РЕШЕНИЕ
№ 5307
гр. София, 28.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20221110209732 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл.72 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на жалбоподателя А. Й. А., ЕГН: ********** с
вх. № 162475 от 04.08.2022 г. чрез адвокат П. В. срещу Заповед за задържане
на лице с рег. № 226зз-2316 от 03.08.2022 г., издадена от Б. Й. на длъжност
„полицай“ – инспектор във 02 РУ-СДВР, с която е постановено на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа на жалбоподателя А. Й.
А., ЕГН: **********.
В жалбата на жалбоподателя А. и в съдебно заседание от адвокат В. се
инвокират подробни съображения, касаещи съществото на съдебния спор и
водещи до материалната и процесуална незаконосъобразност на постановения
индивидуален административен акт. Предявява се искане въпросната заповед
да бъде отменена и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Б. Й., редовно призован,
оспорва в производството лично депозираната жалба и моли съдът да я
остави без уважение. Не се претендират разноски в последното по делото
заседание.
Ответникът и въззиваема страна по жалбата Началникът на 02 РУ-СДВР
редовно призован, не изпраща процесуален представител и не се
представлява в производството. Не се претендират разноски.
Съдът като обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното:
1
I. Жалбата е депозирана в законоустановеният срок, от процесуално
легитимирана страна, подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан
правен интерес, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на
законов съдебен контрол от родово, местно и функционално компетентен съд,
като жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по
закон реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
ПРИ ДОПУСТУМО пред СРС НАКАЗАТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО с оглед
константната съдебна практика, че първа инстанция по разглеждане на жалби
срещу заповеди по чл.72 от ЗМВР е районният съд, а не административния
съд, последният представляващ касационна инстанция на съдебния акт,
поставен от районния съд в такова производство.
Съдът е конституирал в процеса като въззиваема страна Началникът на
02 РУ-СДВР, тъй като по силата инвокираните фактически и правни
твърдения в жалбата, жалбоподателят А. е възвел правен интерес от
разпростирането на правните последици на търсената от съда правна защита
на субективните си права и правни интереси спрямо двете въззиваеми страни
при постановяване на благоприятно съдебно решение в настоящото и бъдещи
такива (например по ЗОДОВ), доколко се твърди наличие на накърняване на
правото му на свободно придвижване с твърдение за фактическото му
задържане без основание и предвид липсата на основания за задържането му в
сградата на 02 РУ-СДВР по изложените в жалбата съображения.
II. Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт; “res
ipsa lo....uitur” – фактите говорят сами за себе си):
Жалбоподателят А. Й. А. е неосъждано лице. Срещу същият нямало
образувани висящи наказателни съдебна и досъдебни производства. Същият
се познавал с лице с имена К.Ц.К. Жалбоподателят А. и лицето К. се
придвижили с лек автомобил „... ... в гр.. в района ж.к. „Н...“, пред блок ..., вх.
МПС било управлявано от жалбоподателя А.. На 18.07.2022г., около 15.10
часа в гр.София, ж.к. „Н----“, пред блок --------извършителят, установен в
последствие като ------, отнел чужди за него движими вещи – 1 брой златен
синджир тип картие на стойност 237.50 лева, един брой златна висулка
кръстче на стойност 165.00 лева, един брой златна висулка сърчице на
стойност 165.00 лева, един брой златна висулка дървото на стойност 165 лева,
всичко на стойност 970.00 лева, собственост и от владението на пострадалата
.... с намерението противозаконно да ги присвои, заедно със закачените на тях
висулки, от врата на М. – престъпление по чл.198, ал.1 НК.
Извършителят К. се качил в автомобила на жалбоподателя А. и същият
управляван от А. се отдалечили заедно от местопроизшествието.
Впоследствие жалбоподателят А. закарал с автомобила си лицето К. в
заложна къща, където К. от свое име заложил отнетите от него
инкриминирани вещи. Получената сума била разделена между тях двамата.
В 02 РУ-СДВР било образувано на 18.07.2022 г. ДП № 1179/2022 г. по
описа на 02 РУ-СДВР за престъпление грабеж по чл.198, ал.1 от НК.
Извършителят на престъплението било лицето К.Ц.К. като към
2
престъплението имало оперативни данни да е съпричастен и
жалбоподателят А. Й. А., доколкото две лица се оттегляли от
местопроизшествието заедно с автомобил. Процесното ДП е било
образувано на основание чл.212, ал.2 от НПК с първото действие по
разследването (разпит на свидетел), за това че на 18.07.2022 г., около 15.10
часа в гр.София, ж.к. „ХХХХ“, пред ХХХХХХХХХ извършителят, установен
в последствие като К.Ц.К. отнел чужди за него движими вещи – 1 брой златен
синджир тип картие на стойност 237.50 лева, един брой златна висулка
кръстче на стойност 165.00 лева, един брой златна висулка сърчице на
стойност 165.00 лева, един брой златна висулка дървото на стойност 165 лева,
всичко на стойност 970.00 лева, собственост и от владението на пострадалата
.... с намерението противозаконно да ги присвои, заедно със закачените на тях
висулки, от врата на М. – престъпление по чл.198, ал.1 НК.
След проведени оперативно-издирвателни мероприятия (ОИМ) от страна
на СДВР били прегледани записи от камери, насочени към
местопроизшествието от 18.07.2022 г. Били установени две физически лица,
които са евентуално съпричастни към извършеното престъпление. ОИМ
продължили с извършване на допълнителни справки и проверки и след
извършено призоваване на жалбоподателя А. Й. А., същият посетил сградата
на 02 РУ-СДВР на 03.08.2022 г. в 10.00 часа. В този момент той бил задържан
за срок до 24 часа на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР по силата на Заповед
за задържане на лице с рег. № 226зз-2316 от 03.08.2022 г., издадена от Б. Й. на
длъжност „полицай“ – инспектор във 02 РУ-СДВР. Като основание в
заповедта за осъщественото задържане било посочено извършено
престъпление по ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР.
В 10.00 часа на 03.08.2022 г. жалбоподателят А. попълнил писмена
декларация, в която е заявил, че не желае да ползва договорна адвокатска
защита за своя сметка; че не желае да има служебен защитник; че няма
здравословни проблеми; че не желае медицински преглед; че не желае да бъде
уведомен член на семейството му; че е уведомен за правата си на свиждане и
получаване на колетни пратки; че няма нужда от прилагане на специална
хранителна диета.
На 03.08.2022 г. в 10.00 часа полицейският служител - свидетелят Р. М.
Р. извършил личен обиск на жалбоподателя А. по ЗМВР, при който били
установени притежавани един брой мъжки колан и телефонно устройство. В
книгата за задържаните лица било отразено, че жалбоподателя А. е бил приет
в 02 РУ-СДВР във видимо добро здравословно състояние при задържането
си. Не е била отразена информация за проведено лечение спрямо същия,
докато е бил задържан по ЗМВР.
В същия ден в сградата на 02 РУ-СДВР бил задържан в по-късен час
около обяд извършителят на престъплението по чл.198, ал.1 НК К.Ц.К.
В сградата на 02 РУ СДВР жалбоподателят А. и лицето К. се засекли и
дори успели да разговарят в рамките на извършената беседа и събирана
информация от служителите на 02 РУ-СДВР в кабинета на въззиваемата
страна Б. Й. в присъствието на полицейски служители.
3
На 03.08.2022 г. жалбоподателят А. бил освободен от действието на
наложената му със Заповед за задържане на лице с рег. № 226зз-2316 от
03.08.2022 г., издадена от Б. Й. на длъжност „полицай“ – инспектор във 02
РУ-СДВР ПАМ по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР в 16.30 часа. Свидетелят М. А. И.
освободил жалбоподателя А.. В същият момент в сградата на 02 РУ-СДВР
жалбоподателят А. бил отведен от полицейски служители от 09 РУ-СДВР в
сградата на 09 РУ-СДВР. Жалбоподателят А. не можел свободно да напусне
сградата на 02 РУ СДВР след 16:30 часа на 03.08.2022 г., тъй като следвало да
бъде отведен в сградата на 09 РУ-СДВР. Срещу жалбоподателя А. последвало
за времето от 16.45 часа на 03.08.2022г. до 13.20 часа на 04.08.2022 г. второ
фактическо задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР на основание заповед с №
3384зз-861 от 03.08.2022 г., издадена от полицейския орган С.И.В. –
инспектор в 09 РУ-СДВР. Като основание за задържането му било извършено
престъпление грабеж по чл.198, ал.1 от НК, по което било образувано друго
ДП № 3384 ЗМК 1289/2022 г. по описа на 09 РУ-СДВР.
За времето от 16.00 часа на 04.08.2022 г. до 16.25 часа на 04.08.2022 г.
жалбоподателят А. бил разпитан пред съдия в СРС, НО в производство по
чл.223 НПК по ДП по описа на 09 РУ СДВР.
Спрямо извършителят на престъплението лицето К.Ц.К.било внесено на
06.08.2022 г. искане в съда за вземане на мярка за неотклонение задържане
под стража за престъплението по чл.198, ал.1 от НК, за което бил привлечен
като обвиняем на 04.08.2022 г.
Съгласно длъжностна характеристика и удостоверение от Отдел
„Човешки ресурси“ в МВР полицейският служител Б. В. Й. е полицейски
орган и в кръга на правомощията си по ЗМВР може да издава заповеди по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Изложената фактическа обстановка се установява категорично и
безпротиворечиво от събраните по делото писмени доказателства и гласни
доказателствени средства от показанията на свидетелите М. Г. Г., М. А. И. и
Р. М. Р.ов, прочетени по реда на чл.283 от НПК, които съдът кредитира
изцяло, като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни на изложената
фактическа обстановка, като предвид липсата на противоречия в тях, както и
поради липсата на такива с всички писмени доказателства и гласни
доказателствени средства по делото в тяхната съвкупност, съдът не следва да
излага съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
Необходимо е да се изложи, че с оглед непосредственото формиране на
субективните възприятия на конкретната личност е нормално разпитания
свидетел да описва някои детайли от събитието по различен начин, според
собствената си гледна точка. Това обстоятелство се обуславя от човешка
перцепция, сугестия и контрасугестия, които са предпоставени от
обективни фактори, основани например на изминало време, но и от
субективни фактори, свързани със способността на всяко лице с оглед
неговите психофизически качества като свидетел да възприема със сетивата
си факти от обективната действителност, да може ги запомни в пълнота и/или
4
цялост, като при тяхното последващо по-късно възпроизвеждане след датата
на конкретно събитие и/или след първоначален разпит е логично
възприятията на отделния свидетел да не са пълни, поради липсата на
спомени, и/или да са неточни с тези, които първоначално са били изложени
като свидетел, поради фактора време. В тази насока е Решение № 440 от
24.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2150/2011 г., III н. о., НК, докладчик
съдията Ц.П., според което установяването на обикновени факти е дейност,
строго индивидуална за всеки отделен субект. Освен добросъвестността, тя се
влияе от множество други фактори - възраст, наблюдателност, особености и
специфика на умението за точно възпроизвеждане, интелектуални
възможности, и не на последно място волева устойчивост, изразяваща се във
възможността да се запамети и възпроизведе адекватно възприетото, даже и в
условията на по-нестандартна ситуация, каквато се явява инкриминираното
престъпление.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Г. и И. носят
доказателствена информация, която се подкрепя от писмените доказателства
по делото. Показанията на свидетелите Г. и И. са обективни, пълни, ясни,
точни, последователни, достоверни, добросъвестни. Съдът не установява от
показанията на свидетелите Г. и И. наличие на заинтересованост. Липсва
преиначаване на факти, измисляне на факти или придаване на смисъл на
факти, какъвто те нямат. Свидетелят Г. има възприятия за предмета на
разследването, по което въззиваемата страна Б. Й. е издал заповед за
задържане на жалбоподателя А.. Свидетелят Г. работи в един кабинет с
въззиваемата страна Б. Й.. Същата е възприела, че жалбоподателя А. е бил
задържан в сградата на 02 РУ СДВР. До А. била изпратена призовка според
свидетеля Г.. Същата сочи, че въззиваемата страна Б. Й. разяснявал правата
на жалбоподателя А., а последният бил в добро общо здравословно
състояние, като в резултат на това били попълвани съответни документи.
Показанията на свидетеля Г. и свидетеля И. изначално не се опровергават от
доказателствените материали по делото. Свидетелят И. сочи, че е чул,
минавайки покрай кабинета на въззиваемата страна Б. Й., че е била
провеждана беседа в този момент с жалбоподателя А.. Във връзка с
извършените ОИМ от свидетеля И. били установени жалбоподателят А. и
извършителя на престъплението К.Ц.К. като от прегледаните записи се
установило, че две лица с автомобил се оттеглят от местопроизшествието с
автомобил, управляван от жалбоподателя А.. Показанията на свидетелите Г. и
И. се взаимодопълват относно изясняването на инкриминирания случай и
доколкото по оперативни данни жалбоподателят А. е подпомагал
извършителя К. към осъществяване на юридическо разпореждане с престъпно
придобитите златни накити. Свидетелят Р. няма такива възприятия, както
изброените свидетели, тъй като същият е участвал само в обиска по ЗМВР на
жалбоподателя А..
IV. От правна страна (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
Съгласно Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г.,
III н. о., НК, докладчик съдията Б. И.а необходимо условие за задържане,
основано на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, е наличието на достатъчно данни за
5
извършено престъпление към момента на издаването заповедта за задържане,
без да е необходимо събирането на доказателства за участието на лицето в
престъплението, каквото е изискването при задържане на обвиняем по реда
на НПК.
Основанието за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наличието на
данни лицето да е извършило престъпление или да е налице вероятностен
извод за възможна съпричастност към извършено в обективната действително
престъпление по НК. Пределите на оперативната самостоятелност на
полицейския орган се свеждат до преценка да издаде или не, заповедта за
задържане при предпоставките по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР. Обхватът на съда при
проверката за законосъобразност на оспорения пред него акт е съобразен с
правилото на чл.169 от АПК, като е обсъдено и прилагането на принципа за
съразмерност. Съдържанието на наложените с акта ограничения в правната
сфера на адресата му и съответствието му с характера на ограничението по чл.
72, ал. 1 от ЗМВР, изключват възможността да са несъразмерни по степен (чл.
6, ал. 2 от АПК); не са възможни по-благоприятни мерки, с които да се
постигне целта на закона (чл. 6, ал. 3 от АПК) и не съществуват повече от
една законосъобразни възможности в обхвата на дискрецията (чл. 6, ал. 4 от
АПК). Вредите от акта не са явно несъизмерими с преследваната цел, при
което органът да е бил длъжен да се въздържи от издаване на акта. Всъщност,
вредите от акта са типичните и презюмирани. Това са предвидимите
ограничения в правната сфера на задържания като резултат от задържането.
Разпоредената с индивидуалния административен акт принудителна
административна мярка по силата на Заповед за задържане на лице с рег. №
226зз-2316 от 03.08.2022 г., издадена от Б. Й. на длъжност „полицай“ –
инспектор във 02 РУ-СДВР е съобразена с целта на закона (чл. 4, ал. 2 АПК).
В настоящото производство представената заповед с № 3384зз-861 от
03.08.2022 г., издадена от полицейския орган С.И.В. – инспектор в 09 РУ-
СДВР, с която е осъществено второто фактическо задържане на
жалбоподателя А. за времето от 16.45 часа на 03.08.2022г. до 13.20 часа на
04.08.2022 г. по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и не е предмет на разглеждане по
делото и съдът не дължи произнасяне за законосъобразност по този
индивидуален административен акт. Съдът съобразява, че двете заповеди на
02 РУ СДВР и 09 РУ СДВР имат различни часове на начален и краен срок на
задържането на жалбоподателя А.. Същите не съвпадат и не се засичат, а
задържането на лицето А. в две различни РУ на СДВР следват едно след
друго. Т.е. налице са две различни по време и продължителност в срок до 24
часа фактически задържания на жалбоподателя А. на различни правни
основания от различни административни държавни органи по ЗМВР по
различни досъдебни производства.
Съдът приема, че принудителната административна мярка на Заповед за
задържане на лице с рег. № 226зз-2316 от 03.08.2022 г., издадена от Б. Й. на
длъжност „полицай“ – инспектор във 02 РУ-СДВР има преустановително и
превантивно (охранително) действие. Задържането осуетява продължаването
на противоправното поведение и препятства последващи прояви, които са
6
несъвместими с принципите на правовата и демократична държава – каквато
противоречащи на закона прояви са например укриване на доказателства;
предупреждаване на свидетели; реализиране на въздействие на свидетели;
укриване от органите на правосъдието с цел създаване на пречки пред тях да
установят извършителя на престъплението или с цел осуетяване разкриването
на престъплението; с цел избягването на установяването на съпричастността
на лице, което е подпомогнало извършителя на престъплението със знание, че
такова е извършено при липса на противостоене (по аргумент от данните от
протокола по чл.223 от НПК, в който е заявено, че жалбоподателя А. разбрал
за престъплението, пред него извършителя К. самопризнал извършването му,
заедно оттегляйки се от местопроизшествието с автомобил и залагайки вещта
в заложна къща заедно, придвижвайки се отново със същия автомобил).
Със задържането на жалбоподателя А. за срок от 24 часа на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е осуетена опасността от укриването на
доказателства; предупреждаване на свидетели; реализиране на въздействие на
свидетели; укриване от органите на правосъдието с цел създаване на пречки
пред тях да установят извършителя на престъплението или с цел осуетяване
разкриването на престъплението; с цел избягването на установяването на
съпричастността на лицето, което е подпомогнало извършителя на
престъплението със знание, че такова е извършено при липса на
противостоене.
Респективно със задържането на жалбоподателя А. по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР е осуетена опасността от неразкриване на престъплението на
извършителя на грабежа К. по ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР.
Гарантирани са по този начин реализирането от наказателния процес в
същинското наказателно производство на целите на наказателния процес по
чл.1 от НПК да се установи извършеното престъпление по чл.198, ал.1 от НК,
да се разкрие извършителят му и/или съпричастните към него лица, да се
съберат доказателства и доказателства чрез способите на доказване по НПК,
да се приложи правилно материалният и процесуалният закон, както и да се
наложи законосъобразно наказание по НК на виновното лице. Задържането
по ЗВМР на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е принудителна
административна мярка, която се прилага в изпълнение на правомощията на
служителите на МВР да предотвратяват и разкриват престъпления от общ
характер, респективно същото е правен способ/инструмент не само за
постигането на тези цели, но и за събирането на релевантна информация при
извършени специфични или тежки умишлени по вид престъпления от общ
характер с висока степен на обществена опасност, какъвто е грабежът по
чл.198, ал.1 от НК с оглед своевременното му разкриване и санкциониране.
Според Закона за МВР, заповедта за задържане на лице следва да бъде
мотивирана, като този съдебен състав счита безусловно, че няма пречка
фактическите обстоятелства към основанията за заповедта по чл.72, ал.1, т.1
от ЗМВР да се извеждат от доказателствата по делото и доколкото съгласно
Решение № 149 от 2.10.2018 г. на ВКС по н. д. № 654/2018 г., III н. о., НК,
докладчик съдията Б. И.а достатъчно е да има данни за извършено
престъпление към момента на постановената заповед за 24 часовото
7
задържане на жалбоподателя А. Й. А.. Правото му на защита не е нарушено
според съдебния състав с оглед задържането му за срок до 24 часа във 02 РУ-
СДВР в съответствие с разпоредбите на чл.5 от КЗПЧОС.
Липсата на конкретни мотиви в обжалваната заповед, както и буквално
излагане на установените фактически обстоятелства според съда в издадената
заповд не представлява съществено процесуално нарушение, след като
спецификата на конкретната дейност, осъществявана от органите на МВР
предполага обозначаване на фактическите обстоятелства, които в случая са
установени в хода на образуваното досъдебно производство и данните за него
са посочени в оспорваната заповед.
Именно 1.). установените факти за извършените престъпления по
чл.198, ал.1 от НК (грабежи), за разследването на които били образувани
две ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР и материалите по ДП №
1227 от 2022 г. по описа на 09 РУП – СДВР и 2.). съпричастността на
задържаното лице К. към тях като техен извършител, предвид
подпомагането му от жалбоподателя А. с осигуряване на МПС, с което да
се отдалечат заедно от местопроизшествието и заедно да реализират
залагането на отнетите вещи, както и 3.). с оглед осуетяването на
опасността от укриването на доказателства; предупреждаване на свидетели;
реализиране на въздействие на свидетели; укриване от органите на
правосъдието с цел създаване на пречки пред тях да установят извършителя
на престъплението или с цел осуетяване разкриването на престъплението; с
цел избягването на установяването на съпричастността на лицето, което е
подпомогнало извършителя на престъплението със знание, че такова е
извършено при липса на противостоене, са мотивите за налагане спрямо
жалбоподателя А. на предвидената принудителна административна
мярка задържане за срок до 24 часа по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
В този смисъл е допустимо и в съответствие на закона тези факти да са
изложени и изведени в обозначеното досъдебно производство, съгласно
Тълкувателно решение № 16 от 31. III. 1975 г., ОСГК на ВС , в какъвто
случай не се ограничава възможността за надлежна проверка за
законосъобразността на издадената заповед, каквото по същество е
настоящото производство.
Съдът приема, че задържането на жалбоподателя А. за срок до 24 часа е
имало за цел прилагането на разпоредбите на ЗМВР от правоохранителните
органи свързани с разкриването на извършените престъпления по чл.198, ал.1
от НК с годни доказателства и осуетяване на опасността лицето К.
евентуално да избегне наказателната си отговорност и наказателно
преследване за тях. Тази наложена спрямо жалбоподателя А. ПАМ е имала за
цел да осуети опасността от укриването на доказателства; предупреждаването
на свидетели; реализирането на въздействие на свидетели; укриването от
органите на правосъдието с цел създаване на пречки пред тях да установят
извършителя на престъплението/престъпленията или с цел осуетяване
разкриването на престъплението; с цел избягването на установяването на
съпричастността на лице, което е подпомогнало извършителя на
8
престъплението със знание, че такова е извършено при липса на
противостоене. Тези цели са легитимна законова цел на задържането на
жалбоподателя А. по ЗМВР, тъй като задържането му по ЗМВР е
законосъобразно в настоящия случай. По този начин, не само с изпълнението
на правомощията на органите на МВР да предотвратяват и разкриват
престъпления по НК, но и с постигането на целта на чл.1 от НПК ще се
осигури и би се осигурила възможността на правораздавателните органи в
страната да установяват по реда на процесуалния закон има ли доказано
престъпление от общ характер, налице ли е виновно поведение от дееца,
какъв материален и процесуален закон следва да се приложи правилно, и
какво наказание да се наложи на извършителя на престъплението, ако има
вина.
По отношение на административното производство по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР издаването на заповед за задържане на лице се обуславя от 1.).
събирането на предварителна информация чрез оперативни способи за
установяване и разкриване на автора на престъплението или 2.). с оглед
улесняването събирането на доказателства или тяхното запазване в същинско
наказателно производство в досъдебната му фаза, когато има опасност от
скриване на доказателства, предупреждаване на свидетели, въздействие върху
свидетел или свидетели, водещо например до даване от този свидетел на
други коренно противоположни показания от пострадалия, или 3.). с оглед
осуетяването укриването на извършителя на престъплението от
правоохранителните органи и органите на правосъдието, при което
последващото му право на защита, ако присъствието му в наказателното
производство е задължително по чл.269, ал.1 НПК вр. чл.93, т.7 от НК, би се
накърнило, както би се осуетила възможността да бъде реализирано
ефективно наказателното преследване на дееца чрез процесуалният
инструментариум на материалния и процесуалния закон. Този съдебен състав
намира, че органите на реда по силата ЗМВР имат за правомощия да се
противопоставят на извършените престъпления и да ги разкриват чрез
процесуална тактика на приложени ОИМ и принципи на разследване. Чрез
прилагането на конкретни оперативни способи органите на МВР и тактика на
процедиране, разследване и проверка те установяват авторите на
престъпленията. Същите имат задължение да реализират тези законови цели
на ЗМВР в съответствие с принципите на правовата и демократична държава,
повеляващи, че Държавата чрез правоохранителните си органи следва да се
противопоставя на извършените престъпления по НК, да ги предотвратява, да
ги разкрива и да ангажира към наказателна отговорност техните извършители
по установения от закона ред. Държавата не може да бездейства и да остави
неразкрити престъпленията по чл.198, ал.1 от НК спрямо пострадалите лица,
без да положи изобщо усилия за установяване на техния автор и/или
съпричастните към тях лица, като събере съответните доказателства. Този
съдебен състав счита, че прилагането на принудителна административна
мярка – фактическо задържане на лице по ЗВМР дава възможност на органите
на МВР да предотвратят въздействието върху свидетели, скриване на
доказателства и др. с оглед събирането на надлежни доказателствени
9
източници на информация, свързани с разкриването на извършеното
престъпление от общ характер. А е известно, че едно ДП се образува винаги и
само по факта на извършено престъпление, дори да няма първоначални данни
за неговия автор. В случая образуваното по чл.212, ал.2 от НПК с първото
действие по разследване ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР е
доказателствен извод, че е имало достатъчни доказателствени данни за
реализиран грабеж на 18.07.2022 г. от лицето К., подпомаган от
жалбоподателя А. чрез осигуряване на транспорт за отдалечаване от
местопроизшествията и за реализиране на последващата продажба/залагане
на отнетите вещи в заложна къща. Съдът приема, че единственото изискване
на една наложена принудителна административна мярка по ЗМВР –
фактическо задържане на лице е същата да съответства на закона и неговата
цел – да предотвратява извършването на престъпления и да ги разкрива по
установения от закона ред, респективно да възпрепятства тяхното
неразкриване с оглед укриване на доказателства, оказване на въздействие
върху свидетели и др. от страна на лицето, което предстои да бъде задържано
или вече е задържано. В заповедта за задържане и в рамките на
административната процедура, и оформена документация органите на МВР
имат редица задължения – да разяснят правата на задържаното лице, да му
дадат възможност да се консултира с адвокат, да ползва медицинска помощ,
да се свърже със свой близък и т.н. Налице са съответни гаранции, при
проявлението на които се ограничават пропорционално и съответно правата
на задържаното лице, което по доказателствените данни, изведени от
образуваното ДП от съответен доказателствен източник, има вероятност да
бил или е действително съпричастен към престъплението, което следва да се
разкрие от органите на МВР. Съдебният състав приема, че тези субективни
права и правни възможности по ЗМВР по отношение на задържаното лице,
зачитането на които са свързани с изпълнението на задълженията на
полицейския служител Б. Й. да ги разясни и спази спрямо жалбоподателя А.
са осъществени и за съда няма съмнения, че това не е евентуално сторено
спрямо него. Съдът в тази насока се позова на писмените доказателства по
делото, в които липсват изрично възражения от страна на жалбоподателя А.,
че правата му са били нарушени или органите на МВР не са сторили нещо
спрямо него и т.н. Съдът намира, че полицейския служител от СДВР Й. е
разяснил правата на жалбоподателя А. от момента на задържането му. В
случая формата на административния акт е спазена, тъй като заповедта е
издадена в писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК. В заповедта се съдържат
реквизитите, посочени в чл. 74 от ЗМВР, именно името, длъжността,
местоработата на служителя, неговата компетентност, който е издал
заповедта и основанието за задържане на лицето. Посочени са година, дата и
час на задържането на лицето А. Й. А., както и къде същият следва да изтърпи
това задържане. От посочената заповед е видно, че са налице данни за
самоличността на задържания, като са посочени неговите три имена, ЕГН и
адрес. От представената декларация е видно, че на задържаният са разяснени
правата му, и доколкото същият не е имал никакви обективирани,
респективно записани в заповедта негови възражения при задържането му за
10
срок до 24 часа, нито са били посочени от него данни, че е имал евентуален
проблем със здравословното си състояние.
Съдебният състав намира, че заповедта на въззивемата страна Б. Й. е
законосъобразна. Това е така, тъй като на първо място са налице данни за
извършени престъпления от общ характер по чл.198, ал.1 от НК, за което са
образувани дори две ДП № 1179/2022 г. по описа на 02 РУ-СДВР и
материалите по ДП № 1227 от 2022 г. по описа на 09 РУП – СДВР . Освен
това съдебният състав намира, че посоченото основание за задържане в
издадената заповед изпълнява целта на закона, тъй като цели чрез наложената
привременна мярка да се обезпечат целите на разследването и за да не се
създават основания за евентуално отклонение от органите на ДП на
задържаният субект и за настъпване на други неблагоприятни за
разследването правни последици – укриване на доказателства, въздействие на
свидетели, тяхното предупреждение, укриване и др.
По тези съображения съдът приема, че наложената спрямо
жалбоподателя А. ПАМ – фактическо задържане по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
за срок до 24 часа от 03.08.2022 г. в за времето от 10.00 часа до 16.30 часа, се
явява съразмерна, адекватна, съответна, справедлива и пропорционална
административна принудителна мярка и необходима такава спрямо личността
на жалбоподателя А. с оглед факта на извършено престъпление от общ
характер, към което има съпричастност с осигуряване на транспорт за
извършителя на грабежа, с който са оттеглили заедно от
местопроизшествието и заедно са предвижвали към заложна къща със същия
автомобил с цел продажбата/залагането на престъпно придобитите вещи от
извършителя К., доколкото, както вече се посочи, досъдебно производство по
НПК се образува винаги по факта на извършено престъпление. От
материалите по преписката и събраните по делото писмени доказателства, се
извежда, че принудителната административна мярка е насочена към защита
на правовия ред на страната и на принципите на правовата и демократичната
държава, на правата и свободите на гражданите и към спазване на
обществените правила – чл. 2, ал. 1 от ЗМвР, тъй като доказателствата
потвърждават тези принципи и тяхното охраняване, което е съобразено от
ответника по жалбата Б. Й.. В тази насока е Решение № 3272 от 13.05.2022 г.
на АССГ по адм.дело № 2190 по описа за 2022 г., според което за прилагане
на процесната принудителна мярка е достатъчно само наличието на данни,
обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на
престъпление, което дава право на административния орган при условията на
оперативна самостоятелност да наложи същата.
Настоящият съдебен състав се позова и на Решение № 6868 от
22.11.2021 г. по адм.дело № 7411/2021 г. на АССГ, по повод на оставена
без уважение жалба срещу заповед за задържане за срок от 24 часа,
съгласно което „в производството пред СРС, както и в протекото
адм.производство пред адм.орган е без правно значение (т.е. ирелевантно)
дали впоследствие или в рамките на евентуално образувано ДП- тези данни за
извършено от задържанпто лице престъпление ще се докажат, респективно
11
дали ще се докаже вината на същото. За издаване на Заповедта е достатъчно
наличието на данни към момента на издаването й - а такива са съществували
(доказано е пред СРС). Което води до извод, че Заповедта - освен съдържаща
всички реквизити по чл. 59 ал.2 от АПК (включително фактически и правни
основания, които си кореспондират), е била и материално законосъобразна,
издадена на относимо и доказано правно основание. Правилно СРС е приел,
че мотивите за издаване на Заповедта може да се съдържат в други
документи, а не в самата нея (в този смисъл е твърдата съд.практика по
адм.дела). Но в случая мотивите се съдържат в самата Заповед и
представляват изписаното в нея фактическо основание за издаването й -
“съществуват достатъчно данни за извършено престъпление/притежание на
наркотични вещества/”.
Ето защо, жалбата срещу оспорената заповед следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна и недоказана.
По разноските:
На жалбоподателя А. разноски са недължими, поради неоснователността
на депозираната жалба. Въззиваемите страни не претендират разноски и
такива не следва да им се присъждат.
Така мотивиран, СРС, НО, 9 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА депозираната жалба на жалбоподателя А. Й. А., ЕГН:
********** с вх. № 162475 от 04.08.2022 г. чрез адвокат П. В. срещу Заповед
за задържане на лице с рег. № 226зз-2316 от 03.08.2022 г., издадена от Б. Й. на
длъжност „полицай“ – инспектор във 02 РУ-СДВР, с която е постановено на
основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР задържане за срок от 24 часа на
жалбоподателя А. Й. А., ЕГН: **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12