РЕШЕНИЕ
№ 25
гр. Царево, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно
наказателно дело № 20222180200048 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалба на Д. СТ. СТ., ЕГН **********,
против наказателно постановление № 002304 от 17.12.2021 год. издадено от
Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ управление,
към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на Д. СТ. СТ., ЕГН
**********, за нарушение на 139, ал. 6 във вр. с чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се явява, не се представлява.
АНО, чрез процесуалния си представител, считат, че електронният
фиш следва да бъде потвърден като законосъобразно издаден.
Съда приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от
заинтересовано лице, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество.
Въз основа на събраните по делото доказателства от фактическа и
правна страна съдът намира следното:
На 11.09.2021 г. в 13:15 ч. е била извършена проверка, от длъжности
лица в сектор „Контрол и правоприлагане“ гр. Велико Търново, на пълно
1
превозно средство- лек автомобил, марка „Хонда“, модел „Стрийм“ с рег. №
****, с обща техническа допустима максимална маса до 3,5 тона, управлявано
от жалбоподателя. В хода на извършената проверка е установено, че
проверяваното МПС с рег. № *****, на 04.09.2021 г. в 17:17:16 ч. е засечено
по път II-99 при км 38+289, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
като за посоченото МПС, към датата и часа на проверката, не е била
заплатена пътна такса, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата.
При така установените обстоятелства, актосъставителят преценил, че с
поведението си жалбоподателят е осъществил състава на административното
нарушение по чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, поради което на място
съставил акт за установяване на административно нарушение.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в
съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Посочени са датата и мястото
на извършване на нарушението, описание на същото, обстоятелствата при
които е извършено. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни
норми, като нарушението е квалифицирано правилно.
При предявяване на акта жалбоподателят е записал, че оспорва акта.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение на
17.12.2021 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, в което е
пресъздадена фактическата обстановка, изложена в акта. В срока по чл. 52,
ал. 1 от ЗАНН, преди да се произнесе по преписката, административно
наказващият орган е проверил акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост, преценил е възраженията и събраните доказателства и е счел,
че е нарушена разпоредбата чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, поради което и на
основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е издал обжалваното постановление.
На жалбоподателя е вменено нарушение по чл. 139, ал. 6 от ЗДвП,
съгласно който водачът на пътно превозно средство е длъжен, преди
движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата /ЗП/ в случаите, когато
такава е дължима, според категорията на пътното превозно средство, освен
когато таксата е заплатена от трето лице. Разпитания свидетел категорично
сочи, часа на извършване на нарушението, който именно час е бил написан
2
цифром при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение от актосъставителя.
Изложената фактическа обстановка, съда установи по безспорен начин
от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на
свидетеля, които кредитира изцяло. Същите са обективни, безпротиворечиви
вътрешно и помежду си и кореспондират изцяло със събраните по делото
писмени доказателства, дадени са под страх от наказателна отговорност и не е
налице индиция за тяхната заинтересованост.
При така установената фактическа обстановка и след като съобрази
разпоредбите на закона, съда прие от правна страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество обаче, същата е неоснователна.
Настоящото производство е от административно- наказателен характер.
Същественото при него е да се установи има ли извършено деяние, което да
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, това
деяние извършено ли е от лицето посочено в акта и наказателното
постановление като нарушител, както и дали деянието е извършено от това
лице виновно. Освен това, за да бъде наказателното постановление правилно
и законосъобразно е необходимо стриктно да бъдат спазени изискванията на
ЗАНН относно съставянето на акта и издаването на наказателното
постановление.
В конкретния казус, съда съобрази следното:
В настоящият случай, актът за установяване на нарушението е съставен
от служители на Национално ТОЛ управление, към Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, а атакуваното наказателно постановление е
издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално ТОЛ
управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, т.е. в
съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от ЗАНН.
Жалбоподателя, в жалбата си и чрез процесуалния си представител, не
оспорва фактическите констатации по акта, навежда довод за допуснати
процесуални нарушения.
3
Установената по делото фактическа обстановка, се установи по
безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
събрани в хода на производството, които съдът кредитира изцяло. Безспорно
се установи, че на посочената дата и час, жалбоподателят управлявал МПС,
за което превозно средство не е била заплатена винетна такса. По същество
няма спор, че пътният участък, по който се е движило МПС управлявано от
жалбоподателя, попада в обхвата на платената пътна мрежа, за които се
събира такса за ползване на пътната инфраструктура- винетна такса, в който
смисъл са показанията на разпитания свидетел. Няма спор също така, че в
посочения в акта час е извършена проверка, както и че към тази дата и час, не
е била заплатена винетна такса за управляваното от жалбоподателя МПС,
което се доказва от показанията на свидетеля, извършил надлежна проверка в
системата на АПИ. Безспорно е също така, че няколко минути след
проверката, жалбоподателят или трето лице са заплатили винетна такса за
процесния автомобил, видно от представения по делото фискален бон.
Въпросът как точно и от кого е сторено това е без правно значение, поради
което не следва да се обсъжда от съда. След като по делото безспорно е
установен фактът на управление на процесния автомобил от страна на
жалбоподателя без надлежно заплатена винетна такса на посочената дата и
място, съдът приема че нарушението е доказано по безспорен начин от
обективна и субективна страна. Съгласно императивните изисквания на чл.
42 и чл. 57 от ЗАНН датата, мястото, описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено за задължителни реквизити. В
конкретния случай те са налични, и в достатъчна степен индивидуализират
деянието, а събраните в хода на производството доказателствена съвкупност,
го доказва и като нарушение от обективна и субективна страна.
Както стана ясно, по време на извършената проверка винетната такса
не е била заплатена от жалбоподателя, поради което правилно е бил
санкциониран на основание чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която водач,
който управлява пътно превозно средство по републиканските пътища, за
което не е заплатена винетна такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП се наказва с
глоба от 300,00 лева. При доказано административно нарушение, правилно е
била ангажирана административно наказателната отговорност на
жалбоподателя, като законосъобразно е наложено и предвиденото за това
4
нарушение наказание.
Нарушителят не се е възползвал от дадената му възможност, в
разпоредбата на чл. 10, ал. 2 от Закона за пътищата, да заплати компенсаторна
такса в размер на 70 /седемдесет/ лв. в 14-дневния срок от връчването на
АУАН и да се освободи от административно наказателна отговорност.
Във връзка с изложеното от жалбоподателя, за допуснати процесуални
нарушения в хода административно наказателното производство и след
внимателен прочит на събраните по делото доказателства, съда намира, че
при съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не
са допуснати нарушения на ЗАНН, ЗП ЗДвП. Съдът намира, че описаното в
АУАН и НП деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на
административно нарушение, което нарушението е извършено от
жалбоподателя, поради което правилно е била ангажирана административно-
наказателна отговорност спрямо него.
В заключение съдът следва да посочи, че не е налице хипотеза на
маловажност по чл. 28 от ЗАНН, доколкото допуснатото нарушение не се
отличава от обичайните нарушения от същия вид, за да се приеме, че
обществената му опасност е явно незначителна. В тази връзка съдът напълно
споделя мотивите на административно наказващия орган. Отговорността на
жалбоподателя е ангажирана в съответствие със закона, като в хода на
процеса не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което
издаденото постановление следва да се потвърди изцяло.
По тези съображения, съдът намира, че обжалваното НП е правилно и
законосъобразно и следва да се потвърди, изцяло. Както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на обжалваното НП, са спазени всички
процесуални правила и норми. Същите са постановени от оправомощени
лица, в кръга на тяхната материална и териториална компетентност, при
спазване на изискванията за форма и съдържание. Посочените в него
фактически обстоятелства са безспорно установени в хода на съдебното
производство. Правилно са приложени и съотносимите законови разпоредби
към установеното административно нарушение. Наложеното наказание е в
законоустановен размер. Ето защо, наказателното постановление- като
законосъобразен акт, следва да бъде потвърдено изцяло.
Предвид изрично направеното искане, на основание чл. 63, ал. 5 от
5
ЗАНН, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, в полза на административно наказващия орган следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева,
чийто размер бе определен от съда съобразявайки правна сложност на делото.
Предвид гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 002304 от 17.12.2021
год. издадено от Началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално
ТОЛ управление, към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, с което на
Д. СТ. СТ., ЕГН **********, за нарушение на 139, ал. 6 във вр. с чл. 179, ал. 3
от ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3 във вр. с чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП, е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300,00 лв.
ОСЪЖДА Д. СТ. СТ., ЕГН **********, да заплати на Агенция "Пътна
инфраструктура" НТОЛУ, съдебно деловодни разноски в размер на 100, 00
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок, от
съобщаването му на страните, пред Административен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
6