№ 692
гр. Варна, 30.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тридесети август
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Цв. Атанасов
СъдебниГалина Дойкова Парчева
заседатели:Нели Иванова Танчева
при участието на секретаря Невена Ст. Братоева
и прокурора Св. Ив. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Марин Цв. Атанасов Наказателно
дело от общ характер № 20223100200543 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:57 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИТЕ:
ИВ. В. М. - редовно призован, явява се лично и с адв. А.Х. Д. – АК-Варна, редовно
упълномощен на фаза ДП и приет от съда от преди.
С. П. Д. - редовно призован, явява се лично и с адв. В.Ж. Ш., АК – Варна, редовно
упълномощен на фаза ДП и приет от съда от преди.
ЧАСТНИТЕ ОБВИНИТЕЛИ:
Л. Д. П., редовно призована, не се явява.
Г. В. П., редовно призован, не се явява.
Д. Г. П., редовно призован, не се явява.
К. Г. Д., редовно призована, не се явява.
Г. АНДР. Х., редовно призован, не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА депозирана молба от поверениците на частните обвинители –
адв. Н.Д. и адв. Н.Х., че нямат възможност да се явят, поради служебна ангажираност.
Уведомяват, че доверителите им също нямат възможност да се явят по делото по различни
причини – отсъствие от страната, служебна ангажираност и молят да се даде ход на делото в
тяхно отсъствие.
СВИДЕТЕЛИТЕ:
ИВ. Н. Д. - редовно призован, явява се лично.
1
СТ. Г. Г. - редовно призован, явява се лично.
Р. Г. КР. – редовно призован, явява се лично.
СТ. Д. АС. - редовно призован, явява се лично.
Й. АНГ. ЦВ. - редовно призован, не се явява.
ЮР. СТ. - редовно призован, не се явява.
Н. М. ИЛ. - редовно призован, явява се лично.
СВ. В. Г. - редовно призован, явява се лично.
Д. ИЛК. Д. - редовно призована, явява се лично.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
Д. Г. В. - редовно призована, явява се лично.
Н. Т. ЗГ. - редовно призована, явява се лично.
Д. Д. Р. - редовно призована, явява се лично.
Р. Д. Д. - редовно призован, явява се лично.
Прокурорът: Считам, че няма процесуални пречки да бъде даден ход на делото.
Адв. Д.: Моля да се даде ход на делото.
Адв. Ш.: Няма пречки да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
На основание чл. 273 от НПК свидетелите се отстраниха от съдебната зала.
СЪДЪТ намира, че са изпълнени разпоредбите на чл. 272, 273, 274, от НПК, поради
което и не са налице процесуални пречки по даване ход на съдебното следствие, поради
което и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
Председателят на състава докладва основанията за образуване на съдебното
производство.
На основания чл. 276, ал.2 от НПК, председателят на съдебния състав
предоставя възможност на прокурора да изложи обстоятелствата, включени в
обвинението.
2
Представителят на обвинението поддържа всички факти и обстоятелства,
изложени в обвинителния акт.
Съдът на основание чл. 277, ал.2 от НПК разяснява правата на подсъдимите.
Подс. М.: Разбирам обвинението, ще дам обяснения след разпита на всички
свидетели и вещи лица.
ПОДС. С. Д.: Разбирам обвинението, желая да дам обяснения сега. Движих се по ул.
„Цар Освободител“ в лявата лента и преди кръстовището, на което се случи инцидента,
може би 15-20 метра по-рано, аз карах с 10 километра в час. Колата е автоматик и не бях
натиснал нито един от педалите. Тогава видях, че жълтата светлина светна и леко засилих и
вече може би 5-6 метра от кръстовището видях зеления сигнал, след което вече дадох газ,
като вътре в кръстовището бях може би с между 20-30 километра в час. Вдясно до мен
имаше голям черен джип, по спомен, мисля че бяхме изравнени и нямах видимост от него.
Той тръгна с мен, но спря навреме. Все пак, може би е успял да види навреме микробуса, а
аз не успях и се блъснах в него.
На въпроси на съда:
ПОДС. С. Д.: Действията, които извърших след като се случи сблъсъка не ги помня,
беше много гадно, бях в много голям шок и не помня да съм разговарял с някого или да съм
направил нещо. Единствено оказах помощ на пасажера до мен, защото беше с ударена глава
и крак. Името му е Сл. М. П., мой приятел. Не си спомням точно, от къде се връщахме, но
мисля, че беше от София или от Пловдив.
На въпроси на прокурора:
ПОДС. С. Д.: Забелязах микробуса на пътното платно вече когато е тръгнал. Нямах
видимост вдясно. На момента на инцидента не разбрах, че има тежко пострадал човек.
Пораженията нанесени върху автомобила, който управлявах бяха по бронята. Той е моя
собственост, управлявам го откакто съм водач на МПС, което е вече от три години. През
въпросната 2020 г. или през предната такава не си спомням кога последно минах технически
преглед. Не зная кога е бил последния технически преглед на автомобила. Откакто го
управлявам съм минал един път такъв преглед, но не помня кога. Автомобилът е семеен и
майка ми също я кара, като обикновено тя се занимава с тези неща. Автомобилът е
поддържан, преди катастрофата се върнах от София или Пловдив и автомобила беше в
добро състояние. След инцидента не се свързах някой от близките на починалата. Разбрах,
че има починало лице тази година, когато ме извикаха да бъда разпитан.
На въпроси на адв. Д.:
ПОДС. Д.: Пасажерът, който беше в моя автомобил стоеше на предна дясна седалка.
След ПТП-то на пасажера му нямаше нищо сериозно, освен, че беше порязан или ударен по
ръката или коляното. Замина си, защото разбрахме, че ще чакаме 4 часа и тогава не
намерихме смисъл и той да чака. Той нямаше претенции към случилото се. Не съм
съобщавал за присъствието на този пасажер, защото не знаех, че съм обвинен в нещо, също
не знаех че има толкова тежко пострадал човек.
3
На въпроси на адв. Ш.:
ПОДС. С. Д.: Моето емоционалното и физическо състояние след катастрофата беше,
че не бях адекватен, не помня точно какво стана след това, бях в шок, ушите ми пищяха и
не знаех какво да направя и какво се случва. Пасажерът поиска да замине и аз се съгласих,
защото каза, че изпитва болка. Няколко метра преди навлизането в кръстовището видях
зелена светлина.
На въпроси на прокурора:
ПОДС. С. Д.: Метеорологичната обстановка беше суха, времето беше хубаво,
осветеността беше добра, въпреки че беше вечер и беше тъмно, все пак имаше улични
лампи. Пасажерът е мой приятел, на 24 г. и е с четири години по-голям от мен. С него ходим
на работа в различни градове, като той не е шофьор.
На въпроси на съда:
ПОДС. С. Д.: Не си спомням кога се случи случката, за която сега разказвам, нито
дата, нито месец, нито сезон. Управлявам Пежо 508, комби. Като технически
характеристики автомобилът е дизел, две и две двигател, ниска и дълга кола, 200 коня,
автоматик с шест скорости, по спомен. От много далече видях червения светофар и намалих
много, като тогава в продължение на 15-20 метра не подавах газ и се движих с 10 километра
в час. Когато видях жълтата светлина дадох газ съвсем леко, защото в кръстовището съм
навлязъл с най-много 25-30 километра в час. Марката на другия автомобил, който беше
черен джип, не я помня. Той също беше в движение, но с по-бавна скорост, понеже аз го
изпреварвах. Нямах видимост от него, а той имаше. Мисля, че даже ми свирна или
микробуса ми е свирнал, не знам, но не можах да спра. Не очаквах просто, че ще изскочи
някой оттам. Пътникът ми не ме предупреди словом като мисля, че някъде се подпря.
Ползвах къси светлини на автомобила. Не помня къде отивахме. В резултат на удара ми се
счупи единия зъб, но малко след това. Първо се клатеше, а после падна, като други сериозни
наранявания нямах. По принцип нямам проблеми с паметта, просто някои обстоятелства не
мога да си ги спомня.
На въпроси на адв. Ш.:
ПОДС. С. Д.: Движих се в лява лента в посока червения площад по ул. „Цар
Освободител“ надолу в посока „Окръжна болница“.
На въпроси на прокурора:
ПОДС. С. Д.: След удара автомобилът се завъртя наляво, може би на 70-60 градуса,
не, на 90 градуса, да кажем. Спрях се по средата на кръстовището, но не помня дали колата
спря сама, или аз натиснах спирачката след или малко преди удара. После слязохме от
колата. Ударът по моята кола се отрази в дясна предна част, а по микробуса в лява предна
част. Бусът се движеше със сигурност над 40-50 километра в час. Моят спътник, както и аз
бяхме с колани.
АДВ. Д.: Уважаеми господин Председател, считам, че на основание чл. 281 от НПК,
4
следва да прочетем протокол за разпит на С. П. Д., защото между днешното съдебно
заседание и разпита има съществени противоречия и разминаване на факти. Считам, че има
съществени противоречия между това, което каза днес подсъдимия и това, което в
протокола е дадено преди две години през 2020 г. на страница номер 60 от ДП №342/2020 г.
том 1.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласно НПК, няма как да бъде четен протокола за разпит, т.к. по
ред е качество на свидетел, а в случая той е подсъдим.
АДВ. Ш.: Поддържам прокуратурата.
СЪДЪТ като взе предвид становищата на страните, счете, че няма основания за
приобщаване на разпит на подс. Д., извършен спрямо него в качеството му на свидетел,
доколкото съгласно НПК, лицето може да има само едно качество, а то в настоящото
производство е на подсъдим. Допустимо е да бъде приобщен разпит на обвиняем, в
случаите, когато закона предвижда това.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
Съдът обяви, че, д-р З. е вписана в списъка за призоваване като вещо лице, но няма
представено заключение, изготвено от нея, поради което взе становището на прокурора
държи ли на нейния разпит.
ПРОКУРОРЪТ: Предлагам д-р З. да бъде разпитана в качеството на свидетел,
предвид че няма представено заключение.
АДВ. Д.: Поддържам становището.
АДВ. Ш.: Поддържам становището.
С оглед изразеното съгласие на страните съдът
ОПРЕДЕЛИ
ДОПУСКА и ВПИСВА д-р Н.З. като свидетел по делото.
Със съгласието на страните съдът ПРОМЕНЯ хода на съдебното следствие, като
ПРИСТЪПВА към снемане на самоличността и изслушване на вещите лица изготвили
съдебно медицинските експертизи:
В. Л. ПРОФ. Д-Р. Д. Д. Р. – 70 г. , българска гражданка, с висше образование,
специалист по съд.медицина и деонтология, без родство с подсъдимите.
Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.
Обещава да даде заключение по съвест и знание.
На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът прочита СМЕ №26/2021 г., намираща се на
лист 21, том 2 от ДП, изготвена от вещото лице проф. д-р. Д. Р..
На въпроси на съда:
Д-Р. Р.: Аз изготвих заключение, което поддържам, за един от пострадалите – ЮР.
5
СТ.. Той е стоял в микробуса в задна лява част. Получил е наранявания от самия сблъсък,
както от падането, така и от стъкла. Получил е механично увреждане, включително и
порезни рани вляво на тялото си, както подробно са описани. Няма загуба на съзнание.
Раните, макар и повече на брой, не причиняват други методологични квалификации, освен
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК (временно разстройство на
здравето, неопасно за живота му).
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да се приобщи към
доказателствата по делото и на същото да се изплати възнаграждение, поради което и
ОПРЕДЕЛИ
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото съдебномедицинска експертиза
№26/2021 г., намираща се на лист 21-26, т.2 от д.пр..
СЪДЪТ определя възнаграждение на вещото лице в размер на 80 лева. /изд. РКО/
ПРОКУРОРЪТ: Предлагам да разпитаме д-р З. преди следващото вещо лице, тъй
като нейните показания са обвързани с изготвеното заключение по другата СМЕ .
АДВ. Д.: Поддържам становището.
АДВ. Ш.: Поддържам становището
Съдът с оглед становището на страните пристъпи към разпит на св. Н. Т. ЗГ..
СВИД. Д-Р Н. Т. ЗГ. – 36 г., българска гражданка с висше образование, лекар-
специалист по патоанатомия, без родство с подсъдимите.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Обещава да говори истината.
На въпроси на прокурора:
Д-р. З.: Доктор В. ме помоли да извърша изследване. Каза, че се касае за жена,
годините на жената и ми даде органите, които аз трябва да гледам по микроскоп, като
съответно изготвих и изследване на същите тези органи. Беше важно да се уточни какъв е
пола, главно заради промените в органите и годините. Установих възпалителни промени в
белите дробове, в бъбреците и в така наречената септична слезка, промените в слезката са
много харатерн0 за един много тежък сепсис. Сепсисът е възпалително заболяване на целия
организъм, ако мога да се изразя така, за да бъда разбрана. Той се дължи на разнообразни и
различни причини, като те могат да бъдат вируси, бактерии, паразити, могат да бъдат
нарушения на изхранването на пациента, при травми в гръбначния стълб, в мозъка, при спад
на имунната система на организма, намалена реактивност на тялото на пациента и
бактериална, вирусна или гъбична инфекция.
На въпроси на адв. Д.:
Д-р. З.: Намалена реактивност означава цялостна слабост на организма, например ако
6
има някакви тумурни процеси, някаква травма, раков процес. Това означава, че неговата
имунна система е компрометирана и потисната по някакъв начин. Не ми е известно тя да е
имала травми на гръбнака. На мен ми бяха дадени органите, които трябваше да гледам и
видях възпаление на слезката, която за нас – патолозите, говори за категоричен сепсис.
На въпроси на прокуратурата:
Д-р. З.: Да, виждала съм само вътрешните органи на жената.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетелката.
В. Л. Д-Р. Д. Г. В. – 30 г., българска гражданка, с висше образование, съдебен лекар,
без родство с подсъдимите.
Предупредена за отговорността по чл. 291 от НК.
Обещава да даде заключение по съвест и знание.
На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът прочита СМЕ № I – 122/2020 г., намираща
се на лист 3, том 2 от ДП, изготвена от вещото лице д-р. Д. В..
В.Л. Д. В.: Възложена ми е аутопсия на В. Г. П., заедно с това съм получила и
медицинска документация изразяваща се в епикриза от клиниката по неврохирургия от дата
на приема не 11.09.2020 г. и дата на изписване 25.09.2020 г.. Също така ми е предоставена и
епикриза от клиника по нефрология, където пациентката се вижда, че е приета на 02.11.2020
г. и е починала на 23.11.2020 г.
На въпроси на съда:
В.Л. Д. В.: По време изследването предоставих вътрешни органи на д-р З., която
извърши хистологичния анализ, след което тя в писмен вид ми върна информация, която
веднага приложих към проведеното изследване.
На въпроси на прокурора:
В.Л. Д. В.: Да, в моята експертиза съм посочила наличието на декубитална рана в
седалищната област с признаци на некроза, както и подобни рано по ходилата.
Декубиталната рана е всъщност рана от залежаване. Причините могат да бъдат най-
разнообразни, но винаги в основата на генезата на тези рани е залежаването на пациента,
като най-често обездвижване, налагащо режим, в който пациентът да бъде в седнало или в
легнало състояние, със съответно невъзможност да се движи. Обикновено се свързва и с
прилагане на допълнителна чужда помощ за извършване на активно движение. В случая,
предвид травмата, която е имала починалата, е доста тежка и нивото, на което е засягането
на гръбначния стълб е обичайно протичащо по този начин - с парализа на долните крайници
и невъзможност за движение. Това съответно налага поставянето на пациента по-горе
споменатия режим. Още в етапа на първата хоспитализация е отбелязано, че пациентката е
изписана от неврохирургичната клиника с такива рани, което е било на дата 25.09.2020г. Не
е отбелязано в епикризата, но аз съм получила цялата история на заболяването.
Има различни възможности за намаляване на резултата от тези рани. Например
7
антидекубитални дюшеци, медикаменти, най-често за мазане, които са за подобряване на
кожата, зоните, които най-много се притискат при поставяне на пациента в стенен режим,
различни масажи и подобни процедури, които намаляват риска. Някои пациенти биват
обръщани, като това е част от превенцията, но освен обръщане, изправяне на пациента не
при всеки пациент е възможно това. При нея например в началото, предполагам, защото не
мога да кажа категорично, че при такава травма помага един стенен режим, при който е
сложена метална стабилизация на гръбначния стълб и оттам от вертикална позиция да я
поставят в инвалидна количка, т.к. при парализата на долните крайници това съм забелязала
да се прави. Така е имала възможност да се придвижва в седнало положение с количка, но
докато стигнат до този момент, все пак преди това е минал един по-дълъг период от време тя
да бъде под стенен режим, за да може да се стабилизира. Декубиталните рани на двете
ходила е възможно да са обичайни, ако това е било мястото където е имало притискане.
Налице е причинно-следствена връзка има между ПТП на 11.09.2020 г. и смъртта й на
23.11.2020 г., т.к. развитието на възпалителни усложнения общо, не само декубитални,
изобщо каквито и да са възпалените видоизменения са много често усложнения на травми
които засягат гръбначния стълб, и които предизвикват усложнения като парализа на
крайници. Това са чести усложнения, при гръбначните травми, поради което причинната
връзка е пряка. В клиниката по нефрология не зная дали са се допускали придружители, т.к.
това е политика на всяка болница. Възможно е е да не е било разрешено, поради Ковид,
когато беше най-тежката вълна.
Медицинският персонал се грижи за пациентите, като прилага лечение спрямо
установеното заболяване. Например, при нея, когато са установили наличието на
декубитални рани, специалист по хирургия е извършил така наречената некректомия –
премахване на мъртвата тъкан и е приложена превръзка. Дадени са й препоръки за купуване
на сребърни превръзки. Те са със подобряващо и заздравяващо действие и не знам дали са
скъпи. Не знам дали са закупени впоследствие, само знам, че действат благоприятно към
такива рани.
Принципно септичното състояние – сепсис, т.е. генерализираният възпалителен процес
изисква време, през което действително да се развие и да засегне толкова много органи,
последствие всеки от органите дава своя резултат като нарушена функция. Предполагам, че
е било мъчително. Не мога да кажа дали през цялото време е усещала болка, защото най-
вероятно са прилагали медикаменти, които да я потиснат.
Не мога да отговоря дали е било възможно да бъде избегнато повторното й влизане в
клиниката по нефрология, т.к. месец и нещо е била в дома си. Искам да отбележа, че на
страница 6, където е цитирана анамнезата от епикиризата от клиниката по нефрология, в
най-горната част е посочено, че по данни на хосписа, в който е настанена, пише, че
пациентката постъпва в УМБАЛ „Света Марина“ от хоспис. Така пише в документацията,
но аз не съм разполагала с друга медицинска документация, с освен тези две епикризи.
На въпроси на адв. Д.:
8
В.Л. Д. В.: Да, възможно е самата физика на починалата да е затруднила превенцията
за лекуването на тези рани, но и целия организъм. Има хора, които въпреки прилагането на
всички възможни грижи за превенция на декубиталните рани, получават такива. В случая,
при оглед е отбелязано, че тя е със среден ръст и има затлъстяване. Затлъстяването би могло
да е един от предразполагащите фактори, но ако трябва да се сравни с парализата на долните
крайници, то парализата има превес над затлъстяването.
На въпроси на адв.Ш.:
В.Л. Д. В.: Да, медицинската документация ми беше предоставена в деня на
аутопсията. Това, което съм цитирала като първа епикриза, която ми е била предоставена от
мястото на инцидента. Не знам какво се е случило с тази пациентка от момента на
изписването от неврохирургия до момента на приемането й в нефрологична клиника през
ноември месец. Не съм притежавала такава медицинска епикриза. Моята основна задача в
тази експертиза е била да определя каква е причината за смъртта и е зададен още един
въпрос, който изисква причината за травматичните увреждания получени в следствие на
инцидента. Не мога да отговоря по-правилно ли е да бъда запозната с допълнителна
информация, която да съдържа хронология назад за здравословното състояние на лицето.
Това, което виждам е, че в епикризата от неврохирургия не е отбелязано тя да е имала
някакви проблеми с бъбреците. Нямам документация, която да покаже дали назад във
времето е имала такова заболяване, но е посочено придружаващо заболяване –
желязонедоимъчна анемия. Смятам, че не беше излишно да имам допълнителна
документация между двете епикризи, но предвид добреописаните неща на първата епикриза
беше достатъчно да се каже, че процеса най-вероятно ще върви в заболяване. Никъде не е
посочено, че тази жена е било възможно да се възстанови. Налице е причинно-следствена
връзка на смъртта й с катастрофата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да се приобщи към
доказателствата по делото и на същото да се изплати възнаграждение, поради което и
ОПРЕДЕЛИ
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото съдебномедицинска експертиза № I –
122/2020 г., намираща се на лист 3-13, т.2 от д.пр..
СЪДЪТ определя възнаграждение на вещото лице в размер на 120 лева. /изд. РКО/
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане самоличността и разпит на явилите се
свидетели:
СВИД. ИВ. Н. Д. - ЕГН **********, български гражданин, с висше образование,
необвързан, неосъждан, без родство с двамата подсъдими.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Обещава да говори истината.
9
На въпроси на съда:
СВИД. И. Д.: Разпитван съм в досъдебното производство, където казах истината. Ще
се опитам да разкажа каквото си спомням. Спомням си, че пресичах улицата на светофара,
който беше надолу на булеварда, отгоре идваше засилен бус. Съответно, момента, в който
трябваше да пресека на зеления сигнал той мина пред мен. В последствие чух удар и като е
обърнах видях, че буса е ударил лек автомобил. Имам спомен, че това се случи през месец
ноември, бях на работа, беше вечер след 22:30 часа със сигурност. Не съм от Варна и не
знам имената на улиците, но знам, че се движех пеша по улицата успоредна на ул. „Генерал
Колев“. Спрях да изчакам на светофара, като топ шопа беше точно вдясно. Знам, коя е ул.
„Генерал Колев“ и знам, че бусът се движеше по нея. Аз вървях по тази отгоре. Като спрях
да изчакам светофара не знаех къде е бусът в този момент, понеже бях със слушалки и с
музика в ушите. Не съм оглеждал обстановката отстрани. Според мен стоях на
кръстовището около 12 секунди, примерно. Светна зелено и буса мина пред мен. Аз съм
шофьор, но видимата му скорост не мога да я преценя.
На въпроси на прокурора::
СВИД. И. Д.: По времето, когато се случи инцидента живеех във Варна на ул. „Иван
Бодуров“ № 14. Вървях откъм Окръжна болница надолу към Червения площад. Когато
преминах светофара, сигналът за пешеходци светеше в зелено. След като пресякох ул. „Цар
Освободител“, чух удара, обърнах се и видях какво се случи, че вече буса се въртеше напред
и отидох да помогна. Преди удара светофара за пешеходци светеше в зелено. Когато бях
застанал на ъгъла от Окръжна болница и исках да пресека ул. „Генерал Колев“ светофара за
пешеходци беше в зелено. Непосредствено след ПТП-то отидох до микробуса и видях как
хората излизаха от предното стъкло, имаше други хора, които излязоха от домовете си да
помогнат, звъннаха на бърза помощ и полиция. Не видях нито шофьора на другия
автомобил, нито самия автомобил. На мястото на катастрофата седях около 15 минути, като
седях близо до буса и видях пострадалите. Не знам нищо за другия автомобил, шофьора му
и дали е имало друг пътник там. Не мога да кажа датата каква беше. Не зная буса с каква
скорост се движеше, не мога да преценя.
На въпроси на адв. Д.:
СВИД. И. Д.: Чаках на светофара, за да пресека и през това време не забелязах да има
други хора около мен, но срещу мен пред магазина от другата страна видях двама човека, но
не видях кой управлява лекия автомобил. Полицията взе от мен обяснение в момента, в
който тръгнах да си ходя. Дадох писмени показания. Дамата, която ме извика да дам
показания дойде от някъде. Тя знаеше, че съм станал свидетел на случилото се, защото
коментирахме какво се е случило и споделях моите преживявания с другите наоколо.
На въпроси на адв. Ш.:
СВИД. И. Д.: Имаше хора, които казваха, че са чули шума, други казаха, че са
пресичали и са видели удара. Отсреща на ъгъла, на ул. „Генерал Колев“ не видях момче и
момиче да седят, не видях и майка с дете. Лекият автомобил беше първа кола, успях да
10
пресека ул. „Генерал Колев“, защото когато пресякох чух удара и видях.
На въпроси на адв. Д.:
СВИД. И. Д.: Да, видях лекия автомобил да идва, но не мога да кажа в коя лента се
движеше той. Знам, че посоката му на движение беше от магазин „Лидл“ към Червения
площад.
На въпроси на съда:
СВИД. И. Д.: Не знам дали след „първия автомобил“ е имало други коли, не съм
видял, не мога да уточня, че е имало други автомобили и как са изглеждали те.
СЪДЪТ като взе предвид, че са налице съществени противоречия между
депозираните в днешно съдебно заседание свидетелски показания и тези дадени на ДП,
както и изявлението на свидетеля, че не си спомня определени факти и обстоятелства,
намира че следва да се прочетат показанията дадени на д.пр., намира, че са налице
основанията за прочитането на показанията на свидетеля дадени пред орган на досъдебното
производство и взе становището на страните за това, като разясни на подсъдимите, че
прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата
ПРОКУРОРЪТ: Давам съгласие за прочитане на свидетелските показания на
свидетеля, дадени на ДП.
АДВ.Д.: Не се противопоставям.
АДВ.Ш.: Поддържам становището на прокуратурата.
ПОДС. Д.: Давам съгласие.
ПОДС. М.: Давам съгласие.
Съдът като взе предвид, че е налице съгласие между страните за прочитане
показанията на основание чл.281, ал.5 вр с ал.1, т.1 и т.2 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА показанията на свид. ИВ. Н. Д., дадени на 01.10.2020
г. намиращи се на лист 61, т.1 от д.пр.
СВИД. И. Д.: Това, което съм казал беше една година след моите показания и тогава
спомените ми бяха пресни. Това, което прочетохте е истината. Още тогава видях, че марката
на лекия автомобил е Пежо. Може би съм видял водача му, сега като си спомня какво съм
писал, но в лице не мога да го позная.
На въпроси на прокурора:
СВИД. И. Д.: Видях, че шофьора няма наранявания, тъй като минавах покрай
автомобила, сега се сещам това, беше излязъл извън колата и видях неговия силует. Друг
човек в пежото не видях. Не помня как се държеше водача на пежото и не мога да кажа
колко време след удара го видях. Някой въпроси не мога да ги уточня. Това, което е писано
там е така, не мога да опиша нещо такова сега, това са две години, а това е доста време. Не
11
мисля само това.
На въпроси на адв. Д.:
Колко са секундите до ударя, докато пресича?
СВИД. И. Д.: Не мога да кажа конкретно, колко секунди след като тръгнах да
пресичам минаха преди да чуя удара, може би 5 секунди. Когато чух шума бях точно накрая
на пешеходната пътека.
На въпроси на адв. Ш.:
СВИД. И. Д.: Аз пресякох на зелен пешеходен сигнал.
Страните заявиха че нямат повече въпроси към свидетеля И. Д..
СТ. Г. Г. - ЕГН **********, български гражданин, средно образование, женен,
неосъждан, без родство с двамата подсъдими.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. Г.: Не се сещам точно на коя дата стана. Сещам се, че беше на ул. „Генерал Колев“ и
Окръжна болница. Мисля, че годината беше 2020 г. и ни бяха изпратили към пътно
транспортно произшествие. Като пристигнахме на кръстовището имаше една лека кола,
която беше доста ударена, а по ул. „Генерал Колев“, в посока бул. „Сливница“, имаше
микробус, който мисля беше с работници и се беше преобърнал. Отидохме там, оказахме
съдействие, имаше една жена, по-пълничка, която нещо чантата й ли, или тя беше затисната
там. Двамата пожарникари и рязаха нещо. Ние отцепвахме движението, стояхме доста – към
4 часа. Имаше даже и свидетел, който е пресичал и писал обяснение и той каза, че
микробуса е минал на червено, докато на пешеходната пътека светели зелено. Стояхме там
доста време. Написахме протокол, дойдоха разследващи полицаи, оказахме съдействие.
Общо взето, друго какво да се сещам. Чакахме резултати от болницата от спешния център.
И сведохме описание на свидетелите. Като разговарях с водача на лекия автомобил разбрах,
че той се е движил в посока Червения площад и му е светнал зелен сигнал. Свидетелят
твърдеше, че микробуса с пътниците е минал на червено, защото след като е тръгнал да
пресича го е видял засилен и се дърпа назад да мине. И веднага свалихме обяснение на
свидетеля. Другият водач обясняваше, че нямало никакво движение, а то наистина нямаше
кой знае какво движение, не можал да намали и когато видял, че светнало жълто, и в
последния момент колата отдолу го удря, и той се преобръща на 20-30 метра в посока на
супермаркета.
На въпроси на прокурора:
СВИД. Г.: Като се обадиха веднага отидохме на произшествието, може би в рамките
на 5-10 минути. Когато сме свободни веднага отиваме. Свидетелят очевидец беше в добро
състояние, говореше нормално. Водачът на лекия автомобил се намираше вътре в
кръстовището до колата си, отвън с други хора. Чакаше на място. Не мога да Ви кажа дали
на пръв поглед имаше много наранявания. Не сме го пращали в болницата, говореше
12
нормално, но дали имаше някакви драскотини по него не помня, защото минаха две години.
И двамата изглеждаха уплашени. Момчето се ядосваше, че е минал на зелено и е станало
това, и било добре, че е жив. Казах и други неща, но не помня, не съм записвал разговора.
Не мога да се сетя дали имаше някого до него, но помня, че имаше двама трима човека.
Имам спомен, че имало някакво момиче, което било заминало, отишло до банкомата, което
не било вярно, но не съм сигурен, така ми е останало. Дали е била в колата, или после е
дошла не се сещам. Научих за нея докато разговарях с шофьора. Питах го има ли
пострадали, а той каза, че няма. Не се сещам той каза ли дали е имало някой в пежото с
него. Момичето в крайна сметка не мога да си спомня дали се върна. Стояхме там близо 4
часа. Чакахме резултатите от болницата, за състоянието на тези, които бяха пострадали и
закарани там. Чакахме и в случай, че има фрактура, да запишем информация в протокола за
ПТП. Дойдоха някакви хора, говориха с водача на пежото, но не съм питал дали са негови
близки или роднини и какви са що са. Може да са случайни граждани. До микробуса също
имаше много хора – 20 човека поне, цял народ. Дали са били колеги от фирмата, пък и не ми
е работа да знам.
На въпроси на адв. Д.:
СВИД. Г.: Имаше само един свидетел на ПТП, който разпитахме, ако съм казал, че са
няколко съм се объркал. Хората, които са се возили в пострадалия микробус казаха, че нищо
не са видели, защото са се возели отзад, а половината от тях ги нямаше, бяха в болницата.
Казах им да напишат обяснение, ако са видели нещо, но всеки се отметна от даването на
показания, казвайки, че нищо не е видял.
Съдът предявява на свид. Ганчев констативен протокол за ПТП намиращ се на
лист 95, т.2 от ДП.
СВИД. Г.: Аз съставих протокола за ПТП с пострадали лица. Описано е на место,
което сме видели и водачите от къде са идвали. МПС № 2 съм дал, че се движи в дясната
лента. За това, което съм описал в скицата, съм взел данни от свидетеля очевидец, който е
пресичал на пешеходната пътека, същият този, който е видял зеления сигнал на пешеходния
светофар. Описал съм неговите показания, че микробусът се е движил в дясната лента в
посока нагоре, към Окръжна болница и се удрят точно на кръстовището.
Страните заявиха че нямат повече въпроси към свидетеля.
Р. Г. КР. – ЕГН **********, български гражданин, средно образование, женен,
неосъждан, без родство с двамата подсъдими.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. К.: Не си спомням точно годината, но мисля, че беше или 2019 г. или 2020 г.
работих като младши автоконтрольор в Пътна полиция-Варна, с колегата, който преди
малко разпитахте. Бяхме нощна смяна, преди 24:00 ч. ни пратиха на произшествие на ул.
„Генерал Колев“ с пострадали. Установихме бус, който беше обърнат на една страна един и
лек автомобил. Имаше свидетели очевидци, които твърдяха, че самият бус е минал на
13
червена светлина и по-късно се блъскат. Изчакахме да дойдат дознателите да направят
оглед.
На въпроси на съда:
СВИД. К.: Нямам спомен за броя на свидетелите очевидци, който установихме. Не си
спомням да съм разговарял с някой от двамата шофьори.
На въпроси на прокурора:
СВИД. К.: Нямам спомен на колко човека сме свалили сведение. Дори не помня
марката на лекия автомобил. Нямам спомен в пежото да е имало друг пътник, освен водача.
Знам само, че имаше пострадали само в буса.
На въпросите на адв. Д.:
СВИД. К.: Нямам спомен дали съм попълвал документи, но или аз или колегата, няма
кой друг да е бил.
Съдът предявява на свид. К. констативен протокол за ПТП намиращ се на лист
95, т.2 от ДП.
СВИД. К.: Този протокол, който ми предявявате е попълнен от колегата. Аз не съм
попълвал протокол. Разположението на превозните средства се установява по данните на
водачите и свидетелите очевидци, ако има такива. По мой спомен, бусът беше от ул.
„Генерал Колев“, като се премине кръстовището от бул. „Цар Освободител“ посока към бил.
„Сливница“ на около 5-6 метра вдясно беше обърнат. Другият автомобил се е движел от
Червения площад в посока към Окръжна болница, но в коя пътна лента не помня.
ПРОКУРОРЪТ: Правя предложение на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т.2, пред. 2
от НПК.
СЪДЪТ като взе предвид, изявлението на свидетеля, че не си спомня определени
факти и обстоятелства, намира че следва да се прочетат показанията дадени на д.пр., намира,
че са налице основанията за прочитането на показанията на свидетеля дадени пред орган на
досъдебното производство и взе становището на страните за това, като разясни на
подсъдимите, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата
АДВ.Д.: Не се противопоставям.
АДВ.Ш.: Поддържам становището на прокуратурата.
ПОДС. Д.: Давам съгласие.
ПОДС. М.: Давам съгласие.
Предвид горното и на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал.1, т.2, пред. 2 от НПК.
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА показанията на свид. Р. Г. КР., дадени на 14.10.2020 г.
намиращи се на лист 65, т. 1 от ДП.
14
Страните заявиха че нямат повече въпроси към свидетеля.
СТ. Д. АС. – ЕГН **********, висше образование, български гражданин, женен,
неосъждан, без родство с двамата подсъдими.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. А.: ПТП-то стана пред вкъщи. Преди две години бях на гости и с жена ми се
прибрахме вкъщи към 23:30 часа. Живея на ул. „Генерал Колев“ №50, а прозореца на
детската стая гледа към пътя. Чу се страшен шум и погледнах и видях, че е станало ПТП и
бус е обърнат. Оставих жена си при детето, защото то е малко и слязох да помагам. Видях,
че хората излизат от буса сами и отиваха да помагат за жената, която не можеше да излезе.
Самата катастрофа не съм я видял, обадих се на 112 веднага, както и на специализирана
помощ. Стоях до три часа, докато полицаите не се обадиха спешно и казаха, че жената е
извън опасност, тогава се прибрах вкъщи. Не видях удара, но намерих двама-трима
свидетели и ги пратих при катаджиите да дадат показания, защото имаше пешеходци – тези,
които са пресичали.
На въпроси на съда:
СВИД. А.: Оттам, от където аз виждам, се вижда само буса. Слязох веднага, само си
обух обувките и слязох. Долу видях и пежото на средата на кръстовището и имаше много
хора наоколо. Поне, тези които се блъснаха ги изключваме, имаше може би допълнително 5-
6 човека. Имаше много хора, намерих свидетелите и им казах да отидат да дадат показания.
Дойдоха полицаите, линейки и дойде специализираната помощ, която отряза буса. Аз
разбрах, че са свидетели, защото ги питах кой какъв е и разбрах, че са свидетели. Не съм
разговарял с шофьорите, те бяха в шок.
На въпроси на прокурора:
СВИД. А.: Погледнах от прозореца на детската стая, който гледа към ул. „Генерал
Колев“. Оттам трудно се вижда кръстовището и след шума видях буса обърнат. Убеден съм,
че не валеше навън. Кръстовището мисля, че беше добре осветено. Превозните средства ги
заварих по следния начин – бусът беше обърнат на една страна, а лекият автомобил беше на
средата на кръстовището и беше доста ударено отпред. Бусът беше по-надолу към ул.
„Генерал Колев“ към супермаркет „Гастро“ посока „Нептун“ на разстояние поне 10 метра от
пежото. Обадих се на 112 още докато слизах по стъпалата. Когато видях шофьора на
пежото, той беше отвън до колата си. Споменаха, че е имало друг човек в пежото, но не съм
видял кой бил той. Понеже не съм видял удара, не мога да твърдя със сигурност, че е имало
пасажер. Водачът на пежото каза пред другите, че е минал на зелено. *Посочва водача на
пежото в съдебната зала*. Водача на буса не мога да кажа кой е от хората намиращи се тук в
залата. След катастрофата единствено разследващите полицаи се свързаха с мен, за да дам
показания. Не съм разговарял с водача на микробуса непосредствено след инцидента. Той
говореше с други хора, шефа на фирмата на буса дойде, говориха не помня за какво.
15
Шофьора на пежото беше доста уплашен, не съм гледал за наранявания. Водачът на
микробуса не помня дали беше уплашен и не се сещам как изглежда. Пътник в пежото не
видях, защото не видях самия удар.
На въпроси на адв.Ш.:
СВИД. А.: Пежото е идвало от долу от Червения площад и после бил горе по ул.
„Генерал Колев“. Чух, че коментират, че момчето е минало на зелено. Аз казах най-важното,
което твърдя пред съда, че казах на мъж и жена да отидат и да дадат показания. Техните
версии не ги чух, просто им казах да кажат истината на полицаите.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси.
Н. М. ИЛ. – ЕГН **********, висше образование, български гражданин, неженен,
неосъждан, без родство с двамата подсъдими.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. И.: Случката беше отдавна, но това, което помня прибирайки се от
кръстовището на ул.“Цар Освободител“ с ул. „Генерал Колев“ се разделям с компания, при
което се намирам в долния десен ъгъл на кръстовището срещу Окръжна болница и си
тръгвам в посока ул. „Генерал Колев“ надясно към Чаталджа. Вървя и след може би 30-40
метра се чува удара на двата автомобила. Обръщам се и виждам катастрофа. Посоката на
автомобилите кой от къде се движи не ми е ясна, т.к. бях с гръб. Причината е ясна, че някой
е взел предимството на друг. Виждам обръщане на буса, който се удря в стълб, след което се
обаждам веднага на 112, за да регистрирам катастрофата, след което се насочих към мястото
на инцидента. Хората от буса излязоха на собствен ход. Имаше доста хора излезли от
микробуса. Помогнахме с каквото можахме. Това е като цяло.
На въпроси на прокурора:
СВИД. И.: Времето като атмосферни условия беше сухо и ясно. Осветлението на
кръстовището нямаше прекъснати лампи, но не беше достатъчно силно осветено. Аз се
движих с мои приятели, с които се разделихме на кръстовището. Д.Г. беше една от тях.
Посоката ми на движение беше на десен тротоар в посока Окръжна болница, като след това
я променям на десен тротоар на ул. „Генерал Колев“ към Чаталджа и след това чувам удара
и се връщам. Като се обърнах видях, че са се блъснали лек автомобил и бус, като микробуса
съответно беше на една страна намирайки се към посока „Света Петка“, тоест, че е легнал,
плъзга се и се удря с шасито в уличната светлина. Самата катастрофа не я видях. Пежото се
намираше в центъра на кръстовището, точно до разделителния остров, смисъл до там беше
стигало след удара. От пежото излезе водача и негов спътник и бяха в района на ПТП.
Спътникът беше мъж, млад. Не мога да разпозная лицата им сега, не ги видях добре. След
като момчетата са излезли от пежото не мога да кажа какво са направили и къде са отишли,
т.к. аз не наблюдавах това. Видими наранявания не видях, аз като цяло въобще не разбрах
кои са били те, защото вниманието ми беше центрирано към буса и ранените там. Също не
16
разпознах кой е водача на микробуса, но и видях много излезли хора, като всички стояха до
микробуса, от предното стъкло излязоха хора. Отне ми 2-3 минути да стигна до микробуса
понеже бях в разговор с 112.
На въпроси на адв. Ш.:
СВИД. И.: Компанията ми беше съставена от 4-5 човека по-рано, а после на
кръстовището бяхме и се разделихме само аз и Д.. Тя беше с гръб по време на инцидента тя
беше на единия ъгъл, не беше пресякла все още, когато се удари микробуса в стълба. Д.
пресичаше от, да речем, ул. “Цар Освободител“, ако пристигате долния ляв ъгъл на
кръстовището, дефакто тя не видя инцидента. Като се разделихме тя продължи наляво, а аз
надясно.
На въпроси на адв. Д.:
СВИД. И.: Разделихме се преди да светне зелена светлина на нейната пешеходна
пътека. Аз я оставям на ъгъла, тръгвам надясно, тя си изчаква светофара, но вече кога е
пресяла тя ще Ви каже. Когато тръгнах посока Чаталджа аз не обърнах внимание на
автомобилите, изминах 40 метра, чух шум, обърнах се и видях микробус, който се плъзга и
удря стълб. Кой къде е бил не зная. Срещу себе си кола не съм видял да минава, не съм
регистрирал движение покрай себе си под форма на събитие. Веднага след обръщането си
набрах 112 и с разговарянето се върнах бавно към ПТП-то. Отне ми 3-4 минути, за да стигна
до микробуса, докато се уточня с тях по телефона. Като се обърнах видях Д. в долния ляв
ъгъл, а буса е в горния ляв ъгъл, ако идвате ул. “Цар Освободител“. Домът на приятелката
ми е посока Клохозен пазар, като това става на ъгъла на магазина.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
Д. ИЛК. Д. – ЕГН **********, българска гражданка, средно образование, разведена,
неосъждан, без родство с двамата подсъдими.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИД. Д.: Не видях нито удара или нещо от катастрофата. Бях на кръстовището на
ул. “Цар Освободител“ към посока Клохозен пазар, беше късно вечерта, прибирахме се с Н.,
с който сме приятели. Всъщност, при пресичането ми, катастрофата се чу зад гърба ми и в
момента, в който се обърнах видях само буса на една страна обърнах се и видях как вече се
сурка по асвалта и се обадих на 112.
На въпроси на съда:
СВИД. Д.: Шумът се чу две три крачки преди стъпването ми на самия тротоар. Ядох
дюнер по това време и може да съм се забавила при самото пресичане, но две крачки преди
бордюра го чух. Тоест малко преди напълно да пресека. Заедно с Н., докато си говорим,
изчаквах светофара да светне в зелено, защото преди това светеше в червено, когато
пристигнахме на мястото. Не знам колко време сме си говорили, но като се обърнах беше
зелено и при това си казахме чаои аз тръгнах. Не знам дали съм тръгнала в началото или
17
накрая на зеленото. Не видях коли, но ако имаше щях да спра и да изчакам да минат. След
катастрофата видях само буса, който мина вдясно на мен. Мисля, че в средата на
кръстовището беше леката кола. Не съм разговаряла с никого от присъстващите. Само се
обадих на 112, после видях, че вече са съборили предното стъкло на микробуса и хората
излизаха. Микробуса беше по-близо до мен от леката кола и се приближих. Имаше много
събрани хора, всички се питаха дали са добре и дали да пратят екип, който трябва да реже,
както и казаха, че вътре има жена, която не може да излезе.
На въпроси на прокурора:
СВИД. Д.: Не знам какво беше състоянието на лекия автомобил, защото въобще не
отидох до там. Беше много отдавна, како казах видях, че много хора излизат от автобуса
много хора, после дойде и полицията и като дойде линейката си тръгнах. Погледнала съм
към лекия автомобил сигурно, но беше отдавна и не помня, не мога да кажа какво е било
състоянието му.
На въпроси на адв. Ш.:
СВИД. Д.: С Н. И. изпихме долу в морската градина по една бира от 500 милилитра.
През цялото време, докато пресичах, ядох дюнер и за това не мога да кажа колко време съм
пресичала. Колата може би е дошла когато съм пресякла половината път. Смятам, че бях в
абсолютно трезво и адекватно състояние.
На въпроси на адв. Д.:
СВИД. Д.: Нямам заболяване на опорно-двигателната система. В момента, в който
ми оставаше да пресека сигнала на светофара не го погледнах. Само знам, че в момента, в
който тръгнах да пресичам беше зелен. Три крачки ми оставаха да пресека, когато чух шума.
Ударът се чу преди да стигна тротоара. Обърнах се и бусът се суркаше и изхвърлих дюнера
в коша, смисъл направих няколко крачки, за да го изхвърля.
На въпроси на съда:
СВИД. Д.: Не мога да кажа какъв беше темпа ми на пресичане. Обичайно вървя
бързо.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси.
СВ. В. Г. – ЕГН **********, български гражданин, средно-специализирано
образование, женен, реабилитиран, без родство с двамата подсъдими.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.
Обещава да говори истината.
СВИДД. Г.: Не знам дали ще бъда точен колкото първите показания. Отидох при
една приятелка, мисля, че вече беше около 00:00 часа и нямаше движение по улицата и
вървях даже на плътното на ул. „Генерал Колев“ в посока „Нептун“ . Бях подминал самия
светофар, чух някакъв шум, обърнах се и видях, че бусът се е обърнал и се движи към мен, и
тръгнах да бягам. Тогава се обърнах, както бягам и вече беше отсякъл стопа и спря. Звъннах
на 112. Видях друга кола, която беше пежо, мисля. Беше по средата на кръстовището. Хора
18
не знам дали е имало, уплаших се много и хукнах да бягам, после звъннах, казаха да вземем
машини. Тогава бях до буса, видях някакви телефони имаш два телефона на улицата, маски
имаше много изхвърчали, затова даже се дръпнах настрани като видях телефоните, все пак
съм криминално проявен и реших да се дръпна от телефона.
На въпроси на прокурора:
СВИДД. Г.: Вървях по левия тротоар на ул. „Генерал Колев“. Светофарът за
пешеходци не знам как светеше. Ако е нямало коли може и на червено да съм пресякъл,
както казах вървях по пътното платно. Спокойно беше, не знам, не мога да кажа точно.
Пресякох нормално - пешком, бях подминал кръстовището, на някъде около 4-5 метра бях
след кръстовището, движа се направо, идвам нагоре, Колев върви и идва Нептун, щях да
продължа по ляво към магазина за велосипеди. 5-10 метра след светофара чух шум и видях
буса, че е обърнат. Тръгнах да бягам, за да не ме удари буса, понеже бях близо. Пежото беше
по средата на кръстовището. Мисля, че отпред пежото беше смачкано. Аз бях съсредоточил
върху буса, питах живи ли са хората. Мисля, че никой от пежото не излезе навън и не мога
да кажа кой е седял вътре. Освен водача не знам дали е имало друг човек в пежото. Когато
тръгнах да пресичам по пешеходната пътека в посока „Нептун“ не помня в каква светлина
светеше сигнала на пешеходния светофар.
ПРОКУРОРЪТ: На основание чл.282 от НПК ще поискам четене на показанията на
свидетеля само в частта, където се казва в каква светлина е светен светофара за пешеходци.
На въпроси на адв. Д.:
СВИДД. Г.: Вървях до светофара, от страната на Окръжна болница, преминах
кръстовището и тогава пресякох от другата страна откъм магазина с велосипеди и така
вървях 10 метра, когато чух…Докато пресичах бул. „Цар Освободител“ не помня да съм се
разминал с друг човек. И да е имало хора около мен са били малко, или не са минали до мен.
Нямам проблем с двигателно-опорния апарат. Имам изразходени стави, но вървя добре,
може малко по-бързо да е от нормалното. Тогава не бях употребил алкохол.
СЪДЪТ като взе предвид, изявлението на свидетеля, че не си спомня определени
факти и обстоятелства относно за на какъв сигнал на пешеходния светофар е пресякъл
свидетеля, намира, че са налице основанията за прочитането на показанията на свидетеля
дадени пред орган на досъдебното производство и взе становището на страните за това, като
разясни на подсъдимите, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване
на присъдата
ПРОКРУРОРЪТ : Да се прочитат.
АДВ. Д.: Не се противопоставям.
АДВ. Ш.: Поддържам становището на прокуратурата.
ПОДС. Д.: Давам съгласие.
ПОДС. М.: Давам съгласие.
19
Съдът като взе предвид, че е налице съгласие между страните за прочитане
показанията, дадени на д.пр. от свидетелите, на основание на чл.281, ал.5 във вр. ал.1, т.2 от
НПК, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА показанията на свид. СВ. В. Г., дадени на 23.11.2020 г.
намиращи се на лист 69, т.1 от д.пр. в посочената част
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля.
ПРОКУРОРЪТ: Предлагам да прочетем показанията на неявилите се свидетели.
Съдът разясни на подсъдимите, че прочетените показания могат да се ползват при
постановяване на присъдата.
АДВ. Д.: Нека показанията да бъдат прочетени.
АДВ. Ш.: Не се противопоставям.
ПОДС. Д.: Давам съгласие.
ПОДС. М.: Давам съгласие.
Предвид горното и на основание чл.281,ал.5 вр с ал.1 т.5 НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА И ПРИОБЩАВА показанията на свидетелите Й. АНГ. ЦВ. и ЮР. СТ.,
дадени на 15.10.2020 г. и 16.10.2020 г., съответно намиращи се, на лист 63-64, т.1 от ДП.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към снемане на самоличността и изслушване на вещото лице:
Доц. д-р. инж. Р. Д. Д. – 30 г., български гражданин, висше образование, неженен,
без родство с подсъдимите.
Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК.
Обещава да даде заключение по съвест и знание.
На основание чл.282, ал.1 от НПК, съдът прочита САТЕ изготвена от вещото лице
доц. д-р. Р. Д., намираща се на лист 30, том 2 от ДП.
В.Л. Р.Д.: Циклограмата показва графика „3а“, която е тази за микробуса, а „1а“ е
графиката за лекия автомобил. Давам четири секунди, тъй като има светлинен сигнал и за
двата светофара, като давам три секунди за движещия се по бул. „Цар Освободител“.
Разликата в секундите е, защото поне така предполагам, тъй като за, когато преминава
светлината от зелен към червен, там трябва да има повече…
На въпроси на съда:
В.Л. Р.Д.: Имам знания по безопасност на движението по пътищата от университета.
Не мога да отговоря на въпроса на адв.Ш..
На въпроси на адв. Ш.:
20
В.Л. Р.Д.: Това застъпване в двете светлини, само в единия цикъл, не е възможно да
се случи. Свидетелските показания съм ги сложил отпред в точка 4, а в заключението не съм
ги слагал. Това не е посочване на вина, а е от гледна точка за определяне на момента, когато
настъпва опасността. Опасните зони съм ги описал във връзка със зададените въпроси. Да,
осреднил съм скоростта, като съм приел скорост от 40 километра в час за буса. Пресмятам я
спрямо скоростта на двата автомобила в момента на удара.
На вещото лице се предявява АТЕ, намираща се на лист 13.
На въпроси на адв. Ш.:
В.Л. Р.Д.: Скоростта от 40 километра в час е в резултат от изчисляването на
отстоянието на автомобилите, от мястото на удара. Пресмятам скоростта на автомобила в
момента на удара, защото нямаме данни каква е била тя преди да се случи сблъсъка. Тази
скорост, понеже поради самата ситуация, е установено, че микробуса е бил режим на
ускорение, за да може да мине по-бързо. По данни на водача взимам, че се е движил с
приблизителна скорост от 40 километра в час. Осреднено, за да мога да изчисля на какво
разстояние е бил, тъй като е бил в процес на ускоряване, затова е тази осреднена стойност,
която съм показал, тоест от момента на започване на ускоряване до момента на удара.
На въпроси на прокурора:
В.Л. Р.Д.: Тази скорост от 57.6 километра в час е само, за да определи максималното
ускорение на автобуса. Осредняването на скоростта е само за определяне на конкретното
отстояние.
На въпроси на адв. Ш.:
В.Л. Р.Д.: На страница 14 от експертизата съм посочил, че са изминали 2 секунди от
светването на жълт сигнал за микробуса. За да стигна до това заключение съм използвал
подобна ситуация при два леки автомобила. Изхождам от момента, когато тръгва лекия
автомобил, т. к. няма конкретни данни или запис, като база се приема т.к. повече данни има
къде се е намира лекия автомобил – оттам може да се определи някакво взаимодействие,
като оттам изхождам да определя първо неговото отстояние и след това на база изчисления
на цитограмата и за положението на микробуса.
Когато ПТП-то е настъпило, по ул.“Генерал Колев“ светлинния сигнал е светел в
червено, а светофара на бул. „Цар Освободител“ - зелено.
На въпроси на адв. Д.:
В.Л. Р.Д.: Ширината на кръстовището в цялост, спрямо моите изчисления в, е около
20 метра, но не мога да кажа точно. Мога да отговоря на въпроса, но в момента не е
възможно. Трябва ми мащабна скица, за да проверя и изчисля. Изготвил съм я, но там има
данни, които….Не мога да Ви отговоря каква е скоростта на обикновени пешеходец, който
няма наранявания на опорно-двигателния апарат. Това се изчислява чрез таблица, спрямо
възрастта и други фактори.
Относно показанията, които даде свид. Д. и въпроса колко метра е изминала докато
21
пресича и за колко секунди, ако адвоката даде данни за скоростта, с която се е движила, има
литература, която дава данни за скоростта на движение на бавен ход, както и на бърз ход. В
момента не мога да дам такива сведения и да направя такива изчисления. Мога да отговоря
само с помощта на компютъра си.
На въпроси на прокурора:
В.Л. Р.Д.: Към момента мога да отговоря, че в момента, в който буса пресича стоп
линията светофарът се е сменял от жълто към червено. А в момента на удара сигналът е бил
червен. Когато пежото е било на стоп линията сигналът на светофара е бил жълт. Това,
което е написано на страница 14 от експертизата е обяснение, че микробуса, за да спре
нормално без да се получи некомфортно спиране е необходимо да спре с по малко спирачно
закъснение. Това, че на кръстовището вижда жълта светлина и няма възможност да спре,
затова, най-вероятно, е предприел ускорение за навлизане в кръстовището.
На въпроси на адв. Д.:
В.Л. Р.Д.: Изходни данни за това, че сигнала се е сменял от жълт към червен сигнал
взех на база на определена скорост от експертизата в кой момент как са се движели
превозните средства и на какво отстояние са били. Съответно и може да се определи какво е
времето необходимо за минаване на това разстояние.
На въпроси на съда:
Да, потвърждавам твърдението си, че когато и двата автомобила са били на стоп
линията и на двамата сигнала е светел в жълто. Времето разликата между светването на
жълто и червено е половин секунда, тоест да мога да кажа, че е било жълто, но дали в
момента да светне червено, като време разликата е много малка, съгласно цитограмата. Аз
приемам, че е жълто.
Използвах показанията на подсъдимите от д. пр., когато са участвали в процеса в
качеството си на свидетели. Ако изключа тези свидетелски показания, предполагам, че ще
има някаква разлика в заключението, но в момента не мога да кажа, но ако техните
показания не ги използвам, най-вероятно, ще се използват показания от другите очевидци.
Предполагам че ще има разлика, т. к. конкретния и точен момент кой автомобил къде е бил
може да не са необходими.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Съдът намира, че заключението на вещото лице следва да се приобщи към
доказателствата по делото и на същото да се изплати възнаграждение, поради което и
ОПРЕДЕЛИ
ПРИОБЩАВА към доказателствата по делото авто-техническа експертиза от
30.07.2021 г., намираща се на лист 30-50, т.2 от д.пр..
СЪДЪТ определя възнаграждение на вещото лице в размер на лева. /изд. РКО/
22
АДВ. Д.: Считам, че това заключение на тази АТЕ не може да се ползва при решаване
на спора, защото вещото лице не отговаря на въпросите, които ние задаваме. Ще искаме
назначаване на нова тройна експертиза, без участие на това вещо лице, които на база на
разпитите в днешното съдебно заседание, да отговорят точно и ясно на въпросите, които
сме задали - да се определят скоростите на движение на двете МПС, да се определи опасната
зона за спиране на двете МПС, почти същите въпроси, с които се извършва мащабна скица
на произшествие, като се взимат предвид показанията на пешеходците и на разпитаните
свидетели по делото.
СЪДЪТ, съгласно искането на адвокат Д. да бъде назначена тройна допълнителна
експертиза, която да отговори на същите въпроси, но без показанията на подсъдимите в
качеството им на свидетели, дава възможност на страните за изразяване на становища.
ПРОКУРОРЪТ: При разпита на вещото лице очевидно стана ясно, че има пропуски
и има задачи, които не са му били възложени, и които той не е в състояние да отговори на
монета. Съгласна съм с колегата, че е необходима допълнителна експертиза, но да не бъде
тройна, а просто допълнителна изготвена от същото вещо лице. Нека да се уточнят
въпросите, да се изготви мащабна скица на ПТП-то, която вещото лице каза, че има, но нека
вещото да посети мястото на местопроизшествието и да измери параметрите на пътя и да
изготви съответната мащабна скица с всички подробности. Да отговори на тези въпроси
изключвайки показанията на пострадалите, в качеството им на свидетели, защото нямат
никаква процесуална стойност. Нека да отговори на същите въпроси на основание на всички
други данни по делото, включително и на показанията от днешното съдебно заседание.
Вещото лице не може да бъде сигурно в заключението си, при условие, че е ползвал и
техните показания, като свидетели.
АДВ.Ш.: Моля да бъде назначена единична нова авто - техническа експертиза с
участие на друго вещо лице и да се отговори на същите въпроси. Моля също да допуснете
разпит на свидетеля П., като пътуващ в пострадалия лек автомобил.
СЪДЪТ, с оглед на искането на адв. Ш. за допускане на нов свидетел съдът
предостави възможност на страните да изразят съгласие.
ПРОКУРОЪТ: Не се противопоставям.
АДВ. Д.: Поддържам становището на прокуратурата.
СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните намира, че ще се произнесе по
исканията за назначаването на допълнителна или нова експертиза след като изслуша
обясненията на подс. И.М..
Поради горното
ОПРЕДЕЛИ
23
ДОПУСКА разпит на свидетеля Сл. М. П. при условие на довеждане в следващото
съдебно заседание.
ПОДС. М.: Желая да дам обяснение сега.
СЪДЪТ дава възможност на подс. И.М. да изложи своите обяснения.
ПОДС. М.: На 11.09.2020 г., в 00:20 часа тръгвам от Интернационал посока гр. Варна
с персонал, който возя на хотела. Първа спирка ми е завод „Дружба“, там оставих един мъж,
втора спирка, която е на ъгъла на Окръжна болница и продължавам в посока ил. „Генерал
Колев“ и бул. „Цар Освободител“. Значи може би 40-50 метра преди светофара има легнал
полицай, където трябва да се мине внимателно отгоре. Понеже микробуса има въздушни
възглавници и се мине с по-висока скорост те ще изкочат. Микробусът автоматично набира
скорост след 2,300 оборота. Мисълта ми е, че не може да се развие за толкова кратко време
по-голяма скорост между 40 и 50 километра в час на толкова кратко разстояние.
На въпроси на съда:
ПОДС. М.: Преди легналия полицай дали е имало 20 километра в час, понеже
спирката е малко преди…а след легналия полицай се движих между 40-45-50 км максимум,
не повече. Навлизам на кръстовището с предницата на микробуса на зелен сигнал и по
средата на кръстовището е станал жълт сигнала. Мисля, че с така доста голяма скорост се
движеше пежо, което ме удари, понеже микробуса е 3 тона и поливна, дълъг е 6 метра и е
необходима по-голяма скорост, а да го обърна и да се пързаля на дясната си страна и чак да
спре в стълб в насрещния светофар.
Значи аз и още едно момче, на което не му знам името, което е от графика на
работниците останахме най-адекватни от ситуацията, нямаше много пострадали, бяха с леки
телесни повреди, помогнахме на хората да излязат и за съжаление, се мъчихме многократно
да изкараме жената, която почина. Тя беше много тежка и не успяхме, двамата да я
изкараме, за съжаление. Почти през цялото време стоях при нея.
На въпроси на прокурора:
ПОДС. М.: Не отидох при водача на пежото, но така с периферието на зрението си
прецених, че е до колата си и през цялото време говореше по телефона. Когато полицаите
дойдоха да документират неговите документи за автомобила ги нямаше. Наложи се негови
приятелки да му носят документите. Имаше друг човек, но не видях мъж или жена беше,
ходиха двамата до болницата, за да им вземат проба за алкохол. Той слезе от пежото и седя
доста време. Доста негови приятели с едно рено меган сив металик, по-стар модел дойдоха.
Водачът на пежото не помогна по никакъв начин, остана безучастен през цялото време.
На въпроси на адв. Д.:
ПОДС. М.: За да уточним, аз се движих в дясна лента, в посока „Нептун“. Ударът с
лекия автомобил се случи в задна лява част на микробуса, преди задна лява гума.
На въпроси на съда:
ПОДС. М.: За да избегна спирачен път увеличих скоростта преди кръстовището. Навлизам
24
на зелено, но вече на средата на кръстовището стана жълто и ускорих, за да изляза
възможно най-бързо, за да изляза от кръстовището. С периферното си зрение видях, понеже
от 25 години съм професионален шофьор...състоянието на пътното платно беше съвсем леко
влажно със следи от гуми, според мен следи от миене. Постоянно карам вечер, улиците
вечер и сутрин се мият постоянно. Почти беше изсъхнало. От кръстовището на около 50
метра се намира легналия полицай. Според мен, светофарната уредба може да се наблюдава
от 30 метра. Има видимост към светофара. Не си спомням кога започнах да го наблюдавам.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимия.
СЪДЪТ, като взе предвид, че вещото лице е ползвало показанията на подсъдимите в
качеството им на свидетели при изготвяне на САТЕ и с оглед становищата на страните
намира, че следва да назначи допълнителна авто-техническа експертиза, която следва да
отговори на следните въпроси:
1. Да се изготви мащабна скица на пътното транспортно произшествие с възможност
на изчисляване на размерите на кръстовището, на което е настъпило произшествието.
2. Да се определи мястото на удара между двете моторни превозни средства, по
дължина и широчина на пътното платно.
3. Да се определи скоростта на движение на двете моторни превозни средства при
навлизането им в кръстовището.
4. Да се определи зоната на пряка видимост на двамата водачи, един към друг и към
светофарната уредба на кръстовището.
5. Да се определи при какъв сигнал на светофара двамата водачи са навлезли в
кръстовището?
За целта съдът намира, че задачите следва да бъдат изпълнени, като се ползват всички
гласни доказателства, които са събрани в настоящото производство, с изключение на
свидетелските показания на подсъдимите дадени на д. пр..
Предвид горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Назначава допълнителна САТЕ на вещото лице доц. д-р. инж. Д., която следва да
отговори на следните въпроси:
1. Да се изготви мащабна скица на пътното транспортно произшествие с възможност
на изчисляване на размерите на кръстовището, на което е настъпило произшествието.
2. Да се определи мястото на удара между двете моторни превозни средства, по
дължина и широчина на пътното платно.
3. Да се определи скоростта на движение на двете моторни превозни средства при
навлизането им в кръстовището.
4. Да се определи зоната на пряка видимост на двамата водачи, един към друг и към
светофарната уредба на кръстовището.
25
5. Да се определи при какъв сигнал на светофара двамата водачи са навлезли в
кръстовището?
ДОПУСКА разпит на свидетеля Сл. М. П. при условие на довеждане в следващото
съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за 25.10.2020 г. от 09:00 ч., за която дата и час страните са
уведомени в днешното съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
26