М О
Т И В И
към присъда по НОХД N 4656 по описа за 2014 год. на
Варненския районен съд – ТРИДЕСЕТ И ВТОРИ
наказателен състав.
Варненска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт:
1.Срещу Г.С.Г., за това ,
че:
1/
На 10.08.2012 г. в к.к. А.,***
и № 208 на хотел "б.” при условията на продължавано престъпление чрез
използване на специален начин - катерене по балкон на хотела, отнел чужди
движими вещи, както следва:
- от ст.
№ 208 - дамски портфейл на стойност 38 /тридесет и осем/ лева и сумата от 235
лв. /двеста седемдесет и три лв./ от владението на М.П.К. и дамски портфейл на
стойност 12 /дванадесет/ лв., сумата от 50 лв. /от владението на В.Н. м., без
тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на обща
стойност 335 /триста тридесет и пет/ лв.;
- от ст. № 209 - айпод марка "е." модел"А1288" на
стойност 130 лв. /сто и тридесет/, сумата от 20 лв. всичко на обща стойност 150
лв. /сто петдесет лв./ от владението на В.П.П. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
всички вещи на обща стойност 485 лв. /четиристотин
осемдесет и пет лв./, като случаят е немаловажен и деянието е извършено
повторно.
- престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 4, пр. 1 и пр. 3 и
т. 7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК и за това, че
2/ През периода 01 - 06.11.2013 г. в гр. в.
в условията на продължавано престъпление, в съучастие с Н.М.С. като
съизвършител, Д.И.И. и Г.А.Г., последните двама като подбудители и помагачи,
отнел чужди движими вещи, както следва :
- на 01.11.2013 г. в съучастие като
извършител с Г.А.Г. -подбудител и помагач, отнел чужди движими вещи- пари в размер
на 121лв. от владението на К.К.К. като продавач-консултант в магазин "а.",
находящ се на ул.“Гадстон" № 12 собственост на "А.Г.Б." ООД с
управител Н.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил за
това заплашване с пистолет;
- на
03.11.2013г. в съучастие с Н.М.С. като съизвършител и Д.И.И. и Г.А.Г.,
последните двама като подбудители и помагачи отнел чужди движими вещи -
оборотни пари в размер на 214лв. и 4 бр. кутии цигари "Карелия Слим"
и 3 бр. кутии цигари "Парламент", на обща стойност 247,70лв. от
владението на Д.Н.Д. като продавач-консултант в магазин "***",
находящ се на ул."***"№41 собственост на "А." ООД с
управител и собственик С.А.Н., с намерение противозаконно да ги присвои като
употребил за това заплашване с нож;
- на 03.11.2013 г. в съучастие
като извършител с Д.И.И. и Г.А.Г., последните двама като подбудители и помагачи
отнел чужди движими вещи - пари в размер на 830лв. от владението на П.К. х.
като продавач-консултант в магазин "л.", находящ се на пл."л."№9
собственост на „К.к.Б." ООД с управител А.М.М., с намерение противозаконно
да ги присвои като употребил за това заплашване с нож;
- на 06.11.2013 г. отнел чужди
движими вещи - дамска чанта, портмоне "Цептер", сумата от 3 лв.,
калъф за документи, визитник, куб с размери 9 х 10 см. от самозалепващи се
листчета, 30 бр. различни химикали, червило „Голдън Роуз", четка за коса
"Ейвън", сгъваем гребен с огледалце, моб.тел."Нокиа",
всичко на обща стойност 83,09лв. от владението на Н.Ф.Х. с намерение
противозаконно да ги присвои като употребил за това сила- издърпване на чантата
- всички вещи на обща стойност 1281,79 лв. /хиляда двеста осемдесет и един лв.
и седемдесет и девет ст./ с намерение противозаконно да ги присвои, като
употребил за това заплашване с пистолет, нож и употреба на сила- издърпване на
чанта.
-
престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК,
2. Срещу Н.М.С. за това, че:
На 03.11.2013 г. в гр.в. в съучастие като съизвършител
с Г.С.Г. и с Д.И.И. и Г.А.Г., последните двама като подбудители и помагачи,
отнел чужди движими вещи- пари в размер на 214 лв. и 4 бр. кутии цигари
"Карелия Слим" и 3 бр. кутии цигари "Парламент", всичко на
обща стойност 247,70 лв. от владението на Д.Н.Д. като продавач-консултант в
магазин "***", находящ се на ул."***"№ 41 собственост на
"А."ООД с управител и собственик С.А.Н., с намерение противозаконно
да ги присвои като употребил за това заплашване с нож.
3. Срещу Г.А.Г. за това, че:
През периода 01 - 03.11.2013 г. в гр.в., в условията
на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с Г.С.Г. и Н.М.С.,
последните двама като извършители и Д.И.И. като подбудител и помагач, умишлено
склонил и умишлено улеснил чрез набавяне на средства - маски и оръжия, Г.С.Г. и
Н.М.С., последните двама като извършители, да отнемат чужди движими вещи, както
следва:
-
на 01.11.2013 г. в съучастие като подбудител и помагач с Г.С.Г., последния като
извършител, умишлено го склонил и умишлено го улеснил да отнеме чужди движими
вещи - пари в размер на 121 лв. от владението на К.К.К. като
продавач-консултант в магазин "а.", находящ се на ул."г." №
12 собственост на "А.Г.Б." ООД с управител Н.К.К., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с пистолет;
- на 03.11.2013г. в съучастие като
подбудител и помагач с Г.С.Г. като извършител, Н.М.С., като извършител, Д.И.И.
като помагач и подбудител, умишлено склонил и умишлено улеснил Г.С.Г. и Н.М.С.
да отнемат чужди движими вещи - пари в размер на 214 лв. и 4 бр. кутии цигари
"Карелия Слим" и 3 бр. кутии цигари "Парламент", всичко на
обща стойност 247,70 лв. от владението на Д.Н.Д., продавач-консултант в магазин
"***", находящ се на ул."***" № 41 собственост на "А."
ООД с управител и собственик С.А.Н., с намерение противозаконно да ги присвоят,
като употребили за това заплашване с нож;
-
на 03.11.2013 г. в съучастие като подбудител и помагач с Г.С.Г. като извършител
и Д.И.И. като помагач и подбудител, умишлено склонил и умишлено улеснил Г.С.Г.
да отнеме чужди движими вещи- пари в размер на 830 лв. от владението на П.К. х.
като продавач-консултант в магазин "л.", находящ се на пл."л."
№ 9 собственост на „К.к.Б." ООД с управител А.М.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с нож;
като всички вещи са на обща стойност 1198,70 лв.
/хиляда сто деветдесет и осем лв. и седемдесет ст./. с намерение противозаконно да ги
присвои, като употребил за това заплашване с пистолет , нож и употребил сила –
издърпване.
-
престъпление
по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК,
4. Срещу Д.И.И. за това, че:
На 03.11.2013 г. в гр. в. в условията на продължавано
престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с Г.С.Г. и Н.М.С.,
последните двама като съизвършители и Г.А.Г., последния като подбудител и
помагач, умишлено склонил и умишлено улеснил Г.С.Г. и Н.М.С. чрез набавяне на
средства - маски и оръжия и транспортиране до местата на извършване на
престъпленията с личния си л.а."БМВ" с рег. № ***, да отнемат чужди
движими вещи, както следва:
-
на 03.11.2013 г. в съучастие като подбудител и помагач с Г.С.Г. и Н.М.С.,
последните двама като съизвършители и Г.А.Г. като подбудител и помагач,
умишлено склонил и умишлено улеснил Г.С.Г. и Н.М. като извършители, да отнемат
чужди движими вещи - пари в размер на
214 лв. и 4 бр. кутии цигари "Карелия Слим" и 3 бр. кутии цигари
"Парламент", всичко на обща стойност 247,70 лв. от владението на Д.Н.Д.,
продавач-консултант в магазин "***", находящ се на ул."***"
№ 41, собственост на "А." ООД с управител и собственик С.А.Н., с
намерение противозаконно да ги присвоят като употребили за това заплашване с
нож;
- на
03.11.2013 г. в съучастие с Г.С.Г. като извършител и Г.А.Г. като подбудител и
помагач, умишлено склонил и умишлено улеснил Г.С.Г. да отнеме чужди движими
вещи - пари в размер на 830 лева от владението на П.К. х. като
продавач-консултант в магазин "л.", находящ се на пл."л." №
9, собственост на „К.к.Б." ООД с управител А.М.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с нож. с намерение противозаконно да
ги присвои, като употребил за това заплашване с пистолет , нож и употребил сила
– издърпване
- престъпление
по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК
В хода на съдебното производство
е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от „А.”ООД срещу подс. Г. и подс. С. за претърпени
имуществени вреди в размер на 247,70 лева , в резултат на извършено от тях
деяние по чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.2 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието до окончателно изплащане на сумата.
В хода на съдебното производство
е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от „А.Г.Б.”ООД срещу подс. Г. и подс. Г. за претърпени
имуществени вреди в размер на 121 /сто двадесет и един/ лева , в резултат на
извършено от тях деяние по чл. 198 ал.1 от НК, ведно със законната лихва,
считано от датата на извършване на деянието до окончателно изплащане на сумата.
В хода на съдебното производство
е предявен и приет за съвместно разглеждане граждански иск от „К.К.Б.”ООД срещу подс. Г. подс. И. и подс. Г. за претърпени имуществени
вреди в размер на 830 /осемстотин и тридесет/ лева , в резултат на извършено от
тях деяние по чл. 198 ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на деянието до окончателно изплащане на сумата.
Досъдебното производство по отношение на подс. И. е проведено по реда на задочното такова при
наличие на основанията на чл. 269 ал. 3 т.2 от НПК,
доколкото лицето е обявено за ОДИ с мярка
„Установяване на адрес” с телеграма № 16070/24.04.2014 г. на ГДКП и след
щателно издирване същото не е установено.
На 12.11.2013 г. същият е разпитан в качеството на свидетел по ДП №
2800/13 г. , след което
не е установен на известните по делото адреси във връзка с предстоящото му
привличане в качеството на обвиняем. Представляван е в хода на ДП от упълномощен
защитник – адв. К.Б., видно от пълномощно от 18.03.2014 г. на
л.59, т.1 в материалите по ДП. В хода на образуваното съдебно производство подс. И. е призован на известните по делото адреси, в т.ч. и на
адреса на баща му чрез служители на съответното РУП. Лицето е
обявено за общодържавно издирване и за нуждите по настоящото дело. По
делото са постъпили
докладни, видно от които И. не е намерен на известните по делото
адреси. Нееднократно в прилаганите по делото докладни ,
съответните служители са удостоверявали, че защитника на И. е предоставял във
връзка с издирването му информация, че подсъдимият се намира в Кралство Испания
и няма намерение да се завръща в страната. /л.707 , т. II от съдебното производство и др./
От приложените докладни във връзка с призоваване
на лицето на адреса на баща му, служители на РУП – В. Търново са удостоверили,
че баща му, дядо му и др. негови близки на адреса не
могат да предоставят информация за местонахождението на лицето , съотв. информацията, която е известна на близките му е че живее в
гр. в. /докладна на л. 707
и л.709 , т. II от съдебното производство. Същевременно съдът е изискал
справки от НБД, ГУМЛС, НСС и КИАД, въз основа на които не са установени
различни актуални адреси от тези, на които подс. И. е
призован и не е открит, не е установено лицето да е напускало или да се е
завръщало на територията на страната, съотв. да се
намира в арестите или в местата за лишаване от свобода на територията на РБ. При наличие на предпоставките на чл. 269
ал.3 т.2 и т.4 б.а от НПК, съдът е дал ход на делото, съотв. на съдебното следствие при условията на задочно производство
по отношение на подс. И.. На 26.02.2016 г. по делото е
постъпило писмо от Началника на РУ-В.Търново, ведно с приложен екземпляр от
призовка за с.з. по нохд № 4656/2014 г. и приложено копие от докладна записка от полицейски служител при
цитираното РУ. / л..652 и сл. т. II от съдебното производство/. В приложената докладна е посочено, че на 20.01.2016 г. подс.
И. е установен на територията на гр.В.Търново, като при опит за задържане
на лицето, същият е оказал съпротива и е се е представил с различни имена и ЕГН
от действителните такива. В докладната се сочи, че лицето не
е представило документ за самоличност и след прилагане на физическа сила е
задържано, отведено на територията на РУП – В.Търново, където е установена самоличността му.
С призовка И. е уведомен
за воденото срещу него наказателно производство и е призован да се яви в
качеството на подсъдим по настоящото дело, като лицето собственоръчно е
написало, че е получил екземпляр от призовката , но от съдържанието на същата е
видно извършване на техническа
поправка от неустановено по делото лице, на дата и часа за провеждане на
съдебното заседание като същите са изписани с химикал, но не съответстват на
насрочваните от съда за провеждане на
съдебното производство. В призовката е отбелязано, че към същата е приложен препис на обвинителния акт по делото. На 28.06.2016 г. в деловодството
на 32 състав при ВРС е получено обаждане от разследващ полицай Обретенова при Първо РУП
–в., като в разговор с деловодителя на 32 състав същата е заявила, че подс. Д.И. е задържан на територията на Трето РУП при ОД на МВР-в., като
предстои привеждането му в Първо РУП при ОД на МВР-в. . С оглед връчване
на препис от обвинителния акт по делото, ведно с призовка за следващо
съдебно заседание и разпореждане за насрочване на делото, е осъществен телефонен разговор с разследващ
полицай Златев от Трето РУП при ОД на МВР- в., който информира деловодителя
на 32 състав , че на подс. И. е връчена призовка за
явяване в Първо РУП при ОД на МВР- в. и същият е освободен от Трето РУП при ОД
на МВР- в. след като му е проведен разпит. Препис от
обвинителнияа акт и призовка за следващо съдебно заседание е изпратен по факса
на Първо РУП – в. за връчване на И. при явяването му в управлението. На
29.06.2016 г. в 10.45 ч. разследващ полицай М.А. провежда разговор с
деловодителя на 32 състав, в който информира, че е получил обаждане по телефона
от лице, представящо се с имената на подсъдимия И., което е заявило, че няма да се яви за разпит в
Първо РУП при ОД на МВР – в., „знае за съдебното заседание” по нохд № 4656/14
г. по описа на ВРС и „това е негов ангажимент”, поради което е невъзможно
връчването на изпратените книжа. На 30.06.2016 г. в деловодството на 32 състав постъпва писмо от
подс. И., в което същият сочи, че не е бил информиран, че срещу него е
образувано наказателно производство, узнал е за следващото с.з. от адвоката си
и желае лично да участва в производството.
В с.з. от
21.09.2016 г. съдът е уведомен, че И. се намира в следствения арест в гр. София, доколкото с определение
по чнд № 2424/16 г. на Специализирания съд му е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража” в качеството му на обвиняем по ДП№ 3/16 г. по описа на БОП Велико
Търново. С писмо от 07.10.2016 г. на Началника на О”КП” ОД на МВР-в., съдът е уведомен, че
от 28.09.2016 г. подс. Д.И. се намира в следствения арест „Майор Векилски” в
гр.София. По делото е постъпил втори
отрязък от призовка, подписана от И.,
връчена му в Ареста в гр. София за с.з.
на 24.10.2016 г. по настоящото дело, с посочено в същата приложение - препис на
обвинителния акт по делото. В съдебно заседание , проведено на 28.11.2016 г.
подс. И. е заявил, че не е получил препис от обвинителния акт, въпреки
нарочното отбелязване във връчената му призовка в този смисъл. С оглед гарантиране правото на защита на
подсъдимия, съдът се е разпоредил на лицето да бъде връчен препис от
протоколите от проведените съдебни заседания по делото, както и препис от
обвинителниая акт , съответно на същия да бъде предоставена неограничена
възможност да се запознае след съдебното заседание с материалите по досъдебното
производство и съдебното производство по делото в присъствието на служители на
ОД „Охрана” – в. и секретаря на състава, поради което делото е отложено за
друга дата. След получаване на изготвените му преписи, подс. И. подписал
декларации за получените от него документи, находящи се на л. 1013 и л.1015 т. III от материалите
по досъдебното производство
и в присъствието на съдебния секретар и служител на ОД – Охрана
се е запознал с материалите по досъдебното производство. В следващо с.з.,
проведено на 30.01.2017 г. подсъдимият отново е заявил, че не е запознат с
обвинителния акт, че не е имал възможност да се запознае с материалите по
досъдебното производство и не е получил протоколите от проведените съдебни
заседания. В хода на проведеното последно съдебно заседание същият не е
направил искания по доказателствата. Предвид цялостното процесуално поведение
на подсъдимия, съдът е приел изявленията му като недостоверни, съотв. преценил е, че лицето със същите цели да злоупотреби
с правата си с цел забавяне на производството и избягване на евентуална
наказателна отговорност, а не да осъществява ефективно правото си на защита,поради
което и след като подсъдимия не е направил искане за извършване на допълнителни
процесуално-следствени действия в хода на производството, съдът е приключил съдебното следствие.
В хода на съдебните прения представителят на ВРП поддържа
възведеното обвинение, като счита, че същото е доказано по безспорен начин от
събраните в хода на съдебното производство доказателства Пледира да не се
кредитират показанията на св. Д. и св. б., поради противоречие с останалия
събран по делото доказателствен материал и близките отношения на свидетелките с
двама от подсъдимите. Пледира се обясненията на подс. Г. да не се кредитират в
частта, в която същият отрича да е подпомогнат и подбуден в извършване на
деянията по чл. 198 от НК от подс. И.. Оспорва достоверността на обясненията на подс. Г. и подс. И.. Сочи се, че
по отношение на повдигнатото обвинение спрямо подс. Г. за извършено
престъпление по чл. 195 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК, събраните доказателства
по делото са непротиворечиви. Извеждат се като отегчаващи отговорността на
подс. Г. обстоятелства лошите му характеристични данни, обремененото му съдебно
минало, в частта от деяния, които не влияят на квалификацията на престъпленията,
проявената престъпна упоритост при извършване на деянията в периода 2012г. - 2013
г, обстоятелството, че грабежите са извършени в съучастие с други лица, както и
обстоятелството, че процесните деяния са извършени в изпитателния срок на
предходно осъждане. Пледира се на подс. Г. за извършеното от него деяние по чл.
195 ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК да му
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и осем
месеца при първоначален строг режим, а за извършеното от него деяние по чл. 198
ал.1, вр. с чл. 26 ал.1 от НК да му бъде
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет години и шест месеца,
изтърпяването на което да бъде осъществено в „Затвор” при първоначален строг
режим. Като смекчаващи отговорността на подс. С. обстоятелства се извежда
чистото му съдебно минало към момента на извършване на процесното деяние и
оказаното съдействие в хода на разследването. Като отегчаващо отговорността му
обстоятелство се сочи извършването на деянието в съучастие с останалите трима
подсъдими. Пледира на подс. С. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода”
в минимален размер от три години, което на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено с изпитателен срок от пет години. Като смекчаващи отговорността на
подс. Г. обстоятелства се сочат осъществяването на деянието в съучастие с
останалите подсъдими и престъпната упоритост при извършване на деянията.
Пледира се да се съобрази като смекчаващо отговорността на същия обстоятелство
чистото му съдебно минало към датата на извършване на процесните деяния.
Предлага се на подс. Г. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за
срок от три години и три месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален общ режим. Излага се становище, че не се установяват смекчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подс. И.. Като отегчаващи
отговорността на същия обстоятелства се сочат обремененото му съдебно минало,
извършването на престъплението в съучастие с останалите подсъдими, както и
проявената престъпна упоритост при осъществяването му. Предлага се на подс. И.
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години,
което да бъде изтърпяно в „Затвор” при първоначален строг режим. Пледира се
гражданските искове да бъдат уважени в размера , в който са предявени. Предлага
се веществените доказателства да бъдат върнати на лицата, които са ги предали.
Процесуалният представител на гражданския ищец „А.”ООД –
адв. С. пледира, че в хода на наказателното производство безспорно се
установява авторството на деянието, в пряка и причина връзка с което са
причинените на юридическото лице щети в общ размер от 247 лева, присъждането на
които се пледира, ведно с разноските направени от дружеството в хода на
производството.
Защитникът на подс. Г. – адв. Т. пледира, че в хода на
съдебното производство са събрани доказателства, от които се установява, че
подзащитният й е извършил деянията по повдигнатото му обвинение. Пледира на
същия да бъде наложено справедливо наказание в минимален размер.
Защитникът на подс. С. пледира, че в хода на съдебното
производство безспорно е установено , че подзащитният му е извършил деянието по
повдигнатото му обвинение. Пледира, като се съобрази, чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни на лицето, обстоятелството че е направил
самопризнания в хода на досъдебното производство, да му бъде определено
наказание при условията на чл. 55 от НК, като същото бъде отложено с подходящ
изпитателен срок. Относно предявения граждански иск по отношение на подсъдимия от
„А.”ООД се пледира същият да бъде уважен до раззмера на действително отнетото,
като се приспадне сумата от 70 лева, която е възстановена на служител на
юридическото лице – граждански ищец, след като е намерена в близост до
местопроизшествието от компетентните лица.
Защитникът на подс. Г. – адв. П. излага становище, че в
хода на съдебното производство не са събрани категорични доказателства за
виновността на подзащитния му. Твърди се, че видео-техническата и
лицево-идентификационна експертиза не е такова доказателство, доколкото същата не
установява категорична идентичност, а вероятна такава между фотоснимките на
подс. Г. и заснетото на записа лице, в т.ч. и по отношение на заснетите дрехи.
Позовава се на разпита на обв. С. в хода на досъдебното производство
/неприобщен в хода на съдебното такова чрез прочитането му/, като твърди, че в подс. С. не е изложил твърдения за участие на подс. Г. в грабежа, който той е осъществил
като съизвършител. От факта, че подс. Г. има предходни осъждание се извежда
заключението, че за извършване на процесните деяния по чл. 198 от НК не е
необходимо същият да бъде подбуждат респ. подпомаган, за да вземе решение и го
приведе в действие за осъществяването му. Излага се становище за недостоверност
на показанията на св. Т., предвид състоянието в което се е намирала към процесния
период, а именно под въздействие на наркотични вещества, както и с оглед
противоречията с показанията, които същата е дала в хода на досъдебното
производство, които се оценяват като съществени такива. Излага се становище, че
предложеното от представителя на прокуратурата наказание не кореспондира на
обстоятелството, че същият е с чисто съдебно минало, макар и реабилитиран и се
излага становище, че предлагането на наказание над минимума цели ефективното
изтърпяване на същото. В условията на алтернативност се иска на подсъдимия да
бъде наложено наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер, изтърпяването
на което да бъде отложено на основание чл. 66 от НК.
Защитникът на подс. И. – адв. Б. плидера, че в хода на
наказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения.
Твърди се, че И. е бил лишен от възможността да участва в наказателното
производство от първия етап, а именно при привличането му. Твърди, че той е
упълномощен в периода, когато И. е нямал качеството на обвиняем и по лични
причине е заминал в чужбина. Сочи се, че в качеството на защитник по делото е
поддържал единствено връзка с баща му, с когото впоследствие се оказва, че
подс. И. не е бил в добри отношения, съотв. не бил уведомен за хода на
производството. Твърди се, че отношенията с баща му се стоплят през лятото на 2016
г., когато подс. И. се завръща в България и разбира, че по отношение на него се
води накзателно производство и решава, че желае да се явява лично и да
осъществява правото си на защита, за което е подал надлежна молба до съда. Впоследствие
се твърди, че е бил задържан по друго дело е не е имал възможността да се
запознае с извършеното до момента. Твърди се, че не е запознат и до момента с
материалите по делото, поради което не е било възможно да упражни правото си на
защита ефективно, включително чрез депозиране на обяснения по делото. Като
второ процесуално нарушение се извежда твърдението, че обвинителния акт
необосновано е бил коригиран след връщането от ВРС по предходно образувано
наказателно дело от общ характер, доколкото поправката в същата досежно
деянието, чрез което е осъществено подбудителството по отношение на подс Г. не
почива на събрани по досъдебното производство доказателства.
Като следващо процесуално нарушение се сочи липсата на
формулиране в диспозитива на обвинителния
акт на конкретните действия, в които се е изразило склоняването на подс. Г. и
подс. С. да извършат процесните грабежи. Излага се твърдение, че във втората
подточка на обвинението не е посочена формата на съучастие, което е реализирал
подс. И..
Като процесуално нарушение се сочи визирането в
обвинителния акта на използване на пистолет, нож и сила, като по този начин
според защитника остава неясно дали се твърди, че пистолетът също е набавен от
подс. И..
Пледира се, че от събраните по делото доказателства не се
установява безспорно извършено от подс. И. престъпление описано в обвинителния
акт. Сочи се, че от видеотехническата и лицево-идентификаионната експертиза се
установява без съответна категоричност, че подс. И. е закупил шапка в магазин
„Пикадили”, което не установява участието му в извършеното престъпление.
Оспорват се показанията на св. М., депозирани в хода на досъдебното
производство, доколкото същите са прочетени без съгласието на страните, както и
с оглед на обсотятелството, че същият е заявил, че е депозирал посочените
показания „от страх”, че ще бъде приведена в изпълнение условната му присъда.
Оспорва се достоверността на показанията на св. П., като се твърди,у че същите
са в противоречие с фактическата обстановка, посочена в обвинителния акт и с
показанията на св. Г.. Излага твърдения, че в хода на съдебното производство не
е било установено безспорно дали в грабежите, за които е повдигнато обвинение
на подс. Г. е участвал самия той или св. Т.. С изложеното предположение за
възможно участие на св. Т. в престъпната дейност се обосновава недостоверния
характер на показанията на същата, вкл. по отношение на участието на подс. И. и
подс. Г. в деянията. Твърди се, че в показанията на същата са налице множество
противоречия, съотв. с оглед употребата на наркотични вещества към момента на
извършване на деянието, показанията й не могат да се характеризират с
необходимата степен на достоверност. С оглед събраните в хода на производството
доказателства досежно съществуващи във времето влошени отношения между подс. С.
и управителите на „Алесия”ООД се
оспорват изводите на ВРП относно мотивацията на същия и подс. Г. да извършат
отнемане именно от обекти, стопанисвани от въпросното юридическо лице. Пледира
се да се ценят изцяло като достоверни показанията на св. б. и св. Д.,
депозирани в хода на досъдебното производство. Пледира да се кредитират
обясненията на подс. Г., който в съдебно заседание е заявил, че подс. И. не то
е мотивирал да извърши процесните грабежи. С оглед на изложеното пледира подс. Г.
и подс. И. да бъдат оправдани изцяло.
В хода на съдебното производство подс. Г. се признава за
виновен в извършване на деянията по повдигнатите му обвинения. В последната си
дума пред съда, същият моли да му бъде наложено наказание към минималния
размер, за да има възможност да се социализира. Твърди, че всечки предходни
осъждания са за деяния, извършени като непълнолетен и исканото от прокуратурата
наказание е завишено.
В хода на съдебното производство подс. С. отказва да даде
обяснения и не прави самопризнания. В последната си дума пред съда същият
заявява, че се счита за виновен и съжалява за грешката си, като моли съда за по-лека
присъда.
В хода на съдебното производство подс. Г. не се признава
за виновен и дава обяснения по случая. Твърди, че няма общо с престъпленията,
за които му е възведено обвинението, както и с лицата, които са сочени като
негови съучастници. Иска постановяване на оправдателна присъда.
В хода на съдебното производство подс. И. не се признава
за виновен и дава обяснения по случая. В последната си дума пред съда същият
заявява, че се счита за невинен и моли за оправдателна присъда.
Съдът като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
Г.С.Г. по прякор „Леша" е
израснал в семейство с трудности в общуването, емоционални и поведенчески
проблеми и липса на заинтересованост от страна на родителите. От пубертета имал
отклонения в поведението като проявявал агресия. Регистриран е в ДПС с
хулиганска проява. Консултиран е с психолог с поставена диагноза „Разстройство
на вниманието”. Впоследствие е лекуван в детско психиатрично отделение с диагноза
„Несоциализирано разстройство на поведението”. Завършил е 10 клас в ПГ за
тектстил и моден дизайн в гр. в.. Същият се движи в среди на активен криминален
контингент.
По отношение на подс. Г. има
влезли в сила присъди, както следва:
-
с присъда по нохд № 4236/2010 г. по описа на ВРС ,
влязла в сила на 13.10.2010 г. за
престъпление по чл. 194 ал.1 вр. с чл. 63 ал.1 т.1 ат НК, извършено на
15.12.2009 г. му е наложено наказание „Пробация” в съвкупност от задължителните
пробационни мерки за срок от шест месеца;
-
с присъда по нохд
445/12 г. по описа на ВРС, влязла в сила на 10.05.2012 г. , за
престъпление по чл. 194 ал.1 вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, извършено на
24.05.2011 г. му е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за срок от осем месеца, изтърпяването на което на
основание чл. 69 от НК е отложено с изпитателен срок от три години;
-
с присъда по нохд № 239/2012 г. по описа на ВРС,
влязла в сила на 30.08.2012 г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 т.4 и т.7 ,
вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК , извършено в периода от 21.01.2011 г. до 22.01.2011 г. му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 69 ал.1 от НК е отложено с изпитателен
срок от три години;
-
с присъда по нохд № 493/2012 г. по описа на ВОС,
влязла в сила на 27.11.2012 г. за престъпление по чл. 195 ал.1 т.7 вр. с чл. 63
ал.1 т.3 от НК, извършено в периода 07/08.09.2011 г. и за престъпление по чл.
249 ал.1 вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 08.09.2011 г. на основание чл. 23 ал.1 от НК му е наложено
общо наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца,
изтърпяването на което на основание чл. 69 ал.1 НК е отложено с изпитателен
срок от две години и на основание чл. 23 ал.3 от Нк към същото е присъединено
наказанието „Обществено порицание”.
-
С присъда по нохд № 20/2013 г. по описа на Военен съд – в., влязла в сила на 23.04.2013
г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 пр.1 т.4 пр.1 и пр.2, т.5 и т.7 от НК след предварителен сговор с лицата И.Б.Б.
и Б.К.Г., извършено на 22.02.2012 г., му е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за срок от шест месеца , изтърпяването на което на основание чл. 66
ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години.
-
С определение по чнд № 22/2013 г., влязло в сила на
13.07.2013 г. на Варненски военен съд на
основание чл. 25 ал. 1 във вр. с чл. 23 ал.1 от НК са кумулирани наказанията по
нохд № 445/12 г. по описа на ВРС, нохд № 239/2012 г. по описа на ВРС , НОХД №
493/12 г. по описа на ВОС и по НОХД №
20/2013 г. по описа на Военен съд –в., като е определено общо наказание
„Лишаване от свобода” за срок от една година и четири месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три
години. На основание чл. 23, ал.2 от НК към така определеното общо наказание е
присъединенонаказанието „Обществено порицание”.
На 09.08.2012 г.
подс. Г. отново бил в компанията на криминално проявените си приятели, с
участието на които извършил едно от
гореизброените престъпни деяния, а
именно – св. И.Б. и св. Б.Г.. Около 23.30 ч. тримата пристигнали в кк „А.” с
л.а. БМВ с ДК№ В 1366 РН, собственост на св. Г.. След като паркирал автомобила в близост до
полицията, св. Г. придружаван от св. Б., тръгнал да се разхожда из комплекса.
През това време подс. Г. решил да отнеме вещи от стаи на хотел в курорта.
Около 00.30 ч. подс. Г. преминал покрай хотел „б.” в кк А. и забелязал,
че има отворени балконски врати на хотелски стаи. Една от тях била ст. 208, в
която били настанени св. М.П. и дъщерите й – св. В.Г. и Наталия Славикова. По
това време същите спели. Св. Г. била оставила дамската си чанта до леглото, съдържаща портмонето
й от плат, мобилен телефон и дамски принадлежности. В портмонето й се намирала
личната й карта, СУМПС, контролен талон към него, две дебитни карти, едната
издадена от „Пощенска банка”АД, а другата - от „Булбанк" АД и сумата от 50/
петдесет/ лв. на банкноти и монети. Чантата на св.К., била поставена на тоалетката
до телевизора. В нея тя държала слънчеви и диоптрични очила и портмоне от
естествена кожа, цвят бордо, в което се намирала сумата от 235лв./ двеста тридесет и пет/ лева. На стол в
стаята била закачена плажната чанта, в която св. К. и св. Г. държали плажни
кърпи и принадлежности. Подс. Г. се покатерил до балкона на стая 208, бутнал
комарника, с който бил покрит отвора на балконската врата и влязъл в стаята. Взел двете дамски чанти на
св. К. и Г., както и плажната чанта. Излязъл от помещението и преровил чантите,
като взел портмонето на св. К. и портмонето на св. Г. със съдържащите се в тях
вещи, след което хвърлил трите чанти
до разделителната линия на съседния балкон, който бил към стая № 212 и стая №
210. След това подс. Г. видял, че балконската врата и на съседната стая № 209 е отворена и решил
да влезе в посочената стая, за да отнеме вещи.
Прескочил на съседната тераса и влязъл в помещението. В стая № 209 бил настанен В.П.П.. В помещението се намирал портфейлът на
В.П. с дебитни карти, лична карта, СУМПС, и сумата от 20 лева, както и
неговият айпод, марка
„е." модел А 1288, на който имало надпис на английски език ,.With love to Vihren- Glennie and Peter". Подс. Г. взел от портфейла сумата от 20 лв. и
айпода след което заедно с отнетите вещи
се отдалечил от хотела.
Впоследствие подс. Г. намерил св. Б. и св. Б.Г. и им предложил да се връщат в гр. в.. Тримата
се насочили към паркирания автомобил, като по пътя им била извършена полицейска
проверка. Докато пътували с автомобила
за гр. в. подс. Г. извадил от джоба на
дрехата си айпода марка „е."и предложил на св. И.Б. да му го продаде. Св. Б. се съгласил да го купи и платил на
подс. Г. сумата от 40 лева.
На 10.08.12 г. били извършени два огледа на местопроизшествие - на стая
№ 209 в хотел „б." в к.к. „А."*** и на балкона на стая № 210 в същия
хотел, където били намерени трите чанти, отнети от стаята на св. Г. и св.К., от които липсвали портмонетата на
последните две със намиращите се в тях вещи.
На 16.08.12г. с протокол за доброволно предаване св. И.Б. предал айпода
марка .”е.". собственост на В.П.. С разписка от същата дата айподът бил
върнат на В.П..
Видно от назначената и извършена СОЕ от ВЛ Е.Х., общата стойност на
вещите, които на 10.08.2012г. подс. Г.
отнел от хотел „б." в к.к. „А.",
била 485 / четиристотин осемдесет и пет/ лева.
През мес. октомври 2013 г. подс. Г. употребявал наркотични вещества –
марихуана и екстази. През посочения период той се срещал с подс. Н.М.С., с прякора „Рибата", с подс. Г.А.Г.
и с подс. Д.И.И. с прякор „Испанеца". От края на месец октомври 2013г. подс.
Г. имал интимни отношения със св. С.Д.Т..
На 30.10.2013 г. вечерта подс. Г. и св. Т. отишли на рожден ден
в заведение „Наргиле хаус" в гр. в..
Докато се намирали в посоченото
заведение, подс. Г. се обадил по телефона на подс. Г. и го извикал в заведение
„Модера”, находящо се до ХЕИ. На 01.11.2013 г., около 00.30 ч. Г. и Т. отишли
до посоченото заведение с такси, което заплатил подс. Г.. Последният се намирал
в компанията на неустановено по делото лице от мъжки пол. Г. познавал подс. Г. и знаел, че може лесно да
го убеди да извърши грабеж, тъй като е податлив на чуждо влияние, особено след
употреба на наркотични вещества. За целта той започнал да убеждава Г. да извърши грабеж, като получените пари да
му предаде. Г. обяснил на подс. Г., че непознатият е негов близък, на когото му
е необходима сумата от 1000 лева и ако не я получи ще „влезе в затвора”. Започнал
да увещава подс. Г. да извърши обир на
магазин. Извадил пластмасов пистолет- играчка, показал го на подс. Г. и му казал,
че с него ще бъде извършен обира. За да
убеди подс. Г. да вземе решението му казал „Ти можеш!” и извикал неустановено
по делото лице, от което закупил наркотични вещества. Дал ги на св. Т. и подс. Г.,
които ги употребили. След това разяснил на подс. Г., че ще му купи маска, с
която да извърши обира от магазин „Пикадили 24” до Окръжна болница. За да убеди
Г. да се съгласи да извърши грабеж подс.
Г. му казал, че ако се наложи ще влезе с него. Обещал да му да си разделят
получените пари от грабежа. Докато подс. Г. слушал увещанията и разясненията на
Г., взел решение да извърши грабеж, като
част от отнетите пари да му предаде, а другата част да задържи за себе. Тримата
тръгнали към магазин „Пикадили 24”. В 3.55 ч. подс. Г. влязъл в магазина, взел
една зимна шапка в изпълнение на решението си да набави маска за подс. Г.. Пред магазина го чакали св. Т. и подс. Г.. С
помощта на запалка Г. направил в шапката отвори за очите и я предоставил на
подс. Г. заедно с пластмасовия пистолет, за да извърши с тях грабежа. За целта
подс. Г. бил набелязал магазин „а.”, находящ
се в гр. в.. ул. „г." № 12, стопанисван от „А.Г.Б." ООД. Магазинът бил
с управител св. Н.К. В същия имало монтирани охранителни камери. По същото
време, на смяна в магазина били св. К.К. на длъжност продавач-консултант и св. Я.П.Н. - приемчик в
него. След като разяснил на подс. Г. къде трябва да извърши грабежа , подс. Г.,
заедно със св. Т. отишли до площадка, находяща се в близост до пазар Чаталджа и
седнали на пейка, за да изчакат подс. Г..
В изпълнение на взетото вече решение, подс. Г. се насочил към магазин „а.”.
Преди да влезе в обекта, той поставил на главата си дадената му от подс. Г.Г. шапка,
преправена като маска. Подс. Г. бил облечен с черно
сако, червена риза и панталон от син дънков
плат. Когато влязъл в обекта Г. се насочил
към касата, където стояла св. К., а в близост до нея се намирала св. Н.. Подс. Г.
насочил към лицето на св. К.
предоставения му от Г. пистолет и казал:”Давай парите!". Тъй като процесната
вечер се празнувал „Хелоуин”, св. К. първоначално останала с впечатление, че
подс. Г. се шегува и е маскиран за празника, поради което не реагирала.
Подсъдимият обаче неколкократно повторил, че иска парите от касата с насочен
към лицето й пистолет, което уплашило св. К., тя отворила чекмеджето на касата и му дала сумата
от 121 лева, която се намирала вътре. Г.
взел парите с едната си ръка, а с другата продължавал да държи пистолета,
насочен към св. К. като поискал още
пари. След като К. му отговорила, че няма други пари в касата, подс. Г.
натискал спусъка на пистолета и от него
излетяла пластмасова капса. След това
напуснал магазина и отишъл на площадката, където го чакали св. Т. и подс. Г..
Върнал предоставената му от Г. шапка и му предал взетата от магазина сума. Част
от парите Г. предоставил на подс. Г., след което се разделил с него и св. Т..
По-късно подс. Г., придружаван от св. Т. отишъл до
вилата на баба си н. Г. ***, където се преоблякъл.
В хода на досъдебното производство, с протоколи за
доброволно предаване от 08.11.2013 г. н. Г. е предала, дрехите, с които подс. Г.
е бил облечен в деня на грабежа.
На 02.11.13 г. в гр. в. подс. Д.И.И. посетил Спешния
център на МБАЛ „Света Анна- в."АД, където постъпил в 23.15ч. с оплакване
за получени травми след нанесен му побой. В 00.05 ч. на 03.11.2016 г. той
напуснал болничното заведение. Малко
по-късно, в 00.10 ч. на същата дата, той посетил сградата на 02 РУП- гр. в., за
да подаде сигнал за нанесен му побой, където останал до 01.00ч.. След това
подс. И. се срещнал с под. Г.. Г. се качил в управлявания от подс. И. л.а. „БМВ
318” с per. №
*** подс. Г.. Междувременно подс. Г. позвънил на телефонния номер св. Т. с искане
да се чуе с подс. Г. и след проведен разговор със същия се уговорил с него да се срещнат. Междувременно св. Т. и подс. Г.,
заедно с подс. С. се намирали в близост до кооперативния пазар. Подс. Г. и
подс. И. взели тримата с управлявания от И. автомобил и им предложили да се
разходят с колата. В автомобила подс.
Игиков и подс. Г. предоставили на св. Т. и другите двама подсъдими наркотични
вещества екстази и марихуана, които последните употребили. Докато обикаляли из
улиците на града, подс. Г. и подс. И. започнали да убеждават Г. и С. да извършат грабеж от някой търговски
обект като предложили да си разделят парите, които ще бъдат получени от обира. И.
напомнил на подс. Г., че му дължи пари, които не му е върнал. И. и Г. уверили С.
и Г., че за извършване на грабежа ще им бъдат осигурени необходимите средства,
а именно - маски, както и оръжие, за да
бъдат заплашени с последното обслужващите съответния търговски обект лица. За
целта подс. И. предоставил на подс. С. нож, находящ се в автомобила му. Заявил,
че ножът му е много ценен и държи да му бъде върнат. След това отишли до магазин „Пикадили 24”.
Около 02.00 ч. на 03.11.2013 г. подс. И. и подс. Г. влезли в магазина и
закупили една шапка. Впоследствие Г. направил
със запалка отвори за очите на
същата и я предоставил на С.. На подс. Г. той предоставил друга шапка,
пригодена за маска с отвор за очите. На подс. Г. подс. И. предоставил и найлонова торба, за да прибере
в нея парите, които трябвало да отнеме. Под въздействието на разясненията и
увещанията на подс. Г. и подс И. и обещанието, че ще им се предоставят
необходимите средства, подс.С. и подс. Г.
се съгласили да извършат грабеж в някой денонощен търговски обект с използване
на заплашване чрез ножа, който им бил предоставен от И.. Започнали да обсъждат
в кой магазин да бъде извършен обира. Подс. С. предложил да
го осъществят в търговски обект, стопанисван от „А.”ООД, находящ се в близост
до Районен съд –в., в който същият бил бивш служител. Заявил, от друга страна, че има неиздължена заплата от бившия си
работодател, поради което обектът е подходящ за обир. Насочили се към мястото,
но тъй като забелязали доста преминаващи полицейски коли, обикаляли дълго време
с управлявания от подс. И. автомобил, преди да пристъпят към действие. След това
подс. Г. и подс. С. слезли от колата на И. и тръгнали към набелязания магазин,
но поради присъствието на случайни минувачи в района , се уплашили и се върнали. Качили се
в л.а. БМВ, след което подс. Г. ги упрекнал, че са се отказали и предложил да пробват в
друг магазин. Подс. Г. и подс. И. напомнили настоятелно на подс. Г., че им
дължи пари, които трябва да им върне чрез предстоящия обир. Казали му: „Ти
знаеш ли нас колко ни вкара в батаци?”. Подс. С. *** се намира друг обект, стопанисван
от „А.”ООД и решили обирът да бъде
извършен там. Тръгнали с управлявания от И. автомобил в тази посока и паркирали в близост до същия. Подс. Г. и подс.
С. слезли от автомобила, като Г. взел със себе си предоставената му маска от Г.
и ръкавиците си, а подс. С. – маската и ножа, предоставени му от Г. и И.. За да
наберат кураж да влязат в обекта, Г. и С. седнали на пейка пред магазина. Подс. Г. казал
на св. Т. да слязат от автомобила и да ги наблюдават, защото им „нямал доверие”,
че ще изпълнят замисленото, след което двамата последвали подсъдимите. Впоследствие Г. сложил маската на главата си
и ръкавиците на ръцете си. Последният бил облечен с черно яке с качулка, която
също поставил на главата си върху маската, бил с тъмносин панталон и черни
обувки с бял връх. Подс. С. също поставил маската на главата си, като носел
черно яке с качулка, която поставил на главата си върху маската и бил облечен
със светлосини дънки и бели обувки. На лявата си ръка носел часовник с метална
сребриста на цвят верижка „Q&Q”. Около 04.00ч. на 03.11.2013г. подсъдимите
пристъпили към изпълнение на замисъла за извършване на грабеж от магазина за
хранителни стоки и цигари. Първи влязъл
в обекта подс. С., като държал в ръката си предоставения му от И. нож. Той се
насочил към продавач-консултанта св. Д.Д.,
която стояла на стол зад касата и говорела по мобилния си телефон и приближил
ножа до гърлото й. Веднага след него в
магазина влязъл подс. Г. , отишъл зад касата и попитал св. Д. как се отваря
същата. Уплашена, св. Д. отговорила, че касата се отваря с натискане на бутона
„Тотал”. Подс. Г. натиснал посочения бутон, отворил касата и взел от същата
сумата от 214 лева. След това двамата подсъдими взели общо 4 бр. кутии цигари „Карелия Слим" и кутии цигари „Парламент" от стелаж в
близост до касата, излезли бързо от магазина заедно с взетите вещи и побягнали
към мястото, където била паркирана колата на подс. И.. Докато бягали към
автомобила, подс. Г. изпуснал част от парите, а именно седем банкноти по 10 / десет/ лева, банкноти
по 2 /два/ лева и банкноти по
5/ пет/ лева, които били в размер на 120лв./ сто и двадесет лева/. Впоследствие
подс. Г. и подс. С. се качили в автовмобила на И., в който междувременно успял
да се качи и Г., и се отдалечили от
местопроизшествието. В този момент св. Т. била извън колата и останала в
близост до магазина. В автомобила подс. Г. предал на И. и Г. остатъка от
отнетата сума, а именно сумата от 94 лева. И. се подразнил, че сумата е малка и
позвънил на св. Т. с искане да провери дали част от отнетите банкноти не са
паднали в близост до магазина, като казал, че парите „не са достатъчни” и
вероятно Г. е изпуснал част от тях. Междувременно св. Д. натиснала паник-бутона,
след което излязла пред магазина и намерила общо 50 лева от банкнотите по 2
лева и по 5 лева, които по- рано подс. Г. изпуснал. По същото време пред
магазина на ул. „***" № 41 в гр. в. пристигнали полицейски служители и
разследващ полицай по сигнала за грабеж в търговския обект, като последният
извършил оглед на местопроизшествие, при който намерил и иззел 7 банкноти по 10
лева номинал със серийни номера БА9568033. БВ5178080. ЮБ 9557896. БД 8104838,
БК2391713, ББ 5014274, БИ 9106511, които били подс Г. изпуснал докато бяга от
местопроизшествието. На същата дата гореописаните
банкноти били върнати на св. Иванова срещу разписка
В изпълнение на искането на И. да намери част от
падналите пари, Т. обиколила района, но не намерила изпуснатите банкноти, а само
две кутии цигари - една „Парламент” и една „Карелия слимс," които
подсъдимите Г. и С. също изпуснали докато бягали от местопроизшествието.
Впоследствие подс. И. отново се обадил
по телефона на св. Т., като й казал, че я чака заедно с останалите подсъдими
зад сградата на Община - в..
Малко по-късно св. Т. се срещнала с четиримата подсъдими зад сградата
на Община-в.. След това тя, и подсъдимите С. и Г. ***, а Грабедов и И. – в
друга посока. Тъй като подс. С. бил
разочарован, че не е получил нищо от взетите от обира пари, тръгнал да се
прибира. Малко по-късно подс. Г. провел разговор по мобилния телефон с подс. Г.. На
последния обяснил, че парите от грабежа не са достатъчно, за да му се издължи, поради което ,
за да му върне заема е необходимо да
направи нов обир на магазин и този път да отнеме по-голяма сума пари. За целта
подс. И. указал на Г. къде да се срещнат. Впоследствие св. Т. и Г. се срещнали отново с И. и Г. . С И.
била и неговата приятелка и петимата отишли заедно да хапнат в заведение „Sky food”. Подс. И. и подс. Г. заплатили цялата сметката за извършената в
заведението консумация от петимата с паричината сума, която била отнета от
магазина на ул. ***. Част от остатъка, подс. И. предоставил на приятелката си.
След това всички се качили в колата на подс. И. и потеглили към площад
„Лаврентиий”, където се намирал магазин за хранителни стоки, който подс. Г.
набелязал за следващия грабеж. Докато пътували натам, подс. И. и подс. Г.
отново започнали да убеждават Г. да извърши грабеж в посочения магазин. Казали
му, че им трябват спешно пари, че са похарчили много средства за бензин, за да
обикалят града, както и за закупуване на наркотичните вещества и цигарите,
които са предоставяли на него и св. Т..
Казали му „Виж се ти кой си!Ти можеш!”. Заявили му, че отново ще му дадат
маската и ножа на И., с който да се извърши заплашване на продавачката в
обекта. И. и Г. обещали на Г. да му дадат част от отнетата от магазина сума.
Подс. Г. се съгласил да извърши грабежа с уговорката, че част от отнетите пари
ще останат за него. След това И. отново
предоставил на подс. Г. ножа, с който трябвало да бъде извършен грабежа, а Г.
му дал една от шапките, пригодена като маска от предходния грабеж. След това
подс. И. паркирал автомобила си близо до площад „л.”, а подс. Г. слязъл от
колата, като се насочил към набелязания предварително търговски обект. Подс. Г.
бил облечен със същите дрехи, с които бил облечен и при грабежа на ул. „***"
№ 41, като носел в себе си ножа на И. и шапката, пригодена като маска, която му
дал Г.. Магазинът, към който подс. Г.
тръгнал и който бил набелязан от подсъдимите за извършване на обира, се намирал
в гр. в., площад „л." № 9, собственост па „К.к.Б." ООД
с управител св. А.М.М.. По същото време в търговския обект на смяна като продавач-консултант работела св. П.К. х.. На 03.11.13 г. в 04.43ч. подс. Г.
влязъл в посочения магазин и веднага се
насочил към св. П. х., която била зад плот, върху който била поставена касата
на магазина. Подс. Г. прескочил плота, застанал зад касата до св. х. и насочил
към нея ножа, след което й казал „Ръцете
горе, мършо! Отвори касата и дай парите!” След това св. Г., продължавайки да държи ножа, насочен срещу
св. х., я избутал към касата и я подканил да я отвори. Св. х. се уплашила от
насочения срещу нея нож, отключила касата с предназначен за целта ключ,
отворила я, след което подс. Г. взел от касата сумата от 830лв. /осемстотин и тридесет лева/
и заедно с взетите пари излязъл от магазина. След това св.х. натиснала
паник-бутона.
След като напуснал магазина, подс. Г. се отправил към паркирания в
близост л.а. „БМВ”, управляван от подс. И. , където го чакали последния, подс. Г.
и св. Т.. Г. предал на И. и Г. отнетата сума, от която последните му предоставили
210 лева. Останалите пари Г. и И. оставили
за себе си. След това Г. и И. се разделили със св. Т. и Г.. Около 05.00 ч.
подс. Г. се обадил по телефона на лице от своя приятелски кръг – св. Н.Н. и го
помолил да му даде яке и обувки. След около половин час св. Т. и подс. Г. се
срещнали със св. Н. в близост до квартирата на последния, находяща се в гр. в.,
ул. „Осми март" № 3. Н. предоставил на подс. Г. работно яке с надпис
„Солвей Соди”, а подс. Г. му предал своето яке с молба да го съхранява у тях и
обяснение, че по-късно ще си го прибере. Н. нямал възможност да предостави на Г. обувки и не му дал такива.
Тримата изпушили по цигара, подс. Г. черпил Н. с кола и му дал кутия цигари
„Карелия”, след което се разделили. След това подс. Г. и св. Т. отишли с такси
до хотел „Паралакс” в гр. в. и се настанили в хотелска стая в същия.
Ha
06.11.13г.,в ранните часове на нощта, св. Т. и подс. Г. се намирали в
квартирата на техен познат – св. К.М., находяща се в близост до сп. Чаталджа” в
гр. в.. След като М. и подс. Г. се скарали , последният излязъл от дома на
приятеля си. Около 05.00ч. в гр. в., по
бул. „Осми приморски полк" в посока центъра на града вървяла св. Н.Ф.Х., Същата работела като
хигиенист в „Икономически университет”- гр. в. и отивала на работа. В ръката си
носела дамска черна кожена чанта, в която държала мобилен телефон ”Нокиа",
портмоне е надпис „Цептер", в което са намирали следните вещи: сумата от три лева, визитник с поставени в
него 15 бр. визитки, куб с размери 9x10 см. от самозалепващи се листчета, 30 бр. различни химикали, фишове за заплата, бележка
за кредит, снимки, червило „Голдън роуз", четка за коса ”Ейвън".
сгъваем гребен с огледалце, калъф за документи, в който съхранявала лична
карта, издадена на нейно име, дебитна и кредитна карта, издадени от
банка„ДСК" АД. По същото време подс. Г. вървял зад св. Х. и решил да
отнеме дамската й чанта чрез използване на сила. В близост до № 122 на бул „Осми приморски
полк” той се приближил до св. Х. откъм гърба й
и я ударил по тила, вследствие на което Х. паднала на земята. Тогава Г.
се опитал да издърпа дамската й чанта със сила, но не успял, след което също
паднал на земята. Веднага след това се изправил и със сила успял да издърпа
чантата на жената, след което побягнал. В
това време случаен минувач извикал към него: „Ей,момче накъде бягаш?”, но
същият успял да се скрие в междублоковото пространство в посока „Спортна зала”.
След това отишъл в квартирата на св. М. и показал на него и св. Т. отнетата
чанта. Заедно със св. Т. прегледали съдържанието й. Впоследствие чантата била
изхвърлена.
На 07.11.13г. св. Н.Н. предал с протокол за доброволно предаване якето
и качулката, които подс. Г. му предоставил на 03.11.13. около 05.30 ч.
На 08.11.13г. подс. Н.С. предал е протокол за доброволно предаване 1
чифт високи бели маратонки с надпис „VE/ICE", 1 бр. сини дънки с надпис ..Jack Jones'" . 1 бр. черно яке с качулка и
надпис WWW GEO- STORY.COM. 1 бр. ръчен мъжки часовник от
сив метал със сива метална верижка, на чийто циферблат и закопчалка има надпис “Q&Q".
Видно от заключението на съдебно оценителната експертиза / том II, л.
136 от ДП/ стойността на отнетите вещи в кк „А.” е както следва: пазарната стойност на Айпод
марка „е.”- 8 GB модел А 1288, SN1B928MV201 отнет от владението на В.П.П. *** към датата на
извършване на престъплението 10.08.2012г. е 130 лв.; пазарната стойност на
дамски портфейл от естествена кожа, отнет от владението на М.П.К. ***, към
датата на извършване на престъплението 10.08.12г. е 38 лв. азарната стойност на дамски портфейл,
изработен от плат, отнет от владението на В.Н. ***, към датата на извършване на
престъплението 10.08.2012г. е 12 лв.
Съгласно заключението на съдебно оценителната експертиза / том III.
л. 73 от ДП/ вещите, отнети от грабежа на св. Д.Н.Д. са на стойност както
следва: 4 бр. кутии цигари „Карелия слим", на обща стойност 17.20лв.; -3
бр. кутии цигари
„Парламент" на обща стойност 16,50лв.; - пари в размер на 214 лв; общата
стойност на вещите, отнети при грабежа от владението на св. Д., е 247.70лв; отнетата парична сума от владението на П.К. х. е в размер на 830 лв; отнетата парична
сума от владението на св. К.К.К. е в
размер на 121,00лв; отнетите вещи от владението на св. Х. са на обща стойност 83.09лв.
Общата стойност на всички вещи, отнети при грабежа на св. Д.Д., на св. П.К.
х., на св. К.К.К. и на св. Н.Х. е 1281, 79лв.
Видно от заключението на съдебно-психиатричната експертиза на подс. Г.
същият страда от несоциализирано разстройство на поведението с начало в
пубертета, което след навършване на пубертета отговаря на критериите на
личностово разстройство, което не представлява психическо разстройство в тесния
смисъл на думата-психоза.
Към момента на извършване на деянието на 1/2.11.13г. той е бил в
състояние на обикновено алкохолно опиване. Няма данни за амнестичен вариант на
обикновено алкохолно опиване или патологично алкохолно опиване. Тъй като не е
бил в краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието" и не е
страдал от тежко слабоумие, към момента на извършване на деянието на 1/2.11.1
Зг. и на 2/3.11.13г. подс. Г. е бил в състояние да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Физическото и
психическото състояние дава възможност на подс. Г. правилно да възприема фактите,
имащи значение за делото, и да дава обяснения показания за тях. Той може да
участва пълноценно в наказателното производство.
От заключението на съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на
подс. Г. се потвърждава заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на
същия.
Съгласно заключението на съдебнопсихиатричната експертиза на св. Т., същата не страда от психично
заболяване и зависимост към психоактивни вещества. При нея е налице вредна
употреба на амфетамини и марихуана. Не са налице данни, че към периода 01- 06.11.13г.
св. Т. е била в усложнена с психотични изживявания абстиненция или тежка
интоксикация с кома и затруднения в дишането / в случай, че е употребявала и
други наркотични вещества самостоятелно или комбинирано/. Липсват сведения за
наличието на психотични изживявания през този период от време, както и за болестно
мотивирано поведение. Същото се отнася за периода 01-06.11.13 г. до настоящия
момент. Психичното състояние на св. Т. й позволява да възприема фактите, имащи
значение за делото и да дава годни свидетелски показания. Тя може да участва
пълноценно в наказателното производство.
Съгласно заключението на видео-техническата и лицево- идентификационна
експертиза от извършения преглед на предоставените за изследване записи се
установява следното:
1.1.
1 бр. CD-R
„Verbatum", съдържащ 1 бр. папка с надпис „Пикадили Център", 1 бр. папка с
надпис „01.11.13 г., съдържаща 3 бр. фотоснимки и 4 бр. видеофайла и 1 бр.
папка с надпис „03.11.13" съдържаща 5 бр.видеофайла със записи от
охранителните камери, разположени в магазин ..Пикадили- Център", предаден
като ВД по ДП №2800/13 г. по описа на 01 РУП гр. в..
1.2.
1 бр. CD-R „Officel
Superstore", съдържащ 1 бр. папка с надпис „anji krajba 1.11.13". съдържаща 4 бр. Видеофайла съсзаписи от
охранителните камери, разположени в магазин „а.", находящ се в гр. в.. ул.
..г." № 12. предадени като ВД по ДП № 2800/201 Зг. по описа на Първо РУП
гр. в.,
1.3.
1 бр. DVD-R- „Verbatum" с ръкописно изписан черен надпис „ДП 2800 23.11.13г., съдържащ 4 бр. видеофайла записани от
охранителните камери разположени в магазин „***", находящ се в гр. в.. ул.
„***" № 41, 1 бр. папка с надпис
„20131104153551", 1 бр. файл с надпис „h264codec" и 1бр. папка с надпис „VideoPlay"
- 1 бр. DVD-R „Verbatum" с ръкописно изписан черен надпис „магазин за цигари и
алкохол ул.” *** 41", съдържащ 1 бр.папка с надпис „ALESIMAOBIR", съдържаща 18 бр. видеофайла записани от охранителните
камери разположени в магазин „***" находящ се в гр. в., ул. „***" №
41, 1 бр. файл с надпис „h264codec", 1 бр. папка с надпис
„20131104153551" и 1 бр. папка с надпис ..VideoPlay" предаден като ВД по ДП №2800/1 Зг. по описа на Първо РУП гр. в..
1.4.
1 бр. DVD-R-
„Verbatum" с ръкописно изписан черен надпис „ДП 2801 03.11.13г. съдържащ 2 бр. Видеофайла,
записани от охранителните камери разположени в магазин „Крам Комерс",
находящ се в гр. в.. пл. „л." № 9, предадени като ВД по ДП№ 2800/201 Зг. по описа
на Първо РУП гр. в., по които не се
установиха следи от манипулация/ намеса върху записаната информация.
1.5.
След извършения преглед на видеофайловете съдържащи се
в 1 бр. CD-R-.”Vеrbatum" от „Пикадили Център" се експортираха снимкови
кадри и се подредиха в хронологичен ред.
От извършеното лицево- идентификационно изследване се
установи:
2.1 Сравнителен анализ на /лице 3/
от извлечените снимкови кадри от 01.11.2013 г. и снимките на К. Веселинов Г. с
ЕГН: **********. предоставени като сравнителен материал, позволява да се
направи извод, че на горепосочените фотокопия, е заснето едно и също лице
посочено като К. Веселинов Г. ЕГН **********.
2.2 Сравнителен анализ на /лице 1/
от извлечените снимкови кадри от 01.11.2013 г. и снимките на Г.А.Г. ЕЕН **********.
предоставени като сравнителен материал, позволява да се направи извод, че на
горепосочените фотокопия, вероятно е заснето едно и също лице, посочено като Г.А.Г.
ЕГН **********.
2.3 Сравнителен анализ на /лице 21 от извлечените снимкови кадри
от 03.11.2013г. и снимките на Д.И.И. ЕГН **********, предоставени като
сравнителен материал, позволява да се направи извод, че на горепосочените
фотокопия, най- вероятно е заснето едно и също лице посочено като Д.И.И. ЕГН **********.
2.4. След извършения задълбочен преглед на
видеофайловете записани на 01.11.2013г. и 03.11.2013г. и направената оценка на
фотокопията се констатира, че тяхното качество не позволява отграничаване на
достатъчно частни и някой от общите признаци, характеризиращи заснетите лица описани
като /лице 2/от видеофайл от 01.11.2013г. и /лице 1/ от видеофайл от 03.11.201
Зг. В случая поради недостатъчна информация тези фотокопия не са годни за
извършване на лицево- идентификационно изследване.
3. След извършения преглед на видеофайловете съдържащи
се в /т.4/ №2. № 3 и № 4 дискове се експортираха снимкови кадри и се подредиха
в хронологичен ред. 4.От извършеното сравнително изследване между дрехите
предоставени като сравнителен материал и дрехите, с които са заснети лицата,
записани в описаните дискове в /т.4/ №2, № 3 и № 4, позволява да се направи
извод, че на горепосочените фотокопия, вероятно са зас нети едни и същи дрехи.
В хода на съдебното производство е назначена и извършена комплексна
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на св. К.М., в заключението, по която вещите лица
сочат, че няма основание да се обсъжда при лицето синдром на зависимост.
Освидетелствания , както към момента на процесния период, така и към настоящия
момент е в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ръководи действията си.
Подс. Г.С.Г.
е роден на *** ***, българско
гражданство, с основно образование, неженен, осъждан, безработен, ЕГН **********.
Подс. Н.М.С. - роден на ***г***, българско гражданство, неженен,
неосъждан, безработен, ЕГН **********.
Подс. Г.А.Г. - роден на ***г***, aп.1, българско гражданство, със средно образование,
неженен, безработен, ЕГН **********;
Същият е осъждан, както следва:
-
с определение за одобряване на споразумение по нохд №
775/2006 г. по описа на ВРС, влязло в сила на 22.03.2006 г. за престъпление по
чл. 131 ал.1 т.12 , вр. с чл. 63 ал.1 т.4 от НК, извършено на 30.06.2005
г. му е наложено наказание „Обществено
порицание”; наказанието е изпълнено на 16.05.2012 г. Реабилитиран е на
основание чл. 88а ал.4, вр. ал.1 от НК за същото, считано от 17.11.2009 г.
-
с присъда по нохд № 4651/2005 г. влязла в сила на
25.10.2006 г., за престъпление по чл. 197 т.3 , вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК му
е наложено наказание „Пробация” в съвкупност от задължителните пробационни
мерки за срок от една година и безвъзмезден труд в полза на обществото в
раззмер на 100 часа годишно в продължение на една календарна година. Пробацията
е изтърпяна на 17.11.2007 г. Реабилитиран на основание чл. 88 а ал.4 вр. ал.1
от НК, считано от 7.11.2009 г.
-
с определение по нохд № 1282/2007 г. по описа на
РС-Велико Търново, влязло в сила на 14.08.2007 г., за престъпление по чл. 354а
ал.5, вр. с чл. 63 ал.1 т.3 от НК, извършено на 31.03.2007 г. му е наложено наказание „Обществено
порицание” , изтърпяно на 05.09.2007 г. Реабилитиран за същото на основание чл.
88 ал.4, вр. с ал.1 от НК, считано от 17.11.2009 г.
-
с присъда по нохд № 1608/2012 г. по описа на РС – в.,
влязла в сила на 11.07.2012 г. за престъпление по чл. 343в ал.2 от НК е
освободен от наказателна отговорност на основание чл. 78а от НК и му е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 1000 лева.
-
С определение за одобряване на споразумение по нохд №
5335/2013 г. , влязло в сила на 10.04.2014 г., за престъпление по чл. 194 ал.1
от НК, извършено на 26.08.2013 г. му е наложено наказание „Лишаване от свобода”
за срок от една година, изтърпяването на което на основание чл. 66 от НК е
отложено с изпитателен срок от три години;
Подс. Д.И.И.
- роден на ***г***, българско гражданство, неженен, безработен, ЕГН **********;
Подсъдимият
е осъждан, както следва
- с
присъда по нохд № 70/11 г. по описа на ОС$в., влязла в сила на 11.03.2011 г.,
за престъпление по чл. 198 ал.1, вр. с чл. 20 ал.2 от НК, извършено на 03.08.2010 г. му е
наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изтърпяването на
което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години;
- с
определение по нохд № 159/2012 г. по описа на РС-в., влязла в сила на
20.02.2012 г., за престъпление по чл. 195 ал.1 т.4 , вр. с чл. 20 ал.2 от НК му
е наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от пет месеца, изтърпяването
на което на основание чл. 66 от НК е отложено с изпитателен срок от три години;
Горепосочената фактическа
обстановка, такава каквато е очертана и в обстоятелствената част на
обвинителния акт на ВРП се установява и потвърждава от събраните в хода на
съдебното производство гласни и писмени
доказателства, кредитирани от съда , а именно:
1/ по отношение на повдигнатото
обвинение срещу подс. Г. за извършено от същия престъпление по чл. 195 ал. 1 т.
4, пр. 1 и пр. 3 и т. 7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК
За формиране на правните и фактическите си
изводи досежно осъществените деяния, подведени под цитирания престъпен състав,
съдът кредитира изцяло обясненията на подс. Г., с които същият прави пълни
самопризнания относно посочените в обвинителния акт факти, показанията на св. Гладачева от съдебното
производство, показанията на св. К., депозирани в хода на съдебното и
досъдебното производство, последните приобщени чрез прочитането им, от
показанията на св. И.Б., депозирани в хода на съдебното и досъдебното
производство, последните приобщени чрез прочитането им, от показанията на св. Б.Г., депозирани в хода на съдебното и
досъдебното производство, последните приобщени чрез прочитането им. В частта на
констатираните противоречия между показанията на св. Б.Г. и св. Б. от съдебното
и досъдебното производство, съдът кредитира изложените от тях възприятия в хода
на разследването, като взе предвид, че същите са изложени в по-кратък срок след
деянието, съответно кореспондират на останалия събран по делото доказателствен
материал. Обосноваността на обвинението в тази му част се установява и от
събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства и съдебни
експертизи, а именно – съдебнопсихиатричнао експертиза по отношение на подс. Г.,
комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на същия ,
съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото лице Е.Х.,
свидетелството за съдимост на подс. Г. и характеристичните данни на
същия, протокол за оглед на местопроизшествие от 10.08.12 г. в хотел „б.”, кк „А.”,
ст. 209, протокол за оглед на местопроизшествие от 10.08.2012 г. на ст. 210 в
х-л „б., протокол за доброволно предаване от 16.08.2012 г. от св. И.Б. на айпод
е. 8 GB, разписка за връщане на айпода на пострадалия В.П..
Цитираните
доказателства са непротиворечиви и взаимнодопълващи се и установяват в своята
съвкупност безспорно фактическата обстановка, описана в обивинителния акт
досежно извършените деяния от подс. Г. на територията на кк А., както по
отношение на времето и мястото на осъществяването им, така и по отношение на
пострадалите лица, вида и стойността на отнетите вещи и начина на извършване на
деянията, включени в съвкупността на продължаваното престъпление. Фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието по посочения пункт на
обвинението не се оспорва и от подсъдимия и неговия защитник.
Поради
изложените съображения и въз основа на анализа на събраните доказателстава и
установената фактическа обстановка, съдът прие от правна страна, че подс. Г. е
осъществил обективните и субективни признаци на престъпление по чл. 195 ал. 1
т. 4 и т. 7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26
ал.1 от НК, като на 10.08.2012 г. в к.к. А.,*** и № 208 на хотел "б.”, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на специален начин - катерене по
балкон на хотела, отнел чужди движими вещи, както следва:
- от ст.
№ 208 - дамски портфейл на стойност 38 /тридесет и осем/ лева и сумата от 235
лв. /двеста седемдесет и три лв./ от владението на М.П.К. и дамски портфейл на
стойност 12 /дванадесет/ лв., сумата от 50 лв. /от владението на В.Н. м., без
тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на обща
стойност 335 /триста тридесет и пет/ лв.;
- от ст. № 209 - айпод марка "е." модел"А1288" на
стойност 130 лв. /сто и тридесет/, сумата от 20 лв. всичко на обща стойност 150
лв. /сто петдесет лв./ от владението на В.П.П. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
Като всички вещи на обща стойност 485 лв. /четиристотин осемдесет и пет
лв./, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно.
За
квалификацията на деянието по чл. 195 ал1 т. 4 от НК бе съобразено обстоятелството,
че за извършване на отнемането е използван специален начин, доколкото подс. Г.
е проявил особена ловкост, а именно катерене, което е предпоставка за достигане
хотелските стаи на втория етаж на сградата, от които е извършено отнемането.
Съставомерността
на деянието по чл. 195 ал.1 т.7 от НК се определя от обстоятелството, че
процесното деяние е извършено повторно и не представлява маловажен случай. Това
е така, доколкото подс. Г. е извършил престъплението по настоящото дело след
като е бил осъждан с влязла в сила присъда за престъпления от същия вид, от
изтърпяването на наказанието за които не е изтекъл 5 годишен срок. При
квалификацията на деянието като повторно извършено са съобразени влезлите в
сила по отношение на подсъдимия присъди по нохд № 445/12 г. по
описа на ВРС, нохд № 239/2012 г. по описа на ВРС , НОХД № 493/12 г. по описа на
ВОС и по НОХД № 20/2013 г. по описа на
Военен съд –в.. За формиране на извода, че деянието не представлява маловажен
случай, съдът взе предвид, че не се констатират в случая смекмаващи
обстоятелства, които да формират извода, че престъплението представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случая на престъпление
от съответния вид, както с оглед броя на деянията, включени в състава на
продължаваното престъпление, начина на извършването им – при наличие на
квалифициращи обстоятелства, вечер, както и с оглед обществената опасност на
личността на подс. Г., който е нееднократно осъждан и осъществил процесното
престъпление в рамките на определ му от съда изпитателен срок по друго
осъждане.
От обективна
страна изпълнителното деяние на чл. 194, ал.1 от НК е осъществено от подсъдимия
Г., доколкото същият е отнел чужди движими вещи , като е прекъснал фактическата
власт върху същите на досегашния им владелец и е установил своя такава, без
съгласието и знанието на техните собственици респ. на лицата владеещи вещта.
Квалификацията на извършеното от подс. Геортгиев
по чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че е извършил две деяния, които
осъществяват състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, като при това последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото.
Престъплението
е довършено, тъй като е настъпил вредоносният резултат.
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността на подс. Г. обстоятелства направените от лицето пълни
самопризнания, оказаното съдействие в хода на разследването и младата му
възраст. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е съобразена присъдата,
която не е взета предвид при квалифициране на деянието като повторно извършено,
както и броя на квалифициращите признаци на продължаваното престъпление. Поради
изложеното, съдът прие, че деянието е извършено при известен превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което наказание между
минималния и средния размер би било справедливо и би постигнало целите,
предвидени в нормата на чл. 36 от НК. С оглед на горното, съдът наложи на подс.
Г. наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години.
На
основание чл. 60 и 61 от ЗИНЗС
и като взе предвид, че лицето е „рецидивист” по смисъла на цитирания закон,
съдът определи наказанието да бъде изтърпяно в „Затвор” при първоначален
СТРОГ РЕЖИМ.
2/ По отношение на повдигнатото
на подс. Г. обвинение за престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл. 26 ал.1 от НК,
досежно извършено деяние на 06.11.2013 г. включено в съвкупността на
продължаваното престъпление
В
хода на съдебното производство въз основа на събраните гласни и писмени
доказателства безспорно бе установено, че подс. Г. е извършил престъпното
отнемане на 6.11.2013 г. на посочените в обвинителния акт вещи от владението на
Н.Х., чрез използване на сила, изразяваща се в издърпване на дамската й чанта. За
формиране на изводите си по посочения пункт на обвинението, съдът съобрази
направените от подс. Г. самопризнания, показанията на св. Х., депозирани в хода
на съдебното и досъдебното производство /които съдът кредитира като преки
доказателства относно времето,
мястото и механизма на извършеното
деяние/ , показанията на св. Т., депозирани
в хода на съдебното и досъдебното производство /които съдът кредитира като
производни преки доказателства относно авторството на деянието/ както и
показанията на св. М., депозирани в хода на досдебното производство.
Твърденията на М. в съдебно заседание, че няма спомен за случилото се и не
поддържа показанията си от досъдебното производство, доколкото е депозирал
същите от страх, че ще му бъде приведена условна присъда, съдът оцени като житейски нелогични и
несъстоятелни, съотв. обслужващи защитната позиция на подс. И. и неговия
процесуален представител, свързана с дискриминиране показанията н св. Т. с
обосноваване на вероятния извод, че именно същата е била съучастник
респ.извършител на част от деянията. Същевременно, доколкото в хода на
съдебното производство бе приобщена съдебнопсихиатрична и психологична
експертиза, която установява, че същият е бил способен да разбира свойствата и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към процесния период и
към датата на провеждане на разпита му, сочи за свидетелска годност на лицето,
поради което дори да е вярно твърдението му, че е приемал наркотици, посочения
факти не влияе негативно върху изводите за достоверност на показанията му,
дадени в хода на разследването. За да кредитира именно показанията на св. М.
депозирани пред разследващият полицай, съдът съобрази, че същите са изложени в
кратък срок след процесната дата и кореспиндират с останали доказателства,
кредитирани от съда, а именно – показанията на св. Т., св. П. и обясненията на подс. Г..
Във
връзка с авторството на деянието, съдът кредитира като косвени доказателства относно пола на извършителя и показанията
на Х., както от съдебно заседание, така и от досъдебно такова, доколкото същата
сочи, че е определила нападателят като мъж на 16-17 г. по неговите външни
белези на тялото и вида на шапката, както и с оглед възприетото от нея
обръщение към нападателя от случаен минувач, който го е нарекъл „момче”. Като
кореспондиращо на показанията на св. Х. досежно механизма на извършване на
рестъпното отнемане бе ценено и копието на медицинск удостоверение на Н.Х.,
което установява разлята болезнена подутина с диаметър около 3-4 мм в тилна
област на главта в близост до шията и е обусловило чувства на болка и
страдание. Показанията на св. Т. и показанията на св. М. снети в хода на
разследването бяха оценени като преки доказателства относно авторството на
деянието като се съобрази, че същите кореспондират и на показанията на св. Ц.П.,
като последните съдът оцени като непреки доказателства, доколкото
възпроизвеждат възприятията на подс. Г. и св. Т. по случая.
Поради
изложените съображения, съдът прие за безспорно установена фактическата
обстановка по посочения пункт на обвинението, като следва да бъде отбелязано,
че същата не се оспорва и от подс. Г. и от защитника на същия.
3/ по отношение на повдигнатите
обвинения на четиримата подсъдими за извършено престъпление по чл. 198 ал.1 ,
вр. с чл. 26 ал.1 от НК в различни форми на съучастие помежду им
За
формиране на изводите си досежно посочения пункт на обвинението съдът взе
предвид, гласните и писмените доказателства , събрани респ. приобщени в хода на
досъдебното производство, които бяха оценени като непротиворечиви и
взаимнодопълващи се. В тази връзка изводите на съда се основаха на следните
гласни доказателства:
-
показанията на св. Д.Д. депозирани в
хода на съдебното и частично на показанията от досъдебното производство,
последните приобщени чрез прочитането им, ценени като преки доказателства относно механизма на престъпното отнемане,
осъществено на ул. *** и относно причинената щета и възстановената сума и като
косвени доказателства досежно авторството на деянието, доколкото се излагат
възприятия за външността на извършителите;
- на показанията на св. П. х., досежно механизма на извършване на престъпното отнемане от магазн,
находящ се на пл. л. , относно причинената щета
на дружеството, стопанисващо обекта,
и като косвени доказателства досежно авторството на деянието, доколкото
се излагат възприятия за външността на извършителите;
-
на показанията на св. К.К., депозирани в хода на съдебното и досъдебното
производство, последните приобщени чрез прочитането им, които бяха ценени като
преки доказателства във връзка с механизма на извършване на престъпното
отнемане от магазин, находящ се на ул. г. и по отношение на причинените щети на
стопанисващото търговския обект юридическо лице и като косвени такива относно
авторството на деянието, доколкото свидетелкатка излага възприятия относно
външни белези, характеризиращи извършителите;
-
на показанията на св. С.Н., депозирани в хода на досъдебното и съдебното
производство, които бяха ценени като преки доказателства относно причинените на
„А.”ООД щети и като производни такива досежно механизма на извършване на
деянието и външните белези на извършителите, доколкото излага възприятия
възпроизвеждащи прегледания запис от охранителните камери по време на
процесното събитие;
-
на показанията на св. А.М., депозирани в хода на съдебното и досъдебното
производство, последните приобщени чрез прочитането им, които бяха ценени като
преки доказателства досежно причинените щети на „К.К.”Б. в резултат на
процесното деяние;
-
на показанията на Н.К. депозирани в хода на съдебното и досъдебното
производство, последните приобщени чрез прочитането им, които бяха ценени като
преки доказателства досежно причинените
щети на „К.К.”Б. в резултат на процесното деяние;
-
на показанията на св. Н.Н., които съдът кредитира като преки доказателства
досежно поведението на подс. Г. непосредствено след извършване на процесните
деяния на 03.11.2013 г. ,относно облеклото на същия и относно паричната сума, с
която Г. е разполагал към посочения момент, който факт, съдът оцени като
косвено доказателство досежно участието на подс. Г. в престъпленията от
посочената дата, описани в обвинителния акт. Посочените гласни доказателства
бяха съобразени и като насочващи факти относно достоверността на показанията на
св. Т. и св. П., доколкото кореспондират със същите;
- на показанията на П.С., депозирани
в хода на съдебното производство, които съдът цени като преки доказателства
относно материалното състояние на подсъдимия непосредствено след осъществяване
на грабежите и в тази връзка като косвено доказателство относно участието на
подс. Г. в престъпните деяния на посочената дата;
-
на показанията на св. Т., които съдът оцени като преки такива относно участието
на всеки един от подсъдимите в престъпното деяние по чл. 198 от НК , като
прецени, че същите са непротиворечиви, достоверни и кореспондират с останалия
ценен от съда доказателствен материал;
- на показанията на св. П.,
депозирани в хода на съдебното и досъдебното производство /последните,
приобщени чрез прочитането им/, които съдът кредитира като производни
доказателства относно авторството на деянията и
формата на участието на всеки един от подсъдимите в тях, доколкото
възпроизвеждат възприятията за случилото се на подс. Г., подс. С. и св. Т..
Като констатира, че показанията на
св. Д.И. св. Е.Д. и св. а. б. противоречат на ценения от съда доказателствен
материал, в т.ч. същите в частта в която поддържат защитната версия на подс. Г.
и подс. И. за налично на същите, са в противоречие помежду си, съдът игнорира
посочените гласни доказателства при формиране на правните си и фактически
изводи.
Като кореспондиращи на ценения от
съда доказателствен материал, логични и достоверни бяха оценени обясненията на подс. Г., с които
същият прави пълни самопризнания по делото. В частта, с която подсъдимият
отрича участието на подс. И. в извършване на процесните деяния, съдът игнорира
обясненията на подс. Г., като съобрази, че същите са депозирани под въздействие
на влияние и страх от посочения подсъдим. Видно от изявленията на подс. Г. в
съдебна зала, поведението му е провокирано от разговор с подс. И.
непосредствено преди съдебното заседание в помещението, предназначено за
лишените от свобода лица, ангажирани по съдебни заседания. Поради изложеното и
като взе предвид процесуалното поведение на подсъдимите подс. И. и подс. Г. в съдебната зала, свързано
с многократно осъществявани заплахи с невербални знаци , възприети от членовете
на състава на съда, съотв. демонстрираното грубо поведение на подс. Г. в с.з.
по отношение на подс. Г. /вкл. изразено чрез удряне на подсъдимия пред съдебния
състав/ и като съобрази като индиции в тази посока приложената по делото молба
от близките на подс. Г. във връзка с отправяни му закани и заплахи в Ареста – в.
по време на изпълнение на мярката за неотклонение „Задържане под стража”, съдът
счита, че изявлението на подс. Г., че в хода на досъдебното производство е
твърдял неверни факти, касаещи участие на И. в извършване на процесните деяния е провокирано от страх за собствената му
личност и е осъществено под въздействие на репресивното поведение на подс. Г. и
подс. И. спрямо него.
Обясненията на подс. Г. и подс. И.
бяха оценени единствено като защитни средства, доколкото не кореспондират на
ценения от съда доказателствен материал.
При
формиране на изводите си досежно посочения пункт на повдигнатото обвинение,
съдът взе предвид и множество писмени доказателства, приобщени по делото, а
именно: съдебнопсихиатричната експертиза
съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на същия на подс. Г., която съдът
цени като прака доказателство относно психичното здраве на подсъдимия и
характеровите особености на същия;съдебно-психиатричната експертиза на св. Т., която съдът цени като пряко доказателство
относно свидетелската годност на лицето; изготвената видеотехническа и
лицево-идентефикационна експертиза, ведно с протоколите за предаване дисковеу
съдържащи видеозаписи от охранителните камери на трите процесни обекта и от
магазин „Пикадили 24”, която съдът цени като пряко доказателство относно
механизма на извършване на процесните деяния и като косвено такова относно
авторството на деянията; съдебно-оценителната експертиза, изготвена от вещото
лице Д.Й., която съдът цени като пряко доказателство относно причинените с
процесните деяния имуществени щети; протоколите за оглед на местопроизшествие на
трите търговски обекта , обект на процесните грабежи и фотоалбумите към тях,
които бяха ценени като пряко доказателство относно мястото на осъществяване на
процесните деяния и пострадалите юридически лица и като косвено такова относно
механизма на осъществяване на престъплението; заповед за инвентаризация № 9/13 г., копие на служебен бон за финансов
отчет на „К.к.Б.”ООД, акт за касова наличност
относно обект на магазин „л.”, равносметка от 03.11.14 г., които бяха ценени като преки
доказателства, относно причинените с деянието щети на „К.К.Б.”ООД,; акт за
касова наличност от 31.10.13 г. на обект магазин „а.”в гр. в., ул. г.”,
равносметка от 31.10.13 г. , изготвена от управителя на „А.Г.Б.”ООД, заверено
копие на служебен бон на „Ан ***”БГ за
30.10.2013 г. и 31.10.13 г. , които съдът ведно със СОЕ цени като пряко
доказателство относно причинените на „А.Г.Б.”ООД щети в резултат на процесното
деяние ; протоколите за доброволно предаване на друхи от н. Г., които бяха
ценени като пряко доказателство от съда за ваншния вид на подс. Г. на
процесните дати и като косвено такова досежно авторството на деянието;
протоколът за оглед на веществени доказателства от 10.12.2013 г. , кредитиран
от съда, ведно с видеотехническата и лицевоидентификационната експертиза като
косвено доказателство относно авторството на зеянията, включени в състава на продължаваното
престъпление по чл. 198 ал.1 от НК; писмото от „Пикадили”АД, ведно с 2 бр.
Служебни бонове, които съдът кредитира като косвено доказателство досежно
участието на подс. Г. и подс. И. в извършването на процесното деяние, ведно с
резултатите на ВТЛИЕ по делото; протоколът за доброволно предаване от Н.Н. на 1
р. черно яке, който съдът кредитира като косвено доказателство относно
авторството на процесното деяние и като пряко относно срещата между подс. Г. и
подс. Н. непосредствено след извършване на грабежа от магазин „л.”; протокъл за
доброволно предаване от 08.11.2013 г. на обувки, дрехи и часовник от подс. С.,
който бе ценен от съда като пряко доказателство относно участието на С. в
престъпното отнемане в магазин, находящ се на ул. ***, ведно с резултатите от
ВТЛИЕ и протоколът а оглед на веществени доказателства; веществените
доказателства по делото, надлежно предявени на страните; изготвените справки от
Виваком и Космо България Мобайл ЕАД, които установяват проведени разговори
между мобилен номер , ползван от Е.Д. от една страна и мобилен номер, ползван
от св. Т. и подс. Г. от друга и в тази връзка са ценени като косвени
доказателства относно участието на подс. Г. в извършване на процесното деяние и
като насочващи факти досежно недостовериня характер на показанията на св. Д.,
депозирани в хода на съдебното производство.; свидетелствата за съдимост на
подсъдимите досежно съдебното минало и характеристичните данни на същите.
Анализът на цитираните доказателства
сочи, че по делото по несъмнен начин е установено, че на посочените в
обвинителния акт дати подс. Г. сам и в съучастие като съизвършител с подс. С. е
отнел парични суми и вещи, посочени от обвинението, като за сломяване на
съпротивата на осъществяващите владение върху вещите лица е използвана заплаха
с пистолет и нож. По отношение на механизма на извършване на трите процесни
деяния, включени в състава на продължаваното престъпление, както и относно
пострадалите лица и причинените щети , доказателствата са еднопосочни и
взаимодопълващи се. Механизмът се установява, както от разпита на продавач-консултантите,
в процесните търговски обекти, а именно от показанията на св. Д., св. К. и св. х. , съотв. от видео-техническата и
лицево-идентификационнаекспертиза и показанията на управителите на съотв.
юридически лица – св. К. и св. М., които съдът кредитира като преки
доказателства относно посочения факт, така и от показанията на св. Т.,
показанията на св. П. , ценени от съда като производни преки доказателства
досежно механизма на деянието и от самопризнанията на подс. Г..
Същевременно,
както подс. Г., така и подс. С. не оспорват участието си в деянието, като
авторството и формата на съучастие по отношение на двете лица се установява,
както от показанията на св. П. и показанията на св. Т., така и от заключението
на ВТЛИЕ, протоколът за оглед на веществени доказателства, протоколът за
предаване на дрехите , с които С. и Г. са били облечени при осъществяване на
престъпното отнемане. Анализът на втората ***а доказателства безспорно сочи, че
именно с иззетите дрехи, собственост и ползвани от подс. Г. и подс. С. са били
облечени извършителите, заснети от охранителните камери в обектите, в които е
извършено отнемане по предявеното обвинение. Като косвени доказателства относно
авторството на деянието се ценят и показанията на св. П.С. и Н.Н., от които се
установява,че в процесния период подс. Г. е разполагал с необичайно голяма сума
пари. Показанията на св. Н. кореспондира и на показанията на св. Т. досежно
размера на сумата, с която подс. Г. е разполагал процесната вечер, а именно в
размер около 300 лева, каквато Т. е заявила, че е получил Г. от И. и Г. след
извършване на последния грабеж. Показанията на св. Н. досежно твърдението, че е
получил от Г. като подарък кутия цигари „Карелия” се кредитират също като косвено
доказателство относно авторството на деянието с оглед на факта, че марката на
подарените цигари е идентична с едната от марките на цигарите, отнети на
03.11.2013 г. от магазина, находящ се на ул. ***.
Не се споделят доводите на
процесуалния представител на подс. И., че в хода на съдебното производство е
останал неизяснен въпросът дали действително именно подс. Г. е извършил трите
престъпни деяния, едно от които в съучастие със С. и в частност дали св. Т. е
останала неразпозната и неангажирана с наказателна отговорност, въпреки
съпричастността си към осъществяването им. Твърденията и доводите в тази посока
бяха съобразени от съда единствено като опит да се дискредитират показанията на
посочената свидетелка, които са от малкото преки и първични доказателства,
които установяват участието на подс. И. и подс. Г. в престъпните деяния, но тези
твърдения и доводи не намират опора в доказателствения материал по делото.
Твърдението, че е възможно не лице от мъжки пол, а жена да е осъществила
отнемането е изведено в защитната теза като предположение, което обаче се
опровергава от показанията на разпитаните свиделети, които са възприели
поведението и външността на извършителите. В
тази връзка в показанията си св. Д.Д. сочи: „Сигурна /съм/ че са мъже/извършителите/.
Гласовете им се чуваха... Гласовете им бяха мъжки”. В разпита си пред съда св. х.
също категорично сочи, че лицето, което е влязло в магазна с маска и нож е било
мъж. В показанията си пред съда св. К.К. сочи, че в магазина е влязло
„момче...с маска” ,като дори е разпознала същия като най-дребния от подсъдимите
– подс. Г..
Като неоснователни бяха съобразени и
доводите на защитника на подс. И., че употребата на наркотични вещества от св. Т.
към периода на извършване на процесните деяния влияе върху достоверността на
показанията й. В тази връзка съдебнопсихиатричната експертиза сочи наличие на
свидетелска годност на Т., а в съдебно заседание ВЛ Б. разяснява, че с оглед вида
на употребения наркотик е възможно да се засегне в лека степен паметта, но е
невъзможно възприятията на лицето да са вследствие на халюцинации. В тази връзка ВЛ Б. сочи: „Употребата на
марихуана не може да доведе до тежки интоксикации и абстиненции , в този смисъл
не може да се наруши базисната психична годност
на лицето да свидетелства. След употребата на такъв наркотик
възприятията могат да станат по неясни, но не качествено променени и
неточностите в паметта са много незначителни. Категорично е невъзможно да си
спомня неща, които не са се случили”.
Същеременно,
съдът констатира, че показанията на св. Т. са логично подредени и детайлно
описват събитията от процесните вечери, както и участието на всеки от
подсъдимите в деянията. Същите са логични и последователни, както в хода на
досъдебното, така и в съдебното производство, поради което послужиха за
формиране на правните и фактически изводи на съдебния състав досежно участието
на подс. Игиков и подс. Г. в осъществяване на деянието, описано в настоящите
мотиви като пункт трети от обвинението, като съдът ги кредитира в качеството на
първични и преки доказателства досежно
посочените факти.
Видно
от проведения разпит на св. Т., както в съдебното производство така и в
досъдебното производство, същата категорично и последователно излага твърдения
за конкретните действия, поведение, изрази, с които подс. Г. и подс. И. са
въздействали върху съзнанието на подс. Г. и подс. С., за всяко от конкретните
деяния, в които последнитеса взели участие като извършители, по такъв начин, че
в съзнанието им да се формира решение да извършат деянието. Както в съдебното,
така и в досъдебното производство Т. заявява, че Г. и И. са били инициаторите
за извършване на престъпното отнемане, като са разяснявали начина и механизма,
по който да се извършат грабежите, а именно чрез заплашване с пистолет респ.
нож, обещали на лицата да им предоставят средства, които да послужат за
извършване на престъпното отнемане, с оглед прикриване на индивидуализиращи
белези, касаещи личността им, както и с оглед сломяване на евентуална съпротива
и мотивиране на лицата, в чиято
фактическа власт са отнетите вещи да
предадат владението върху тях. Еднопосочни са показанията на св. Т. и по
отношение на специалното въздействие върху психиката на подс. Г. от страна на подс. Г. и подс. И.,
под форма на оказван натиск върху лицето
за извършване на престъпните деяния с оглед налично парично задължение на Г.
към последните. Въз основа на показанията на св. Т. е видно, че Г. и И. са
закупували наркотични вещества и са предоставяли същите на Г., с цел да
манипулират лицето, като са използвали състоянието на еуфория и превъзбуденост,
в което се е намирал той след употребата на тези наркотични вещества,
характеризиращо се с отслабване на задръжките, а впоследствие са се възползвали
от този факт повторно, мотивирайки Г. да извършва грабежите, за да се издължи
за предоставените му наркотични вещества. Показанията на св. Т. разкриват,
многообразие от средства за въздействие върху психиката на подс. Г. от страна,
както на Г., досежно деянието осъществено от Г. в магазин „а.” на 01.11.2013
г., така и на подс. И. и подс. Г. на 03.11.2013 г. В тази връзка, в показанията
си от съдебното производство и досъдебното производство, досежно процесната дата 01.11.2013 г. във
връзка с обирана магадин „а.” на ул. „г.” св. Т. сочи : „Гарбиса караше Г. да
извърши грабежа”. Казваше му „Хайде! Ти можеш!”, „Гарбиса извика един мъж и от
този мъж взехме наркотици”, „Гарбиса каза, че спешно му трябват пари, защото Н. ще влиза в затвора...или К., ще излъжа за
името”, „след няколко часа убеждаване Г. да отиде…”, „Гарбиса имаше пистолет,
показа го на Г. и каза, че с него ще извърши обира”…”Гарбиса каза, че тази
шапка/която му е купил/ е скъпа и трябва да му върне парите”. По отношение на осъщественото върху психиката на подс. Г. и
подс. С. въздействие от И. и Г. за формиране на умисъл за извършване на грабеж
на 03.11.2013 т., св. Т. сочи пред съда и разследващия полицай: „Гарбиса и
Испанеца говореха на Г. и Н. да ограбят магазин”… „И пак с дългите убеждения да
влезнат в магазина…”, „Казваха му /на Г./: „Ти знаеш ли нас колко ни вкара в
батаци?”, „Пак със същите думи го убеждаваха: „Имате да ми връщате пари”. Аз и Г.
имахме да връщаме пари на Гарбиса и Испанеца”, „бонбони и марихуана…на нас ни
взеха Гарбиса и Испанеца, а ги употребихме аз и Г.”, „Те Гарбиса и испанеца ни
взеха „бонбони”. Във връзка с оказаното въздействие върху Г. с оглед извършване
от него на престъпното отнемане в магазина на пл. л. св. Т. споделя: „След това
Гарбиса се обади на Г. и му каза, че
трябва да направи още един грабеж,
защото парите не са достатъчни и има дългове, които трябва да погаси”, „Тъй като имаше само 90 лева, накараха Г. да
обере още един магазин, защото Гарбиса не си бил избил парите, които бил
похарчил”, „след като се нахранихме
Гарбиса каза, че му дължим пари за ядене, гориво и други неща изброи. Каза на Г.
да направи още един удар, при което Испанеца започна да изрежда магазини на
гарата, на Чаталджа и Гарбиса посочи един магазин, където имало оборот 2000
лева”, „трябвали им спешно пари, много бензин били похарчили, били ни давали
цигари и наркотици и всичко това трябва да се плаща. Плюс това ни нахранили и
всички тези неща трябва да се плащат”, „Те му казаха /на Г./, че може да влязат
с него за подкрепа”, „Гарбиса и Д. казаха на Г., че ще влязат в магазина за
подкрепа, но това беше просто една лъжа, за да го мотивират да влезе сам”. Многобройните
форми на психическо въздействие върху подс. Г. безспорно са от естество да
окажат съществено влияние върху взимането на решение от подс. С. и подс. Г. за осъществяване
на грабежите на 01.11.2013 г. и
03.11.2013 г. Обстоятелството, че подс. Г. е бил лесно податлив на психическа
манипулация, което е играло ролята на значителна предпоставка за успеха от
въздействието на Г. и И., се установява, както от показанията на св. Т., така и от приобщената по делото
съдебнопсихиатрична експертиза на Г. и
комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на същия. Относно склонността на подс. Г. с оглед
спецификата на психиката му и предвид състоянието, в което се е намирал, св. Т.
сочи: „ Видяха /подс. Г. и подс. И./, че става да го манипулират да краде той
вместо тях”, „когато започне да действа наркотика и приемаш думите му като
истина. Започваш да вярваш на всичко, което чуеш и ако ти кажат, че си бог ти
си бог. Каквото да ти кажат, ти вярваш в това нещо”. Видно от разпита на ВЛ Г.
в съдебно заседание, който е в
съответствие със заключението на изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и
психологична експертизана подс. Г., последният е с нестабилен, лабилен тип
нервна дейност, непредсказуем и лесно би могъл да бъде манипулиран.
В
съответствие и логическо единство с показанията на св. Т. досежно осъщественото спрямо подс. Г. и в частност
спрямо подс. С. психическо въздействие в посока вземане на решение за
извършване на процесните деяния и привеждането му в действие, са и показанията
на св. П., които съдът оцени като преки и производни относно посочените факти,
доколкото възпроизвеждат възприятията на подс. Г., подс. С. и св. Т. относно
процесните събития. Както в разпита си , проведен в хода на досъдебното
производство, така и в хода на съдебното производство, св. П. категорично е
посочил, че подс. Г. и подс. С. са признали участието си в деянията, описани в
обвинителния акт, като са изложили обстоятелствата относно механизма на
осъществяването им, така както е описан в същия. В разпита си св. П. сочи, че в
хода на проведена беседа със св. Т. и подс. Г., по време на извършените
оперативни действия с тях, , са изложени идентични версии, в т.ч. и досежно
осъществено психическо въздействие спрямо Г. и С. от страна на И. и Г. за
взимане на решение за извършване на деянията. Относно механизма на извършените
деяния, участието на всеки от подсъдимите в тях , средствата за осъществяването
им и начина, чрез който са набавяни, изложените от подс. П. възпирятия за
разказа на Т. и подс. Г. в хода на провежданите с тях оперативни мероприятия,
са идентични с показанията на св. Т., анализирани по-горе.
Показанията
на св. Т. и св. П. са в логическо единство и по отношение на оказаното от подс.
Г. и св. С. съдействие за набавяне на средствата, послужили за
извършване на грабежите от последните на 01.11.2013 г. и 03.11.2013 г. Анализът им по категоричен
начин сочи, че именно подс. Г. е предоставил на подс. Г. бутафорния пистолет, с
който е извършено деянието на 01.11.2013
г. в магазин „а.”. Показанията на цитираните свидетели досежно средството, с
което е извършено престъплението в магазин „а.” кореспондират и на показанията на
св. К., която в приобщените по делото разпити споделя, че при произведения с
пистолета изстрел е изстреляна пластмасова гилза. Относно участието на подс. Г.
в закупуване на шапката, с която е извършен грабежа на 01.11.2013 г., съотв. в
пригаждането й като маска и предоставянето на Г. с оглед извършване на
престъпното отнемане свидетелства и заключението на изготвената видеотехническа
и лицево-идентификационна експертиза и приложения служебен бон, от който е
видно че е закупена шапка във времето, в което е заснето лице, което със степен
„вероятно” е идентифициран като подс. Г.. Видно от разпита на ВЛ Ж., посочената
степен на тъждественост между заснетия обект и сравнителния такъв, предполага
наличието на повече на брой общи признаци, по които е установена вероятната
идентичност, поради което съдът кредитира в тази й част видеотехнческата
експертиза като пряко доказателство относно факта, че именно Г. е лицето, което
в процесния период е закупило шапка от магазин „Пикадили 24”. Същевременно,
доколкото посоченото доказателство, кореспондира с разказа на св. Т. за
процесните събития, същото е съобразено и като насочващ факт за достоверността
на показанията на посочената свидетелка.
Идентични
са съображенията на съда при формиране на изводите си, че именно подс. Грабедов
и подс. И. са закупили шапка, пригодена впоследствие като маска, за извършване
на грабежите на 03.11.2013 г., като са анализирани същите доказателствени
средства и са ценени поради с изложените по-горе доводи.
В
тази връзка, като необосновани съдът оцени доводите на защитника на подс. И.,
че в тази му част обвинението е недоказано, с оглед обясненията на подсъдимия Г.,
че шапката е закупена поради студеното време. Посочените твърдения, не намират
опора в останалия събран и кредитиран от съда доказателствен материал, поради
което се оценяват от съдебния състав единствено като защитна теза. Мотивът за
влизането в магазин „Пикадили 24” в малките часове на нощта на 01.11.2013 г. и
03.11.2013 г. е безспорно изяснен чрез показанията на св. Т. и показанията на
св. П. , които са ценени поради изложени по-горе доводи. Същевременно
обясненията на подс. Г. относно причините за закупуване на шапка бяха оценени
като житейски нелогични и недостоверни. Ноторно известен за съда факт е, че за есенния период на територията на страната
са характерни положителни температури, поради което съдът счита, че процесните
дати, обхванати от посочения сезон, не са се отличавали с атмосферни условия, налагащи
закупуване на шапка във визирания интервал от денонощието. Посочените изводи се
потвърждават и от показанията на св. Т., която попитана за времето на
процесните дати заявява: „…беше есен. Нормално време за вечер, леко хладно. Не
е било студено”.
Въз
основа на показанията на св. Т. и показанията на св. П. съдът счита за
безспорно установен и фактът, че средството, послужило за извършване на
престъпните деяния на 03.11.13 г., а именно ножът, с които е осъществено
заплашването е бил собственост на И., съхраняван е в автомобила му, с който са
се придвижвали лицата до местопроизшествието и са се отдалечавали от него и е
бил предоставен с цел сломяване на съпротивата на съответните лица при
извършенит грабежи, първо на С., а впоследствие на Г.. В тази връзка свидетелката излага подробни
възприятия относно характеристиките на ножа, както и относно емоционалната
стойност, която същият е имал за подс. И., което характеризира показанията й
като детайлни , което от своя страна е един от показателите за достоверност на
същите.
Съдът
оцени като неоснователни доводите на защитниците досежно необективност,
заинтересуваност и в този смисъл недостоверност на показанията на св. Т. и св. П..
Наличните
противоречия между депозираните показания от посочените лица в хода на
разследването и пред съда, според настоящия състав са инциденти и не касаят съществени
факти във връзка с участието на всеки от подсъдимите в процесните събития и
механизма на осъществяване на деянията. Предвид наличието на тъждество в по-голяма част от изложените възприятия от
всеки от свидетелите в съответната фаза на процеса, съдът констатира, че
установеното разминаване, доколкото е несъществено такова, е свързано с избледняване
на спомените за процесните събития. В съществената си част обаче, а именно
досежно участието на всеки от подсъдимите в престъпното деяние, показанията на св. Т. са идентични и в двете
фази на процеса. Като несъществени противоречия с показанията на лицето в
досъдебното производство бяха оценени различията досежно другите лица, с които
подс. Г. и св. Т. са се срещали непосредствено преди извършване на грабежите.
Подобни обичайни срещи, които не са
белязани от значително и извънредно събитие, е обяснимо да избледнеят в
съзнанието на лицето , след изтичане на период, надхвърлящ три години от
процесното събитие. Доколкото обаче процесните събития се отличават именно с
извънреден характер, фактите и обсотятелствата, които се отнасят до същите и
лицата, които участват в тях оставят по - силен отпечатък в съзнанието, поради
което е и обяснимо, че св. Т. с детайли описва поведението на всеки един от
подсъдимите във връзка с извършване на процесните деяния.
Несъществено
е и разминаването в показанията на св. Т. в двете фази на процеса досежно
лицето, което е набелязвало обектите, по отношение на които следва да бъдат
извършени грабежите. Обсотоятелството, че подс.С. е предложил да се извърши
грабеж в обект, от който впоследствие с Г. са се отказали да влязат е
достатъчно основание да избледнее в съзнанието на свидетелката посоченото предложение, което има
инцидентен характер на база на системното посочване от подс. Г. на останалите
търговски обекти, в които са извършвани грабежите в периода 01.11-03.11.2013 г.
За
да кредитира показанията на св. Т., съдът съобрази, че същите се намират в
логическо единство и с доказателствата, установяващи поведението на подс. Г.,
непосредствено след извършване на процесните деяния, неговото материално
състояние, а именно сумата и вещите, с които е разполагал и дрехите, с които е
бил облечен. Касае се за показанията на св. Н. и св. С., които освен като преки
доказателства за поведението на Г. в указаното време и като косвени доказателства
за авторството на извършените от него деяния, бяха съобразени и като насочващи
факти относно достоверността на показанията на св. Т. и св. П. като
кореспондиращи си със същите.
Показанията
на св. Н. кореспондират с показанията на св. Т. и св. П. и по отношение на
сумата, с която е разполагал Г., непосредствено след извършване на деянието,
което обосновава извода за достоверния характер на показанията на св. Т.
досежно разпределението на отнетата сума от грабежите, а от друга страна
доколкото част от отнетата сума не се е намирала във владение на подс. Г. е
косвено доказателство, че същата се е намирала в неговите съучастници – подс. Г.
и подс. И..
От
своя страна, събраните по делото доказателства за начина на разпределение на
средствата, получени чрез престъпните деяния в периода 01-03.11.2013 г.
установява мотивът на подс. Г. и подс. И. за осъществената от тях деятелност, а
именно с оглед материално облагодетелстване в резултат от осъществените от Г. и
С. деяния. В тази връзка същите доказват наличието на пряк умисъл при
осъщественото подпомагане и склоняване на лицата, пряко участващи в изпълнение
на замисъла за извършване на престъпното отнемане от процесните търговски обекти.
Като
необосновани и противоречащи на житейската логика, съдът оцени и останалите
доводи в посока дискриминиране на показанията на св. Т. и св. П. и в частност
твърденията на защитника на подс. И., че ролята на Т. в процесните събития е
евентуален мотив за депозиране на неверни показания по делото. След обстоен
анализ на доказателствения материал по делото, съдът установи категорично
отсъствие на доказателства, които да сочат участие на лице от женски пол в
непосредственото осъществяване на процесните деяния в периода 01-03.2013 г.,
поради което отхвърли доводите в тази насока във формираните по горе изводи относно
авторството на същите. С оглед на изложеното неясна за съда остава изгодата, която св. Т.
би имала от депозиране на неверни показания за осъществена подбудителска и помагаческа
дейност от страна на подс. Г. и подс. И.. Видно от показанията на св. П.,
вследствие на проведени беседи от същия в хода на оперативните действия по
случая , предхождащи установяване на евентуалните извършители на деянието,
подс. Г. и подс. С. са признали участието си в процесните събития. С оглед на изложеното,
липсват обективни факти, въз основа на които за се формира извод, че
предоставените от св. П. показания са мотивирани от намерението на същия
неправомерно да приключи възложения му
случай чрез разкриване на извършителите,
съпричастни към деянията по висящата преписка, като в тази връзка липсва и
такъв мотив за депозиране на неистински показания от св. Т. с цел избягване на
наказателна отговорност. Доколкото с показанията на св. Т. се уличава в извършване на престъпление и
лице, с което същата е в близки отношения /а именно подс. Г./, твърдението за
извършване на деянието в съучастие е възможно единствено да утежни
неблагоприятно положението му в процеса. В тази връзка липсва каквато и да е
логична база твърдението, че показания за съпричастността на други лица биха повлияли благоприятно върху собствената
й правна сфера или тази на подс. Г..
По делото не са установени данни и за влошени
отношения между св. Т. и подс. Г. от една страна и подс. Г. и подс. И. , от
друга. Напротив, видно от показанията на св. П., няколко дни преди процесните
събития същият е възприел подс. Г. в
компанията на св. Г.. Същевременно от приобщените по делото справки от мобилни
оператори е видно, че са провеждани комуникации, между мобилен номер,
регистриран на името на св. Е.Д., приятелка на подс. Г. от една страна и
мобилен номер, регистриран на св. Т. и на майката на подс. Г. от друга.
Посочените справки , в тази връзка, бяха съобразени при формиране на изводи за
недостоверния характер на обясненията на подс. Г. досежно твърденията му, че не
познава св. Т. и подс. Г. и ги е срещал единствено в компанията на подс. И. по
повод предоставен от последния заем на Г..
Като
необосновани и несъстоятелни бяха оценени и твърденията на подс. Г. за наличие
на вражда между него и св.П., с оглед възникнали между него и съпругата на
полицейския служител отношения с неустановен характер. Обстоятелството, че
подс. Г. бе в невъзможност в съдебно заседание да посочи името на „жената на св. П.”, въпреки твърденията, че е
имал „вземане-даване” с нея , липсата на каквито и да е доказателства в тази
посока и фактът, че подсъдимият разви посочената версия едва в края на процеса, сочат на единствено
възможния извод, че се касае за защитна теза с цел игнориране на показанията на
св. П., с оглед избягване на наказателна отговорност.
Не
се споделят от съда и доводите на защитника на подс. И. досежно противоречия
между показанията на св. Г. и св. П. по отношение твърденията на последния за
проведена беседа със св. Т.. Докато св. Г. описва в разпита си, осъществени от
нея служебни задължения при снемане на показания на св. Т. пред разследващ
полицай и пред съдия, св. П. излага възприятия за реализирана беседа с Т. в
хода на оперативните действия, предхождащи участието й като свидетел по делото.
В тази връзка в съдебно заседание св. П. заявява: „В Първо РУП беше проведена
беседата.Когато я прибрахме, тогава беше проведена беседата с нея…На беседата,
която проведох аз присъства ИДПС, но мисля, че не беше Г.”. Провокираните
впоследствие отговори на свидетеля от
защитника на подс. И. по повод присъствието на св. Г. при снемане на обяснения
от св. Т., са след предявяване от адвоката
на неустановен документ по делото, не по съответния ред, поради което съдът не
кредитира същите, като съобрази, че се отнасят до неизвестен по делото
документ, предявен на свидетеля не по реда на НПК. Доколкото единствения
документ в материалите по досъдебното производство, който удостоверява снето
обяснение от св. Т. в присъствието на св. Г.
преди възникване на качеството й на свидетел по делото, е сведение от
08.11.2013 г., съдът счита за уместно да отбележи, че посочения документ касае
единствено случая на извършеното престъпно отнемане от владението на Н.Х., в
което нямат участие подс. Г. и подс. И., което сочи извода, че беседата
проведена от св. Пиротски със св. Т. досежно останалите престъпни деяния не е проведена
към момента на снемане на цитираното сведение.
Като
неоснователни и необосновани бяха оценени и доводите на адв. Б.,че по делото не
е установено по безспорен начин, че лицето сочено в показанията на св. Т. с
прякора „Испанеца” и подс. д. И. са една и съща личност. Видно от показанията
на св. П., подс. И. е познат на органите на МВР – в. с прякор „Испанеца”.
Обстоятелството, че лицето е известно на органите на МВР и в т.ч. на св. П. се
извежда и от свидетелството за съдимост на същия, видно от което И. има
криминални прояви, приключили с постановяване на влезли в сила присъди. От
показанията на подс. Г. и от показанията на св. Т. се установява, че подс. И. в
процесния период е бил в близки отношения с Г.. Видно от показанията на св. Е.Д.,
за която се установява, че е била приятелка на Г. в процесния период, Г. е бил
близък със св. Д.И. и лице, сочено като „Испанеца”, чиято приятелка е посочена
от свидетелката като „Сашка”. Твърденията на подсъдимите и на самата св. а. б.
е, че именно тя е приятелката на Д.И., спомената в останалите гласни
доказателства. Анализът на посочените гласни доказателства, както и
заключението на видео- техническата експертиза, която установява идентичност
между снимките на И. и едно от лицата, заснето от видеокамерите на магазин „Пикадили” в процесния период на
03.11.2013 г. сочи, че посоченото в показанията лице с прякор „Испанеца” е
именно подс. И.. Друг е въпросът, че в показанията си, депозирани в хода на
съдебното производство св. Т. сочи, че и е известно и собственото име на лицето,
което е посочила с прякор „Испанеца” в разпитите си и същото е идентично със
собственото такова на подс. И., като същото й е станало известно в период,
предхождащ участието й в наказателното производство.
Същевременно
при формиране на фактическите си и правни изводи относно релевантните по делото
факти, съдът не се позова на показанията на св. И., св. б. и св. Д., с оглед налични противоречия помежду им и с
останалия доказателствен материал по делото, кредитиран от съда. Видно от показанията
на св. И. на 03.11.2013 г. същият се е намирал в компанията на подс. Г., подс. И.
и две момичета, които сочи като приятелки на всеки от подсъдимите. В
показанията си пред съдебния състав обаче св. Д. и св. б. , макар да поддържат
версията за алибито на подсъдимите на 03.11.2013 г., заявяват, че са се
разхождали с автомобила, управляван от И. само в присъствието на последния и Г.. От друга страна, показанията на св. И.
противоречат на изготвената видео- техническа и лицево-идентификационна
експертиза, доколкото същият е заявил в съдебно заседание, че двамата подсъдими
са посетили „Пикадили 24” часа с цел закупуване на шапка на 02.11.2013 г. около
10.30-11.00 ч., докато видно от цитираната експертиза, охранителните камери са
отчели присъствието на лицата в магазина във връзка с закупената от тях шапка в
интервала между 01.57 ч. – 2.00 ч. на 03.11.2013 г. От друга страна, показанията на св. Д. пред
съдебния състав са в съществена колизия със заявеното от нея в хода на
разследването, когато същата твърди, че не е била с подс. Г. на посочената дата
и споделя пред разследващия полицай учудването си, че е призована в тази връзка
като свидетел относно процесната дата. Твърденията на св. Д., че разследващият
полицай е изложил в съдържанието на разпита различни обстоятелства от заявените
от лицето, съдът оцени като необосновани, предвид положения от същата подпис
под изготвения протокол за снемане на показания и данните за грамотността на
лицето към посочения момент. С оглед на изложеното и предвид заявения от св. Д.
факт, че към датата на депозиране на показания през съдебния състав, същата съжителства
с подс. Г., съдът оцени изложените от нея възприятия в съдебната фаза като недостоверни
такива. Като съобрази, че въз основа на ценените гласни доказателства, събрани
чрез разпита на св. Т., по делото е установено, че приятелката на подс. И. е
получила част от паричната сума, предмет на отнемане от магазина на ул. ***, с
оглед близките отношения на лицето с посочения подсъдим и предвид наличието на
съществени противоречия между показанията й и ценения от съда доказателствен
материал, съдът игнорира и нейните показания при формиране на изводите си по
делото.
Като
недостоверни и единствено като защитна теза бяха оценени и обясненията на подс.
И., депозирани в хода на съдебното производство досежно поведението му на 03.11.2013
г. и липсата на съпричастност към процесните деяния на посочената дата, както и
относно повода за посещението му в магазин „Пикадили 24” часа, както с оглед
противоречието им със събрания и ценен по делото доказателствен материал, така
и с оглед житейски нелогичните твърдения на лицето досежно отношенията му с
подс. Г.. В тази връзка, съдът констатира отсъствието на каквато и да е
житейска логика в твърденията на подс. И. за предоставяне на парична сума в
размер на 200-300 лева на лице, с което няма отношения на приятелство или
близко познанство, поради което оцени същите като недостоверни. Същевременно
признанието за дължимата му от подсъдимия Герогиев сума пари, съдът оценява като косвено доказателство
за наличието на мотив за участието му в престъпните деяния по начина описан в
обвинителния акт, доколкото в тази част обясненията му кореспондират на
събраните и ценени по делото гласни доказателства.
По
идентични съображения и предвид изложени по-горе доводи, съдът оцени като
недостоверни обясненията на Г. досежно поведението му през инкриминирания
период и липсата на съпричастност към процесните деяния по възведените му
обвинения. За игнориране на обясненията на Г. от ценения доказателствен
материал, съдът взе предвид и констатирани вътрешни противоречия в обяснението
на същия. Видно от протокола от съдебно заседани, проведено на 30.01.2017 г.,
същият заявява: „Г. съм го виждал един път в казиното покрай д.…нямам нищо общо
с това лице…Това лице Г. не съм го виждал, камо ли да го карам да прави някакви
работи”, застъпвайки първоначалната позиция, че не познава подс. Г..
Впоследствие обаче същият излага възприятия, предполагащи системно и
относително трайно наблюдение върху поведението на подс. Г. и св. Т., като
твърди: „Както казва и Д., идваха в казиното. Г. стоеше по 24 часа в казиното с
приятелката си, бяха дупе и гащи, неразделни. Те са малки деца. Ние все пак сме
по-големи от тях. Те бяха постоянно дрогирани”. Последните фрази от обясненията
на подс. Г. съдът кредитира като преки доказателства относно субективната
страна на извършеното от Г. деяние, доколкото същият е съзнавал състоянието на
подс. Г. вследствие честата употреба на
наркотични вещества в периода и наивността на същия с оглед възрастта му, като се е възползвал от
тези предпоставки с цел материално облагодетелстване.
С
оглед пълнота на мотивите по делото, съдът намери за необходимо да обсъди
доводите на адв. Б. досежно становището му за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на наказателното производство в посока
ограничаване правото на защита на подс. И., като оцени същите като
неоснователни.
Видно
от цитираните в първата част на настоящите мотиви действия на органите по
ръководство и решаване в съответната фаза на наказателното производство, са
извършени всички необходими процесуални действия подс. И. да бъде запознат с
образуваното срещу него наказателно производство и да се гарантира възможността
му лично да участва в него, в т.ч. чрез връчване на книжата, необходими за
ефективното осъществяване на лична защита. При наличие на предпоставките,
визирани в чл. 269 от НПК досъдебното производство и част от съдебното производство са се
развили при условията на задочно такова. Същевременно извършените от съда действия по
призоваване на лицето и постъпилите по делото докладни, сочат, че И. се е
укривал от органите на реда и е демонстрирал
незаинтересованост към хода на производството по делото, като въпреки
получена призовка по делото след
установяването му в гр. В.Търново и уведомяването
му от служители на Трето и Първо РУП за водено срещу него производство след
повторното му установяване и привеждане в гр. в., не е упражнил правото си на
лично участие в процеса, в т.ч. не е направил постъпки за запознаване с
материалите по делото. Подобно желание същият е демонстрирал една в първото заседание по
делото, в което е приведен от служители на ОД „Охрана” - в. след задържането му
през мес.септември 2016 г. във връзка с друго наказателно производство. Въпреки
двукратно получаване на призовки по делото с отбелязване за приложен към същите
препис на обвинителен акт и положен подпис, удостоверяващ получаване на
екземпляр от тях, до приключване на
съдебното производство И. е заемал
позиция, че не е запознат с каквито и да е книжа, включително с материалите по
съдебното производство, за които е съставена надлежна разписка по делото, че са
му били връчени в т.ч. и докладна. Посоченото поведение, както и
обстоятелството, че въпреки предоставената му възможност, подс. И. не е
направил каквито и да е искания за провеждане на процесуално-следствени
действия по делото, формира извод у съда, че се касае за злоупотреба с права от
страна на И. в хода на съдебното производство. Това е така, доколкото
досъдебното производство има подготвителен характер и централно място в
наказателния процес има съдебната фаза, в хода на която всяка от страните би
могла пълноценно да се възползва от възможността чрез искания, бележки и
възражения, чрез извършване на процесуално-следствени действия по нейна
инициатива да установи твърдяните от нея факти и да оспори фактите, които са в
нейна вреда. В тази връзка възраженията, че е ограничено правото на защита на подс. И. поради
невъзможността да участва в досъдебното производство, бяха оценени като
неоснователни, след като същият е бил запознат преди приключване на съдебното
следствие по делото с всички документи, приобщени в двете фази на процеса,
както и с веществените доказателства по делото, предявени в последното съдебно
заседание по делото и след като са му връчени преписи от всички протоколи от
проведени съдебни заседания и въпреки реалната възможност да осъществи правото
си на лична защита чрез активно участие в процеса, не е сторил това , като не е
направил искане за извършване на процесуално-следствени действия, в т.ч.
повторен разпит на свидетели и др.
Като
неоснователни бяха оценени и доводите за
пороци с оглед съдържанието на
обвинителния акт. Това е така, доколкото отсъствието на събрани доказателства в
хода на досъдебното производство досежно факти, посочени в обвинителния акт,
влияе единствено на обосноваността на акта, но не и на правото на защита на
лицето, спрямо което е повдигнато обвинение със същия. Същевременно
прокуратурата в качеството на господар на досъдебното производство, има
неограничени правомощия да извърши преценка на събраните по делото
доказателства и въз основа на вътрешно убеждение да формира изводи относно
релевантните факти и квалификацията на престъплението, което претендира, че е
извършено, при изискване за пълнота на обвинителния акт досежно посочване на
фактите, касаещи съставомерни признаци на престъпното деяние. Поради изложените
съображения, твърденията, че промяната на обвинителния акт след повторното му
внасяне в съда не е подкрепена от доказателствата по досъдебното производство,
съдът оцени като неотносими към категорията на съществените процесални
нарушения.
Не
се споделят и доводите на адв. Б., че в диспозитива на престъплението, по
повдигнатото на подс. И. обвинение не са посочени формите на съучастие, в които
се е изразила деятелността на лицето във връзка с процесните случаи. В тази
връзка, съдът констатира именно обратното.
Същевременно,
съдът намери, че обвинителният акт поставен в основата на развилото се съдебно
производство, отговаря на изискванията, за да изпълни процесалната си роля.
Обстоятелството, че в диспозитива на обвинителния акт не са описани действията
, чрез които подс. Г. и подс. И. са осъществили склоняването на подс. Г. съотв.
подс. С. да извършат всяко от деянията, покриващо признаците на състава на чл.
198 ал.1 от НК, не ограничава правото на защита на посочените подсъдими,
доколкото същите са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт,
съотв. подсъдимите се защитават срещу факти.
Действително
в края на диспозитива на обвиненията спрямо подс. Г. и подс. И., според
настоящия съд поради явна фактическа грешка е преповторен абзац от диспозитива
на обвинението срещу подс. Г., касаещ приложена от същия сила като начин за
сломяване на съпротивата на пострадалата в грабежа, осъществен от него на
06.11.2013 г. Доколкото обаче подсъдимите са оправдани по обвинението в тази
част, съдът счита, че по посочения начин не е ограничено правото им на защита.
Въз основа на посочените
фактически и правни изводи, съдът
постанови осъдителна присъда, като прие че:
1. С
поведението си Г.С.Г. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на :
1/ престъпление по по чл. 195 ал. 1 т. 4, пр.
1 и пр. 3 и т. 7, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, като на
10.08.2012 г. в к.к. А.,*** и № 208 на хотел "б.” при условията на продължавано
престъпление чрез използване на специален начин - катерене по балкон на хотела,
отнел чужди движими вещи, както следва:
- от ст.
№ 208 - дамски портфейл на стойност 38 /тридесет и осем/ лева и сумата от 235
лв. /двеста седемдесет и три лв./ от владението на М.П.К. и дамски портфейл на
стойност 12 /дванадесет/ лв., сумата от 50 лв. /от владението на В.Н. м., без
тяхното съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, всичко на обща
стойност 335 /триста тридесет и пет/ лв.;
- от ст. № 209 - айпод марка "е." модел"А1288" на
стойност 130 лв. /сто и тридесет/, сумата от 20 лв. всичко на обща стойност 150
лв. /сто петдесет лв./ от владението на В.П.П. без негово съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои;
всички вещи на обща стойност 485 лв. /четиристотин
осемдесет и пет лв./, като случаят е немаловажен и деянието е извършено
повторно и
2/
престъпление по чл.198
ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК като През периода 01 - 06.11.2013 г. в гр. в. в условията
на продължавано престъпление, в съучастие с Н.М.С. като съизвършител, Д.И.И. и Г.А.Г.,
последните двама като подбудители и помагачи, отнел чужди движими вещи, както
следва :
- на 01.11.2013 г. в съучастие като
извършител с Г.А.Г. -подбудител и помагач, отнел чужди движими вещи- пари в
размер на 121лв. от владението на К.К.К. като продавач-консултант в магазин
"а.", находящ се на ул.“Гадстон" № 12 собственост на "А.Г.Б."
ООД с управител Н.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои като употребил
за това заплашване с пистолет;
- на 03.11.2013г. в съучастие с Н.М.С.
като съизвършител и Д.И.И. и Г.А.Г., последните двама като подбудители и
помагачи отнел чужди движими вещи - оборотни пари в размер на 214лв. и 4 бр.
кутии цигари "Карелия Слим" и 3 бр. кутии цигари
"Парламент", на обща стойност 247,70лв. от владението на Д.Н.Д. като
продавач-консултант в магазин "***", находящ се на ул."***"№41
собственост на "А." ООД с управител и собственик С.А.Н., с намерение
противозаконно да ги присвои като употребил за това заплашване с нож;
- на 03.11.2013 г. в съучастие
като извършител с Д.И.И. и Г.А.Г., последните двама като подбудители и помагачи
отнел чужди движими вещи - пари в размер на 830лв. от владението на П.К. х.
като продавач-консултант в магазин "л.", находящ се на пл."л."№9
собственост на „К.к.Б." ООД с управител А.М.М., с намерение противозаконно
да ги присвои като употребил за това заплашване с нож;
- на 06.11.2013 г. отнел чужди
движими вещи - дамска чанта, портмоне "Цептер", сумата от 3 лв.,
калъф за документи, визитник, куб с размери 9 х 10 см. от самозалепващи се
листчета, 30 бр. различни химикали, червило „Голдън Роуз", четка за коса "Ейвън",
сгъваем гребен с огледалце, моб.тел."Нокиа", всичко на обща стойност
83,09лв. от владението на Н.Ф.Х. с намерение противозаконно да ги присвои като
употребил за това сила- издърпване на чантата - всички вещи на обща стойност
1281,79 лв. /хиляда двеста осемдесет и един лв. и седемдесет и девет ст./ с
намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с
пистолет, нож и употреба на сила- издърпване на чанта.
2.
С поведението си Н.М.С. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 198
ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК като на 03.11.2013 г. в
гр.в. в съучастие като съизвършител с Г.С.Г. и с Д.И.И. и Г.А.Г., последните
двама като подбудители и помагачи, отнел чужди движими вещи- пари в размер на
214 лв. и 4 бр. кутии цигари "Карелия Слим" и 3 бр. кутии цигари
"Парламент", всичко на обща стойност 247,70 лв. от владението на Д.Н.Д.
като продавач-консултант в магазин "***", находящ се на ул."***"№
41 собственост на "А."ООД с управител и собственик С.А.Н., с
намерение противозаконно да ги присвои като употребил за това заплашване с нож.
3. С поведението си Г.А.Г. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК като през периода 01 - 03.11.2013 г. в гр.в., в
условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач с
Г.С.Г. и Н.М.С., последните двама като извършители и Д.И.И. като подбудител и
помагач, умишлено склонил и умишлено улеснил чрез набавяне на средства - маски
и оръжия, Г.С.Г. и Н.М.С., последните двама като извършители, да отнемат чужди
движими вещи, както следва:
- на 01.11.2013 г. в съучастие
като подбудител и помагач с Г.С.Г., последния като извършител, умишлено го
склонил и умишлено го улеснил да отнеме чужди движими вещи - пари в размер на
121 лв. от владението на К.К.К. като продавач-консултант в магазин "а.",
находящ се на ул."г." № 12 собственост на "А.Г.Б." ООД с
управител Н.К.К., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това заплашване с пистолет;
-
на 03.11.2013г. в съучастие като подбудител и помагач с Г.С.Г. като извършител,
Н.М.С., като извършител, Д.И.И. като помагач и подбудител, умишлено склонил и
умишлено улеснил Г.С.Г. и Н.М.С. да отнемат чужди движими вещи - пари в размер
на 214 лв. и 4 бр. кутии цигари "Карелия Слим" и 3 бр. кутии цигари
"Парламент", всичко на обща стойност 247,70 лв. от владението на Д.Н.Д.,
продавач-консултант в магазин "***", находящ се на ул."***"
№ 41 собственост на "А." ООД с управител и собственик С.А.Н., с
намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили за това заплашване с
нож;
- на 03.11.2013 г. в съучастие
като подбудител и помагач с Г.С.Г. като извършител и Д.И.И. като помагач и
подбудител, умишлено склонил и умишлено улеснил Г.С.Г. да отнеме чужди движими
вещи- пари в размер на 830 лв. от владението на П.К. х. като
продавач-консултант в магазин "л.", находящ се на пл."л." №
9 собственост на „К.к.Б." ООД с управител А.М.М., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване с нож, като всички вещи са на обща стойност 1198,70 лв.
/хиляда сто деветдесет и осем лв. и седемдесет ст./.
На
основание чл. 304 от НПК като е взел предвид, че при извършване на деянията
от подс. Г. и подс. С., за осъществяването на които същите са
подбудени и подпомогнати от подс. И. не е употребена сила /в т.ч. чрез
издърпване/, съдът е оправдаал
подсъдимия Г. за извършване деянието по чл.198 ал.1
вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл.26 ал.1
от НК в съучастие с Г.Г. и Н.С. като съизвършители и в съучастие с подс. И. като подбудител и помагач , чрез употреба на сила –
издърпване.
4/ С
поведението си Д.И.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20
ал.3 и ал.4 вр. чл.26 ал.1 от НК като на 03.11.2013 г. в гр. в.
в условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач
с Г.С.Г. и Н.М.С., последните двама като съизвършители и Г.А.Г., последния като
подбудител и помагач, умишлено склонил и умишлено улеснил Г.С.Г. и Н.М.С. чрез
набавяне на средства - маски и оръжия и транспортиране до местата на извършване
на престъпленията с личния си л.а."БМВ" с рег. № ***, да отнемат
чужди движими вещи, както следва:
- на 03.11.2013 г. в съучастие
като подбудител и помагач с Г.С.Г. и Н.М.С., последните двама като
съизвършители и Г.А.Г. като подбудител и помагач, умишлено склонил и умишлено
улеснил Г.С.Г. и Н.М. като извършители, да отнемат чужди движими вещи - пари в размер на 214 лв. и 4 бр. кутии цигари
"Карелия Слим" и 3 бр. кутии цигари "Парламент", всичко на
обща стойност 247,70 лв. от владението на Д.Н.Д., продавач-консултант в магазин
"***", находящ се на ул."***" № 41, собственост на "А."
ООД с управител и собственик С.А.Н., с намерение противозаконно да ги присвоят
като употребили за това заплашване с нож;
- на 03.11.2013 г. в съучастие
с Г.С.Г. като извършител и Г.А.Г. като подбудител и помагач, умишлено склонил и
умишлено улеснил Г.С.Г. да отнеме чужди движими вещи - пари в размер на 830
лева от владението на П.К. х. като продавач-консултант в магазин "л.",
находящ се на пл."л." № 9, собственост на „К.к.Б." ООД с
управител А.М.М., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за
това заплашване с нож, като всички вещи са на
обща стойност 1077,70лв. /хиляда седемдесет и седем лв. и седемдесет ст./
На
основание чл. 304 от НПК като е взел предвид, че при извършване на деянията
от подс. Г. и подс. С., за осъществяването на които същите са
подбудени и подпомогнати от подс. И., не е употребена сила /в т.ч. чрез
издърпване/, съдът е оправдаал
подсъдимия Г. за извършване деянието по чл.198 ал.1
вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл.26 ал.1
от НК в съучастие с Г.Г. и Н.С. като съизвършители съотв. с подс. Г. като подбудител и помагач, чрез употреба
на сила – издърпване.
Обект на престъплението по чл.
198 ал.1 от НК, извършено от подсъдимите в различна форма на съучастие са обществените отношения свързани със
свободното формиране на воля у личността, както и обществените отношения
свързани с нормалното упражняване правото на собственост.
От обективна страна с поведението си подс. С. и подс. Г. на съотнетната
дата и място, посочени в обвинителния акт са осъществили изпълнителното деяние,
визирано в чл. 198, ал.1 от НК , доколкото са
отнели владението върху чужди движими вещи от определени физически лица
и за отнемането е използвано заплашване чрез пистолет от подс. Г. на 01.11.2013
г. и чрез нож от подс. Г. и подс. С. на 03.11.2013 г., както и сила – чрез издърпване чантата на пострадалата
от подс. Г. на 06.11.2013 г.
Едно от деянията е извършено при условията на съизвършителство от подс. Г.
и подс. С., доколкото всеки от тях се е намирал на местопроизшествието,
осъществявайки с поведението си изпълнителното деяние на състава на чл. 198
ал.1 от НК, като всеки е съзнавал умисъла на другия за извършване на деянието.
Същите са съзнавали и че са подпомогнати при осъществяване на деянията от подс.
Г. и подс. И..
Поведението на подс. Г. се квалифицира като деяние по чл. 198 ал.1 вр. с
чл. 20 ал.3 и 4 от НК, доколкото същият умишлено е склонил, чрез увещания,
съвети, разяснения, настояване и убеждаване подс. Г. за три от процесните
деяния и подс. С. за едно от тях, да извършат отнемане от конкретните търговски
обекти чрез използване на заплашване , както и е подпомогнал умишлено подс. Г.
и подс. С. в осъществяване на деянията по чл. 198 ал.1 от НК от тях на 01.11.13
г. и 03.11.13 г. , като е създал благоприятни условия за извършване на същите
чрез набавяне на средства предназначени за осъществяване на принудата, свързана
с отнемането, съотв. за прикриване самоличността на лицата , а именно – нож и маски.
По отношение на едно от средствата, а именно бутафорния пистолет, макар
същият да не е годен да възпроизведе изстрел, характерен за огнестрелното
оръжие и в тази връзка да не поставя в опасност здравето и живота на
заплашените със същия лица, доколкото с оглед външните си белези е от естество да възбуди страх за живота и
здравето на пострадалите лица, същият е от естество и да изпълни функцията на
принудата, използвана при деянието по чл. 198 ал.1 от НК.
Деянието, осъществено от И. е съставомерно по чл. 198 ал.1, вр. с чл. 20
ал.3 и ал.4 от НК, доколкото същият
умишлено е склонил, чрез увещания, съвети, разяснения, настояване и убеждаване
подс. Г. за две от процесните деяния и подс. С. за едно от тях, да извършат
отнемане от конкретните търговски обекти чрез използване на заплашване , както
и е подпомогнал умишлено подс. Г. и подс. С. в осъществяване на деянията по чл.
198 ал.1 от НК от тях 03.11.13 г. , като е създал благоприятни условия за
извършване на същите чрез набавяне на средства предназначени за осъществяване
на принудата, свързана с отнемането, съотв. за прикриване самоличността на
лицата – а именно пистолет и маски и
транспортиране с личния си автомобил до и от местопроизшествието.
От обективна страна деянието е осъществено от И. и Г. умишлено при форма на вината пряк умисъл,
като същите са съзнавали, че с
поведението си въздействат върху психиката на С. и Г. в посока формиране у тях
на решение за извършване на отнемане на парични средства и др. вещи от
съответните търговски обекти, чрез използване на заплашване, както и че
подпомагат именно тази дейност чрез предоставяне на маски , нож респ. пистолет,
като са искали да убедят лицата да вземат решение в тази посъка и да осъществят
деянието и са целели да създадат благоприятни предпоставки за реализиране на
този замисъл.
Квалификацията на извършеното от подс. Г.
и подс С. по чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че са извършили
повече от едно деяние , които осъществяват състав на едно и също
престъпление, а именно – на престъпление по чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.1
и ал.2 от НК извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като при това
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
Квалификацията на извършеното от подс. И.
и подс. Гарабедовпо чл.26 ал.1 от НК се определя от факта, че са извършили
повече от едно деяние , които осъществяват състав на едно и също
престъпление, а именно – на престъпление по чл. 198 ал.1, във вр. с чл. 20 ал.3
и ал.4 от НК извършени са през непродължителни периоди от
време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като при това
последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото.
В резултат на осъщественото от подсъдимите са настъпили съставомерните по
посочената разпоредба последици, а именно прекъсване на фактическата власт на
досегашния владелец, като подсъдите, осъществяващи дейността на
извършители са установили своя
фактическа власт върху чуждите вещи.
При индивидуализацията на наказанието на всеки от подсъдимите, съдът
съобрази, както смекчаващите и отегчаващите отговорността им обстоятелства,
така и характерът и степента на тяхното съучастие и в тази връзка приносът на всеки от тях за
настъпване на общественоопасния резултат:
1/ При индивидуализацията на наказанието на подс. Г.Г. за извършено от него
престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал.1 и 2, вр. с чл. 26 ал.1 от НК съдът съобрази като смекчаващи
отговорността на лицето направеното от същия самопризнание, същественото
съдействие, което същият е оказал в хода на цялото наказателно производство,
младата му възраст и обстоятелствата, при които се е формирала личността му, и
психиката му, а именно при липса на родителски контрол и адекватни грижи, които
с оглед приобщената по делото съдебно-психиатрична и психологична експертиза са
оказали влияние върху характеровите особености на лицето и склонността му към
асоциални прояви. Като отегчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства са
съобразени броят на деянията, включени в състава на продължаваното
престъпление, покриващо признаците на такова по чл. 198 ал.1 от НК,
обремененото му съдебно минало, начинът и средствата, с които е извършено
деянието, а именно- през нощта, чрез използване на хладно оръжие, както и
фактът, че е извършил процесните деяния в рамките на изпитателния срок, определен
по предходни осъждания. Предвид изложеното, съдът счита, че е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността на Г. обстоятелства, но като взе
предвид, че самопризнанието на лицето и оказаното съдействие в хода на
разследването са оказали съществена роля за разкриване на цялостната престъпна
дейност по случая и с оглед младата възраст на подсъдимия, съдът счете че
следва да му наложи наказание между минималния и средния размер, но по-близо до
минималния такъв, а именно „Лишаване от свобода” за срок от четири години и
шест месеца.
Като взе предвид, че не са налице
предпоставките на чл. 66 от НК, съдът постанови на основание чл. 60 и чл. 61 от
ЗИНЗ наказанието да бъде изтърпяно
ефективно в „Затвор” при първоначален строг режим.
По отношение индивидуализацията
на наказанието на подс. Г., съдът е изложил по-горе мотиви, поради което не
намира основание да ги преповтаря.
Предвид наличието на
предпоставките на чл. 23 ал.1 от НК, съдът определи общо наказание на подс. Г.
за извършените от него две престъпления, предмет на разглеждане по настоящото
дело, в размер на най-тежкото от тях, а
именно наказание „Лишаване от свобода” за срок от четири години и шест месеца,
което на основание чл. 60 и чл. 61 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно в „Затвор” при
първоначален строг режим.
2/ При индивидуализацията на наказанието на подс. Н.С. за извършено от него
престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал. 2 от НК, съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността на същия обстоятелства направеното от лицето самопризнание и
оказаното съдействие в хода на разследването, както и чистото му съдебно минало
и добрите характеристични данни. Като отегчаващо отговорността на С.
обстоятелство бе съобразен начина и средството за извършване на деянието, а
именно – вечер, чрез използване на хладно оръжие. Предвид изложените
съображения, съдът намери, че деянието е осъществено от С. при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което му бе наложено наказание
в минимален размер, а именно „Лишаване
от свобода” за срок от три години. Като
взе предвид, че целите визирани в чл. 36
от НК могат да бъдат постигнати без ефективно изтърпяване на
наказанието, съдът приложи нормата на чл. 66 ал.1 от НК и отложи итърпяването
наказанието на С., като определи изпитателен срок на същия. С оглед засилване
възпиращото действие на наказанието и предвид високата обществена опасност на
деянието по чл. 198 ал.1 от НК, предвид използваната принуда, съдът определи
изпитателния срок в размер на пет години.
3/ При индивидуализацията на наказанието на подс. Г.Г. за извършено от него
престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал. 3 и 4, вр. с чл. 26 ал.1 от НК,съдът съобрази като отегчаващи отговорността на същия
обстоятелства лошите характеристични даднни на лицето, към които отнесе фактът,
че същият е двукратно осъждан за деяния, за които е реабилитиран, освобождаван
е от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и е
осъждан за деяние в съвкупност с престъплението по настоящото дело. Като
отегчаващо отговорността му обстоятелство бе съобразен и броят на деянията,
включени в продължаваното престъпление, осъществено от лицето. Като смекчаващо
отговороността на подс. Г. обстоятелство бе съобразен фактът, че същият пряко
не е участвал в самото осъществяване на изпълнителното деяние и чистото му
съдебно минало. Предвид изложените факти, съдът намери, че деянието осъществено
от Г. е извършено при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, поради което и предвид чистото съдебно минало на лицето към
момента на извършване на деянието, му наложи наказание между минималния и
средния размер, но към минималния такъв, а именно за срок от три години и шест
месеца. Като взе предвид, че нормата на чл. 66 от НК е неприложима предвид
размерът на наложеното наказание и доколкото на подс. Г. е наложено наказание
„Лишаване от свобода” за деяние, осъществено в съвкупност с настоящото, съдът
намери, че на основание чл. 60 и чл. 61 от НК, наказанието следва да бъде
изтърпяно ефективно в „Затвор” при първоначален строг режим.
4/ При индивидуализацията на наказанието на подс. Д.И. за извършено от него
престъпление по чл. 198 ал.1 вр. с чл. 20 ал. 3 и 4, вр. с чл. 26 ал.1 от НК ,съдът
съобрази като отегчаващи отговорността на същия обстоятелства обремененото му
съдебно минало, извършването на престъплението в изпитателния срок на предходно
осъждане, броят на деянията, включени в състава на продължаваното престъпление. Като смекчаващо
отговронста на подс. И. обстоятелство бе съобразен фактът, че същият пряко не е
участвал в самото осъществяване на изпълнителното деяние. Предвид изложените
факти, съдът намери, че деянието осъществено от И. е извършено при известен
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но с оглед по-малкия принос
за настъпване на общественоопасния резулта, предвид формата на съучастие, му
наложи наказание между минималния и средния размер, за срок от четири години.
Като взе предвид, че нормата на чл. 66 от НК е неприложима предвид размерът на
наложеното наказание и доколкото на подс. И. е наложено наказание „Лишаване от
свобода” за деяние, осъществено в съвкупност с настоящото, съдът намери, че на
основание чл. 60 и чл. 61 от НК, наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно
в „Затвор” при първоначален строг режим.
По отношение на предявените граждански искове в хода на
наказателното производство, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно чл. 45
от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Тази отговорност се поражда при наличността на причинна връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди, за всички вреди които са пряка и
непосредствена последица от деянието – както имуществените, така и
неимуществените. Претендираните
морални вреди, които са от категорията на неимуществените, са неизмерими с пари
и затова, размерът на следващото се за тях обезщетение, се определят на
принципа на справедливостта. Понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства – начин и обстановка при
осъществяване на деянието, възраст на пострадалия и характера на
вредните последици.
От
доказателствения материал по делото безспорно са установени предпоставките на
чл. 45 от ЗЗД, доколкото деянията срещу които са предявени съответните
граждански искове се намират в пряка и
непосредствена връзка с причинения престъпен резултат, представляващ вредата,
която имат за цел да обезщетят тези скове, съдът намери, че гражданските искове
са доказани по основание и размер поради което ги уважи в пълен размер с
изключение на гражданският иск, предявен от „А.”ООД. По отношение на последния
се събраха доказателства установяващи наличието на основания на чл. 45 от ЗЗД,
но видно от приобщена в хода на досъдебното производство разписка, цитирана
по-горе в мотивите, св. Д. е получила банкноти с номинална стойност от 70 лева,
представляващи част отнетата от обекта парична сума. Поради изложените
съображения, съдът приспадна от стойността на реално причинените вреди,
върнатата част от отнетото и уважи гражданският иск за остатъка от размерът на
причинената щета, а именно за сумата от
177, 70 лева.
Поради изложените
по-горе съображения, при наличие на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, съдът уважи и акцесорната претенция за
заплащане на законната лихва върху присъдените суми по уважените граждански
искове, считано от датата на извършване на деянието до окончателното й
изплащане.
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите беше възложено задължението за заплащане на сумата от 180,73 /сто и осемдесет лева
0,73/лева , явяваща се
направените по делото разноски за в хода на досъдебното производство, в тежест на подс. Г.С.Г., подс. Г.А.Г. и подс. Д.И.И. беше възложено да заплатят солидарно в полза на Държавата
сумата от 50 /петдесет/ лв., явяваща се минимална държавна такса върху уважения
граждански иск предявен от „К.К.Б.” ООД и в тежест на подс. Г.С.Г., Г.А.Г., Д.И.И. и Н.М.С. беше възложено да заплатят в полза на Държавата по сметка
на ВРС сумата от по 37,50 /тридесет и
седем лева, петдесет ст./, явяваща се направените по делото разноски в хода на
съдебното производство.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: