№ 360
гр. С., 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110209927 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № НГ-1-21-01157088/04.07.2022 г., издадено от Теодор Василев – ръководител
на ТП на НОИ – С. град,
на П. М. Б., с ЕГН **********,
за това, че в качеството си на управител на „ЕСВИДО ТРАНС“, ЕИК *********, не
бил изпълнил в указаните срокове (до 16.03.2021 г.) дадените му от контролен орган на ТП
на НОИ – С. град задължителни предписания да подаде данни с код заличаване, код
корекция и подаване на основно данни на декларация образец № 1 „Данни за осигурено
лице“, съгласно Наредба Н-13/17.12.2019 г. на МФ със следната информация: 1. Да подаде
заличаване на данни на декларация обр. № 1, на осн. чл. 5, ал. 4 от КСО, за Милена Г.
Генова за периода: 01.01.2017 г. – 28.02.2017 г., 01.06.2017 г. – 31.08.2017 г. и 01.11.2018 г. –
31.07.2020 г. с вид осигурен „01“ и „10“; 2. Да подаде редовни данни с декларация обр. № 1
за Милена Г. Генова – вид осигурен „14“ за периода: 01.01.2017 г. – 28.02.2017 г., 01.06.2017
г. – 31.08.2017 г. и 01.11.2018 г. – 31.07.2020 г.; 3. Да подаде редовни данни с декларация
обр. № 1 за Милена Г. Генова – вид осигурен „01“ за периода: 01.11.2018 г. – 31.07.2020 г.;
4. Да подаде данни с код „корекция“ на декларация обр. № 1 за Милена Г. Генова – вид
осигурен „27“ за м. 12.2020 г. Задължителните предписания № ЗД-1-21-00880854/16.02.2021
г. били връчени на П. М. Б., в качеството му на управител на „ЕСВИДО ТРАНС“, ЕИК
*********, на 16.02.2021 г. Задължителните предписания били обжалвани по съдебен ред и
потвърдени с Решение № 4372/02.07.2021 г. на АССГ, влязло в сила на 22.10.2021 г.
П. М. Б., в качеството му на управител на „ЕСВИДО ТРАНС“, ЕИК *********, не бил
изпълнил в указания срок (до 19.02.2021 г.) дадените му от контролен орган на ТП на НОИ –
1
С. град задължителни предписания за заличаване на Удостоверения Приложения № 9 (към
чл. 8, ал. 1 от НПОПДОО) по болнични листове с № № № Е20198706354 и Е20200493388 за
Милена Г. Генова с попълнен код в т. 4 за вид осигурен съгласно декларация обр. 1- „10“,
тъй като лицето не е следвало да бъде осигурено за съответния риск. Задължителните
предписания № ЗД-1-21-00880865/15.02.2021 г. били връчени на П. М. Б., в качеството му на
управител на „ЕСВИДО ТРАНС“, ЕИК *********, на 16.02.2021 г. Задължителните
предписания били обжалвани по съдебен ред и потвърдени с Решение № 4372/02.07.2021 г.
на АССГ, влязло в сила на 22.10.2021 г.
С оглед горното и на основание чл. 349, ал. 1 от КСО, на П. М. Б. е наложена глоба в
размер на 100 (сто) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от П. М. Б., чрез процесуален представител,
който моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата се
възразява срещу неспазване на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за издаване на АУАН. Излагат
се и аргументи за маловажност на случая. Претендират се направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. За с. з., редовно призовани,
жалбоподателят и неговият процесуален представител не се явяват.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли НП да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. второ от ЗАНН, не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на
нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако са изтекли
две години от извършване на нарушението - за нарушения на част трета от Кодекса за
социално осигуряване (КСО). В случая в атакуваното НП се твърди за неизпълнение на две
задължителни предписания (№ ЗД-1-21-00880854/16.02.2021 г. и № ЗД-1-21-
00880865/15.02.2021 г., и двете връчени лично на П. Б. на 16.02.2021 г.), дадени от
контролен орган на ТП на НОИ – С. град като първото е следвало да бъде изпълнено до
16.03.2021 г., а второто – до 19.02.2021 г. Именно от последните две дати започва да тече
тримесечния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН за съставяне на АУАН, още повече, че
нарушителят е открит и известен. Специалният двугодишен срок е субсидиарен и намира
приложение единствено при наличие на трудности по намиране и призоваване на
нарушителя. Данни за такива трудности по преписката не са налице, а и не се твърдят от
АНО. Точно обратното, от приложените обратни разписки е видно, че пощенската
кореспонденция с жалбоподателя е лишена от каквито и да е обективни трудности.
Процесният АУАН № АН-1-21-01117928 е от дата 19.04.2022 г., което е повече от една
2
година след датата на нарушението. Дори да се приеме, че срокът на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН
започва да тече от влизане в сила на Решение № 4372/02.07.2021 г. на АССГ, с което са
потвърдени горепосочените задължителни предписания, то това решение е влязло в сила на
22.10.2021 г. и актосъставителят е следвало да упражни правомощията си по съставяне на
АУАН най-късно до 22.01.2022 г. АУАН не само е съставен близо три месеца след изтичане
на тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, но, видно от приложеното писмо, изведено от
ТП на НОИ – С. град на 23.03.2021 г., актосъствителят е предприел първи действия по
призоваване на нарушителя за съставяне на АУАН едва на 23.03.2022 г. – отново след
изтичане на срока по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. По преписката липсва информация
административно-наказателното производство да е било спряно на основание чл. 43, ал. 6 от
ЗАНН. С оглед горните безспорни констатации, АНО е следвало да прекрати
административно-наказателното производство по аргумент от чл. 54, ал. 1, т. 5 от ЗАНН –
когато АУАН е съставен след изтичане на сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН.
На следващо място, от текстовата част на АУАН и НП безспорно е видно, че на
жалбоподателя се вменяват две отделни нарушения, свързани с неизпълнение на две
задължителни предписания (№ ЗД-1-21-00880854/16.02.2021 г. и № ЗД-1-21-
00880865/15.02.2021 г.), осъществени на две различни дати – 16.03.2021 г. и 19.02.2021 г. В
този смисъл не става ясно защо е наложено само едно административно наказание по чл.
349, ал. 1 от КСО, както и за кое от двете нарушения същото се отнася. За прецизност следва
да се посочи, че и двете нарушения са упоменати в обстоятелствената част на НП под една
единствена точка – „1“, а наказанието е по същата точка – „по т.1“, което не санира
неяснотата относно това за кое нарушение (при това извършени на две различни дати) се
отнася наказанието. Чл. 18 от ЗАНН изрично повелява в рамките на едно НП за повече от
едно административни нарушения да се налагат отделни наказания, които да се изтърпяват
поотделно. По преписката липсват данни АНО да е упражнил правомощията си по чл. 54,
ал. 2 от ЗАНН и да е прекратил производството по някое от двете нарушения. Касае се за
второ самостоятелно съществено нарушение на процесуалните правила, което е ограничило
правото на защита на нарушителя да разбере по един в достатъчна степен ясен и
непротиворечив начин броя на вменените му нарушения, основанието за налагане само на
едно наказание и относимостта на това наказание към някое от двете вменени му
нарушения.
3. Относно приложението на материалния закон.
Всяко едно от горепосочените процесуални нарушения е съществено по своя
характер и напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП както поради
нарушение на процесуалните правила за образуване на АУАН, така и поради ограничаване
на правото на защита. В тази връзка обсъждането на правилното приложение на
материалния закон се явява безпредметно.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие, на адв. С. от САК е заплатен хонорар в размер на
500 лева, който се явява прекомерен спрямо разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1
от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
доколкото процесуалното представителство се явява осъществено единствено с изготвянето
на жалбата, процесуалният представител не се е явил за съдебното производство и казусът е
лишен от правна или фактическа сложност. В тази връзка, в полза на жалбоподателя следва
3
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, платими
от ТП на НОИ – С. град.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № НГ-1-21-01157088/04.07.2022 г., издадено от Теодор Василев –
ръководител на ТП на НОИ – С. град, на П. М. Б..
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ТП на НОИ – С. град да заплати на
П. М. Б. сумата от 400 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – С.-
град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4