Решение по дело №907/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63в от ЗАНН и е образувано по касационна жалба от Д. Ч. Д., [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощника му адв. В. П. от АК-Варна, против Решение №350/15.03.2024г по АНД № 4066/2023г на ВРС, ІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от началник група в РУ 05 – Златни пясъци в ОДМВР – Варна НП №23-0460-000962/28.07.2023г и наложените на касатора административни наказания – глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на осн.чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП. Релевирани са касационните основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, приложим по препращането на чл.63в от ЗАНН – допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закони при постановяване на обжалваното решение. С допълнението по касационната жалба с.д. №6636/09.05.2024г адв.П. твърди, че при постановяване на решението си ВРС не е съобразил неспазването на надлежния ред за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, уреден с Наредба №1 от 2017г., конкретно – че няма издаден протокол за проверка с полеви тест, съдържащ задължителни реквизити, един от които – и номера на издадения талон за медицинско изследване. Позовава се и на липсата на доказателства двамата или единия от служителите на ОДМВР – Варна да са преминали обучение за работа с именно тази тестова система, а не такова за съставяне на АУАН по ЗДвП. С тези аргументи претендира отмяна на обжалваното решение и на НП като незаконосъобразни. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът не се явява и не се представлява.

Касационният ответник чрез процесуалния си представител гл.ю.к.К. Л. – А. е депозирал писмени бележки със становище за неоснователност на касационната жалба.

Идентично е и заключението на участващия в производството представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на жалбата, и предлага решението на ВРС да бъде оставено в сила.

Касационната инстанция счита жалбата за неоснователна.

Въз основа на събраните в хода на съдебното дирене релевантни гласни и писмени доказателства, анализирани в тяхната съвкупност, въззивният съд приел за установено от фактическа страна, че на 02.07.2023гоколо 04:23ч до кръстовището на „Каракачански стан“ в посока [населено място] Д. управлявал л.а. „Тойота Корола“ с рег. № [рег. номер], собственост на Р. Д. Д.. Служители на 05 РУ – Варна, сред които и св.И. Я., спрели управлявания от Д. автомобил за проверка, в хода на която му предложили да бъде тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози, но водачът отказал. Полицейските служители му обяснили последиците от отказа, след което му издали талон за медицинско и химическо изследване на кръвта №114998, със задължение да се яви във ВМА – Варна до 90 минути от връчването на талона срещу подпис в 04:30ч. Д. обаче не се явил и не дал кръвна проба нито в указания му срок, нито по-късно.

За това нарушение, квалифицирано по чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП, св.И. Я. съставил АУАН от 02.07.2023г против Д., надлежно връчен му на същата дата – за това, че управлява гореописаното МПС, като отказва да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и техните аналози с техническо средство Dreger Drug Test 5000 с фабр. №ARJF-0034, и не изпълнява предписание за химико-токсилогично лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества и техните аналози. При личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения. Въз основа на акта било издадено и НП, с което АНО възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и правната [жк], за което на осн.чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП наложил на водача кумулативно предвидените с текста наказания в абсолютните им размери – глоба в размер [рег. номер]. и лишаване от правоуправление на МПС за 24 месеца.

За да потвърди НП, ВРС приел от правна страна, че то е издадено от компетентен орган, в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН, в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички минимално изискуеми за редовността му от формална страна реквизити по чл.57 от ЗАНН, а в производството по издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като изложил конкретни съображения за изпълнение на всички формални и съдържателни изисквания при издаване на АУАН и на НП.

По приложението на материалния закон ВРС приел, че въз основа на безспорно установените факти АНО правилно е приел, че в случая е налице отказ от извършване на проверка с техническо средство – полеви тест за установяване употребата на наркотични вещества или техните аналози, т.е. че е осъществено първото от предвидените от законодателя изпълнителни деяния на нарушението по чл.174 ал.3 от ЗДвП.

Съдът адресирал конкретно всяко от възраженията на Д. Д. за допуснати съществени процесуални нарушения и недоказаност на вмененото му административно обвинение, като изложил мотивирани съображения за неоснователността им. Конкретно подчертал, че макар в НП да е цитиран целият състав на чл.174 ал.3 от ЗДвП, в мотивите на постановлението буквално е възпроизведено административнонаказателното обвинение така, както е формулирано в АУАН; нещо повече – АНО е посочил изрично, че извършеното от Д. нарушение се състои в отказ да му бъде извършена проверка с тест за установяване на употребата на наркотични вещества или техните аналози. Така въззивният съд приел, че волята на АНО в какво се изразява нарушението – само по първото предложение на чл.174 ал.3 от ЗДвП, съответно – и за какво е наложено наказанието, е формулирана и изразена в НП по начин, който не оставя място за съмнения и за неясноти, съответно – правото на защита на санкционирания водач не е нарушено.

Въззивният съд приел, че нарушението е и безспорно доказано – след като му е бил разяснен начина за извършване на проверката, както и последиците при отказ, Д. по никакъв начин не е съдействал на контролните органи, не е предприел никакви действия, показващи намерение и целящи извършване на проверката за наличие на наркотични вещества и техните аналози в кръвта му, т.е. не е съдействал на проверяващите, а мотивите за това ВРС приел за ирелевантни при установената обективна съставомерност на нарушението. Така предходният съдебен състав преценил, че нарушението е и правилно [жк], а за него с НП са наложени кумулативно предвидените наказания в абсолютните им размери, поради което за съда не съществува възможност да ги ревизира.

С тези съображения ВРС потвърдил изцяло НП, като присъдил в полза на АНО и юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият съдебен състав преценява така достигнатите правни изводи като доказателствено обвързани, логически последователни и законосъобразни, изцяло ги споделя и препраща към тях на осн.чл.221 ал.2 от АПК.

Възраженията на касатора се свеждат до твърденията за липса на съставен протокол за проверка с полеви тест за наркотични вещества. Конкретно се сочи, че някои от неговите задължителни реквизити съгл. приложение №2 към чл.5 ал.3 от Наредба №1/2017г следва да се попълнят преди тестването на водача, напр. какво е неговото поведение преди спирането му за проверка, наличие на външни признаци, обосноваващи съмнения за употреба на наркотици, описание на техническото средство за извършване на теста и др. Едва след това се отразява резултата от пробата, или отказа на водача да бъде тестван, след което се вписва и номера на издадения талон за медицинско изследване, който е реквизит от този протокол; само след съставянето на такъв може да се пристъпи към издаване на АУАН.

Касационният състав счита, че безспорната липса на такъв протокол в случая няма стойност на съществено процесуално нарушение като самостоятелно основание за отмяна на НП. Отказът на Д. да бъде тестван с полеви тест за наличие на наркотици или техните аналози в кръвта му е доказан със събраните още в хода на АНП, а след това и на съдебното следствие пред ВРС доказателства, и в нито един момент не е отречен от него. Същевременно не е обоснована тезата на касатора, че липсата на такъв протокол по какъвто и да било начин е ограничила или осуетила правото му на защита, т.е. да научи фактите, на които се гради административното обвинение срещу него, за да упражни правото си на защита. В случаи като настоящия, в който е налице изначален отказ за извършване на проверка, сочените от Д. задължителни реквизити на протокола относно поведението на водача, физически признаци за въздействие на наркотични вещества и прочие, са ирелевантни за обективната съставомерност на нарушението, осъществено чрез бездействие, поради което липсата им и липсата на протокол изобщо по никакъв начин не може да се квалифицира нито като недоказаност на вмененото му нарушение или като допуснато съществено процесуално нарушение. От друга страна единствено в случай на извършена проверка с полевия тест и оспорване на резултатите му възражението за липса на доказателства, че контролните органи са обучени за работа с тестовата система, биха били относими при проверката за законосъобразност на НП, а настоящият случай не е такъв.

С оглед гореизложеното и този съд приема, че вмененото на Д. Д. административно нарушение е обективно и субективно съставомерно, безспорно доказано, правилно квалифицирано и описано в АУАН и в НП по начин, който не води до ограничаване или осуетяване правото на касатора да разбере извършването на какво нарушение му е вменено, а с оглед императивната забрана на чл.27 ал.5 от ЗАНН наложените му административни наказания не подлежат на редуциране.

В идентичен смисъл обосновано и законосъобразно се е произнесъл и ВРС с проверяваното си решение, което не е обременено с твърдените пороци, съставляващ касационни основания. В хода на служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани други основания за ревизия или отмяна на решението. Горните констатации налагат еднозначен и категоричен извод за неоснователност на касационната жалба, което налага отхвърлянето й и оставяне в сила на законосъобразното, обосновано и правилно решение на ВРС, за да се даде възможност да настъпят целените с потвърденото НП правни последици.

При този изход на делото претенцията на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена чрез присъждане в тяхна полза на такова в минималния размер от 80 лв. по чл.143 ал.3 от АПК вр.чл.37 ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и съобразно правомощията си по чл.221 ал.2 от АПК касационният съдебен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение №350/15.03.2024г по АНД №4066/2023г на ВРС, ІІІ с-в, с което е потвърдено издаденото от началник група при 05 РУ Златни пясъци при ОДМВР-Варна НП №23-0460-000962/28.07.2023г и наложените на Д. Ч. Д., [ЕГН], от [населено място], административни наказания – глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на осн.чл.174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Д. Ч. Д., [ЕГН], от [населено място], да заплати на ОДМВР – Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.