Р
Е Ш Е Н И Е
№
35
Габрово,
05.04.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-
ГАБРОВО в открито съдебно заседание проведено на петнадесети март, две хиляди двадесет и трета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИН КОСЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ КИРОВА- ТОДОРОВА
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при секретаря Радослава Райчева
и с участието на прокурор А. Александров
от Окръжна прокуратура Габрово, като
разгледа докладваното от съдията КИРОВА к.а.н.д. № 38 от 2023 година по
описа на същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството на
Административен съд Габрово /ГАС/ жалба с вх. № СДА-01-269 от 10.02.2023 г.,
подадена от зам. директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново,
чрез Ж.В.К. – юрисконсулт при РДГ, против Решение № 133 от 28.11.2022 г. по
а.н.х.д. № 172 от 2022 г. по описа на Районен съд Севлиево /РСС/.
С атакуваното съдебно
решение е отменено Наказателно
постановление /НП/ № **********, издадено на 27.04.2022
г. от зам. директора на РД по горите – Велико Търново, с което на П.Г.Г. ***, с
ЕГН: ********** е наложена глоба в размер на 257, ал. 1, т. 1 от Закона за
горите /ЗГ/ за нарушение на същия текст.
Нарушението, за което е издадено процесното НП, се изразява в
следното:
На 8.09.2021 г. П.Г.
– лесовъд на частна практика, не изпълнява задълженията си за поставяне на
обозначителна табела по орбазец в имот № 16376.272.4, попадащ в отдел *****, подотдел „**“, землище с. *******,
в който се извършва добив на дървесина по позволително за сеч № 0618724 от
5.07.2021г.
В законния срок
привлеченото към административно-наказателна отговорност лице подава жалба до
районния съд, с която моли за отмяна на процесното НП. В депозираната жалба се сочи, че не е осъществил процесното нарушение. Твърди, че е
поставил обозначителни табели и на трите сечища, за които е отговарял. В
конкретния имот е имало също табела, поставена в края му, до пътя, ясно видима
от там, което било отразено в доклада на присъствалия на проверката Г. Г.. В съседния имот № ф16376.266.27 не била видна табела,
но проверяващите бързали и не направили проверка. При съставянето на
Констативния протокол и на АУАН е посочен грешен имот, а не този, на който не
била намерена табелката от проверяващите. Табела обаче била поставена и там.
Освен това самият жалбоподател не бил уведомен, за проверката, поради което не
могъл да присъства на нея. Ако е имал тази възможност, той е щял да им покаже
табелите. Освен това не му бил връчен екземпляр от КП за запознаване и
организиране на защитата.
За да постанови
съдебния си акт, РС е приел, че в
деня на проверката били проверени три имота в землището на с. *******,
позволителните за сеч на които били издадени на жалбоподателя. Според него и
според доклада, приложен към административнонаказателната преписка, имот №
272.4 бил втори по реда на проверката, като в него е имало табелка до пътя,
както бил заявил и един от проверяващите. След това проверяващите се разделили
и двама от тях тръгнали към имот № ***** където не открили табелка.
Поради това докато били в имота един от проверяващите се обадил по телефона на
жалбоподателя и го попитал къде е поставил табелата, а последният обяснил, че
тя била навътре в този имот. Проверяващите започнали да я търсят, но не я
открили. Тъй като имотът бил 16 дка свидетелят А. отказал да
търси, понеже трябвало да отиде и на други проверки и тръгнали към друг обект в
с. ******, като казали на свидетеля Г. че ще напишат КП по-късно в
негово присъствие. По делото била направена очна ставка между разпитаните от
съда свидетели Г., А.и С., при която последните двама заявили, че и трите обекта
били обходени изцяло. Противоречия между свидетелите възникнали и по повод
проведения телефонен разговор между жалбоподателя и свидетеля Г. в имота, в
който не била установена табела, като свидетелят Стойков заявява, че не бил
присъствал на такъв. Според съда по този начин се установява, че разговорът
действително бил проведен от имот № 266.27 – последно проверявания от Г. и
именно там не била открита табела, а не в посочения № *****8, в който
такава била налице. Съдът кредитира показанията на Г., т.к. той е издал
позволителните за сеч и познава добре имотите. Самите проверяващи не
разполагали с GPS
координати на имотите, а били уведомени за тях именно от свидетеля Г.. По
делото е установено и че КП е съставен в противоречие с нормативните изисквания
в отсъствието на този свидетел, който иначе е присъствал при проверката, което
обстоятелство довело до неправилно отразяване в КП на номера на имота, в който не била открита
табела, което отразяване след това е отразено и в АУАН и обжалваното НП.
Описанието на съществени за нарушението обстоятелства е невярно отразено в тези
актове и от материалите по делото не се установява жалбоподателят да е
осъществил състава на описаното в тях нарушение.
Жалбата против
първоинстанционния съдебен акт е депозирана в законния 14-дневен срок, подадена
е от заинтересовано лице против подлежащ на касационна проверка съдебен акт,
поради което се явява редовна и допустима и следва да бъде разгледана по
същество с оглед нейната основателност. Излагат се съображения за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт. Съдът необективно и необосновано е кредитирал
показанията на свидетеля Г., който е брат на жалбоподателя П.Г.. Съставеният от
това лице доклад и твърденията му, че проверяващите не са желаели да довършат
проверката в имот № ******, а в последствие само Г. Г. е довършил същата и е открил табелата, са част от
защитната теза на лесовъда П.Г.. Те не се подкрепят от други доказателства по
делото. Съставянето на КП не е нормативно уредено като процедура, съставянето
му само подпомага дейността на контролните органи. Необосновани са мотивите на
РС, че са налице противоречия в показанията на свидетелите Андреев и Стойков.
Само поради споменаването от страна на С., че не
присъствал на телефонен разговор между братята не може да се направи извода,
че проверяващите са били не в процесния
имот, а в съседния. Освен С. и А., свидетелят Р. също потвърждава пред съда, че в посочения в НП имот не
е имало поставена табела. Освен това поделото е приложена Заповед № 702 от
3.09.2014 г. на изп. директор на ИАГ, в която е посочено къде се поставят
обозначаващите сечта табели и това е на горските пътища, туристическите пътеки,
преминаващи през обекта, както и на временен горски склад. От показанията на
служителите на РДГ става ясно, че те били обиколили целите три имота, вкл.
процесния, като имотите са имали поставени граници, огледани били местата, на
които според тази заповед е следвало да се поставят табелите, но такива не били
открити. Целта на тези табели е да се поставят на видно място, за да могат не
само проверяващите да осъществят възложения им контрол, ,но да могат и
гражданите при съмнения за извършени нарушения в горските обекти да подават
сигнали и да могат да ориентират правоимащите органи за местонахождението си и
за мястото на извършване на тези нарушения. Не е вярно твърдението на
санкционираното лице, че не било запознато със съдържанието на КП – при
съставяне на АУАН на гърба на този протокол лично срещу подпис П.Г. е записал,
че е запознат с него. Отсъствието му по време на проверката не опорочава АНП,
т.к. не са налице изисквания той да присъства на нея. Началото на АНП започва
не с проверката, а със съставянето на АУАН, при издаването на който в случая не
са допуснати нарушения. Изтъкват се съображения относно липсата на основания за
прилагане чл. 28 от ЗАНН.
В проведеното по делото
открито съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се
явява и не се представлява. Процесуалният
му представител – юрисконсулт К., прилага писмено становище, с което поддържа
жалбата
Ответникът по
касационната жалба не се явява и не изпраща представител. Пълномощникът му адв.
П.Д. прилага молба, с която излага становището си по съществото на спора.
Представителят на
Окръжна прокуратура Габрово намира жалбата за неоснователна.
При
направената от настоящата съдебна инстанция проверка за
допустимост и законосъобразност на процесното решение на РСТ се установи следното:
Налице е както фактически, така и правен спор.
От събраните в хода на делото доказателства се установява
следното:
По делото няма спор, че П.Г.Г. е лицензиран лесовъд.
На 8.09.2021 г., в 14.00 часа, служители на РДГ – Ловеч,
К. А. и Ц. С., са извършили проверка на терен в: 1. Отдел
10127, подотдел „т“, частен, на горски имот № *********** с издадено
позволително за сеч № 621193 от 20.07.2021 г., която при проверката е била
започнала, но без дейност по добив на дървесина. При обхода не са установени
нарушения на нормативната уредба; 2. Отдел № 10131,подотдел „ж“,
частен,, на горски имот № ************* с издадено позволително за сеч № 0618724 от 5.07.2021 г.
Двете позволителни за сеч са издадени от Г.Г.Г. на П.Г.Г.
като представител на фирма „********** ЕООД. Обектът е преходен и площта, върху която ще се
провежда сеч, е оградена с жълта боя. Сечта е започнала, но при проверката също
не е била налице дейност във втория имот. В нарушение на чл. 29 на Наредба №
1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии липсват
обозначителни табели. 3. Отдел 10132,подотдел П1, частен горски имот с № *********** с издадено
позволително за сеч № 0609197 от 15.04.2021 г., която е започнала, но при
проверката не е имало такава дейност, като не се установяват нарушения.
Протоколът е подписан от двамата проверяващи. На л. 10 от делото е приложена
разписка, в която П. Г. Г. е записал, че е запознат с този КП в качеството си
на проверявано лице.
Към преписката е приложен Доклад от 29.10.2021 г. на Г. Г.Г., също
лесовъд, за когото по делото няма спор, че е брат на проверяваното лице П.Г.,
присъствал на проверката и издал позволителните за сеч за тези три имота, в
който доклад същият е записал по повод процесната проверка, че на предходния
ден– 7.09.2021 г., бил уведомен от директор РДГ, че на 8.09.2021 г. ще се
извърши проверка на действащи сечища в района на ********* Поканен бил
на нея, за да покаже на проверяващите имотите, т.к. те не познавали местността
и нямали GPS координати на
точки от тях, за да могат да се ориентират сами. Той присъствал на тази
проверка, която била извършена от четирима горски инспектори от РДГ – Ловеч,
както и двама експерти от РДГ – Велико Търново. Проверяващите не поискали да се
осигури присъствието на лицата, на които Г. Г. бил издал
позволителни за сеч за проверяваните имоти. Посочва се, че начало на проверката
е имот № ********** на отдел ******, „**“, землище с. **********. Имотът не е
отразен в КП. Второто проверено сечище било на имот № ************ отразен като
трети в КП, в който били около 11.00 часа и в който също не били установени
нарушения. След това се придвижили към трети имот – ********** /процесният/,
посочения като втори в КП и за него Г. сочи, че обозначителна табела за водене
на сеч била налице. След това той заедно с двама инспектори тръгнали към имот №
************* обозначен като първи в КП, а другите проверяващи
останали зад тях и не са присъствали на проверката на това сечище. В този
четвърти имот те не открили табела, поради което в 11.55 г. Г. звъннал на
брат си по телефона, за да разбере къде е поставена тя. П.Г. уточнил, че била
поставена „навътре в сечището“. Имотът е с площ над 16дка. Търсили табела около
пътя, но не намерили, поради което инспекторите се отказали да обикалят повече
в този имот, т.к. имали още обекти за проверка през деня. Тръгнали към имот № *********, отдел **** „**“, землище с. **********. Към 13.30 ч.
проверката приключила и Г. попитал проверяващите къде ще пишат протокола, а те
му отговорил, че ще направят това по-късно. От последния обект си тръгнали към
13.40 ч. Протоколът от проверката не е съставян в негово присъствие.
По делото няма спор затова, че позволителното
за сеч на имота, както и на останалите два, описани в КП, е издадено от Г. Г.Г. на нает регистриран лесовъд П.Г.Г., със
срок за провеждане на сечта от 8.07.2021 г. до 31.12.2021 г. за добив на дърва
и вършина.
Приложен е и Протокол за освидетелстване на
сечището № 0606183 от 29.10.2021 г., в който е описано процесното нарушение.
Спор няма и по въпроса, че лицето, на чието
име е издадено позволителното за сеч, носи отговорност за поставянето,
поддържането, подновяването и премахването на обозначителните табели.
На основание §.5 от ПЗР на Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии е издадена и
приложена по делото Заповед № 702 от 3.09.2014 г. на изп. директор на ИАГ.
Съгласно тази правна норма изпълнителният директор на ИАГ утвърждава със
заповеди образците на документи по тази наредба, които се публикуват на
интернет страницата на агенцията. Със същите заповедите се определят и
условията и редът за предоставяне, попълване, издаване, отчитане и съхраняване
на документите, както и документите, които могат да бъдат подавани в електронен
вид. Според чл. 29 от същата Наредба, обозначаването на горски територии, в
които се провежда добив на дървесина, и на горските разсадници се осъществява с
табели, които се поставят от лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ.
Табелите се поставят преди започване на сечта, съответно след регистриране на
разсадника в РДГ и се премахват след подписване на констативния протокол за
освидетелстване на сечището и отстраняване на предписанията, дадени с него. С
тази заповед е одобрен образецът на табелата. Според т. 6 и т. 7 от тази
заповед табелите се поставят на горските пътища и туристическите пътеки,
преминаващи през обекта, както и на временния горски склад преди започване на
сечта и се отстраняват след подписването на КП за освидетелстване на сечището.
В ЗГ и така посочената Наредба обаче на изп. директор на ИАГ не са предоставени
правомощия да определя колко табели ще се поставят в имот, в който се води сеч,
нито какво да е тяхното местоположение. Освен това не става ясно дали и по
какъв начин заповедта е доведена до знанието на заинтересованите лица, вкл. до
това на санкционирания П.Г.Г.. Съдът не я открива на сайта на ИАГ.
Установяването на нарушението и
съществуването му от обективна страна е поставено в основата на спора пред РС,
като за да го реши, съдът се е мотивирал основно със събраните в хода на делото
свидетелски показания. Техният анализ и направените въз основа на него изводи
се оспорват и от касатора в настоящото производство.
Според свидетеля К. А.,
участвал в проверката, той и трима негови колеги проверили трите имота,
посочени в КП, като в единия установили процесното нарушение. Свидетелят не
цитира номера на имотите, но да се очаква такова нещо от него би било
нереалистично. До имотите били заведени от лесовъда, издал позволителните за
сеч – Г. Г..
По принцип според свидетеля А. проверка се прави по GPS
координати, но за имотите в община Севлиево проверяващите нямали такива и това
наложило да ползват указанията на Г. за местонахождението на всеки един от тях.
Г. посочвал имота и кадастралния номер, като това било така и по отношение
имота, в който не намерили обозначителна табела. Според свидетеля А. проверяващите обходили целия имот, вкл. за
сеч на немаркирани дървета, както и останалите два, посочени в протокола.
Свидетелят Ц. С. разказва, че при процесната проверка били
командировани два екипа от РДГ – Ловеч за проверка на имоти на територията на
Община Севлиево, като извършили такава проверка на трите имота, посочени в
горецитирания КП. Свидетелят потвърждава, че в единия не намерил обозначителна
табела, но не сочи в кой точно е станало това. Протоколът бил съставен не на
място в имота, а в последствие, в с. ************,
след като били обходени няколко имота, в отсъствието на Г. Г..
Свидетелят Г. Г., издал позволителното за сеч, сочи, че
табелата, която проверяващите търсили, била в друг имот, а не в отразения в КП,
АУАН и НП. Дори в този друг имот /№ **********/
обаче имало поставена табела, но понеже той бил голям, около 16 дка,
проверяващите не пожелали да го обходят целия. Затова се наложило да се обадят
на П.Г. по телефон и да го попитат къде е поставил табелата. Свидетелят счита,
че проверяващите са объркали имотите, описани в КП. Както и че са отразили
неправилно релевантния факт – табелка не липсвала в нито един имот.
Свидетелят И. Р.
участвал в проверката, горски инспектор от РДГ – Ловеч, сочи, че при проверката
на имотите си водели бележки в тефтер, в който записвали за всеки имот какво са
констатирали и в единия имот установили липса на табела, като в него
проверяващите обходили всички пътища, по които можело да се мине, вкл. и
временните складове. Тефтерът се водел от горепосочения К. А..
Този свидетел помни, че действително лесовъда, който бил с тях, се обадил по
телефон да пита къде се намирала табелата за проверявания имот, но така и не
успели да открият такава. Свидетелят заявява, че лично той бил обходил всички
пътища и пътеки в имота, всяко място, на което би могла да е поставена тази тя.
След като обаче в ЗГ и други нормативни актове не е регламентирано къде следва
да се поставят табелите, то е възможно действително такава да е била поставена
в имота, но не до път или пътека, минаващи през него. А настоящият съдебен
състав споделя изводите на РС, че са налице доказателства, че имотите не са
били обходени изцяло.
Останалите свидетели не са преки очевидци на
установеното на място, поради което е безпредметно обсъждането на показанията
им в тази насока.
С цел установяване причината за
противоречията между показанията на проверяващите и лесовъда, издал
позволителното за сеч, по делото е проведена очна ставка между свидетелите Г. и
А. и между Г. и С.. А. е
категоричен, че табелка липсвала в имот ***********
който е вторият имот в землището, който бил проверен от тях през деня. В другия
имот – ******,
била определена площ за сеч само в южната част на имота, поради което не се е
налагало да бъде обикалян целият, а само определената за сеч негова част.
Свидетелят е ползвал приложението „Кадастър“- общодостъпно чрез интернет, в
което са отразени всички имоти в страната. Според А., докато извършвали проверката в процесния
имот ******
табела не била открита. Тогава Г. Г. се обадил на някого по телефон и обяснил
на проверяващите след разговора, че табелата била в другия край на имота, но А. лично отказал да отиде там, т.к. в
проверяващите били на временните складове, където именно би следвало да се
поставят такива обозначения. Складовете били 3 или четири и на всеки от тях
следвало да има табела „съгласно Наредбата“, според свидетеля, а в другия край
на имота, където според Г. Г. била поставена табелата, нямало складове.
Наредбата обаче, както бе посочено вече по-горе, не поставя такива изисквания.
При очната ставка свидетелят Ц. С.
също сочи, че имотите им били показвани от Г. Г.. Проверяващите носели
технологичните планове, но на място имотите били показвани от лесовъда. На
наличните табелки били написани номерата на имотите, само на един такава
липсвала. Този свидетел не помни да е чул телефонен разговор по въпроса за
местонахождението на табелата.
Съгласно чл. 144, ал. 4, чл. 146, ал. 3 от
ЗГ, горски територии, в които се провежда добив на дървесина се
обозначават с поставена обозначителна табела,
а въз основа на заповедта по ал. 1 лицето, по чиято инициатива е
ограничен достъпът до горската територия, поставя бариери или обозначителни
табели. Съгл. §. 6 от ДР на Наредба№ 1/2012 г.,
същата се издава на основание чл. 148, ал. 11, чл. 196, ал. 3, чл. 198, ал. 3, чл. 200, ал. 10, чл. 203, ал. 3, чл. 204 и чл. 208 ЗГ.
Според вече цитираната норма на чл. 29, ал. 1 от тази Наредба, извън
случаите по чл. 52, ал. 5 от Наредбата за условията и реда за
възлагане изпълнението на дейности в горските територии – държавна и общинска
собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти, приета с ПМС № 316 от 2011 г.,
обозначаването на горски територии, в които се провежда добив на дървесина, и
на горските разсадници се осъществява с табели, които се поставят от лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ, съответно
от лицата, стопанисващи горските разсадници.
Нито в ЗГ, нито в тази Наредба има определен брой на обозначителните табели,
които следва да се поставят в един имот, нито е посочено мястото, на което
следва да се поставят те. В закона и наредбата не е предвидено, че такава
конкретизация се прави от определен административен орган, а административните
органи притежават и реализират само онези правомощия, които са предвидени за
тях по закон. В приложената по делото Заповед № 702 от 3.09.2014 г. на изп.
директор на ИАГ не е посочено на какво правно основание този орган определя
местонахождението на табелите. Тази заповед не се открива на сайта на ИАГ. Не
става ясно дали и кога е доведена до знанието на заинтересованите лица, по
какъв начин е станало това. Неясно е по каква причина свидетелят Андреев
намира, че табели следва да има на всеки временен склад., той сочи, че това е
„съгласно Наредба № 1“, но в нея няма подобни изисквания.
Настоящият съдебен състав намира, че изводите
на първоинстанционния съд относно недоказаност на деянието са мотивирани и
правилни, поради което съдебният му акт следва да се остави в сила. По делото
не се установява по безспорен начин липсата на табела в посочения имот. Налице
са данни, извлечени от свидетелските показания, че проверяващите не са обходили
целите имоти, поради което не е възможно да се каже със сигурност, че в който и
да било от тях не е имало такава табела. Това, че табела не е била поставена в
близост до път и/или временен склад, не означава, че такава изобщо липсва в
имота. За да се уточни това важно обстоятелство е препоръчително КП да се
състави и подпише и от лицето, което е сочило на проверяващите имотите /Г. Г./, в които са се намирали, т.к. става ясно,
че те на познавали местността и са използвали неговите познания и опит за
ориентиране. Би било също добре да се осигури присъствието на лесовъда, чиято
дейност е обект на проверка – той най-добре знае в кой имот на кое място е
поставил табели и ако табела липсва на мястото, което той би показал на
проверяващите, то те биха направили един обоснован извод за неизпълнение на
това нормативно задължение от негова страна. Също така в случай, че
констатациите от КП са записвани на място в дадения имот, то не би се стигнало
до неясноти и обърквания относно това за кой точно се отнася всяка една
констатация.
В заключение АС – Габрово намира, че като е отменил НП,
първоинстанционният съд е издал мотивирано и законосъобразно решение, което
следва да се остави в сила.
С оглед изхода на правния спор искането на процесуалния
представител на ответника по касационната жалба за присъждане на сторени от
страната деловодни разноски се явява основателно. По делото е представен
договор за правна защита и съдействие, от който е видно, че страната е
заплатила за процесуално представителство адвокатски хонорар в размер на 200.00
лв. в брой.
С касационната жалба касаторът моли в случай, че същата
не бъде уважена, на ответната страна да се присъдят адвокатски разноски в
минимален размер, т.к. делото не било такова с фактическа и правна сложност.
Съгласно чл. 7, ал. 2, във вр. с чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минималното
адвокатско възнаграждение за защита по н.а.х.д. е 400.00 лв. Като се има
предвид, че процесуалният представител не се е явил в о.с.з., а е реализирал
само писмено представителство посредством приложената писмена защита и,
съответно, е намалил този минимум на половина, то съдът намира, че присъждането
на искания от него хонорар в размер на 200.00 лв., е мотивирано и
законосъобразно.
Въз основа на горното и
на основание чл. 221,
ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН,
Административен съд Габрово
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно Решение № 133 от 28.11.2022 г., постановено от
Районен съд Севлиево по н.а.х.д. № 172 от 2022 г. по описа на същия съд, с
което е отменено Наказателно постановление № ********** от 27.04.2022 г. на
зам. директора на РДГ – Велико Търново, с което на П.Г.Г. ***, с ЕГН: **********,
е наложена санкция на основание чл. 275, ал. 1, т. 1 от Закона за горите –
глоба в размер на 300.00 /триста/ лв., за нарушение на същата правна норма.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Велико Търново, юридическо лице по
чл. 2, ал. 1 от УПРДГ, да заплати на П.Г.Г. ***, с ЕГН: **********, деловодни
разноски, съставляващи договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, за
настоящата съдебна инстанция в размер на 200.00 /двеста/ лв.
Решението е
окончателно.
Препис от решението
следва да се връчи на страните в едно със съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.