Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 437
гр.
Пловдив, 9.3.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на 5.3.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
при
участието на секретаря Станка Деведжиева, като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1112/2020 г. по описа на ПРС, I наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Т.Д. против
Наказателно постановление № 19-1030-011817, издадено от Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
Пътна полиция, с което на Т.Д. е наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.2 б.А от ЗДвП.
С
жалбата и в съдебно заседание се
навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема писмено становище за неоснователност на
жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против
акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като се запозна с
приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и
служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са
налице основания за неговата отмяна по следните съображения:
В АУАН и НП е приета за
установена следната фактическа обстановка: на 15.03.2019 г. около 18:10 часа в
гр.Пловдив на бул. Освобождение - кръстовище с бул. Санкт Петербург, в посока
юг, Т.К.Д. управлява автобус ИСУЗУ с
рег. № ******** и извършва следните нарушения: 1. при превоз на пътници не е
осигурил достатъчно условия за безопасното им превозване и при рязко спиране
пътниците М.Б.и Й.Г.Г.падат при което получават наранявания. Образувано е ДП по
описа на 5 РУ Пловдив. 2. като участник в ПТП с пострадали лица не уведомява
службите за контрол към МВР и напуска
местопроизшествието.
Съдът намира, че НП е издадено
при съществени нарушения на процесуалните правила.
Съгласно чл.
33, ал.1 ЗАНН когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от
органите на прокуратурата, административно наказателно производство не се
образува. В самото НП е отбелязано,
че по случая е образувано и се води ДП по описа на 5 РУ Пловдив, което към
датата на издаване на НП не е приключило.
Изцяло погрешни са разбиранията
на административно наказващия орган, че висящото досъдебно производство е
пречка деецът да бъде наказан само за нарушението, квалифицирано в АУАН, като
такова по чл. 132, т.2 ЗДвП.
Съгласно
трайната практика, както на ВКС, така и на ЕСПЧ при преценка дали за едно също деяние
се водят два паралелни процеса от значение е не правната квалификация на нарушението, а деянието, разбирано като исторически акт, като съвкупност от правно
значими действия/бездействия, извършени под контрола на съзнанието при неизменност на
обстановката-време, място и начин на извършване.
Така изрично ТР 2/2015 и ТР 4/2017г ОСНК на ВКС, Решение № 227/ 06
януари 2017 г., трето наказателно отделение, наказателно дело № 617/2016 г. на
ВКС, Решение № 71 от 17.06.2015 г. по н. д. № 1958 / 2014 г. на Върховен
касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 97 от 11.04.2017 г. по н. д. №
238 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро нак. отделение, Решение № 145 от
14.04.2014 г. по нак. д. № 322/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №
575 от 03.01.2013 г. по нак. д. № 2064/2012 г. на Върховен касационен съд,
както и основополагащото решение на ЕСПЧ по делото Сергей Золотухин
срещу Русия.
От
гореизложеното следва, че предмет на образуваното досъдебно производство е не
само нарушението, квалифицирано в АУАН, като такова по чл. 132, т.2 ЗДвП, а цялата съвкупност от факти и
обстоятелства приети за установени в АУАН и НП. В случая е невъзможно
нарушенията по чл. 132, т.2 ЗДвП и по чл. 123 ЗДвП да се разглеждат поотделно, едното в
наказателен, а другото в административно-наказателен процес, доколкото актовете, с които са извършени са
неразривно свързани от идентичността на времето, мястото и обстановката
на извършване в едно фактическо
единство, в един исторически акт, което обуславя разглеждането им в
един процес, като в противен случай се нарушава принципа ne bis in idem, частен случай на който е нормата на чл. 33, ал.1 ЗАНН.
Аргумент за
верността на горния извод за единството
на историческия акт е обстоятелството, че във фактическия състав, както
на нарушението по чл. 132, т.2 ЗДВП, така и на нарушението по чл. чл.123 ал. 1
т.2 ЗДВП са включени едни и същи
съставомерни факти, а именно участието на жалбоподателя в ПТП, при
което увредени са били лицата М.Б.и Й.Г.Г..
Повторното установяване на тези факти в административно наказателния процес,
при положение, че те са предмет на разследване по образувано и неприключило
досъдебно производство се явява в противоречие не само с цитираната вече норма
на чл. 33, ал.1 ЗАНН, но и на чл. 24, ал.1, т.6 НПК, която намира субсидиарно
приложение в административно наказателния процес.
От всичко
гореизложено следва, че законосъобразното процедиране от страна на
административно наказващия орган е изисквало да отложи произнасянето си, както
за нарушението по чл. 132, т.2 ЗДвП, така и за това по чл. чл.123 ал. 1, т.2 ЗДвП
за след приключване на висящото ДП по описа на 5 РУП- Пловдив. В случая
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН не е пречка за това, доколкото давностните срокове
за издаване на НП ще започнат да текат от получаване на преписката от
наказващия орган. Така изрично Решение № 647 от 31.03.2016 г. по н. д. №
16/2016 г. на Административен съд – Пловдив, Решение № 1830 от 27.10.2017 г. по
н. д. № 1897 / 2017 г. на XIX състав на Административен съд – Пловдив, Решение
№ 323 от 20.02.2015 г. по н. д. № 19 / 2015 г. на XXIII състав на
Административен съд – Пловдив.
Нарушаването
на императивната разпоредба на чл. 33, ал.1 ЗАНН и налагането на
административно наказание за деяние, фактическите признаци на което са предмет
на разследване по висящо и неприключило ДП е безусловно основание за отмяна на
НП.
Налице е и
още едно самостоятелно процесуално основание за отмяна на НП.
Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН
задължителен реквизит, както на АУАН, така и на НП е посочване на точното
време, място и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Трайна е
съдебната практика, че нарушението следва да бъде описано по такъв начин, че у
нарушителя да не възниква никакво съмнение: 1)какви са фактическите параметри
на вмененото нарушение и 2) каква е правната квалификация на същото.
В процесния случай този критерий
на яснота не е достигнат. Както в АУАН, така и в обстоятелствената част на НП нарушението по чл. 123, ал.1,
т.2 ЗДвП е описано по следния начин: Т.К.Д. като участник в ПТП с пострадали лица не уведомява
службите за контрол към МВР и напуска
местопроизшествието. В тази връзка в АУАН е посочено, че жалбоподателят
е допуснал нарушение, както на чл. 123, ал.1, т.2, б „а“ ЗДвП, така и на чл. 123, ал.1, т.2, б „б“ ЗДвП. В същото време в НП при посочване на
нарушените разпоредби, като нарушена е отбелязана само разпоредбата на чл. 123,
ал.1, т.2, б „а“ ЗДвП, като с думи е изписано, че деецът като участник в ПТП не
уведомява компетентната служба на МВР. При този начин на описание на
допуснатото от жалбоподателя нарушение нарушителят се поставя в невъзможност да
разбере какви са фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение- дали
същото включва като съставомерен факт и напускането на местопроизшествието или
не. Пред същата неяснота е поставен и съдът, което затруднява до степен на
невъзможност контролната му дейност.
В случая
пороците при описание на извършените нарушения са особено съществени, доколкото
видно от текста на жалбата, от съдържанието на съдебните прения и от
ангажираните в хода на съдебното следствие доказателства защитната линия на жалбоподателя е била насочена и към опровергаване
на нарушението, изразяващо се в напускане на местопроизшествието. Тоест
правото му да разбере в какво точно се обвинява реално е било засегнато.
При този
изход на спора право на разноски съгласно новелата на чл. 63, ал.3 ЗАНН има
жалбоподателят. Доколкото същият е ангажирал доказателства за реално заплатени
300 лева за адвокатски хонорар и доколкото този размер кореспондира с минимума
предвиден в Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, то тази сума
следва да му се присъди.
Съгласно
т.6 от ДР на АПК "Поемане на
разноски“ от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в
структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата
страна Сектор пътна полиция не е самостоятелно юридическо лице, което означава,
че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ от което е част наказващия
орган, а именно ОДМВР- Пловдив, като второстепенен разпоредител с бюджетни
кредити по аргумент от чл. 43 ЗМВР. Така
и Решение № 13009 от 02.10.2019 г. по адм. д. №
7758/2018 на Върховния административен съд
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-011817, издадено от
Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор Пътна полиция, с което на Т.Д. е
наложена глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС
за 1 месец за нарушение на чл.123 ал. 1 т.2 б.А от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на Т.К.Д. , ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща разноски пред Районен съд.
Решението подлежи на обжалване
пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала.
С.Д.