№ 46
гр. Горна Оряховица, 25.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, II СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Еманоел В. Вардаров
при участието на секретаря Мариянка Г. Къцаркова
като разгледа докладваното от Еманоел В. Вардаров Гражданско дело №
20214120101333 по описа за 2021 година
Предявени искове по реда на чл.422 от ГПК ввр. чл.415 от ГПК относно установяване
на вземане по: чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от
ЗПК, чл.92 от ЗЗД ввр. чл.19 от ЗПК, чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК.
Ищецът „Уникредит БулБанк”АД с ЕИК:****(чрез адв.Ж.Д.Д. от АК-Ст.Загора) твърди в
молбата си, че между „УниКредит Булбанк”АД(кредитор) и Й. АНГ. Б.(кредитополучател) е бил
сключен Договор№610/0021/R3030789/11.02.2019г. за банков потребителски кредит на физическо
лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка за сумата 2000.00лв. с краен срок на
погасяване на вземането до 11.02.2020г. Поради изтичане на крайния срок за погасяване на
задължението по кредита, считано от 11.02.2020г. и на основание т.7 от договора за банков
потребителски кредит, същото е станало изцяло изискуемо. По ч.гр.дело№1820/2020г. ГОРС издал
Заповед№359/02.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен
лист в полза на „УниКредит Булбанк”АД срещу Й. АНГ. Б.. Съдът разпоредил длъжникът Б. да
заплати на банката: сумата 2000.00лв., представляващи неиздължена главница по
Договор№610/0021/R3030789/11.02.2019г. за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, ведно със законната лихва, считано от
30.11.2020г. до окончателно и изплащане; сумата 128.47лв., представляваща просрочена главница
за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата 85.00лв., представляваща неустойка за просрочена
главница за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата 3.37лв., представляваща неустойка за
просрочена редовна лихва за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата 72.00лв., представляваща
разходи за уведомяване, дължими към 21.11.2020г.; сумата 79.26лв., представляваща неразрешен
овърдрафт, изискуем към 08.11.2019г., както и направените разноски по заповедното
производство. На основание издадения изпълнителен титул и за събиране на присъдените суми
било образувано изп.дело№174/2021г. при ЧСИ М.Г. с рег.№730 с район на действие ВТОС. В
хода па действията по уведомяване на длъжника същият не бил открит и издадената заповед за
1
изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл.428 от ГПК били връчени по реда на чл.47
ал.5 от ГПК. На основание чл.422 от ГПК ввр. чл.415 ал.1 т.2 ввр. ал.3 от ГПК с разпореждане по
ч.гр.дело№1820/2020г. ГОРС указал на заявителя, че може да предяви настоящия установителен
иск срещу ответника Й. АНГ. Б.. Предявени са искове по реда на чл.422 ввр. чл.415 от ГПК
относно съществуване на вземане по: чл.79 ал.1 ввр. чл.240 от ЗЗД ввр. чл.9 от ЗПК, чл.92 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД ввр. чл.33 от ЗПК, по издадената Заповед№359/02.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.дело№1820/2020г. на ГОРС за: сумата 2000.00лв.,
представляващи неиздължена главница по Договор№610/0021/R3030789/11.02.2019г. за банков
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка,
ведно със законната лихва, считано от 30.11.2020г. до окончателно и изплащане; сумата 216.84лв.,
представляваща неизплатена договорна лихва по договора за кредит за периода: 16.03.2020г.-
30.11.2020г.; сумата 128.47лв., представляваща просрочена главница за периода: 16.03.2020г.-
30.11.2020г.; сумата 85.00лв., представляваща неустойка за просрочена главница за периода:
16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата 3.37лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва
за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата 72.00лв., представляваща разходи за уведомяване,
дължими към 21.11.2020г.; сумата 79.26лв., представляваща неразрешен овърдрафт, изискуем към
08.11.2019г. Претендират се направените по делото разноски.
Oтветникът Й. АНГ. Б. в срока за отговор на исковата молба, не депозира отговор на
исковата молба. Не се явява в съдебно заседание и не взема становище по предявените искове.
След като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между „УниКредит Булбанк”АД(кредитор) и Й. АНГ. Б.(кредитополучател) е бил сключен
Договор№610/0021/R3030789/11.02.2019г. за банков потребителски кредит на физическо лице,
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка за сумата 2000.00лв. с краен срок на погасяване
на вземането до 11.02.2020г. Приложен е погасителен план с посочени: 12бр. анюитетни вноски;
ГЛП: 12.95%; ГПР: 14.9456%. Страните по договора са уговорили вида, размера и начина на
изчисляване на лихвите и таксите, които се дължат върху предоставената сума(чл.4 и чл.5). С
оглед вида на кредитния продукт – овърдрафт, в чл.12.1 е предвидена възможност за удължаване
на този срок многократно с период от още една година, в случай че кредитополучателят спазва
условията по договора. Освен основните права и задължения на договарящите, банковата сделка
регламентира и допълнителни условия, както и правните последици, настъпващи при
неизпълнение на поетите от страните задължения, в т.ч. в чл.17 от договора са посочени и
случаите, в които кредитът става предсрочно изискуем. В изпълнение на основното си задължение
по договора, ищецът е предоставил за ползване на кредитополучателя паричната сума по банковата
сметка, посочена в чл.6.1 от договора, която видно от чл.2 от договора, кредитополучателят е
използвал за текущи нужди. Видно било от приложената към настоящата справка „Информация за
сметка за периода от 11.02.2019г. дo 22.06.2021г. индикираща входящи и изходящи трансфери,
кредитополучателят изцяло е усвоил отпуснатия кредит. Поради изтичане на крайния срок за
погасяване на задължението по кредита, считано от 11.02.2020г. и на основание т.7 от договора за
банков потребителски кредит, същото е станало изцяло изискуемо.
По ч.гр.дело№1820/2020г. ГОРС издал Заповед№359/02.12.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в полза на „УниКредит Булбанк”АД срещу Й.
АНГ. Б.. Съдът разпоредил длъжникът Б. да заплати на банката: сумата 2000.00лв.,
представляващи неиздължена главница по Договор№610/0021/R3030789/11.02.2019г. за банков
2
потребителски кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка,
ведно със законната лихва, считано от 30.11.2020г. до окончателно и изплащане; сумата 216.84лв.,
представляваща неизплатена договорна лихва по договора за кредит за периода: 16.03.2020г.-
30.11.2020г.; сумата 128.47лв., представляваща просрочена главница за периода: 16.03.2020г.-
30.11.2020г.; сумата 85.00лв., представляваща неустойка за просрочена главница за периода:
16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата 3.37лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва
за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата 72.00лв., представляваща разходи за уведомяване,
дължими към 21.11.2020г.; сумата 79.26лв., представляваща неразрешен овърдрафт, изискуем към
08.11.2019г., както и направените разноски по заповедното производство. В заявлението се сочи,
че кредитът не е издължен и с оглед изтичане на крайния срок за плащане – 11.02.2020г., същият е
изцяло изискуем. На основание издадения изпълнителен титул и за събиране на присъдените суми
било образувано изп.дело№174/2021г. при ЧСИ М.Г. с рег.№730 с район на действие ВТОС. В
хода па действията по уведомяване на длъжника същият не бил открит и издадената заповед за
изпълнение и поканата за доброволно изпълнение по чл.428 от ГПК били връчени по реда на чл.47
ал.5 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на белезите, които
индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия факт, съдържанието на
субективното материално право и носителите на правоотношението.
От събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото е
налице валидно сключено правоотношение, по силата на което „Уникредит БулБанк”АД сключило
със Й. АНГ. Б. договор за кредит-овърдрафт, по силата на който банката предоставила на
кредитополучателя банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка(кредитен лимит) - чл.286 ал.3 от ТЗ, тъй като едната от страните по сделката е търговец и
договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му дейност.
Относно характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че
договорът е неформален и реален. Заемът за потребление е реален договор, който се счита
сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение: едната да заеме, а
другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това споразумение
заетите пари или заместими вещи бъдат предадени на заемателя. Установяването на този факт е в
тежест на ищеца съгласно чл.154 ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира изпълнение, като
установи вземането си по основание и размер. В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване чрез установяване на плащане в уговорените срокове на месечните вноски, дължими по
договора за кредит.
Съгласно чл.430 ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се
задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. В чл.430
ал.2 от ТЗ е посочено, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Съдът намира, че извлечението е надлежно оформено с всички изискуеми реквизити, като
съдържа достатъчно данни за пълната индивидуализация на вземането, съответни на изложените в
заявлението твърдения. Съобразно разпоредбата на чл.60 ал.2 от ЗКрИ представеното извлечение
3
от счетоводните книги съдържа информация за броя на вноските и общия размер на просрочената
сума, която не е издължена на договорената дата за плащане - в случая една вноска, съставляваща
цялата главница, общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума,
включваща главница и непогасена договорна лихва, както и размера на обезщетението за забава за
просроченото плащане. Процесното извлечение съдържа необходимите индивидуализиращи данни
за длъжника кредитополучател - фирма, ЕИК и адрес. Посочени са договорът за банков кредит,
датата на сключване на договора и страните по него и размерът на отпусната сума. Посочена е
датата на настъпване на изискуемостта - 11.02.2020г., която е крайният падеж на задължението. В
извлечението са посочени съответните периоди, за които е начислена договорната лихва, лихва за
просрочие и обезщетение за забава. Ето защо настоящият въззивен състав намира, че
представеното извлечение от сметка отговаря на уредените минимални изисквания за
съдържанието му, съгласно чл.60 ал.2 от ЗКрИ.
Всяко задължение възниква в момента на настъпването на пораждащия го конкретен
фактически състав. От този момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Като
правопораждащ факт се счита онзи факт, с настъпването на който едната от страните придобива
субективното право да иска от другата страна спазване на определено поведение, което право е
гарантирано с по-нататъшната възможност да се търси съдействието на държавната принуда за
осъществяването му. Изискуемостта на едно задължение означава не само че то е възникнало, но и
че са били настъпили други юридически факти, след настъпването на които носителят на
субективното право има право на иск за изпълнение на задължението. Просрочието им се
инкорпорира във фактическия състав на предсрочната изискуемост на кредита, от което следва, че
то не е уговорено като самостоятелно основание за възникване отговорността. Това налага извода,
че отнемането на преимуществото на срока по договора е субективно право, установено в полза на
кредитора. Обявяването на предсрочната изискуемост е право на кредитора, а не негово
задължение. Така или иначе, ответникът не е осъществил действия iure et facto - да върне заетата
сума.
Уговореното между страните връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за
изпълнение на задължението на части. Периодичните задължения, макар да са породени от един и
същи факт, са относително самостоятелни, а периодичността е характерна за престациите и на
двете страни по договора. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни
погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За
съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането и, от
който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен, т.е.
принудителен ред, поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок по
отношение на тази част от вземането по кредита.
Ангажираните по делото доказателства, ценени поотделно и в тяхната съвкупност водят до извод
за основателност на предявените претенции. В случая се установява от твърденията на заявителя-
ищец, че неговото вземане е изискуемо в размера, в който се претендира - в пълен размер, поради
което за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на претендираните суми. При
сключването и изпълнението на договор и двете страни са длъжни да имат добросъвестно
поведение. В случая, ищецът следва да не злоупотребява с правното си положение, а ответникът
дължи да изпълнява задължението си по погасяване на кредита в определените по договора размер
4
и срок. При положение, че срокът на договора е изтекъл и уговорените вноски не са погасявани в
срок, не е налице задължение за кредитора да уведомява длъжника за настъпилия падеж на
вземанията и техния размер, тъй като са страна по договора той знае за наличието на тези
задължения и договорения падеж. Сумите, предмет на процесния договор за кредит са дължими с
оглед изтичане на крайният срок за погасяването им, преди подаване на заявлението, тъй като
падежът на последната вноска по договора е на 11.02.2020г., а заявлението е подадено в съда на
01.12.2020г. Ето защо следва изводът, че падежиралите суми, предмет на заповедта за изпълнение,
формирани от главница, просрочена главница, неустойки, разходи за уведомяване, неразрешен
овърдрафт са дължими. В този смисъл исковете за: сумата 2000.00лв., представляващи
неиздължена главница по Договор№610/0021/R3030789/11.02.2019г. за банков потребителски
кредит на физическо лице, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, ведно със законната
лихва, считано от 30.11.2020г. до окончателно и изплащане; сумата 216.84лв., представляваща
неизплатена договорна лихва по договора за кредит за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата
128.47лв., представляваща просрочена главница за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата
85.00лв., представляваща неустойка за просрочена главница за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.;
сумата 3.37лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за периода: 16.03.2020г.-
30.11.2020г.; сумата 72.00лв., представляваща разходи за уведомяване, дължими към 21.11.2020г.;
сумата 79.26лв., представляваща неразрешен овърдрафт, изискуем към 08.11.2019г., се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Разноските в заповедното производство са законова последица от уважаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и с оглед на това
отговорността за заплащането им е обусловена от изхода на заповедното производство, а в
случаите на предявен от заявителя-кредитор иск по чл.415 от ГПК - и от изхода на исковия процес.
Това предопределя и дължимостта от страна на ответника и на сумата 107.36лв., представляваща
направените разноски по ч.гр.дело№1820/2020г. на ГОРС,
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцовата страна сумата 182.64лв., представляваща направени в производството по
гр.дело№1333/2021г. на ГОРС разноски/ДТ по чл.1 от Тарифа към ДТССГПК/.
Водим от изложеното и на основание чл.258 и сл. от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени искове от страна на „Уникредит БулБанк”АД с
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София район „Възраждане” пл.”Св.Неделя”№7,
представлявано от Изп.директор Т.А.П.; Изп.директор Д.В.; Изп.директор С.П.(съвместно от
двама от изпълнителните директори, единият от които задължително е Т.А.П.) - чрез адв.Я.Д. от
САК(със съдебен адрес: гр.София ул.”Алабин”№38 ет.I) против Й. АНГ. Б. с ЕГН**********, с
постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул.****№5 ет.I, че Й. АНГ. Б. с ЕГН**********, с постоянен и
настоящ адрес: гр.Л. ул.****№5 ет.I, дължи на „Уникредит БулБанк”АД с ЕИК:****, със
седалище и адрес на управление: гр.София район „Възраждане” пл.”Св.Неделя”№7,
представлявано от Изп.директор Т.А.П.; Изп.директор Д.В.; Изп.директор С.П., по издадените
Заповед№359/02.12.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изп.лист по
ч.гр.дело№1820/2020г. на ГОРС: сумата 2000.00лв., представляващи неиздължена главница по
Договор№610/0021/R3030789/11.02.2019г. за банков потребителски кредит на физическо лице,
5
усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка, ведно със законната лихва, считано от
30.11.2020г. до окончателно и изплащане; сумата 216.84лв., представляваща неизплатена
договорна лихва по договора за кредит за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата 128.47лв.,
представляваща просрочена главница за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата 85.00лв.,
представляваща неустойка за просрочена главница за периода: 16.03.2020г.-30.11.2020г.; сумата
3.37лв., представляваща неустойка за просрочена редовна лихва за периода: 16.03.2020г.-
30.11.2020г.; сумата 72.00лв., представляваща разходи за уведомяване, дължими към 21.11.2020г.;
сумата 79.26лв., представляваща неразрешен овърдрафт, изискуем към 08.11.2019г.; сумата
107.36лв., представляваща направените разноски по ч.гр.дело№1820/2020г. на ГОРС.
ОСЪЖДА Й. АНГ. Б. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Л. ул.****№5
ет.I, ДА ЗАПЛАТИ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр.София район „Възраждане” пл.”Св.Неделя”№7, представлявано от Изп.директор
Т.А.П.; Изп.директор Д.В.; Изп.директор С.П.(съвместно от двама от изпълнителните директори,
единият от които задължително е Т.А.П.): сумата 182.64лв./сто осемдесет и два лева и шестдесет и
четири стотинки/, представляваща направени в производството по гр.дело№1333/2021г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
6