О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 305
гр.
Перник, 13.05.2020 г.
ОКРЪЖЕН
СЪД ПЕРНИК, Гражданска колегия, в закрито заседание на 13.05.2020 г., IІI-ти въззивен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Милена Даскалова
ЧЛЕНОВЕ:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Николов в.ч.гр.д. № 210 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по повод частна въззивна жалба Р.Ж.Б.,
с ЕГН **********,***, със съдебен адрес и адрес за призоваване: ***,
против Определение № 491 от 03.12.2019 г. постановено по гр.д. № 197 по описа
на Районен съд Трън за 2019 г., с което съдът е прекратил производството по делото.
Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбоподател, който счита същото за незаконосъобразно и неправилно.
Молят съда да го отмени и върне делото на РС Трън за продължаване на съдопроизводствените действия.
Излагат съображения.
Окръжен
съд Перник, след преценка на събраните по делото доказателства
и като съобрази закона, намира за установено следното:
Пред Районен съд Трън е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 от ГПК от Р.Ж.Б., срещу „Инвестиционна
компания“ АД и „ЛУКС ПАРКЕТ“ ЕООД.
В срока за
отговор по чл.
131 от ГПК, ответникът „Инвестиционна компания“ АД, е направил възражение
по чл.
119, ал. 3 във вр. с чл.
117, ал. 2 от ГПК за неподсъдност на делото пред Районен съд Трън. Поискал
е съда да изпрати делото по подсъдност в Районен съд гр. Варна.
За да прекрати производството по делото
първоинстанционният съд е счел, че ищеца
е солидарен съдлъжник по договор за заем между търговски дружества, като не
отговаря на нито една от хипотезите изброени в пар.
13, ал. 1, т. 1 на ДР на ЗЗП, поради което не е налице потребителски спор,
за да намери приложение особената местна подсъдност, предвидена в чл. 113 ГПК.
Настоящият въззивен
състав счита, че спорът не е „потребителски“,
за да се ползва ищецът и от изборната подсъдност по чл. 113
от ГПК. Според разпоредбата на чл. 113
от ГПК исковете на потребител могат да бъдат предявени и по неговия настоящ
или постоянен адрес. Легална дефиниция на понятието „потребител“ е дадена в
разпоредбата на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП – „всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или
професионална дейност и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа
извън рамките на своята търговска или професионална дейност“. Това легално
определение е дадено за целите на ЗЗП. Тълкуването на процесуалната норма
следва да се съобрази и с целта на същата в защита на определен кръг от лица
(чрез улесняване достъпа им до правосъдие), които ползват услуги, предоставени
от корпоративните доставчици при общи условия и при икономическа
неравнопоставеност на субектите. Затова и понятието „потребител“ се възприема в
широк смисъл и особената подсъдност по чл. 113
от ГПК е отнесена към исковете на физически лица по съответните специални
закони – например искове на потребители на застрахователни услуги по смисъла на
§ 1 от
ДР на КЗ, основани на застрахователни договори, искове на физически лица –
потребители на електрическа енергия по смисъла на § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ във връзка с договори за доставка на ел. енергия и др.
Противоречивата практика по приложението на чл. 113
от ГПК е преодоляна към настоящия момент с поредица определения,
постановени по реда на чл.
274, ал. 3 от ГПК - определение № 95/05, 02, 2010 г. по ч. т. д. № 70/2010
г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 214/15, 03, 2010 г. по ч. т. д. № 173/2010
г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 268/09, 04, 2010 г. по ч. т. д. № 148/2010
г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 477/17, 06, 2010 г. по ч. т. д. № 283/2010
г. на ВКС, І т. о., и др. Със същите е даден еднопосочен отговор на въпроса за
съдържанието на понятието „иск на потребител“ и предпоставките за избор на
местна подсъдност по чл. 113
от ГПК в смисъл, че изборната местна подсъдност по чл. 113
от ГПК е приложима само в случаите, когато ищецът има качеството
„потребител“ по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП и търси защита на правата си в това качество въз
основа на съответния специален закон. При обсъждане на следва материалите по
делото, следва да се отбележи, че основното правоотношение между страните в
случая е възникнало по договор за заем между две търговски дружества, като е
посочен за заемополучател юридическото лице „Виал Паркет“ ЕООД, с управител
жалбоподателя Р.Ж.Б., а жалбоподателят в качеството си на физическо лице и
„Евро паркет“ ЕООД са посочени като трети задължени лица. В процесния случай
ищецът е предявил иска си като физическо лице и в качеството си на трето
задължено лице на заемополучател юридическото лице, което е получило сумата в
рамките на своята търговска и/или професионална дейност, поради което не би
могъл да има качеството на потребител съгласно легалната дефиниция на § 13, т.
1 от ДР на ЗЗП.
С оглед на изложеното
настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционният съд
определение за правилно и законосъобразно, което следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Окръжен съд Перник
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 491 от 03.12.2019 г. постановено по гр.д. № 197 по
описа на Районен съд Трън за 2019 г.
Определението не
подлежи на обжалване по аргумент от т. 9в от ТР от 9.12.2013 г. по тълк. д.
1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Препис от
определението да се изпрати на Районен съд Трън за сведение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.