Определение по дело №517/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 702
Дата: 16 октомври 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Симона Василева Навущанова
Дело: 20191500500517
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 15 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр. Кюстендил, 16.10.2019 г.

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание от шестнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ:    РОСИЦА САВОВА

ЧЛЕНОВЕ:               ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                                                СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

като разгледа докладваното от младши съдия Симона Навущанова в. ч. гр. д. № 517 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частната жалба на Главна дирекцияИзпълнение на наказаниятакъм Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника ст. юрисконсулт е.г., против разпореждане от 02.09.2019 г., постановено по гр.дело403 от 2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е върната въззивната жалба против решение № 466/16.07.2019 г. по делото.

Иска се отмяна на разпореждането като неправилно и незаконосъобразно. Счита съобщението за постановено съдебно решение за нередовно връчено, в противоречие с разпоредбите на чл. 45 и чл. 46 от ГПК. Сочи, че действително, в качеството си на пълномощник по делото, в депозираната искова молба е посочила като адрес за връчване на съобщения – Затвора Бобов дол, ул. „В. Коларов“ № 1, тъй като това е и служебния й адрес. Не оспорва факта, че съобщението за изговоения от първата съдебна инстанция акт е връчен именно на посочения от нея адрес. Възразява обаче, че същото е получено на 24.07.2019 г., не лично от нея, а от гл. инсп. В. К., ЗА началник на Затвора Бобов дол. Твърди, че съобщението и е предадено на 29.07.2019 г., чрез пускането му в служебната й поща, когато се е върнала на работа, след ползван платен годишен отпуск, за което свое твърдение представя Заповед № Л-584/20.06.2019 г., издадена от Началника на затвора, с която  на ст. юрисконсулт е.г. е разрешено ползването на платен годишен отпуск в периода от 11.07 до 26.07.2019 г. Жалбоподателят твърди, че е изготвил въззивната жалба на 02.08.2019 г. и я е оставила в деловодството на затвора за изпращане със служебната поща на 06.08.2019 г.Неизвестно останало обстоятелството защо пощенското клеймо е с дата 08.08.2019 г., а не 07.08.2019 г., след като именно в този ден жалбата, ведно с приложенията е оставена в пощенския клон. Предвид нередовното връчване намира, че съобщението за първоинстанционното решение е достигнало до адресата си на 29.07.2019 г. и въззивната жалба не е просрочена.

           При проверка допустимостта на  така депозираната частна жалба Кюстендилски окръжен съд намира, че същата не подлежи на разглеждане по същество в производството по настоящото дело, тъй като по отношение на жалбата не е спазена предвидената в ГПК процедура за администрирането й, а именно - нормата на чл. 262, вр. с чл. 275, ал. 2  ГПК, която задължава първоинстанционния съд при постъпване на частната жалба да извърши проверка по редовността й. В случая жалбата е нередовна по смисъла на чл. 261, т. 4, вр. с чл. 275, ал. 2  ГПК, тъй като към нея не е приложен платежен документ, удостоверяващ внесена по сметка на КнОС дължимата държавна такса за обжалване в размер на 15 лева. Съгласно т. 10 на Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, с  чл. 84, т. 1 ГПК се въвежда освобождаване от заплащането на държавна такса от държавата и държавните учреждения, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавнасобственост. Текстът урежда изключение при което, с цел защита на публичен интерес, се дава по-широка възможност за реализиране правата на държавата, респективно на учрежденията, които защитават тези права, като носители на ограниченото им ползване. В този смисъл и освобождаването от държавна такса в хипотезата на чл. 84, т. 1 ГПК се определя не от субективния обхват на нормата, а е поставено изцяло в зависимост от характера на правото, чиято защита се реализира в исковия процес. В чл. 2, ал. 2 от Закон за държавната собственост (ЗДСоб.) е очертан предметният обхват на правата и вещите, които могат да бъдат третирани като публична държавна собственост при изчерпателност на изброяването им. Публичните държавни и общински вземания са изброени изчерпателно и в чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), в чиято ал. 4 се определят чрез законова дефиниция частните държавни вземания, като такива извън тези по ал. 2. От изложеното следва, че с оглед характера им, правата, обект на искова защита по повдигнат трудов спор, не попадат в предметния обхват на публичните права. Чл. 357 КТ дава легална дефиниция на категорията „трудов спор”. Аналогично по своето съдържание е и определението в чл. 124 от Закон за държавния служител (ЗДСл). Разпоредбите на чл. 359 КТ, респективно чл. 126 ЗДСл, регламентират освобождаването на работниците и държавните служители от внасяне на държавни такси по трудови дела. Такова облекчение за техните работодатели – в лицето на държавата, респ. държавните учреждения не е налице в тези специални хипотези. Следователно, след като предмета на трудовия спор е извън обхвата на облекченията, свързани с освобождаване от такси по чл. 84, т. ГПК, то по разгледаната категория трудови дела те дължат държавна те дължат държавна такса при подаване на жалби пред въззивната или касационна инстанция. При това положение намира приложение разпоредбата на чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и следва да бъде внесена ДТ в размер на 15 лв.

           По изложените съображения и с оглед обстоятелството, че при  обжалване по реда на чл. 274 от ГПК въззивната инстанция не разполага с правомощия по администриране на частните жалби, а следва да се произнесе по тях най-късно в едномесечен срок от образуване на делото, производството по настоящото дело следва да се прекрати, като жалбата се върне на Районен съд Дупница за изпълнение на процедурата по администрирането й съобразно изложеното, след което същата да бъде повторно изпратена на КнОС за разглеждането й по същество.

           Водим от горното, Кюстендилски окръжен съд:

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

           ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч.гр.д. № 517/2019 г. по описа на Кюстендилски окръжен съд.

 

ВРЪЩА делото на Районен съд - Дупница за администриране досежно събиране на дължащата се държавна такса по частна жалба с вх. № 12642/30.09.2019 г., подадена от Главна дирекцияИзпълнение на наказаниятакъм Министерство на правосъдието, с адрес: гр. София 1309, бул. „Ген. Столетов" № 21, с БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника ст. юрисконсулт е.г., против разпореждане от 02.09.2019 г., постановено по гр.дело403 от 2019 г. по описа на Дупнишкия районен съд, с което е върната въззивната жалба на жалбоподателя против решение № 466/16.07.2019 г. по делото.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

           След администриране на жалбата съобразно гореизложеното, жалбата да се изпрати повторно на КнОС за произнасяне по същата.

           

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ:   1.                                2.