№ 1272
гр. София, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ДЕЛИНА ИВ. ГРИГОРОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20211110212548 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д. Р. СТ., подадена чрез адв. с.з. от САК
против издадено срещу жалбоподателя наказателно постановление №21-4332-
016855/17.08.2021 г. от Г.В.Б., на длъжност Началник Група към СДВР -
ОПП, с което с му наложени административни наказания, както следва:
- за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца и
- за нарушение на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП му е наложено адм.
наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца.
С жалбата се иска отмяна на обжалваното НП, поради допуснати в хода
на административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, изразили се в наличие на разлики между АУАН и
НП. Освен това се поддържа, че не са били взети предвид възраженията на
жалбоподателя, направени при съставяне на акта, а той е бил принуден да
подпише акт, в който е написано, че няма възражения. Поддържа се, че той не
1
е лъхал на алкохол, нито е бил употребил алкохол или наркотични вещества.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява лично, а се
представлява от адв. Станиш Залтков, който поддържа жалбата. В
пледоарията си същият моли да бъде отменено обжалваното НП, по
съображенията в жалбата.
Въззиваемата страна ОПП-СДВР – редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи в жалбата, приема за установено
следното:
От фактическа страна:
На 03.08.2021 г., около 05.15 часа, в гр. София, по ул.“Шести
септември“ с посока на движение от ул. „Аксаков“ към ул. „Генерал Гурко“,
жалбоподателят Д. Р. СТ. управлявал лек автомобил „Порше Панамера“ с рег.
№**** /швейцарски рег. номер/, като автомобилът бил забелязан от
полицейски екип на 01 РУ-СДВР (АП 15/17), в състава на който бил включен
св. И.В. И.. Последният и колегата му решили да спрат за проверка лек
автомобил „Порше Панамера“ с рег. №**** /швейцарски рег. номер/
непосредствено на кръстовището с ул. „Генерал Гурко“, с оглед на
зачестилите случаи на кражби на луксозни автомобили. При спирането
установили, че л.а. се управлява от Д. Р. СТ., който установили, че е във
видимо нетрезво състояние и силно лъхал на алкохол. Предвид на това
поискали чрез ОДЦ на 01 РУ-СДВР да им се изпрати за съдействие екип на
ОПП-СДВР за изпробване на водача на автомобила за употреба на алкохол и
наркотични вещества. На място пристигнал екип на ОПП-СДВР, в състава на
който била св. М.М. Д., която също забелязала, че водачът на автомобила има
неадекватно поведение и силно лъха на алкохол. Обяснила му, че първо ще
му се направи проба с Алкотест дрегер за установяване употреба на алкохол,
а след това - тест за установяване употреба на наркотични вещества. Жалб. С.
категорично отказал да се подложи и на двата теста, поради което му бил
съставен АУАН за извършване на две нарушения, а именно за нарушаване на
разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 и пр.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в
присъствие на двама свидетели, вписани в него, както и на нарушителя, на
който е бил предявен и подписан от него без възражения. Такива не са били
2
подадени и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
На жалб. С. бил издаден и талон за изследване с №****/03.08.2021 г., в
който е посочено, че лицето отказало да му бъде извършена предварителна
проба с Drugtest 5000 и с Алкотест 7510 ARNA 0140. Освен това му е указано
да се яви във ВМА до 45 минути от връчване на талона, за да даде
биологичен материал за изследване с цел установяване употреба на алкохол
и/или наркотични вещества. Талонът бил връчен на С. в 05.40 часа на
03.08.2021 г. С. не се е явил във ВМА за да даде биологичен материал за
изследване.
Въз основа на съставения на жалб. С. АУАН и при идентично описание
на фактическата обстановка е издадено обжалваното НП, в което
нарушенията са квалифицирани по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и по чл.174,
ал.3, пр.2 от ЗДвП. Същото е връчено на жалб. С. на 20.08.2021 г., а жалбата
против него е подадена чрез ОПП-СДВР на 23.08.2021 г.
По доказателствата:
Настоящият съдебен състав прие за установена горепосочената
фактическа обстановка въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, чрез показанията на разпитаните свидетелите – М. Д.
/актосъставител/ и И. И. /полицай в 01 РУ-СДВР/ и писмените доказателства
и док. средства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
По отношение на факта дали на мястото и по времето, посочени в
АУАН и НП, жалб. С. е управлявал МПС и е действал в качеството на водач
на МПС - л.а. „Порше Панамера“ с рег. №****, не са налице никакви
противоречия. Този факт се установява без каквито и да е противоречия от
показанията на св.И., който лично и непосредствено го е възприел и
възпроизвежда в показанията си. Този факт не се оспорва и от
жалбоподателя, в депозираната от него жалба.
Разпитана по делото, св. Д. /актосъставителят/ доста добре си спомня за
конкретния случай и категорично възпроизвежда в показанията си фактите и
обстоятелства, описани в обстоятелствената част на АУАН. Същата
категорично потвърждава съставомерния факт, че жалбоподателят е отказал
да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол, както и че
отказал да бъде изпробван с тест за употреба на наркотични вещества.
3
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото: АУАН –
относно време и място на извършената проверка и потвърдените от
свидетелите факти, описани в него, 2 бр. докладни записки; талон за
медицинско изследване №****; справка картон на водача – жалб. С.; заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. и Заповеди за заеманата длъжност от Г.В.Б.. Съдът
кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и мястото, на които
служителите на 01 РУ-СДВР са спрели за проверка л.а., управляван от
жалбоподателя, а служителите на ОПП-СДВР са извършили проверка на
жалбоподателя, както и за останалите факти, изложени в него, на осн. чл.189,
ал.2 от ЗДвП, потвърдени от показанията на разпитаните свидетели.
Съдът взе предвид и представените по делото заповеди, наред с
показанията на актосъставителя, като доказателство за компетентността на
актосъставителя и административно-наказващия орган.
От правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите.
Депозирана е в преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана
страна в процеса, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в тази насока са
следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл. 189, ал. 1
и ал. 12 от ЗДвП, вр. със заповед № 8121з-515/14.05.2018 г., издадена от
министъра на вътрешните работи, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3
ЗАНН давностни срокове. При издаването на АУАН и НП, в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на същото и
ограничаващи правото на защита на нарушителя. Ясно и по разбираем начин,
в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН, са описани
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, както
и обстоятелствата, при които същите са извършени и установени и са
посочени нарушените правни норми.
Неоснователно е възражението на процесуалния представител на
жалбоподателя за наличие на съществени разминавания в съдържанието на
АУАН и НП. Ясно е посочено, както в АУАН, така и в НП, че отговорността
на жалбоподателя е ангажирана за това, че е отказал да бъде изпробван за
4
употреба на алкохол с техническо средство, както и с тест за употреба на
наркотични вещества, с което е нарушил разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от
ЗДвП и на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. АУАН е предявен и връчен на
нарушителя, като в него е посочено, че нарушителят няма възражения. Ако
той е имал такива, е имал възможност да ги депозира в писмен вид и в срока
по чл.44, ал.1 ЗАНН, но не го е сторил, поради което твърденията за това, че е
бил лишен от възможността да направи възражения срещу АУАН са
неоснователни.
Правилно и в двата процесуални документа е посочено, че на лицето е
издаден и талон за медицинско изследване, тъй като това е задължение на
контролните органи, предвидено в чл.6, ал.1 от Наредба №1 от 19.07.2017 г.
за реда за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози /ДВ бр. 61 от 28.07.2018 г., в сила от 29.09.2017 г./, което
те са длъжни да изпълнят при съставяне на АУАН, за да са спазени
изискванията на посочената Наредба, действаща към момента на деянието.
Според настоящия съдебен състав не е допуснато каквото и да е
нарушение в процедурата, предвидена в Наредба №1 от 19.07.2017 г.
Относно приложението на материалния закон, въз основа на
установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалб. С. е осъществил
от обективна и субективна страна съставите на нарушенията по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП и по чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, за които е санкциониран.
На първо място, той е действал в качеството на водач на МПС, по
времето и на мястото, посочени в АУАН и НП. Не е необходимо този факт да
е установен винаги лично и непосредствено от органите на ОПП-СДВР, за да
имат те право да извършват проверка на водачите на МПС. Този факт, както е
станало в конкретния случай, може да бъде установен от контролния орган и
въз основа на показанията на други свидетели, които се посочват в акта. В
настоящия случай, в АУАН изрично е посочено, че факта на управление на
МПС е установен по данни на свидетели-очевидци, един от които е
разпитаният св. И. И..
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
приема, че жалб. С. е осъществил от обективна и субективна страна
нарушения на разпоредбите на чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и чл.174, ал.3, пр.2
от ЗДвП, като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
5
за установяване употребата на алкохол, както и да бъде тестван за
установяване употребата на наркотични вещества, на мястото и по времето,
посочени в АУАН. Изпълнителното деяние на тези нарушение се осъществява
именно с отказ от водача на МПС да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества, което ясно е
описано в АУАН и НП. При пристигане на екипа на ОПП-СДВР, при
извършената му проверка и изискване от негова страна да съдейства за да
бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол и с тест за
употреба на наркотични вещества, той категорично е отказал да бъде
изпробван, при което при изпълнение на процедурата по чл.3, ал.2 и чл.6,
ал.3-7 от Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози, му е съставен талон
за изследване. В последния са посочени всички реквизити, предвидени в
Наредбата и същият е връчен на нарушителя. Той обаче не се е явил в
посоченото лечебно заведение за да даде биологични проби за изследване с
оглед установяване употребата на алкохол и наркотични вещества.
По този начин, след като в качеството на водач на моторно превозно
средство С. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол, както и да бъде тестван за употреба
на наркотични вещества, той е нарушил разпоредбите на чл. 174, ал. 3, пр. 1 и
пр.2 от ЗДвП.
От субективна страна деянията са извършени при форма на вина пряк
умисъл, тъй като нарушителят е съзнавал, че като лице, което е било водач на
МПС /макар и не към момента на пристигане на екипа на КАТ, а малко по-
рано/ е длъжен да се подчини на полицейското разпореждане и да съдейства
за установяване на това дали е управлявал МПС след употреба на алкохол или
наркотични вещества (общественоопасния характер на деянието).
Деецът, в конкретния случай е съзнавал и общественоопасните
последици на деянията си, а именно, че застрашава обществените отношения,
свързани с контрола върху безопасността на транспорта, но е целял пряко да
се противопостави на действията по извършваната проверка. При това следва
да се отбележи, че се явяват ирелевантни твърденията в жалбата, че
жалбоподателят не е бил употребил алкохол и/или наркотични вещества и не
6
е лъхал на алкохол, доколкото при наличие на съмнение за това, надлежният
начин за проверка на този факт е реда, предвиден в Наредба №1 от 19.07.2017
г.
Разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр.1 и пр.2 ЗДвП е въведена от
законодателя не само за да бъдат контролирани съответните участници в
движението – водачи на МПС, но и за да се ограничи опасността от
предизвикване на пътно-транспортни произшествия, поради което
нарушаването й не представлява маловажен случай по смисъл на чл. 28
ЗАНН. Такъв би бил налице в случай, че въпреки отказа на водача да бъде
изпробван с техническо средство, впоследствие в изпълнение на указанията,
дадени в талона за медицинско изследване /след като добросъвестно подпише
и получи същия/ нарушителят е дал биологична проба за лабораторно
изследване, с което целта на закона би била постигната, но такива
доказателства не са представени по делото, като дори липсва твърдение за
дадена биологична проба за изследване. С деянията си, изразили се в отказ да
бъде изпробван с техническо средство за алкохол и с тест за наркотици,
жалбоподателят окончателно е осуетил възможността да се установи дали е
управлявал МПС след употреба на алкохол и/или наркотични вещества,
поради което обществената опасност на същите е значително висока, което е
рефлектирало и върху предвидената от законодателя санкция за
извършването им.
Извършените нарушения са правилно квалифицирани по чл.174, ал.3,
пр. 1 и пр.2 от ЗДвП, за които и на основание посочената правна норма, на
нарушителя са наложени поотделно две административни наказания в
абсолютния законоустановен размер – глоба от 2 000.00 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за всяко от нарушенията,
което не подлежи на индивидуализация според критериите на чл. 27 ЗАНН, а
същевременно не може да бъде намален, с оглед на разпоредбата на чл.27,
ал.5 от ЗАНН.
По изложените съображения, настоящият състав приема, че
обжалваното НП следва да бъде потвърдено изцяло, като правилно и
законосъобразно.
При този изход на делото, правото за разноски възниква за въззиваемата
страна, но доказателства за направени такива и искане за присъждането им не
7
е направено, поради което съдът не следва да присъжда разноски на СДВР.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление №21-4332-
016855/17.08.2021 г., издадено срещу Д. Р. СТ. от Г.В.Б., в качеството на
Началник Група към СДВР – ОПП.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8