Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе взе предвид: Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение №703 от 17.07.2014 година, постановено по ГР.Д.№795 по описа за 2014 година на Великотърновски районен съд, на основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС са отменени като незаконосъобразни по иска на А. М. Д., ЕГН *, с адрес гр. В. Т., ул. „Г. И.” № *, решенията на Общото събрание на Е. С. на Ж. „Е.”, намираща се в гр. В. Т., ул. „Г. И.” № *, обективирани в т.4 и т.6 от протокол № * от 10.02.2014 година, с които е прието А. М. Д. да бъде предупреден за прилагането на чл. 1, ал.1, б.„е” от ЗУЕС, както и да демонтира поставената от него камера на шестия етаж в сградата; осъдена е етажната С. да заплати на ищеца направените от него разноски по делото. Постъпила е въззивна жалба в законоустановения срок, подадена от етажната С., чрез процесуалния представител по пълномощие. Обжалва се решението в неговата цялост. Изложени са твърдения, в какво се счита, че се състои неправилността на решението, и доводи във връзка с твърденията. Направено е искане да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски. Направени са доказателствени искания. Връчен е препис от въззивната жалба на насрещната страна. Постъпил е отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, подаден от процесуалния представител по пълномощие на ищеца. Заето е становище, че се оспорва твърдяното във въззивната жалба и е направено искане да се потвърди решението на РС. Изложени са съображения за направеното искане. Заето е становище по направените с въззивната жалба доказателствени искания. Съдъткато взе предвид оплакванията в жалбата, доводите и съображенията, изложени от страните, и като разгледа и прецени събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предмет на въззивното производство, въведен с въззивната жалба, са предявени на основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС искови претенции за отмяна на решения, взети от ОС на ЕС. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК, въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо. Относно валидността. Решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание. Относно допустимостта. Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право така, както е въведено с исковата молба. Налице е правен интерес от търсената защита. Интересът от защита произтича от естеството на търсената защита - искът е конститутивен. Щом ищецът твърди, че в негова полза съществува потестативно право, подлежащо на съдебно осъществяване, е налице интерес от предявения конститутивен иск. Налице е и процесуалната легитимация на страните. При иск с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС легитимиран да предяви иска е собственик на обект от етажната С., а легитимиран ответник е етажната С., чийто орган - ОС е взело атакуваните решения. Правният интерес и процесуалната легитимация са абсолютни процесуални предпоставки за допустимостта на иска и на процеса. За допустимостта на иска и на процеса съдът следи служебно при всяко положение на висящ исков процес. Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение първо, предложения трето от ГПК, и съобразявайки се с правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд приема решението за правилно. Въззивният съд стига до същия краен извод, до който е стигнал и първоинстанционният съд – за основателност на исковите претенции. Съображенията за този извод са следните: От фактическа страна. Районният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Направил е правилни изводи какви обстоятелства от фактическа страна се установяват чрез тях. Въззивният съд, преценявайки събраните в първоинстанционното производство доказателства, приема за установени от фактическа страна същите обстоятелства, приети за установени от районния съд. Поради което счита, че не е необходимо отново да излага /възпроизвежда/ какви обстоятелства от фактическа страна приема за установени от събраните в първоинстанционното производство доказателства. Във въззивното производство са събирани гласни доказателства. Като обсъди депозираните по делото свидетелските показания по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че свидетелите установяват факти и обстоятелства, от които не може да се направи извод, че е бил налице „неотложен случай” по смисъла на параграф 1, т.16 от ДР на ЗУЕС. За този извод съдът ще изложи доводи в правните си изводи. От приетите за установени от фактическа страна обстоятелства от районния съд,които въззивната инстанция след преценката на обсъдените от районния съд доказателства, също приема за установени,въззивният съд прави следните правни изводи: В ЗУЕС и ЗС законодателят е визирал императивни изисквания за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решения от общото събрание. При предявен иск по чл.40, ал.1 от ЗУЕСс оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК тежестта на доказване изпълнението /спазването/ на тези изисквания лежи върху ответната Е. С.. Неосъществяването на всяко едно от императивните изисквания на ЗУЕС и ЗС за свикване и провеждане на ОС и за вземане на решения от ОС, поотделно,когато са посочени в исковата молба, като основания за искането за отмяна на решенията, води до процесуална незаконосъобразност на решенията, състояща се в опорочена процедура по свикването и провеждането на ОС и опорочена процедура по вземане на решения от ОС, и до отмяна на решенията. Не е необходимо да се обсъжда дали са установени и другите пороци, посочени в исковата молба, като основания за искането за отмяна на решенията. Настоящият състав счита, че по отношение на законосъобразността на решенията на ОС на ЕС е приложима задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР №1/2002 година ОСГК, раздел VІ – мотиви. Цитат: „Касае се за обективно съединяване на отделни искове, като установяването на всеки един от посочените в исковата молба пороци, води до отмяна на решението на ОС”. В настоящия казус атакуваните решения на ОСна ЕС са взети в нарушение на императивната разпоредба на чл.13, ал.1, предложение първо от ЗУЕС. Не е спазено изискването общото събрание да се свика не по-късно от 7 дни преди датата на събранието. Обстоятелство, което не е спорно по делото. Този извод се извличаот становище на ответната ЕС, че събранието е свикано на 08.02.2014 година за провеждането му на 10.02.2014 година, поради наличие на „неотложен случай”. Изводът, че е нарушена посочената императивна правна норма, е обоснован от „липсата” на „неотложен случай”. До извод за „липса на неотложен случай” съдът стига като взе предвид следното: С разпоредбата на пар.1, т.16 от ДР на ЗУЕС е дадено легално определение на понятието „неотложен случай”, а именно: „наличие на факти или обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и наличието на факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на С., обитателите и други лица”. Всички факти и обстоятелства, чрез които ЕС обоснова твърдението си за наличие на „неотложен случай”, не попадат в обхвата на понятието по смисъла на пар.1, т.16 от ДР на ЗУЕС. Този извод се извлича при съпоставка на твърдяните факти и обстоятелства и на фактите и обстоятелствата, посочени в пар.1, т.16 от ДР на ЗУЕС. Най-малкото е несериозно да се твърди, че „арогантното” поведение на ищеца към всички етажни съсобственици, включващо „психологически тормоз” на бившата касиерката на ЕС, обосноваващо отказа й да продължава да изпълнява тази дейност; необходимостта от събиране на средства за поправка на покрива и събиране на средства, за да се плати консумираната ел. енергия, за да не се спре „тока” и да се „лишат живущите” от ползване на асансьора; провала на събранието, свикано за 05.02.2014 година; „мон‗ирането” на камера, с която се ограничава правата на живущите от ежедневно им заснемане и коментиране СА факти и обстоятелства, които създават предпоставка за разрушаването на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях или за такова увреждане на сградата или на съседни или близко стоящи сгради, на техни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, което възпрепятства нормалното използване на сградата или самостоятелните обекти в нея, както и са факти и обстоятелства, водещи до опасност за живота и здравето на С., обитателите и други лица. Изложеното мотивира съдада не обсъждадали чрез свидетелските показания или другите събраните по делото доказателства е установено възникване и осъществяване на фактите и обстоятелствата, посочени по-горе, обосноваващи твърдяното на ЕС за наличие на „неотложен случай”. Защото дори да са осъществени твърдяните факти и обстоятелства, тяхната конкретна характеристика, конкретната ситуация, и последиците, които възникват или могат да възникнат, не могат да обосноват изводза неотложност на случая по смисъла на пар.1, т.16 от ДР на ЗУЕС. Монтирането на камера, ако е вярно, действително може да засегне психо-емоционалната сфера на живущите, но да се твърди, че това води или може да доведе до опасност за живота и за здравето, не отговаря на конкретиката на ситуацията. Всички останали факти и обстоятелства, които обосноват твърдяната неотложност, посочени по-горе, дори да са осъществени с оглед конкретиката на ситуацията – тяхната конкретна характеристика и последици, които настъпват, не могат да причинят последиците, които причинят последиците, визирани с пар.1, т.16 от ДР на ЗУЕС. Констатацията, че конкретната характеристика на фактите и обстоятелствата, обосноваващи твърдяното от ЕС наличие на „неотложен случай”, и последиците, които настъпват или могат да настъпят от тях, не съвпада с конкретната характеристика на фактите и обстоятелствата, визирани в пар.1, т.16 от ДР на ЗУЕС, и последиците, които настъпват или могат да настъпят от тях, е достатъчна за да се направи извод за „липса на неотложен случай”. Освен това настоящият състав счита, че ОТЛАГАНЕ с четири дена, за да се спази седемдневния срок за свикване на ОС, на решаването на всички въпроси, които са включени в дневния ред на проведеÝото събрание, на всички въпроси, които са обсъждани на събранието, както и на всички повдигнати проблеми за решаване, установени от разпитаните по делото свидетели и чрез събраните по делото други доказателства, по никакъв начин нямаше да се отрази негативно при решаването на всички въпроси след четири дена, нито щеше да причини каквато и да било опасност за живота и здравето на живущите. Този факт също обосновава извод за „липса на неотложност”. Както се посочи по горе „липсата на неотложен случай” обосновава извод за неспазване на императивната разпоредбата на чл.13, ал.1, предложение първо от ЗУЕС – свикване на ОС най-малко седем дни преди провеждането му. Неспазването на посоченото императивно изискване води до процесуална незаконосъобразност на решенията, състояща се в опорочена процедура по свикване на ОС. Този порок е посочен в исковата молба в т.1 от същата. Изложеното обосновава следните изводи: Решенията, взети от общото събрание, при неспазване на императивното изискване на чл.13, ал.1, предложение първо от ЗУЕС, са незаконосъобразни по смисъла на разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗУЕС. Налице е визираното от законодателя в посочената правна норма основание за тяхната отмяна по реда на чл.42, ал.2 от ЗУЕС. Освен изложеното съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, чиито правни констатации, освен фактическите, както се посочи по-горе, приема за свои. Установените чрез събраните по делото доказателства факти обосновават извод за основателност и доказаност на претендираното от ищеца право, респективно основателност и доказаност на исковите претенции. Въззивният съд напълно възприема съображенията на районния съд, обосноваващи крайния му извод. По отношение направените с въззивната жалба възражения. Въззивният съд счита, че не е необходимо да отговаря по отделно на останалите, изложени във въззивната жалба оплаквания. Съображенията са следните: Както се посочи по-горе не е необходимо да се обсъждадали са установени и другите пороци, посочени в исковата молба, като основания за искането за отмяна на решенията, защото всяко едно от императивните изисквания на ЗУЕС и ЗС за свикване и провеждане на ОС и за вземане на решения от ОС, поотделноводи до процесуална незаконосъобразност на решенията, състояща се в опорочена процедура по свикването и провеждането на ОС и опорочена процедура по вземане на решения от ОС, и до отмяна на решенията. Обсъденото основание за отмяна на решенията обосновава процесуална незаконосъобразност на решенията, състояща се в опорочена процедура по свикване на ОС е достатъчно за да обоснове основателността на исковите претенции. По изложените съображения предявените искови претенции за отмяна на решенията на ОС, обективирани в т. 4 и т. 6 от протокол № * от 10.02.2014 година, с които е прието А. М. Д. да бъде предупреден за прилагането на чл.11, ал.1, б.„е” от ЗУЕС, както и да демонтира поставената от него камера на шестия етаж в сградата, саоснователни и доказани и следва да бъдат уважени. С оглед фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, изложени по-горе, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, и правилно. Жалбата е неоснователнаи решението следва да бъде потвърдено. При този изход на делото ответникът дължи разноски на ищеца за въззивната инстанция, но тъй като не са представени доказателства, че такива са направени, не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и по реда на чл.271, ал.1 от ГПК окръжният съд Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА №703 от 17.07.2014 година, постановено по ГР.Д.№795 по описа за 2014 година на Великотърновски районен съд. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от връчването му на страната. ПРЕДСЕДАТЕЛ:______________ЧЛЕНОВЕ: 1. _______________ 2. ________________ |