РЕШЕНИЕ
№ 1953 10.10.2018г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На седемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
В публичното заседание в следния
състав :
Председател:
АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Д.,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 1657 по описа
за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е образувано по
искова молба на “А1 България” ЕАД /до
18.05.2018г. с фирма „Мобилтел“/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр.София, район „Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, представляван от А.В.Д. и
М.М., със съдебен адрес *** – адвокат В.П.Г., против И.Д.Я. с ЕГН ********** ***. Ищецът моли съда да установи
съществуването на вземанията му, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.д. № 284/ 2018г. по описа на РС - Бургас : 281,78 лв. - неизплатена цена за
предоставени далекосъобщителни услуги, дължима по договори № Я0507710/
14.05.2010г. и № М3344725/ 05.10.2012г. по данъчна фактура за отчетен период
21.02.2015г. - 20.03.2015г. и по шест данъчни фактури за отчетен период
28.12.2015г. - 27.04.2016г.; и 508,64
лв. – неустойки за предсрочното прекратяване на договорите. Претендира и присъждане на направените
разноски.
Ответницата не представя писмен
отговор в преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК. В хода на производството по
делото твърди, че доброволно е погасила задълженията си към ищеца и представя
доказателства.
В предоставения срок за становище
ищецът признава плащане на исковите суми от общо 790,42 лв. На това основание
моли съда да постанови решение при признание на иска и да присъди на ищеца
съдебните разноски, направени в заповедното производство и по настоящото дело.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.422 във връзка
с чл.124 от ГПК и чл.79, ал.1, предл.1 и чл.92 от ЗЗД.
По заявление на
ищеца от 08.01.2018г. по ч.гр.д. № 284/ 2018г. по описа на РС - Бургас е
постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено ответницата И.Д.Я. да заплати на ищеца - тогава с
наименование „Мобилтел“ ЕАД сумата от общо 790,42
лв., включваща 281,78 лв. -неизплатена цена за предоставени
далекосъобщителни услуги, дължима по договори № Я0507710/ 14.05.2010г. и №
М3344725/ 05.10.2012г. по данъчна фактура за отчетен период 21.02.2015г. -
20.03.2015г. и по шест данъчни фактури за отчетен период 28.12.2015г. -
27.04.2016г.; и 508,64 лв. – неустойки за предсрочното прекратяване на
договорите. Присъдена и е сумата от 54,38 лв. – обезщетения за забава, както и
законна лихва върху главницата от подаването на заявлението на 08.01.2018г. до
окончателното й изплащане, както и направени разноски в размер на 205 лв.,
включващи 25 лв. – заплатена държавна такса и 180 лв. – адвокатско
възнаграждение. В настоящото производство не е предявен иск за законната лихва
върху главницата от подаването на заявлението до окончателното изплащане, а производството
по иска за заплащане на сумата от 54,38 лв. е прекратено с влязло в сила
определение поради отказ на ищеца.
Заповедта за
изпълнение е връчена на ответницата на 11.01.2018г. В срока по чл.414 от ГПК
ответницата – длъжник в заповедното производство е подала писмено възражение
срещу заповедта за изпълнение. Поради това на основание чл.415 ал.1 от ГПК
съдът е указал на заявителя да предяви настоящите искови претенции, което
последният е сторил в срока по чл.415 ал.1 от ГПК – на 08.03.2018г. Препис от
исковата молба по настоящото дело е връчен на ответницата 06.04.2018г. Страните
не спорят и се установява от представените от ответницата фискални бонове, че
на 19.06.2018г. тя е заплатила на ищеца сумата от общо 790,42 лв. Получаването
на това плащане, с което са погасени предявените в настоящото производство
парични вземания, се признава от ищеца.
Въпреки
доброволното погасяване на процесните парични задължения на ответницата, не са
налице предпоставки на постановяване на исканото от ищеца решение при признание
на иска. Направеното от съда плащане се преценява от съда на основание чл.235
ал.3 от ГПК, като настъпил в хода на производството факт, погасяващ
претендираните материални права на ищеца. /т.11.в. от тълкувателно решение № 4/
18.06.2014г. по т.д. № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС на РБ/. Тъй като към момента
на приключване на устните състезания по делото вече не съществуват предявените
за защита материална права, се налага извод за неоснователност на
установителните искове, които следва да бъдат отхвърлени.
По
искането за присъждане на разноски на ищеца :
Тъй
като ответницата е изпълнила част от задълженията по заповедното производство
след получаването на заповедта за изпълнение и на исковата молба, а настоящото
съдебно производство е учредено в резултат на подаденото от нея възражение по
чл.414 ал.1 от ГПК, на основание чл.81 и по аргумент от чл.78 ал.2 от ГПК съдът
приема, че ответницата отговаря спрямо ищеца за сторените от него в заповедното
и в настоящото производство разноски, съразмерно с предявените искове исковете.
Разноските
на ищеца – заявител в заповедното
производство са в размер на 25 лв. – заплатена държавна такса и 180 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и
съдействие от 18.12.2017г. Разноските на ищеца в настоящото производство са в
размер на 75 лв. – заплатена дължима държавна такса и 180 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ от 14.02.2018г. Съразмерно
с предявените искове ответницата дължи на ищеца разноските за държавни такси –
100 лв. и съответна част от разноските за адвокатски възнаграждения - 336,83
лв., общо 436,83 лв.
Следва
да се отбележи, че с разпореждането си от 12.03.2018г. съдът неправилно е
определил размера на дължимите държавни такси за първоначално предявените три
иска, без да отчете заплатената в заповедното производство държавна такса. След
отказа от един от предявените с исковата молба искове, дължимата държавна такса
за останалите два обективно кумулативно съединени иска е 100 лв., от които 25
лв. са заплатени в заповедното производство. Ето защо на основание действащата
към онзи момент разпоредба на чл.415 ал.1 от ГПК /преди изменението с ДВ,
бр.86/ 2017г./, дължимата за настоящото производство държавна такса е 75 лв.
Разликата над тази сума до внесените от ищеца по настоящото дело 100 лв. /25
лв./ подлежи на връщане на ищеца.
Мотивиран от горното,
Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на “А1
България” ЕАД /до 18.05.2018г. с фирма
„Мобилтел“/ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Илинден“, ул.“Кукуш“ № 1, представляван от А.В.Д. и М.М., със съдебен адрес ***
– адвокат В.П.Г., да бъде прието за установено
по отношение на И.Д.Я. с ЕГН ********** ***, съществуването на следните вземания,
за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
284/ 2018г. по описа на РС - Бургас : 281,78
лв. - неизплатена цена за предоставени далекосъобщителни услуги, дължима по
договори № Я0507710/ 14.05.2010г. и № М3344725/ 05.10.2012г. по данъчна фактура
за отчетен период 21.02.2015г. - 20.03.2015г. и по шест данъчни фактури за
отчетен период 28.12.2015г. - 27.04.2016г.; и 508,64 лв. – неустойки за предсрочното прекратяване на договорите.
ОСЪЖДА И.Д.Я. с ЕГН **********
***, да заплати на “А1 България” ЕАД /до 18.05.2018г. с фирма „Мобилтел“/ с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.София, район „Илинден“,
ул.“Кукуш“ № 1, представляван от А.В.Д. и М.М., със съдебен адрес *** – адвокат
В.П.Г., сумата от 436,83 лв. за
направените в заповедното и в настоящото производство разноски, съразмерно с
предявените искове.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД