О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер IV - 260963 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На седми декември,
две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДЕТЕЛИНА ДИМОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 2662
по описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.418,
ал.4, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Уникредит Булбанк“ – АД – гр.София,
чрез процесуален представител адв. Стоянова, против Разпореждане №263898/16.10.20г.,
постановено от Бургаски районен съд по ч.гр.д.№6402/2020г., с което е отхвърлено
заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 ГПК, срещу Р.Н.Г., досежно договорната лихва в
размер на 207. 02 лева за периода от
17.09.2019 г. до 14.10.2020 г., както и искането за присъждане на разноските над уважения размер от 84.35
лева до пълния заявен такъв от 95. 49 лева.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане
и да постанови друго, с което да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен
лист за посочените суми. Излага съображения, че претендираната от него
договорна лихва касае период, преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем
– сумата от 55.47 лева се претендира за периода 17.09.2019г. – 22.11.2019г. –
върху редовна главница; сумата 151.55 лева се претендира за периода
22.11.2019г. – 14.10.2020г. върху просрочена главница. Поради това и съгласно
ТР №3/27.03.2019г. по т.д.№3/2017г. на ОСГТК, на което се е позовал съда, до
обявяване на предсрочната изискуемост, между страните се дължи договорената
възнаградителна лихва.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по
постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 15.10.20г. е постъпило заявление
по чл.417 ГПК от „Уникредит Булбанк“ – АД, чрез процесуален представител адвокат
Стоянова, с което се иска издаване заповед за изпълнение и на изпълнителен лист
срещу Р.Н.Г., за заплащане на главница, в размер на 1495, 59 лева по договор за
кредитна карта №CCIR-415-00001-2018/29.01.2018г., договорната лихва в размер на 207. 02 лева за периода
от 17.09.2019 г. до 14.10.2020 г., от която сумата от 55.47 лева се претендира за периода
17.09.2019г. – 22.11.2019г. – върху редовна главница; сумата 151.55 лева се
претендира за периода 22.11.2019г. – 14.10.2020г. върху просрочена главница.
Със заповед №260413/16.10.2020г., съдът е постановил
длъжникът да заплати 1495.59 лева – главница, законната лихва върху нея от
15.10.2020г., 72 лева – разходи за уведомяване и 84.35 лева – разноски.
С тук обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението
на частния жалбоподател за сумата 207.02 лева – възнаградителна лихва за
периода 17.09.2019г. – 14.10.2020г. Позовал се е на ТР №3/27.03.2019г. по
т.д.№3/2017г. на ОСГТК, като е изложил съображения, че след обявяване на
предсрочна изискуемост – 10.03.2020г., не се дължи договорна лихва, а само
законна такава.
Пред вид така установените факти и като съобрази Закона,
Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно
и следва да бъде отменено, а заявлението – уважено.
Макар в заявлението сумата, претендирана като „дължими
лихви/неустойки по договора за кредит“ да не е прецизно диференцирана, от
твърдението, че на 22.11.2019г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем и от
поясненията в частната жалба въззивната инстанция намира, че заявителят претендира
сумата 55.47 лева като възнаградителна/договорна лихва върху главницата за
периода 17.09. – 22.11.2019г. Следователно след периода 22.11.2019г. не се
претендира договорна лихва, поради което не е налице искане, противоречащо на
горепосоченото Тълкувателно решение.
По отношение на сумата 151.55 лева се заявява, че същата
се дължи като лихва за просрочена главница; това искане въззивната инстанция
тълкува като такова за обезщетителна/мораторна лихва. В цитираното вече ТР №3/2019г.,
се казва: „С волеизявлението за обявяване
на предсрочна изискуемост кредиторът иска изпълнение веднага на основното
задължение по договора - за връщане на заетата парична сума и поставя длъжника
в забава, поради което по правилото на чл.
79, ал. 1 ЗЗД искането за изпълнение може да се кумулира с искане за
обезщетение за забавата.
Изпълнението на длъжника след настъпване на падежа на
безсрочното задължение е забавено и за периода от настъпване на предсрочната
изискуемост, до плащането, вредите на кредитора от неизпълнението подлежат на
обезщетяване. По правилото на чл.
86, ал. 1 ЗЗД на кредитора се дължи обезщетение в размер на законната лихва
или уговореното в договора мораторно
обезщетение, освен ако в специален закон не е предвидено друго“.
В настоящия случай сумата 151.55 лева се претендира именно
като уговорено в т.7.2 от договора мораторно обезщетение - за забава, а не като
договорна лихва, поради което претенцията следва да бъде уважена.
В
полза на заявителя следва да се присъдят и направените разноски, в размер на още
11.14 лева – за първоинстанционното производство и 15.00 лева – за въззивното
производство – общо 26.14 лева.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Разпореждане №263898/16.10.20г., постановено от
Бургаски районен съд по ч.гр.д.№6402/2020г. И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
Длъжникът Р.Н.Г. с
ЕГН ********** ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „Уникредит Булбанк“ – АД - ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: България, обл. София, общ. Столична,
гр. София 1000, район Възраждане, пл. Света Неделя 7, представляван в
конкретния случай заедно от двамата изпълнителни директори Джакомо Волпи и
Теодора Александрова Петкова, следните суми:
- 55.17 лева - договорна възнаградителна лихва, дължима за периода
17.09.2019г. – 22.11.2019г.;
- 151.55 лева - обезщетителна лихва,
дължима за периода 22.11.2019г. – 14.10.2020г., - двете суми дължими по договор за кредитна карта №CCIR-415-00001-2018/29.01.2018г. и анекс към него от 22.04.2019г.,
- 26.14 лева - съдебно – деловодни
разноски.
Връща
делото на Бургаски районен съд за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК съобразно настоящото определение, включително за деловодните разноски пред въззивната
инстанция.
Настоящото определение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.