Р Е Ш Е Н И Е
№ 1228
гр. Пловдив, 31.07.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав в публично заседание на двадесет и седми юли,
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР КАЦАРЕВ
и секретар: ВЕЛИЧКА ИЛИЕВА,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 2464 по описа за 2020
година на ПРС и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно
постановление № 19-1030-012620 от
06.01.2020г. на Д.Г.В., на длъжност *** към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция
Пловдив, с което на З.А.С. ***, ЕГН ********** на основание чл.53 от Закона за
административните нарушения и наказания / ЗАНН / и чл.183, ал.5, т.1 от Закона
за движение по пътищата / ЗДвП / е наложено административно наказание Глоба в
размер на 100 / сто / лева за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП. С издаденото НП
на основание Наредба N Iз-2539 на МВР се отнемат общо 8
точки на водача.
С жалбата от З.А.С. се формулира претенция за отмяната
на атакуваното НП като незаконосъобразно, поради несъществуващ собственик на
управлявания от жалбоподателката автомобил, както и за наличие на разминаване в
акта и наказателното постановление на кое структурно звено е служител
актосъставителя.
В съдебно заседание жалбоподателката
не се явява и не се представлява.
Въззиваемата
страна редовно и своевременно призована, в съдебно заседание не се представлява.
С молба-становище придружаващо преписката се представя становище за
неоснователност на жалбата, за причините за посочване на сектор Пътна полиция
като структурно звено чийто служител е актосъставителят, за еднозначно
идентифициране на собственика на автомобила. Представят се доводи за
недопуснати съществени процесуални нарушения при проведеното административно
производство, за достатъчни доказателства доказващи вината на жалбоподателката
и обуславящи административнонаказателната и отговорност. Прави се искане за
потвърждаване на обжалваното наказателно постановление.
След като прецени
обжалваното постановление, с оглед основанията посочени във въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката З.А.С. е
правоспособен водач на МПС. Има надлежно
издадено СУМПС, категории В АМ и се води
на отчет в ОДМВР Пловдив. От приложената
справка за нарушител/водач е видно че към датата 15.12.2019г. като водач на МПС
жалбоподателката няма наложени административни наказания за нарушения по ЗДвП.
На 15.12.2019г. е съставен акт
за установяване на административно нарушение / АУАН/ бл. № 028505 от И.Д.С.-полицейски
служител при ОДМВР Пловдив против жалбоподателката З.А.С. за това, че на
15.12.2019г. около 12:05 часа в гр.Пловдив, кръстовището на бул.“Източен“ и
ул.“Богомил“ управлява лек автомобил „Мерцедес А 160“ с рег. № ****,
собственост на Г.Й.С. с ЕГН **********, като извършва: - Водачът навлиза и
преминава на забранителен сигнал на светофара(червено), при работеща в нормален
режим светофарна уредба, с което виновно е нарушил чл.6, т.1 от ЗДвП. Актът е
съставен в присъствието на жалбоподателката, която саморъчно е вписала в него „
не успях да спра на жълт сфетофар“. Актът е подписан от посочените в него лица,
включително и от жалбоподателката. На датата на съставяне на акта е връчен
препис от него на жалбоподателтката, надлежно удостоверено с разписка –
неразделна част от акта. В законоустановения три дневен срок пред контролните
органи не са били представени писмени възражения от страна на жалбоподателката
по отношение съставения АУАН.
На основание констатациите в акта е
издадено и атакуваното НП с което е
ангажирана административната отговорност на жалбоподателката. Издаденото НП е
лично връчено на жалбоподателката на 23.02.2020г. В срок пред Районен съд гр.Пловдив
е обжалвано издаденото НП.
Разпитан в съдебно заседание като
свидетел И.Д.С. заяви че той е съставил акта, както и че е бил на работа със свой
колега, посочен като свидетел по акта. По отношение на нарушението свидетелят
заяви че няма спомени. Поради не наличие на основания за критика съдът
кредитира показанията на свидетелят като логични и не противоречиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
По допустимостта на жалбата: Жалбата е с
правно основание чл.59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект / срещу който е издадено атакуваното НП /,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното нарушение
/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
По същество на спора: За да се произнесе по съществото на правния
спор / по основателността на жалбата /, съдът съобрази, че Настоящото
производство е от административно-наказателен характер. Същественото при него е
да се установи има ли извършено деяние, което да представлява административно
нарушение, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта и НП, и дали
е извършено от него виновно. В тежест на административно - наказващия орган,
тъй като именно той е субектът на административно-наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител (така и ППВС № 10/1973 г.). Това произтича и от разпоредбата на чл.84
от
ЗАНН, който препраща към НПК, а съгласно чл.16 от НПК, обвиняемият (в
случая нарушителят) се счита за невиновен до доказване на противното. Следва да
бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и издаването на
наказателното постановление, както и сроковете за реализиране на
административно-наказателното преследване. В тази насока, настоящият състав
намира за необходимо да очертае разликата между „неправилно“ и
„незаконосъобразно“ НП. Когато в хода на административно-наказателната
процедура са били нарушени установените законови норми относно съставянето и
реквизитите на акта и НП или същите са били съставени или издадени от
некомпетентни за това органи, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло,
като незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение
(нещо повече - в този случай съдът не е необходимо да се произнася по същество
относно извършването на административно нарушение). Следва също така да се
отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на процесуалните норми по
издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране на
административно-наказателната отговорност. В случай, че при издаването на
наказателното постановление са спазени съответните процесуални правила (т. е.
има законосъобразно издадено НП), но в хода на съдебното производство по
обжалване на НП административно наказващият орган не успее да докаже
извършването на нарушението или авторството на нарушителя, то НП следва да бъде
отменено, като неправилно. Когато НП е законосъобразно издадено (спазени са
процесуалните норми и компетентността на органите) и е правилно (доказано е
извършването на нарушението и авторството на дееца), но наложеното наказание не
съответствува на тежестта на нарушението, НП ще следва да бъде изменено (в
съответствие с нормата на чл.63 от ЗАНН).
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка
на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на Пловдивски районен
съд, достигна до следните правни изводи:
За извършеното нарушение на правилата по ЗДвП, на
жалбоподателката бил съставен АУАН който и било вменено виновно извършване на нарушение
по чл.6, т.1 от ЗДвП. Въз основа на съставения АУАН, било издадено обжалваното
НП.
Съдът намира че
при издаването на НП са налице пороци които определят неговата
незаконосъобразност, и поради неотстранимостта на тези пороци следва издаденото
НП да бъде отменено. Съгласно разпоредбата на чл.57,
ал.1, т. 5 от ЗАНН Наказателното постановление трябва да съдържа описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е
извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. От представеното в настоящето производство
НП е видно че същото страда от непълнота
при описание на нарушението извършено от жалбопадателката, като се изписва относно обстоятелствата че преминава на забранителен сигнал на светофара /червен/ ,
при работеща в нормален режим светофарна уредба. Липсват данни за посоката на
движение на МПС управлявано от жалбоподателката, както и мястото на което са
били контролните органи, когато са констатирали нарушението. Ноторно известно е
на страните, че посоченото в АУАН и НП кръстовище се регулира от няколко светофарни секции, тъй като същото се оформя
от булевард, с две платна и няколко ленти за движение на всяко платно, както и
от улица, с двупосочно движение и възможности за преминаване на кръстовището за
дясно завиващите самостоятелно, отделно от другите МПС. Съдът намира, че така описаното в НП нарушение не се установи по
несъмнен начин, доколкото от страна на административнонаказващият орган не бяха
ангажирани доказателства в тази насока. Следва да се подчертае, че предвид
служебното начало, регламентирано в чл.84 от ЗАНН, вр. чл.13 от НПК по делото като свидетел бе разпитан
актосъставителят И.С. който заяви липсата на спомени относно нарушението. За
установеността на описаната
фактическа обстановка, административнонаказващия орган се позовава единствено на съставения на 15.12.2019г.
АУАН бл. № 028505.
Действително, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното, но така установената от
специалния закон доказателствена сила на редовно съставените АУАН не е
обвързваща за съда в съответствие с разпоредбите на чл.14, ал.1,
чл.305, ал.3 от НПК,
вр. чл.84 от ЗАНН. Съобразно постановките в Постановление №
10/1973 г. при сега съществуващия режим
на ЗАНН съдът
е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от
закона доказателства административното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено. Това се потвърждава и от чл.84 от ЗАНН,
която препраща към разпоредбите на НПК. В
този случай е приложим чл.16 от НПК,
при което положение посоченият за нарушител се счита за невиновен до доказване
на противното.
В настоящия случай съдът намира, че установяването
на административното нарушение не може да почива единствено въз основа на
съставения АУАН. За доказване на извършеното нарушение доказателствената тежест
е на административнонаказващия орган. Същият не само не ангажира доказателства във
връзка с установяване на нарушението, дори напротив, въпреки положените усилия
от съда, такива не бяха събрани. В тази връзка следва да се има предвид и
нормата на чл.14, ал.2 НПК, съобразно която
доказателствата и средствата за тяхното установяване не могат да имат
предварително определена сила. Приемане на противното на практика би довело до
разместване тежестта на доказване в административнонаказателния процес и да
създаде презумпция за виновност на наказаното лице. Поради изложените причини, съдът намира, че
нарушението не се явява установено по несъмнен начин, поради което и по
аргумент от нормата на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 16 НПК, не може да се ангажира
административнонаказателната отговорност на жалбоподателката. Така
постановеното НП следва да бъде отменено.
С атакуваното наказателното постановление по отношение
на жалбоподателката е посочено че се отнемат общо 8 контролни точки. По
отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА
№ Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на
контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им,
списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки
на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото
нарушение. Отнемането на контролните точки се извършва въз основа на влязло в
сила НП. Според чл.3, ал.2 от Наредбата, при налагане на наказания за нарушенията, посочени в
Наредбата - чл.6, в НП се отбелязва
броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки
настъпва по силата на закона - чл.157 от ЗДвП, т.е екс леге, и същото има контролно –
отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки
няма санкционен характер – същото не представлява нито административно наказание,
нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното
нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се
отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице
неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване
е част от НП, то в тази част – относно броя на отнетите контролни точки, НП
подлежи на обжалване съобразно чл.189, ал.6 от ЗАНН. В случая наказващият орган
правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети
след влизане в сила на наказателното постановление за нарушението по НП
съгласно чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП и чл.6, ал.1, т.13 от Наредбата а именно на 8
контролни точки.
Воден от горното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-012620 от 06.01.2020г. на Д.Г.В., на длъжност *** към ОДМВР
Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на З.А.С. ***, ЕГН ********** на
основание чл.53 от Закона за административните нарушения и наказания / ЗАНН / и
чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / е наложено
административно наказание Глоба в размер на 100 / сто / лева за нарушение по
чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен Съд Пловдив по реда на Глава ХІІ от АПК от страните в 14 дневен
ред от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
М.М.