О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№………./…………2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на трети септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА ПИСАРОВА
при участието на секретаря Нели Катрикова, като разгледа докладваното от съдията търговско дело №1111 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.679, ал.1 от ТЗ, образувано по молба на Т.Д.И., ЕГН **********,***, в качеството му на
кредитор в производството по несъстоятелност по т.дело №1820/2011г. на ВОС,
заместил в правата на първоначалния кредитор ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД,
София, въз основа на договор за цесия от 18.12.2017г., сключен между цедента
Ханчев ЕООД и цесионер Т. Д.И., съответно встъпил в предявеното в
производството вземане на ПИБ АД, с искане за отмяна на решението на Събрание
на кредиторите, проведено на 27.06.2019г. по т.дело №1820/2011г. на ВОС, ТО,
поради това, че решението се явява в съществено ощетяване на част от
кредиторите в производството.
С
цитираното решение на СК от 27.06.2019г. е прието осребряването на активите, за
които не са приключили преговорите с потенциален купувач, представляващи
групата, условно формирана в южната сграда от следните самостоятелни обекти:
дял Б1; дял В1; дял В2; дял В3; дял В4; дял В1.1. ведно с прилежащите им
идеални части от сградата и право на строеж, както и идеалните части от „гола
собственост“ върху терен, прилежащ към тази част от сградата, да продължи като активите
се обединят и се предлагат за продажба като СЪВКУПНОСТ чрез преки
преговори, с купувач определен от синдика по следния начин: да се
организират два последователни търга с явно наддаване, с начална цена не по-ниска
от 55 % от оценката на имуществото за целите на производството по
несъстоятелност, изготвена от оценител на 11.08.2017 год., представена от
синдика с молба вх.№ 23621/18.8.2017 год., независимо, че срокът на актуалността
ѝ е изтекъл. В останалата част решението касае обявлението за
явния търг да се разгласи в електронния регистър на Министерството на
правосъдието за публичните продажби, обявявани от синдиците, поне в рамките на
един месец, както и в поне една специализирана електронна платформа за
публикувани обяви за продажби на недвижими имоти с национално покритие; участниците
да внасят задатък в размер на 10 % от определената начална цена; стъпка за явно
наддаване - 10 %. Срокът за плащане да е 1 месец от датата на избора на купувача.
При неуспешна продажба, новият търг за определяне на купувач да се разгласи при
същата цена по същия ред, не по-късно от изтичане на две седмици от неуспешната
продан; при провеждане на две неуспешни продажби, да се проведе ново събрание
на кредиторите.
Молителят излагат, че
на проведеното събрание на 27.06.2019г. е взето решение от Събранието на
кредиторите, което съществено ощетява
част от кредиторите в производството. Въпреки твърденията за допуснати
грешки при изчисляване процентът на явилите се и гласували на събранието
кредитори, молителят очевидно /както от първоначалната молба, така и от
уточняващата, а и от становището му по същество/ не оспорва фактическото
мнозинство на двамата кредитори Райфайзенбанк и Пиреос банк от явилите се на
събранието кредитори. /вж.стр.3 от молбата и на л.10 по делото ут.молба/
Твърди се, че
свикването на събранието на кредиторите на Гринуич – 2011 ЕООД е законосъобразно, въз основа на молба на
оправомощен кредитор БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ АД. Твърди се, че независимо от
различния размер на вземанията на кредиторите Банка Пиреос България АД и
Райфайзенбанк България ЕАД, съдът е посочил един и същи процент на вземанията
им. /в доклад на синдика и списъка на кредиторите, изготвен от синдика/ Твърди
се, че независимо от разликите при формиране процентите както на синдика, така
и на съда /след съответни преизчисления и отчитане на извършените
удовлетворявания извън масата на несъстоятелността с намаляване размера на
вземанията на кредиторите/, на СК на 27.06.2019г. предложението на
Райфайзенбанк ЕАД, подкрепено от Банка Пиреос България АД, гласувано с над 50%
от гласовете, е взето решение, което е
неясно и противоречи на определения дневен ред.
Посочено е, че
независимо, че т.1 на дневния ред сочи решаване на въпросите относно определяне
нов ред и начин за продажба по реда на чл.718 ТЗ, то редът за продажба не е
променен /остава по чл.718 ТЗ/ като се променя единствено начина на продажба на
имуществото – а именно се предвижда продажба на останалите имущества като
съвкупност. От друга страна се твърди, че избраният подход за продажба по
чл.718 ТЗ е идентичен на този по чл.717ж от ТЗ /чрез търг с явно наддаване/, с
което молителя твърди, че се заобикаля възможността за упражняване на съдебен
контрол върху крайния акт – постановлението за възлагане не подлежи на
обжалване, въпреки че се провежда тръжна процедура съгл.чл.717з, ал.3 и ал.4 ТЗ. Към този момент синдикът вече е извършил продажба по чл.718 ТЗ на 65% от
оценката за част от имотите и при внесени задатъци и интерес на потенциални
купувачи. По този начин се твърди, че се препятства продажбата на останалите
имоти индивидуално, на съответно по-висока цена.
Отделно от това
твърди, че пазарната оценка на активите не съответства на пазарните нива, т.е.
не е актуална. /август 2017г./ Твърди се, че чрез изчисляване продажната цена
на база 55% от първоначалната продажна оценка от август 2017г., останалите
кредитори са съществено ощетени. Твърди се отделно, че решението е взето с
мнозинство на кредиторите, за част от които активите, предмет на продажбата,
представляват обезпечение на вземанията им
/Райфайзенбанк/ и продажбата им като съвкупност при това на по-ниска цена ще
ощети останалите кредитори, спрямо които решението е обвързващо съгласно чл.678 ТЗ. Твърди се, че обобщените проценти на Банка Пиреос България АД и Райфайзенбанк
България ЕАД сочат на единствена цел при гласуването – да бъдат ощетени
останалата част от кредиторите в производството, в този смисъл, че липсва
интерес за кредитора Банка Пиреос България за свикване на събранието извън тази
цел. Поддържа се, че взетото на 27.06.2019г. решение на СК е противно на чл.607 ТЗ за справедливо удовлетворяване на всички кредитори.
По
изложените съображения се моли съдът за постановяване на определение, с което
да се отмени оспореното решение на Общото събрание на кредиторите.
С уточняваща молба
вх.№23099/29.07.2019г., молителят Т.И. сочи, че иска отмяна на решението на СК
от 27.06.2019г. поради съществено ощетяване на част от кредиторите в
производството по несъстоятелност. Съобразно изложеното в молбата относно
начина на формиране процентът на гласуване от страна на Райфайзенбанк АД и
Банка Пиреос България АД, съдът намира, че молителят не твърди математически грешно изчисляване на процента и съответно
поради това наличие на някоя от хипотезите за отмяна на решението. Освен това,
с последващо определение от 01.07.2019г. съдът е допуснал поправка на погрешно
вписаните в протокола от СК проценти на кредитори, но по същество допуснатата
изчислителна грешка не се отразява на формираното мнозинство по чл.676 ТЗ.
В съдебно заседание
молителят Т.И., редовно призован, не се явява, но депозира писмено становище за
даване ход на делото и по същество на спора.
Редовно призовани са
и визираните в молбата кредитори Райфайзебанк България ЕАД и Банка Пиреос
България АД, за които са пъстъпили писмени становища, а за Банка Пиреос АД се
явява в съдебно заседание и пълномощник адв.К.К., който поддържа оспорване
основателността на молбата по чл.679 ТЗ. Идентично становище изразява в писмена
молба и Райфайзенбанк България АД, чрез ю.к.Ел.Т..
Дружеството –длъжника
ГРИНУИЧ – 2011 ЕООД е редовно призовано чрез пълномощника си в производството
по несъстоятелност адв.Д.Ц. както и чрез синдика М.Ш.. Пълномощникът на
органите на длъжника адв.Ц. не се явява и не изразява становище по молбата. Не
се явява, без възражения по хода, но с писмено становике
вх.№25820/30.08.2019г., синдикът на дружеството М.Ш. счита молбата за
неоснователна.
Съдът констатира, че
определението на съда за насрочване на делото е обявено в ТР по партидата на
дружеството на 01.08.2019г., поради което всички кредитори се считат редовно
уведомени по арг. от чл.679 ТЗ и чл.619, ал.3 и ал.4 ТЗ и по арг.на чл.675,
ал.2 ТЗ.
Съдът, въз основа на твърденията на молителя и
направените възражения и становища на останалите участници в производството,
намира за установено следното:
Предявена е молба от
кредитор с прието в производството по несъстоятелност вземане, за отмяна на
решение на събрание на кредиторите, проведено на 27.06.2019г., в което
кредиторът е участвал лично, при твърдения, че същото съществено ощетява част
от кредиторите в производството по несъстоятелност.
Не се изисква
обосноваване на правен интерес от молителя за предприемане на отмяната по
чл.679 ТЗ, поради което при въведените твърдения, съдът намира производството
за допустимо. Спазен е и срокът за подаване на молбата за отмяна на решенията
на СК.
Съобразно
твърденията, в тежест на молителя е да установи, че оспореното решение на
Събрание на кредиторите на Гринуич 2011 ЕООД, е взето в нарушение на принципа
за справедливо удовлетворяване на кредиторите в производството; че съществено
нарушава правата и интересите на останалите кредитори. Не се спори по
законосъобразността на свикване и провеждане на събранието.
Към молбата както и
докладваното в съдебно заседание становище на молителя вх.№25988/03.09.2019г.
не са приложени доказателства. /извън такива за сторени разноски/
Съдът е указал на
страните с определението за насрочване на делото, че всички действия и актове на
съда по т.дело 1820/2011г. на ВОС, са му служебно известни както и извършени в
ТР вписвания по партидите на длъжника и кредиторите.
Видно от протокола на
Събрание на кредиторите от 27.06.2019г. по т.дело 1820/2011г. на ВОС, на същото
са присъствали кредиторите Банка Пиреос с 34.16% от общия размер на
представените на събранието, приети вземания; Райфайзенбанк България АД – с
21.92%; НАП – с 29.48% и Т.Д.И. като правоприемник на ПИБ АД – с 14.43%.
Събранието е свикано
по молба на кредитор с над 1/5 от приетите вземания – Банка Пиреос България АД,
видно от молба вх.№16691/31.05.2019г. На събранието на кредиторите, съобразно
обявения дневен ред, е следвало да бъде взето решение за определяне на нов ред
и начина за продажба по реда на чл. 718 от ТЗ; определяне на цена при
извършване на продажба по чл.718 ТЗ като двете решения по искане на кредиторите
са обединени в едно общо предложение /видно от протокола/. Видно от
определението за свикване на събранието, на синдика на дружеството са били
дадени съответни на бъдещите решения на СК, указания. Въведените доводи относно
свързаността в интереса между двама от кредиторите Райфайзенбанк и Пиреос банк,
съдът намира, че не касаят както законосъобразността на взетите решения, така и
не могат да бъдат отчетени като противни на интереса на останалите кредитори.
Изрично молителят е заявил, че събранието е законосъобразно.
Взетите решения
пунктуално отговарят на обявения на страните дневен ред. Въведените от молителя
оплаквания, че по същество не е
взето решение по
обявения дневен ред и/или същото е неясно, съдът намира за неоснователно. Взетите решения /обединени в едно/ касаят именно
въпросите от обявения дневен ред, в частност начина на продажба, цената и
конкретния механизъм на продажбата. Напълно неоснователни съдът намира
твърденията и доводите, че взетото решение за начина на продажба на останалото
имущество заобикаля закона тъй като препятства упражняването на съдебен контрол
като смесва способите по чл.718 и чл.717ж от ТЗ. Съдът намира, че видно от
протокола и обективираното в него решение, е предвидено осребряването на
имуществото да продължи във фазата по преките преговори съгласно чл.718 ТЗ.
Конкретния механизъм за извършване на продажбата /вкл.разгласяването и/ е
прерогатив на синдика, който се явява продавач в преговорите. Безспорно
събранието е взело решение за конкретните параметри на продажбата, вкл. за
начина на продажба – не поотделно, а като съвкупност на останалите вещи от
масата.
Съдът намира за
неоснователно твърдението, че чрез взетото решение за продажба на вещите като
съвкупност биха се злепоставили интересите на останалите кредитори тъй като
индивидуално/поотделно/ вещите биха могли да бъдат реализирани на по-висока
цена. Няма ангажирани доказателства от молителя за вероятно и очаквано
основателно покачване на цената при промяна в начина на продажба индивидуално
вместо на съвкупност. Не на последно място, при продажбата на вещите,
кредиторите конкретно преценяват и характера им и правния им статут,
съотв.възможността да бъдат реализирани поотделно. Независимо от това, съдът
намира, че начина на продажба на конкретните вещи, е въпрос на целесъобразност
съобразно тяхната специфика и учредени върху тях обезпечения. Изложените
аргументи по чл.678 ТЗ, са изцяло хипотетични и не дават основание съдът да
приеме, че е налице ощетяване на част от кредиторите за сметка на други. Без
всякакво правно значение за спора съдът намира и доводите в молбата по чл.679 ТЗ, че за Банка Пиреос АД не е съществувал интерес да иска свикване на
събранието тъй като вещите, върху които същата е имала привилегия, са били
продадени преди искането за свикване на СК. Искането за свикване на събрание,
както и участието в СК, е законово предвидена възможност за всеки от
кредиторите, която не е обусловена от наличието или не на привилегии за
кредитора.
Съдът съобрази, че
способа за продажба по чл.718 ТЗ следва и от изчерпаната преди това процедура
по продажба на тези имоти по реда на чл.717а –е ТЗ и чл.717ж ТЗ, съобразно
определение на съда №2838/09.08.2018г. /съобразно СК от 12.07.2018г./ С
определение от 11.07.2019г. съдът, въз основа на решението от 27.06.2019г., е
дал на синдика разрешение за продажба именно по реда на чл.718 ТЗ. Съдът
съобразява и приложения от синдика доклад /на л.1657 и сл./ относно извършените
и нестанали предходни продани. В доклада на синдика са посочени всички
извършени по отношение на цялото имущество, действия по осребряването му както
и актуализиран процент на вземанията на всеки отделен кредитор при отчитане, че
е налице промяна в размера единствено по отношение на Банка Пиреос АД.
Молителят не се е
позовал, като основание за отмяната, на погрешното изчисляване на процента на
гласовете по чл.676 ТЗ. В протокола от събранието, отчетените от съда проценти
за двете банки са различни от посочените от синдика в отчета му, цитиран
по-горе, като съобразно сумарната им стойност, решението е взето с мнозинство
от 56.08%. С определение от 01.07.2019г., съдът е допуснал поправка на очевидна
фактическа грешка в протокола от СК от 27.06.2019г. Съгласно протокола,
Райфайзенбанк е гласувал с процент от 21.92%, а според определението по чл.247 ГПК
– 21.98%; НАП – в протокола е с 29.48%, а в определението на съда – 29.64%;
Пиреос банк България в протокола е 34.16%, а в определението – 34.39%. Въз
основа на коригираните проценти на вземанията на кредиторите, съдът не достига
до извод за неправилно математическо изчисляване гласовете на кредиторите,
участвали в СК на 27.06.2019г. като е спазено необходимото мнозинство съгласно
чл.676, ал.2 и ал.3 ТЗ. При преценка отчетените математически гласове на
кредиторите, съдът прецени и предходните протоколи на проведени СК, в които
процентът на гласуване е променлив като съдът е съобразявал и извършените
междувременно погасявания на вземанията. Този въпрос не е част от предмета на
молбата, а и не би могъл да бъде разрешен в настоящото производство, което касае
единствено събранието от 27.06.2019г. Отчитането на приетите вземания на
отделните кредитори е различно към всяко СК, поради предприетия подход за
съобразяване на извършените към момента промени във вземанията.
Друго оплакване на кредитора е липса на решение за извършване на нова актуална оценка на вещите и изчисляване
на продажната цена при преките преговори въз основа на неактуална оценка от
август 2017г. както и възможността за постигане на по-висока цена при
продажба на вещите поотделно, а не като съвкупност. Кредиторът очевидно счита,
че е възможно реализиране на отделни самостоятелни обекти от обособената част
да доведе до по-висока цена за реализиране на основния актив в сравнение с
продажбата му като цяло на обособената част. Не са ангажирани доказателства за
това. Съдът прецени, че по отношение на тези вещи са провеждани неуспешни
продани, вкл. по реда на чл.718 ТЗ, съобразно първоначално решения от СК начин
за продажба. Право именно на СК е да решат по какъв начин най-бързо и ефективно
биха могли да постигнат осребряване на имуществото на длъжника, респ. да
получат удовлетворение на вземанията си. Относно оспорване цената на актива,
липсват каквито и да са доказателства за динамиката и. Липсват данни по делото
да е предприемано оспорване на оценката или искане за нова оценка до синдика от
страна на молителя, респ. от първоначалния кредитор, в чийто права е встъпил
същия. Решението за извършване на нова оценка е предоставено на СК, а
продажната цена в преките преговори се определя от синдика съобразно пазарното
търсене и зададения от СК лимит. Не се сочат
доказателства /а липсват и обосновани твърдения/, че
при
продажба на отделните обекти от обособената част би се стигнало до реализиране
на по-висока продажна цена при преговорите, което безусловно е в интерес на
всички страни в производството /както длъжника, така и кредиторите/. Тези
твърдения са хипотетични и не почиват на ясни и точни, логично обосновани
прогнози за промяна в конюнктурата на пазара, а и не са доказани от кредитора.
Не на последно място, преценката за начина на продажба на имуществото на
длъжника е предоставена изцяло в правомощие на Събранието на кредиторите, а
последното е взело валидно решение относно предмета на продажба. Не се оспорва
начина на гласуване и представителството на страните на събранието, поради
което взетото съгласно представеното мнозинство решение, обвързва всички
останали кредитори, вкл. гласувалите против/или с друго предложение/. Оспорващият
кредитор не е правил предложение на събранието за изготвяне и приемане на нова
оценка.
Действително,
събранието на кредиторите е овластено да вземе решение за съществените
параметри, в които синдикът да реализира правомощията си по осребряване на
имуществото. В хипотезата на чл.718 ТЗ, синдикът е органът, който следва да
реализира продажбата както и преговорите с потенциални купувачи на изцяло
пазарен механизъм. Ако и да се приеме, че тези параметри /срокове, размер на
задатък, стъпка и др./ попадат в обхвата на компетентност на СК, то тези
въпроси касаят целесъобразността на взетите решения, а не тяхната
законосъобразност. Поради това съдът, разглеждащ спора по чл.679 ТЗ, няма
правомощие да извършва контрол върху тази част от решенията. Именно поради това
в определението за разрешаване на продажбата съдът обикновено не фиксира цена
тъй като това би могло да осуети преговорите, респ. това действие би ощетило
кредиторите като затрудни осребряването на актива.
Въз основа на изложеното, съдът намира искането за отмяна за неоснователно. Въпреки формално твърдените предпоставки на чл.679 ТЗ, за ощетяване на
кредиторите, не се установява решението, взето на СК на 27.06.2019г., да е взето в противоречие
със закона и решенията на СК както и същото да ощетява кредиторите в
производството. Приемането на дадено предложение на кредитор по реда на чл.676,
ал.2 ТЗ, поради мнозинство на процента, с който гласува, съответстващ на
приетото вземане, е законова регламентиран способ за вземане на решение от
колективния орган на несъстоятелността. В този смисъл, взетото законосъобразно
решение по този ред не може да ощетява кредиторите с по-нисък процент. При
наличие на данни за покачване цените на продаваните вещи, синдикът също би
могъл да иска свикване на събрание за актуализиране на оценката, а
опосредствено и кредитор с по-нисък процент на приетите вземания от
предвидената 1/5, чрез органа – синдика, би могъл да инициира вземането на
такова решение.
Въз основа на
изложеното съдът намира, че не са налице основания за отмяна на решението на
СК, взето на 27.06.2019г., при отчитане и на допълващото определение на съда от
01.07.2019г. по чл.247 ГПК вр.чл.621 ТЗ.
Въз основа на
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
молба вх.№20635/05.07.2019г. на кредитор встъпил в правата на ПИБ АД, в
производството по несъстоятелност на ГРИНУИЧ 2011 ЕООД /в н./, а именно Т.Д.И.,
ЕГН **********, за отмяна на Събрание на кредиторите по т.дело №1820/2011г. на
ВОС, ТО, проведено на 27.06.2019г. като съществено ощетяващо част от
кредиторите в производството по несъстоятелност.
Определението не
подлежи на въззивно обжалване, по арг. на обратното от чл. 613а, ал. 3 ТЗ вр.
чл. чл. 274, ал. 1 ГПК.
Препис да се връчи за
сведение на длъжника и кредиторите, участвали в настоящото производство.
Определението да се
отрази в книгата по чл. 634в ТЗ и по №1820/2011г.на ВОС.
СЪДИЯ: