Решение по дело №355/2017 на Окръжен съд - Бургас

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№118                                                             19.04.2018г.                                      гр.Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД                                             Първо гражданско отделение

На  деветнадесети март  две хиляди и осемнадесета година

В публично заседание в следния състав :

 

Председател:   Дарина Костова

 

Секретар :  Ани Цветанова

 

като разгледа докладваното от съдията Костова

т.д.№ 355 по описа за 2017година,за да се произнесе, взе предвид следното :

 

            Ищецът „Агрен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №56, представлявано от управителя на П. К. Г. е предявило иск против „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.189, ет. 6, ап. 30 А, представлявано от управителя К. Г. К. за прогласяване нищожността на уговорката на чл. 3 от договор за паричен заем от 27.07.2016г., сключен между страните по делото и евентуално, в случай че искът  бъде уважен да се постанови решение за връщане на дадено без основание. Иска се и осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 30 766 евро, представляваща връщане на платената на основание нищожна клауза, част от размера на възнаградителната лихва по договор за паричен заем от 27.07.2016г., сключен между страните. Претендират се и направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.

Препис от исковата молба, заедно с приложенията са връчени на ответника, на който е указано да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на права. В срок е подаден писмен отговор, съдържащ реквизитите по чл.367, ал.3 от ГПК.

Наред с отговора е депозирана и насрещна искова молба с искане да бъде осъден първоначалния ищец да заплати сумата от 25 035лв., представляваща невърната част от договори за заем, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Съдът е указал на първоначалния ищец възможността да депозира по делото отговор по насрещната искова молба, както и допълнителна искова молба.

В предоставения срок по делото е представена както допълнителна искова молба, така и отговор по насрещния иск. Съдът е предоставил възможност на първоначалния ответник да депозира по делото както допълнителен отговор по първоначалния иск, така и допълнителна насреща искова молба. Такива са депозирани в съда в един акт.

Последвало е разпореждане, с което съдията –докладчик е дал възможност на ответника по насрещния иск /“Агрен“ ЕООД/ да представи допълнителен писмен отговор по делото. Такъв не е представен.

            Насрещната искова молба е подадена в срока по чл.367, ал.4 от ГПК пред Окръжен съд гр. Бургас. С нея са предявени искове, които имат връзка с първоначалния - обосновават се с твърдения за невръщане на част от сключени между страните договори за заем.  

Ответникът по насрещния иск в писмения и в допълнителния си отговор поддържа направените с исковата молба доказателствени искания. Направил е възражение за прихващане

 

            Бургаският окръжен съд като прецени, че предявените искове са допустими и не са налице процесуални пречки за разглеждането им, приема исковата молба за допустима.

 

            Съдът, като взе пред вид становищата на страните и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            Производството е по предявени искове по чл.26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД,вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.288 от ТЗ , съединени при условие на евентуалност с иск по чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД, вр. с чл.34 от ЗЗД , от „Агрен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №56, представлявано от управителя на П. К. Г.   против „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.189, ет. 6, ап. 30 А, представлявано от управителя К. Г. К. за прогласяване нищожността на уговорката на чл. 3 от договор за паричен заем от 27.07.2016г., сключен между страните по делото и евентуално, в случай че искът  бъде уважен да се постанови решение за връщане на   сумата от 30 766 евро, представляваща връщане на платената на основание нищожна клауза, част от размера на възнаградителната лихва по договор за паричен заем от 27.07.2016г., сключен между страните. Претендират се и направените по делото разноски. Представя и ангажира доказателства.

            Предявен е и насрещен иск с правно основание чл.240 от ЗЗД , вр. с чл.79 от ЗЗД, от Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.189, ет. 6, ап. 30 А, представлявано от управителя К. Г. К.  против „Агрен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №56, представлявано от управителя на П. К. Г. за осъждане на ответника по насрещния иск да върне сумата от 25 035лв., представляваща част от предоставената по договора за заем от 27.07.2016год. год  заемната сума в размер на 550 000 евро,  ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на насрещния иск до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Страните не спорят по следната фактическа обстановка :

Ищецът твърди и от представените и неоспорени писмени доказателства се установява, че е придобил капитала на дружество „Ти Ви Пропъртис“ ЕООД за сумата от 6 100 000евро, част, от която е осигурена с банков кредит от „Юробанк“АД. За да осигури размера на самоучастието си по кредита, което изисквала банката по кредита, били необходими представянето и депонирането на финансови средства, с които дружеството не разполагало и се принудило да набави като заем от ответника по иска.

Страните не спорят, че на 27.07.2016г. ищецът сключил договор за паричен заем с ответника. По силата на договора ответното дружество им предало за ползване сумата от 550 000 евро, като ищецът се задължил да върне сумата в срок до 30.08.2016г. Наред с нея следвало да върне и сумата от 32 606 евро, представляваща възнаградителна лихва за ползване на паричните средства в срок от 20 календарни дни. След заемането на посочената сума и договора за кредит, ищецът придобил дяловете от капитала на Ти Ви Пропъртис“ ЕООД с осигурените по гореописания начин заемни средства.

От своя страна ответното дружество „Брент Ойл“ ЕООД,   на 04.08.2016г. взело в заем сумата от 623 000евро от друго дружество – „Джей Кансълтинг“ ЕООД, която заемна сума е идентична по размер с ищцовото задължение към ответника. На 19.12.2016г. „Джей Кансълтинг“ ЕООД сключил с ищцовото дружество договор за цесия, с който прехвърлил на ищеца  вземането си от „Брент Ойл“ ЕООД в пълен размер, ведно с акцесорните вземания за цена от 636 851,36евро. С това придобито вземане ищецът е извършил прихващане на сумата от 636 851,36 евро, като така погасил  заема към ответника. За извършената цесия и съответното прихващане ответникът бил надлежно уведомен с връчена му на 09.01.2017г. нотариална покана.

Следователно се твърди, че задължението по договор за заем от 27.07.2016год. , в размер на 550 000евро главница и 32 606 евро договорна лихва, с падеж на главницата и лихвата – 10.08.2016год. е погасено частично чрез прихващане, извършено на 19.12.2016год., видно от датата на нотариалната заверка на подписа на управителя на ищцовото дружество върху нотариалната покана , с която е извършено изявлението за прихващане.

От цитираната нотариална покана се установява по безспорен начин следното:

На първо място Третото лице „Джей Кансълтинг“ ЕООД  е изразило воля да уведоми „Брент Ойл“ ЕООД, в качеството му на длъжник по договор за заем от 04.08.2016год.   на 636 851,36евро, че вземането е прехвърлено на ищеца по делото „АВРЕН“ЕООД. От направеното отбелязване от нотариуса се установява, че това уведомление е получено на 09.01.2018год. Непосредствено след това изявление , цедентът „Джей Кансълтинг“ ЕООД  е направил изявление за прихващане с вземането , което вече е цедирал. Страните в производството твърдят, че с това изявление е извършено прихващане на насрещните им задължения , като се посочва, че капиталът на цедента и цесионера е собственост на едно и също лице и двете дружества се представляват от същото лице , но тези аргументи са неоснователни предвид изричното посочване в изявлението за прихващане , че същото са прави от името на „Джей Кансълтинг“ ЕООД , т. е от цедента, а  не от цесионера – ищец в настоящото производство. С горните аргументи съдът приема , че представената нотариална покана не съдържа писмено волеизявление за прихващане , направено от страна на ищцовото дружество.

Обстоятелството, че страните не спорят по извършването на прихващане на насрещните им задължения – това на „АВРЕН“ЕООД по двата договора за заем, вторият от които е процесния от 27.07.2016год. и задължението на „Брент ойл“ЕООД по договор за заем от 04.08.2016год. , което е придобита чрез договор за цесия от ищеца, е основание съдът да приеме, че извършването на прихващането е станало с друго волеизявление и че страните не спорят по настъпване на последиците от извършеното прихващане. Твърдения в този смисъл се съдържат в исковата молба , отговора на исковата молба допълнителните такива и насрещните иск и отговор на иска, както и в изявленията на страните в хода на делото.

Видно от изявлението за прихващане , в същото се съдържа извънсъдебно признание, че ответникът дължи на ищеца сумата от 550 000евро – главница по договор за заем от 27.07.2016год. и с оглед неизпълнението в срок е изчислено задължението за възнаградителната лихва, чийто размер е определен в договора  и   лихва за забава в размер на договорената лихва общо за периода от 27.07.2016год. до 19.12.2016год. , като сумата им ведно с главницата е в размер на 599 564,33евро. В същата покана е посочено, че след прихващането ищецът дължи на ответника  сума в размер на  5 201,85 евро . Доколкото това изявление изхожда от длъжника и е подписано от негов представител, съдът приема същото за извънсъдебно признание на съществуването на такова задължение. Горното означава, че към момента на подписване на ногтариалната покана , ищецът не е считал, че договорната клауза за размера на възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави.

Съдът намира претенцията за прогласяване на нищожност на уговорката за размер на договорната лихва по заема между страните по делото за неоснователна със следните аргументи :

Касае се за уговорена цена по договора за заем, т.к. лихва между търговци се дължи в общия случай, защото се предполага, че договорът за заем е търговска сделка и липсата на уговорка за възнаградителна лихва би направило договора безвъзмезден, което е противоречи на основната цел на упражняване на търговската дейност. В този смисъл са неотносими наведените аргументи за противоречащо на добрите нрави обезщетение за забава или неустойка. Спорът какъв размер на възнаградителната лихва е съвместим с правилата на добрите нрави, в настоящия случай е спор доколко цената, която са уговорили страните по договора за заем е дотолкова непоносимо висока, че заплащането й да би противоречало на добрите нрави. Съдът намира , че на първо място не се касае за непоносимо висока цена на предоставерия паричен ресурс , особено като се съобразят условията, при които е получен ресурса – срока за предоставянето му, обстоятелството, че сумата замества изискваната от банката сума за самоучастие, за да бъде предоставен банков кредит. Съдът приема , че цената е определена на пазарен принцип, при спазване на диспозитивния характер на правоотношението между ищеца и ответника и няма доказателства да е била основание за спор между страните преди датата на подаване на исковата молба. Видно от договора, лихвата за забава е била уговорена в размера на законната лихва, следователно не се касае за непредвидимо или несъразмерна престация , която да утежнява положението на длъжника до степен изпълнението на задълженията му да противоречи на добрите нрави и да доведе до неоснователно обогатяване на ответника.

С оглед неоснователността на тази претенция , съдът не следва да разглежда предявения при условие на евентуалност иск за връщане на платеното при начална липса на основание.

По отношение на насрещната претенция:

Ответникът „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК ********* е предявил насрещен иск против първоначалния ищец „Агрен“ ЕООД, ЕИК ********* за заплащане на сумата от 25 035лв., представляваща невърната част от сключени между страните договори за заем, както и законната лихва върху главницата от завеждане на настоящия иск до окончателното изплащане на вземането, ведно с направените по делото разноски.

С нотариалната покана от 19.12.2016год. , ответникът по насрещният иск е признал, че дължи на „Брент Ойл“ ЕООД сумата от 5201,85евро. От заключението на вещото лице Д./отговор на задача №6/ се установява, че действително непогасената част от задължението на „Агрен“ ЕООД към „Брент Ойл“ ЕООД е в размер на  5349,92евро чиято левова равностойност 10463,53лв. , в какъвто размер следва да бъде уважена претенцията.

 

С оглед уважаването на насрещния иск и отхърляне на предявените от ищеца искове , ищецът следва да заплати на ответника и ищец по насрещния иск разноски по делото в размер на 4867,40лв. , съобразно представения списък за разноските по чл.80 от ГПК.

Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на „Агрен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №56, представлявано от управителя на П. К. Г.   против „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.189, ет. 6, ап. 30 А, представлявано от управителя К. Г. К. за прогласяване нищожността на уговорката на чл. 3 от договор за паричен заем от 27.07.2016г., като неоснователен.

 

ОСЪЖДА  „Агрен“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ №56, представлявано от управителя на П. К. Г.   да заплати на  „Брент Ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к.“Изгрев“, бл.189, ет. 6, ап. 30 А, представлявано от управителя К. Г. К. сумата от 10463,53лв., представляваща част от предоставената по договора за заем от 27.07.2016год. год  заемната сума в размер на 550 000 евро,  ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на насрещния иск 21.09.2017год. до окончателното изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 4867,40лв.,  като отхвърля претенцията над уважения   размер до предявения размер от 25 035лв.,като неоснователна.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба   в двуседмичен срок от връчването му пред Апелативен съд – Бургас .

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: