№ 938
гр. София, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110212777 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-
2200450/19.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
дружеството „МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД, ЕИК: ********* за
административно нарушение по чл.303, ал.3 КТ вр. чл.414, ал.1 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 лева.
Недоволен от НП е останал жалбоподателят. В жалбата излага
съображения против санкционен акт. Твърди се, че обжалваното наказателно
постановление е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при
съществени процесуални нарушения.
В последното съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от надлежен процесуален представител, който релевира доводи
в подкпера на въззивната жалба, както и допълнителни съображения в
писмена защита. Заявява се претенция за разноски.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, се представлява от
процесуален представител в съдебно заседание, който релевира доводи и
оспорвания на изложените такива от въззивната жалба, както и допълнителни
съображения в писмена защита. Претендират се разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства, намира за установено следното:
I. Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
1
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, подлежащ на законов
съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд на
основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити, поради което се явява
процесуално ДОПУСТИМА.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):
На 07.08.2022 г. в 10:40 часа била извършена проверка на дружеството
„МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД, ЕИК: ********* от свидетеля П. Д. Е. –
инспектор в ДИТ София в обект магазин „Синсей“, находящ се в гр.София,
„Джъмбо плаза“, бул. „Ботевградско шосе“ № 525. Обектът бил стопанисван
от „Ел Пи Пи Фешън България“ ЕООД по силата на договор № 179 за
предоставяне на услуги от 25.05.2022 г. В този обект имало работници на
„МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД, а не на „Ел Пи Пи Фешън България“ ЕООД.
Дружеството „МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД, ЕИК: ********* е работодател по
§1, т.1 от ДР на КТ. То приело на работа свидетеля Г. Ц. Г. с ЕГН: **********
без да има разрешение на инспекцията по труда, доколкото бил непълнолетен
– 17 години. По време на проверката в обекта от 07.08.2022 г. свидетелят Г. Ц.
Г. бил заварен да престира труд от служителите на Инспекцията по труда,
като подреждало дрехи в обекта. Свидетелят Г. попълнил писмена
декларация, в която посочил, че работи в дружеството „МЕНПАУЪРГРУП“
ЕООД, ЕИК: ********* от 15.06.2022 г. в същия търговски обект при работно
време от 09.00 часа до 18.00 часа, с 4 почивни дни от седмицата, с две
почивки в работния ден, при уговорено трудово възнаграждение в размер на
600.00 лева. Свидетелят Г. престирал фактически труд, без да е имал сключен
трудов договор. Отношенията му с „МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД, ЕИК:
********* били оформени формално с писмен граждански договор – договор
за услуги № 2398/15.07.2022 г. При започване на работа в обекта за
конкретния ден свидетелят Г. попълвал присъствена форма, че полага труд.
Проверката спрямо дружеството-жалбоподател „МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД,
ЕИК: ********* продължила по документи на 11.08.2022 г. и на 12.08.2022 г.
По време на проверката посоченото дружество не е представило трудов
договор за свидетеля Г. и разрешение от Инспекцията по труда за наемане на
работа на същия.
Въз основа на АУАН, съставен от актосъставителя П. Д. Е. – инспектор в
ДИТ София е и обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП)
№ 23-2200450/19.09.2022 г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция
по труда Софийска област“, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на
дружеството „МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД, ЕИК: ********* за
административно нарушение по чл.303, ал.3 КТ вр. чл.414, ал.1 КТ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000.00 лева.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията
2
на разпитания в съдебното заседание свидетел актосъставителя П. Д. Е. –
инспектор в ДИТ София, както и въз основа на събраните по делото
писмени доказателства – приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, тъй като същите се
подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат
противоречия и са логични и ясни. Съдът се довери на свидетеля Е., тъй като
разказаното от нея е хронологично последователно, досежно изведените
факти и припокриващо се с останалата доказателствена съвкупност. От
разказа им съдът установи времето и мястото на извършената проверка,
проверяваното лице и констатираните обстоятелства в хода на проверката,
респекитвно документите обект на проверка.
Съдът кредитира изцяло като еднопосочни на доказателствената
съвкупност показанията на свидетеля Г. Ц. Г.. Възприятията му от
показанията кореспондират изцяло на данните на попълнената от него
писмена декларация пред служителите на Инспекцията по труда от деня на
проверката. Същият реално и фактически е работел в обекта. Не е изпълнявал
задължения по действителен граждански договор за изработка. Свидетелят Г.
не е изпълнител, а работник. Свидетелят Г. заявява, че спазвал установен
работен ден с определена продължителност. Работел на смени. Свидетелят Г.
не е бил обвързан от изпълнението на определен резултат, а от спазването на
трудова дисциплина и работно време при задължение за престиране на
работна сила, при което получавал трудово възнаграждение. Свидетелят Г. е
бил непълнолетен, когато е работел в обекта и за същия от дружеството
жалбоподател не е бил представен документ-разрешение преди започване на
работа със съгласието на контролния орган.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитаните
свидетели да описват някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след
датата на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били
изложени като свидетел, поради фактора време.
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
3
Налице е редовна процедура по връчването на АУАН и НП на жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП
отговарят от външна страна по форма и съдържание на изискванията по
чл. 42, респ. чл. 57 от ЗАНН, издадени са от надлежен орган и в рамките на
неговите пълномощиия, като констатираното нарушение е изчерпателно
описано в акта за установяване на административно нарушение, по
идентичен начин – описано и в наказателното постановление, подведено е
правилно под съответната норма на материалния закон, надлежно връчени на
нарушителя с оглед гарантиране на неговите права. Поради тези причини
съдът намира, че административнонаказващият орган не е извършил
процесуални нарушения при провеждане на процедурата по съставяне на
обжалваното наказателно постановление, като обратните съображения на
жалбоподателя срещу тези правни доводи на съда са неоснователни и
недоказани. Наказателното постановление е издадено от оправомощен орган,
а АУАН е съставен от компетентно лице. Административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е
спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Нарушената
материалноправна норма е посочена правилно.
Кодекса на труда предвижда специална закрила на непълнолетните лица,
уредена в глава ХV, раздел първи, като с нормата на чл. 301, ал. 1 от Кодекса
на труда, минималната възраст за приемане на работа е 16 години и е
въведена забрана за приемането на работа на лица, ненавършили 16 години.
В чл. 302, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда е предвиден редът по който, по
изключение, се приемат на работа лицата ненавършили 16 години, като това
става след обстоен предварителен медицински преглед и медицинско
заключение, което установява годността им да извършват съответната работа
и разрешение на Инспекцията по труда за всеки отделен случай. С посочените
норми законодателят цели опазване на живота, психическото и физическото
здраве на непълнолетните лица, отчитайки тяхната физическа и психическа
незрялост. Разпоредбата на чл.303, ал.1 от КТ забранява приемането на лица
от 16 до 18 години на работи, които са тежки, опасни или вредни за здравето
и за правилното им физическо, умствено и нравствено развитие. Съгласно
чл.303, ал.3 от КТ лицата от 16 до 18 години се приемат на работа с
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай.
Според настоящата инстанция, в случая от анализа на събраните по
делото гласни и писмени доказателства се установява по несъмнен начин, че
към 07.08.2022 г. свидетелят Г. Ц. Г. е престирало труд за жалбоподателя без
преди това да е поискано и дадено разрешение за работа предвид неговата
непълнолетна възраст. Той е осъществявал трудова дейност с всички
елементи на трудовото правоотношение като място на работа, длъжност,
работно време, почивни дни и трудово възнаграждение. В тази връзка следва
да се приеме, че нарушението е доказано, с което не е спазено правилото
4
на чл. 303, ал. 1 от КТ. Деянието от обжалваното НП е съставомерно от
обективна страна, като с оглед обстоятелството, че е ангажирана
административно-наказателната отговорност на юридическо лице, и
доколкото се касае за обективна отговорност, то не следва да се обсъжда
въпросът за субективната страна на деянието, тъй като отговорността, която
търговецът следва да понесе, е безвиновна.
Неспазването на горните задължения от работодателя е административно
нарушение, като нормата на чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда предвижда, че
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако
не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лева, а виновното длъжностно лице, ако не
подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лева.
В конкретния случай, законосъобразно административно-наказващият
орган е ангажирал отговорността на работодателя „МЕНПАУЪРГРУП“
ЕООД. Правилно е приложена санкционната норма по чл. 414, ал. 1 от КТ.
Справедливо и законосъобразно с оглед изложените мотиви в НП, които
съдът безусловно споделя, наказващият орган е определил и размера на
административното наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00
лева. Административното нарушение притежава сравнително завишена
обществена опасност, тъй като касае засягане на трудовите права на
непълнолетно дете. Това от своя води до негативни правни последици за него,
тъй като при неспазването на императивните изисквания на трудовото
законодателство по чл.303, ал.3 от КТ се създават условия за засягане на
техните права, но и тяхното нестабилно физическо, умствено и психическо
състояние, което има всяко дете до 18 години. Всякога приемането на работа
на непълнолетен без разрешение от инспекцията по труда е нарушение с
висока обществена опасност. Определеното и наложеното на дружеството
жалбоподател наказание отговаря на целите на наказанието и е съответно на
високата степен на обществена опасност на нарушението.
Съдът намира, че процесното нарушение не е маловажно и по смисъла
на чл. 28 от ЗАНН, защото то е с типичната за вида си обществена опасност и
с нищо не разкрива по-ниско засягане на обществените отношения.
По тези съображения НП следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно, а депозираната срещу него въззивна жалба следва да се
остави без уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
Отговорността за разноски е обективна послеца от развитието на
съдебния спор и страната създала предпоставките за образуването му, следва
да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане.
В тази насока настоящият съдебен състав следва да съобрази и
последните промени в разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, извършени с ДВ бр.94
от 29.11.2019 г., които имат действие занапред, според които съдът присъжда
на страните на разноски по реда на АПК, поради което като на основание
5
чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, жалбоподателят следва да понесе
разноските за юрисконсулт в размер на 150.00 лева, определена от съда в
пределите от 80.00 до 150.00 лева по негова преценка.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ПРАВИЛНО И НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) № 23-2200450/19.09.2022 г., издадено от
Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, с което на
основание чл. 53 от ЗАНН на дружеството „МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД,
ЕИК: ********* за административно нарушение по чл.303, ал.3 КТ вр.
чл.414, ал.1 КТ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 3000.00 лева.
ОСЪЖДА въззивникът „МЕНПАУЪРГРУП“ ЕООД, ЕИК:
********* да заплати на въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по
труда Софийска област“ със седалище София към ГД „ИТ“ чрез
законният й представител с адрес гр.София, „Лъчезар Станчев“ № 20 на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.144 от АПК вр. чл.78, ал.8 от ГПК вр
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ вр. чл. чл.63 от ЗАНН,
сумата от 150.00 лева за дължимо възнаграждение за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6