Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ….
гр. София, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 5 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
при участието на секретаря Д.Шулева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14315 по описа за 2017
год. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от А.С.Б. срещу „ДЗИ - О.З.“ ЕАД иск с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Ищецът твърди, че пострадал на 07.03.2016 г. при
пътно-транспортно произшествие, настъпило по вина на водача на л.а „Мерцедес“ с рег. № *******- Н.С.Х.. Твърди, че
по силата на договор за застраховка "Гражданска отговорност"
ответникът отговарял за вредите, причинени
при управлението на гореописания автомобил. Поддържа, че от деликта получил следните телесни повреди – многостепенна средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на лявата раменна кост, кръвонасядания и оток
на гръдния кош, счупване на II, III, IV и V ребра в ляво,
счупване на тялото на долната челюст вдясно в областта на 42, 43 зъб и ставния
израстък на долната челюст вляво, от които
претърпял неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания. Под анестезия било
извършено открито наместване на счупването на раменната кост с вътрешна
фиксация с дълъг хумерален пирон, впоследствие претърпял и друга оперативна
интервенция, при която били поставени метални шини на горната и долната му
челюст. В резултат на изживения от него стрес му била поставена диагноза: инсулизнозависим
захарен диабет с кетозацидоза – новооткрит.К.П.104Е10.1. В допълнителната
искова молба ищецът уточнява, че не твърди катастрофата да е предизвикала това
заболяване, но довела до неговото задълбочоване до степен на стационарно
лечение и корекция на приеманите медицински дози, съобразно представената към
исковата молба медицинска документаци. След катастрофата здравето и психиката
на ищеца били разбити, поради преживения стрес и нарушението на основни жизнени
процеси и функции на организма му. Външният му вид бил променен до
неузнаваемост, което допълнително го потискало. Изпитвал страх от пътуване с
автомобил, не можел да се отпусне и не бил спокоен в нито един момент от живота
си, общуването с хората вече не му носело удоволствие, ограничил значително
социалните си контакти, често сънувал кошмари, свързани с инцидента. Счита, че
справедливият размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на
300 000 лв. Твърди, че претърпял и имуществени вреди в общ размер от 1 470.30 лв., от които 1389.60 лева - заплатена сума по
фактура № **********/14.03.2016г., издадена от УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД
- Стара Загора за итрамедуларен хумерален пирон, 30 лв. - заплатена сума по фактура
№ ********** от 21.03.2016г., издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - гр.Пловдив за
консултативен преглед от специалист, 46.40 лева - заплатена потребителска такса
по фактура №**********/04.04.2016 г., издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – гр.Пловдив,
4,30 лева - заплатена сума за глюкоза по фактура № **********/13.05.2016 г.,
издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - гр.Пловдив. Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000 лв., представляващи част от 300 000 лв./ изменение на иска в
съдебно заседание от 20.02.2019 г./, ведно със законната лихва, считано от
07.03.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 470.30 лв./обезщетение за имуществени вреди/, от която 1389.60 лв.
- заплатена сума по фактура № **********/14.03.2016г., издадена от УМБАЛ
„Проф.д-р Ст.Киркович“АД - Стара Загора за итрамедуларен хумерален пирон, ведно
със законната лихва, считано от 14.03.2016 г. до окончателното изплащане; 30
лева - заплатена сума по фактура № ********** от 21.03.2016г., издадена от
УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - гр.Пловдив за консултативен преглед от специалист,
ведно със законната лихва върху тази сума от 21.03.2016 г. до окончателното
изплащане; 46.40 лева - запалатена потребителска такса по фактура №
**********/04.04.2016г., издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-гр.Пловдив, ведно със
законната лихва върху тази сума от 04.04.2016г. до окончателното изплащане;
4,30 лева - заплатена сума за глюкоза по фактура № **********/13.05.2016 г.,
издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху
тази сума от 13.05.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски.
Ответникът „ДЗИ - О.З.“
ЕАД оспорва иска, като поддържа следните възражения: оспорва механизма на
настъпване на катастрофата; твърди, че произшествието настъпило в резултат от
противоправното и виновно поведение и на друг водач, който управлявал колесен
трактор „Кубота GL 53“ с рег. № *******, застрахован по договор за
застраховака „Гражданска отговорност“ от друг застраховател - „Застрахователно дружество Е.“ АД; оспорва
наличието на причинно-следствена връзка между катастрофата и поставената
диагноза “инсулинозависим захарен диабет“, тъй като оплакванията на ищеца от
това заболяване датирали отпреди година преди произшествието; оспорва размера
на иска.
Третото лице – помагач „Застрахователно
дружество Е.“ АД е конституирано от Софийския апелативен съд с определение от 25.09.2018
г. по чгр.д. № 4335/2018 г. Третото лице – помагач поддържа становището, че
евентуален принос на друг водач на пътно превозно средство, а именно на водача
на колесен трактор „Кубота GL 53“ с рег. № ******* не бил включен в предмета на доказване
по делото. Не оспорва наличието на валидно правоотношение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за колесен трактор „Кубота GL 53“ с рег. № ******* . Твърди,
че виновен за настъпването на катастрофата бил водачът на л.а „Мерцедес“ с рег.
№ *******, което се установявало от представената по делото присъда на
наказателния съд и тройната автотехническа експертиза по наказателното дело.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна
страна следното:
По иска с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди:
За да бъде уважен
предявеният иск ищецът трябва да ангажира доказателства за следните
обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45
от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното
деяние и вредата; 3/да докаже размера на дължимото обезщетение.
Страните не спорят, че
към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на л.а
„Мерцедес“ с рег. № *******е била застрахована по договор за застраховка
”Гражданска отговорност” от ответното дружество, което се потвърждава и от
служебно извършена от съда справка на публичния сайт на Гаранционния фонд.
Видно от влязла в сила
присъда от 06.04.2017 г. по НОХД № 79/2017
г. на Окръжния съд в Стара Загора Н.С.Х. е признат за виновен в това, че на
07.03.2016 г. на път II - 66 между с.Богомилово и с.Ракитница, общ.Стара Загора при управление
на моторно превозно средство - лек автомобил марка "Мерцедес" с рег.
№ *******, в посока изток, e нарушил правилата за движение по Закона за движение по пътищата/ЗДвП/, а именно: чл. 20, ал. 2, изр.
второ от ЗДвП - "Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, но не сторил
това и не намалил своевременно скоростта; чл. 25, ал. 2, изречение първо от ЗДвП - „При извършване на маневра, която е свързана с навлизане изцяло или
частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея", но не е пропуснал движещия се в посока
изток - запад лек автомобил марка "ВАЗ 2109" с рег. № *******с водач Л.М.Д.,
ЕГН **********, от гр. София и по непредпазливост е причинил смъртта
на Л.М.Д. и многостепенна средна телесна повреда на А.С.Б.,
поради което и на основание чл.343, ал.4 вр. с ал.З, пр. второ, б.“б“ пр.1, вр.
чл. 343, ал.1, вр. чл. 342, ал.1, пр.трето, вр. чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК го е
осъдил на три години „лишаване от свобода“, като го е признал за невинен и го е
оправдал по обвинението, че е нарушил чл.20, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл.66,
ал.1 от НК е отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода“ за срок
от четири години, считано от влизане в сила на присъдата.
Съгласно чл. 300 от ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е
извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. С
оглед на горецитираната влязла в сила присъда на Окръжен съд – Стара Загора,
настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача Н.С.Х.,
неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на
престъплението/причинените телесни повреди на А.С.Б./, и причинно-следствената
връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
Заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема, също установява, че
поведението на водача на л.а „Мерцедес“ с рег. № *******е било противоправно и
виновно. Механизмът на катастрофата е следният: На прав участък от път с
двупосочно движение, с по една лента, в едно направление, водачът на
малогабаритен трактор „Кубота GL 53“ с рег. № ******* е спрял в дясната лента в посока Стара
Загора, без включени светлини или други светлоотражатели. Водачът на л.а
„Мерцедес“ се е движел зад трактора в
същата лента с висока скорост, поради което късно е възприел спрелия трактор,
след което е предприел маневра „отклоняване наляво“. След отклоняването наляво е
преминал частично в лентата за насрещно движение, където се е ударил в насрещно
движещ се автомобил „ВАЗ 2109“.
Скоростта на л.а „Мерцедес“ при удара е била 83 км/час, а на л.а „ВАЗ 2109“ –
76 км/час. Причината за настъпване на катастрофата, според вещото лице, е както
поведението на водача на л.а „Мерцедес“, който е преминал в лентата за насрещно
движение, така и поведението на водача на трактор „Кубота GL 53“, който е спрял на
пътното платно без аварийни светлини, при което водачът на л.а „Мерцедес“ късно
е възприел трактора като опасност при движение на къси светлини.
Без значение за уважаването на иска по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/ е дали
поведението на друг водач на пътно превозно средство /трактор „Кубота GL 53“ с рег. № *******/ също е било
противоправно и дали е допринесло, наред с поведението на Н.С.Х., за
настъпването на ПТП, тъй като искът не е насочен срещу водача на друго
моторно превозно средство, нито срещу неговия застраховател, поради
което съдът не изследва тези обстоятелства. Съгласно чл. 53 от ЗЗД, ако
увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, но пострадалият
сам решава дали и срещу кого ще насочи иска си. В настоящия процес е достатъчно
да бъде установено противоправно и виновно поведение от страна на водача на л.а
„Мерцедес“ с рег. № *******– Н.С.Х., чиято отговорност е застрахована от ответника,
и наличието на причинно-следствена връзка между неговото поведение и
причинените вреди, като част от предпоставките за уважаване на предявения
иск.
За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди по делото са
изслушани няколко експертизи – комплексна медицинска експертиза, изготвена от вещи
лица ендокринолог и съдебен лекар, медицинска експертиза, изготвена от специалист
по орална и лицево-челюстна хирургия, психиатрична експертиза, както и са събрани
гласни доказателствени средства. От
заключението на комплексната медицинска експертиза, което съдът приема като
компетентно и обективно дадено, се установява, че при катастрофата ищецът е
получил следните телесни повреди: диафизарно счупване на лява раменна кост; контузия
с кръвонасядания и оток на гръдния кош със счупване на II, III, IV и V ребра
вляво; счупване на долната челюст на две места - в дясно разместено на тялото
между 2-ри и трети долни десни зъби и в ляво в областта на ставния израстък на
долната челюст със слепоочната кост. Счупването на лявата раменна кост е
причинило на пострадалия трайно затруднение на движенията на левия долен
крайник. Счупването на II, III, IV и V ребра в ляво е причинило трайно
затруднение на движенията на снагата. Счупването на тялото на долната челюст
вдясно в областта на 42 и 43 зъб и ставния израстък на долната челюст вляво
осъществява медико-биологичния признак „счупване на челюст“ и е довело до
трайно (за повече от 30 дни) затруднение на дъвченето и говоренето. След
катастрофата ищецът е приет в МБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович”, Стара Загора,
Клиника по ортопедия и травматология, където е извършена по спешност
имобилизация и е проведено антибиотично и аналгетично лечение, както и противотромботична
профилактика. По повод на нооткрития диабет към лечебната схема е включен
инсулин „Актрапид“. Към терапията е приложен и „Манитол“. След консултации,
изследвания и предоперативна подготовка на 16.03.2016 г. е извършена операция –
„открито наместване на фрактура на раменната кост с вътрешна фиксация с дълъг
хумерален пирон, заключен дистално“. На 22.03.2016 г ищецът е постъпил на
лечение в друго болнично заведение по повод на установеното пълно открито
счупване на тялото на долната челюст вдясно между 42 и 43 зъби и на ставния
изръстък на долната челюст вляво. Проведено е лечение с „Клиндамицин“, „Аналгин“,
„Убистезин“, „Флажил“, „Нутрикал“, инсулин „Актрапид“ по схема. На 22.03.2016
г. е извършена операция за репозиция и фиксация на счупването на долната
челюст. Поставени са стандартни шини на горната и долна челюст и е осъществена
междучелюстна фиксация. По повод на новооткрития захарен диабет е проведено
лечение с инсулин „Актрапид“ 12+12+12 Е подкожно и инсулин „Инсулатард 10 Е“
подкожно. Според вещото лице, фунционалното възстановяване на движенията на
левия горен крайник е продължило около 5-6 месеца, въстановяването на снагата
след счупванията на ребра - около 2 - 2,5 месеца, а счупването на долната
челюст - около 2-3 месеца. По делото няма медицински документи за настъпили
усложнения при ищеца. Проведеното лечение е било успешно и възстановяването е
протекло в рамките на средностатистическите срокове. Въз основа на медицинската
документация вещите лица са приели, че при ищеца е установено заболяване захарен
диабет – инсулинозависим – 1 тип, като новооткрит диабет на 07.03.2016 г. в Клиниката
по ортопедия и травматология, гр. Стара Загора, където е приет след
катастрофата и е започнато лечение с подкожен инсулин при високи кръвни захари.
При пострадалия е установено, че е с т.нар.„големи симптоми“ на 1 тип диабет -
силна жажда, често уриниране, съхнене на устата и отслабване с около 20 кг за
една година. Вещите лица разясняват, че 1 тип диабет е открит в клиниката по
ендокринология, където пострадалият е приет след ПТП, но симптоматиката е
персистирала около година преди това. Стресът и травматичните увреждания при пътно-транспортното произшествие, както и
последващите оперативни интервенции допълнително са влошили кръвно-захарния
профил. При повторното пролежаване в ендокринна клиника в УМБАЛ, гр. Пловдив, е
установена диабетна полиневропатия, нарушена сетивност на ръцете и краката,
което се обяснява с наличието на 1 тип
диабет от около година. Този тип захарен диабет е с автоимунен произход, но
рязко се е влошил гликемичният контрол след катастрофата. Протрахираното
възстановяване след травматични увреждания налага по-стриктен ендокринен
контрол и съответно корекция на дозите, каквато е предписана на ищеца при
повторното пролежаване в УМБАЛ - Клиника по ендокринология, гр. Пловдив. Пътно-транспортното
произшествие не е причина за автоимунния диабет, но може да доведе до до рязко
влошаване на гликемията, което да наложи започване на лечение с инсулин по
схема, а това лечение е за цял живот, с корекции при влошаване на гликемията.
От заключението на медицинската експертиза, изготвена от специалист по
орална и лицево-челюстна хирургия, което съдът приема, се установява, че в
резултат на катастрофата ищецът е получил счупване с разместване на фрагментите
на долната челюст в две зони - тялото на челюстта в дясно и ставен израстък в ляво.
Проведено е било класическо лечение с репозиция и фиксация на фрагментите с
назъбни стандартни шини и междучелюстна фиксация. Вещото лице е извършило
преглед на ищеца, при който е установило, че след лечението на травмата е налице
несъществено разместване на захапката и загуба на 43-ти зъб. Долната челюст на
пострадалия е зараснала в добра позиция, скулата му не е била счупена. Пълно
възстановявне е възможно след възстановяване на зъбната редица на долната
челюст в дясно. Възможно е с годините да се появят по-чести болки в
темпоро-мандибуларните стави. Вещото лице разяснява, че възстановяването е
преминало добре, няма трайни последици за пациента, затрудняващи говора,
храненето или естетиката на зъбите. Функцията на челюстта е била затруднена временно
през периода след счупването до свалянето на фиксацията, което е продължило около 90 дни. Пациентът при
прегледа не е могъл да разкаже за този период, за който няма и медицинска документация.
В съдебно заседание вещото лице заявява, че фрактурната линия при ищеца е
минавала през през кучешкия зъб на долната челюст в дясно, който зъб в хода на
шинирането е бил изваден, т.е липсва само един зъб – 43. Значението на 42 и 43
зъб на долната челюст е важно за отхапването и прехвърлянето на храната, защото
до кучешкия зъб са фронталните зъби – 1, 2 и 3 зъб, които отговарят за
отхапването на храната и за заключването на захапката/т.нар “канинова защита“/.
Вещото лице разяснява, че кучешките зъби влизат като в пъзел един в друг и
пречат на свободната подвижност на долната челюст. При пациенти, чийто зъби са
износени и нямат такава „канинова защита“, челюстта им играе наляво - надясно,
ставите им се разбиват и пукат. При ищеца понастоящем не е затруднено
отхапването и дъвченето. Той е имал затруднения в рамките на 90 дни, сега е
възстановен. Според вещото лице, разминаването в захапката му е много малко,
промяната е незначителна. Към 45-я ден от лечението му е констатирано недобро
зарастване на челюстта, поради което е извършено решиниране за около още 30
дни. Измененията на захапката създават дискомфорт за пациента завинаги, но има
доза привикване и поносимост. Възстановяването на долната челюст на ищеца е
добро. Там, където има зарастване, има чувствителност, но това усещане е индивидуално.
Болката в темпоро-мандибуларните стави е хронична, обикновено от умора при дъвчене, не е нещо,
което пречи на храносмилателния акт. Функцията на зъбите е естетична, говорна и
хранителна. Нито една от тези функции при ищеца не е нарушена или затруднена. Вещото лице заявява, че при прегледа на
ищеца е констатирало, че е бил психически нестабилен, а не болен от счупване на
долната челюст, нито е имал някакви последици от тази травма. Според експерта,
ищецът е отговарял неадекватно. При него няма болка от травмите, а има дискомфорт,
тъй като при движение на челюстта се уморява. Това състояние е завинаги, а не
някаква болка, която налага пиене на лекарства.
От заключението на психиатричната експеритза, което съдът приема, се
установява че катастрофата е довела до посттравматично
стресово разстройство при ищеца /F43.1/, наред с придружаващи го емоционални и вегетативни смущения:
обсесивно избягване на сходните с травматичното събитие ситуации, емоционална
потиснатост и лабилност, вегетативна лабилност, етап на песимистична нагласа
към перспективата, известна изолация, анхедония към фамилната среда, дискретна
склонност към засилена употреба на алкохол. Към момента на прегледа пострадалият
проявява тенденция за възстановяване на емоционалната си стабилност, социалната
си активност и вегетативния си баланс.
От показанията на св.Б. се установява, че от около 20 години познава
ищеца. В деня на катастрофата съпругата на починалия Л. се обадила на свидетеля
и той отишъл към 02,30 ч. в болницата. Не го пуснали веднага да влезе, а едва
към 8,00 ч. през деня. Една от сестрите му казала, че пострадалият е упоен и неадекватен.
Говорил с него след като дошъл в съзнание. Той бил целия подут, главата му била
„почти синя“, казали си само „няколко приказки“, защото ищецът не можел да
говори. Свидетелят разбрал, че челюстта му била спукана, ребрата също, лявата
му ръка била счупена и ключицата. Първоначално ищецът бил в болницата в Стара
Загора, където останал 10 дни. Там му направили операция на ключицата и на
лявата ръка, в която сложили пирон. След това свидетелят закарал пострадалия до
болница в Пловдив, където му направили операцията на челюстта. Свидетелят ходел
всеки ден при пострадалия. Той не можел да говори добре, повтарял, че го болят
гърдите и се задъхвал, може би заради счупените ребра. Преди катастрофата ищецът
бил „здраво момче“, но след това „тръгнал назад“. В Пловдив свидетелят го
закарал в лицево-челюстна хирургия, не знае в коя болница е била хирургията.
Там му направили снимки, счупили му наново челюстта и му я вързали с телове. Лечението
продължило около 40 дни. След това
свалили теловете, но пак ги сложили, защото нещо не било станало както трябва и
пострадалият останал с тях още 15 - 20 дни. Хранел се само с пюрета и течни
храни чрез сламка. Обслужвал се сам дотолкова, доколкото можел да отиде до
тоалетната, иначе и двете ръце го боляли, не можел да прави по-резки движения.
Неговите роднини – чичо му и чинка му, които живеели в съседство, се грижели за
него. Горе-долу около година ищецът си стоял вкъщи, после пак ходел по болници,
заради захарта, която му открили след катастрофата. Ръката му не била
гипсирана, но раздвижването било трудно. Повече от два месеца стоял с бинт на
ръката. После трябвало да я раздвижва с „една гиричка“. Пострадалият казвал, че
нещо „щрака“ в ръката му, но свидетелят мислел, че той си внушава. Това
продължило доста време. И сега, когато ищецът вдигнел нещо по-тежко, го боляла
ръката. Не можел да използва ръката си, както преди, не можел да я натоварва.
На лявата ключица и в момента имало подутина, която не спадала. Б. се притеснявал
от тази подутина. Психиката му пострадала. Когато тръгвали с колата нанякъде,
винаги бил притеснен, особено нощно време. Изпитвал страх, вероятно не бил преживял
станалото. Той не бил същия човек, защото психически се потиснал, затворил се в
себе си, променил се. Свидетелят заявява, че ищецът не се държал странно, но не
бил вече човекът, когото познавал отпреди катастрофата. Преди бил забавен и жизнен. Имал приятелка, но не били
женени. Тя не живеела с него. Само чичо му и чинка му били най-близко до него.
Той живеел в с.Брестовица, а свидетелят живеел в Кричим, на около 8-9 км. от
Брестовица. След като станал инцидентът свидетелят почти всеки ден бил с пострадалия. След като ищецът
се прибрал от болницата, свидетелят ходел често, през ден да го вижда. Той започнал преди година и половина работа в Брестовица в
една фирма, която открили наскоро, реставрирали стари коли, рейсове. Ищецът
нямал психически проблеми, адекватен бил при разговори. Когато му се задавали
въпроси, отговарял. Докато бил жив Л., пострадалият и свидетелят работели с
него. Ищецът към момента бил на инсулин. Той периодически ходел
на лекар, даже го оставяли за по 2-3 дни в болницата, за да му определят дозата
инсулин, която трябвало да приема.
Съдът кредитира показанията на свидетеля относно претърпените от ищеца
неимуществени вреди, тъй като са последователни, логични, житейски правдиви и
непротиворечиви и се подкрепят от медицинските експертизи по делото.
Така събраните доказателства установяват настъпването на всеки един от
фактите от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. Присъдата на наказателния съд е
задължителна за настоящия състав и чрез нея е доказано по делото
противоправното поведение на водача на л.а „Мерцедес“ с рег. № *******- Н.С.Х.,
причинените на ищеца телесни повреди и наличието на причинно-следствена връзка
между тях, а от медицинските експертизи
и показанията на св.Б. се установяват претърпените от Б. неимуществени вреди,
които са в причинно-следствена връзка с катастрофата.
При определяне размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта
на ищеца към датата на пътно-транспортното произшествие – 41 г., вида и
характера на претърпените телесни повреди –диафизарно счупване на лява раменна кост; контузия с кръвонасядания и
оток на гръдния кош със счупване на II, III, IV и V ребра вляво; счупване с
разместване на фрагментите на долната челюст в две зони - тялото на челюстта в
дясно между втори и трети долни десни зъби и ставен израстък в ляво. Съдът
отчете вида на проведеното лечение – ищецът е лекуван в УМБАЛ „Проф. Д-р Ст. Киркович“ АД- Стара
Загора през периода 07.03.2016 г. до 21.03.2016 г., през който е извършена операция,
изразила се в „открито наместване на
фрактура на раменната кост с вътрешна фиксация с дълъг хумерален пирон,
заключен дистално“. На 22.03.2016
г. е постъпил в друго болнично заведение по повод на установеното открито счупване на тялото на долната челюст
- извършена е операция за репозиция и
фиксация на счупването. Поставени са стандартни шини на горната и долната
челюст и е осъществена междучелюстна фиксация. Тъй като към 45-я ден е установено
недобро зарастване на челюстта, е извършено решиниране. Съдът отчете
продължителността на възстановителния период – общо 5-6 месеца, като най-
продължителен е периодът на възстановяване на движенията на левия горен крайник
/5-6 месеца/, въстановяването на снагата след счупванията на ребра е продължило
около 2 - 2,5 месеца, а счупването на долната челюст – около 90 дни. Съдът
съобрази неудобствата, които е изпитвал ищецът през възстановителния период в
хигиенно-битовото си обслужване – принуден е бил да приема само течни храни
чрез сламка, докато е бил с поставените шини на челюстта; разчитал е на помощта
на своите роднини, докато се е възстановявал от счупването на лявата раменна
кост и на ребрата.
По делото бе установено, че преди катастрофата А.Б. е страдал от
заболяване – захарен диабет 1 тип, което е с автоимунен произход, но стресът от
пътно-транспортното произшествие, травматичните увреждания и оперативните
интервенции са влошили кръвно-захарния му профил и са наложили корекция на дозите, каквато е
предписана при повторното му постъпване
в Клиниката по ендокринология в гр.Пловдив.
Наред с това съдът съобрази обстоятелството, че катастрофата е
предизвикала и проява на посттравматично стресово разстройство/F43.1/, с придружаващи го емоционални
и вегетативни смущения: обсесивно избягване на сходните с травматичното събитие
ситуации, емоционална потиснатост и лабилност, вегетативна лабилност, етап на
песимистична нагласа към перспективата, известна изолация, анхедония към
фамилната среда, дискретна склонност към засилена употреба на алкохол./психиатрична
експертиза/.
От друга страна, по делото бе установено, че лечението на счупванията на лявата раменна кост и на
ребрата, както и контузията на гръдния кош, е протекло успешно, няма данни за настъпили
усложнения и трайни последици за здравето на ищеца. Лечението на счупването на
челюстта също е протекло успешно, няма трайни последици, затрудняващи говора,
храненето и естетиката на зъбите. Налице е несъществено разместване на
захапката и загуба на един зъб - 43 зъб, който е изваден при шинирането. Пълно
възстановяване на тази травма би настъпило след възстановяването на зъбната
редица на долната челюст в дясно. Възможно е с годините да се проявят болки в
темпоро – мандибуларните стави. В съдебно заседание експертът уточнява, че
понастоящем при ищеца няма болка от тази травма, а дискомфорт от умора при дъвчене. По отношение
на посттравматичното стресово разстройство бе установено, че към момента на
прегледа от вещото лице пострадалият проявява тенденция за възстановяване на
емоционалната си стабилност, социалната си активност и вегетативния си баланс.
Като съобрази посочените
обстоятелства, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната
през 2016 г., съдът определи обезщетението за неимуществени вреди, на основание
чл.52 от ЗЗД, по справедливост на 55 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 100 000 лв.,
представляващи част от 300 000 лв., следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск за имуществени
вреди:
От заключението на комплексната медицинска експертиза, което съдът
приема, се установява, че разходите по три от четирите фактури по делото на
обща стойност от 1466 лв. са били необходими за лечението на ищеца, а именно –
раходите по фактура № **********/14.03.2016 г., издадена от УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД -
Стара Загора, за итрамедуларен хумерален пирон, по фактура № **********/21.03.2016
г., издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - гр.Пловдив, за консултативен преглед от
специалист и по фактура №**********/04.04.2016г., издадена от УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД – гр.Пловдив, за потребителска такса.
Единствено разходът по фактура № **********/13.05.2016
г.,
издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - гр.Пловдив, за заплащане на 4,30 лв. за
глюкоза, според вещите лица, не е в причинно-следствена връзка с катастрофата. Експертите
са посочили, че този медикамент се
предоставя безплатно по време на болнично лечение, а и не се намира в пряка
причинно-следствена връзка с получените при катастрофата травми.
С оглед заключението на вещото лице съдът приема за доказан иска за
имуществени вреди до размера на 1466 лв. – разходи по фактура № **********/14.03.2016
г., издадена от УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ АД - Стара Загора, по фактура №
**********/21.03.2016 г., издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД - гр.Пловдив, и по фактура
№ **********/04.04.2016г., издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – гр.Пловдив, а в
останалата част, до пълния предявен размер от 1 470.30 лв. следва да бъде
отхвърлен.
По претенцията за законна лихва: Началният момент, от който застрахователят изпада в
забава за плащане на обезщетение за вреди по чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, е датата
на увреждането, съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител
на увреждането. В случая дължимото от ответника
обезщетение за забава следва да се присъди от датата на деликта – 07.03.2016 г.
Ищецът претендира законна лихва върху обезщетението за
имуществени вреди от по-късна дата – датата на направения разход по всяка от
фактурите. Съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на
деликта, а не от датата, на която пострадалият е направил разходите за лечение./решение
№ 11/03.05.2018 г. по гр.д. № 643/2017г. на ВКС/. Тъй като ищецът претендира законна лихва от по-късна дата за направените
разходи за лечение, претенцията следва да бъде уважена, съобразно
неговото искане. По разноските:
Ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2491.50 лв.,
съобразно уважената част от иска. С
молба от 09.10.2020 г./л.212/ ответникът направи възражение за прекомерност на
разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца, което съдът намира за
основателно. Ищецът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 7060 лева, а минималният размер на адвокатско възнаграждение по предявения
иск е 3530 лева. Делото не представлява
правна сложност, но е усложнено от фактическа страна, поради изложените
фактически твърдения за вида на травмите на ищеца и проведенето лечение в
различни болнични заведения, както и твърденията за усложняване на автоимунно
заболяване, вследствие на катастрофата, което наложи в хода на процеса да бъдат
назначени множество медицински експертизи – общо четири – автотехническа и три
медицински, които включват различни специалисти – ендокринолог, вещо лице -
специалист по съдебна медицина, вещо лице – специалист по орална и лицево-челюстна хирургия, психиатър. С
оглед на множеството съдебни експертизи и защитата на ищеца, съдът определи
размера на разноските за адвокатско възнаграждение на 4530 лв. и при този размер изчисли размера
на разноските, съразмерно на уважената част от иска. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по
делото разноски в размер на 234 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
по сметка на СГС, ДТ върху уважения иск в размер на 2 200 лв., а на СГС
разноски за вещи лица в размер на 220 лв., съобразно уважената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“АД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление:*** Б да заплати на А.С.Б., ЕГН **********,
съдебен адрес: ***, офис № 9 – за адв. П.С.,+ на основание чл.226, ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 55 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в
преживени болки и страдания от следните телесни повреди: диафизарно счупване на лява раменна кост; контузия с кръвонасядания и
оток на гръдния кош със счупване на II, III, IV и V ребра вляво; счупване с
разместване на фрагментите на долната челюст в две зони - тялото на челюстта в
дясно между втори и трети долни десни зъби и ставен израстък в ляво,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 07.03.2016 г., по
вина на водача Н.С.Х., при
управление на л.а „Мерцедес“ с рег. № *******, по време на действие на
застрахователен договор "Гражданска отговорност"/, ведно със
законната лихва от считано
от 07.03.2016 г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част до пълния
предявен размер от 100 000 лв., представляващи част от 300 000 лв.,, като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“АД, ЕИК ********, да заплати на А.С.Б., ЕГН **********, на основание чл.226,
ал.1 от КЗ/отм/, сумата от 1466 лв./главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
причинени при пътно-транспортно произшествие, реализирано на 07.03.2016 г., по
вина на водача Н.С.Х., при управление
на л.а „Мерцедес“ с рег. № *******, по време на действие на застрахователен
договор "Гражданска отговорност"/, от която 1389.60 лв. - заплатена сума за итрамедуларен хумерален
пирон по фактура № **********/14.03.2016г., издадена от УМБАЛ „Проф.д-р
Ст.Киркович“АД - Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 14.03.2016 г. до окончателното изплащане; 30 лв. - заплатена сума за консултативен преглед от специалист по
фактура № **********/21.03.2016г., издадена от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД -
гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.03.2016 г. до
окончателното изплащане; 46.40 лв. -
запалатена потребителска такса по фактура № **********/04.04.2016г., издадена
от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД-гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума
от 04.04.2016 г. до окончателното изплащане, като иска за имуществени вреди в останалата част, до пълния
предявен размер от 1470.30 лв., като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ АД да заплати на А.С.Б., на основание чл.78, ал.1
от ГПК, направените по делото разноски в размер на 2491.50 лв., съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА А.С.Б. да заплати на „ДЗИ - О.З.“ АД, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 234 лв., съобразно
отхвърлената част от иска. ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ АД да заплати на държавата, по сметка на СГС, на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, държавна такса върху уважения иск в размер на 2 200 лв., а
на СГС разноски за вещи лица в размер на 220 лв., съобразно уважената част от
иска.
Решението е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ответника – „Застрахователно
дружество Е.” АД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: