РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 969
гр. Пловдив, 25 април 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на двадесет и седми март през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при участието на секретаря
Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 389 по описа
за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети, Глава
десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с
чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/.
2. Образувано е по жалба на Л.Л.С., с ЕГН **********,***, чрез пълномощника си адвокат Г.М.,
против
Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24922/28.11.2018 г., издадена от М.Д.С., Началник отдел
“Социална закрила” към ДСП гр. Пловдив, упълномощена със
Заповед № 1604-РД09-0067/14.07.2016 г. на Директора на ДСП - Пловдив.
3. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда, както и връщане на
преписката на органа със задължителни указания за ново произнасяне по същество.
4. Ответникът по жалбата – Директорът на дирекция “Социално подпомагане“ - гр. Пловдив (Д ”СП”), чрез процесуалния си
представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва
да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото
постановяване. Съображения в тази насока се излагат в писмено становище
приложени по делото.
ІІ. По допустимостта:
5. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това преклузивен срок
по чл. 149, ал. 1 от АПК, и от лице имащо правен интерес от оспорването,
което налага извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
6. Пред Директора на Дирекция
”Социално подпомагане“ – гр. Пловдив е било образувано административно
производство, повод за което е била подадена от жалбоподателката
С. заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/24922/23.11.2018 г., с което същата е
претендирала заплащане на месечна помощ за отглеждане на дете до една година от
неосигурена майка, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗСПД. С въпросното заявление-декларация
С. е декларирала, че е омъжена за В.А.С., има родено на *** г. дете – В.В.С.
с ЕГН **********, че детето не е настанено за отглеждане извън семейството по
реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето, както и че брутният доход на
семейството за предходните дванадесет месеца е 14 359 лв. Към заявлението са
приложени: Служебна бележка, издадена от личния лекар на детето,
удостоверяваща, че всички задължителни имунизации и профилактични прегледи са
извършени; Удостоверение изх. № 1035/20.11.2018 г. (лист 35), издадено от „ТЕД - БЕД“ ЕАД, за брутните доходи на В.А.С.от трудови и/или приравнени на
тях правоотношения, възлизащи в общ размер на 14359,02 лв. за периода месец
11/2017 г. до месец 10/2018 г. включително.
7. Въз основа на така подаденото заявление-декларация,
е издадена оспорената в настоящото производството Заповед № ЗСПД/Д-РВ/24922/28.11.2018 г. от М.Д.С.,
Началник отдел “Социална закрила” към ДСП гр. Пловдив, упълномощена със
Заповед № 1604-РД09-0067/14.07.2016 г. на Директора на ДСП - Пловдив, с
която на основание чл. 8, ал. 1 от ЗСПД, на С. е отказана исканата помощ. Мотивите
за постановяване на оспорената заповед се свеждат до следното: „ЗСПД – чл. 8, ал (1) Месечна помощ за
отглеждане на дете до 1 г.от неосигурена майка: На основание чл. 4 от ЗСПД: Средномесечният
доход на член от семейството за предходните 12 месеца надвишава дохода,
определен за целта в Закона за държавния бюджет на РБ. Средномесечният доход на
член от семейството за предходните 12 месеца е 461,95 лв., който надвишава
дохода определен в ЗДБ на РБ = 450 лв.“.
8. С жалбата, с която е сезиран съда, са представени
още: Удостоверение за промяна на настоящ и постоянен адрес № 1400 от 24.01.2019
г. на Л.Л.С.;
Удостоверение за промяна на настоящ и постоянен адрес № 10У-303 от 25.01.2019
г. на В.А.С.; Уверение изх. № 758/22.01.2019 г. за това, че Л.Л.С.
се обучава в самостоятелна форма в ХI клас през учебната 2018/2019 г., като
през учебната 2017/2018 г. успешно е завършила Х клас в СУ „Цар Симеон Велики“;
Удостоверение за раждане на В.В.С.; Удостоверение за сключен граждански брак на
15.08.2018 г. между Л.Л.С. и В.А.С.; Удостоверение изх. № 1001/07.09.2018 г. (лист 35), издадено от „ТЕД - БЕД“ ЕАД, за брутните доходи на В.А.С.от трудови и/или приравнени на
тях правоотношения, възлизащи в общ размер на 14941,62 лв. за периода месец
09/2017 г. до месец 08/2018 г. включително.
IV. За правото:
9. В случая оспореният административен акт е постановен от материално
компетентен орган, в изискуемата от закона форма, но при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и в противоречия на материалния
закон. Съображенията за този извод ще бъдат конкретизирани в следващото
изложение.
10. На първо място
следва да се констатира, че процесната заповед за отказ за отпускане на месечни
помощи за отглеждане на дете до навършване на една година, не съдържа мотиви като задължителен елемент от
съдържанието на акта. С молбата декларация видно от приложената административна
преписка са посочени и декларирани доходи за семейството в конкретни размери. В
административното производството са установени служебно и други доходи („от обезщ. –
445,87 лв.“, „от пенсия – 1745,48 лв.“, „от (не се чете) – 80,00 лв.“ – лист 33 гръб по делото), за което на
последна страница от подаденото от жалбоподателката заявление-декларация е
направено изрично вписване от социалния работник, но доказателства за тези
доходи не са ангажирани от ответния административен орган. Дори не става ясно, кой и кога е получил тези доходи. Пак
там (на последна страница от подаденото от жалбоподателката
заявление-декларация), е направено следното математическо
изчисление: „16630,37:12=1385,86:3=461,95 лв.“, като последната сума – 461,95 лв. е приета за средномесечен доход на
семейството на жалбоподателката, без обаче да е конкретизиран периода, чрез
посочване на конкретните месеци, които обхваща от съответната година.
Заповедта също не съдържа констатации за конкретни
размери на доходите, период на тяхното получаване, конкретният получател на
дохода, математически изчисления за средномесечния доход, за да може да бъде извършена
проверка за законосъобразност на акта и адресатът на акта да е наясно какви
суми приема органа за установени и какви параметри на дохода е приел за правно
значими, за да откаже отпускане на месечната помощ. (В подобен смисъл Решение № 11338 от 26.09.2018 г. на ВАС по адм. д.
№ 7913/2017 г., VI о.).
11. Изискването за
обосноваване на административния акт е една от гаранциите за законосъобразност
на същия, които законът е установил за защитата на правата и правнозащитените
интереси на гражданите и организациите - страни в административното
производство. Тази гаранция се проявява в две насоки. С излагането на мотивите
се довежда до знанието на адресата съображенията, въз основа на които
административният орган е издал конкретен административен акт. Това подпомага
лицето в избора на защитните средства и въобще при изграждането на защитата
срещу такива актове. От друга страна пък, наличието на мотиви улеснява и прави
възможен контрола върху законосъобразността и правилността на акта, упражняван
при обжалването му пред съда, допринася за разкриване на евентуално допуснатите
закононарушения. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че
тяхното неизлагане към административния акт съставлява съществено нарушение на
закона и е основание за неговата отмяна. Впрочем, в този смисъл следва да бъде
съобразено и Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002
г., ОС на съдиите.
12. Относно приложението на
материалния закон, е необходимо да бъде съобразено следното:
12.1. Фактическият състав, при проявлението на който за майка
(осиновителка) възниква правото на месечни
помощи за отглеждане на дете до навършване на една година, е уреден в чл. 8,
ал. 1 от ЗСПД (в приложимата редакция), и включва доход на член от семейството по-нисък
или равен на дохода по чл. 4 и следните кумулативни предпоставки: 1. майката
(осиновителката) не е осигурена и не получава обезщетение за бременност и
раждане, за отглеждане на дете или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст
по реда на Кодекса за социално осигуряване; 2. детето не е настанено за
отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 3.
майката (осиновителката) и детето живеят постоянно в страната; 4. детето има
направени всички задължителни имунизации и профилактични прегледи съобразно
възрастта и здравословното му състояние.
В § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗСПД е дадена легална дефиниция
на понятието "семейството", което включва: а) съпрузите, ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите
пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование,
но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени, припознати,
осиновени, доведени, заварени, с изключение на сключилите брак); б) съвместно
живеещи родители без сключен граждански брак, които съжителстват на един
настоящ адрес, техните ненавършили пълнолетие деца, както и навършилите
пълнолетие, ако продължават да учат, до завършване на средното им образование,
но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст (родени и припознати, с
изключение на сключилите брак); в) родителят и неговите/нейните ненавършили
пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават да учат, до
завършване на средното им образование, но не по-късно от навършване на
20-годишна възраст (родени, припознати, осиновени, с изключение на сключилите
брак).
От своя страна съпрузи са лица, сключили граждански брак в предписаната от
Семейния кодекс /СК/ форма. Член 11 от СК регламентира действието на акта за
сключване на граждански брак, като съгласно ал. 1 от посочената правна норма
бракът се смята за сключен с подписването на акта за сключване на граждански
брак от встъпващите в брак и от длъжностното лице по гражданското състояние.
12.2. Тълкуването на цитираните разпоредби налага да се
приеме, че при определяне на средномесечен доход на член от семейството за
предходните 12 месеца по чл. 4 от ЗСПД, доходите на съпруга на жалбоподателката
следва да бъдат включени от месеца, през който е сключен гражданският брак –
месец август 2018 г., тъй като от този момент лицата са съпрузи и могат да се
определят като семейство по смисъла на § 1, т. 1, буква „а“ от ДР на ЗСПД. Преди
датата на сключване на брака (15.08.2018
г.) по делото не се твърди и не се
установява Л. и В.С.да са живеели съвместно без сключен
граждански брак на един настоящ адрес, за да могат да бъдат определени като
семейство по смисъл на § 1, т. 1, буква „б“ от ДР на ЗСПД (в тази насока от страна на жалбоподателката са представени, цитираните по-горе в т. 8 от
настоящото решение, Удостоверение за промяна на настоящ и постоянен адрес
№ 1400 от 24.01.2019 г. на Л.Л.С. и Удостоверение за
промяна на настоящ и постоянен адрес № 10У-303 от 25.01.2019 г. на В.А.С.).
В тази връзка не може да бъде споделена тезата на административния орган,
че при определяне на средномесечния доход на семейството на жалбоподателката
следва да бъдат включени получените от нейния съпруг доходи преди датата на
сключване на брак помежду им.
Само за пълнота следва да се добави, че чл. 20, ал. 1 от ППЗСПД, на който
се позовава ответният административен орган, касае месечните помощи за
отглеждане на дете до завършване на средно образование, но не повече от
20-годишна възраст по чл. 7 от ЗСПД и е неприложим по отношение на месечните
помощи за отглеждане на дете до навършване на една година по чл. 8 от ЗСПД.
12.3. Съобразявайки изложеното до тук и наличните по делото
доказателства за доходите на семейството (удостоверенията за доходите на съпруга на жалбоподателката) се установява, че за 12-месечния период, предхождащ
датата на подаване на заявлението-декларация, доходите на семейството на
жалбоподателката са в общ размер на 3024,38 лв., включващи единствено доходите
на Венцислав Сандов за периода месец август 2018 г. - месец октомври 2018 г. (като
констатираните от социалния работник допълнителни доходи на семейството - „от обезщ. –
445,87 лв.“, „от пенсия – 1745,48 лв.“, „от (не се чете) – 80,00 лв.“, поради липса на
ангажирани доказателства от страна на ответния административен орган не могат
да бъдат съобразени). При това
положение средномесечният доход на семейството за посочения период е в размер
на 252,03 лв. (3024,38:12=252,03:3=84,01 лв.), а средномесечният доход на член от семейството,
изчислен съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от Правилника за прилагане на
Закона за семейни помощи за деца /ППЗСПД/, съгласно която при определяне на
средномесечния доход на член от семейството се взема предвид броят на членовете
му към датата, на която е подадена молба-декларацията, е в размер на 84,01 лв.,
което очевидно е значително по-малко от определения в ЗДБ на РБ за 2018 г.
доход в размер на 450 лв. Следователно в случая е налице изпълнение на
изискването на чл. 4 от ЗСПД.
13. Тези съображения обосновават крайния извод на съда
за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Той ще следва да бъде
отменен. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде
изпратено като преписка на Директор на Дирекция “Социално
подпомагане“ - Пловдив за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/24922/23.11.2018
г., за заплащане на месечна помощ за отглеждане на дете до една година от
неосигурена майка, съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗСПД, подадено от Л.Л.С., с ЕГН **********,
при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и
прилагането на закон. Това налага извод за основателност на жалбата.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172,
ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗСПД/Д-РВ/24922/28.11.2018 г., издадена от М.Д.С., Началник отдел “Социална
закрила” към ДСП гр. Пловдив,
упълномощена със Заповед № 1604-РД09-0067/14.07.2016 г. на Директора на ДСП -
Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на Директора на Дирекция “Социално
подпомагане” - Пловдив, за ново
произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-РВ/24922/23.11.2018 г., за заплащане
на месечна помощ за отглеждане на дете до една година от неосигурена майка,
съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗСПД, подадено от Л.Л.С., с ЕГН **********, при
съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането
на закон.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /П/