№ 211
гр. София, 16.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. И.
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20211100902704 по описа за 2021 година
Производството е образувано след отмяна на постановено неприсъствено решение по
реда на чл.240, ал.1, т.1 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1. вр.
чл.286 от ТЗ.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията,, че на
22.06.2018г. между страните е сключен договор за изпълнение на строително-монтажни
работи на обект „Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сграда в гр. Видин,
община Видин, ж. к. “*******, като възложените строително-монтажни дейности и цените
са определени в Приложение № 1, представляващо неразделна част от договора. Съгласно
подписания договор ищецът е извършил строително-монтажни работи, които са били
описани подробно като наименование, количество и единична и обща цена и са били приети
от ответника с протокол обр. 19 от 15.10.2018г. на обща стойност 65 087. 10 лева с ДДС.
Съобразно постигнатата договорка ищецът е издавал фактури винаги, когато ответникът е
заявявал готовност за плащане. Били са издадени фактура № **********/27.11.2018г. за
сумата от 15 000 лева, платена от ответника с преводно нареждане от 27.11.2018г., фактура
№ **********/11.12.2018г. за сумата от 5 000 лева, платена с преводно нареждане от
11.12.2018г., фактура № **********/14.12.2018г. за сумата от 2 500 лева, платена с преводно
нареждане от 19.12.2018г. и фактура № **********/19.12.2018г. за сумата от 500 лева,
платена с преводно нареждане от 19.12.2018г или общо 23 000 лв. Останалата неплатена
част строително-монтажни работи по протокол обр. 19 от 15.10.2018г. е на стойност 42 087.
10 лева, която ищецът иска ответникът да бъде осъден да заплати, със законната лихва от
1
предявяване на исковата молба (21.03.2019г.) до окончателното плащане, с направените
разноски.
С отговора на исковата молба ответникът признава факта на сключен договора от
22.06.2018 г. със съдържанието, посочено в исковата молба. Оспорва се, че ищецът е
извършил СМР на твърдяната стойност, приети от ответника. Твърди, че не е възникнало
задължение за плащане, тъй като не е представена данъчна фактура, а проформа фактурата
не представлява валиден документ. Отделно от това не е подписан и протокол за
окончателно приемане на извършените СМР, поради некачествено извършените работи. В
тази връзка твърди, че на 08.05.2019 г. е била подадена жалба от собствениците на сградата
с приложен констативен протокол за некачествено изпълнени работи по 69 позиции.
Отправена е била и покана от община Видин, възложител по главния договор, с която се
претендира отстраняване на установените дефекти. Работите не са били изпълнени в срок.
Не е бил представен сертификат от фирмите производители за доставени материали, което е
било задължение по подписания между страните договор. Не е била предадена
окомплектована документация. Не са били съгласувани всички влагани материали. При
условията на евентуалност от ответника е направено възражение за прихващане със
стойността на некачествените СМР във входа „А“, описани в уточнителна молба от
22.11.2022 г. и протокол, приложение към нея, както и направените разходи за
отстраняването им в размер 22 486 лв.
С допълнителната искова молба ищецът поддържа, че възложената работа е била
извършена в срок и съобразно изискванията за качество. По направените възражения за
недостатъци такива са били отстранени своевременно. Цялата налична документация е била
подписана и предадена на възложителя. С възложителя са били съгласувани материалите.
Протокол за окончателно приемане на извършените СМР не е бил подписан, тъй като
ответникът се крие и не желае да подпише, за да плати. Целият саниран блок е приет от
община Видин и тя е разплатила дължимите средства.
С подадения допълнителен отговор ответникът поддържа оспорванията,
възраженията и правните си доводи. Конкретно се оспорват обстоятелствата, които ищецът е
изложил в допълнителната си искова молба. При тези доводи и възражения иска съдът да
отхвърли предявения иск и присъди направените по делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
За основателност на предявения иск в доказателствена тежест на ищеца е да установи
по делото пълно и главно сключен с ответника договор, с посоченото в исковата молба
съдържание, извършване на уговорената в договора работа, годна за уговореното или
обикновено употребление, и приемане на работата от ответника.
По делото е безспорен, поради което и съдът го приема за установен, фактът на
сключен между страните договор, с характеристиката на изработка, по силата на който, по
2
възлагане на ответника, ищецът се е съгласил да извърши, подробно описани в приложение
№ 1, неразделна част от договора, строително – монтажни работи, на обект, представляващ
сграда в гр. Видин, община Видин, ж. к. “******* и В“, а ответникът се е задължил да му
заплати възнаграждение по единични цени, съгласно Приложение 1, като окончателната
стойност се определя, съгласно действително извършените СМР, за което страните се
уговорили да подписват протокол ( Акт обр. 19 ) – чл.2.1.1 от договора. С клаузата на чл.2 е
уговорено авансово плащане по издадена данъчна фактура, междинно плащане след
подписване протокол ( Акт обр. 19 ), след приспадане на получения аванс и издадена
данъчна фактура, 60 % в срок три календарни дни, а останалите в срок 30 календарни дни и
окончателно плащане след подписване на протокол за окончателно приемане на
извършените СМР и представяне на данъчна фактура, 60 % в срок три календарни дни, а
останалите в срок 30 календарни дни.
В представения по делото Протокол Обр. 19 № 2 от 15.10.2018 г. са описани като
извършени работи, извън обхвата на работите, предмет на договора, уговорен в чл.1, тези по
позиции от 7 до 19. Протоколът е подписан от страните по договора, поради което съдът
приема за установено, че договорът е изменен по взаимно съгласие на страните като са
възложени и приети за извършване и посочените допълнителни СМР. Липсата на
предварително договорени цени за допълнителните СМР не е пречка за определяне на
възнаграждението на изпълнителя към момента на извършването на действия по приемането
им от възложителя, при съобразяване на двустранно подписания протокол обр. 19,
обективиращ последващо съгласие на страните за цената.
Спорен по делото е фактът дали работите, описани в Акт Образец 19 № 2 от
15.10.2018 г., предмет на договора, са изпълнени от ищеца и приети от ответника.
Приeмането на работата, по смисъла на чл.264, ал.1 от ЗЗД, като фактически състав
включва фактическо получаване на изработения резултат и признание на поръчващия, че
този резултат съответства по вид, количество и качество на възложеното с договора.
Съгласно посочената разпоредба поръчващият има задължение да приеме
извършената, съгласно договора работа.
Начинът на приемане на работата е уговорен в договора между страните - чл. 2.2, с
приемно - предавателен протокол, подписан от представители на страните, а за плащането
на възнаграждението изпълнителят следва да представи на възложителя и данъчна фактура.
Акт обр. 19 от 15.10.2018 г. удостоверява завършването - по вид, количество и стойност на
изпълнените СМР ( първоначално уговорени и допълнителни ). Възложителят, подписвайки
акта, прави и изявление за приемане. Изводът за извършване на работата се подкрепя и от
основаното заключение на съдебно – техническата експертиза, съгласно което всички
количества, претендирани за плащане, са изпълнени, както и от това, че тези видове и
количества СМР са закрити с приемане на актове обр.12, предхождащи по време датата на
съставяне на процесния протокол, което се установява от представената по делото
строителна документация.
3
Възложителят дължи възнаграждение на изпълнителя за приетата работа ( чл.266 ЗЗД
). Задължението му става изискуемо с приемане на извършената работа, поради което е
ирелевантно дали ищецът е издал или не данъчна фактура, и релевираното в тази насока
възражение на ответника е неоснователно. Следователно, за ответника е възникнало
задължение да плати уговореното възнаграждение, което след съобразяване на авансовото и
извършени частични плащания, е в размер 42 087.10 лв.
Предвид изложеното следва да се разгледа релевираното от ответника възражение за
заплащане на разходите за отстраняване на недостатъци по извършената от ищеца работа.
Посочените недостатъци, с които възражението е обосновано, са компрометирана минерална
мазилка по фасада; работна фуга по фасада запад; вътрешна компрометирана мазилка;
отстраняване на технологичен луфт при монтиране на подпрозоречни поли; отстраняване на
повреда в осветителни тела ( плафони ), монтирани в общите части; проверка на домофонна
инсталация и отстраняване на дефекти и отстраняване на теч в кухненски помещения,
възникнал от компрометирана фасадна инсталация ( уточнени по видове в молба от
21.04.2022 г. на л.34, том 1 от делото ) и уточнени, по количество и място с молба от
22.11.2022 г. ( л.514-517, том 2 от делото ) на стойност 22 486 лв.
Основно задължение на поръчващия е да прегледа работата и да направи незабавно
всички възражения, когато недостатъците са явни, а когато недостатъците не могат да се
открият при обикновен начин на приемане или се появят по – късно поръчващият трябва да
извести изпълнителя веднага след откриването им – чл. 264, ал.2 ЗЗД. Ако констатираните
недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение, въпреки тези недостатъци и в
случай, че е направил незабавно възраженията си пред изпълнителя, с което действие е
запазил правата си по чл.265 ЗЗД, може да упражни някое от тях, преди или в хода на
процеса за плащане на възнаграждението.
В процеса, ответникът твърди, че ищецът не е изпълнил качествено работи на
стойност 22 486 лв. във входа А. Част от тези работи, а именно компрометирана минерална
мазилка по фасада; работна фуга по фасада запад; технологичен луфт при монтиране на
подпрозоречни поли; повреда в осветителни тела ( плафони ), монтирани в общите части и
дефекти на домофонна инсталация, са несъмнено явни, а теч в кухненски помещения и
свързаната с това компрометирана вътрешна мазилка, възникнал от компрометирана
фасадна инсталация, представляват скрити недостатъци. В този смисъл е допълнителното
заключение на съдебно – техническата експертиза ( л.506, том. 2, стр. 4 ), съгласно което
скрит недостатък може да бъде единствено описаните отлепени шпакловки. В основното
заключение на съдебно – техническата експертиза и разпита на вещото лице в съдебно
заседание са описани като скрити недостатъци, такива констатирани при огледа, които
касаят работи, различни от тези предмет на възражението, поради което тези констатации са
ирелевантни. В обсъдения по – горе протокол за приемане на работата, не е вписано
възражение на ответника, относно недостатъци на приетата работа, а по делото не са
представени други доказателства, от които да се направи извод за такова уведомяване.
4
Ответникът носи доказателствената тежест да го докаже пълно и главно и то за конкретни
по видове и количество недостатъци, за да запази правата на възложителя по чл.265 ЗЗД.
Предвид изложеното, в приложение на правилата за доказателствената тежест съдът е
длъжен да приеме недоказания факт за неосъществен. Следователно, след като се доказва
ответникът да е прегледал работата ( подписал е протокол, в който е удостоверил
извършването й ) той е следвало незабавно да уведоми ищеца за констатирани недостатъци и
губи възможността да направи това по - късно. След като по делото не се доказа такова
уведомяване, в приложение на чл.264, ал.3 от ЗЗД съдът приема, че работата е приета. Тази
законова презумпция е необорима.
Възможността на възложителя да възрази е преклудирана и възражението му по реда
на чл.265 от ЗЗД, за заплащане на разходите за отстраняване на недостатъци по извършената
от ищеца работа, не следва да бъде разглеждано.
За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че по делото не се и доказва
пълно и главно част от тези недостатъци да са резултат от дейността на ищеца, а други
изобщо да са проявени. Така, съгласно допълнителното заключение на съдебно –
техническата експертиза работите по позиции 19 – 22 от таблицата за остойностяване (
л.527, том 2 от делото ) са извън обхвата на работите, описани в акт – обр. 19 от 15.10.2018 г.
и няма данни да са в причинна връзка с други недостатъци, проявени при извършени от
ищеца дейности. Относно позиции 7-9 и 11 ( пак там ) от заключението се установява, че на
място не се установява фуга, както и че такава няма по проект. От разпита на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че позиция 10 е лента, видима на място, която е снадка
между две мазилки след извършване на корекция, поради което е пряко свързана с
недостатъците по фасадата - компрометирана минерална мазилка. Относно този недостатък
вещото лице сочи, че всичко е изпълнено, поради което колко точно и къде точно са
поправките не може да се установи. На места се установяват малки наранявания, които
личат, поради което може да се предполага, че това са зоните на поправка. Отделно от това
ответникът твърди недостатъци при изпълнение на топлоизолация, които са довели до
поправка на мазилката, но от разпита на вещото лице в съдебно заседание се установява, че
корекции на топлоизолация не се установяват, а компрометирана топлоизолация по принцип
може да доведе до компрометиране на мазилката, но в случая дефектите бързо са
премахнати. Освен това от разпита на вещото лице се установява, че вероятна причина за
компрометиране на мазилката са хлътвания на хидроизолацията на места, където са
закачвани скелетата, което по същество представляват вреди от неизпълнението, а не
недостатъци. Това вземане не е съдебно предявено, а е с източник различен фактически
състав.
Относно недостатъците, описани като теч в кухненски помещения и свързаната с това
компрометирана вътрешна мазилка, възникнал от компрометирана фасадна инсталация,
същите представляват скрити такива. Както беше посочено задължение на поръчващия е да
извести изпълнителя веднага след откриването им – чл. 264, ал.2 ЗЗД. Тези недостатъци са
станали известни на ответника с връчване на нотариалната покана от неговия възложител
5
Столична община. След този момент по делото липсват доказателства ответникът да е
уведомил ищеца за тези недостатъци, а е възложил поправянето им на трето лице, видно от
представеното възлагателно писмо от 07.04.2021 г. ( л.35, том 1 от делото), поради което
важи казаното по – горе за това, че поради липса на уведомяване за ответника е
преклудирана възможността да възрази и по отношение на тези недостатъци. Отделно от
това, тези недостатъци не са пряко свързани с дейностите, установени като извършени от
ищеца по делото, а липсват доказателства да са в причинна връзка с недостатъци при
извършване на други дейности от ищеца.
Предвид изложеното право на ответника да иска заплащане на разходите за
отстраняване на недостатъци по извършената от ищеца работа, не е възникнало, поради
което дължи плащане на установеното като дължимо възнаграждение за извършената и
приета работа.
Следователно искът е основателен за пълния предявен размер и следва да бъде
уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски за производството
в общ размер 5483.48 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
При тези мотиви Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр.София, кв.Манастирски ливади, ул.“******* да заплати на „С.С. 77” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“******* на основание
чл.266, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.1. вр. чл.286 от ТЗ сумата 42 087.10 лева, представляваща
възнаграждение по договор за изпълнение на строително-монтажни работи на обект
„Въвеждане на мерки за енергийна ефективност на сграда в гр. Видин, община Видин,
ж.к.“*******, сключен на 22.06.2018г., по Акт Образец 19 № 2 от 15.10.2018 г., ведно със
законната лихва от предявяване на исковата молба на 21.03.2019 г., до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „К.Н.С.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление –
гр.София, кв.Манастирски ливади, ул.“******* да заплати на „С.С. 77” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление - гр. София, бул.“******* на основание чл.78,
ал. 1 ГПК сумата 5483.48 лв. - разноски за производството за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
6
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7