Решение по дело №755/2016 на Окръжен съд - Пловдив

                                        Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                              

                                                   № 1

 

                                         гр.Пловдив, 02.01.2018г

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение ХХс, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                      ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: Цветелина Георгиева

 

при  секретаря Боряна Костанева и в присъствието на прокурора .......... ..........................., разгледа докладваното от съдията т.д. № 755  по описа за 2016г на Пловдивски окръжен съд и взе предвид следното:   

         

Обективно съединени искове на основание чл. 422 от ГПК.

Предявени от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* против К.С.С., ЕГН ********** ***. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че ответникът му дължи следните суми: 91199,07лв, ведно със законната лихва, начиная от 29.05.2013г до окончателното й изплащане, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижи имот № HL23730 от 22.06.2007г и Анекси към него; 8 176,52лв – представляваща просрочена договорна лихва за периода 03.09.2012г – 27.05.2013г и сумата от 151лв – такси по договора за кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 8827/2013г по описа на РС-Пловдив, ХІ гр.с. Претендира извършените в настоящото и в заповедното производство съдебни разноски по списък.

Ответникът оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли. Претендира разноски съобразно представения списък.

Пловдивският окръжен съд като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Настоящото производство е образувано по иск на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* да бъде признато за установено по отношение на ответника К.С.С., ЕГН ********** ***, че дължи следните суми: 91199,07лв, ведно със законната лихва, начиная от 29.05.2013г до окончателното й изплащане, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижи имот № HL23730 от 22.06.2007г и Анекси към него; 8 176,52лв – представляваща просрочена договорна лихва за периода 03.09.2012г – 27.05.2013г и сумата от 151лв – такси по договора за кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 8827/2013г по описа на РС-Пловдив, ХІ гр.с. Претендира извършените в настоящото и в заповедното производство съдебни разноски.

Ищецът твърди, че с ответника е сключил процесния Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL23730 от 22.06.2007, по който му е предоставил общата сума от 95542,94лв с договорени месечни вноски по погасяване за период от 30 години – последната уговорена вноска по погасителния план е на дата 03.04.2037г. Общата сума за връщане е била в размер на 302 633,77лв, от която 207 949,17лв лихви и 93 139,16лв главница. На 21.11.2007г ответникът е внесъл сумата от 1140,66лв за предсрочно погасяване на главницата, като отношенията между страните са били уредени със сключване на Анекс от същата дата. По идентичен начин са уредени отношенията им и при внасянето на сумите за предсрочно погасяване на 29.11.2007г – 1202,12лв и на 17.01.2008г – 1201,66лв – отново със сключване на анекси. Със сключено между страните на 30.05.2009г  Допълнително споразумение към Договора са констатирани просрочия в погасяването на задълженията на ответника като към онзи момент е била дължима сумата от 85,38лв за главница и 1480,68лв – просрочена лихва. Уговорено е двете суми да се прибавят към редовната дължима главница, както и са постигнати други уговорки за облекчения в полза на ответника. По същия начин страните са преуредили отношенията си с Допълнително споразумение от 20.07.2010г, към която дата ответникът е бил в забава по плащането на 106,16лв главница и 2349,71лв лихви – двете суми са добавени към дължимата редовна главница и е уговорен облекчен период с намаляване на дължимите месечни вноски със съставен нов погасителен план. Ответникът го е изпълнил частично, като ищецът сочи, че първата просрочена вноска е с № 62 с падеж 03.09.2012г, а след това са налице още 9 неплатени месечни вноски по главница и лихва. На основание чл.18, ал.1 от Договора ищецът счита, че е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на задълженията по договора на дата 03.11.2014г и затова е инициирал заповедно производство, в което твърди, че ответникът му дължи 91199,07лв - главница по Договора за кредит, 8 176,52лв – просрочена договорна лихва за периода 03.09.2012г – 27.05.2013г и сумата от 151лв – такси по договора за кредит. За тези суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 8827/2013г по описа на РС-Пловдив, ХІ гр.с., против която ответникът е подал възражение. Последното определя интересът на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.

Ответникът не взе становище по исковете на изпратената му искова молба с приложения, като поиска пред съда възстановяване на срока за подаване на отговор. Искането му беше оставено без уважение с влязло в сила определение на съда. С писмени молби и в съдебно заседание ответникът заяви оспорване на претенциите на ищеца, като оспори настъпването на предсрочната изискуемост на задълженията му, като защитно възражение въведе в процеса възражения за нищожност на клаузи от договора, тъй като в договора не е дефинирано понятието „базов лихвен процент“ в противоречие с чл.143, т.10 от ЗЗП и за това съдът следи служебно. Ответникът не е имал възможност да влияе на едностранната промяна от страна на ищеца на договорения лихвен процент, а това е в противоречие с морала и добрите нрави, както и са нищожни защото липсва предмет и съгласие. Счита за нищожни и сключените Допълнителни споразумения с уговорения в тях анатоцизъм с добавяне на просрочените лихви към цялото задължение а това противоречи на закона и на добрите нрави. Счита за нищожни, поради противоречие със Закона и на уговорените дължими такси за годишни управление на кредита.

Видно от приложеното заповедно производство на ПРС - ч.гр.д.№ 8827/2013г по описа на РС-Пловдив, ХІ гр.с. - възражението на ответника против Заповедта е подадено в срок, като на ищеца е указано да предяви иска си. Поради това с изготвения по делото проект за доклад съдът е приел установителните искове за редовни и допустими. Във връзка с разпределената доказателствена тежест от ищеца е ангажирано установяване на конкретните дължими от ответника размери на главница, лихви и такси по делото с извършената и приета счетоводна експертиза. Същата прави подробен анализ на извършваните от ответника плащания на главница и лихви, като е съобразила и сключваните между страните Анекси за преуреждане на отношенията им. Така видно от заключението ищецът е усвоил кредит в общ размер на 95542,94лв, от които погасената главница е в размер на 4343,87лв и плащането ѝ е преустановено от м.февруари 2013г когато е последната платена сума от 57,90лв. Същото е установено и по отношение на задълженията за погасяване на лихви, като от м. февруари 2013г от ответника не са извършвани никакви плащания по кредита.  В заключението на счетоводната ексепртиза е посочено, че непогасените задължения към ищеца възлизат на главница от 91199,07лв, договорни лихви от 8176,52лв и такси по договора от 151лв.

В същите размери са и установителните претенции на ищеца, поради което съдът намира, че следва да постанови решение, с което да признае за установено между страните дължимостта от ответника на претендираните по Договора негови задължения. По отношение настъпилата предсрочна изискуемост съдът намира, че същата не е настъпила на твърдяната дата 03.11.2014г, след която е налице частично изпълнение от страна на ответника, преустановено изцяло от м.февруари 2013. Поради това към момента на подаване на заявлението пред ПРС на 29.05.2013г вече са били налице три последователни забавени вноски, по които неизпълнението е пълно. Последното обстоятелство на основание чл.18, ал.1 от Договора води до автоматичното настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, без да е необходимо ответникът да бъде уведомяван за това изрично, тъй като за него е ясно, че той е преустановил изпълнението. Възражението на ответника в обратния смисъл съдът намира за неоснователно.

Изводите на съда не се променят от направените от ответника множество възражения за нищожност на клаузи от договора. От представените писмени доказателства съдът намира, че отношенията кредитодател – кредитополучател са съобразявани изцяло с възможностите на ответинка да обслужва задълженията си, като са многократно преуреждани за краткия период от 5 г от усвояване на кредита от ответинка до преустановяване на всякакви плащания по него. При нито едно от сключените между страните допълнителни споразумения ответинкът не е направил възражения, дори не е твърдят да е правил такива, че някое от поставените условия е неясно или неразбираемо за него. Съгласил се е с прибавянето на дължими суми, които са минимални, към цялата сума за редовна главница, като тази клауза от допълнителните споразумения следва да се разглежда не изолирано, а в съвкупност с останалите предоговорени от страните краузи, като в крайна сметка дължимата от ответника месечна вноска за период от една година е била намалена наполовина – от 800лв на 400лв. При общо поето от ответника задължение от над 300 000лв той е погасил глвница в размер на 4343,87лв и лихви в размер на 40035,77лв, като причината за това е неговото пълно неизпълнение от м. февруари 2013г, не и наличието на нищожни клаузи, които да препятстват редовното погасяване на задълженията му.

По всичко изложено съдът намира за доказан по делото на  претенциите на ищеца и  следва да постанови решение, с което да признае за установено между страните дължимостта от ответника на претендираните по Договора негови задължения.  

На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на  претендираните и извършени в настоящото производство разноски, съобразно представения списък, с който претендира държавна такса от 2034,49лв за разглеждане на делото, депозит от 350лв за експертиза и депозит от 300лв за допълнителна експертиза, адвокатско възнаграждение от 35515,80лв. По делото действително са внесени посочената държавна такса и депозитът от 350лв за изготвяне на счетоводна експертиза, като по делото не е изготвяна и разглеждана допълнителна счетоводна експертиза и не е внасян депозит за такава. Не са представени доказателства, установяващи плащането на адвокатско възнаграждение в размер на 35515,80лв и такова не следва да бъде присъждано, независимо от обсотятелството, че ответникът, чрез своя пълномощник, не е направил възражение за прекомерност на посоченото адвокаско възнаграждение. Ето защо като разноски пред настоящата инстанция следва да да се присъдят сумата от 2384,49лв, а като разноски в заповедното производство – 3724,85лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р         Е          Ш         И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* и К.С.С., ЕГН ********** ***, че К.С.С. дължи на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД следните суми: 91199,07лв, ведно със законната лихва, начиная от 29.05.2013г до окончателното й изплащане, представляваща дължима главница по Договор за кредит за покупка на недвижи имот № HL23730 от 22.06.2007г и Анекси към него; 8 176,52лв – представляваща просрочена договорна лихва за периода 03.09.2012г – 27.05.2013г и сумата от 151лв – такси по договора за кредит, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 8827/2013г по описа на РС-Пловдив, ХІ гр.с.

ОСЪЖДА К.С.С., ЕГН ********** *** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД – гр.София, ЕИК ********* сумата от 2384,49лв за извършени съдебни разноски пред настоящата инстанция и сумата от 3724,85лв - разноски в приключилото заповедно производство.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                 ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: