Р Е
Ш Е Н И Е
№18 24.02.2021 г.***
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо търговско
отделение
На двадесет и пети януари две хиляди двадесет и
първа година
В публично заседание в
следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани
Цветанова
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 861
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по молба на Й.Д.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес с.******* против „ДЗИ –
общо застраховане“АД, ЕИК ********* и
при условие на евентуалност против „Дженерали застраховане“АД, ЕИК ********* ,
с която са предявени обективно съединени претенции за заплащане на обезщетения
за неимуществена вреди в размер на 80 000лв. и имуществени вреди в размер
на 1859 лв., причинени на ищцата при ПТП на 20.07.2019 год. , в качеството и на
пътник в лек автомобил „Ситроен ZX“ с ДК№ А 4618 КК, собственост на ищцата и
управляван от ******а й А. Д. С., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба и разноските по делото.
С Разпореждане
№1310/16.03.2020 год., връчено на ищцата на 18.05.2020 год. е указано на същата
да представи доказателство за внесена държавна такса в размер на 3274,36лв.
На 26.05.2020 год. е
постъпила молба от процесуалния представител на ищцата за освобождаване от
задължението за внасяне на държавна такса, към която е приложена декларация по
чл.83, ал.2 от ГПК. С Разпореждане
№2161/27.05.2020 год. на ищцата е
указано да представи доказателства в подкрепа на твърденията си в декларацията
и да посочи основанието, на което обитава жилището, посочено като постоянен
адрес.
С Определение
№1893/06.07.2020 год. е постановен отказ да бъде освободена ищцата от
задължението за заплащане на държавна такса. С молба от 10.08.2020 год. ищцата
е заявила, че предявява иска си за неимуществени вреди частично за 30000 лв. ,
от общо 80 000лв. , като представя и доказателство за внесена държавна
такса върху така предявения частичен иск за 30 000 лв.
Искът е предявен съобразно
правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск.
Последвала е по делото
редовна размяна на книжа между страните, съобразно разпоредбите на особеното
исково производство по търговски спорове.
До настоящия момент не са
станали служебно известни на съда други факти или обстоятелства, които след
проверка за възникването им, да водят до извода, че са налице процесуални
пречки или не са налице положителни процесуални предпоставки за разглеждане на
иска. При това положение е допустим.
В исковата молба се твръди, че при ПТП на 20.07.2019г.,
около 22:45 ч., на път III-9061 /пътя Слънчев бряг - Оризаре/, в района на
разклона за комплекс „Съни Дей 6“ водачът А. Д. С., управлявайки лек автомобил
„Ситроен ЗХ” с per. № А 4618 КК, е предприел маневра завой наляво, при което се
е сблъскал с движещия се направо по пътя с предимство, с несъобразена скорост,
лек автомобил „Мерцедес Ц 200 Компресор" с peг. № А 9101 МА, управляван от
Р.Н.К.. Вследствие на удара лекият автомобил „Мерцедес“ е променил посоката си
на движение и се ударил в спрелия в крайпътно разширение, в района на
кръстовището, лек автомобил „Пежо 206" с peг. № СВ 3715 КК. Ищцата е
пътувала на предна дясна седалка в лек автомобил „Ситроен ZX " и е
получила травматични увреждания вследствие на произшествието. Твърди се, че при
така описаното ПТП били причинени телесни увреждания на пострадалата, състоящи
се в закрито счупване на горния край на лявата лакътна кост, счупване на ребра
вляво, амиелична спондилолистеза на Ц5-Ц6. Твърди се , че непосредствено след
произшествието пострадалата е хоспитализирана в УБМАЛ - Бургас АД, с оплаквания
от силни болки в корема, гърдите, шията, лявата ръка, където болничният й
престой е продължил до 25.07.2019 г. Твърди се , че е била поставена гипсова имобилизация на счупената й лява ръка
и е проведено консервативно лечение.
Ищцата твръди, че е изпитвала силни болки при дишане и движение в гръдния кош
заради счупените ребра, че счупената й ръка е била гипсирана за период от около
40 дни, през който период битовото й обслужване било силно затруднено от
силните болки и невъзможността да използва пълноценно лявата си ръка и се
налагало пострадалата да разчита на помощта на близките си. Твърди се също, че
болките в шията и гърба на ищцата прогресирали, поради което ищцата била
хоспитализирана в периода от 04.11.2019г. до 12.11.2019г. в УМБАЛ „Света Анна”
АД – София, при което е поставена диагноза „амиелична спондилолистеза на Ц5-Ц6“
и ищцата е претърпяла оперативна интервенция под обща анесетезия. Твърди се ,
че към настоящия момент възстановяването на Й.Д. не е завършило, защото при
извиване и извъртане на лявата ръка под по-голям ъгъл изпитва болки в нея, на
моменти пръстите й изтръпват и продължава да изпитва болки в шията и гърба,
много бързо се уморява като стои права.
В резултат на причинените й
травми от описаното ПТП, пострадалата търпи и имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за лечение и медицински консумативи, във връзка с извършената й
операция през ноември 2019г. в размер на 1859 лв. , представляващи цената на
шийна плака с кейдж плаки и винтове, за което представя фактура.
Твръди се, че първият предпочитан ответник - „ДЗИ - Общо
застраховане“ АД е сключил на 08.11.2018г. задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите по полица № BG/06/118003188976, валидна от
19.12.2018г. до 18.12.2019г. за лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ZX "
с peг. № А 4618 КК с ищцата , която е собственик на автомобила, в който е
пътувала и на това основание дължи
застрахователно обезщетение, в случай че се установи вина на водача А. Д. С. за
настъпване на произшествието. Ищцата е предявила претенция за доброволно
плащане пред „ДЗИ - Общо застраховане” АД с молба, получена от предпочитания
ответник на 17.09.2019г., но е получила отказ да бъде удовлетворена претенцията
й.
По отношение на вторият
евентуален ответник - „Дженерали застраховане" АД, се твръди, че е сключил
на 04.10.2018г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите по полица № BG/08/118002881578 валидна от 05.10.2018г. до
04.10.2019г. за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200 Компресор" с
peг. № А 9101 МА и на това основание дължи застрахователно обезщетение, в
случай че се установи вина на водача Р.Н.К. за настъпване на произшествието.
Ищцата е предявила претенция за доброволно плащане пред „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД с молба, получена от евентуалния ответник на 17.09.2019 г.
, но и вторият ответник не е удовлетворил претенцията на ищеца.
Прави доказателствени искания. Представя
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор
от двете ответни дружества, с който считат исковата молба за нередовна и
оспорват претенциите за застрахователно обезщетение и за лихва за забава по
основание и размер.
Съдът приема за неоснователни възраженията за
недопустимост на претенцията поради
нарушение на процедурата по чл.380 от КЗ, поради наличието на
представени и неоспорени писмени доказателства за обстоятелството, че ищцата е
предявила претенцията си писмено пред всеки от двамата ответника , но е
получила отговор от същите, от който е видно , че претенцията й няма да бъде
удовлетворена.
Ответникът „ДЗИ- Общо застраховане“ЕАД се оспорва
основателността на предявената претенция , като се посочва , че към настоящия
момент не е доказана отговорността на водача на застрахованото МПС „Ситроен“, модел „ ЗХ" с
peг. № А 4618 КК. Посочва, че не е приключило наказателното производство за
процесното ПТП, което е образувано ДП № 3043 М-899/2019 по описа на РУ-Несебър.
Прави искане за спиране на производството по делото до приключване на
досъдебното производство.
Оспорва се описанието на процесното ПТП –
механизъм, скорост на движение, предприети маневри, причината за за настъпване
на ПТП, както и причинно-следствената връзка между ПТП и претърпените вреди от
ищцата. Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
касаещо „Ситроен“,
модел „ZX " с peг. № А 4618 КК .
Оспорва останалите фактическите твърдения на
ищеца. Счита, че водачът не е нарушил
правилата за движението по пътищата, поради което не е налице противоправно
поведение от негова страна и същият не е причинил процесното ПТП. Счита, че
вината на последния не е установена. Твръди , че е налице съпричиняване както
от водача на другия участник в ПТП, така и от ищцата , която сама се е
поставила в положение да бъде увредена.
Оспорва и твърденията за получените от ищцата болки
и страдания и техния интензитет,
последиците от инцидента и тяхната продължителност, причинно-следствената
връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания, механизма на
осъществяване на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма
на ПТП. Счита претенцията за неоснователно завишена. Оспорва
претенцията за лихви по основание и размер, поради неоснователност на главния
иск, както и че не се дължи от посочения начален момент.
Прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
Ответникът „Дженерали застраховане“АД оспорва
предявените искове по основание и размер. като се посочва , че към настоящия
момент не е доказана отговорността на водача на застрахованото МПС „Мерцедес“, модел „Ц 200
Компресор" с peг. № А 9101 МА, напротив твърди се , че вината е изцяло на
водача на автомобил „Ситроен“, модел „ZX " с peг. № А 4618 КК. Посочва, че не е приключило наказателното
производство за процесното ПТП , което е образувано ДП № 3043 М-899/2019 по
описа на РУ-Несебър.
Оспорва се описанието на процесното ПТП –
механизъм, скорост на движение, предприети маневри, причината за за настъпване
на ПТП, както и причинно-следствената връзка между ПТП и претърпените вреди от
ищцата. Не се оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение,
касаещо „Мерцедес“,
модел „Ц 200 Компресор" с peг. № А 9101 МА.
Оспорва останалите фактическите твърдения на
ищеца. Счита, че застрахования водач на „Мерцедес“, модел „Ц 200 Компресор" с peг. № А
9101 МА, не е нарушил правилата за
движението по пътищата, поради което не е налице противоправно поведение от
негова страна и същият не е причинил процесното ПТП. Счита, че вината на
последния не е установена. Твръди , че е налице изключителна вина на водача на
другия участник в ПТП, както и че не е налице убедително доказателство за
връзката на ПТП и претърпените от ищцата вреди.
Оспорва и твърденията за получените от ищцата болки
и страдания и техния интензитет,
последиците от инцидента и тяхната продължителност, причинно-следствената
връзка между процесното ПТП и настъпилите увреждания, механизма на
осъществяване на твърдените неимуществени вреди, както и наличието на
причинно-следствена връзка на всички твърдени неимуществени вреди с механизма
на ПТП. Счита претенцията за неоснователно завишена. Оспорва претенцията за лихви
по основание и размер, поради неоснователност на главния иск, както и че не се
дължи от посочения начален момент.
Прави доказателствени искания. Претендира
разноски.
Бургаският окръжен съд като прецени, че са налице
процесуалните предпоставки и липсват процесуални пречки за разглеждане на
делото, приема предявените искове за допустими.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на
доказателства по делото,с оглед изразените становища и съобразно закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени
осъдителни искове с правна квалификация - чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 от ЗЗД от
Й.Д.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес с.******* против „ДЗИ – общо
застраховане“АД, ЕИК ********* за
заплащане на обезщетения за неимуществена вреди частично в размер от
30 000лв. от общ размер на 80 000лв. и имуществени вреди в размер на
1859 лв., причинени на ищцата при ПТП на 20.07.2019 год. , в качеството и на
пътник в лек автомобил „Ситроен ZX“ с ДК№ А 4618 КК,
собственост на ищцата и управляван от ******а й А. Д. С., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба и разноските по делото, като при
условие на евентуалност същите претенции са предявени против „Дженерали застраховане“АД, ЕИК
*********, при условие, че се установи, че процесното ПТП е настъпило по вина на водачът на автомобила, застрахован
при този ответник.
Съдът, с оглед изразените от страните становища
намира за необходимо да обяви на същите, че следните обстоятелства са безспорни
и не се нуждаят от доказване, а именно: наличие на валидно застрахователно
правоотношение между ищцата и „ДЗИ - Общо застраховане“ АД
по сключена на 08.11.2018г. задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите по полица № BG/06/118003188976, валидна от 19.12.2018г. до
18.12.2019г. за лек автомобил марка „Ситроен“, модел „ZX " с peг. № А 4618
КК с ищцата , която е собственик на автомобила, наличие на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите по полица № BG/08/118002881578 валидна от
05.10.2018г. до 04.10.2019г. за лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Ц 200
Компресор" с peг. № А 9101 МА, сключена с втория ответник. Ищцата е собственик
на автомобил марка „Ситроен“, модел „ZX " с peг. № А 4618 КК и ******а
на водача на същото МПС – А. Д. С..
Съдът като съобрази представените от страните
писмени доказателства, както и приетите по делото съдебно автотехническа и
съдебно медицинска експертизи, приема да установено следното :
На 20.07.2019 г. , около 22,45 часа на път III - 9061,
в участъка между к.к. „Слънчев бряг“ и с.******* е настъпило пътно-транспортно произшествие между лек
автомобил с марка „Ситроен“, модел „ZX“, с peг. № А 4618 КК,
управляван от А. Д. С. – ****** на ищцата, която е собственик на автомобила и лек
автомобил с марка „Мерцедес“, модел „С200“, с peг. № А 8499 МА, управляван от Р.К./разпитан
като свидетел в производтвото/ и лек автомобил с марка „Пежо“, модел „206“, с
рeг. № СВ 3715 КК, което е било паркирано
на банкета до пътя. От представените официални свидетелстващи
документи, с които е констатирано настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие – констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.07.2019
год., съдържащ описание на участниците, пострадалите, видимите щети по МПС и
схема, както и от приетата съдебно автотехническа експертиза, се установява
следния механизъм на пътно-транспортното произшествие : При движение в тъмната част на денонощието по
хоризонтален, прав и сух път, водачът на лекия автомобил, в който е пътувала
ищцата – „Ситроен ZX“ е предприел маневра за завой налява, като е навлязъл в лентата за насрещно движение и е
спрял напречно на посоката на движение на движещите се в тази лента превозни
средства, където в него се е блъскал движещия се в тази лента лек автомобил „Мерцедес“,
модел „С200 . Мястото на сблъсъка – в
лентата за насрещно движение и
констатираните вреди по двете МПС съответстват на направените както от
служителите на полицията, така и от вещото лице инж. Гяуров, извод, че вина за
причиняването на пътно-транспортното произшествие е на водача на лек автомобил
с марка „Ситроен ZX“. Последният с непредпазливото си и неправомерно
поведение, поради неправилна преценка на ситуацията и обективно забавени
реакции, дължащи се на възрастта му – водачът е осемдесетгодишен, виновно е допуснал
настъпването на процесното ПТП, в резултат на което водачът, ищцата, като и
водачът на лекия автомобил „Мерцедес“ са претърпели телесни повреди. Имуществени
вреди са нанесени и на трите участвали в описаното ПТП автомобила.
По отношение на настъпилите увреждания на ищцата
от процесното произшествие, съдът приема за установено следното : Видно от
представената медицинска документация – епикризи и съпътстващи медицински
документи от приема за болнично лечение в УМБАЛ – Бургас АД от 21.07.2019 год.
до 25.07.2019 год. и УМБАЛ „Света Анна“ – София от 04.11.2019 до 12.11.2019
год. , а също от представената от ищцата медицинска документация към молбата й
по чл.83, ал.2 от ГПК, както и от приетата съдебно-медицинска експертиза на
ищцата е причинено счупване на горния край на лакътната кост, както и травма на
нервните коренчета в шийната област на гръбначния мозък. В нито едно от горните
доказателства не се установя фрактура на ребро-ребра, каквото се твръди в
исковата молба, съмнения за такава травма са изразени в резултата от образното
изследване при първия болничен прием, но същите не са потвърдени. Фрактурата е
била закрита, същата е лекувана консервативно, чрез имобилизация , като според
в.л. д-р Парасков , функцията на ръката е напълно възстановена. Съдът приема,
че оплакванията на ищцата, изразени пред вещото лице при извършения преглед и
за които свидетелства внучката й не са последица от претърпяното увреждане, а
са свързани с напредналата възраст на ищцата.
По отношение на претърпяната травма на шийните
прешлени, съдът приема следното : В епикризата от приема на ищцата за болнично лечение в УМБАЛ
– Бургас АД от 21.07.2019 год. до 25.07.2019 год., е видно, че не е установено
такова увреждане, следователно или същото е настъпило по-късно или да е било
пропуснато при образното изследване. Между двата болнични приема е изминал
период от три месеца и половина, през който ищцата, която и преди
произшествието е имала здравословни проблеми – световъртеж,
вестибуларно-вегетативен и лек дискоординационен синдром“/лист 45 от делото/, е
могла да получи това увреждане от друга травма. Въпреки горните съмнения,
поради липса на преки доказателства за несвързана с ПТП травма, както и поради
заключението на вещото лице , че е проведено адекватно лечение в „УМБАЛ Бургас“
АД, съдът кредитира заключението на в.л. д-р П., че е налице
причинно-следствена връзка между претърпяното ПТП и констатираната
„спондилолистеза на Ц5-Ц6“ в УМБАЛ“Свена Анна“ АД.
Съдът приема, че по отношение на втората травма е
налице съпричиняване от страна на ищцата по отношение на претърпените вреди,
поради следното : На страница трета от епикризата от „УМБАЛ Бургас“ АД е
изрично посочено, че ищцата е отказала да носи поставената й шийна яка, въпреки
изричните лекарски предписания. Няма данни ищцата да е провела контролни
прегледи при неврохирург, каквито са назначени със същата епикриза. В
епикризата от УМБАЛ „Света Анна“ – София от 04.11.2019 до 12.11.2019 год. не се посочва при приема ищцата да е носела
шийна яка, поради което съдът приема, че ищцата не е спазвала лекарските
предписания от първия болничен прием. Ищцата е потърсила помощ едва три месеца
и половина след първоначалното лечение, което е спомогнало за продължаване на
периода за възстановяване след травмата. Вещото лице, както и самата ищца
посочват, че в кратък период след втората хоспитализация болките в областта на
шията са отшумели, следователно продължителния период на страданието на ищцата
е свързано с несвоевременното лечение на упорстващата болка в шията,
неспазването на лекарските предписания за носене на шийна яка и неявяването на
контролни прегледи след първата хоспитализация. С оглед на горното, съдът
приема, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат в размер 30% по
отношение на шийната травма , което следва да бъде съобразено при определяне на
дължимото обезщетение.
За произшествието е образувано наказателно производство ДП № 1774/2019
г. по описа на РП Бургас , Териториално
отделение - Несебър. До завеждане на
иска и до приключване на събирането на доказателствата в настоящото
производство, наказателното производство не е приключило. С оглед на последното , съдът приема , че
вината на делинквента за причинената вреда както и механизмът на ПТП следва да
се установяват в настоящото производство , съобразно изложеното по-горе.
От горното следва извода, че произшествието е
настъпило поради извършено от водача на лек автомобил с марка „Ситроен“ ,
нарушение на правилата за движение по пътищата. Последният с непредпазливото си
и неправомерно поведение виновно допуснал настъпването на процесното ПТП, в
резултат на което ищцата, като пътник в лекия автомобил е претърпяла фрактура
на лакетната кост и травма на шийните прешлени.
При така установената фактическа обстановка, се
налагат следните правни изводи:
Страните не спорят по наличието на застраховка
гражданска отговорност на автомобила.
В настоящото производство се събраха доказателства
за извършено нарушение на правилата за движение по пътищата и от ищцата,
състоящо се в нарушение на чл.25, ал.2
и чл.35, ал. 2 от ЗДвП,
задължаващ водачите при извършване на маневра, която е свързана с навлизане
изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните превозни
средства, които се движат по нея, както и да преценява при намаляване на
скоростта, дали няма да представлява опасност за другите превозни средства,
движещи се по пътя. Водачът на застрахованото МПС не е изпълнил това
задължение, в резултат на което са причинени вреди на ******** му - ищцата.
Съдът приема, че е е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил с
марка „Мерцедес“, защото от същия не би могло да се очаква да предвиди, че
другият водач ще предприеме маневра за завой наляво, без да го пропусне и ще
спре по средата на лентата за насрещно движение.
С аргументи изложени по-горе, съдът приема , че
ищцата е допринесла за вредоносния резултат като не е следвала лекарските
предписания , състоящи се в задължение да носи шийна яка и указание да се яви
на контролен преглед. Поради горното,
съдът приема, че е налице съпричиняване в обем от 30% по отношение на
претърпените вреди от шийната травма.
Ищцата е предявила претенцията си за изплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди пред ответника, но ответното дружество отказало изплащане на
претендираното обезщетение мотивирайки
се, че от събраните данни не се доказвала по безспорен начин вината на водача
на лекия автомобил.
Размерът на дължимото обезщетение в конкретния
случая следва да се определи при съблюдаване на следните установени
обстоятелства – ищцата е получила
фрактура на лявата ръка, като не се твръди да е левичар, което е напълно
излекувано след проведеното лечение за период от един до два месеца . Доказателствата за връзка
между тази контузия и последващото влошаване на здравословното й състояние,
твърдяно в исковата молба и от внучката й, разпитана като свидетел, са
неубедителни. Съдът приема, с оглед заключението на вещото лице по
съдебномедицинската експертиза, че последиците от получената травма са напълно преодолени от предприетото лечение.
По отношение на травмата на шийните прешлени, при
определяне на обезщетението съдът съобразява, че ищцата е имала и предходни
хоспитализации, които са в резултат на възрастови изменения и съпътстващи
заболявания /л.44/, съобрази възрастта на ищцата, както и обстоятелството, че
периодът на страданието би бил в пъти по-кратък, ако ищцата се беше явила на
контролен преглед след първата хоспитализация.
Съдът кредитира събраните свидетелските показания,
защото ги намира за житейски достоверни, последователни и логични и приема , че
те установяват болките и страданията на
ищцата, неблагоприятното и емоционално състояние и негативния ефект на
травмата. За конкретния размер съдът
съобрази принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, относимата съдебната
практика, отчете момента на настъпване на деликта, икономическите условия и
лимитите на застрахователя.
С оглед на горното съдът приема , че справедливо
обезщетение за претърпяната травма на ръката е в размер на 5000 лв. , а по
отношение на травмата на шийните прешлени, че справедливо обезщетение за тази
травма следва да бъде определено в размер на 7000лв. , което следва да бъде редуцирано с 30% и присъдено в размер на 5250
лв. Следователно общия размер на обезщетението за неимуществени вреди е в
размер на 10250 лв.
По отношение на претендираните имуществени вреди,
съдът счита същите доказани в предявения размер от 1859 лв. , като намира, че с
оглед на обстоятелството, че проведеното лечение не е би било различно, в
случай, че беше проведено незабавно и няма данни по делото цената на вложените
при оперативното лечение титаниеви платки да се влияе от забавянето, то не
следва да се прилага редукция по отношение на това обезщетение.
Посочената по-горе сума следва да бъдат заплатена
от ответника-застраховател, по изложените по-горе съображения.
Върху определената стойност от 5 000 лв. за
обезщетение на нематериални вреди следва да се присъди лихва за забава от
датата на подаване на молба до
застрахователя 17.09.2019 год. Съгласно
чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Искът е предявен с правно основание чл. 432 КЗ, като се
цели ангажиране на отговорността на застрахователя на извършителя на ПТП, поради
което ответникът носи отговорност за действията на причинителя на непозволеното
увреждане в същия обем, в който отговорността се носи и от самия извършител, от
което следва, че забавата съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД би се дължала от датата на
настъпване на застрахователното събитие.
В настоящия случай ищцата е предявила претенция
пред застрахователя на 17.09.2019 год. и е посочила банкова сметка в
същата, поради което лихва за забава
следва да бъде присъдена , считано от 17.09.2019 год. до датата на
окончателното изплащане на главницата. По отношение на обезщетението за
имуществени вреди , съдът приема , че след като същото не е претендирано преди
датата на подаване на исковата молба, съдът приема, че законната лихва следва
да бъде присъдена начиная от датата на подаване на исковата молба – 12.03.2020
год.
С оглед
уважаването на претенцията против първия ответник и след като приема за
установена вината на водача на застрахованото при същия МПС, както и липсата на
вина у водача на застрахованото при втория ответник МПС , съдът намира , че не
следва да разглежда предявената при условие на евентуалност претенция.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцата има право да
получи направените разноски, съобразно уважената част от иска в размер на 40,36%
- 756,50 лв. от общо направени в размер
на 1874,36 лв., а ответникът има право да му бъдат заплатени разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 59,64% от направените, а именно – 1170,08
лв. от общо направени 1961,90 лв.
Мотивиран от горното Бургаският окръжен съд,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ДЗИ
– общо застраховане“АД, ЕИК ********* ,
със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Витоша“ № 89Б,
представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева чрез адв. Мая Великова, със
съдебен адрес гр.Бургас бул. „Стефан Стамболов „ № 26 да заплати на Й.Д.Д., ЕГН
********** с постоянен адрес *** обезщетения за причинени на ищцата при пътно-транспортно
произшествие на 20.07.2019 год., в качеството и на пътник в лек автомобил
„Ситроен ZX“ с ДК№ А 4618 КК, собственост на ищцата и
управляван от ****** й А. Д. С., както следва
: за неимуществена вреди - в размер от 10250лв., ведно със законната
лихва от 17.09.2019 год. до датата на
окончателното изплащане на главницата и за претърпени имуществени вреди - в
размер на 1859 лв., ведно със законната
лихва от 12.03.2020 год. до датата на окончателното погасяване на
главницата, както и разноски по делото в
размер на 756,50 лв., като отхвърля претенциите над уважения размер, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Й.Д.Д., ЕГН ********** с постоянен адрес ***
да заплати на „ДЗИ – общо застраховане“АД,
ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление гр.София, бул.
„Витоша“ № 89Б, представлявано от Коста Чолаков и Бистра Василева чрез адв. Мая
Великова, със съдебен адрес гр.Бургас бул. „Стефан Стамболов „ № 26 разноски по
делото в размер на 1170,08 лв.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред в двуседмичен срок от съобщаването
му пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: