Р
Е Ш Е Н И Е
№ 146
В
ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Пловдив, 10.03.2020 година
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на
тринадесети
февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИГЛЕНА
ПЛОЩАКОВА
при секретаря
Боряна
Костанева,
като разгледа
докладваното от съдията т. д. № 204 по
описа за 2019 г., намери
за установено следното:
Производството по делото е образувано
по исковата молба, подадена на 15.03.2019 год. от З.А.О., малолетна, действаща чрез своята майка
и законен представител А.Е.Ш.
против Гаранционен фонд. Предявен е осъдителен иск за присъждане на
парично обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв.
Исковата претенция се основава на следните фактически обстоятелства:
Твърди се, че на
17.09.2016 год. около
18-18,30 ч. З.О. е предприела пресичане
на кръстовището на **** и **** в с. ****, обл. Пловдив, движейки се в посока от
север на юг. По същото
време неустановен лек автомобил, идващ от ****, навлязъл с несъобразена скорост в описаното кръстовище, завил рязко надясно по
****, при което без да спре
или намали скоростта, прегазил десния крак на
пешеходката З.О.. От удара детето паднало
на земята, за известно време
загубило съзнание, а водачът на автомобила
напуснал произшествието. След инцидента ищцата била отведена
от екип на
ЦСМП в спешното отделение на „УМБАЛ Св. Георги“
ЕАД – Пловдив, където
ѝ била оказана първа помощ. При
извършената рентгенография било установено откъсване на нарастващия
край на костта
на малкопищялната кост /фибулата/ на десния крак,
както и същото увреждане в областта на основата на
пета ходилна кост на десния
крак. В болничното заведение бил поставен
гипсов ботуш за обездвижване на крака, О. била
изписана за домашно лечение с указания по никакъв
начин да не стъпва на десния
крак в продължение на 40 дни.
В резултат на произшествието ищцата изтърпяла изключително силни физически болки и страдания в увредения крайник, които не ѝ позволявали да спи. 40 дни
била у дома с обездвижен крайник, след което гипсът
бил свален и в продължение на две седмици се
провело раздвижване. Към датата на
исковата молба ищцата все още
не била напълно възстановена, следвало да се въздържа
от бърз ход
и бягане, не можела да стои дълго
време права на едно място
или да ходи
продължително. Вследствие на произшествието детето преживяло тежък психо-емоционален шок, от който
все още не можело да се
освободи, не спяло спокойно, будело се нощем многократно.
Нарушен в негативен аспект бил обичайният
ритъм на живот.
Във връзка с произшествието било образувано досъдебно производство № 329 /
2016 год. по описа на РПУ – с. Труд, но въпреки
проведените оперативно-издирвателни
работи извършителят на престъплението не бил установен. Поради това с постановление
на наблюдаващия прокурор от 14.02.2018 год. досъдебното производство било спряно.
Доколкото в произшествието участвало неидентифицирано МПС и на основание чл. 519, ал. 1, т. 1 КЗ, ищцовата предявила
претенция пред Гаранционен фонд за получаване на
обезщетение. По молбата била образувана
преписка по щета № 210180/01.06.2017 год., по която Фондът
отказал изплащане на обезщетение, за което уведомил
ищцата с писмо от 31.08.2017 год.
Предвид изложеното, ищцата З.А.О., действаща чрез своята майка и законен представител А.Е.Ш., моли съда да постанови
решение, с което осъди Гаранционен фонд да ѝ заплати сумата 50 000 лв. за претърпените
вследствие на произшествието, осъществило се на 17.09.2016 год. неимуществени вреди, ведно със
законната лихва от датата на
отказа за плащане на обезщетение
– 31.08.2017 год. до окончателното плащане.
Претендират се сторените по
делото разноски, като се настоява
и в полза на адвоката, предоставил безплатна правна защита и съдействие на ищеца на
основание чл. 38 ЗА да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение за безплатното представителство на материално затруднено лице.
Предявеният осъдителен иск е процесуално допустим. Същият е с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл. 558, ал. 5 КЗ, вр.чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Акцесорното искане за законна лихва
е с правно основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД и чл. 497 КЗ.
Ответникът Гаранционен фонд
в своевременно подадения отговор на исковата молба
оспорва исковата претенция по основание
и размер. Счита, че по делото
не са ангажирани доказателства за наличието на фактическия
състав на риска „гражданска отговорност“ – виновно и противоправно поведение на водача на
автомобила, механизма на произшествието, поведението на пострадалата. Констативният протокол за ПТП бил съставен изцяло
по данни на пострадалата, поради което нямал
качеството на официален свидетелстващ документ и не се ползвал с материална
доказателствена сила. Липсвал
акт по см.
на чл. 300 ГПК, който обвързва съда със задължителна
сила. Поради това счита, че
изцяло в тежест на ищцовата страна е да установи механизма
на произшествието, обстоятелствата, при които е настъпило и причините за него,
както и поведението си по време
на произшествието, противоправността на поведението на водача на автомобила
и виновността му, причинната връзка между телесните увреждания и произшествието. Оспорва се наличието
на противоправно поведение на водач
на неидентифицирано МПС и наличието на причинна
връзка с описаните телесни увреждания. Изразено е становище, че претенцията по размер е изключително
завишена. Оспорва се претенцията за законна лихва
от датата на отказа за
плащане на обезщетение.
Допълнителна искова молба не е постъпила в указания на ищеца срок.
ОКРЪЖЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, след като разгледа събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите и възраженията на страните, приема за
установено следното:
За установяване на спорните между страните обстоятелства, включени в
предмета на доказване, са събрани доказателства.
Изискано и приложено по настоящото дело е досъдебно производство № 329 /
2016 год. по описа на РУ – с. Труд при ОД на МВР – Пловдив. Установява се, че то
е било образувано срещу неизвестен извършител за това, че на 17.09.2016 год. в
с. ****, водачът на неизвестно МПС е нарушил правилата за движение и е допуснал
причиняване на средна телесна повреда на З.А.О., тогава на 10 години, след
което е напуснал произшествието. По досъдебното производство са извършени
оперативно-следствени действия. На 17.09.2016 год. е бил извършен оглед на
местопроизшествието в присъствието на поемни лица
след подаден сигнал на телефон 112 за блъснато дете.
Съставен е и протокол за ПТП с пострадали лица № 48 / 17.09.2016 год. В
него е отразено, че на същата дата около 18,35 ч. в с. ****, на **** неизвестен
автомобил е извършил завой надясно от **** към ****, при което е пострадала
пешеходката З.А.С., с първоначални данни за счупен глезен. Действително, както
акцентира и ответната страна, единствено въз основа на протокола за ПТП не може
да се гради извод за механизма на произшествието, тъй като той има
доказателствена стойност единствено за пряко възприетите от съставилите го
длъжностни лица факти и обстоятелства, а в случая произшествието не е
осъществено пред служителя на РПУ –
Труд, той не е констатирал на място и останали след произшествието превозни
средства и тяхното състояние. Но във връзка с произшествието, за което е
съставен протокола, са събрани и други доказателства по делото, които ще бъдат
обсъждани.
По досъдебното производство са били събрани данни за лицето, пътувало на
предна пътническа седалка в автомобила, участвал в произшествието, същото е
било обявено за издирване, но от показанията му, събрани повече от година
по-късно, нищо не е било установено. Поради това и до момента разследването се
води срещу неизвестен извършител. С постановление на РП – Пловдив от 14.02.2018
год. наказателното производство е спряно и не е възобновявано до момента на
приключването на устните състезания. По този начин, повече от три години след
произшествието водачът на автомобила е останал неустановен, а самият автомобил
– неидентифициран.
По делото са събрани гласни доказателства на свидетели очевидци за
установяване на механизма на произшествието. Според показанията на св. М.Й.О.,
чичо на ищцата и очевидец на произшествието, същото се е осъществило на
17.09.2016 год. в с. ****. Бил е заедно с брат си А.О. /баща на З./ и други съседи
в близост до дома си в с. **** на ****. З.А.О. е била близо до тях, тъкмо била
дошла да вземе пари от баща си, когато голям джип взел остър завой с висока
скорост, бутнал З. и избягал. Свидетелят има спомен, че е автомобилът бил марка
„Тойота, сив металик, но не познава шофьора и не е видял и запомнил регистрационния
му номер, тъй като всичко станало много бързо, по улицата нямало асфалт и при
високата скорост колата вдигнала пушилка. А като видели, че З. пада, всички се
притекли да ѝ помогнат. Извикали бърза помощ, дошла линейка, установила,
че кракът на детето е счупен и го откарали в болница. Свидетелят разяснява, че
е бил в непосредствена близост до З., колата можела да блъсне и него, но той
отскочил.
Свидетелят А.Й.О., баща на З.О., също е присъствал на инцидента, както
споменава и М.О.. Бил е на пътя в махалата в с. ****. Дъщеря му, която по
принцип живеела с майка си, в този ден му гостувала и била в близост до него.
Дошла с висока скорост кола, която блъснала детето, ударила го по десния крак и
избягала. Този свидетел също не помни цвят, марка и модел на колата, нито
регистрационен номер, като изтъква същите причини – всичко е станало бързо,
ненадейно, вдигнала се прах, в първия момент всички се притекли на помощ на
детето. Извикали бърза помощ, гипсирали крака ѝ. Никой от множеството
свидетели не разпознал автомобила или водача му.
Данните за телефонни повиквания на тел. 112 се потвърждават от събраните в
досъдебното производство доказателства, според които е имало четири обаждания
на спешния телефон на 17.09.2016 год. в периода от 18,24 ч. до 19,12 часа.
Според приетата по делото автотехническа
експертиза, която не е оспорена от страните, ударът е настъпил на кръстовището
на **** и **** в с. ****. Ударът е настъпил на кръстовището при завой надясно,
при което бил ударен десният крак на пешеходката. Основна причина от техническа
гледна точка е, че водачът на неизвестният автомобил не е реагирал своевременно
на опасността от удар с пешеходката З.О.. Водачът на автомобила е имал
техническа възможност да забележи пешеходката преди предприемането на маневрата
завой надясно. Когато автомобилът е бил на разстояние, равно на пълния му
спирачен път /опасна зона/, водачът е имал възможност да забележи пешеходката и
да избегне произшествието, като задейства своевременно спирачната система.
Според допълнителните разяснения в с.з., в.л. М. заявява, че най-вероятно
травмата е причинена от задна дясна гума на завиващия надясно автомобил. Няма
данни по делото за наличие на обозначена пешеходна пътека.
По делото е представена медицинска документация. От нея се установява, че
на 17.09.2016 год. в 19,37 на З.О. е извършен преглед в Спешно отделение на
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където е била транспортирана с екип на спешна
медицинска помощ. Още тогава пред медицинския екип са били дадени данни, че З. ***,
автомобил джип е минал през крака ѝ и оттогава кракът ѝ е болезнен
в глезена и при движение. След извършена рентгенография и имобилизация
пациентът е изписан час по-късно, тъй като е направена преценка за липса на
необходимост от болнично лечение.
Заключението по допуснатата съдебно-медицинска
експертиза е изготвено след личен преглед на ищцата и след подробно
запознаване с писмената медицинска документация, представена по делото.
Според констатациите на вещото лице д-р Б. на З.А.О., която към м. 09.2016
год. е била на ** години, е било причинено остеоепифизиолизис
/откъсване на нарастващия край/ на дясната малкопищялна
кост със съмнение за остеоепифизиолизис на основата
на петата стъпална кост на дясното стъпало.
Непосредствено след инцидента О. е изпитвала от значителни до умерени по сила и
интензитет болки и страдания, които
постепенно са затихвали в хода на оздравителния процес до пълното им изчезване
след неговото приключване. Телесните увреждания на О. са довели до трайно
затрудняване на движенията на десния долен крайник. Оздравителният процес е
траял 2-3 месеца, при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в него.
Липсват клинични данни за премачкване на дясното стъпало от гума на автомобил.
Гумата е минала покрай външната част на дясното стъпало и леко го е натиснала
във външната му част в областта на петата стъпална
кост и е притиснала глезена външно в областта на долния край на дясната малкопищялна кост. При прегледа на ищцата, извършен на
04.10.2019 год. вещото лице е установило, че движенията на дясната глезенна става са в пълен обем. Детето се движи нормално,
без помощни средства и без накуцване. Дадени са препоръки да редуцира
наднорменото си тегло и да извършва повече движения. Пред лекаря детето е
споделило за болки при влошаване на времето и при по-дълго ходене. В съдебно
заседание вещото лице е разяснило, че поносимостта
към болка е строго индивидуална при всеки човек и зависи от типа нервна
система. Наднорменото тегло може да повлияе на оздравителния процес, който да
протече по-бавно и да удължи времето на изпитване на болка. На въпрос на
ответната страна относно причината за травмата, доктор Б. заявява, че е малко
вероятно описаните травми да се получат при падане на твърд предмет върху
стъпалото на пострадалата.
Свидетелката З.Д. е разпитана за установяване на степента и интензитета на
болките и страданията на ищцата. Д. е сестра на бабата на З. и живее с нея в едно
домакинство. Не е била свидетел на инцидента, съседите ѝ разказали, че З.
е била блъсната от кола, при което пострадал глезена на крака ѝ. Била в
гипс два месеца, много я боляло. Месец и половина била на инвалидна количка.
През това време била на памперси, защото не можела да става и да отиде до
тоалетна. Още докато е била в гипс започнала да пристъпва леко, като след
свалянето му продължила да се оплаква от болки. Свидетелката сочи, че З. още
накуцвала, но в тази част съдът не кредитира показанията ѝ, тъй като
същите не кореспондират с установеното от вещото лице при личния преглед.
С писмо с изх. № от 31.08.2017 год., отправено във връзка със заведена щета
210180/01.06.2017 год., Гаранционен фонд е уведомил А.Ш., като законен представител
на З.А., че фондът отказва плащане на обезщетение, тъй като не са представени
доказателства за хода и резултата от воденото досъдебно производство. Указана е
възможността претендираните права да бъдат заявени по
съдебен ред.
При комплексния анализ на така събраните доказателства, съдът приема за
установено, че механизмът на произшествието съвпада с отразения в оспорения
протокол за ПТП с пострадали лица.
Произшествие е настъпило на 17.09.2016 год. около 18 часа на посоченото в
протокола място в с. **** и за него по еднозначен и категоричен начин
свидетелстват разпитаните в хода на делото двама свидетели. Същите са в
родствена връзка с ищцата, поради което съдът подхожда критично към тях, в
светлината на чл. 172 ГПК. Но отчита, че показанията на свидетелите са безпротиворечиви помежду си досежно основните обстоятелства
около произшествието и не се опровергават от нито едно от останалите
доказателства по делото, а напротив, потвърждават се от заключенията по двете
експертизи и от данните по досъдебното производство. Съдът приема, че
противоречията, на които акцентира защитата, относно това дали З. се е движела
или е била на едно място в момента на удара, са без съществено значение за
неговия механизъм и за предотвратимостта му, още
повече че в срока за отговор не е повдигнато възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат с поведението на пострадалата. Поради това съдът не
споделя възраженията на ответната страна, че произшествието и неговият
механизъм са останали недоказани, че е „скалъпен механизъм на неосъществено ПТП,
с цел пресъздаване на хипотеза на закона, даваща право на обезщетение“. В
писмената защита на ГФ изложените възражения се основават на разпит на
свидетели в досъдебното производство, които не са разпитани пред гражданския
съд и показанията им нито могат да бъдат ценени, нито да служат като
опровержение на събрани по настоящото дело гласни доказателства.
Установява се, че на З.О. е причинена средна телесна повреда от дясната
задна гума на завиващия с висока скорост автомобил. Този автомобил не е
установен /идентифициран/ в хода на досъдебното производство, въпреки събраните
доказателства, като същевременно е напуснал произшествието. Водачът на
автомобила е проявил противоправно поведение –
предприел е маневра завой надясно, без да е уверен, че с нея не застрашава
участниците в движението. Водачът на неидентифицирания автомобил е нарушил
общата забрана на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, според която водачите на
пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението
да се съобразяват
с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни
да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. Пешеходецът в
случая е било видимо и предвидимо препятствие. Водачът е можел да избегне произшествието, тъй като пешеходката е била в зоната му на
видимост, като задейства своевременно спирачната система. Допуснато е и
нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗДвП, според която водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците.
В резултат на произшествието, на ищцата е причинена
средна телесна повреда - остеоепифизиолизис /откъсване на нарастващия край/ на дясната малкопищялна
кост със съмнение за остеоепифизиолизис на основата
на петата стъпална кост на дясното стъпало. Ищцата е
откарана с Бърза помощ и кракът ѝ е бил имобилизиран
с гипс. От свидетелката Д. се установява, че е била неподвижна в продължение на
месец и половина, била е на памперси и се е придвижвала с инвалидна количка.
Без значение е, че в исковата молба липсва твърдение за използване на инвалидна
количка, след като във връзка с изживените страдания това се установява от
гласните доказателства. З. е изпитвала силни до умерени болки. Според експертизата
оздравителният процес е протекъл успешно и без усложнения, а понастоящем
двигателната активност и обема на движенията на глезена са възстановени
напълно. Установена е причинно-следствената връзка между деянието и травмата и
последвалите я болки и неудобства.
Според разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ
Гаранционният фонд изплаща на увредените лица обезщетение за незастраховани
МПС, когато неимуществените вреди вследствие на телесни увреждания, са
причинени на територията на РБ от МПС, което е напуснало местопроизшествието и
не е било установено /неидентифицирано МПС/. Тази хипотеза е налице. Установиха
се всички елементи от фактическия ѝ състав – причиняване на телесна
повреда от неидентифицирано МПС на територията на РБ. Увреденото лице е предявило
преди завеждането на делото претенцията си пред Гаранционния фонд, който не е
платил в срока по чл. 496, а именно в рамките на три месеца от нейното
предявяване. Гаранционният фонд е постановил изричен отказ.
Ето защо, в полза на ищцата следва да бъде присъдено
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди.
Обезщетението следва да се определи в съответствие с
чл. 52 ЗЗД при съблюдаване на критериите за справедливост. Съдът отчете вида на
травмата, обстоятелството, че оздравителният процес е приключил в рамките на
два-три месеца без усложнения, травмата не е дала траен негативен резултат
върху живота и двигателната активност на ищцата, не се е налагало пролежаване в
болница, извършване на операция, имплантиране на чужди тела и пр. и понастоящем
детето е възстановено.
При това положение съдът приема, че справедливото
обезщетение е в размер на 15 000 лв. До този размер искат е основателен и
доказан, а за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лв. следва
да се отхвърли.
Обезщетението е дължимо ведно със законната лихва от
датата на отказа на Гаранционния фонд да изплати обезщетението, т.е. считано от
31.08.2017 год. до окончателното плащане.
По въпроса за разноските:
С определение 959/30.04.2019 год. ищцата е освободена от внос на такси и разноски.
Предоставена й е правна помощ при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗА. Предвид
частичното уважаване на исковете, на основание чл. 38, ал. 2, предл. последно ЗА, дължимото за тази помощ адвокатско
възнаграждение следва да бъде присъдено в полза на адв.
Б.В.З. в размер, определен в съответствие с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
МРАВ, върху уважения размер, а именно в размер на 980 лв.
Според нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на
лице, освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответникът следва да бъде осъден
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметката на Окръжен съд -
Пловдив сумата 600 лв. държавна такса, дължима върху уважената част от исковете. От
бюджета на съда са изплатени депозити за експертизи в общ размер на 200 лв. От
тях върху ответника следва да се възложат 60 лв. - пропорционално на уважената
част от иска.
Ответното дружество също претендира разноски, за които е представило списък.
На основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК то има право на разноските по
делото, пропорционално на отхвърлената част от исковете. Според списъка
разноските на ответната страна, сторени по делото, са в размер на 220 лв. депозити
за съдебни експертизи и за призоваване на свидетел. Разноските за депозити са
реално сторени. От тях в полза на ответника ще се присъдят 154 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
О С Ъ Ж Д А ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, код по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на З.А.О., ЕГН **********,***, сумата 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от О., вследствие на
пътно-транспортно произшествие, осъществило се на 17.09.2016 год. около 18,00-18,30
часа в с. ****, на кръстовището на **** и ****, причинено виновно и противоправно от лек автомобил,
който е напуснал местопроизшествието и
не е бил установен /неидентифицирано МПС/, които неимуществени вреди се
изразяват в болки и страдания, вследствие на причиненото й телесно увреждане: откъсване на нарастващия край на костта
на малкопищялната кост /фибулата/ на десния крак,
както и същото увреждане в областта на основата на
пета ходилна кост на десния
крак, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017
год. до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за неимуществени вреди за
разликата над сумата 15 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000
лв.
Присъдената
сума може да бъде преведена по следната банкова сметка на ищцата З. А.О.: IBAN ***, открита в „Юробанк България“ АД.
О С Ъ Ж Д А ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, код по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на АДВОКАТ
Б.В.З., ЕГН **********,***, със служебен адрес ****, сумата 980 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, пропорционално на уважената
част от исковете.
О С Ъ Ж Д А ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, код по Булстат *********, със
седалище и адрес на управление гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката на Окръжен съд - Пловдив сумата 600 лева държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата 60
лв. разноски от бюджета на съда, пропорционално на уважената част от иска.
О С Ъ Ж Д А З.А.О., ЕГН **********,***, да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, код по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1000, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4 на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК, сумата 154 лева
разноски по делото, пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: ……………………………………..