№ 1244
гр. Варна , 14.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на седми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20213100501274 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК, и
е образувано по въззивни жалби на “КНМ Груп“ ЕООД, гр. София,
представлявано от управител П.Н.К., чрез адв. Я. (ВАК) и на „ПИ
МАРКЕТ“ЕООД гр. София, представлявано от управител П.К.Б. срещу
решение №260086 от 15.01.2021г. по гр.д.№13433/2019г. на ВРС, 47с-в , с
което е бил уважен иск на „Интейк" ЕООД за установяване по отношение на
тези лица, че ищецът като цесионер е носител на придобито вземане за
сумата от 6300.38лв., дължима от „Енерго-про продажби" АД, присъдено по
гр.д. 10163/14г. на ВРС и установено в изпълнителен лист в полза на
праводателя му, на осн. чл.124 от ГПК.
Въззвиникът „КНМ ГРУП" ЕООД обосновава оплаквания за
недопустимост на решението поради липса на интерес от установяване на
право, породено от развалена цесионна сделка, наличие на упражнена защита
с осъдителен иск по друго дело и невъзможност за зачитане на резултат от
установяване в производство по вече приключило принудително изпълнение;
сочи недопустимо съединяване на претенции спрямо различни лица без
1
общност на делата им и произнасяне по претенция, която не е уредена в
закон като допустим иск, тъй като не се търси установяване на
правоотношение или право, а факт на титулярство на вземане; позовава се на
сила на пресъдено нещо като пречка за пререшаване на спора дължимостта на
вземането към конкретен кредитор, различен от ищеца. Счита, че спор
относно действие на договор за цесия, какъвто е очертан между страните не
може да се разреши с установителен иск, а само чрез средствата за
ангажиране на отговорност на неизправна по договор страна с осъдителен или
конститутивен иск. Вместо този надлежен ред, според въззивника, ищецът е
насочил иск за отричане на договор, сключен между други лица, като
недопустимо се намесва в чуждо правоотношение.
Евентуално, въззивникът излага и оплаквания за неправилно приложен
закон при отчитане на прехвърлително действие на цесия и момента на
придобиване на прехвърлено вземане, като сочи че уведомяването на
длъжника, предвидено в чл. 99 ал. 4 ЗЗД е ирелевантно за момента, в който
цедираното вземане преминава в патримониума на новия си носител. Оплаква
се и за необосновано мотивиране на решението с изводите на съда по
отношение на развалянето на договора за цесия. Твърди, че съдът неправилно
е игнорирал изявлението за извънсъдебно разваляне, което с обратна сила е
възстановило престираното по договора вземане в патримониума на цедента.
Излага и оплаквания по установените факти по възражението за
недействителност на договор за цесия от дата 23.10.2014 год. по чл. 40 ЗЗД,
като счита че е доказал увреждащи цедента действия на пълномощника,
договорил нулева престация за финансов актив по прехвърлителна сделка с
дружество, пряко контролирано от свързани с него лица. Моли съда да
обезсили, евентуално (макар и формулирано като алтернативно искане)да
отмени решението.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият „Интейк" ЕООД депозира
писмен отговор, в който оспорва оплакванията срещу допустимостта и
правилността на постановеното решение. Позовава се на интерес от
установяване на правото, за което вече е издаден изпълнителен титул, като
счита, че с решението ще може да се легитимира като единствен титуляр и да
изключи претенции на конкурентите си върху същия дълг. Сочи, че
осъдителния иск не е насочван срещу този взискател, а останалите
2
възражения срещу допустимостта на претенцията вече са били разглеждани
от въззивни състави по повод на обезпечаване на установителната претенция
и при разглеждане на въпроса относно съединяване на исковете срещу
различни претенденти. Счита, че освен твърденията на ответниците, заявили
права върху актив цедиран като дълг, други обстоятелства (вкл.поведението
на осъдения длъжник) нямат значение за разрешаването на спора относно
титулярството върху вземането. Сочи, че допустимостта на иска не е
обусловена от преюдициалните въпроси относно действието или развалянето
на цесията, които съдът следва да разгледа и реши по същество за да установи
момента на придобиването на правата от цесионера и изправността му, която
ще изключи и възможност за упражняване на право на разваляне на цедента.
Позовава се в тази връзка на неизправност на самия цедент, нарушил
задължения за бездействие и на липса на изискуемост на задълженията, поети
от цесионера към кредитора на цедента. Оспорва и възраженията за
договаряне във вреда на представлявания, като обосновава липса както на
обективното увреждане при отчуждаване на вземане за което не са били
направени разходи за придобиване, така и за субективно намерение у
договарящите се представител и трето лице. Отделно се обосновава и
правилното приложение на чл. 99 ал. 4 ЗЗД по зачитане на действието на
цесията в отношение с трети лица, каквито са както длъжника така и другите
правоприемници на цедента, не от момента на сключването й(дори и той да се
докаже с достоверна дата, каквато не е установена според въззиваемия за
конкуриращите цесии), а от уведомяването на длъжника. Моли да бъде
потвърдено решението, с което изцяло доказана установителна претенция е
била уважена.
Въззивника „Пи маркет" ЕООД също излага доводи за
недопустимост на обжалвания акт в своята въззивна жалба, като се позовава
на сила на присъдено нещо, формирана при присъждане на цедираното
вземане и основаването на правата си на отпаднала договорна връзка след
разваляне на договора, с който твърди да се легитимира като приобретател на
присъдения дълг. Счита, че съдът е разгледал недопустим иск за факт, а не за
право. Излага и оплаквания по приложението на чл. 99 ал.4 ЗЗД като сочи, че
предназначението на нормата е да уреди правата на длъжника да се освободи
валидно от дълга, а не въвежда допълнителен елемент от фактическия състав
3
на прехвърлителната сделка. Сочи, че даже и в хипотезата на неуведомяване
на длъжника сключената цесия поражда действие между страните, съответно
извода за отричане на по-ранното придобиване на правата от този въззивник е
направен в нарушение на закона. Моли за обезсилване на решението като
постановено по недопустим иск, а в условие на евентуалност (посочено като
алтернативно искане) за отмяната му с постановяване на ново по съществото
на спора, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.
В подадения в срока по чл. 263 ГПК отговор по тази жалба
въззиваемият „Интейк" ЕООД оспорва оплакванията със сходни доводи
срещу допустимостта и правилността на постановеното решение. Обосновава
интереса си от установяване на правото си и спрямо този въззивник(упражнил
правата по изпълнителния лист), като допълнително сочи, че тази страна няма
интерес да черпи аргументи от развитието на правоотношението между него
и праводателя му. Излага същите доводи срещу възраженията за разваляне на
цесията, от която произтича спорната легитимация и обосновава правилните
изводи по прилагане на правилото по чл. 99 ал. 4 ЗЗД за установяване на
противопоставим на третите лица, каквито са конкуриращи се цесионери,
момент на придобиване на правата, прехвърлени от общия праводател.
Поддържа искане за потвърждаване на обжалваното решение и спрямо този
ответник.
В пледоарията на адвоката по съществото на делото и в писмени
бележки на законния представител на първия въззвиник въззивниците
поддържат възраженията си за принципната недопустимост на иска и за
отпадане на правния интерес от установяване на титулярство по
изпълнителен титул за вече събран дълг.
По същество въззиваемия пледира за отчитане на интереса от
установяването според изричното оспорване на придобиването на цедираното
вземане, налагащ разрешаване на спора между претендентите за правата,
прехвърлени от общия праводател.
Необжалвалият другар на въззивниците „Глас голд груп ЕУ"ЕООД ,
чрез пълномощника си адв. М. е пропуснал да упражни право да се
присъедини към жалбите им. Становището му, депозирано като отговор по
въззивна жалба се основава на собствената му претенция за титулярство
4
върху спорното вземане, но тази защита е следвало да се заяви със
самостоятелна жалба, каквато този ответник не е предявил. Становище по
същество не е изразено.
Претенции за определяне на разноски в настоящата инстанция са
предявили само въззивника “Пи маркет“ ЕООД и въззиваемия „Интейк"
ЕООД, като същите са конкретизирани в неоспорени списъци ( л.83 и
л.87).
По предварителните въпроси и допустимостта на производството
въззивният съд се е произнесъл с определение №1783/25.05.2021г. като е
докладвал констатациите си относно предмета на оплакванията и
становищата на страните и е предприел служебно действия по установяване
на новонастъпили факти, посочени в жалбата на ответника – цедент за
обосноваване на оплакванията по процесуалните предпоставки за
упражняване на правото на иск.
Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите,
възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и
съответства на установително произнасяне по спор, породен между няколко
претенденти за спорно вземане, черпещи взаимноизключващи се права от
един и същ праводател. Ищецът цесионер(„Интейк" ЕООД) твърди, че е
придобил с валидно прехвърляне в хода на висящ съдебен процес по гр.д.
10163/14г. на ВРС , съобщено на длъжника вземане, присъдено в последствие
в полза на праводателя (ответника „КНМ ГРУП“ЕООД) и описва като факти
на нарушение на правата му, поведението на други двама цесионери
(ответници „Пи Маркет“ЕООД и „Глас голд груп ЕУ"ЕООД) които
неоснователно и въз основа на непротивопоставими сделки, също
претендирали да са придобили същото вземане от същия цедент, като
първият от тях предприел принудително събиране на дълга, чрез издадения за
него изпълнителен лист, а вторият оспорил изрично в процеса правата му.
Въззивниците оспорват така очертаното право на иск с поредица от
възражения срещу предпоставките за неговото възникване и упражняване.
На първо място в жалбата на първия въззивник се сочи, че
съединяването на установяване на правата на ищеца спрямо тримата
5
ответника е лишено от основание поради липса на общност на основанието,
което поражда спорните права. Посочената от първия въззивник съдебна
практика няма никакво отношение към този въпрос, тъй като се отнася за
субективни предели на сила на арбитражно решение, а в случая предмет на
установяване са оспорени права на титулярство върху вземане, чиято
изпълнямост в полза на конкретен кредитор вече е удостоверена в
изпълнителен лист. Ищецът е обосновал, че праводателят е действал като
субституент в процеса по осъждането на длъжника, тъй като спорните цесии
са договорени в хода на делото, приключило със спорния изпълнителен титул.
Именно действията по фактическото легитимиране чрез предаване на един от
ответниците на изпълнителния лист за присъденото вземане са провокирали
нуждата от съдебна защита, съответно и общите факти по снабдяването на
праводателя на всички претенденти с един изпълнителен лист налагат общо
разрешаване на въпроса относно надлежния отчет на субстиуента спрямо
всеки от цесионерите, претендиращи да са носители на присъденото
материално право. Затова и оплакването е неоснователно.
Второто оплакване( съвпадащо и с втория довод на другия въззивник)
се свързва с възражение за отпадане на легитимацията на ищеца като
цесионер, след отправено волеизявление за разваляне на прехвърлителната
сделка между субституента-праводател и претендента цесионер, но тези
обстоятелства не могат да рефлектират пряко върху процесуалното право на
защита, тъй като се отнасят до последици в материална сфера на страните,
които следва да се доказват като част от защита по същество. Подобни са и
доводите, посочени като трето оплакване във втората жалба, тъй като се
основават на относителната самостоятелност на всяко от облигационните
отношения, възникващи между ищеца и праводателя му и отношенията
между други, неучастващи в този договор лица. Противопоставимостта и
връзката между предмета на договорите със всеки от цесионерите обаче е
въпрос по съществото на делото, а не на процесуална легитимация.
Третото оплакване (изложено като четвърто във втората жалба)се
основава на липса типична процесуална предпоставка, тъй като се визира
липса на предвиден в закона ред за защита с установяване на спорно
титулярство на право, удостоверено в изпълнителен лист. Спорът относно
притежанието на едно материално право (независимо дали е абсолютно или
6
относително по своя характер) категорично не е за факт, а законът допуска
разрешаването на каквито и да са претенции за права, ако упражняването им
е затруднено поради извънпроцесуално поведение на ответниците. Когато не
се касае за дължимо насрещно поведение, пораждащо притезание, адекватен е
именно реда на установителния иск (чл. 124 ал.1 ГПК). Именно такъв е спора
за право на титулярство върху вземане, чиято изпълнямост вече е
удостоверена в изпълнителен лист. Предмет на делото е притежанието на
дълга, за който претендират трима цесионери поради спор за
противопоставимост на всяка от разпоредителните сделки, договорени от
общия праводател. Тези спорове законът отчита като годни за разрешаване
именно с установителни искове срещу претенденти (в типичните хипотези на
главно привличане или встъпване по чл. 224 ал.1 и чл. 225 ал.1 ГПК). В
конкретния случай обаче, конкуренцията между цесионерите възниква не
преди процеса, а след него, тъй като претендентите черпят права от един и
същ праводател, действал като субституент в исков процес и съответно
легитимиран с право на принудително изпълнение за вече чужд дълг. С
упражняването на правото на принудително изпълнение се очертава спора за
това материално право между претендентите, тъй като изпълнителният лист
на праводателя им е един и той може да послужи само на един от тях да
събере вече безспорно установено спрямо длъжника вземане. Тези спорове
законът отчита като годни за разрешаване именно с установителни искове
срещу претенденти, фактически легитимирани с изпълнителен лист на общ
праводател (в тази насока е и установена от съдилищата практика,
изключваща опити за защита на цесионери с процесуалните средства срещу
незаконосъобразно принудително изпълнение). Това оплакване също се
преценява като неоснователно.
Правоприемството в хода на исковия процес изключва обявяването на
претенциите на новите кредитори, респективно и възможността спора между
тях да се разреши с участие на длъжника, тъй като за него промяната няма
значение. Решението, постановено по спора между цедента и длъжника по
спорното вземане се ползва със сила на присъдено нещо за дълга спрямо
насрещни страни (ищецът- цедент и ответника-длъжник), но в него въпросът
за титулярството между субситуента и правоприемниците не се разрешава,
доколкото нито един от тях не е предприел заместване на праводателя си, а те
7
се намират на една и съща страна в спора. В отношенията между цедента
(субституент) и който е да е от цесинерите(само един от които би бил носител
на противопоставимо на останалите материално право ) сила на
присъдено нещо няма и затова и приключилия с участие на субституента спор
не е процесуална пречка за разглеждане на иск за титулярството. Затова и
четвъртото оплакване( съвпадащо с първото във втората жалба) е
неоснователно.
Обосноваването на интереса от установяването обаче, както се посочи
по-горе, изисква обстоятелствата, които са провокирали спора да съществуват
по време на целия процес, така че постановеното установително решение да
може да се зачита по начин, изключващ спора занапред. В случая обаче
въззивният съд установява, че правото на принудително изпълнение по
единствения изпълнителен титул вече е реализирано в цялост и спорният
предмет на цесията вече е погасен. Само ако удостовереното като притезание
на субституента в издадения му изпълнителен лист продължава да
съществува, съществува и интереса на ищеца да установява своята
легитимация като титуляр на материалното право по този титул. Видно от
постъпилата справка от съдебния изпълнител обаче, именно изпълнителният
лист на субституента „КНМ ГРУП" ЕООД за сумата от 6300.38лв., дължима
от „Енерго-про продажби" АД, присъдена по гр.д. 10163/14г. на ВРС е бил
представен от взискател(частен правоприемник) „ПИ МАРКЕТ“ЕООД и по
него е било образувано изпълнителното производство по дело
20197180400389, като принудителното изпълнение е проведено ефективно
чрез налагане на 24.06.2019г на запор върху банкови сметки на длъжника
„Енерго-про продажби" АД, а взискателят е бил изцяло удовлетворен на
14.08.2019г. с изплащане на целия дълг от 6300.38лв, както и допълнителни
суми за покриване на законна лихва и разноски по принудителното
изпълнение. Едва на 16.08.2019г. съдебният изпълнител е бил уведомен за
наложена обезпечителна мярка в полза на въззиваемия (конкуриращия се с
взискателя претендент), но действието й е било вече безпредметно поради
липса на подлежащ на събиране дълг.
Изпълнението на спорното вземане в резултат на принуда по надлежно
упражнено право на принудително изпълнение спрямо длъжника категорично
променя материалните права на претендентите, тъй като прехвърленото
8
вземане се погасява валидно спрямо всеки от тях независимо от
действителното титулярство(арг. от чл.433 ал.5 вр. чл. 455 ал.2 ГПК).
Установяване на правата върху погасено вече вземане е безпредметно, тъй
като дори и да обвърже ответниците с решение, признаващо
противопоставимост на придобиването на дълга, то не може да осигури нито
повторно събиране на сумата от длъжника, нито получаване на запазена при
съдебен изпълнител за заместващ субституента титуляр сума. Напротив,
удовлетворяването на „мним“ взискател, ползвал неоснователно предадена му
от субституента легитимационна ценна книга поражда ново право на вземане
в правната сфера на действителния носител на материалните права,
присъдени по гр.д. 10163/14г. на ВРС. Тези нови права обаче имат различно
основание и вече са предявени с иск от въззиваемия в ново исково
производство по гр.д. 66/2021гна ВРС. Този факт е бил признат в предявена
искова молба от въззиваемия на 05.01.2021г, насочена срещу въззивника „Пи
маркет" ЕООД и необжалвалия негов другар „Глас голд груп ЕУ"ЕООД с
осъдителна претенция за плащане на получени от тях като „мними“
кредитори суми, предадени им в качество на взискатели по изпълнителния
лист, издаден на общия им праводател(субституент).
Въззивният съд намира, че от момента на приключване на
принудителното събиране на прехвърления със спорните цесии дълг
окончателно е отпаднал интереса на всеки от претендентите от установяване
на противопоставимостта на правата им като титуляри на погасено вземане, а
с това отпада и положителната процесуална предпоставка за установителния
иск. Макар, че този нов факт е настъпил в хода на процеса пред първата
инстанция, той не е от естество, налагащо служебно установяване, тъй като
допуснатата обезпечителна мярка е следвало да осуети именно довършването
на принудителното изпълнение, което би затруднило ползването на
установително решение. Промяната в интереса на ищеца се констатира едва
от настоящия съд по нововъведено възражение на единствената страна, която
не е била уведомявана за хода на принудителното изпълнение, тъй като не
участва в него. Петото оплакване в жалбата на въззивника „КНМ ГРУП"
ЕООД е основателно. Макар, че въззивника „ПИ МАРКЕТ“ЕООД, не се
позовал на новия факт подадената от него жалба е достатъчна за отчитане на
отпадане на интереса на ищеца в рамките на служебен контрол за
9
допустимост( чл. 269 ГПК).
Тъй като за процесуалната предпоставка следва да се следи до
приключване на спора, липсата й изключва допустимост на постановения акт
по същество на недопустима вече претенция. Решението следва да се
обезсили в обжалваните от двамата въззивници части, а производството
по съединените установителни претенции спрямо тях да се прекрати.
Частта от решението, постановена срещу необжалвалия другар обаче не
може да бъде предмет на въззивен контрол. Макар и оспорването на правата
на ищеца да се обосновава с общност на преюдициалните
факти(легитимирането на субституента -цедент) правоотношенията с
конкуриращите се претенденти са различни и липсва основание за
третирането им като необходими другари. Затова и пропускът на обикновения
другар да се присъедини към жалба на обжалвалите съдебния акт другари
изключва произнасянето на въззивния съд и по отношение на частта от акта, с
която е разрешен спора с „Глас голд груп ЕУ"ЕООД.
При този изход на делото въззивниците следва да бъде компенсирани за
разходите за защита по недопустим иск . В случая по общото правило за
възлагане на отговорност за необосновано причиняване на правен спор обаче,
съдът отчита, че право на разноски следва да се признае само на въззивника
„КНМ ГРУП“ ЕООД, който не е можел да противопостави единственото
основателно възражение по допустимост на претенцията до сезирането на
въззивната инстанция. Тази страна не е претендирала разноски за настоящата
инстанция, а в първата инстанция е заявила бланкетно искане в отговора си
по иска, но не е представила никакви доказателства за направени разходи.
Съответно и няма основание за присъждането им в полза на този въззивник.
Въззвиникът „ПИ МАРКЕТ“ЕООД е посочил разходи, които е направил в
двете инстанции, но именно тази страна е пропуснала да обяви несъмнено
известен за нея факт, изключващ интереса на ищеца от продължаване на
процес по установителен иск. Това е така, защото съдебният изпълнител е
насочил плащане по банковата сметка на този взискател още на 14.08.2019г.,
а при подаването на отговора три месеца по-късно, този ответник е изложил
подробно неоснователни възражения по допустимостта на иска, но без да
признае, че е получил плащането. Така тази страна е поддържал интереса на
10
въззиваемия да води именно този процес поне до 15.12.2020г., когато е
поискал допускането на обезпечението по бъдещия му осъдителен иск срещу
удовлетворените „мними“взискатели (посочено в исковата молба по чл. 75
ал.2 ЗДД, приложена към въззивната жалба). Явно е, че процеса в първа
инстанция, приключил на 18.12.20г с края на устните състезания, е причинен
именно от неоснователно оспорване на предявената като допустима
претенция. Затова и разноски за тази инстанция на тази страна не следва да се
присъждат. По отношение на разходите за защита пред настоящия съд обаче,
следва да се отчете, че въззиваемият вече е знаел за отпадане на интереса си,
но въпреки това е оспорил жалбите и затова следва да понесе вече на
собствено основание отговорност на разноски на този въззивник. Посочените
в списъка разходи се установяват в приложените доказателства за заплатен
адвокатски хонорар и държавна такса за обжалване, които общо възлизат на
906лв. В този размер въззвиният съд възлага разноски на въззиваемия,
поддържал недопустим иск пред настоящия съд.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 271 ал.1 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение №260086 от 15.01.2021г. по гр.д.№13433/2019г.
на ВРС, 47с-в, В ЧАСТТА, с която е бил уважен иск на „Интейк" ЕООД за
установяване по отношение на „КНМ Груп“ ЕООД, гр. София и на „ПИ
МАРКЕТ“ЕООД гр. София, че ищецът като цесионер е носител на придобито
вземане за сумата от 6300.38лв., дължима от „Енерго-про продажби" АД,
присъдено по гр.д. 10163/14г. на ВРС и ПРЕКРАТЯВА производството по
този иск недопустим иск, след отпадане на интереса на кредитора поради
погасяване на установеното в изпълнителен лист в полза на праводателя
вземането, на осн чл. осн. чл. 270 ал.3 вр. чл. 130 ГПК.
ОСЪЖДА „Интейк" ЕООД, ЕИК ********* от гр. Варна ул. Георги
Живков № 1, представлявано от управител Р.К.М. да заплати на „ПИ
МАРКЕТ“ЕООД, ЕИК *********, гр. София жк Люлин-8, ул. Търново,
срещу блок 817, представлявано от управител П.К.Б. сумата от 906 лв(
деветстотин и шест лева), представляваща направени във въззивна инстанция
11
разноски за защита по прекратена претенция, на осн. чл. 78 ал. 4 вр. чл. 81
ГПК.
В останалата част, решението постановено по отношение на „Глас голд
груп ЕУ"ЕООД не е обжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, по арг. от чл. 280 ал.3
т.1 ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12