РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 13.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на десети
май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 1883
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.И.К. и Н.Д.К. против Г.Б.С. и Б.Ю.С., с
която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.
498, ал. 2 от ГПК.
Ищците твърдят, че са съпрузи от
03.09.1994 г. като по време на брака им В.И.К. сключил с ЕТ „К.– К.К.“ предварителен договор № 018-с за покупко-продажба на
недвижими имоти, находящи се в тяло Б, вх. В, в новострояща се жилищна сграда н
УПИ 7-1190, кв. 66, местност „***– запад“, ул. ***, по плана на гр. София.
Твърдят, че възложили и извършването на преустройство, в резултат на което към
апартамент № 17 бил приобщен и ап. 18, като с Анекс от 09.02.2005 г. към
предварителния договор продавачът ЕТ „К.– К.К.“
предал владението на имотите, а именно апартамент 17-18 и таван 3 (склад № 2) и
гараж 13. Твърдят, че са заплатили изцяло продажната цена и завършили и
обзавели обектите, като от този момент до сега ги владеят непрекъснато и
необезпокоявано. Освен това, ищцата Н.К. и синът им имали и регистрация за
постоянен адрес от 2010 г. Твърдят, че са придобили по силата на давностно владение апартамент
№ 17-18, находящ се в гр. София, район *****, ул. **** № **, разположен на
първия подпокривен етаж, кота +8,20 и +7,50 във вход
В на сграда 2, с площ от 175,40 кв.м., състоящ се от предверие
с кухненски бокс, пет спални, три бани с тоалетни и пет балкона, при съседи на
апартамента: север – двор, юг – двор, изток – апартамент № 11, заедно със
съответните идеални части от парцела, в който е изградена сградата УПИ VІІ-1190,
кв. 66 по плана на гр. София, местност ***Запад, с площ от 2700 кв.м. при
съседи – север УПИ VІІІ-1464, УПИ Х-1191, 1192, юг – улица ****, изток УПИ
.—1189, запад - УПИ VІІІ-1194, УПИ ІХ-1193, а съгласно кадастрална карта
сградата е с идентификатор 68134.1933.1190.1 и
склад № 2, находящ се в гр.
София, район *****, ул. **** № **, разположен на втори подпокривен
етаж, кота +11 и +10,30 във вход В на сграда 2, с площ от 80,55 кв.м., състоящ
се от предверие с кухненски бокс, четири спални, две
бани с тоалетни, при съседи на апартамента: север – двор, юг – двор, изток –
ателие 4 и запад – ателие 3, заедно със съответните идеални части от парцела, в
който е изградена сградата УПИ VІІ-1190, кв. 66 по плана на гр. София, местност
***Запад, с площ от 2700 кв.м. при съседи – север УПИ VІІІ-1464, УПИ Х-1191,
1192, юг – улица ****, изток УПИ -1189, запад - УПИ VІІІ-1194, УПИ ІХ-1193, а
съгласно кадастрална карта сградата е с идентификатор 68134.1933.1190.1.
Поддържат, че ответниците се легитимират като собственици на процесните имоти с
Постановления за възлагане от 30.11.2015 г. на ЧСИМ.Ц.с рег. № 840 по изпълнително
дело № 20158400400156, като въвод във владение не бил извършен към настоящия
момент. Поддържат, че ответниците не са придобили право на собственост, тъй
като длъжникът в изпълнението не е бил собственик на процесните имоти. Молят да
бъде признато за установено по отношение на ответниците, че са собственици на
апартамент № 17-18 и склад № 2 по силата на давностно
владение, осъществявано в периода 09.02.2005 г. до настоящия момент.
Претендират направените по делото разноски.
Ответниците
Г.Б.С. и Б.Ю.С. оспорват предявения иск като твърдят, че на 24.11.2015 г. е
извършена втора публична продан по изп. д. №
20158400400156 за удовлетворяване на взискателя „Българска роза 16“ ЕООД на
апартамент 17-18 и склад № 2, находящи се в гр. София, район *****, ул. *******,
собственост на длъжника ЕТ „К.– К.К.“. Твърдят, че с
постановления на частния съдебен изпълнител от 24.11.2015 г. са обявени за
купувачи на тези имоти, като с постановление от 30.11.2015 г. е издадено
постановление за възлагане на недвижим имот, което е влязло в сила на
11.12.2015 г. и било вписано на 23.12.2015 г. в Службата по вписвания гр.
София. Твърдят, че в законоустановения срок са внесли
остатъка от продажната цена след приспадане на внесения задатък. Поддържат, че
с вписване на възбрана върху процесните имоти е прекъсната давността за период
по – дълъг от шест месеца и съответно следва да се приложи хипотезата на чл. 81
от Закона за собствеността. Твърдят, че към 13.08.2007 г., когато е подписан
нотариален акт за прехвърляне на правото на собственост върху земя срещу
задължение за построяване на жилищна сграда, не е съществувал обект, който
да е предмет на владение. Твърдят, че не
е бил налице и годен обект на правото собственост, върху който да бъде
упражнявана фактическа власт, тъй като апартамент 17-18 бил обособен през април
2009 г. Твърдят, че сградата, в която се намират процесните имоти е въведена в
експлоатация през 2012 г. Оспорват достоверността на датата, на която е сключен
предварителния договор за покупко-продажба, тъй като към 01.09.2004 г. ЕТ „К.– К.К.“ не притежавал правото на собственост, както и на
анекс към него от 09.02.2005 г. , тъй като бил създаден за целите на производството.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират направените по делото
разноски.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
На 14.06.2004 г. в гр. София между Х.И.Г.и
А.И.А.и ЕТ „К.– К.К.“ е сключен договор за учредяване
на право на строеж и прехвърляне на правото на собственост срещу задължение за
построяване на жилищна сграда, по силата на който Х.Г.и А.А.са
поели задължение да прехвърлят идеални части от правото на собственост върху
УПИ VІІ-1190, кв. 66, в местността ***– запад, по плана на гр. София срещу
задължението на строителя да проектира и изгради жилищна сграда съобразно
одобрени архитектурни проекти. Строителят е поел задължение веднага след
подписване на договора да започне проектиране на жилищната сграда, като е
определен 40-дневен срок за изготвяне на идеен проект от получаване на виза за
проектиране и утвърждаване на работен проект – 100 дни от одобряване на идеен
проект. Договорът е сключен с нотариална заверка на подписите на 14.06.2004 г.,
рег. № 3915/14.06.2004 г. на Нотариус Й.Л., вписан в НК под № 263, с район на
действие Софийски районен съд.
На 20.06.2004 г. между ЕТ „К.– К.К.“ и „И.И.“ ЕООД е сключен
договор за извършване на оценка на съответствието със съществуващите изисквания
към строежите за работен проект и възлагане на упражняването на строителен
надзор в строителството с предмет Жилищна сграда, находяща се в гр. София, ж.к.
***“, ул. ***.
На 01.09.2004 г. в гр. Казанлък е
сключен предварителен договор за покупко-продажба № 018-С801.09.2004 г. между
ЕТ „К.– К.К.“ – изпълнител и В.И.К. –възложител, по
силата на който възложителят е възложил на изпълнителя да му построи и предаде
срещу заплащане изброените по идеен проект и описани подробно обекти -
апартамент № 17 от 99,8 кв.м. ,находящ се на трети жилищен етаж в тяло Б, вх. В,
таван № 3 от 80 кв.м. (помещения 5 и 6) и гараж № 13 от 33,3 кв.м., находящ се
на партерен етаж в новострояща се сграда в УПИ VІІ-1190, кв. 66 в местността ***–
запад- на ул. „***“ по плана на гр. София. Уговорено е, че срокът за изпълнение
на обекта е 30.12.2006 г. Възложителят е
поел задължение да възложи на избран от него проектантски колектив
проектирането на сградата съгласно утвърден ПУП и виза за проектиране, да
осигури разрешаването на всички административни въпроси по проектирането,
строителството и предаването на обекта, да снабди възложителя с документ за
собственост на договорения обект и прилежащите идеални части от правото на
строеж след плащане на цената.
На 09.02.2005 г. страните по
предварителния договор са сключили анекс към него, с който ЕТ „К.– К.К.“ предава на В.И.К. владението върху следните недвижими
имоти, предмет на продажба – апартамент № 17, апартамент 18 и таван 3 и гараж
13. Анексът е сключен с нотариална заверка на подписите на 10.02.2005 г. рег. №
1686 на Нотариус Р.М., вписан в НК под № 141 с район на действие Районен съд –
гр. Перник. Във връзка с направеното от ответниците
оспорване на достоверността на датата на документа е приет препис от страница
на Общия регистър на Нотариус Р.М., както и е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза. Установява се, че на
10.02.2005 г. в общия регистър на нотариуса е извършено вписване на извършена
заверка на подписите под Анекс към предварителен договор от 01.09.2004 г. под
№1686. Вещото лице от съдебно почерковата експертиза
установява, че печатния текст на документа е компютърно генериран и отпечатан
на моноромен лазерен принтер, като не се установява
текстът да е сглобен от отделни парчета. Установява се, че подписите са
положени с химикална паста без признаци на имитация,
дописване на мастилени щрихи и пренасяне чрез използване на технически
средства, след отпечатване на печатните текстове на страницата. Отпечатъкът на
елипсовидния печат на лицевата страна и отпечатъците от щемпел и кръгъл печат
на гръбната страна на анекса не са възпроизведени с
техническо средство, а са нанесени с печатни форми и тампонно
мастило. Вещото лице посочва, че експертизата не може да установи времето на
полагането на подписите и опечатъците на документите,
тъй като в криминалистичната практика няма общоприети
и утвърдени методи за определяне на давността на полагане на подписите.
С Разрешение № 108 от 23.03.2005 г.
на Столична община – район ***** е разрешено в парцел VІІ-1190 да се извършат
предвидените в одобрен от Главния архитект на 23.03.2005 г. проект
строително-монтажни работи, свързани с изграждането на сграда № 1 с гаражи – средноетажна.
На 13.08.2007 г. между Х.И.Г.и А.И.А.и
ЕТ „К.– К.К.“ е сключен договор за прехвърляне на
собственост върху земя за построяване на жилищна сграда с Нотариален акт № 145,
т. І, рег. № 1524, д. № 129/2007 г. на Нотариус Б.Т., вписана в НК под № 076 с
район на действие Софийски районен съд, по силата на който Х.Г.и А.А.са прехвърлили на ЕТ „К.– К.К.“
правото на собственост върху УПИ VІІ-1190, кв. 66, в местността „***– запад“ по
плана на гр. София, целият с площ от 2700 кв.м. срещу задължението на
едноличния търговец да обезщети собствениците с имоти в жилищни сгради, които
ще бъдат изградени в този имот съобразно одобрени архитектурни проекти. ЕТ „К.–
К.К.“ е поел задължение да изгради обектите,
представляващи стойност на прехвърления имот, изцяло за негова сметка, като е
определен срок за изграждане на сградата до 30.09.2007 г., когато е следвало да
обектите да бъдат предадени в напълно завършен вид.
На 22.03.2006 г. е съставен Акт за
приемане на конструкцията (Акт – образец 14) на строеж жилищна сграда № 2 с
гаражи, с местонахождение гр. София, район *****, м. ***– запад“ кв. 66, парцел
VІІ-1190, с възложител ЕТ „К.– К.К.“, като е дадено
заключение, че носещата конструкция на строежа, етапа или частта от него е в
състояние да понесе по време на последващо изпълнение на СМР, както и при експолатацията му всички постоянни, временни или особени
натоварвания съгласно проекта и действащата нормативна уредба и е разрешено
изпълнението на довършителни работи.
На 10.01.2009 г. между ЕТ „К.– К.К.“ и В.И.К. е сключен договор за строителство 002-С/10.01.2009
г., по силата на който строителят е поел задължение към В.К. да му построи по
идеен проект срещу заплащане апартамент № 18 от 74,6 кв.м, находящ се на трети
жилищен етаж в тяло Б, вх. В, в новострояща се жилищна сграда УПИ VІІ-1190, кв.
66, в местността „***– запад“, на ул. *** по плана на гр. София, като го
предаде в напълно завършен вид и годно за използване. Уговорено е, че срокът за
изпълнение на обекта е 31.12.2009 г.
Установява се, че на 08.01.2010 г. е
одобрен проект за промени в особрен инвестиционен
проект за преустройство на тавански етаж на тавански помещения в ателиета.
На 03.02.2011 г. представители на
възложителите, проектанта, строителя и консултанта са съставили констативен акт
за установяване на годността за приемане на строеж „Жилищна сграда№ 2 с гаражи“
с местонахождение гр. София, район *****, м. ***– запад, УПИ VІІ 1190, кв. 66
по плана на гр. София
На 10.08.2012 г. е съставен Протокол
образец 16 за установяване на годността на ползване на строеж жилищна сграда №
1 с 32 апартамента, 3 бр. ателиета, 19 бр. гаражи, 9 бр. покрити паркоместа,
жилищна сграда № 2 с 23 бр. апартамента, 4 бр. ателиета, 21 бр. гаражи, 11 бр.
паркоместа, водопроводни и канализационни отклонения, външно електрозахранване
– разкъсване на съществуващ кабел СрН 20 кV между КТП **** 17 и КТП Н.М./Майстор Ал. Рилец до нов БКТП 1х800KVA, нов БКТП 1х800 KVA и Кабели НН-1КV до ГРТ на сградите и вертикална планировка, находящ се в
УПИ VІІ-1190, кв. 66 по плана на район *****, м. ***– запад“, район ***** СО.
На 20.08.2012 г. е издадено
Разрешение за ползване изх. № СТ-05-1031 на ДНСК, с което разрешено ползването
на жилищна сграда № 1 с 32 апартамента, 3 бр. ателиета, 19 бр. гаражи, 9 бр.
покрити паркоместа, жилищна сграда № 2 с 23 бр. апартамента, 4 бр. ателиета, 21
бр. гаражи, 11 бр. паркоместа, водопроводни и канализационни отклонения, външно
електрозахранване – разкъсване на съществуващ кабел СрН
20 кV между КТП **** 17 и КТП Н.М./Майстор
Ал. Рилец до нов БКТП 1х800KVA, нов БКТП 1х800 KVA и Кабели НН-1КV до ГРТ на сградите и вертикална планировка, находящ се в
УПИ VІІ-1190, кв. 66 по плана на район *****, м. ***– запад“, район ***** СО.
Не е спорно между страните, а и се
установява, че по молба на „Б.Р.**“ ЕООД - взискател е образувано изпълнително
дело № 20158400400156 по описа на ЧСИ М.Ц.. Установява се, че по персоналната
партида на ЕТ „К.– К.К.“ на 19.02.2015 г. е вписана
възбрана вх. № 8202, акт 156, т. 3/2015 г., дв.вх.рег.
№ 8128, № по описна книга 5557/19.02.2015 г. върху
недвижим имот апартамент № 17-18, в сграда 2, в гр. София, местност ***– запад,
вх. В, ет.1 ПП и на 26.05.2015 г. е вписана възбрана вх. № 29543, акт 85, т.
9/2015 г., дв.вх.рег. № 29171, № по описна книга 21353/26.05.2015 г. върху недвижим имот – склад
№ 2 в сграда 2 в гр. София, местност ***– запад, ул. **** вх. В, ет.2 ПП.
С Постановление от 24.11.2015 г- Г.Б.С.
е обявена за купувач на апартамент №
17-18, находящ се в гр. София, район *****, ул. ****“ № **, разположен на
първи подпокривен етаж, на кота +8,20 и +7,50, вход В
на жилищна сграда № 2, с площ от 175,40 кв.м., състоящ се съгласно одобрен от
район ***** инвестиционен проект за обособване на
апартамент № 17-18 от 2 апартамента от 16.04.2009 г. от предверие
с кухненски бокс, пет броя спални, три бани с тоалетни и пет балкона, при съседи: север – двор, юг –
двор, изток – апартамент № 24, запад –
апартамент № 11, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от парцела, в който е изградена, а именно
УПИ VІІ-1190, кв. 66 по плана на гр. София, местност ***– запад, с площ от 2700 кв.м. , при съседи север УПИ VІІІ-1464,
УПИ Х-1191, 1192, юг – улица ****, изток УПИ VІ—1189, запад - УПИ VІІІ-1194,
УПИ ІХ-1193, а съгласно кадастрална карта сградата е с идентификатор
68134.1933.1190.1, гр. София, ул. **** № **, находяща
се в поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1190 с площ от 2643 кв.м., стар
номер 1190, кв.66, парцел VІІ, която сграда е въведена в експлоатация въз
основа на Разрешение за ползване № СТ – 05 – 1031/20.08.2012 г., издадено от СО
Дирекция Контрол по строителството.
Установява се, че на 24.11.2015 г. е
съставен протокол по изпълнително дело № 20158400400156 по описа на ЧСИМ.Ц.за
проведена публична продан, започнала на 23.10.2015 г. и приключила на
23.11.2015 г., като частният съдебен изпълнител е разгледал 3 наддавателни предложения. Наддавателно
предложение под № 9404 от 23.11.2015 г. е подадено от Н.Д.К., с което е заявила
желанието си да купи Склад № 2 в гр. София, район *****, район ***, ул. **** № **.
За купувач е обявен Б.Ю. Стамболов.
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 30.11.2015 г. по изпълнително дело № 20158400400156, вписано
на 19.01.2016 г. в Служба по вписванията с рег. № 1258, т. ІІІ, акт № 89
частният съдебен изпълнителМ.Ц.е възложил на Б.Ю.С.
следния недвижим имот: склад № 2, находящ
се в гр. София, район *****, ул. ****“ № **, разположен на втори подпокривен етаж, на кота +11 и +10,30, вход В на жилищна
сграда № 2, с площ от 80,55 кв.м., състоящ се съгласно одобрен от район *****
инвестиционен проект – преустройство на тавански складови помещения в 4 броя
ателиета от 08.01.2010 г., съгласно Заповед РД-15/0-358/17.12.2009 г. от предверие с
кухненски бокс, четири броя спални, две бани с тоалетни, при съседи: север –
двор, юг – двор, изток – ателие № 4,
запад – ателие № 3, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от парцела, в който е изградена, а именно
УПИ VІІ-1190, кв. 66 по плана на гр. София, местност ***– запад, с площ от 2700 кв.м. , при съседи север УПИ VІІІ-1464,
УПИ Х-1191, 1192, юг – улица ****, изток УПИ VІ—1189, запад - УПИ VІІІ-1194,
УПИ ІХ-1193, а съгласно кадастрална карта сградата е с идентификатор
68134.1933.1190.1, гр. София, ул. **** № **, находяща
се в поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1190 с площ от 2643 кв.м., стар
номер 1190, кв.66, парцел VІІ, която сграда е въведена в експлоатация въз
основа на Разрешение за ползване № СТ – 05 – 1031/20.08.2012 г., издадено от СО
Дирекция Контрол по строителството. Постановлението е влязло в сила на
21.12.2015 г.
С Постановление за възлагане на
недвижим имот от 30.11.2015 г. по изпълнително дело № 20158400400156, вписано
на 23.12.2015 г. в Служба по вписванията с рег. № 79266, т. СХСІІІ, акт № 1
частният съдебен изпълнителМ.Ц.е възложил на Г.Б.С.
следния недвижим имот: апартамент №
17-18, находящ се в гр. София, район *****, ул. ****“ № **, разположен на
първи подпокривен етаж, на кота +8,20 и +7,50, вход В
на жилищна сграда № 2, с площ от 175,40 кв.м., състоящ се съгласно одобрен от
район ***** инвестиционен проект за обособване на
апартамент № 17-18 от 2 апартамента от 16.04.2009 г. от предверие
с кухненски бокс, пет броя спални, три бани с тоалетни и пет балкона, при съседи: север – двор, юг –
двор, изток – апартамент № 24, запад
– апартамент № 11, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и съответните идеални части от парцела, в който е изградена, а именно
УПИ VІІ-1190, кв. 66 по плана на гр. София, местност ***– запад, с площ от 2700 кв.м. , при съседи север УПИ VІІІ-1464,
УПИ Х-1191, 1192, юг – улица ****, изток УПИ VІ—1189, запад - УПИ VІІІ-1194,
УПИ ІХ-1193, а съгласно кадастрална карта сградата е с идентификатор
68134.1933.1190.1, гр. София, ул. **** № **, находяща
се в поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1190 с площ от 2643 кв.м., стар
номер 1190, кв.66, парцел VІІ, която сграда е въведена в експлоатация въз
основа на Разрешение за ползване № СТ – 05 – 1031/20.08.2012 г., издадено от СО
Дирекция Контрол по строителството. Постановлението е влязло в сила на
21.12.2015 г.
Във връзка с установяване на
твърденията за установяване на фактическа власт върху процесните имоти са
събрани писмени и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите К.П.К., К.П.К.и
И.В.М..
Установява се от представените по
делото удостоверения за промени в постоянния адрес, че в периода от 07.10.2010
г. Н.Д.К. е била с постоянен адрес *** ***043Б В 018, а И.В.К. е регистрирал
постоянен адрес *** ***043Б В 018 от 07.10.2010 г.
Приети по делото са Договор за
присъединяване към газоразпределителната мрежа №
22971/30.08.2012 г., Договор за телекомуникационна услуга от 05.07.2012 г.,
сключен от Н.Д.К., Договор от 18.10.2010 г., сключен с БУЛСАТКОМ от В.И.К. за
инсталиране на оборудване на ул. ****, ап. 18 и Договор № 10-400 С, сключен
между В.К. и СОТ – Сигнално охранителна техника ЕООД с обект апартамент Колеви,
гр. София, ***– Запад, ул. „****“ № ***, Договор за наем, сключен на 10.05.2007
г. между В.И.К. и В. ЕООД, с който е предоставено безвъзмездно ползване на
апартамент 17 и 18 в груб строеж, Фактури за извършени разходи от „В.“ ЕООД
през 2008 г., както и протоколи за пломбиране на водомери от 12.10.2013 г.
В показанията си свидетелят К.
установява, че е строител в гр. Казанлък. През 2004 г.. решил да строи в гр.
София и търсил доста дълго време терен. Намерил процесния терен, но
собствениците били доста скептично настроени към провинциалист и дълго време
преговаряли. Наложила се предварително да направи идеен проект, който да им
представи, за да си изберат собствеността. Под тяхно въздействие подписали
нотариално доста тежък за свидетеля договор, като той се съгласил с техните
условия. Представил идейния проект и подписали предварителен договор. Едно от
условията било, че ако не построи сградата в срок, то всичко остава за тяхна
сметка. Обектът се състоял от две сгради. Сграда 2 трябвало да се построи
първа, защото комуникационно нямало да може да се обслужва, ако се направи
сграда 1. В сграда 1 били обектите, които собствениците щели да получат като
обезщетение, затова трябвало да се бърза. Проведени били разговори с общината,
като от там казали, че няма проблем, ако се направи спонсорство от 18000 лева.
Свидетелят нямал тези пари, затова се уговорили да започне да строи на идеен
проект на негова отговорност, но нямало да получи строително разрешение, ако не
си изпълни условията към общината. Веднага след сключване на предварителния
договор, сключил договор с надзорниците и започнал да прави и работния проект.
Започнал да строи по идейния проект. Заявява, че до издаване на разрешението за
строеж имал някъде аванс от около 7 месеца, в които построил сградата на груб
строеж. През м. август – септември 2004 г. го посетил В.К. и подписали договор,
който не бил първия. Установява, че започнал да строи с парите от договорите на
зелено. В края на януари 2005 г. сградата била изградена в груб строеж. Тогава
успял да изпълни задължението си към общината и януари му издали строителното
разрешение за блок 1, а за блок 2 било издадено през м. март. В.К. купил два
апартамента и таванско помещение и поискал да ги обедини. Разбрали се да плати
грубия строеж и после да си продължи сам. Подписали нотариално заверен анекс
към договора, с който му предал владението върху обекта, тъй като проектанта
поискал да има такъв анекс. Свидетелят заявява, че от този момент нататък К.
бил собственикът, а той не се е месил. К. си намирал работници, той си
довършвал. Когато дошло време да се прехвърлят обектите дошъл проблема, тъй
като се обединявали два апартамента и един таван и се появил проблем с общите
части, като в кадастъра отказали да ги регистрират няколко пъти. К. си направил
сам проекта за изменение. Свидетелят заявява, че обектът е бил изцяло завършен
и К. живеел там, а част от него давал под наем. Апартаментите и тавана към
настоящия момент били преустроени в един мегамезонет.
В показанията си свидетелят К.установява,
че е бил технически ръководител при строителството на процесната сграда.
Установява, че познава В.К., тъй като като всеки
клиент идвал в сградата и свидетелят му показвал разположението на
апартаментите и как върви строителството. Свидетелят заявява, че имотът на В.
бил в бл. 2 и имал два апартамента на ет. 2 плюс таванско помещение.
Установява, че през 2006-2007 г. напуснал фирмата, но К. започнал да ползва
апартаментите преди това. Когато сградата била изградена в груб строеж К. изявил
желание да се направи частично изменение за двата апартамента. Свидетелят му
дал връзка с архитекта. Направени били промени с анекс. Станал общ обект.
Свидетелят установява, че строежът на сградите започнал на идеен проект, без
официални разрешения за строеж, през 2004 г. Заявява, че за около 3 до 5 месеца
може да се вдигне груб строеж на триетажна сграда. Съпътстващите документи били
издадени с по-късна дата. При започване на строителството на първата сграда
нямало разрешение за строеж.
В показанията си свидетелят М.установява,
че познава В.К. от 2000-2001 г. Били колеги. Впоследствие станали приятели.
През 2004 г. имало 10-годишнина на фирмата и В. му споделил, че си е купил
жилище на зелено. Видял жилището. Сградата била изградена, полагали се кабели.
Имало покрив. Заявява, че отишъл да види жилището, защото имал интерес да купи
в същия квартал. Отишъл отново през 2007 – 2008 г. и вече имало мебелировка,
дори на долния етаж имало някакви квартиранти. Установява, че през 2009 – 2010
г. посещавал често имота. Тогава там живеел сина на В., който учел в София и бабите се редували да го гледат.
Установява, че в периода 2004-2010 г. В. ***, но в периода 2009 – 2010 г. доста
време прекарвали в София заради детето. Те преспивали за по ден – два, а бабите
били по цяла седмица.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 498, ал. 1 от ГПК
след влизане в сила на постановлението за възлагане на недвижим имот при публична
продан, купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител. Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота, като то може да се
брани само с иск за собственост (ал. 2). Искът за собственост може да бъде както
установителен, така и осъдителен, като кръгът от
лицата не е ограничен, т.е. достатъчно е лицето, което се намира във владение
на имота да въвежда твърдения за права, които са противопоставими
на купувача в публичната продан. Това е така, тъй като купувачът, на когото с
влязло в сила постановление е възложен недвижим имот, не може да придобие нещо,
което длъжникът не е притежавал към този момент. Правата на трети лица,
придобити към този момент могат да се противопоставят на купувача, ако е могло
да бъдат противопоставени и на длъжника. Ако длъжникът не е собственик на
недвижимия имот, то постановлението за възлагане, макар и годно правно
основание по смисъла на чл. 77 от Закона за собствеността няма вещно транслативен ефект. При спор между купувачът в публичната
продан и действителният собственик без правно значение е моментът на вписване
на възбраната в изпълнителното производство.
С исковата молба ищците са въвели
твърдения, че са придобили правото на собственост върху процесните
имоти преди влизане в сила на постановлението за възлагане, включително и преди
вписване на възбраната върху тях, по силата на давностно
владение в периода от 09.02.2005 г. до настоящия момент. С оглед направеното
искане – да бъде признато за установено, че ищците са собственици на процесните имоти, то предмет на делото е положителен установителен иск за собственост с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК. Преценката за
допустимост на предявения иск се прави по общите правила като е без значение
дали ищците са били страна в изпълнителното производство и дали са имали други
процесуални възможности за защита, както и дали същите са били упражнявани.
Допустимостта на предявения иск
се предпоставя от наличието на правен интерес у
ищеца. Въз основа на твърденията на страните, съдът намира, че е налице спор
относно собствеността върху процесните имоти,
доколкото и по делото се установява, че процесните
имоти са възложени на ответниците с влезли в сила
постановления на частен съдебен изпълнител. Основателността на предявения иск
за установяване на право на собственост на ищците върху процесните
имоти предполага в хода на производството да се установи правното основание,
въз основа на което те твърдят, че са го придобили. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест (чл.154,
ал.1 от ГПК) и въведените в исковата молба твърдения, в тежест на ищците е било
да установят при условията на пълно и главно доказване, че са придобили правото
на собственост въз основа на твърдяното правно основание – изтекла в тяхна
полза придобивна давност.
Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал. 1 от Закона за собствеността правото на собственост по давност върху
недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.
Владението представлява фактическа власт върху имот, която владелецът държи
като своя. В тежест на ищците е било да установят, че в периода от 09.02.2005
г. са упражнявали фактическа власт върху процесните
имоти. С оглед разпоредбата на чл. 69
от Закона за собствеността, с която е
въведена законова презумпция, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго, в тежест на ответниците
е било да проведат пълно обратно доказване за установяване на обстоятелството,
че ищците не са имали намерение да своят имотите.
С оглед въведените от ответниците с отговорите на исковата молба възражения
спорен е въпросът дали е осъществявана фактическа власт върху процесните имоти от 09.02.2005 г. На първо място, следва да
бъде обсъдено дали и към кой момент е възникнал годен обект на правото на
собственост, доколкото ищците твърдят, че въз основа на предварителен договор
им е предадено владението върху имоти, които е следвало да бъдат построени от
обещателя по договора. Правото на собственост върху конкретни обекти,
респективно да бъде установено владение (фактическа власт) върху тях, от
момента, в който те бъдат обособени като вещи. По аргумент от разпоредбата на
чл. 181, ал. 1 от Закона за устройство на територията вещта - апартамент и
склад възниква от момента, в който сградата, в която се навират е завършена в
груб строеж. Понятието „груб строеж“ е дефинирано в разпоредбата на §5, т. 46
от ДР на Закона за устройство на територията, а именно „груб строеж“ е сграда
или постройка, на която са изпълнени ограждащите стени и покривът, без или със
различна степен на изпълнени довършителни работи. Съгласно разпоредбата на чл.
181, ал. 2 от Закона за устройство на територията завършването на сградата в
груб строеж може да бъде констатирано с протокол от общинската администрация и
от този момент тя или части от нея могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка. Следователно моментът, в който
сградата, в която се намират процесните имоти, е
завършена в груб строеж е следвало да бъде установена със съответен акт на
общинската администрация. Преценката на степента на завършеност, доколкото по
делото не е представен документ, изхождащ от общинската администрация следва да
се направи на базата на събраните по делото писмени доказателства и въз основа
на действащата към момента на изграждане на сградата нормативна уредба.
Съгласно чл. 1, ал. 4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г. за съставяне на актове и
протоколи по време на строителството съставените и оформени съгласно
изискванията на този подзаконов нормативен акт , актове имат доказателствена сила при установяване на обстоятелствата,
свързани със започване , изпълнение и въвеждане в експлоатация (приемане) на
строежа. В този смисъл, степента на завършеност на сградата до груб строеж се
установява с Акт за приемане на конструкцията на сградата – Образец 14, който
се съставя от съставя се от проектанта-конструктор, строителя, технически
правоспособното физическо лице по част „Конструктивна“ към лицето, упражняващо
строителен надзор, съдържа констатации за съответствието на строежа с проекта
въз основа на данни от съставената предходна документация, съгласно действащата
нормативна уредба за приемане, извършване и контрол на отделните видове
строителни и монтажни работи, оценка за наличие на недостатъци, възможността за
тяхното отстраняване и заключение за приемане на строителната конструкция при
постигане изискванията на чл. 169, ал. 1 и 3 ЗУТ. Това е моментът, в който
участниците в строителството са удостоверили съобразно действащите правила, че
сградата е изградена в груб строеж по смисъла на §5, т. 46 от ДР на Закона за
устройство на територията. Въз основа на изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че годен обект на правото на собственост е възникнал на 22.03.2006 г., когато е съставен Акт –
Образец 14 и това е моментът, в който е било възможно ищците да установят фактическа
власт върху процесните имоти. На следващо място,
спорен е въпросът дали ищците са упражнявали фактическа власт върху процесните имоти в периода след обособяването им като
самостоятелни обекти. Такава фактическа власт не е можело да бъде установена въз
основа на сключения предварителен договор от 01.09.2004 г., доколкото такива
твърдения не се съдържат в исковата молба, а така също не е било възможно да
бъде осъществено владение и въз основа на анекс към него от 09.02.2005 г.,
независимо, че е установена достоверната му дата (доколкото направеното
оспорване на нотариалното удостоверяване се явява неоснователно). Това е така,
тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че към 09.02.2005 г. ЕТ „К.– К.К.“
е започнал изграждането на сграда въз основа на предварителен договор, сключен
със собствениците на поземлен имот, по силата на който е следвало да проектира
и изгради сграда за своя сметка срещу задължението на собствениците да му
прехвърлят идеални части от поземления имот. В предварителния договор не се
съдържа уговорка да бъде предадено владението върху недвижимия имот и съответно
не са определени отделните обекти по проект, които собствениците на имота ще
запазят след построяването им и ще придобият право на собственост върху тях. От
събраните по делото доказателства се установява, че моментът, в който ЕТ „К.– К.К.“ е придобил право на собственост върху УПИ VІІ-1190,
кв. 66, местност „***-Запад“ е 13.08.2007 г., като в договора са
индивидуализирани и обектите, които прехвърлителите
си запазват правото на строеж, респ. собственост. Следователно към 09.02.2005
г. едноличният търговец не е можел да предаде владението върху обекти, които не
са били изградени и върху които той не е установил фактическа власт. Независимо
от това и въз основа на свидетелските показания настоящият съдебен състав
намира, че ищците са започнали да осъществяват фактическа власт върху процесните имоти от момента, в който сградата е била
изградена в груб строеж – 22.03.2006 г., като са предприемали довършителни
дейности, независимо от строителя, с което са демонстрирали и намерението си да
придобият апартамент № 17 и склад № 2. По отношение на апартамент № 18 липсват
доказателства да е установена фактическа власт върху този имот преди 10.01.2009
г., когато е сключен Договор за строителство № 0020С/10.01.2009 г., както и че
обособяването на апартамент № 17-18 и склад 2 е било одобрено в хода на
строителството, чрез изменение на одобрените
инвестиционни проекти. Налице са и доказателства, че в периода след 2009 – 2010
г. обектите са били довършени и съответно от ищците са сключвани договори за
комунални услуги, както и от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че те и синът им са живели в имотите. Следователно във вида, в
който се твърди, че ищците са установили фактическа власт, процесните
имоти са били изградени едва след 2009 г.
От значение за основателността на
предявения иск е дали фактическа власт върху имота е осъществявана в
продължение на повече от 10 години, както и дали са налице основания за спиране
или прекъсване на давността. От събраните по делото доказателства се
установява, че в изпълнителното производство по изпълнително дело № 20158400400156
изпълнението е насочено към процесните имоти, които
към датата на налагане на възбраната върху тях – 19.02.2015 и 26.05.2015 г. са
били вписани в имотната партида на ЕТ „К.– К.К.“.
Независимо от това, установеното давностно владение
не е прекъснато с вписване на наложените възбрани, тъй като по отношение на
релевантния момент за прехвърляне на правото на собственост от значение е
датата на влизане в сила на постановлението за възлагане. От събраните по
делото доказателства се установява, че постановленията за възлагане по
изпълнително дело № 20158400400156 са влезли в сила на 21.12.2015 г. като към
този момент в полза на ищците не е изтекъл предвидения в закона 10 годишен давностен срок. Към този момент правото на собственост е
било в патримониума на ЕТ „К.– К.К.“
и с оглед разпоредбата на чл. 496, ал. 2 от ГПК ответниците
са придобили правата, които длъжникът е имал върху процесните
имот. Установява се от събраните по делото доказателства, а и не е спорно между
страните, че в периода от влизане в сила на постановлението за възлагане до
датата на предявяване на иска – 15.02.2016 г. ищците са продължили да
упражняват фактическа власт върху имота. Настоящият съдебен състав намира, че с
влизане в сила на възлагателните постановления не е
прекъснато владението им върху имотите, като В.К. и Н.К. са продължили да ги
държат като свои като включително с подаване на искова молба са демонстрирали
пред приобретателите в публичната продан намерението
си да своят имотите. Установява се, че по изпълнително дело № 20158400400156 на
ищеца В.К. е връчена покана за доброволно изпълнение – предаване на имот на
21.02.2016 г., като е бил насрочен въвод във владение
на купувачите по публичната продан за 11.03.2016 г. с предприемане на действия
по принудително изпълнение е прекъснат давностния
срок на основание чл. 116, б. „в“ от ГПК.
Предприемане на действия по въвод във владение от
частен съдебен изпълнител представляват действия по отнемане на владението и
съответно прекъсват давностното владение. Това е
така, тъй като законът дава възможност на защита на третото лице да предяви или
иск за собственост или владелчески искове в
зависимост от твърденията му. В конкретният случай, давностният
срок, дори да се приеме, че не е прекъснат с предприемане на принудителните
действия, е спрял да тече между страните с оглед постановеното Определение от
24.02.2016 г., с което е допуснато спиране на принудителните действия по
въвеждане на ответниците във владение на процесните имоти.
Въз основа на изложеното, съдът
намира, че ищците не са придобили правото собственост по силата на давностно владение към датата, на която е влязло в сила
постановлението за възлагане, а така също и към настоящия момент, поради което
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
С оглед разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
направените по делото разноски в размер на 5486,68 лева в полза на Г.Б.С. и
2565,49 лева в полза на Б.Ю.С..
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.И.К., ЕГН-********** и Н.Д.К., ЕГН-**********,***, офис 23 и
24 против Г.Б.С., ЕГН-**********,***
и Б.Ю.С., ЕГН-**********,*** иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 498, ал. 2 от ГПК с
искане да бъде признато по отношение на ответниците,
че В.И.К. и Н.Д.К. са собственици по силата на давностно
владение, установено от 09.02.2005 г. върху следните имоти: апартамент № 17-18, находящ
се в гр. София, район *****, ул. ****“ № **, разположен на първи подпокривен етаж, на кота +8,20 и
+7,50, вход В на жилищна сграда № 2, с площ от 175,40 кв.м., състоящ се
съгласно одобрен от район ***** инвестиционен проект за обособване
на апартамент № 17-18 от 2 апартамента от 16.04.2009 г. от предверие
с кухненски бокс, пет броя спални, три бани с тоалетни и пет балкона, при съседи: север – двор, юг –
двор, изток – апартамент № 24, запад-апартамент
№ 11, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
съответните идеални части от парцела, в който е изградена, а именно УПИ
VІІ-1190, кв. 66 по плана на гр. София, местност ***– запад, с площ от 2700 кв.м. , при съседи север УПИ VІІІ-1464,
УПИ Х-1191, 1192, юг – улица ****, изток УПИ VІ—1189, запад - УПИ VІІІ-1194,
УПИ ІХ-1193, а съгласно кадастрална карта сградата е с идентификатор
68134.1933.1190.1, гр. София, ул. **** № **, находяща
се в поземлен имот с идентификатор 68134.1933.1190 с площ от 2643 кв.м., стар
номер 1190, кв.66, парцел VІІ, която сграда е въведена в експлоатация въз
основа на Разрешение за ползване № СТ – 05 – 1031/20.08.2012 г., издадено от СО
Дирекция Контрол по строителството и склад
№ 2, находящ се в гр. София, район *****, ул. ****“
№ **, разположен на втори подпокривен етаж, на кота +11 и +10,30, вход В на жилищна сграда № 2, с площ от
80,55 кв.м., състоящ се съгласно одобрен от район ***** инвестиционен проект –
преустройство на тавански складови помещения в 4 броя ателиета от 08.01.2010
г., съгласно Заповед РД-15/0-358/17.12.2009 г.
от предверие с кухненски бокс, четири броя
спални, две бани с тоалетни, при съседи: север – двор, юг – двор, изток –
ателие № 4, запад – ателие № 3, заедно
със съответните идеални части от общите части на сградата и съответните идеални
части от парцела, в който е изградена, а именно УПИ VІІ-1190, кв. 66 по плана
на гр. София, местност ***– запад, с площ от
2700 кв.м. , при съседи север УПИ VІІІ-1464, УПИ Х-1191, 1192, юг –
улица ****, изток УПИ VІ—1189, запад - УПИ VІІІ-1194, УПИ ІХ-1193, а съгласно
кадастрална карта сградата е с идентификатор 68134.1933.1190.1, гр. София, ул. ****
№ **, находяща се в поземлен имот с идентификатор
68134.1933.1190 с площ от 2643 кв.м., стар номер 1190, кв.66, парцел VІІ, която
сграда е въведена в експлоатация въз основа на Разрешение за ползване № СТ – 05
– 1031/20.08.2012 г., издадено от СО Дирекция Контрол по строителството като неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК В.И.К., ЕГН-**********
и Н.Д.К., ЕГН-**********,***, офис
23 и 24 да заплатят на Г.Б.С., ЕГН-**********,***
сумата от 5486,68 лева (пет хиляди
четиристотин осемдесет и шест лева и шестдесет и осем ст.), представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК В.И.К.,
ЕГН-********** и Н.Д.К., ЕГН-**********,***,
офис 23 и 24 да заплатят на Б.Ю.С., ЕГН-**********,***
сумата от 2565,49 лева (две хиляди петстотин шестдесет и пет лева и четиридесет
и девет ст.), представляващи направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: