РЕШЕНИЕ
гр. ЛЕВСКИ, _27.04._ 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Левченски
районен съд в публичното съдебно заседание на _петнадесети
април_ 2009 г. в състав:
Председател: _П.А._
Съдебни заседатели:
Членове:
при участието на секретаря _Я.Д._ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия А. ***_20084410100532_ по
описа за _2008_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове –
с правно основание: по чл. 344 ал.1 т.1 от КТ – предявения иск за признаване на
уволнението за незаконно и отмяната му; по чл. 344 ал.1 т.2 от КТ – за
възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност; по чл. 344 ал.1 т.3 във
връзка с чл. 225 ал.1 от КТ – претенцията за 6 месечно обезщетение за времето,
през което ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение и по чл.
224 ал.1 от КТ за претендирано обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск.
В исковата си молба Й.П. ***
твърди, че от 26.03.2007 г. до 08.10.2008 г. е работила на длъжността
„продавач-консултант” при ответника, в магазина, находящ се в гр. Левски на ул.
„Трети март” № 17, с определено й трудово възнаграждение по 220 лв. месечно.
Твърди, че на 08.10.2008 г. е била освободена от заеманата длъжност по устно
разпореждане на съпруга на собственичката на фирмата на основание чл. 325 т.1
от КТ, което е отразено в трудовата й книжка, но не е подавала молба за
напускане, нито й е връчвана заповед за освобождаване. Твърди също така, че не
е ползвала платен годишен отпуск за целия период до като е работила във фирмата
и не й е изплатено обезщетение на основание чл. 224 от КТ.
Моли съда да постанови решение, с което
да признае уволнението й за незаконно и да го отмени, да я възстанови на
заеманата преди уволнението длъжност, да
й присъди обезщетение за времето, през което е останала без работа, но не
повече от 6 месеца в размер на 1800 лв.,
както и обезщетение за неползван, но полагаем й се платен годишен отпуск в размер
на 400 лв. Претендира лихви върху обезщетенията до датата на подаване на
исковата молба – в размер на 110 лв., законната лихва върху обезщетенията,
считано от влизане на решението в сила до окончателното изплащане на сумите,
както и направените деловодни разноски.
Ответникът не е представил отговор на
исковата молба, но в подадената частна жалба срещу определението на съда, с
което е допуснато обезпечение на иска е изразил становище, че предявените
искове са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени. Твърди се, че
ищцата е напуснала по своя воля, за което е подала молба и поради наличието на
взаимно съгласие на страните, със същата е прекратено трудовото правоотношение.
Твърди се също така, че на ищцата до датата на прекратяване на трудовото
правоотношение са изплатени всички дължими суми като трудово възнаграждение.
Съдът, като
прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Безспорно
установено между страните по делото е, че същите са били във валидно трудово
правоотношение, което със заповед №
07/08.10.2008 г. е прекратено.
Спорен е
въпроса дали заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение е
законосъобразна.
Не е оспорено
от представляващия ответника, че заповедта, с която е прекратено трудовото
правоотношение с ищцата е подписана от упълномощеното за това лице – Хади
Хидаир Абас, като в подкрепа на правомощията ответника е представил пълномощно
/приложено на л. 22 от делото/. Ответника твърди, че заповедта е издадена въз
основа на постъпила молба от ищцата.
Видно от представеното по делото
удостоверение за актуално състояние на ответника е, че в търговския регистър е
вписано Еднолично дружество с ограничена отговорност с фирма „Багдади” със
седалище и адрес на управление гр. Свищов обл. В. Търново ул. „Тодор Миланович”
№ 10 вх. А с управител Ренета И. Русанова и Едноличен собственик на
капитала - същото лице. По делото е представено решение на ВТОС № 542
от 02.03.2006 г. от което е видно, че в търговския регистър при Окръжен съд гр.
велико Търново е вписано упълномощаването на Славка И. Русанова с ЕГН **********
на прокурист на дружеството. Представено е и нотариално заверено пълномощно, с
което Славка И. Русанова е упълномощила Хади Хидаир Абас да представлява „Багдади” ЕООД пред всички
физически и юридически лица, организации и учреждения, като извършва всякакви
правни и фактически действия от името на фирмата, при осъществяване на
регистрирания предмет на дейност. Сред изброените в пълномощното правомощия на
пълномощника е и „…да подписва трудови и граждански договори с лица и при
условия както прецени, включително да ги изменя и прекратява.”
Съгласно чл. 22
ал.1 от ТЗ прокуристът има право да извършва всички действия и сделки, които са
свързани с упражняване на търговското занятие, да представлява търговеца, да
упълномощава други лица за извършване на определени действия. Той не може да
упълномощава другиго със своите права по закон.Може да упълномощи други лица за
извършване на определени действия, но не и да упражняват всички му права по
закон, като по този начин да ги преупълномощава с правата на прокурист. Такова
упълномощаване е недействително. Преди всичко прокуриста няма правомощия на
работодател, които да произтичат от закона. Такива той би могъл да има само по
изрично упълномощаване от страна на търговеца, но пълномощно с такова
съдържание не е представено по делото.
При това
положение, след като заповедта, с която е прекратено трудовото правоотношение с
ищцата е издадена и подписана от преупълномощения от прокуриста Хади Хидаир
Абас, без самия прокурист да има данни да е упълномощен за това, то и
издадената от него заповед е незаконосъобразна, а уволнението на ищцата е
незаконно и следва да бъде отменено.
По иска за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност:
Правото на възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност произтича пряко от незаконността на увлонението и
неговата отмяна, поради което и този иск се явява основателен и доказан.
По иска за обезщетение по 344 ал.1 т. 3
във връзка с чл. 225 ал.1 от КТ.
Видно от представената по делото служебна бележка от Бюрото по труда
гр. Левски е, че Й.П.П. е регистрирана в Бюрото по труда гр. Левски от
24.10.2008 г. като безработна. Представена е за виждане и регистрационна карта
на Й.П.П., от която е констатирано, че същата редовно е посещавала бюрото по
труда гр. Левски за поддържане на регистрацията като безработна и са положени
подписи на специалиста, който е посетен на дати 24.11.2008 г. 19.12.2008 г.,
20.01.2009 г., 19.02.2009 г. и 16.03.2009 г. като следващата дата за посещение
на бюрото по труда е определена за 16.04.2009 г. Представено е и копие от трудовата книжка на
ищцата видно от която е, че от прекратяването на трудово й правоотношение с
ответното дружество няма вписани последващи трудови правоотношения с друг
работодател.
При това положение и този иск е
основателен.
За определяне в какъв размер следва да
бъде уважен този иск, по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза. От
заключението на вещото лице се - прието от съда като пълно и компетентно
изготвено, се установява, че размерът на
обезщетението с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 във връзка с чл. 225 ал. 1 от КТ – за шест месеца е в размер на 1320 лв. Следователно този иск е основателен
и доказан до размера посочен от вещото лице – икономист като за разликата над
тази сума, до първоначално предявената от 1800 лв. този иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен. Претендираната лихва до датата на завеждане на
иска, също следва да бъде уважена според заключението на вещото лице.
По предявения иск с правно основание чл.
224 ал.1 от КТ – претендирано
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск: видно от представеното по
делото заключение на назначената съдебно-счетоводна експертиза е, че за
посочения период от ищцата същата има
неизползвани 8 дни, полагаеми се като платен годишен отпуск, поради което
вещото лице е определило, че размера на обезщетението по чл. 224 ал.1 от КТ е
83,84 лв. Предвид това предявеният иск с правно основание чл. 224 ал.1 от КТ е
основателен и доказан до размера посочен от вещото лице, като за разликата над
сумата от 83,84 лв., до първоначално предявената от 400 лв. този иск следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. Претендираната лихва до датата на завеждане
на иска, също следва да бъде уважена според заключението на вещото лице.
При този изход
на делото следва да бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените
деловодни разноски в размер на 258 лв., от които 250 лв. –заплатени като
възнаграждение за 1 адвокат и 8 лв. заплатени като такса за издаване на
актуално състояние и превод.
Следва да бъде
осъден ответника да заплати по сметка на РС Левски направените деловодни
разноски в размер на 120 лв. – заплатени като възнаграждение и пътни разноски за
вещото лице.
Следва да бъде
осъден ответника да заплати д.т. в размер на
56,74 лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
На основание
чл.344, ал.1, т.1 от КТ ПРИЗНАВА уволнението на Й.П. *** обл. Плевен ул. „Трети
март” № 2, ЕГН ********** ***, със седалище и адрес на управление гр. Свищов
ул. „Тодор Миладинович” № 10а, с ЕИК *********, с управител РЕНЕТА И. РУСАНОВА
с ЕГН ********** – със заповед от 08.10.2008 г. за НЕЗАКОННО и го ОТМЕНЯ.
На основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ ВЪЗСТАНОВЯВА Й.П.П. със сочена по-горе самоличност, на
предишната й работа в „БАГДАДИ” ЕООД гр. Свищов на длъжност „продавач-консултант”.
На основание
чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 от КТ ОСЪЖДА „БАГДАДИ” ЕООД гр.
Свищов със сочени по-горе данни ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.П. със сочена по-горе
самоличност, обезщетение за времето, през което е останала без работа поради
уволнението - за 6 месеца – в размер на 1320 лв., лихва върху тази сума в
размер на 13,84 лв., считано от 08.10.2008 г. до датата на завеждане на делото
в РС Левски – 01.12.2008 г., както и законната лихва върху тази сума, считано
от датата на завеждане на делото в РС Левски 01.12.2008 г. – до окончателното
изплащане на сумата.
За разликата над сумата 1320 лв. до
първоначално предявената от 1800 лв. отхвърля иска, като неоснователен.
На основание
чл.224, ал.1 от КТ ОСЪЖДА „БАГДАДИ” ЕООД гр. Свищов със сочени по-горе данни ДА
ЗАПЛАТИ на Й.П.П. със сочена по-горе самоличност, обезщетение за неизползвани 8
дни от полагаемия й се платен годишен отпуск за 2008 г., в размер на 83,84 лв.,
лихва върху тази сума в размер на 0,88 лв., считано от 08.10.2008 г. до датата
на завеждане на делото в РС Левски – 01.12.2008 г., както и законната лихва
върху тази сума, считано от датата на завеждане на делото в РС Левски
01.12.2008 г. – до окончателното изплащане на сумата.
За разликата над сумата 83,84 лв. до първоначално
предявената от 400 лв. отхвърля иска, като неоснователен.
ОСЪЖДА „БАГДАДИ” ЕООД гр. Свищов със
сочени по-горе данни ДА ЗАПЛАТИ на Й.П.П. със сочена по-горе самоличност
направените деловодни разноски в размер на 258 лв.
ОСЪЖДА
„БАГДАДИ” ЕООД гр. Свищов със сочени по-горе данни ДА ЗАПЛАТИ направените
деловодни разноски по сметка на РС-Левски в размер на 120 лв., както и държавна
такса в размер на 56,74 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок, считано от 29.04.2009 г.,
съгласно разпоредбата на чл. 315 ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: