Р Е Ш Е Н И Е
№30
18.02.2022 год. гр. Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски административен съд, в публично съдебно заседание на двадесети
януари две хиляди двадесет и втора год., в състав
Председател: ГАЛИНА
ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка Маринова и в присъствието на прокурора Нейка Тенева,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Драгнева КАН дело №466
по описа за 2021 год.,
за да се произнесе, съобрази следното
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ Стара Загора, чрез процесуалния представител юрисконсулт Л.
против Решение №160 от 30.08.2021 год., постановено по
АНД №1340/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено Наказателно
постановление №24-002715 от 26.04.2021год., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – Стара Загора. С НП е наложена имуществена санкция в
размер на 10 000лв на „ЕСКИ ЗААРА“ ООД гр. София на основание чл. 415 ал.3
от КТ за това, че на 09.03.2021г в9.30ч и до 05.04.2021г в 12.00ч,
работодателят „ЕСКИ ЗААРА“ ООД гр София, не е представил посочените в призовка
№115/26.02.2021г документи в Дирекция „Инспекция по труда“ гр Стара Загора, с
което противозаконно бездействие не е оказано съдействие на контролен орган при
изпълнение на функциите му, представляващо нарушение на чл.402 ал.2 от КТ –
Работодателите, органите по назначаването, длъжностните лица, работниците и
служителите са длъжни да оказват съдействие на контролните органи при
изпълнение на техните функции. Обстоятелства по извършване на съставомерното
бездействие: При извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на
26.02.2021г на обект „Хотел Ески Заара“ град Стара Загора, ул. Христо Ботев
№56, стопанисван от „ЕСКИ ЗААРА“ ООД гр. София с адрес на управление ул.
„Березина“ №14, на лицето С. Д. С. – служител на трудов договор в „Ески Заара“
ООд е връчена призовка №115/26.02.2021г със задължението да я предаде на
призованото лице – работодател или упълномощено лице за извършване на проверка.
За да отмени
НП, РС Стара Загора е приел, че са посочени две дати на извършено съставомерно
бездействие, в нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, а правното обвинение не е прецизно, поради не
посочване на чл.402 ал.1 т.2 от КТ вр. с чл.402 ал.2 от същия Кодекс, което
нарушава на свой ред правото на защита на наказаното лице. Липсва
констатация дали служителя, който не е упълномощен представител за целите на
контрола по спазване на трудовото законодателство, е предал на управител на
дружеството или на упълномощеното лице призовката. В случай, че тя не е
предадена, би следвало, според РС работника да понесе административно
наказателната отговорност. Алтернативно, в случай, че се приемат за не
съществени посочените нарушения на правото на защита, дружеството-работодател
следва да понесе административно наказателна отговорност, тъй като случаят на
нарушаване на чл. 402 ал.2 от КТ не разкрива белезите на маловажност. Във
връзка с размера на наложеното наказание е направена констатация в мотивите, че
е определен при превес на отгечаващи отговорността обстоятелства, въпреки
липсата на данни за такива.
В
жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение при
неправилно приложение на закона спрямо правилно и вярно установените
съставомерни факти и обстоятелствата по тяхното извършване. Поддържа се тезата,
че по силата на чл.46 ал.2 от ГПК е достатъчно редовното връчване на призовката
за представяне на документи и писмени сведения, на работник или служител, който
поема задължението да я предаде. Дружеството не е представило изисканите на
основание правомощието по чл.402 ал.1 т.2 от КТ документи, с което бездействие
е нарушило задължението си по чл.402 ал.2 от КТ да съдейства на контролните
органи при изпълнение на техните функции. Административно наказателна
отговорност за нарушение на чл.402 ал.2 от КТ е предвидена с разпоредбата на
чл.415 ал.3 от КТ – който не оказва съдействие на контролен орган за спазване
на трудовото законодателство при изпълнение на неговите функции. Ето защо от
съда се иска да приеме, че спрямо установената фактическа обстановка не
правилно са приложени разпоредбите на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и на чл.415 ал.3
от КТ и на това основание да бъде отменено въззивното съдебно решение и да се
постанови друго за потвърждаване на наказателното постановление. Направено е и
искане в условията на алтернативност за връщане на делото за ново разглеждане,
без да са изложени конкретни оплаквания за допуснати съществени нарушения на
правото на участие на АНО в съдебния процес, включително липса на мотиви, не
спазване на правилата за формиране на вътрешното убеждение по фактите, на
служебното начало за събиране на доказателства за относимите съставомерни факти
и обстоятелствата по извършване на нарушението. В касационната жалба изрично се
сочи, че съдът правилно е установил фактическата обстановка, но не правилно е
приложил материалния закон като е приел, че е извършено нарушение на правото на
защита, чрез липсата на една конкретна дата на деянието и съответно като не е
посочено в правното обвинение правомощието по чл.402 ал.1 т.2 от КТ на
контролните органи да изискват сведения, документи и обяснение при
осъществяване на функциите по контрол за спазване на трудовото законодателство.
Претендира се възнаграждение за юрисконсулт в откритото съдебно заседание.
Ответника
„ЕСКИ ЗААРА“ ООД гр. София не представя писмен отговор против касационната
жалба, и не изпраща процесуален представител в откритото съдебно заседание.
Представителя
на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за законосъобразност на
съдебното решение и предлага на съда да бъде потвърдено.
Касационният
състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените
от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и
като извърши на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка на
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с
материалния закон, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
С
призовка по чл.45 ал.1 от АПК,
служителите по контрол върху спазването на трудовото законодателство са
изисквали от „ЕСКИ ЗААРА“ ООД гр. София, район Сердика ул. „Березина“ 14 да
представи на 09.03.2021г в 9.30ч, чрез законния си представител или упълномощен
редовно друг представител изброени конкретно документи по ЗБУТ, в това число
оценка на риска, инструктажни книги, измервания и други, трудови досиета на
работещите в обекта „Хотел Ески Заара“ гр. Стара Загора, трудови досиета на
хората с прекратени трудови правоотношения през 2020г, ведомости за заплати и
документи, удостоверяващи и изплащането на трудовите възнаграждения за периода
2020г, вътрешни правила за организация на работната заплата и печат. Тази призовка е връчена на лице, което работи
като камериерка в хотела в град Стара Загора, поела задължението да я предаде
на работодателя или на упълномощеното по чл. 403 ал.2 от КТ лице. Съгласно
чл.402 ал.1 т.2 от КТ контролните органи по спазване на трудовото
законодателство имат правото да изискват от работодателя, съответно от органа
по назначаването, обяснения, сведения и представяне на всички необходими
документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола.
Изискването може да бъде отправено писмено по силата на чл.45 ал.1 от АПК,
която норма е приложима към това административно производство, когато в
специалния закон липсва друга уредба. След като изискването се отправя, чрез
призовка по чл.45 ал.1 от АПК, която е средство за призоваване на задълженото
лице да се яви и да даде обяснения или да представи документи, то се налага извода,
че реда за нейното връчване не може да бъде този по ГПК, тъй като в чл.18 от АПК има съответна уредба. Съгласно чл.18а ал.7 от АПК, когато съобщаването не
може да бъде извършено по електронен път, по телефон или по факс, съответно
устно, за което се съставя писмен удостоверителен документ, тогава съобщаването
се извършва, чрез връчване на последния адрес, посочен от страната, ако такъв
липсва – на адреса, на който е получавала съобщения или е била призовавана за
последен път в производството. Когато няма такива адреси, съобщенията до
организациите се извършват на адреса, който е вписан в нормативно уреден
регистър. В случая е трябвало да се изпрати съобщение с прилагане на призовката
до вписаните седалище и адрес на управление в град София, и ако на този адрес
не се намери дружеството или лице, което е съгласно да приеме съобщението,
тогава съобщаването се извършва, чрез залепване на уведомление на вратата или
на пощенската кутия, съответно се пуска в нея при достъп, а при липса на такъв
на видно място около входната врата или кутията. Най-сетне, ако и това е
невъзможно – дружеството вече е напуснало вписания в Търговския регистър адрес
и няма друг вписан, тогава съобщаването в производството пред административния
орган се извършва, чрез поставяне на
съобщението на таблото за обявления или на Интернет страницата на
съответния орган за срок то поне 7 дни, след изтичането на койот съобщението се
смята за връчено. Тази процедура не е изпълнена, поради което не се е сбъднало
обстоятелството, което ражда задължението за действие. След като задължението
за представяне на изброените в призовката документи не се е породило, то тогава
не може и да съставомерно бездействието да се представят на 09.03.2021г в 9.30ч
в сградата на Дирекция „Инспекция по труда“ в град Стара Загора. Задължение за
работника по чл.402 ал.2 от КТ не е предвидено, а връчването по реда на ГПК на
работник е невалидно, поради което и камериерката не може да бъде субект на
отговорност по чл.415 ал.3 от КТ в настоящия случай, тъй като отговорен административно
наказателен за не оказване на съдействие на контролен орган е онзи, който има
задължението да оказва това съдействие. В тази връзка няма допусната непълнота
на правната квалификация на фактите, тъй като разпоредбата на чл.402 ал.1 от КТ
има за адресат контролните органи и е оправомощителна, поради което
упражняването на правомощието, уредено от нея е обстоятелство, което поражда
задължение и трябва да бъде изрично посочено в обстоятелствената част на НП по
аргумент от чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Тази норма обаче не може да бъде нарушена
от лице, за което тя не предписва правомощия и поведения. За осигуряване на
условия за упражняване на това правомощие, законодателя е въвел с чл.402 ал.2
от КТ задължение на работодателя, съответно на органа по назначаването за
държавните служители, тъй като и спрямо тях ИА „ГИТ“ има контролни правомощия,
да изпълняват изискванията на контролните органи, които са дадени при
изпълнение на техните контролни функции. Оттук „който“ по чл.415 ал.3 от КТ е
всеки адресат на задължение за оказване на съдействие, поради което нормата,
вменяваща конкретно поведение е нарушена и трябва да бъде посочена в правната
квалификация, за да запълни общо формулирания състав „който не оказва
съдействие“. Наказания се налагат за неизпълнение на вменени задължения по реда
за държавно управление. В конкретния случай задължен по силата на чл.402 ал.2
от КТ да оказва съдействие под страх от административно наказателна
отговорност, предвидена в чл.415 ал.3 от КТ е работодателя „ЕСКИ ЗААРА“ ООД гр.
София, който обаче не е уведомен за изискването на контролните органи и не е
бездействал съставомерно. В НП и в АУАН е вписано обстоятелството, на което АНО
се позовава и извежда, че редовно е призован работодателя, но предвид
посоченото по-горе, връчената на работник призовка не влече фикцията за
уведомяване и възникване на задължението. Няма спор, че хипотезите на връчване
на трето лице, приравнени на лично връчване са фикции – един несъществуващ факт
се счита за осъществен. Ето защо решението на РС Стара Загора е постановено при
правилно приложение на материалния закон. Мотивиран
от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд Стара
Загора
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№160/30.08.2021 год., постановено по
АНД №1340/2021 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.