществени процесуални нарушения от АНО при издаване на
обжалваното НП.При провеждане на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, атакувания АУАН и
НП са издадени в съответствие с императивните изисквания на чл.
57 и чл. 42
от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които са
относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира
защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа на
които е направен извод за извършеното
нарушение и неговото авторство, като както в АУАН, така и в НП са описани и доказателствата.
Наказателното постановление
е издадено от компетентен орган- Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ –Перник.
По същество на спора, настоящият състав намира, че фактическата обстановка
описана в АУАН и в атакуваното НП предвид ангажираните в хода на съдебното
следствие от страна на административно-наказващият орган гласни и писмени доказателства не е установена и доказана по
безспорен начин.Твърдението на административно-наказващият орган, че дружеството-жалбоподател
е извършило административното нарушение описано в акта за
адм. нарушение и издаденото
въз основа на него наказателно постановление не е доказано по безспорен начин.
За да не съществува съмнение,
че е налице неизпълнение на задължението по чл. 62, ал. 1 от
КТ във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ в административно-наказателното производство и в производството пред съда следва безспорно
да се установи
и докаже наличие на отношения по
предоставяне на работна сила между
лица в отношения работодател и работник/служител, които да могат да
се квалифицират като трудови. От съществено значение
за преценката дали изпълняваната дейност е трудова е наличие на безспорни
доказателства относно същността на работата
като съвкупност от трудови функции,
за чието извършване се предоставя
работна сила при определени условия. В тази връзка разпитаните в хода на съдебното дирене свидетелки - актосъставителката
Я. и и свидетелката по акта Т., които са
извършвали на място проверката в обекта на дружеството-жалбоподател заявяват,
че при пристигането им в обекта са заварили лицето Б.Д.Й. заедно с друго лице
да стоят пред отворената кабина на паркиран
в обекта камион и да ремонтират
същия. Нито една от двете свидетелки не сочи, че лицето в момента е изпълнявало
трудовите задължения на „шофьор“, така както е отразено в АУАН т.е същият да е
управлявал камион, собственост на дружеството –жалбоподател. Напротив и двете
заявяват, че лицето Б.Й. заедно с още едно лице е ремонтирало камион и
причината, поради което е отразено в констатациите на Протокола за проверка и
впоследствие в АУАН и НП, че лицето полага труд като „шофьор“ в дружеството е
единствено приложената в АНП и попълнена
от Й. Декларация/, попълваща се от работници във връзка със спазване на
трудовото законодателство/, че същият заема такава длъжност в дружеството.Т.е предвид
така ангажираните от АНО в хода на съдебното дирене доказателства и тези приложени в АНП не би могло да се приеме
по категоричен начин, че към момента на проверката лицето Б.Д.Й. е изпълнявал в дружеството-жалбоподателл
трудовите функции на „шофьор“. Обстоятелството,
че същият към момента на проверката се е
намирал в обекта, стопанисван от жалбоподателя и с друго лице е ремонтирал камион не би могло
да обоснове ангажиране на административно-наказателната отговорност на жалбоподателя
на основание чл.414, ал.3 от КТ. Описаното от контролните органи за установено
при проверката по никакъв начин не доказва твърдението на АНО, че Й. е полагал
труд като „шофьор“, за да съществува задължението на управителя на дружеството
да сключи писмен трудов договор с него и да уреди отношенията им съгласно
изискванията на трудовото законодателство.
Предвид на
горното съдът намира, че неправилно АНО е ангажирал
административно-наказателната отговорност
на жалбоподателя и неправилно го е
санкциониран с атакуваното НП за извършено нарушение по чл.62,ал.1, вр. чл.1, ал.2 от КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието адм.
нарушение , то е такова деяние ,което е извършено виновно, нарушаващо
обществения ред на държавно управление, обявено е от закона за наказуемо с
административно наказание, налагано по административен ред. За да издаде
наказателно постановление, с което да наложи на извършителя адм.
наказание, което в случая е “имуществена санкция” административно-наказващият
орган следва да установи, че деянието е адм. нарушение, че нарушението е извършено от лицето, посочено
като нарушител, и че това нарушение е извършено виновно от лицето. Видно от
доказателствата по делото административно-наказващият орган не е доказал по
безспорен и категоричен начин, че дружеството-жалбоподател е извършило
описаното в акта за установяване на адм. нарушение и
атакуваното наказателно постановление адм. нарушение,
поради което и наказателното
постановление като неправилно и
незаконосъобразно и следва да бъде отменено.