Присъда по дело №358/2014 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 130
Дата: 14 април 2014 г. (в сила от 30 април 2014 г.)
Съдия: Даниела Маринова Михайлова
Дело: 20143110200358
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 януари 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

№ 130/14.4.2014г.

Година 2014                                                                                   Град ВАРНА

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД               ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четиринадесети април                          Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХАЙЛОВА

 

СЕКРЕТАР: Г.И.

ПРОКУРОР: АНТОН КОНДОВ

           

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михайлова

наказателно общ характер дело №  358 по описа за две хиляди и четиринадесета година.

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

            ПРИЗНАВА  ПОДСЪДИМИЯ П.Д.Д. - роден на ***г***, бълг.гражданин, със средно образование, не работи, неженен,  осъждан, ЕГН **********.

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, че 03.05.2013г. в с.Гроздьово, обл.Варна, причинил на Р.Т.Б. – длъжностно лице при изпълнение на функциите му – главен съдия на футболна среща между отборите на ФК „Шерба“-с.Гроздьово и ФК „Тополи“-с.Тополи, лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядания по лицето, кръвонасядания по лявото рамо и лява гръдна половина, които са обусловили чувство на болка и страдания, престъпление по чл.131 ал.1 т.1 вр.чл.130 ал.2  от НК, за което на осн.чл.78а ал.1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и МУ НАЛАГА административно наказание - ГЛОБА в размер на 1500/хиляда и петстотин/  лева.

На осн.чл.189 ал.3 от НПК ОСЪЖДА ПОДСЪДИМИЯ П.Д.Д. ДА ЗАПЛАТИ направените по делото разноски в размер на 30.00 в полза на бюджета на ОД на МВР-Варна.

            ПРИСЪДАТА подлежи на въззивно обжалване в 15-дневен срок от днес пред Варненския Окръжен Съд.

           

 

 

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Година 2014                                                                                             Град ВАРНА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД              ДВАДЕСЕТ И ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На четиринадесет април                          Година ДВЕ ХИЛЯДИ И ЧЕТИРИНАДЕСЕТА

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХАЙЛОВА

 

 

СЕКРЕТАР:Г.И.

ПРОКУРОР:АНТОН КОНДОВ

           

като разгледа докладваното от съдия Даниела Михайлова наказателно  общ характер дело № 358 по описа за две хиляди и четиринадесета година.

 

 

            СЪДЪТ, след като обсъди взетата по отношение на ПОДС.П.Д.Д. мярка за неотклонение - "ПОДПИСКА" и като прецени определеното му с Присъда от 14.04.2014г. по настоящото дело наказание по вид и размер намира, че не са налице основания за изменение на същата, както и че не са отпаднали основанията на чл.57 от НПК, поради което и на осн.чл.309 ал.1 от НПК

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение "ПОДПИСКА" по отношение на ПОДС.П.Д.Д. по НОХД № 358/2014 г. по описа на ВРС, ХХIII състав.

 

 

           

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                                     

 


 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

          МОТИВИ към присъда от 14.04.2014г по НОХД № 358 по описа на Варненския Районен Съд за 2014г

           ХХIII наказателен състав

 

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт против    П.Д.Д.-ЕГН **********  за престъпление от общ   характер по  чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.2 от НК за това, че на 03.05.2013г. в сроздьово, обл.Варна, причинил на Р.Т.Б. – длъжностно лице при изпълнение на функциите му – главен съдия на футболна среща между отборите на ФК „Шерба“-с.Гроздьово и ФК „Тополи“-с.Тополи, лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядания по лицето, кръвонасядания по лявото рамо и лява гръдна половина, които са обусловили чувство на болка и страдания.

В процеса като частен обвинител бе конституиран пострадалия Р.Б..

            Производството по делото се проведе при условията и реда на глава 27 от НПК, като по искане на подсъдимият бе проведено съкратено съдебно следствие.Същият, при условията на чл.371 т.2 от НПК призна изцяло фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.Съдът намери , че направените самопризнания се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради което не бе проведен разпит на свидетелите и вещите лица и не се събираха доказателства за фактите , изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.            

            Участващият в производството представител на ВРП поддържа предявеното против подс. Д. обвинение, счита че същото е доказано с оглед събраните в хода на досъдебното производсдво доказателства и при приетата процедура на чл.371 т.2 от НПК.Пледира подсъдимия да бъде признат за виновен, като не изразява становище по отношение на наказанието.  

           Частният обвинител се присъединява към позицията на прокурора.

           Подс. Д.  участва в производството лично и с надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на досъдебното производство той се е възползвал от възможността да не дава обяснения, но е изразил съжаление за постъпката си . Самопризнания  прави хода  в хода на съкратено съдебно следствие , като признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.С последната си дума  изразява съжаление за извършеното, заявява че е бил афектиран и че е постъпил грешно.      

          Процесуалният представител на подс. Д. - адв. Г.К. , в пледоарията си не оспорва обективната и субективна съставомерност на деянието.С оглед събраните по делото доказателства счита, че подсъдимия следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание „Глоба”, което с оглед смекчаващите отговорността обстоятелства да е в минимален размер.

           След преценка на събраните по делото релевантни гласни и писмени  доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,съдът приема за установено от фактическа страна следното:

 Подс.П.Д. през м.май 2013г. се състезавал като футболист във ФК „Шерба" - с. Гроздьово.

На 03.05.2013 г. в с. Гроздьово, обл. Варна се провел футболен мач между ФК „Тополи", с. Тополи и ФК Шерба", с. Гроздьово. Във футболния отбор на последните с № 9 играел подс. Д.. Срещата се ръководела от свид. Р.Б., който бил и главен съдия на мача. В 85-та минута съдията Б. отсъдил непряк свободен удар за гостуващия отбор на с. Тополи. Подс. Д. се приближил до съдията и започнал да го заплашва и да го обижда с думите „Ей сега ще ти разбия главата, ще ти еба майката". За действията си получил жълт картон Това ядосало подс.Д., който се приближил до св.Б..След това му нанесъл юмручен удар в областта на дясната скула, ударил го с юмруци и в дясното рамо. Съотборниците на подсъдимия започнали да го дърпат, но той се отскубнал и ритнал съдията в гърба с бутонките.

По повод на това св.Б. депозирал жалба до ПУ-Д.Чифлик и след извършена проверка било образувано досъдебното производство.

В хода на разследването за изясняване на вида и характера на причинените на св. Б. телесни повреди по делото била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение неоспорено от страните, съдът кредитира изцяло като дадено обективно, компетентно и пълно.От него се установява, че   на 03.05.2013 г.  той  е получил травматичен оток и кръвонасядане по лицето, кръвонасядания по лявото рамо и страничната повърхност на лявата гръдна половина, които са обусловили чувство на болка и страдание, т.е. нанесена му била лека телесна повреда по смисъла на чл.130 от НК.

 Подс. П.Д.Д.  е роден на ***г***,български гражданин,  със средно образование,не женен, не работиреди извършване на настоящото деяние подсъдимия е бил осъден по НОХД № 1539/2009г. на РС-Добрич.Той е признал вината си за извършено като непълнолетен престъпление по чл.197 т.3 вр. чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 от НК и му е било наложено наказание „Обществено порицание”.Съдебният акт е влязъл в сила на 25.07.2005г., а наказанието е било изтърпяно на 02.11.2005г.На 07.03.2008г. спрямо подсъдимия е влязло в сила определение, с което е одобрено споразумение по НОХД № 3887/2007г. на ВРС.С него той е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.129 ал.1 от НК и му е било наложено наказание „Пробация” с приложението на двете задължителни мерки за срок от 8 месеца.Това наказание е било изтърпяно от Д. на 24.11.2008г.

 Горната фактическа обстановка, принципно безспорна между страните, съдът прие за установена въз основа на гласните доказателства по делото - самопризнанията на подс.  Д. , които са доказателствено обосновани от писмените доказателства по ДП  № 3131/2013г. по описа на ІV РУП - Варна-жалба, медицинско удостоверение, протоколи за разпит на свидетели, протокол и фотоалбум за извършено разпознаване,протокол за доброволно предаване, копия от документи на БФС-Варна-съобщение за назначаване на главен съдия, рапорт на съдията, характеристична справка за подсъдимия,   заключение на съдебно-медицинска експертиза, справка за съдимост и други, инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК, чиито съвкупен анализ не налага различни изводи. 

При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Подс.П.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по  чл.131 ал.1 т.1   вр.чл.130 ал.2 от НК , тъй като на  03.05.2013г. в сроздьово, обл.Варна, причинил на Р.Т.Б. – длъжностно лице при изпълнение на функциите му – главен съдия на футболна среща между отборите на ФК „Шерба“-с.Гроздьово и ФК „Тополи“-с.Тополи, лека телесна повреда, изразяваща се в травматичен оток и кръвонасядания по лицето, кръвонасядания по лявото рамо и лява гръдна половина, които са обусловили чувство на болка и страдания.

            От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено от подсъдимия чрез действия – нанасянето на удари с ръце по лицето и лявото рамо, както и нанасяне на удар с крак по страничната предна повърхност на лявата гръдна половина на св.Б..  В резултат на тези удари и в пряка причинно-следствена връзка с тях е настъпил вредоносния резултат – травматичен отокол и кръвонасядания,  обусловили чувство на болка и страдание,  което от наказателно-правна гледна точка се квалифицира като лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2  от НК. 

           Квалафициращият елемент по смисъла на чл.131 ал.1 т.1 от НК съдът намира за доказан с оглед на обстоятелството, че св.Б. е бил назначен като главен съдия за провеждане на футболната среща, т.е. същият е бил длъжностно лице по смисъла на чл.93 ал.1 т.1 от НК.

            От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, изцяло изводим от действията на подс. Д..След отсъждане на св.Б., от което той не е бил доволен,  е започнал да го обижда, поради което пък му бил показан « жълт» картонодсъдимият обаче не преустановил агресивното си поведение, а нанесъл на свидетеля няколко удара с юмруци в областта на лицето и тялото, както и ритник в тялото с бутонки.Безспорно е, че  е предвиждал, че по този начин  ще причини на пострадалият телесни повреди, като пряко е целял настъпването им.   

          Поради изложеното и след като прецени, че обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин съгл.чл.303 ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна    П.Д.  за виновен в извършването на престъплението по чл.131 ал.1 т.1 вр. чл.130 ал.2    от НК.

            При определяне вида и размера на наказанието съдът съобрази следното:

           На първо място ВРС съобрази кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК- подсъдимият е пълнолетно лице, предвидената за умишленото престъпление по чл.131 ал.1 вр. чл.130 ал.2 от НК законова санкция е лишаване от свобода до 1 година или пробация, както и че от деянието  не са причинени имуществени вреди.На следващо място съдът съобрази , че от датите на изтърпяване на наложените на подс. Д. наказания до датата на извършване на настоящото деяние е изтекъл срока, визиран в чл.86 ал.1 т.3 от НК и чл.88 „а” ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК.В случая наказанието „Обществено порицание” по НОХД № 1539/2005г. на РС-Добрич е било изтърпяно на 02.11.2005г.За това първо осъждане е настъпила реабилитация по смисъла на чл.86 ал.1 т.3 от НК, тъй  като   в едногодишния срок след това подс. Д. не е извършвал друго деяние.Това е станало на 05.11.2006г., за което по НОХД № 3887/2007г. на ВРС му е било наложено  наказание „Пробация”.Видно от приложената по делото справка е, че то е било изтърпяно на 24.11.2008г.Доколкото обаче подс.Д. веднъж се е възползвал от разпоредбата на чл.86 ал.1 т.3 от НК, то за това второ осъждане е приложима нормата на чл.88 „а” ал.1 вр. чл.82 ал.1 т.5 от НК, тъй като от изтърпяването на наказанието до момента на извършване на настоящото деяние е изтекъл срок, надвишаващ двугодишния предвиден в закона. 

            При горните констатации и като взе предвид, че към момента на извършване на настоящото деяние подсъдимият е бил реабилитиран по отношение на всичките си осъждания,    съдът освободи  подс.   П.Д.  от наказателна отговорност и му наложи административно наказание “Глоба”.

           При определяне  размера на наложената глоба съдът съобрази наличието на смекчаващи отговорността на подс.Д. обстоятелства, а именно че е изразил съжаление за постъпката си още в хода на досъдебното производство.Същевременно, като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът възприема това, че подс.Д. и в предходен период е причинявал телесни повреди на друго лице, от което пък се извеждат лоши характеристични данни за него.Поради това , като съобрази че телесните повреди на св.Б. са му причинили болка и страдание и са отшумяли сравнително бързо, и като взе  предвид подбудите за извършване на деянието , при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства   на основание чл.78 „а” от НК,   съдът наложи на подс.  Д. административно наказание “Глоба” от 1 500 лв.,    малко над минималния предвиден в закона размер.                 

          Съдът счете, че с така наложеното по вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на генералната,така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.

            На осн.чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди обвиняемия да заплати направените по делото разноски в размер на 30 лв в полза на бюджета на ОД-МВР-Варна. 

            Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: