№ 13709
гр. София, 08.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.А
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20211110164633 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Е. К. М. срещу „АТФ“ ЕООД,
с която са предявени следните обективно кумулативно съединени искове:
1. Конститутивен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД за
унищожаване на упълномощителната сделка от 09.08.2021г., по силата на която Е. К. М. е
упълномощила РВК да се разпорежда със собствения на ищцата Апартамент, находящ се в
гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. ..., ех. Г, ет. 7, ап. ... представляващ самостоятелен обект с
идентификатор ..... по КККР на гр. София, въз основа на която е бил сключен с ответника
договор за продажба на недвижимия имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба № 18, том IV, рег. № ...., дело № ... от 2021г.
2. Положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване
за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН
ОБЕКТ В СГРАДА – АПАРТАМЕНТ № ... с идентификатор ..... по КККР на гр. София,
одобрени със Заповед № РД....г. на изп.директор на АГКК, находящ се в гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл. ..., вх. Г, ет. 7, находящ се в сграда с идентификатор ......, предназначение:
жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с
предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой на нива на обекта:
едно, с площ от .... кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно схема на
АГКК: на същия етаж – самостоятелни обекти с идентификатори ......99 и ......101, под обекта
– самостоятелен обект с идентификатор ......97.
Ищцата твърди, че от дълги години била болна от шизофрения, като предвид
напредналата й възраст и здравословното й състояние, без да разбира свойството и
значението на постъпките си и да може да ги ръководи, упълномощила РВК да се
1
разпорежда от нейно име и за нейна сметка със собствеността върху процесния имот. Въз
основа на това упълномощаване, на 26.08.2021г. между ищцата, представлявана от
пълномощника РК и ответника „АТФ“ ЕООД бил сключен договор за покупко-продажба на
процесния имот, по силата на който той бил придобит от ответника за продажба цена в
размер на .... лева, а ищцата запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно право на
ползване върху имота. Сочи, че макар да не била поставена под запрещение и да е била
формално дееспособна, ищцата не разбирала свойството на извършеното и не могла да
ръководи постъпките си, поради шизофрения, склероза и други придружаващи заболявания,
както и поради напредналата й възраст. Моли съдът да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „АТФ“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба, с която оспорва предявения иск. Оспорва твърденията в исковата молба, че ищцата
била болна от шизофрения и вследствие на това не могла да разбира свойството и
значението на постъпките си при извършване на упълномощителната сделка за сключване
на договора за покупко-продажба. Сочи, че бил сключил валиден договор за покупко-
продажба, като бил заплатил продажната цена и същата съответствала на реалната. Твърди,
че покупко-продажбата е извършена въз основа на надлежно упълномощаване, като
пълномощното не било оттегляно или отменяно. От представените с исковата молба
доказателства не се установявало твърдението на ищцата, че страда от шизофрения. Счита
уговорената продажна цена за действителна и адекватна като се вземели предвид площта на
апартамента и запазеното право на ползване. Моли съдът да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приетото пълномощно, заверено на 09.08.2021г. с рег. №№ .... и .... на нотариус ПП
с район на действие РС-гр. П, се установява, че ищцата Е. К. М. е упълномощила свидетеля
РВК да я представлява пред всички физически и юридически лица на територията на РБ,
както и пред съответния нотариус и от нейно име и за нейна сметка да продаде, дари,
замени, раздели или се разпореди както намери за добре, на когото сама прецени,
включително да договаря сама със себе си или с лица, които също представлява,
включително да прехвърли сама на себе си, при цена и условия, каквито договори процесния
недвижим имот, подробно описан в пълномощното. На св. РК са предоставени още правата
да води от името и за сметка на ищцата преговори, да подписва необходимите за сделката
документи, да получи продажната цена от сделката, включително и ако цената се заплаща по
банков път или на каса в банка, като за целта подписва ищцата навсякъде, където е
необходимо, както и да я представлява пред всички органи и служби във връзка със
снабдяване с необходимите за сделката документи.
От приетия Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 18, том IV, рег.
№ ...., дело № ... от 2021г. се установява, че на 26.08.2021г. ищцата чрез своя пълномощник
2
РВК е продала на ответника „АТФ“ ЕООД собствения на ищцата недвижим имот за сумата
от .... лева, платими по банкова сметка, като е запазено за ищцата правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване върху имота.
От приетото платежно нареждане за кредитен превод от 26.08.2021г. се установява, че
на 26.08.2021г. ответникът е наредил по посочената в нотариалния акт банкова сметка
сумата от .... лева с основание „покупка на недвижим имот“. От приетото извлечение от
сметка се установява, че така преведената сума е постъпила по сметката на 26.08.2021г. и е
била изтеглена на два транша на 26.08.2021г. и на 30.08.2021г., като на 26.08.2021г. сумата
от 10 000 лева е изтеглена от пълномощника РК. От приетото удостоверение от „Юробанк
България“ АД ведно с нареждане разписка от 30.08.2021г. се установява, че на посочената
дата сумата от 24 800 лева е изтеглена от ищцата, както и че ищцата е титуляр на банковата
сметка.
От документите по нотариалното дело относно сключването на транслативната сделка
се установява, че със споразумение от 10.08.2021г. ищцата, представлявана от посочения
пълномощник, се споразумяла с ответника последният да предостави на пълномощника на
ищцата сумата от ... лева за заличаване на вписана законна ипотека върху имота с цел
неговата продажба без вещни тежести. Видно от представената молба-съгласие, отбелязана
на 07.09.2021г. в Службата по вписванията в гр. София и представената справка по лице,
законната ипотека е заличена. Правата на ищцата са удостоверени по нотариалното дело с
Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 31, том XIV, рег. № ...., дело № ....г., по
силата на който имотът е закупен от ВКГ, както и удостоверение за наследници на ВКГ, от
което се установява, че същият е починал на 06.06.2021г. и ищцата е негов единствен
наследник, като негова майка. Представено е и процесното пълномощно.
От приетата етапна епикриза от 12.01.2022г. се установява, че ищцата е
диагнистицирана с „резидуална шизофрения“. Представен е и амбулаторен лист от
05.01.2022г. от първично посещение при СИМП. Същата диагноза се установява и от
представения амбулаторен лист от 14.07.2022г.
От експертно решение от 20.09.2022г. се установява, че ищцата е освидетелствана с
...% вид и степен на увреждане с чужда помощ, с водеща диагноза „съдова деменция,
неуточнена“.
По делото са приобщени показанията на свидетелите МЕМ, ДКГ-Г /дъщеря на ищеца/
и РВК /пълномощник по процесното пълномощно/ относно състоянието на ищцата към
датата на упълномощителната сделка.
От приетото експертно заключение по комплексната съдебно-психиатрична и
психологическа експертиза /КСППЕ/ се установява, че според извода на вещите лица,
интегративното обсъждане на обективната информация в съдебната документация и
резултата от експертното изследване дава основание да се приеме, че към датата на
процесната упълномощителна сделка – 09.08.2021г. Е. М. не е притежавала психични
годности да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
3
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност, съдът намира за установено
следното от правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
Както е прието с Тълкувателно решение № 5/2020г. на ОСГТК на ВКС, договорът,
сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна
неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31,
ал. 1 ЗЗД. Съгласно нормата на чл. 44 ЗЗД, правилата относно договорите намират
съответно приложение към едностранните волеизявления в случаите, в които законът
допуска те да пораждат, изменят или прекратяват права и задължения. Нормата на чл. 36, ал.
2 ЗЗД изрично предвижда, че едностранната упълномощителна сделка поражда права и
задължения в патримониума на представлявания, поради което и съобразно уреденото в чл.
44 ЗЗД съответно приложение, съдържащото се в чл. 31, ал. 1 ЗЗД основание за
унищожаемост се явява приложимо и по отношение на упълномощителните сделки.
В този смисъл е и съдебната практика / Решение № ... от 31.05.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ ..... г., IV г. о., ГК и Решение № ... от 29.12.2015 г. на ВКС по гр. д. № .... г., IV г. о., ГК/,
съобразно която процесуално легитимиран да предяви иска за оспорване на сключения чрез
представител договор е упълномощителят (в неговата правна сфера се претендира да са
възникнали последиците от договора), а процесуално легитимиран като ответник по този
иск е третото лице, което е договаряло с пълномощника (последиците на договора засягат и
неговата правна сфера). Лицето, което е било неспособно да разбира или да ръководи
действията си може да поиска унищожение в 3-годишен давностен срок от сключването на
договора (не от овластяването). Когато искът е предявен от страната, в чийто интерес се
допуска унищожението (увредения), поставянето под запрещение е правно ирелевантно
(запрещението би действало занапред, а унищожението - с обратна сила). Искането за
поставяне под запрещение има значение, когато искът за оспорване на договора се
предявява от наследниците след смъртта на увредения, и то само ако неспособността да се
разбират или да ръководят действията се е дължала на душевна болест или слабоумие.
Неспособността да се разбират и ръководят действията е основание за унищожение на
овластителната сделка и това прави извършената от пълномощника последваща двустранна
сделка сключена без представителна власт. Сключеният от мним представител договор е
висящо недействителен, докато не бъде потвърден от упълномощителя или от неговите
наследници.
В настоящия случай, видно от молбата-уточнение от 13.12.2021г., предмет на
конститутивния иск е именно извършената упълномощителна сделка, по силата на която
ищцата Е. К. М. е упълномощила РВК да се разпореди с нейния недвижим имот. Искът е
обуславящ по отношение на предявения положителен установителен иск за собственост на
апартамента, доколкото от изхода от него зависи преценката на съда, дали последващата
транслативна сделка е извършена при надлежно учредена представителна власт на
пълномощника. В тази връзка следва да се посочи, че при предявен установителен иск за
собственост, съдът поначало е длъжен да обсъди в мотивите на съдебното решение
4
наведените с исковата молба доводи на ищеца за унищожаемост на пълномощното и висяща
недействителност на договора, от който ответникът черпи своите вещни права. Когато,
обаче, ищецът е предявил наред с установителния иск и самостоятелен иск за унищожаване
на упълномощителната сделка /както в случая/, съдът следва да се произнесе по този въпрос
с изричен диспозитив.
По предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно следните обстоятелства:
сключването на атакуваната упълномощителна сделка, сключването въз основа на нея на
договор за покупко-продажба на процесния имот, както и че към датата на сключване на
упълномощителната сделка ищцата не е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си или да ги ръководи. В доказателствена тежест на ответника е да опровергае
твърденията на ищцата относно нейното психическо състояние към датата на сключване на
упълномощителната сделка.
По иска с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да
докаже, че е собственик на процесния недвижим имот, както и че разпоредителната сделка с
него е сключена от лице без представителна власт. В доказателствена тежест на ответника е
да докаже, че е придобил правото на собственост на имота на валидно правно основание –
договор за покупко-продажба от 26.08.2021г.
Страните не спорят и с окончателния доклад по делото съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, следните обстоятелства: че
на 26.08.2021г. между ищцата, представлявана от пълномощника РВК и ответника е
сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за
покупко-продажба № 18, том IV, рег. № ...., дело № ... от 2021г., по силата на който правото
на собственост върху процесния апартамент е било прехвърлено възмездно на ответника, а
ищцата е запазила за себе си пожизнено право на ползване върху него; че към датата на
покупко-продажбата единствен собственик на имота е била ищцата Е. К. М. и че ищцата не
е била поставена под запрещение към датата на сключване на упълномощителната сделка за
разпореждане с процесния имот.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват по категоричен
начин, както следва: сключването на договора за покупко-продажба – от приетия препис от
нотариалния акт от 26.08.2021г.; правата на ищцата върху имота – от приетия препис от
нотариалния акт от 19.12.2007г. и удостоверението за наследници на ВКГ; а липсата на
поставяне на ищцата под запрещение – от депозираната в хода на производството по
настоящото дело искова молба за това /към датата на приключване на съдебното дирене,
производството по нея е на етап по размяна на книжа/.
Няма спор и по въпроса, че на 09.08.2021г. ищцата е предоставила на РВК
пълномощно за продажба на недвижим имот с описаното по-горе съдържание, което се
установява от приетия по делото препис от пълномощното.
Спорът между страните се концентрира върху въпроса дали ищцата е могла да разбира
5
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи към датата на сключване на
упълномощителната сделка. По този въпрос съдът намира следното.
На първо място, от приетото експертно заключение по КСППЕ се установява, че при
ищцата е налице диагнозата „параноидна шизофрения F 20.0 МКБ 10. Непрекъснато
протичане с устойчив личностов дефицит. Халюцинаторно-параноиден синдром. Умерен
дементен синдром.“ Шизофренията е ендогенно психично мултисистемно заболяване, което
засяга почти всички психични сфери – мисловна дейност, възприятия, емоции, воля,
когнитивни функции и протича с позитивна и негативна симптоматика. Личностовата
промяна /шизофренният дефект/ е с разнообразна динамика, проявява се с възможна
резидуална шизофренна симптоматика, негативни изменения на емоционално-волевата
сфера, разстройство на критичните способности и снижение или загуба на социална
адаптация. От медицинската документация и анамнезната информация може да се направи
извод, че психичното заболяване на Е. М. е с голяма давност, дебютира с психотично
мотивирано, агресивно и деструктивно поведение, по повод на което е хоспитализирана и в
психиатрично заведение. След това не е приемала поддържаща медикаментозна терапия,
поради което психозата е приела хроничен ход, без ремисии, с дезорганизирано и изводимо
от персистираща психопатологична симптоматика поведение, некритичност към
заболяването, с личностова промяна и тежка социална дезадаптация. Параноидната
шизофрения по време на психотичен пристъп, при непрекъснато протичане и формирана
личностова промяна, представлява продължително разстройство на съзнанието по смисъла
на закона и нарушава базисните психични годности. На фона на психозата, при Е. М. е
формиран дементен процес, установяват се снижени когнитивни функции в параметрите на
умерен дементен синдром. Налице е и загуба на зрението й двустранно, поради атрофия на
зрителните нерви. Тъй като няма информация за проведено амбулаторно или стационарно
лечение към периода на процесната сделка, няма основание да се обсъжда наличие на
ремисия по отношение на психозата.
Въз основа на тези констатации, вещите лица са достигнали до извода, че към датата на
упълномощителната сделка – 09.08.2021г. Е. М. не е притежавала психични годности да
разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи.
При преценката на експертното заключение по реда на чл. 202 ГПК, съдът взе предвид
следното.
Основен източник на информация относно обективното състояние на ищцата преди и
към датата на упълномощителната сделка са показанията на св. МЕМ – съсед на ищцата и
домоуправител на сградата, в която живее. Същият заявява в показанията си, че познава
ищцата от 2016г., откогато живее в блока в кв. „Обеля 2“, като са съседи врата до врата.
Според свидетеля синът на ищцата /става въпрос за ВКГ/ живеел заедно с нея и се грижел за
нея, но през лятото на 2021г. /месец май или юни/, синът й изчезнал и свидетелят повече не
го е виждал. Св. М сочи, че ищцата си говорела сама на себе си и след като синът й вече го
нямало, се случвало да я чува да си говори с него. Имало много случаи, в които свидетелят
чувал ищцата да говори с друг човек, без да има никого при нея, а след като синът й
6
изчезнал, тези случаи зачестили. Ищцата не била ориентирана за време, не знаела дата и
месец, не знаела дали е ден или нощ и не виждала. Имало случаи, в които ищцата викала
свидетеля за помощ през нощта, защото някой я заплашвал в апартамента й. След като синът
на ищцата изчезнал, дъщеря й давала пари на свидетеля и той купувал храна на ищцата. В
случаите, в които ищцата си говорила сама, свидетелят не е установил в апартамента да е
имало друг човек. За периода от 2016г. до 2021г. свидетелят не е виждал посещения на
доктор, не знае дали ищцата е ходила някъде на лечение. Малко преди синът на ищцата да
изчезне, свидетелят присъствал на случай, в която синът й седял пред вратата на
апартамента и не могъл да влезе в него, защото ищцата била заключила отвътре и крещяла
някакви неща по него, че няма да го пусне да влезе. Свидетелят предложил съдействие, но
синът на ищцата обяснил, че крясъците били вследствие на нейното състояние. Св. М също
имал случаи, в които й е носил храна, но тя отказвала да отключи вратата и да го пусне
вътре. След изчезването на сина й се случвало тя да твърди, че той е жив. Ищцата говорила
бавно, заглеждала се към тавана и след известно време казвала по нещо.
Така депозираните показания на св. М следва да бъдат кредитирани като
добросъвестно дадени на първо място, защото за разлика от останалите двама свидетели /св.
Г и св. К/, този свидетел не е заинтересован от изхода от спора, живее в съседно жилище
спрямо ищцата и е домоуправител на сградата, с оглед на което има преки наблюдения
върху нейното състояние от 2016г., освен това показанията му са последователни и без
вътрешни противоречия. На следващо място, видно от съдържанието на експертното
заключение, при извършеното от вещите лица интервю с ищцата за целите на
освидетелстването, ищцата е споделила, че нейните сестри и брат са престъпници, които
нямат адресна регистрация в София, което означава, че се прикриват. Заявила е, че живее
отделно с В /нейния син/, той е жив и го е видяла преди четири дни /съгласно представения
акт за смърт, ВКГ е починал на 06.06.2021г./ Ищцата е потвърдила, че нейният съпруг също
е жив и искал да се съберат да живеят отново заедно, което той й казал преди няколко дни
/видно от изготвената по нотариалното дело справка за родствени връзки от 23.08.2021г.,
бившият съпруг на ищцата ККГ е починал/. Посочила е, че има и друга дъщеря, която също
се казва Д и живее в гр. Враца /съгласно същата справка, ищцата има един син и една
дъщеря/. Видно от тези данни, показанията на св. М относно обективното състояние на
ищцата преди и към датата на упълномощителната сделка, съответстват напълно на нейното
обективно състояние и към датата на интервюто. Достоверни са показанията на свидетеля,
съгласно които ищцата разговаря с несъществуващи лица, както и че изпитва страх от
предполагаеми престъпници, а също така и че е дезориентирана по отношение на
заобикалящата я действителност. Логичен характер имат и показанията на свидетеля, че
случаите, в които ищцата говорила сама със себе си, зачестили след смъртта на нейния син,
тъй като именно той е бил лицето, което се е грижело постоянно за ищцата до м.06.2021г.
На следващо място, тези обстоятелства намират потвърждение в етапната епикриза от
12.01.2022г. и амбулаторен лист от 05.01.2022г., съставляващи най-близките по време
медицински документи към датата на упълномощителната сделка /съставени около 5 месеца
7
след нея/. Видно от амбулаторния лист, обективното състояние на ищцата е спокойна,
вътрешно напрегната. Неохотно контактна, абсолютно некритична. Емоционално волева
промяна на личността, мисловен процес – забавен в съдържанието, параноидни идеи за
отношение и безперспективност. ВПД-по поведение суспектна за сетивни измами. Памет и
интелект-болестно трансформирани. Посочено е, че ищцата отказва всякакво лечение, в
настоящото състояние създава опасност за здравето си и е необходимо вземане на спешни
мерки за евентуално принудително лечение.
При съпоставка с така събраната доказателствена съвкупност, показанията на св. РВК
относно обективното състояние на ищцата не следва да бъдат кредитирани. На първо място
съдът отчита пряката заинтересованост на свидетеля от изхода от спора като пълномощник
на ищцата, срещу когото възниква претенция за ответното дружество по чл. 42, ал. 1 ЗЗД в
случай на уважаване на иска. На следващо място съдът отчита обстоятелството, че
показанията й относно състоянието на ищцата имат преобладаващо декларативен характер –
свидетелката не излага конкретни свои наблюдения от проведени разговори и пряко
възприемане на нейното състояние, а сочи общо, че състоянието и поведението й било
отлично, както и че не е показвала признаци за неадекватност. Тези данни се опровергават
по категоричен начин от обсъдените по-горе доказателства и доказателствени средства.
Следва да бъде отбелязано също, че свидетелката не разполага с трайна представа за
състоянието на ищцата преди сделката, доколкото сочи, че се е запознала с нея през лятото
на 2021г. след смъртта на нейния син, т.е. в периода между 06.06.2021г. и 09.08.2021г. –
един или два месеца преди сделката. Липсата на формална житейска логика в
последователността на разказаните от свидетелката събития пък се разкрива от показанията
й относно причината да се запознае с ищцата през лятото на 2021г. - свидетелката случайно
минавала покрай блока във връзка с обява за бартер на автомобил и решила да посети
апартамента на сина на ищцата В, който бил клиент на банката, в която свидетелката
работила 23 години по-рано /през 1997-1998г./.
Като се вземе предвид всичко изложено по-горе, съдът намира, че експертното
заключение по допуснатата КСППЕ следва да бъде кредитирано, доколкото се явява в
съответствие с доказателствената съвкупност по делото. По отношение на оплакванията на
ответника, че анамнестичните данни за ищцата са дадени от нейната дъщеря /св. Г/, както и
относно липсата на медицинска документация за нейното заболяване преди м.01.2022г.
следва да се посочи, че при извършване на освидетелстване на живо лице, тези
обстоятелства представляват само част от изходната информация, която вещите лица
ползват за изготвяне на заключението си. Заключението не се базира единствено на тях, но и
на непосредствените наблюдения на вещите лица върху освидетелстваното лице и на
техните изводи, основани на познанията им в областта на психологията и психиатрията,
които позволяват на експертите да установят етапа на развитие на заболяването, трайността
и давността на когнитивните и волевите нарушения, които то е породило у
освидетелствания. В настоящия случай независимо от достоверността на дадената от св. Г
анамнеза и свидетелски показания, че ищцата е била диагностицирана с параноидна
8
шизофрения и хоспитализирана 40 години по-рано, обективните находки, установени в
медицинската документация от м.01.2022г. и последващите медицински документи, както и
установените обстоятелства при личното интервю на вещите лица с освидетелстваното лице,
са дали достатъчно основание на експерите да приемат с категоричност, че е налице
хипотеза на дългогодишно нелекувана параноидна шизофрения, довела до загуба на
възможността на ищцата да разбира свойството и значението на постъпките и да ги
ръководи още преди датата на процесната упълномощителна сделка.
Именно в тази насока са разясненията на вещите лица в проведеното на 30.05.2023г.
открито съдебно заседание, в които излагат, че при липса на поддържаща терапия /каквато
липса се установява от медицинските документи и непосредствените наблюдения върху
ищцата/, шизофренната психоза води до тежка промяна на личността, която в случая датира
от много по-дълъг период от една или две години. Този извод на експертите се подкрепя
напълно от показанията на св. М, от които е видно, че шизофреничните прояви са били
налице още от 2016г., откогато свидетелят познава ищцата, и единствено са се засилили след
смъртта на нейния син на 06.06.2021г. – два месеца преди упълномощителната сделка. При
това положение обстоятелството, че ищцата е имала своя банкова сметка и е изтеглила пари
от нея, не води до различен извод. Без значение е и фактът, че с прехвърлителната сделка е
запазено право на ползване на ищцата върху апартамента, доколкото учредяването на това
ограничено вещно право е извършено от пълномощника, а не съзнателно от ищцата.
Подобно условие за продажбата на имота не е предвидено в текста на процесното
пълномощно, за да се разсъждава, дали ищцата е имала съзнателно волево влияние върху
него.
Ето защо съдът намира, че към датата на сключване на процесната упълномощителна
сделка – 09.08.2021г. – ищцата Е. К. М. не е могла да разбира свойството и значението на
постъпките си и да ги ръководи, поради което предявеният конститутивен иск за нейното
унищожаване е основателен и следва да бъде уважен.
При липса на надлежно учредена представителна власт на ищцата-продавач, покупко-
продажбата от 26.08.2021г., обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 18, том IV, рег. № ...., дело № .../2021г. се явява в състояния на висяща
недействителност и не поражда целените с договора правни последици /т. 2 от Тълкувателно
решение № 5/2014г. на ОСГТК на ВКС/. С оглед липсата на потвърждение на сделката в
предвидената в чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗЗД форма, следва изводът, че сделката не обвързва
ищцата като представлявано лице, позоваващо се на недействителността.
Следователно, доколкото по делото не е спорно и се установи, че към датата на
транслативната сделка от 26.08.2021г. ищцата е била единствен собственик на процесния
имот и сделката не я обвързва, предявеният положителен установителен иск за собственост
също е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски има единствено ищцата. Същата е сторила
9
разноски за държавна такса в размер на .... лева, за депозит за възнаграждение на вещи лица
в размер на .... лева и за адвокатско възнаграждение в размер на ... лева, платено изцяло в
брой съгласно представения договор за правна защита и съдействие. За разликата над ... лева
/платени при сключване на договора/ до пълния уговорен размер на хонорара от 1... лева не
са представени доказателства за плащане, поради което разликата не следва да бъде
присъждана. При това положение, релевираното от ответника възражение за прекомерност
на възнаграждението е неоснователно. Общият размер на разноските, които следва да бъдат
присъдени на ищцата, е ... лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
УНИЩОЖАВА на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44 ЗЗД сключената на
09.08.2021г. упълномощителна сделка, обективирана в пълномощно, заверено на
09.08.2021г. с рег. №№ .... и .... на нотариус ПП с район на действие РС-гр. П, по силата на
която Е. К. М. е упълномощила РВК да се разпорежда със собствения й недвижим имот, въз
основа на която упълномощителна сделка е сключен договор за продажба на недвижим
имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № 18, том IV, рег. № ...., дело №
... от 2021г., по предявения иск от Е. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл. ..., вх. Г, ет. 7, ап. ... срещу „АТФ“ ЕООД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 29, офис 29.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
„АТФ“ ЕООД, с ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 29, офис 29, че Е. К. М., с ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Обеля 2“, бл. ..., вх. Г, ет. 7, ап. ... е собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА
– АПАРТАМЕНТ № ... с идентификатор ..... по КККР на гр. София, одобрени със Заповед №
РД....г. на изп.директор на АГКК, находящ се в гр. София, ж.к. „Обеля 2“, бл. ..., вх. Г, ет. 7,
находящ се в сграда с идентификатор ....., предназначение: жилищна сграда –
многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ....., с предназначение на
самостоятелния обект – жилище, апартамент, брой на нива на обекта: едно, с площ от ....
кв.м., при съседни самостоятелни обекти в сградата съгласно схема на АГКК: на същия етаж
– самостоятелни обекти с идентификатори ......99 и ......101, под обекта – самостоятелен
обект с идентификатор ......97.
ОСЪЖДА „АТФ“ ЕООД да заплати на Е. К. М. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от ... лева, представляваща сторените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10