№ 127
гр. Габрово, 28.02.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Полина Пенкова
Членове:Кремена Големанова
Славена Койчева
като разгледа докладваното от Славена Койчева Въззивно частно гражданско
дело № 20224200500089 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 274 от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от "Профи Кредит България"
ЕООД, против разпореждане №99 от 27.01.2022г., постановено по ч. гр. д. №
87/2022 г. от Районен съд - Севлиево, с което на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и
т.3 от ГПК е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми: сумата от 350,44
лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане, 74,29
лева – неплатено договорно възнаграждение за периода 01.01.2020 –
01.08.2020г., 212,24 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, дължимо до 01.08.2020г., 31,99 лева – законна лихва за
периода от 01.08.2020г. до 26.01.2022г., както и направените в
производството разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно и
незаконосъобразно. Заповедния съд не разполагал с правомощия да се
произнася по валидността на сделката, от която заявителят черпел права.
Законът предоставял възможност на съда да преценява дали искането се
основава на неравноправна клауза в потребителски договор или има
обоснована вероятност за това, но нe и да сe произнася по валидността на
сделката. Преценяването на неравноправността не включвало определяне на
основния предмет на договора, както и съответствие между цената и
възнаграждението, от една страна и стоката и услугата, които са предоставени
от друга, при положение, че тези клаузи в договора са ясни и разбираеми.
Твърди, че процесният договор отговарял на всички законови императивни
изисквания, в него подробно били описани всички параметри, задължения и
договора бил съставен на ясен и разбираем език. Преди сключване на
договора на кредитополучателя бил предоставен стандартен европейски
формуляр, в който били посочени параметрите на кредита. В договора ясно
1
била посочена методиката на формиране на ГПР, който отговарял на
законовия и не бил в противоречие със закона и добрите нрави. Неправилно
заповедния съд приел, че действителният ГПР надвишава законовия размер и
прогласил целия договор за нищожен. Уговореният пакет допълнителни
услуги имат за предмет извършване на дейности по повод сключения договор
за кредит – промяна на погасителния план, отлагане на падежа или
намаляване на размера на предвиден брой на погасителни вноски.
Сключването на споразумението за предоставяне на пакет допълнителни
услуги не съставлявало задължително условие за получаване на кредита,
поради което не следвало да се включва при формиране на крайния размер на
ГПР съгласно §1 от ДР на ЗПК. Кредитополучателят ползвал закупените
допълнителни услуги като получил приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски кредит, поради което не следвало да се приема,
че плащането на цената е преждевременно. Моли съда да отмени
обжалваното определение и да издаде заповед за изпълнение, както и да
присъди направените по делото разноски.
Съдът след като обсъди доводите на страната и доказателствата по
делото, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Профи Кредит
България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н. Б. Х. за сумата от 350,44
лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит, 74,29 лева –
неплатено договорно възнаграждение за периода 01.01.2020 – 01.08.2020г.,
212,24 лева - неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, дължимо до 01.08.2020г., 31,99 лева – законна лихва за периода от
01.08.2020г. до 26.01.2022г. и законна лихва, считано от подаване на
заявлението до окончателното плащане, както и направените в
производството разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение, като за периода 13.03.2020г.-13.07.2020г. не била
начислявана законна лихва с оглед разпоредбата на чл.6 от ЗМДВИППП.
Така претендираните безспорни вземания са възникнали въз основа на
сключен договор за потребителски кредит №**********/21.01.2017г. между
„Профи Кредит България“ ЕООД и Н. Б. Х..
С разпореждане №99 от 27.01.2022г., постановено по ч. гр. д. № 87/2022
г. от Районен съд - Севлиево, съдът по заповедното производство е приел, че
уговореният пакет допълнителни услуги, за чието ползване се твърди, че
дължимо възнаграждение в размер, превишаващ неколкократно този на
главницата по предоставения заем, не попада в приложното поле на
разпоредбата на чл. 10а, ал.1 ЗПК. Срещу задължението за заплащане на
възнаграждение кредиторът не е престирал допълнителни действия,
съответно не е направил допълнителни разходи по кредитното
правоотношение. Заплащането на възнаграждението от страна на
кредитополучателя било предварително уговорено и не се обуславяло от
реалното ползване на уговорените допълнителни услуги в срока на договора.
Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето изисквал
потребителят да заплати такса за реално ползване на определена услуга.
Поради така изложените съображения районният съд е приел, че визираната
2
клауза е в противоречие с чл. 10а, ал.2 ЗПК, поради което същата е нищожна.
С оглед характера на уговорените допълнителни услуги същите
представлявали разход по отпуснатия кредит по см. на чл.19, ал.1 ЗПК, като
месечната погасителна вноска включвала и погасителна вноска по този
допълнителен пакет, а в договора изрично бил посочен общ размер на
задължението по него, включващ стойността на тези допълнителни услуги.
След съпоставка между размера на възнаграждението за допълнителни услуги
и размера на главницата, районният съд е достигнал до извода, че при
включването на възнаграждението в общия размер на разходите по кредита
последният ще надхвърли петкратния размер на законната лихва, респективно
ще наруши императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поради тези
съображения на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК е възприет извод за нищожност
на клаузите, предвиждащи дължимия ГПР, като наред с това се посочва, че
уговореният процент на ГПР в договора има заблуждаващ характер. Поради
това на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК съдът в заповедното
производство е приел, че договорът за потребителски кредит е
недействителен. От тук на основание чл. 23 ЗПК потребителят следвало да
върне само чистата стойност на кредита, като не следвало да заплаща
задължения за лихва и други разходи. Заплатената от длъжника по договора
сума до момента надвишавала размера на предоставената главница, поради
което длъжникът изцяло бил погасил чистата стойност на кредита
В процесния случай вземанията произтичат от Договор за
потребителски кредит №**********/21.01.2017г. и приложимите общи
условия към него, поради което заповедният съд правилно е извършил
проверка за неравноправност и противоречие със закона и добрите нрави на
договорни клаузи по реда на чл. 411, ал.2, т.2 и т.3, вр. чл.7, ал.3 ГПК.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане, с
което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по реда на чл.410 ГПК, следва да бъде отменено в частта, в която е
отхвърлено искането на издаване на заповед за изпълнение за сумата от
350,44 лева – неплатена главница по договор за потребителски кредит и
сумата от 74,29 лева – неплатено договорно възнаграждение за периода
01.01.2020 – 01.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът може да
откаже издаването на заповед за изпълнение, когато констатира, че искането
противоречи на закона или на добрите нрави, искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице
обоснована вероятност за това. За съда в заповедното производство
съществува възможност служебно да констатира наличието на нищожна
и/или неравноправна клауза в съдържанието на договора и приложимите
общи условия към него и въз основа на това да отхвърли заявлението в
частта, касаеща заявените като безспорни вземания, произтичащи от
нищожните/неравноправни клаузи. Граматическият анализ на посочената
нормативна уредба води до извод, че правомощията на съда в заповедното
производство обхващат извършването на служебна проверка за наличие на
неравноправни клаузи в договор с потребител и/или нарушение на закона или
на добрите нрави, но не предоставят възможност на съда да се произнесе по
валидността на договора в неговата цялост.
Аргумент в тази посока може да бъде намерен и в Решение по дело C-
3
618/10 на СЕС, в което са обсъдени правомощията, с които е натоварен
националния съд по силата на разпоредбите на Директива 93/13 в рамките на
заповедното производство, когато потребителят не е възразил срещу
връчената му заповед. В него е прието по-конкретно, че Директива 93/13
трябва да се тълкува в смисъл, че ефективна защита на произтичащите от тази
директива права може да се гарантира само при условие, че системата на
националното процесуално право позволява в рамките на заповедното
производство или на това по изпълнението на заповед за плащане да се
извърши служебен контрол относно евентуално неравноправния характер на
клаузите, съдържащи се в разглеждания договор. Именно затова и съдът още
на фаза заповедно производство следва да осъществи защита на по-слабата
страна в договорните правоотношения – потребителя, а чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК, предвижда възможността да се откаже издаване заповед за изпълнение
поради противоречие на клаузи на закона и добрите нрави като по този начин
гарантира в пълна степен правата на потребителя, прехвърляйки тежестта на
кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково
производство.
Поради така изложените съображение обжалваното разпореждане
следва да бъде отменено в частта, в която е отхвърлено искането за издаване
на заповед за изпълнение за сумата от 350,44 лева – дължима главница по
договора за потребителски кредит, и за сумата от 74,29 лв. - дължима
договорна лихва за периода 01.01.2020 – 01.08.2020г. и следва да се издаде
заповед за изпълнение за така посочените суми.
По отношение на претендираното вземане за неплатено възнаграждение
по пакет допълнителни услуги настоящият съдебен състав намира мотивите
на районния съд за правилни и законосъобразни.
Съгласно сключеното споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги към договора за потребителски кредит, предвидените
услуги могат да се изразяват в следното: приоритетно разглеждане и
изплащане на потребителски кредит, възможност за отлагане на определен
брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой
погасителни вноски, възможност за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съгласно императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, които са
свързани с усвояването и управлението на кредита. За да е допустимо
събирането на такива такси за допълнителни услуги, същите следва да не
попадат в обхвата на цитираната забрана.
В настоящия случай клаузата, предвиждаща задължение за заплащане
на възнаграждение за ползване на пакет допълнителни услуги, пряко
противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В предметния обхват на
поетото задължение от страна на дружеството се включва приоритетно
разглеждане на кредита и неговото отпускане, отлагане на плащане на вноски
или намаляване на размера им, които дейности по своето съдържание са част
от процедурата по усвояване и управление на кредита. Посредством така
уговореното възнаграждение кредиторът недобросъвестно се домогва да
осигури допълнителни плащания извън предвидените в съдържанието на
договора за потребителски кредит. По посочените съображения издаването на
заповед за изпълнение за претендираната сума като възнаграждение за
допълнителни услуги е в противоречие с императивна правна норма и с
4
добрите нрави, поради което заявлението в посочената част следва да бъде
отхвърлено, а постановеното в посочения смисъл разпореждане на заповедния
съд в тази част потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изложеното и това, че нищожните клаузи не пораждат
задължение за плащане по тях, съдът намира, че заявлението по чл. 410 ГПК в
тези части подлежи на отхвърляне, като първоинстанционният акт следва да
бъде потвърден в тези част.
Претендираната законна лихва в размер на сумата от 31,99 лв.,
начислена в периода от 01.08.2020г. до 26.01.2022г., е недължима.
Настоящият състав намира, че съществува неяснота относно начина на
формиране на претендираното вземане за законна лихви, като се вземе
предвид, че част от главното вземане произтича от клаузи, противоречащи на
закона, а съдът не следва да преизчислява лихви при отхвърляне на част от
заявлението в това производство. Несамостоятелният характер на вземанията
за лихви от една страна, заедно с невъзможността да бъдат
индивидуализирани вземанията, включени в главния дълг, върху който е
начислена претендираната законната лихва, налагат извод за недължимост на
претендираното вземане.
При така изложените мотиви подадената частна жалба е частично
основателна. Обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, в
която заповедният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 350,44 лева – неплатена главница по
договор за потребителски кредит и за сумата от 74,29 лева – неплатено
договорно възнаграждение за периода 01.01.2020 – 01.08.2020г., ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане. В
останалата си част обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде
потвърдено.
При този изход на настоящото производство, следва да се присъдят
сторените разноски в заповедното производство, представляващи съразмерна
част на уважената част от заявлението, а именно сумата от 15,75 лева -
държавна такса и сумата от 31,50 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Съразмерно на уважената част от частната жалба и съобразно
направеното искане на частния жалбоподател следва да се присъди сумата от
9,45 лева за държавна такса за обжалване и сумата от 31,50 лева -
юрисконсултско възнаграждение, поради което и за тези суми за разноски
следва да бъде издадена заповед за изпълнение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 99 от 27.01.2022 г. по ч. гр. дело № 87 по
описа за 2022 г. на Районен съд - Севлиево в частта, с която е отхвърлено
заявление с вх. № 393/27.01.2022 г., подадено от "Профи Кредит България"
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против Н. Б. Х. с
ЕГН:**********, от гр. Севлиево, ул. ........, за сумата от 350,44 лева,
представляваща неплатена главница по Договор за потребителски кредит
№**********/21.01.2017г. и за сумата от 74,29 лева, представляваща
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.01.2020г. –
01.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението до
5
окончателното плащане, както и в частта, в която е отхвърлено заявлението за
присъждане на направени разноски в заповедното производство, като вместо
него постановява ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 410, ал. 1, предл. първо ГПК заповед
за изпълнение в полза на "Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. България №49, бл. 53Е,
вх. В, против длъжника Н. Б. Х. с ЕГН:**********, от гр. Севлиево, ул. ........,
за сумата от 350,44 лева, представляваща неплатена главница по Договор за
потребителски кредит №**********/21.01.2017г., за сумата от 74,29 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода
01.01.2020 – 01.08.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до окончателното плащане; за сумата от 15,75 лева - държавна
такса и сумата от 31,50 лева - юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство, както и за сумата от 9,45 лева, представляваща
държавна такса за въззивно обжалване и 31,50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 99 от 27.01.2022 г. по ч. гр. дело №
87 по описа за 2022 г. на Районен съд - Севлиево в останалата му част.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Севлиево за издаване на заповед за
изпълнение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6